Чакай,Вало!Можеш ли да обясниш по-подробно.Твоето обяснение за будизма ми се струва различно от оригинала.WhiteHart има собствена версия.Ошо също има интересно виждане по въпроса.Но той е малко вече далеч .

Зависи, какво имаш предвид под "оригинала". Ошо не е будист.

Като че ли не мога да кажа нещо повече от това, което вече съм писал в темата за Будизма. Аз съм начинаещ.

"Пътят на Буда" от Калу Ринпоче е хубава и подробна книга. "Как стоят нещата" и "Махамудра" от Лама Оле Нидал също.

"Трите стълба на дзен" - Филип Капло и "Зен ум, ум на начинаещ" - Шунрю сузуки представят дзен будизма.

Преди просветлението ние така или иначе не осъзнаваме истинската природа на нещата, а собствените си проекции. По същия начин и възприемаме информацията в книгите. Една книга не може да ти каже дали си разбрал правилно смисъла на написаното, нито може да ти каже дали не си тръгнал в погрешна посока, нито пък може да отговаря на въпроси. Просветлението без учител не е възможно.

Shiniasu, толкова ли сложно е да ми отговориш със свои думи на простичко поставения ми въпрос. Мразя цитати. Признавам, като стигнах до това "Човек има два различни физически мозъка: главен мозък с двете му полукълба в предната част на главата и малък мозък - източник на неволева нервна енергия..." и спрях да чета по-нататък.

Изборът си е твой. Но цитираното обяснение за мене е уникално, в смисъл, че никъде другаде не ми е известно Бог да е разглеждан точно от тази гледна точка. А иначе, и аз не харесвам, когато дадена идея да се приема само заради авторитета на този, който я е изразил.

Зависи, какво имаш предвид под "оригинала". Ошо не е будист.

Като че ли не мога да кажа нещо повече от това, което вече съм писал в темата за Будизма. Аз съм начинаещ.

"Пътят на Буда" от Калу Ринпоче е хубава и подробна книга. "Как стоят нещата" и "Махамудра" от Лама Оле Нидал също.

"Трите стълба на дзен" - Филип Капло и "Зен ум, ум на начинаещ" - Шунрю сузуки представят дзен будизма.

Преди просветлението ние така или иначе не осъзнаваме истинската природа на нещата, а собствените си проекции. По същия начин и възприемаме информацията в книгите. Една книга не може да ти каже дали си разбрал правилно смисъла на написаното, нито може да ти каже дали не си тръгнал в погрешна посока, нито пък може да отговаря на въпроси. Просветлението без учител не е възможно.

Да,съгласен съм че не е будист.Но основата на неговото виждане е много близка до будизма.Всъщност това на което учи,ако приемем факта да е просветлен учител,е осъвременен будизъм. Но той казва ,че постигнал просветление сам,със собствени методи и усилие.Доколкото си спомням и историческият Буда е направил същото.Кой е бил неговия учител?

Изборът си е твой. Но цитираното обяснение за мене е уникално, в смисъл, че никъде другаде не ми е известно Бог да е разглеждан точно от тази гледна точка. А иначе, и аз не харесвам, когато дадена идея да се приема само заради авторитета на този, който я е изразил.

Все пак кой е авторът на тази идея не разбрах,извинете ме за невежеството.Хубава е гледната точка иначе,но си е просто още една интересна хипотеза.

То в линка си е записано – К.Н., т.е. Кут Хуми. Писмата му до Синет са доста интересни, но на български е издадена само една част от тях в книгата на Е. Рьорих "Чаша на Изтока" (около 25 писма). А иначе на други езици са издадени като "Писма на Махатмите до Синет" от Тревър Баркър.

Все пак кой е авторът на тази идея не разбрах,извинете ме за невежеството.Хубава е гледната точка иначе,но си е просто още една интересна хипотеза.

Това "Писмо до Синет" е част от една кореспонденция, която се е водила от 1880 до 1885 година и е до двама видни англичани от колониалната администрация в Индия - полковник Алфред Пърси Синет - говорител на британското правителство в Индия по това време и редактор на най-влиятелния в Индия вестник "Пионер" и полковник Хюм от висшата администрация - учен-орнитолог, впоследствие един от основателите на Индийския национален конгрес. Те се запознали с Елена Блаватска и били поразени от нейните широки познания и необикновени способности, горещо пожелали да водят кореспонденция с някои от Махатмите, които тя наричала Учители. След много настояване разрешението дошло и започнала една петгодишна преписка с Махатма Мория и Махатма Кутхуми. Из теософските среди тази кореспонденция е известна като "Писмата до Синет". На мен цялата работа ми се струва много мътна, най-меко казано. Елена Рьорих е превела писмата от санскрит и е издала книга - тук.

Понастоящем оригиналите на Писмата се намират в Британския музей и всеки може да ги види. Публикувани са за първи път през 1923 г. по време на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих през 1925 г. Махатмите съветват Елена Рьорих да преведе на руски и да издаде избрани писма от тази обширна кореспонденция, като приеме псевдонима Искандер Ханъм.

Познаваш ли ги, Нео, Великите тайни тибетски Учители - Махатма Мория и Махатма Кутхуми? ...

Ричард Ходжсън е от Обществото за психични изследвания. Годината е 1885, а докладът му е резултат от проучване на Блаватска... Той е успял да излови прислужницата на Блаватска, която й помагала да пише тези писма и да оплита множество хора в бримките си, като един от опитите е бил да се оплете и Ходжсън.

Редактирано 17 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Изборът си е твой. Но цитираното обяснение за мене е уникално, в смисъл, че никъде другаде не ми е известно Бог да е разглеждан точно от тази гледна точка. А иначе, и аз не харесвам, когато дадена идея да се приема само заради авторитета на този, който я е изразил.

Станимире, искам само да ти кажа, че главният мозък не се намира в предната част на главата, а заема цялата черепна кухина и не малкият мозък е отговорен за неволевите процеси в тялото като дишане и сърцебиене, а продълговатият - който пък е част от така наречения мозъчен ствол - продължението на гръбначния мозък вътре в черепната кухина и част от главния, а не от малкия. Малкият мозък е разположен отзад зад ствола и заедно с вестибуларния апарат на човека - вътрешното ухо (така нареченият лабиринт), е отговорен за координацията на човека.

Не чети много от подобни писания. Чети истински неща.

За да не ти стои несъзнателен Абсолюта.

