А, да. Като не е Кришна, е кукла на конци. И се самоиздърва по кукленска еволюционна спирала. Сама си дърпа конците по нея. Но беднякът, който цял живот яде попарка от една паничка и да може да си помечтае, мечтае просто за... по- голяма паница с попара! И ако върха на мечтите- винаги да е пълна. Но не може да измисли нищо повече от това. Така че- каква ти еволюция...

за други -танц;

за други - атрофия...

Да, за едни е танц, за други атрофия на сетивата!За трети безмислица!Въпрос на гледна точка и отношение към заобикалящия ни свят, и от друга страна на нашия вътрешен свят!

А дали този танц, в който се вихрим перманентно, не е дирижиран от куклодод - и ние да се окажем кукли на конци, които само си мислят, че по своята си воля танцуват...

И ако сме кукли, как можем да разберем, че сме такива ?

И ако сме кукли, как можем да разберем, че сме такива ?

В известен смисъл сме кукли. Закачени сме на конците на невежеството. Невежество по отношение на това как стоят нещата.

Реакциите ни и всичките ни действия са обусловени и предвидими. Желанието да бъдем щастливи и нежеланието да страдаме ръководи живота ни. Желаем да имаме повече нещата които харесваме, искаме да отблъснем нещата, които не харесваме и сме безразлични към останалите. В ситуация в която има условия за гняв - реагираме с гняв, в ситуация в която има условия за ревност - реагираме с ревност и т.н. Нямаме свобода да избираме. Във всяка ситуация реагираме напълно предвидимо. Освен от "смущаващи" емоции, действията ни са обусловени от закостенели, дуалистични идеи.

Тъй като слагаме себе си в центъра на света и смятаме себе си за прави. Това ни пречи да видим че винаги има и друга гледна точка. Тя може да е напълно противоположна, но може също така да е вярна.

Това което възприемаме като света отвън е "оцветено" от моментното ни емоционално състояние. Настроението ни, което зависи от много фактори определя как се отнасяме с другите. Това обаче е вярно и за тях.

Резултатът е че позволяваме (дори без да осъзнаем) на емоции, идеи и навици да управляват думите, мислите и действията ни. Резултатът е страдания за другите и за нас. Всичко, което се случва има причини и поражда следствия.

Животът ни сега е резултат от делата ни в миналото. Мислите, думите и действията ни сега определят бъдещето. Причина и следствие.

Може би е мъдро да осъзнаваме по-добре ситуациите в които сме. И да не позволяваме на временни емоции и закостенели идеи и навици да управляват действията ни. Така можем да "отрежем" конците и да сме имаме избор във всяка ситуация. С "конците" според мен не танцуваме а по скоро бутаме и настъпваме, не е танц а пародия.

Иначе на относително ниво има добро и зло. Определено не е добре да убиваме, крадем, да имаме сексуално поведение водещо до страдания за другите, да лъжем, да говорим грубо, да клеветим и заблуждаваме, да разединяваме, да сме алчни, да мразим и да сме невежи. Практикуването на изброените води до страдание за останалите и поради действието на закона за причина и следствие - страдание и за нас.

Ако правим противоположните неща на изброените, резултата е щастие за останалите и за нас.

Всеки разбира се има свободен избор.

Добро и зло зависят от гледната точка, но така или иначе сами определяме живота си. Каквото правим, това се връща. Може да си мислим, че другите са виновни за това което ни се случва, но това не е така, това е непознаване на нещата каквито са.

Да-Вало

Точно и заради това не приемам тезата, че сме "марионетки".Пародията, която описваш се римува с "параноя".

Да-Вало

Точно и заради това не приемам тезата, че сме "марионетки".Пародията, която описваш се римува с "параноя".

Да, не сме марионетки в абсолютния смисъл на думата, защото имаме свободна воля и винаги можем да се поне опитаме да престанем да бъдем такива. Но не е лошо да се наблюдаваме за извесно време - какви мисли ни се появяват, откъде се появяват, защо, до какво водят...опитали ли сте този експеримент? Пробвайте, резултатите са...неочаквани.

този експеримент е предложен и резултатите описани от Екхарт Тол в "Силата на настоящето" - изд.на Кибеа, 2004 г.

http://www.helikon.bg/index.php?act=books&...d&id=110152

Мерси за линка.

Ако я видя при някой букониер-ще си я взема да я прочета, но само за обща култура.

