Хм, критика... препокрива се с тази на Динди. Това което ми допадна е: При теб, че властта се сменя и в края на мандата (партията шах), всяка останала в играта пешка е потенциална по-висша фигура. При Галя, междуличностните взаимоотношения и делегирането на права. Аз евентуално бих забила малко в жанра фантастика, човек-машина.

ПП: Вече чакам с нетърпение понеделник, деня в който започва работната седмица, това си е цяло събитие

Редактирано 27 март 200818 г. от yvsot (преглед на промените)

Все ми е чудно защо самоизявяването е толкова важно за някой индивиди. Разбира се компенсиране на комплекса за малоценност е тривиален отговор, но какво толкова мотивира "дуел" и публикацията му!?

Критиката, първо държа да отбележа, не е изтъкване само на недостатъците, но и на положителните страни. Второто вече е направено, така че ще наблегна на първото.

Ще започна с първото изречение: "Властта може да бъде колкото вълнуваща и привлекателна за един човек, толкова коварна и сложна за упражняване." Учителят ми по литература би сложил тук някоя и друга завъртяна въпросителна. Знам го от опит.

Как тъй "един човек заслепен от власт, може да повлече една цяла нация и да доведе една общност до саморазрушение"? В крайна сметка това негово дело ли е или на общността?

Междуличностна.

Два пъти "неправилно" в едно изречение и споменатата "власт" в поредни такива.

Че властта трудно се добива не съм съгласен. Не ми е известно такова правило.

"Да властваш над хора е най-трудно, защото трябва да спечелиш доверието...". Това се отннася за приятелството, а не за властването!

"...всяка твоя погрешна стъпка може да сложи край на владичеството ти." На практика и (морално определена като) правилна "стъпка" може да го направи.

"...властта опиянява и най-добрите сърца и ги обгръща в един порочен кръг на коварството." Отново непознато правило. И в случай, че го направи, то поражда (а не "обгръща в") порочен кръг.

"...пирамидата почти винаги се разпада от най-високите етажи, защото те са най-нестабилни." Непознато правило! А аз си мислих, че всичко се гради на основите. Нали сама твърдиш, че трябвало да се угажда на основите за да приемат нечия диктатура например, сякаш това е нужно за нея!

С "Да властваш над хора е най-трудно, защото трябва да спечелиш доверието им..." и "Вече властта се печели и без доверието на хората..." не доказваш, а опровергаваш сама себе си.

Изречения като "Нека спрем до тук с представите за властта - каквато и да е, тя е факт, за това нека обърнем внимание на добиването на власт.","Но тъй като властта е прекалено сложна и е трудно да я разглеждаме в политически аспект, нека обърнем внимание и на другите видове власт.", "Колкото до силата на един друг тип власт, а именно религиозната, можем да кажем много, пък и вече много е изписано." и други (уви не са самички) са крайно отвлечени и неказващи нищо фрази. Те са в противовес на сбития вид на есето който иначе трябваше да има.

Същественото (на което не си обърнала внимание) е не класификацията на властта, а нейната дефиниция. "Едно дете е зависимо и подвластно на родителите си..." Ето тук не става ясно какво имаш предвид.

"Прекалената липса на контрол и власт може да доведе до катастрофални проблеми по време на израстването и изграждането на един индивид, а "диктатурата" също може да предизвика бум на неприятности след като детето вече не е подвластно на родителите." По принцип може, но какво общо има с темата?

"...при религията няма явно проявена грижа или тип служене на хората..." А литургията, причастието и т.н. какво са? Или "око да види и ръка да пипне" за да признаем съществуването на нещо.

"Религията не служи на никого, а хората служат на религията." Не съм религиозен, но това е светотатство и дължиш извинение на онези които имат различни убеждения от твоите!!

Че религията "...може да се усети само духовно, но не и чисто физически." не съм съгласен. Харесвам една мисъл: "Освободи съзнанието си и тялото ти ще го последва".

"...а за духовните управляващи, важи същото правило, както за всички човешки същества с власт - тя опиянява и покварява, рано или късно." Има едно правило което научих отдавна и то гласи, че нищо не важи за всички.

"...пешките са най-важната част от шаха на живота." Не стана ясно какво имаш предвид, но изключения за всякакви тълкования могат да се намерят.