Редактирано 17 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Това "Писмо до Синет" е част от една кореспонденция, която се е водила от 1880 до 1885 година и е до двама видни англичани от колониалната администрация в Индия - полковник Алфред Пърси Синет - говорител на британското правителство в Индия по това време и редактор на най-влиятелния в Индия вестник "Пионер" и полковник Хюм от висшата администрация - учен-орнитолог, впоследствие един от основателите на Индийския национален конгрес. Те се запознали с Елена Блаватска и били поразени от нейните широки познания и необикновени способности, горещо пожелали да водят кореспонденция с някои от Махатмите, които тя наричала Учители. След много настояване разрешението дошло и започнала една петгодишна преписка с Махатма Мория и Махатма Кутхуми. Из теософските среди тази кореспонденция е известна като "Писмата до Синет". На мен цялата работа ми се струва много мътна, най-меко казано. Елена Рьорих е превела писмата от санскрит и е издала книга - тук.

Понастоящем оригиналите на Писмата се намират в Британския музей и всеки може да ги види. Публикувани са за първи път през 1923 г. по време на Централноазиатската експедиция на Николай Рьорих през 1925 г. Махатмите съветват Елена Рьорих да преведе на руски и да издаде избрани писма от тази обширна кореспонденция, като приеме псевдонима Искандер Ханъм.

Познаваш ли ги, Нео, Великите тайни тибетски Учители - Махатма Мория и Махатма Кутхуми? ...

Ричард Ходжсън е от Обществото за психични изследвания. Годината е 1885, а докладът му е резултат от проучване на Блаватска... Той е успял да излови прислужницата на Блаватска, която й помагала да пише тези писма и да оплита множество хора в бримките си, като един от опитите е бил да се оплете и Ходжсън.

Един път ,като си пиех чая с Дон Хуан,той ми спомена за тях,но не ме запозна лично.След няколко дни ще се постарая да попълня базата данни.

...

Не чети много от подобни писания. Чети истински неща.

За да не ти стои несъзнателен Абсолюта.

"Несъзнателен" е малко подвеждащо. Проблемът е с дифинирането на Абсолюта като единица, за да можем да говорим за проявяването му като единица съзнание. Както беше казано в избрания цитат, според закона на съответствието Абсолютът също трябва да притежава самосъзнание, а изключения в този закон никога не са наблюдавани. Въпросът е в дефинирането на Абсолюта, а всеки знае, че това е невъзможно. Имаме атоми, хора, звезди, звездни сформирования и така до безкрайност и в двете посоки. Къде е Абсолютът - в предполагаемият край на тази верига, само дето в същото време край не може да съществува. Значи Абсолютът хем съществува, защото целия проявен свят е негово следствие, а в същото време се губи в безкрайността, т.е. той никога не може да бъде достигнат.

"Несъзнателен" е малко подвеждащо. Проблемът е с дифинирането на Абсолюта като единица, за да можем да говорим за проявяването му като единица съзнание. Както беше казано в избрания цитат, според закона на съответствието Абсолютът също трябва да притежава самосъзнание, а изключения в този закон никога не са наблюдавани. Въпросът е в дефинирането на Абсолюта, а всеки знае, че това е невъзможно. Имаме атоми, хора, звезди, звездни сформирования и така до безкрайност и в двете посоки. Къде е Абсолютът - в предполагаемият край на тази верига, само дето в същото време край не може да съществува. Значи Абсолютът хем съществува, защото целия проявен свят е негово следствие, а в същото време се губи в безкрайността, т.е. той никога не може да бъде достигнат.

Ето това вече е хубав отговор. Защото си е твой.

Проблем с дефинирането на Абсолюта винаги ще има, защото той е недефинитивен по презумпция. Това винаги от край време е създавало трудности на хората - те се опитват да терминират нещо, което е безкрайно. Опитват се да поставят тук или там - някъде извън себе си, бог. И го търсят отвън, отричайки се от себе си, за да го постигнат. А като не успяват, се отчайват. Забравят, че Бог е една идея за идеал и като такава той никога не може да бъде постигнат вън от тях, защото е идеята е един продукт на самия човек. Затова пък, този стремеж е двигателят на развитието на човека, за неговото усъвършенстване, стига това да не става по неестествен път и да не се превърне в патологична фиксация.

Също има и друг проблем - хората свързват Абсолюта с единица. А той е нула.

Самосъзнание притежава единицата - "Аз съм, който съм" и като такова е само една част от Абсолютната безкрайност - нулата. Образно казано, единицата "Аз съм" е Синът, а нулата - безкрайността е Отецът. Христос е символ на самосъзнанието на човека. Не случайно в библията се казва, че в началото беше Словото и Словото беше у бога. Ето това се има предвид - осъзнаването на Аза като част от тази велика безбрежност - Абсолюта. Един Аз е толкова по-съзнателен, колкото по-голяма част от несъзнаваното той е интегрирал в себе си. Според теософията планетарният дух на Земята е Христос и той интегрира всички останали поддуховенства там. Целият проявен свят е негово следствие, но като част от него не се губи, както казваш ти, а е и част от безкрайността. Съдържа се в нея.

Не харесвам (и аз като Трихо) учения, които разделят и сепарират цялата тази необятност. Делят се умишлено, слагат се бариери между съзнавано и несъзнавано. Така никога последното не може да бъде интегрирарано в един Аз, напротив - по този начин се бяга от него и то си остава в рамките на неосъзнатото битие - на небитието, от което по този начин човек остава много далеч.

Редактирано 17 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Един път ,като си пиех чая с Дон Хуан,той ми спомена за тях,но не ме запозна лично.След няколко дни ще се постарая да попълня базата данни.

Внимавай с какъв чай те черпи индианецът.

Внимавай с какъв чай те черпи индианецът.

Чаят си е обикновен,зелен чай(без гъби и кактуси) Последните ви два поста са страхотни!Особено ми допада твоя.Фрагментацията на нещата наистина е добро средство за постепенно усвояване на знанията.Но малцина се сещат че после трябва за се заличат границите ,за да стане картината пълна и жива./другия вариант е да се научиш да не ги виждаш./

И понеже темата е танца,ще дам един пример свързан с него.Все едно да кажем ,че свиването на мускула е лошо,а отпускането му добро и да се опитаме да танцуваме без да си свиваме мускулите-страшен танц ще бъде ,нали?

Чаят си е обикновен,зелен чай(без гъби и кактуси) Последните ви два поста са страхотни!Особено ми допада твоя.Фрагментацията на нещата наистина е добро средство за постепенно усвояване на знанията.Но малцина се сещат че после трябва за се заличат границите ,за да стане картината пълна и жива./другия вариант е да се научиш да не ги виждаш./

И понеже темата е танца,ще дам един пример свързан с него.Все едно да кажем ,че свиването на мускула е лошо,а отпускането му добро и да се опитаме да танцуваме без да си свиваме мускулите-страшен танц ще бъде ,нали?

