Въпросът ми е: Може ли да изпитваме страх от Бога и същевременно любов към Бога?

Доста хора твърдят,че е невъзможно,че страх и любов са две противоположности.Вие как мислите?

Поводът да го задам са тези думи на Маат-

" Мъдрост се превежда също като скръб. Скръбен е Соломоновия апел да се боя от бога. Аз не се боя от Него, аз го обичам. Който обича, не сеща страх. И да има малко, нормално е, човешко е, но той се изпарява, събуден ли е бог в сърцето."

Соломон започнал своята книга-Притчи,където казва какво означава мъдрост-ето така:

1 Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 За да се даде остроумие на простите, Знание и разсъждение на младежа,

5 За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

"Соломоновият бог е богът на стария завет. И се нарича страх."

Тук се вижда,че семето което пося Салим в темата за Авраам и ключа... ,вече дава плодове.Имаме два бога-Йехова,лошия,от Стария завет и Този от Новия,добрия,няма име.

Моят бог всеки може да открие в себе си.

Той се нарича любов.

И неговият завет е: Обичайте се един друг!

Да,но с някои уточнения.Завет означава договор,пакт.В Библията такива са сключени два.Първия между Авраам,наследниците му и Бога и втория между Исус и последователите му.А " Обичайте се един друг!" е божия заповед.А за да сме по-точни тя гласи:Лука 10:27

"А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".А тук се казва какво означава" Да възлюбиш Господа твоя Бог "1 Йоаново 5:3 "защото ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки."

И още едно уточнение-някои разбират по думата любов,като сладострастното желание за секс,взето от латиноамериканските сериали.Не.Представете си едно семейство и обичта,която има между деца и родители.Та,моето скромно мнение(повлияно от Библията) е,че любов и страх са съвместими.

Има разлика между страх и богобоязън...

Едното е свързано с преклонение, и не е страх.

Аз подкрепям думите на Маат - "Аз не се боя от Него, аз го обичам. Който обича, не сеща страх."

Де да беше така просто...

Вярно е, че при Бог няма нито страх, нито боязън

Но Пътят към Бог е постлан и със страх, и с боязън, и с мъки и стадания - виа долороза, извървяна от нашия спасител и пример - Исус Христос /използвам го като символ, а не като знак за религиозна пренадлежност/.

В този аспект са необходими и страх от Бога, и боязън....просто на това ниво на съществуване са иманентна част от живота ни. А в по - късен етап, евентуално, отпадат

Има разлика между страх и богобоязън...

Едното е свързано с преклонение, и не е страх.

И каква е разликата?

Няма ли да е по-добре да използваме вместо думата страх-страхопочитание?

Въпросът ми е: Може ли да изпитваме страх от Бога и същевременно любов към Бога?

Доста хора твърдят,че е невъзможно,че страх и любов са две противоположности.Вие как мислите?

Попитали Радио "Ереван": Може ли човек да хване СПИН от ръждив пирон?

Отговор: Принципно може. Но защо когато има къде по-приятни начини?

Редактирано 19 февруари 200818 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Точната дума е; СТРАХОПОЧИТАНИЕ !!!

Въпросът ми е: Може ли да изпитваме страх от Бога и същевременно любов към Бога?

Доста хора твърдят,че е невъзможно,че страх и любов са две противоположности.Вие как мислите?

Да, може да се изпитва и страх и любов към Бога...

Псалми 111:10

Началото на мъдростта е страх от Господа;

А аз имам въпрос към теб: Могат ли духовни неща да се разбират с ум?

Да, може да се изпитва и страх и любов към Бога...