Тъй като и авторът е част от реалността, всичко което е написал (а между другото-само като видя написано "ръководство за духовно просветление" и ми става....нещо) не е обективно.

И след като не е обективно-......

Мерси за линка.

Ако я видя при някой букониер-ще си я взема да я прочета, но само за обща култура.

Тъй като и авторът е част от реалността, всичко което е написал (а между другото-само като видя написано "ръководство за духовно просветление" и ми става....нещо) не е обективно.

И след като не е обективно-......

Прав си, разбира се. И за ръководството за духовно просветление. И за обективността, по принцип. Но ние не се отказваме да изследваме света, все пак, поради това, че не сме достатъчно обективни, нали? В края на краищата при една такава абсолютна обективност пък за какво ни е да се занимаваме изобщо с един такъв побъркан свят...

Що се отнася до куклата на конци, ми се ще да споделя следното:

1. Имаме свободна воля, но какво става, ако с нея именно изберем да сме кукла на конци?

2. Много е интересен въпросът може ли куклата на конци да разбере, че е кукла на конци. Считам, че може. Явно не чрез пряко наблюдение. (щото ще се сгромоляса...) Но със сигурност има косвени начини да се разбере. точно затова ни трябва сериозно наблюдение и самонаблюдение. Нищо, че не сме съществено обективни. Възможно е да откриваме разни неща чрез ред итерационни стъпки. Най- важното е да се започне.

Щом като може да разберем достатъчно обективно, че се намираме на тяло, което се върти без да напускаме това тяло (опитът с махалото на Фуко) макар че на пръв поглед нищо такова не се наблюдава, не виждам защо да не може да открием, че сме кукла на конци. Просто наистина трябва да наблюдаваме, по възможност извън собствените си досегашни модели.

Редактирано 20 май 200818 г. от Багира (преглед на промените)

Прав си, разбира се. И за ръководството за духовно просветление. И за обективността, по принцип. Но ние не се отказваме да изследваме света, все пак, поради това, че не сме достатъчно обективни, нали? В края на краищата при една такава абсолютна обективност пък за какво ни е да се занимаваме изобщо с един такъв побъркан свят...

Що се отнася до куклата на конци, ми се ще да споделя следното:

1. Имаме свободна воля, но какво става, ако с нея именно изберем да сме кукла на конци?

2. Много е интересен въпросът може ли куклата на конци да разбере, че е кукла на конци. Считам, че може. Явно не чрез пряко наблюдение. (щото ще се сгромоляса...) Но със сигурност има косвени начини да се разбере. точно затова ни трябва сериозно наблюдение и самонаблюдение. Нищо, че не сме съществено обективни. Възможно е да откриваме разни неща чрез ред итерационни стъпки. Най- важното е да се започне.

Щом като може да разберем достатъчно обективно, че се намираме на тяло, което се върти без да напускаме това тяло (опитът с махалото на Фуко) макар че на пръв поглед нищо такова не се наблюдава, не виждам защо да не може да открием, че сме кукла на конци. Просто наистина трябва да наблюдаваме, по възможност извън собствените си досегашни модели.

Да, не можем чрез пряко наблюдение - ще се вкаменим, както митологично е представено в митът за Персей -

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%...B3%D0%B8%D1%8F)

- след сериозни приготовления и с помощта на боговете /силите от по-висша реалност/ можем да атакуваме горгоната Медуза и да и отрежем главата, гредайки в огледалното отражение на медния си щит, а после да се преборим като св. Георги със дракона на този свят и да се оженим за освободената Андромеда...

Да-Вало

Точно и заради това не приемам тезата, че сме "марионетки".Пародията, която описваш се римува с "параноя".

Различните хора имат различна "стегнатост" на конците. Колкото по стегнати са, толкова по-голямо е страданието на съответният човек. А и "конците" едновременно са истински и в същото време не са.

От една страна конците изглеждат истински. Например когато се "дръпне" конеца гняв ние и така реагираме - мислим, казваме или правим неща ръководени от този гняв. За нас гневът си е съвсем истински. Ние не забелязваме, че се появява като резултат от причини, през цялото време се променя и накрая изчезва.