Ахахаха, само да не е н'Аргилето на Али я ! ахахахааа http://u-ra.blogspot.com/2008/12/mecca-haj...echcha-raj.html

Космическия танцьор се нарича "Ната-Раджа"(прозвище за Шива, неговият инструмент е барабанът на времето) за това всички Шамани("Ш"-ман), затова шаманите използват барабана само! Но самата мелодичност идва от ДУХОВ инструмент на флейта, която е отвтд мат. цикли. тази мелодия е плавна, не отмерва ритми, т.е -не отрязва цикли. Заслушай се и ще чуеш звука на тишната във вятъра...

Проблемът за дефиницията на Абсолютът е САМО в рамките на ЛУННИТЕ култове, които не са просто обожатели на Слънцето и Луната, като 'селестиални тела'! Тука става дума за ДУХОВНИ КАЧЕСТВА произлизащи от Слънцето и Луната, така както лисицата и заекът са носители на определени качества-съответно: хитрост и страхливост, а не просто някакви си животни!

След заминаването на Кришна от планетата ни, преди около 5100 години настъпване на тъмния век на КАЛИ-'кали юга' , то Абсолютът СЪВСЕМ няма да може да се дефинира, така както като е облачно няма да се вижда Слънцето!

Много са смешни и мюсли и евреи и ристени, дори и шайви(обожатели на Шива), като им споменеш за 'Лунен' и 'Слънчев култ', как се оправдават смешно, че 'мюслитата не обожавали Луната(и Сатурн) ', 'юдеите не обожавали Сатурн(и Луната)', 'шайвитата не обожавали Луната и Сатурн!'

Смях в залата! По същия начин смехът ме залива, когато същите тези 'монотеистични' абрахамци, кълнейки се, че "Бог е един" избягват разсеяно обяснението на ВЕДАнтистите, че ВЕДА никога не е говорила за 'много богове', а -за МНОГО ДЕВИ(полу-богове). След като чуят за 'полубогове' абрахамците се смеят, че имало 'полу-човек' и 'полу-маймуна' и без да познават Хануман примерно, принасят в жертва животни и им ядат от плътта, не знаейки, че така удволетворят избягалите наги от Вишну и Майа, като КАЛИ!

...така им говорел техния 'бог'- да убиват и ядат плътта, по същия начин както Сатурн си изяждал децата!

Но нека да видим дали наистина абрахамците не обожават Луната и мразят Слънцето?....

Фактите, предствени от Египетско-Месопотамската им люлка сочат друго:

1) Планината Син-ай, на която Моше получил "10 заповеди"(10 е числото на Козирог!), като за извънкастовите е ЗАПОведа, а не-ВЕДА!, Е кръстена на Семитския Бог на Луната- СИН(ШИН), което за иври значи 'ЗЪБ', или Три-сула(Тризъбец) на Шива, асоцииращ се със Сатурн, и вплетен в косите си Лунния сърп на мат. цикли. В действителност "Йешуа"-ЙеШива иде от Шива!

И така- "богоизбраните" са чопнали един специфичен Бог за 'свой', но ПОНЕЖЕ ГО КРИЯТ, то той е просто НЕИДЕНТИФИЦИРАН ДУХ, който е злобен, ако трябва да го разкриваш. Така, както крадец се освети става нервен...

2)Да взмемем мюслитата, тези така ревностни "правоверни', наричаш своя 'бог' не 'ях', а -'ал-л-ах' какво шумерско божество 'са си заплюли'?...

Понеже шумерите(идва от 'шайви'-обожатели на Шива, които са 'су-Меру', идещи от планината "Меру" или "Кайлас") са първите преселници от Индустан(в кали-йуга) в Месопотамския регион, и носят ИНВЕРТИРАЛИ понятия за Слънчев и Лунен култ. Т.е. за тях Слънцетето е жена, а Луната-мъж, т.е Слънцето е ЦИКЛИЧНО, а Луната-вечна, Луната е източинка на светлина,а Слънцето-дявол и звяр и 'отразител на светлината'. Цикличността на материята има за символ ЛУННИЯ ПОЛУМЕСЕЦ-сърп, А ЦИКЛИЧНОСТТА НА СЛЪНЦЕТО(като звезда, управляваща не конкретната Слънчева система Е ПЕТОЛЪЧКА/пентаграма('отмирането на Слънцето' в 'бяло джудже' се бележи с пентаграма, с връх насочен НАДОЛУ, КАКТО Е НА ПОВЕЧЕТО ислямски държави, които незнайно защо се оправдават, че Полумесецът и петолъчката са взети от Отоманската империя, която си избрала този символ(поради "липса на други" ахахаха) от Константинопол след като го завладяват и Византийската 'християнска' империя пада. Тука е чудно пък защо полумесец и петолъчка ще бъде символ на Столицата на източната част на "ХРИСТЯНСКА ИМПЕРИЯ', нали?....

...да, но ако днешна Турция е била в състава на Османската(Ото-маската) империя, какво да кажат за тези държави със същите символи на флага?..

Примерно флаговете на Калкута(наименована на КАЛИ)?...

http://en.wikipedia.org/wiki/Gallery_of_flags_with_crescents

Истината е, че т.нар. 'аллах', както и яхве е ЛУННО0сатурниански паднал дух, който следва ведическите ЛУННИ култове!

"АЛЛАХ" е сумерско божество на луната, което има 2 дъщери от Слънчевото божество, което е ЖЕНА!

И така МухаМад е копирал(както юдеите са копирали от шумерите и египтяните!)

"Аллах" за Лунен бог-мъж, чиито корени са в кашмирските наименования на извънкастовите племена млечха, чанадал, пишача, т.нат. за Ведическия Маха-Дева ШИВА- наричали са го 'Ал', 'Ел', 'Ил' и модофикации на тези срички.

'Женското божество', което арабите са взели от сумерите е "иЛат", което се води за 'слънчево'.

Освен това има още 3 божества - женски, слънчеви, които са дъжещи на "Аллах" с "иЛат" - "Лат", "Узза" и "Манат".

Те се водят за прислужнички на Аллах, което обяснява и отношнието на мъжът към жената в тази религия.

......на чисто практическо ниво : "Аллах, мъжът Луна-Бог е КА'АБА"-главния черен къбичен камък, а В ЧЕТИРИТЕ ЪГЪЛА са разположени 4 други по-малки камъни, презентиращи тези женски 'слънчеви божества'.