И аз мисля точно така. През многото векове, докато са се избистряли нещата с боговете все някога са се появили разни нови думички, както тази, която се връзва със "страх". В темата: "страхопочитание" - според мен не е точна обобщаваща и обясняваща дума по въпроса - "почит" е едно, а "любов" според мен е съвсем друго. Но да не забравяме, че се е появила (преди или след страха от Бог) думичката "Любов". Не мисля, че е ненормално едновременно да има страх и любов към Бог. Срещал съм доста рядка дума за целта - "богобоязън". Да се "боиш" или да се "страхуваш"? Не е ли едно и също?

arenas, човешкото същество е по своята природа дуално. То е носител и на светлина и на тъмнина. И като такова една част от него се бои, а друга люби. Страхът и любовта са коренно различни неща. Родината им е различна. Там, където властва мракът, невежеството, незнанието, там царува бог страх. За мен това е старозаветния бог. Където на трона се възкачи любовта, там е светлината на истината, знанието... Там страх няма. И няма, защото любовта разбира, че тъмнината е само невидимата от нас част от светлината. И не вижда тъмната ни част. А който има очи, умее да я вижда навсякъде, дори в най-черен и непрогледен мрак.

Не е възможно и да любиш, и да се боиш едновременно - или само любиш, или само се страхуваш - то е все едно да бъдеш слуга на двама господари или да си свободен роб. Или си едното, или си другото.

Въпросът е кое от двете е по-силното, а иска ли питане изобщо...

Редактирано 20 февруари 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Не е възможно и да любиш, и да се боиш едновременно - или само любиш, или само се страхуваш -

Ти говориш за две различни неща като значение...

А нима е невъзможно да се страхуваш от бащата, който те е родил и едновременно да го обичаш?!Земния баща

Редактирано 20 февруари 200818 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Кажете - от какво ви е страх??

От жените.... не от Бог-той е мъж

Кажете - от какво ви е страх??

От някои съвсем реални неща...Но не и от хипотетичните божества...

А аз имам въпрос към теб: Могат ли духовни неща да се разбират с ум?

По въпроса ти, това може и да послужи като отговор.Мисля,че така трябва да бъде-разум и дух, да вървят ръка за ръка.Само не казвай,че има разлика между ум и разум.

1 Коринтяни 10:15 "Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.:"

Псалми 32:9"Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито челюсти трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе."

Кажете - от какво ви е страх?

Например от последствията.

Да си представим едно малко и щастливо семейство.Обаче един ...човек,решава да отвлече единственото дете и да поиска откуп.В деня,когато решава да действа,вижда една полицейска кола спряла отсреща.И си казва-тия копелета ще ме згащят и ще ме вкарат в панделата.Ще дойда утре,като ги няма.

Значи,човека,понеже много добре знае какви ще бъдат последствията,от страх да не бъде заловен се отказва да действа,но утре ще се върне,защото може би престъплението му няма да бъде наказано.Ако нашият човек имаше страх от Бога щеше да размисли,нали?Да обичаш ближния си означава ли да го крадеш,обиждаш,клеветиш,убиваш и т.н.Ми не!Значи ,изпълнявайки божиите запаведи проявяваме обичта си към Бога-1 Йоаново 5:3,нали?Ето още мъничко по темата,казано също от Соломон-Притчи 8:13 "Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста."

В Библията навсякъде се говори за два типа хора-едните нямат страх от Бога(и непременно са били наказани по някакъв начин) и другите,които имат страх от Бога(Ной,Авраам,Йов и мн.др.).И за какво могат да ни послужат техните истории-1 Коринтяни 10:11"А всичко това им се случи за примери, и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена."

Не разбирам защо трябва да имаш страх от нещо,за да бъдеш добър... Ако съм лош човек,да - този страх би ме спрял от нанасянето на дадена вреда на друг. Стигам до извода,че страхът от Бога е нужен само на неуверените хора,на тези,на които все още им липсва ценностна система... Не ни трябва страх от Бога,за да бъдем добри...Поне на мен не ми трябва.

Не разбирам защо трябва да имаш страх от нещо,за да бъдеш добър... Ако съм лош човек,да

Ако си добър(предполагам,че да),няма от какво да се страхуваш!

"Бой се от Бога" по пътя към любовта-Любовта е безстрашие, по пътя към Бог",

Това ще си го запиша някъде.Ей това отговаря на въпроса ми!