От друга страна конците не са истински. "Дръпването" е стечение на обстоятелства. Например някой ни казва нещо, което не харесваме. Това задейства навика ни и ние реагираме по съответен начин. Но в този момент имаме избор. Не сме длъжни да реагираме, не сме длъжни да следваме импулса на "дръпването". Можем да видим че човека пред нас не е лош, по скоро поведението му е резултат на стечение на обстоятелства.

Ако се появят причини за гняв, можем да избегнем ситуация, можем да "наблюдаваме" гнева и да "видим" от къде идва и къде отива или пък можем да насочим енергията му към нещо друго - да свършим някоя полезна работа. Можем дори да "трансформираме" гнева в яснота. Въобще човек може да направи толкова много различни неща със "смущаващите" си емоции, а вместо това, вместо да избираме, ние следваме твърдо установения навик - като има причини за гняв, му позволяваме да управлява мислите, думите и делата ни. Гневът е доста здрав "конец".

Това, което е закачено на конците е егото ни. Егото е интересна кукла. Смятаме че е същността ни, но всъщност не е. Егото е съвкупност от преходни неща.

Ако погледнем внимателно можем да видим, че хората с по-малко его са по-свободни и по-щастливи и обратното повече его означава липса на гъвкавост, по-малко свобода и липса на щастие.

Докато сме закачени на конците на закостенелите си идеи и предвидимите емоционални реакции, не танцуваме, а по-скоро изпълняваме програма. Програма която сами сме си написали. И тъй като почти не се съобразяваме с другите се подрусваме тромаво и непохватно като роботи , вместо радостно да танцуваме с всяка ситуация, каквато е. Без вчера, без утре, без страх, без надежди, без преценки. Тук и сега.

пп

ако "конците" са твърде стегнати, ако гневът е водещ, пародията се превръща в параноя.

С достъчно големи дози хлоразин и халоперидол знаеш ли как всичко това изчезва и нито им а"конци", нито има кукловоди ?

С достъчно големи дози хлоразин и халоперидол знаеш ли как всичко това изчезва и нито им а"конци", нито има кукловоди ?

Хлоразина и халоперидол са причина за временно изчезване. Както и други събития - смъртта например.

Нито кукли има, нито кукловоди. Или пък ние сме и куклата и кукловода. Все тая.

Кой както му харесва. Ако не е за сметка на другите, според мен всеки е свободен да избира какво да прави с живота си.

Но със сигурност има косвени начини да се разбере. точно затова ни трябва сериозно наблюдение и самонаблюдение. Нищо, че не сме съществено обективни. Възможно е да откриваме разни неща чрез ред итерационни стъпки. Най- важното е да се започне.

Щом като може да разберем достатъчно обективно, че се намираме на тяло, което се върти без да напускаме това тяло (опитът с махалото на Фуко) макар че на пръв поглед нищо такова не се наблюдава, не виждам защо да не може да открием, че сме кукла на конци. Просто наистина трябва да наблюдаваме, по възможност извън собствените си досегашни модели.

Да се започне. За да разберем собствените си ментални състояния, да разбираме по - добре и другите. Познаването на принципа на противоположностите е възможност да осъзнаем кога сме жертва на полярността и по един интелигентен начин да си помогнем сами. Така е, посветените отдавна са открили, че люлеенето на махалото присъства във всяко нещо. А преодоляването на собствените модели се отдава само на малцина.

....стига да не пречи на другите

Точно така.

Само , ако медикаментите са недостатъчни-има и електрошок, Вало.Нищо не остава от тези идеи

....стига да не пречи на другите

Точно така.

Само , ако медикаментите са недостатъчни-има и електрошок, Вало.Нищо не остава от тези идеи

А, пробвано е. Много пъти, с мноооого по-разнообразни средства. Даже специална институция създал веселякът Игнатий Лойьола - йезуитството. Пардон, Светото Йезуитство.

Ама на - от пепелищата на кладите и гробовете на заровените живи пак пониквала пустата му луда ерес. И пак разни откачалки твърдели, че вътъкът на този свят бил нещо сбъркан, че силите, които властват тук, не са свещени - а бе луди за бесене...и за лекуване, в по-хуманните времена.

Редактирано 23 май 200818 г. от valentinus (преглед на промените)

Мда...Скромното ми мнение е,че единствено когато изцяло разсимволизираме света и отхвърлим всякакви концепции,идеи и теории,единствено тогава няма да има нито добро,нито зло,а просто това,което е. А в момента сме толкова оплетени,че няма накъде повече...В днешното общество символът е много по-важен от това,което всъщност той представя...Игнорираме реалността,като я заменяме с ъс сухи теории и знаци...