така, че не е ли малко смешничко всичкото това замазване на А-брахамските(А-брахмански) религии, като 'монотеистични'(или мошенически?!) и "нямащи отношения към Слънцето, Луната и звездите"?.. А?..

Ето това вече е хубав отговор. Защото си е твой.

Проблем с дефинирането на Абсолюта винаги ще има, защото той е недефинитивен по презумпция. Това винаги от край време е създавало трудности на хората - те се опитват да терминират нещо, което е безкрайно. Опитват се да поставят тук или там - някъде извън себе си, бог. И го търсят отвън, отричайки се от себе си, за да го постигнат. А като не успяват, се отчайват. Забравят, че Бог е една идея за идеал и като такава той никога не може да бъде постигнат вън от тях, защото е идеята е един продукт на самия човек. Затова пък, този стремеж е двигателят на развитието на човека, за неговото усъвършенстване, стига това да не става по неестествен път и да не се превърне в патологична фиксация.

Също има и друг проблем - хората свързват Абсолюта с единица. А той е нула.

Самосъзнание притежава единицата - "Аз съм, който съм" и като такова е само една част от Абсолютната безкрайност - нулата. Образно казано, единицата "Аз съм" е Синът, а нулата - безкрайността е Отецът. Христос е символ на самосъзнанието на човека. Не случайно в библията се казва, че в началото беше Словото и Словото беше у бога. Ето това се има предвид - осъзнаването на Аза като част от тази велика безбрежност - Абсолюта. Един Аз е толкова по-съзнателен, колкото по-голяма част от несъзнаваното той е интегрирал в себе си. Според теософията планетарният дух на Земята е Христос и той интегрира всички останали поддуховенства там. Целият проявен свят е негово следствие, но като част от него не се губи, както казваш ти, а е и част от безкрайността. Съдържа се в нея.

Не харесвам (и аз като Трихо) учения, които разделят и сепарират цялата тази необятност. Делят се умишлено, слагат се бариери между съзнавано и несъзнавано. Така никога последното не може да бъде интегрирарано в един Аз, напротив - по този начин се бяга от него и то си остава в рамките на неосъзнатото битие - на небитието, от което по този начин човек остава много далеч.

Редактирано 18 декември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Проблемът за дефиницията на Абсолютът е САМО в рамките на ЛУННИТЕ култове, които не са просто обожатели на Слънцето и Луната, като 'селестиални тела'! Тука става дума за ДУХОВНИ КАЧЕСТВА произлизащи от Слънцето и Луната, така както лисицата и заекът са носители на определени качества-съответно: хитрост и страхливост, а не просто някакви си животни!

След заминаването на Кришна от планетата ни, преди около 5100 години настъпване на тъмния век на КАЛИ-'кали юга' , то Абсолютът СЪВСЕМ няма да може да се дефинира, така както като е облачно няма да се вижда Слънцето!

Много са смешни и мюсли и евреи и ристени, дори и шайви(обожатели на Шива), като им споменеш за 'Лунен' и 'Слънчев култ', как се оправдават смешно, че 'мюслитата не обожавали Луната(и Сатурн) ', 'юдеите не обожавали Сатурн(и Луната)', 'шайвитата не обожавали Луната и Сатурн!'

Смях в залата! По същия начин смехът ме залива, когато същите тези 'монотеистични' абрахамци, кълнейки се, че "Бог е един" избягват разсеяно обяснението на ВЕДАнтистите, че ВЕДА никога не е говорила за 'много богове', а -за МНОГО ДЕВИ(полу-богове). След като чуят за 'полубогове' абрахамците се смеят, че имало 'полу-човек' и 'полу-маймуна' и без да познават Хануман примерно, принасят в жертва животни и им ядат от плътта, не знаейки, че така удволетворят избягалите наги от Вишну и Майа, като КАЛИ!

...така им говорел техния 'бог'- да убиват и ядат плътта, по същия начин както Сатурн си изяждал децата!

Но нека да видим дали наистина абрахамците не обожават Луната и мразят Слънцето?....

Фактите, предствени от Египетско-Месопотамската им люлка сочат друго:

1) Планината Син-ай, на която Моше получил "10 заповеди"(10 е числото на Козирог!), като за извънкастовите е ЗАПОведа, а не-ВЕДА!, Е кръстена на Семитския Бог на Луната- СИН(ШИН), което за иври значи 'ЗЪБ', или Три-сула(Тризъбец) на Шива, асоцииращ се със Сатурн, и вплетен в косите си Лунния сърп на мат. цикли. В действителност "Йешуа"-ЙеШива иде от Шива!

И така- "богоизбраните" са чопнали един специфичен Бог за 'свой', но ПОНЕЖЕ ГО КРИЯТ, то той е просто НЕИДЕНТИФИЦИРАН ДУХ, който е злобен, ако трябва да го разкриваш. Така, както крадец се освети става нервен...

2)Да взмемем мюслитата, тези така ревностни "правоверни', наричаш своя 'бог' не 'ях', а -'ал-л-ах' какво шумерско божество 'са си заплюли'?...

Понеже шумерите(идва от 'шайви'-обожатели на Шива, които са 'су-Меру', идещи от планината "Меру" или "Кайлас") са първите преселници от Индустан(в кали-йуга) в Месопотамския регион, и носят ИНВЕРТИРАЛИ понятия за Слънчев и Лунен култ. Т.е. за тях Слънцетето е жена, а Луната-мъж, т.е Слънцето е ЦИКЛИЧНО, а Луната-вечна, Луната е източинка на светлина,а Слънцето-дявол и звяр и 'отразител на светлината'. Цикличността на материята има за символ ЛУННИЯ ПОЛУМЕСЕЦ-сърп, А ЦИКЛИЧНОСТТА НА СЛЪНЦЕТО(като звезда, управляваща не конкретната Слънчева система Е ПЕТОЛЪЧКА/пентаграма('отмирането на Слънцето' в 'бяло джудже' се бележи с пентаграма, с връх насочен НАДОЛУ, КАКТО Е НА ПОВЕЧЕТО ислямски държави, които незнайно защо се оправдават, че Полумесецът и петолъчката са взети от Отоманската империя, която си избрала този символ(поради "липса на други" ахахаха) от Константинопол след като го завладяват и Византийската 'християнска' империя пада. Тука е чудно пък защо полумесец и петолъчка ще бъде символ на Столицата на източната част на "ХРИСТЯНСКА ИМПЕРИЯ', нали?....

...да, но ако днешна Турция е била в състава на Османската(Ото-маската) империя, какво да кажат за тези държави със същите символи на флага?..