Редактирано 20 февруари 200818 г. от arenas (преглед на промените)

Матей 10:28

"Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла."

А това?Как да го разбираме?

Справедливо ли е Онзи,който дава живот,един ден да си го поиска?

Справедливо ли е Онзи,който дава живот,един ден да си го поиска?

Разбира се.Всички ние дължим една и съща смърт. Това обаче не е повод за страх...

От жените.... не от Бог-той е мъж

Не беше ли "Той" андрогинен?

Редактирано 20 февруари 200818 г. от Делфинчето (преглед на промените)

Ти говориш за две различни неща като значение...

А нима е невъзможно да се страхуваш от бащата, който те е родил и едновременно да го обичаш?!Земния баща

Възможно е на един по-ранен етап от живота на човека - детството. Когато едно дете не разбира строгостта на баща си, то се страхува от него.

Когато един човек порастне достатъчно, той разбира баща си и не се страхува от него.

Този, който вниква, разгадава, проумява нещата, не се страхува от тях.

Разбирането е любов.

И неслучайно е описано в писанието как завесата на Храма, отделяща светая светих от хората, се раздира при Разпятието. Ето това не можаха да простят фарисеите на Христа - че откри Тайната на хората. Но той за това беше дошъл... Най-висшето знание се намира в най-вътрето на сърцето ти.

Намери го - там страх няма.

Матей 10:28

"Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в пъкъла."

А това?Как да го разбираме?

Справедливо ли е Онзи,който дава живот,един ден да си го поиска?

За това неможеш и да отнемеш нещо което не е твое!!!

Нали за това сме тленни. При смърт ти се прибира душата, а тялото- прах при прахта!

Любовта е безстрашие, страхопочитанието... е характерно за идолопоклонничеството.

Инфи е напипала вярната следа...

Редактирано 20 февруари 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Не беше ли "Той" андрогинен?

За някои-да, за мен лично си е андроидна антропоморфна персонификация-всъщност вид илюзия, породена от моето съзнание.Поради това казах и предишното.

p.s.православен християнин съм-да не си помислиш нещо...

Инфи е напипала вярната следа...

Мани я нея-тя е безмерно затънала в католицизма

По въпроса ти, това може и да послужи като отговор.Мисля,че така трябва да бъде-разум и дух, да вървят ръка за ръка.Само не казвай,че има разлика между ум и разум.

Не си на прав път...далеч си от истината...

А и защо в една песничка се казва: С ум и разум надари ме?

Исус не е надградил страхът към Бога.

Той е искал да го изтрие, поставяйки двете големи заповеди:

Цитат:

Матея 22:35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

Матея 22:36 Учителю, коя е голямата заповед в закона?

Матея 22:37 А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

Матея 22:38 Това е голямата и първа заповед.

Матея 22:39 А втора, подобна на нея, е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

Матея 22:40 На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

Псалми 111:10

Началото на мъдростта е страх от Господа; Всички, които се управляват по Него, са благоразумни; Неговата хвала трае до века.

Притчи 1:7

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумните презират мъдростта и поуката.

Притчи 9:10

Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.

Второзаконие 4:24

защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.

Евреи 10:31

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

1 Йоаново 4:18

В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.

Деяния 26:14

И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

Какво мислите за това??? Това Същият Бог ли е, Богът на Любовта или не? А, ако е Същият как ще обясните това противоречие или май Библията е пълна с противоречия и човешки измислици хммммм? Какво мислите? Поздрави!

Аз мисля така - началото на мъдростта наистина е страхът от бога, а краят извежда на друго ниво - там, където всеки страх се стопява...

Да това е този "страх" предизвикан от дълбока почит и преклонение пример:

Псалми 139:14

Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.

Страхопочитание може да се нарече и наистина в онова другото ниво, всеки страх се стопява

п.п. Опитах да кандидатствам богословие но понеже имах добри препоръки за тютюнопушене и ходене по разни забранени места (дискотеки) например и не ме допуснаха хихих

Редактирано 23 март 200818 г. от Алморот (преглед на промените)