Ето-виждаш ли

До нищо добро не са донесли тези мисли

А относно св. Игнасио (Иньиго) де Лойола, държа педантично да отбележа , че по професия е бил войник, който преминава към модерното за тогава квазивоенно дисциплиниране на вътрешния свят на душата в институционалните рамки на един военизиран духовен орден.Пич е бил той, пич

Между другото-от тази "контрареформа", която е провел той, душата почва да се смята, като "затворена" в тялото

Ако разглеждаме периода на реформациите на Лутер и Лойола като алтернативи-грешим.

Ако смяташ, че всичко, което е направил е грешно-не си прав.

Св.Игнасио Лойола е оказал толкова голямо въздействие върху цялата цивилизация, че дори и тези възгледи, които имаме и двамата с теб са формирани от неговите действия през средновековието

Ето-виждаш ли

До нищо добро не са донесли тези мисли

А относно св. Игнасио (Иньиго) де Лойола, държа педантично да отбележа , че по професия е бил войник, който преминава към модерното за тогава квазивоенно дисциплиниране на вътрешния свят на душата в институционалните рамки на един военизиран духовен орден.Пич е бил той, пич

Между другото-от тази "контрареформа", която е провел той, душата почва да се смята, като "затворена" в тялото

Ако разглеждаме периода на реформациите на Лутер и Лойола като алтернативи-грешим.

Ако смяташ, че всичко, което е направил е грешно-не си прав.

Св.Игнасио Лойола е оказал толкова голямо въздействие върху цялата цивилизация, че дори и тези възгледи, които имаме и двамата с теб са формирани от неговите действия през средновековието

Да прав си - твърде интересна тема е

дори заслужава специална тема, нещо като "Абдетващата програма на Римската църква и Светият Граал" - е, ти си наход Лойьола е агента Смит от Матрицата...

Редактирано 20 май 200818 г. от valentinus (преглед на промените)

интересно-къде ли е в момента св.Лойола ?

Дали според вярванията на католическа църква е в Рая (нали е светец), или според делата си в-Ада ?

Вижте как една личност съчетава в себе си и доброто и злото.....

Абе, в рая си е - на католическата църква. Друг е въпроса самият той къде се намира...

Абе, в рая си е - на католическата църква. Друг е въпроса самият той къде се намира...

Ммммм, разни видове РАЙ ли има? И там, навярно, всеки си танцива своя си танц?

И кой свири? И кой оценява?...само да не е като в мюзик айдъл...

Ммммм, разни видове РАЙ ли има? И там, навярно, всеки си танцива своя си танц?

И кой свири? И кой оценява?...само да не е като в мюзик айдъл...

Иам, разбира се

На мен ми харесва мюсюлманцият рай.Не знам обаче, дали за да попадна в него не трябва да приема исляма.....

Иам, разбира се

На мен ми харесва мюсюлманцият рай.Не знам обаче, дали за да попадна в него не трябва да приема исляма.....

а, това си е задължително.

Скоро четох "Записките..." на Захари Стоянов, в учеибната програма беше. Там на едно място пишеше, че в правоверния рай на всеки ще се падат по 77 женици, по 333 йелаици /наложници/ и по 7 момченца...

поне така автора цитираше като очевидец разговор на башибузуци.

Изводът значи е да слагам чалмата :

Ще ми прилича, нали ?

Архитектурата на Рая при исляма ми харесва."Тадж махал" е направен по описанието на Рая.За жените и наложници-добре ще е.Момченцата не ги искам.

А-я ми кажете от гледна точка на доброто и злото-толкова жени и наложници-добро ли е или не ?

Изводът значи е да слагам чалмата :

Ще ми прилича, нали ?

Архитектурата на Рая при исляма ми харесва."Тадж махал" е направен по описанието на Рая.За жените и наложници-добре ще е.Момченцата не ги искам.

А-я ми кажете от гледна точка на доброто и злото-толкова жени и наложници-добро ли е или не ?

Ти сам вече си писал, че ще е добро / "...и видя Бог, че това е добро..." Генецис, Вехт завет/

ех, ето пример, когато желанието е по-голямо от възможносттите /очевидно, а не като очевидка го пиша тона заключение/

А танцът на доброто и злото продължава и в леглото...