Примерно флаговете на Калкута(наименована на КАЛИ)?...

http://en.wikipedia.org/wiki/Gallery_of_flags_with_crescents

Истината е, че т.нар. 'аллах', както и яхве е ЛУННО0сатурниански паднал дух, който следва ведическите ЛУННИ култове!

"АЛЛАХ" е сумерско божество на луната, което има 2 дъщери от Слънчевото божество, което е ЖЕНА!

И така МухаМад е копирал(както юдеите са копирали от шумерите и египтяните!)

"Аллах" за Лунен бог-мъж, чиито корени са в кашмирските наименования на извънкастовите племена млечха, чанадал, пишача, т.нат. за Ведическия Маха-Дева ШИВА- наричали са го 'Ал', 'Ел', 'Ил' и модофикации на тези срички.

'Женското божество', което арабите са взели от сумерите е "иЛат", което се води за 'слънчево'.

Освен това има още 3 божества - женски, слънчеви, които са дъжещи на "Аллах" с "иЛат" - "Лат", "Узза" и "Манат".

Те се водят за прислужнички на Аллах, което обяснява и отношнието на мъжът към жената в тази религия.

......на чисто практическо ниво : "Аллах, мъжът Луна-Бог е КА'АБА"-главния черен къбичен камък, а В ЧЕТИРИТЕ ЪГЪЛА са разположени 4 други по-малки камъни, презентиращи тези женски 'слънчеви божества'.

така, че не е ли малко смешничко всичкото това замазване на А-брахамските(А-брахмански) религии, като 'монотеистични'(или мошенически?!) и "нямащи отношения към Слънцето, Луната и звездите"?.. А?..

Много е интересно това, което пишеш. То се доближава доста до теософските тайни познания. Ама, що все дърпаш чергата към твоята религия, ето кое не ми харесва. Кришна може да си е отишъл преди 5100 години, но преди малко повече от 2000 г. идва тук отново като Христос и то и името го показва - очебийно е, направо. Това не е ли един и същи планетарен дух-водач, периодично посещаващ Земята под различни имена в различни времена?

И още нещо - християнството не е култ към Исус, а към Христос - към Слънчевия Логос, който се въплъщава в тялото Исусово. Та, култът не е към Исус (Йешуа, ЙеШива), а към Христос, затова и се нарича християнство, а не исусианство.

И защо трябва да се отричат лунните култове. И Луната има своето място. Ако тя не поемаше една част от слънчевата светлина, нямаше да има живот на Земята, такъв какъвто е сегашния - всичко щеше да е опържено от директните слънчеви лъчи. А и кое щеше да осветява пътя ни в тъмна нощ?

Лунните култове си имат своята роля също - те са за периода на инволюцията, на слизането на духа в материята. Ако не беше това слизане в материята, как би могла тя да се облагороди. Слънчевите култове, пък, са за еволюционния период - този на изкачването. Движението по спиралата нагоре, е съвкупност от двете - слизане в материята, облагородяването й и въздигането й все по-близо до духа. Да отричаш едното от тях е все едно да отричаш култа към вдишването, а да изповядваш култ към издишването. А то е едно и също - Диханието на Брахма се състои и от двете.

Редактирано 18 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Eeee, Maya-et(Maat), не съм казал, че 'се отрича лунния култ'.

От двата култа 'Слънчев' и 'Лунен', само ВТОРИЯТ се разделя условно на 'висш'(на йогите) и 'низш'- на кармите с кървавите жертвопринушния. Слънчевият култ си е 'ЕДИН', тъй като учи, че Бог е в сърцето на ЛОКАЛНАТА ЗВЕЗДА, за наш това е Слънцето Сурйа(Рави). ова НЕ означава, че обожаваме слънцето, а ИЗТОЧНИКЪТ НА НЕГОВАТА ЕНЕРГИЯ- "СУРЙА НАРАЯНА" или Кришна!

Лунните култове пак ползват енергията на Бога, само, че ОТРАЗЕНА и гледат Слънцето през облаци. И за това казваме, че са имперсоналисти, дори някои от тх стават демонисти, т.е. вече си СЪЧИНЧВАТ СОБСТВЕН БОГ. това е демонизма. Имперсонализма е това, което си ти...Понеже си Везничка си под въздействието най-мнгомна Падха-рани или -Лакшми. Тя е деви на щаститето, късмета и благоденствието. Но това тя го дължи на Кришна и нейното благоденстор е за мат. космос. тя тушира войни и конфликти и ги превръша в приятно изживяване.

Кришна се е появил 2 пъти, ползвайки Нея. Първият път, като 13 аватара на Вишну- МОХИНИ, да лиши демоните от безсмъртие и напитката "а-мрита"(амброзия), а вторият път като Чайтанйа Маха-прабху, но там ползва 1/2 Себе Си и 1/2 Радха.

Но Бог е ПЕРСОНАЛЕН. ЦЕЛТА НА БОГА ПРИ 'ДЖИВИТЕ'(инд. души) е да с епокаже не като безкрайно-голям, а като ЛИЧЕН И БЕЗКРАЙНО МАЛЪК В СЪРЦАТА ИМ.

така, че този, който търси Богът, като 'безкрайно-голям' обикновен не се натъква на Голямо щастие, а на голяма И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА карма!

пак казвам- не само египетските, но всички 'богове' от всички митология, в една или друга степен СИ ИМАТ ОРОГИНАЛ. и аз знам, кой е този ОРИГИНАЛ, аз като Водолей ТЪРСЯ ОРИГИНАЛЪТ, не-копията..

Много е интересно това, което пишеш. То се доближава доста до теософските тайни познания. Ама, що все дърпаш чергата към твоята религия, ето кое не ми харесва. Кришна може да си е отишъл преди 5100 години, но преди малко повече от 2000 г. идва тук отново като Христос и то и името го показва - очебийно е, направо. Това не е ли един и същи планетарен дух-водач, периодично посещаващ Земята под различни имена в различни времена?

И още нещо - християнството не е култ към Исус, а към Христос - към Слънчевия Логос, който се въплъщава в тялото Исусово. Та, култът не е към Исус (Йешуа, ЙеШива), а към Христос, затова и се нарича християнство, а не исусианство.

И защо трябва да се отричат лунните култове. И Луната има своето място. Ако тя не поемаше една част от слънчевата светлина, нямаше да има живот на Земята, такъв какъвто е сегашния - всичко щеше да е опържено от директните слънчеви лъчи. А и кое щеше да осветява пътя ни в тъмна нощ?

Лунните култове си имат своята роля също - те са за периода на инволюцията, на слизането на духа в материята. Ако не беше това слизане в материята, как би могла тя да се облагороди. Слънчевите култове, пък, са за еволюционния период - този на изкачването. Движението по спиралата нагоре, е съвкупност от двете - слизане в материята, облагородяването й и въздигането й все по-близо до духа. Да отричаш едното от тях е все едно да отричаш култа към вдишването, а да изповядваш култ към издишването. А то е едно и също - Диханието на Брахма се състои и от двете.

Редактирано 19 декември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Eeee, Maya-et(Maat), не съм казал, че 'се отрича лунния култ'.

От двата култа 'Слънчев' и 'Лунен', само ВТОРИЯТ се разделя условно на 'висш'(на йогите) и 'низш'- на кармите с кървавите жертвопринушния. Слънчевият култ си е 'ЕДИН', тъй като учи, че Бог е в сърцето на ЛОКАЛНАТА ЗВЕЗДА, за наш това е Слънцето Сурйа(Рави). ова НЕ означава, че обожаваме слънцето, а ИЗТОЧНИКЪТ НА НЕГОВАТА ЕНЕРГИЯ- "СУРЙА НАРАЯНА" или Кришна!

Лунните култове пак ползват енергията на Бога, само, че ОТРАЗЕНА и гледат Слънцето през облаци. И за това казваме, че са имперсоналисти, дори някои от тх стават демонисти, т.е. вече си СЪЧИНЧВАТ СОБСТВЕН БОГ. това е демонизма. Имперсонализма е това, което си ти...Понеже си Везничка си под въздействието най-мнгомна Падха-рани или -Лакшми. Тя е деви на щаститето, късмета и благоденствието. Но това тя го дължи на Кришна и нейното благоденстор е за мат. космос. тя тушира войни и конфликти и ги превръша в приятно изживяване.

Кришна се е появил 2 пъти, ползвайки Нея. Първият път, като 13 аватара на Вишну- МОХИНИ, да лиши демоните от безсмъртие и напитката "а-мрита"(амброзия), а вторият път като Чайтанйа Маха-прабху, но там ползва 1/2 Себе Си и 1/2 Радха.

Но Бог е ПЕРСОНАЛЕН. ЦЕЛТА НА БОГА ПРИ 'ДЖИВИТЕ'(инд. души) е да с епокаже не като безкрайно-голям, а като ЛИЧЕН И БЕЗКРАЙНО МАЛЪК В СЪРЦАТА ИМ.

така, че този, който търси Богът, като 'безкрайно-голям' обикновен не се натъква на Голямо щастие, а на голяма И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА карма!

пак казвам- не само египетските, но всички 'богове' от всички митология, в една или друга степен СИ ИМАТ ОРОГИНАЛ. и аз знам, кой е този ОРИГИНАЛ, аз като Водолей ТЪРСЯ ОРИГИНАЛЪТ, не-копията..

Съгласна съм.

Чрез разпознаването (на истината) се разрушава злото.

Истински просветеният стои здраво на земята,

разсейва облаците на измамата,

както слънцето, което грее в безоблачното небе.

Буда

Чувал ли си за Холгер Керстен и книгата му, вече преведена и на български език - "Христос в Индия"? В нея той излага и доказва тезата си, че Христос е пребивавал в Индия и даже е умрял там... В момента я чета и не мога още да коментирам нищо по нея, в началото съм. Авторът е тръгнал с много скептицизъм и несигурност да изследва жизнения път на Исус и установява, че няма никакви научно доказани източници, които да потвърждават личността на Иисус. Кой е бил всъщност този човек? Откъде е дошъл? Къде е отишъл? Защо изглежда странен и различен от съвременниците си? Какво е искал? - въпроси, на които се търси отговорът. В течение на своите разследвания Керстен стига до Индия и се запознава с много учени, които се занимават от десетилетия с въпроса. От тях получава много удивителна информация. Негова цел и намерение не са разрушаването на християнския мироглед и оставянето на читателя пред купчина останки, а да се открие пътя към източниците и към универсалната и централната истина на религиозните твърдения на Исус, изкривена до неузнаваемост още в първите столетия от алчността на внушителната институция — Църквата. Книгата не разпространява ново учение. Тя се опитва да бъде "първо-проходец" по думите на автора, към едно бъдеще, което се основава на истинските духовно-религиозни източници на миналото.

Хм, засега четивото си заслужава вниманието. Май ще го хапна цялото.

Редактирано 19 декември 200817 г. от Maat (преглед на промените)

Да, чувал съм за тази хипотеза. Особено бях впечатлен, когато в "зората на демоктрацията"(1993/4) бях прочел едно заглавие на психичен вестник по реповете- "Христос в Кашмир"... Тъй като това ми напомняше за песента на Лед Зеббълин- "Кашмир".

Тази хипотеза е напълно възможна по 2 основни ЛОГИЧНИ причини:

1)Няма инфо за т.нар. 'изгубени години на Исус'- Неговите 13-30.

2)Учението на Христос, както и НЕПОЗНАТА практиката за Мала Азия и семитите ДА СЛЕДВАТ ЖИВ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ е 'патент' на ВЕДА, и ВЕДАНтистите. Буда НЕ отрича ВЕДА, А САМО Я ТРАНСФОРМИРА, тъй като в кали-йуга НЕВЕЖЕСТВОТО ЩЕ Е ГОЛЯМО. А Исус Христос определен будист за Мала Азия. Неговото учение е смес от будизъм и ваишнавизъм, съобразено с условията на светоусещането на семитите и региона. А семитите какви са? ТЕ СА ИЗВЪНКАСТОВИ, не познават и не искат да виждат Бога, постоянно искат кръв и лансиране на его и клан.

Затова и Исус е СПЕЦИФИЧЕН за такова светоусещане, но Учението и ПРАКТИКАТА Му е същата, както в традициите не на юдаизма, а -на ВЕДА. Някои абрахамисти нагаждат Христос към А-брахам, казвайки, че Исус нищо НОВО не казал за семитите.

Исус може да не казва ниощо НОВО, но за традициите на световните адепти от Изтока! Но за семитите-Той е направо 'висока технология', която и до ден днешен не следват, а нагаждат към пещерните си технологии на светоусещането си.

Съгласна съм.

Чрез разпознаването (на истината) се разрушава злото.

Истински просветеният стои здраво на земята,

разсейва облаците на измамата,

както слънцето, което грее в безоблачното небе.

Буда

Чувал ли си за Холгер Керстен и книгата му, вече преведена и на български език - "Христос в Индия"? В нея той излага и доказва тезата си, че Христос е пребивавал в Индия и даже е умрял там... В момента я чета и не мога още да коментирам нищо по нея, в началото съм. Авторът е тръгнал с много скептицизъм и несигурност да изследва жизнения път на Исус и установява, че няма никакви научно доказани източници, които да потвърждават личността на Иисус. Кой е бил всъщност този човек? Откъде е дошъл? Къде е отишъл? Защо изглежда странен и различен от съвременниците си? Какво е искал? - въпроси, на които се търси отговорът. В течение на своите разследвания Керстен стига до Индия и се запознава с много учени, които се занимават от десетилетия с въпроса. От тях получава много удивителна информация. Негова цел и намерение не са разрушаването на християнския мироглед и оставянето на читателя пред купчина останки, а да се открие пътя към източниците и към универсалната и централната истина на религиозните твърдения на Исус, изкривена до неузнаваемост още в първите столетия от алчността на внушителната институция — Църквата. Книгата не разпространява ново учение. Тя се опитва да бъде "първо-проходец" по думите на автора, към едно бъдеще, което се основава на истинските духовно-религиозни източници на миналото.

Хм, засега четивото си заслужава вниманието. Май ще го хапна цялото.

Будизма описвата човешкият живот, като обусловеност от причини и следствия. Едно действие-постъпка е следствие от причина породена от постъпка намираща се в миналото на съответния човек. Да предположим хипотетично, че едно такова действие е добро и то е извършено под въздействието на сили от Божествения свят. Този свят поставя дадения човек пред обстоятелства, които го водят да извърши тази добрина (той е проводник на добрата постъпка). Обобщено може да се каже, че тази добрина извършена от човека, е следствие от причина намираща се в Божествения свят. От тук следва извода, че Божественият свят е обвързан с нашият свят, защото в Него стоят причини, които водят до следствия в нашия свят. Следователно тази обвързаност означава, че и Там е в сила закона за причинно-следствените връзки, чиито продукт е кармата. Ако това е вярно, когато човек си отиде от този свят, той попада в друг свят, където важи закона за кармата. Разбира се тази теза, е абсурдна от будистка гледна точка. За какво освобождение става на въпрос, ако в Божествения свят съществува закона за причините и следствията. И не на последно място – от Нирвана да въздействат във физическият свят, като поставят човек пред обстоятелства, които да го принудят да извърши добро, съответстващо на доброта в Нирвана.

В този ред на мисли съм на мнение, че Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот и всеки трябва да разбере сам къде е тясната врата, за която говори Христос, която е изхода от света на кармата (причините и следствията). Тази врата е тясна, защото през нея преминава много малка част от това което е човешкото същество, а тази част, най-вероятно няма нищо общо с дуалностите, тоест – тя не е от този свят.

Редактирано 22 декември 200817 г. от Виктор_ (преглед на промените)

Будизма описвата човешкият живот, като обусловеност от причини и следствия. Едно действие-постъпка е следствие от причина породена от постъпка намираща се в миналото на съответния човек.

Това описание е на относително ниво. От абсолютна гледна точка, карма или причина и следствие са илюзия. Нищо не съществува само по себе си и независимо. Всяко нещо е съвкупност от причини и условия. Всяко нещо се появява поради причини, променя се през цялото време и в крайна сметка изчезва. Само едно "нещо" винаги е. Това което възприема и преживява всички ситуации и картинки в обусловения свят. Това което наричаме ум.

Да предположим хипотетично, че едно такова действие е добро и то е извършено под въздействието на сили от Божествения свят. Този свят поставя дадения човек пред обстоятелства, които го водят да извърши тази добрина (той е проводник на добрата постъпка). Обобщено може да се каже, че тази добрина извършена от човека, е следствие от причина намираща се в Божествения свят. От тук следва извода, че Божественият свят е обвързан с нашият свят, защото в Него стоят причини, които водят до следствия в нашия свят. Следователно тази обвързаност означава, че и Там е в сила закона за причинно-следствените връзки, чиито продукт е кармата. Ако това е вярно, когато човек си отиде от този свят, той попада в друг свят, където важи закона за кармата. Разбира се тази теза, е абсурдна от будистка гледна точка.

Не не е абсурдна. В резултат на положителна карма е напълно възможно прераждане в сферата на боговете или в сферата на ревнивите полу-богове.

И двата свята, както и човешкия са част от самсара. Има още три освен тези. Адска сфера, сфера на гладните духове и животинска сфера

За какво освобождение става на въпрос, ако в Божествения свят съществува закона за причините и следствията. И не на последно място – от Нирвана да въздействат във физическият свят, като поставят човек пред обстоятелства, които да го принудят да извърши добро, съответстващо на доброта в Нирвана.

От абсолютна гледна точка разлика между самсара и нирвана няма. Разликата е само в гледната точка.

Един Буда има безброй качества. Абсолютно безстрашие, спонтанна радост и никога не спиращи интелигентни действия за благото на другите.

От будистка гледна точка - истинската същност на всеки е Буда. Качествата на един Буда не зависят от причини, те са абсолютни, това е което сме.

В този ред на мисли съм на мнение, че Божественият свят, в който липсва полярността добро-зло, не се намесва в човешкият свят, където е факт споменатата дуалност, понеже Той ще се обвърже с карма. С една дума - ние сме на автопилот и всеки трябва да разбере сам къде е тясната врата, за която говори Христос, която е изхода от света на кармата (причините и следствията). Тази врата е тясна, защото през нея преминава много малка част от това което е човешкото същество, а тази част, най-вероятно няма нищо общо с дуалностите, тоест – тя не е от този свят.

От будистка гледна точка в сферите на боговете, както и във всички сфери на самсара действа закона за причина и следствие. Живота на боговете е изключително продължителен и радостен, но в крайна сметка е като дълга почивка в многозвезден хотел с любими хора на прекрасно място - колкото и да е хубаво рано или късно свършва. Когато се изчерпи добрата им карма боговете също се прераждат.

Изхода от карма е пробуждането. Просветлението. Осъзнаването и преживяването на абсолютната ни същност. Отпадането или трансформирането на "смущаващите" емоции, като гняв, гордост, завист, желание, ревност ... и на фиксираните дуалистични идеи, концепции и навици.

Колкото по-малко его - толкова повече просветление.

Редактирано 22 декември 200817 г. от Вало (преглед на промените)

Това описание е на относително ниво. От абсолютна гледна точка, карма или причина и следствие са илюзия. Нищо не съществува само по себе си и независимо. Всяко нещо е съвкупност от причини и условия. Всяко нещо се появява поради причини, променя се през цялото време и в крайна сметка изчезва. Само едно "нещо" винаги е. Това което възприема и преживява всички ситуации и картинки в обусловения свят. Това което наричаме ум.

Абсолютната гледна точка присъствено качество ли е в човека? Възможно е, но ако се сбъдне, субекта, в който ще присъства няма да е същия. С една дума - смяна на личността.

В резултат на положителна карма е напълно възможно прераждане в сферата на боговете или в сферата на ревнивите полу-богове.

И двата свята, както и човешкия са част от самсара. Има още три освен тези. Адска сфера, сфера на гладните духове и животинска сфера

Тези два свята са един. Половината е тук, другата е отвъдното (огледалната сфера). Изразите са ни едни, но същността е една.

Според мен е загуба на време да ставаш полубог.

Изхода от карма е пробуждането. Просветлението. Осъзнаването и преживяването на абсолютната ни същност. Отпадането или трасформирането на "смущаващите" емоции, като гняв, гордост, завист, желание, ревност ... и на фиксираните дуалистични идеи, концепции и навици.

Колкото по-малко его - толкова повече просветление.

С една дума - след пробуждането е възможно да отидеш в Нирвана. Блаватска обаче казва, че в Нирвана отива само Нирманакая - същество, което е било вече там.

Изводите, които споделих, имаха за цел да породят съмнения, че човешкото добро е идентично с Божественото (от твоя гледна точка Нирвана).

Абсолютната гледна точка присъствено качество ли е в човека? Възможно е, но ако се сбъдне, субекта, в който ще присъства няма да е същия. С една дума - смяна на личността.

Да. Разтварянето на егото, води до абсолютна гледна точка.

"Субекта" всъщност изобщо не присъства. Абсолютната гледна точка е напълно отвъд личностна.

* Егото в смисъл на "смущаващи" емоции, дуалистични идеи и навици

Тези два свята са един. Половината е тук, другата е отвъдното (огледалната сфера). Изразите са ни едни, но същността е една.

Според мен е загуба на време да ставаш полубог.

Двата свята имах предвид сферата на боговете и сферата на ревнивите полу-богове.

Да станеш бог, полубог, човек, животно, гладен дух или същество от адските сфери не е въпрос на избор, докато някой е в самсара. Прераждането се определя от "вятъра" на карма - съвкупността от мислите, думите и делата ни. Основната причина за прераждане в адските сфери е гневът, в сферата на гладните духове - алчността, в животинския свят - невежеството и тъпотата, в човешкия свят - желанието, в сферата на ревнивите полу-богове - ревността и в сферата на боговете - гордостта.

Всичките шест свята са един. Същността на всички в крайна сметка е страдание. Няма трайно щастие в Самсара.

С една дума - след пробуждането е възможно да отидеш в Нирвана. Блаватска обаче казва, че в Нирвана отива само Нирманакая - същество, което е било вече там.

Блаватска според мен не е познава будисткия възглед.

Изводите, които споделих, имаха за цел да породят съмнения, че човешкото добро е идентично с Божественото (от твоя гледна точка Нирвана).

От будистка гледна точка няма Божествено с главна буква. Не пиша за да споря, просто различните богове в будизма са част от самсара. Тоест имат "смущаващи" емоции и дуалистични идеи. И са подвластни на карма. На собствените си мисли, думи и дела. В будизма няма сила, която да е сътворила света, сила която съди и наказва, в будизма няма Бог.

Това обаче не означава нетолерантност към религиите в които има.

Това което будизмът не би толерирал е липсата на толерантност, липсата на съчувствие и щастието на едни за сметка на други.

Освен това Будизмът не претендира за единствено правилна система и не мисионерства.

Просветлението в будизма не се постига. Тоест ние не можем да подобрим съвършенството, което вече сме. В един момент откриваме, че просветлението е същността ни, която винаги сме. В един момент се "събуждаме" и осъзнаваме - всеки е Просветлен Буда, не всеки го знае.

Будисткия възглед е че добротата и съчувствието, (когато са безусловни) са част от истинската ни природа. Това са качества които не зависят от причини. Така както природата на Слънцето е да свети и да топли, така истинската ни природа е безстрашие, радост, мъдрост и активното съчувствие. Просветлената активност се случва, без идеята "аз правя нещо за теб", тя е спонтанна, безусловна, точна и винаги в полза на съществата.

Това разбира се, е съвкупност от идеи и концепции.

В будизма има и методи водещи до това преживяване, което е напълно отвъд думите, идеите и представите.

Будисткия възглед е че добротата и съчувствието, (когато са безусловни) са част от истинската ни природа. Това са качества които не зависят от причини. Така както природата на Слънцето е да свети и да топли, така истинската ни природа е безстрашие, радост, мъдрост и активното съчувствие. Просветлената активност се случва, без идеята "аз правя нещо за теб", тя е спонтанна, безусловна, точна и винаги в полза на съществата.

Това разбира се, е съвкупност от идеи и концепции.

В будизма има и методи водещи до това преживяване, което е напълно отвъд думите, идеите и представите.

Как мислиш, може ли човек, без да е будист, да познава това състояние?

Как мислиш, може ли човек, без да е будист, да познава това състояние?

Вероятно всеки има проблясъци.

Аз не знам дали има друго учение, в което да има цялата съвкупност от знания и методи водещи до пълно просветление. Не казвам че няма, не знам.

Знам, че в Будизма ги има и знам че нямам достатъчно време за да проверя всички възможни учения.

Всяко учение, което прави хората по-толерантни, по-отворени към другите, по-мъдри и по-съчувствени, всяко учение което се противопоставя на насилието и намалява егото е път към просветлението.

Вероятно всеки има проблясъци.

Аз не знам дали има друго учение, в което да има цялата съвкупност от знания и методи водещи до пълно просветление. Не казвам че няма, не знам.

Знам, че в Будизма ги има и знам че нямам достатъчно време за да проверя всички възможни учения.

Всяко учение, което прави хората по-толерантни, по-отворени към другите, по-мъдри и по-съчувствени, всяко учение което се противопоставя на насилието и намалява егото е път към просветлението.

Благодаря за отговора!

А може ли човек, без да следва каквито и да било учения, да си бъде такъв по същност и да е стигнал сам до извода, че най-добре е да си бъде такъв, какъвто е, въпреки цената, която плаща за това, как мислиш?

По въпроса за егото съм на малко по-друго мнение - дала съм го там в съответната тема, но накратко отново ще го повторя - Его е различно от егоизъм, Его е Азът, без който човек не би могъл да съществува и без който всяко осъзнаване е обречено на провал. Според мен, по-правилно е да се казва, че Егото не трябва да се намалява, защото това е невъзможно - няма как да не се идентифицираш със Себето си, но би трябвало да се пречисти до такава степен, че да светне - аурата на Христос е именно това - Светлина без сянка - Его/Аз без егоизъм. Егоизмът е сянката на егото.