Злоупотребяваш с думи които иначе нямат място в ръзсъжденията ти, като "стълбици", "йерархия", "измерения", "типове"и "видове".

Иначе изказа само две идеи които могат да причислят разсъжденията ти към есето. Ще ги перифразирам като "Лекарството в големи количества е отрова" и "Всеки е свободен до мига в който веригите му започнат да тежат прекалено много". (И че живота е като шах, ама не е шах.)

А сега най-важното: Няма оригинален подход към разсъжденията ти! Не виждам с какво може да се запомни есето ти.

И една мисъл от мен. Народът заслужава управниците си, така че не виждам защо да е за съжаление това, че цитираният от теб автор е прав.

...

Редактирано 29 март 200818 г. от vorfax (преглед на промените)

Прочетох и онова което трябва да е есе на potrebitel. Ето моите впечатления.

"...по-горни"-неизвестна степен.

"Служителят, изпълнявайки стриктно задачите на този, който е по-високо от него в йерархията, внасяйки по нещо и от себе си, гледайки го право в очите при разговор, бавно придобива власт над него." Тук не мога да спестя коментара си. Наивността на тази мисъл е шокираща. Властта е опиат! В това изречение има повече смисъл от опита да се присвоят властизземващи способности бъдейки безличен инструмент на нечии команди.

"...този, който му служи най-вярно, който му помага най-много" не е онзи който "полека се превръща в негов фаворит и му „влиза под кожата"" уверявам те.

"Опиянен от позицията си, началникът не проумява какво прави с него служителят, каква власт има той над него..."-това ще оставя без коментар.

"Поднасяйки непрестанно комплименти на обекта на нашата любов, давайки му необходимите дози загриженост, нежност, чувственост, любов, показвайки му какво значи той за нас, ние можем да станем негов господар." По-скоро безразлични, част от декора или откровена досада. А как се дават дози чувственост не ми е известно. Вече съжалявам, че пиша защото коментирам някой който се учи да пише (9-10 клас). А да "обсипеш някого с всичко което копнее душата му" е нещо като невъзможна мисия (това разбира се не е пречка да се опитва).

...

Нататък не желая да коментирам.

Поздрави.

"... който не умее да пише, става критик ..."

Чувал съм това. Който не можел да рита топката ставал съдия. Но това намек, че не мога да пиша ли е?

Не знам колко строг съм ви се видял в моите забележки, но спрямо мен те биха били много повече. Да изискваш от себе си повече за мен не е нещо лошо. Да го направиш от другиго, още повече когато той го е поискал, изглежда е.

Поздрави.

Прочетох и онова което трябва да е есе на potrebitel. Ето моите впечатления.

..........

Нататък не желая да коментирам.

Поздрави.

Чувал ли си, че есето изказва твоята гледна точка, как ти гледаш на нещата? Аз съм била свидетел на това, което съм описала? Така мисля аз, а твоите виждания са си твои. Благодаря за прочита и коментара

Чувал съм това. Който не можел да рита топката ставал съдия. Но това намек, че не мога да пиша ли е?

Не знам колко строг съм ви се видял в моите забележки, но спрямо мен те биха били много повече. Да изискваш от себе си повече за мен не е нещо лошо. Да го направиш от другиго, още повече когато той го е поискал, изглежда е.

Поздрави.

Най-любезно те каним да се включиш със свое есе по последната тема,която избрахме.Така ще докажеш,че можеш да пишеш...

Прочетох внимателно критиките.

Доста време си загубил/а да опровергаваш тези. Не е зле преди всичко да схванеш, каква е същността на есето. А тя е да изразиш лична позиция дори понякога тя да е наивна и невярна. Твоята критика е насочена преди всичко в това да разсъждаващ кое е правилно и грешно възоснова на личната си позиция. Момичетата са изразили мненията си на моменти хаотично, но това няма значение.

Тук сме аматьори и в текстовете могат да се открият доста грешки, когато са пречупени през чужда призма.

Все ми е чудно защо самоизявяването е толкова важно за някой индивиди. Разбира се компенсиране на комплекса за малоценност е тривиален отговор, но какво толкова мотивира "дуел" и публикацията му!?

А това? Това е глупаво и себично изказване. Никой тук не се смята за писател, събрали сме се аматьори, на които ни харесва да виждаме хубавото, а не лошото. Няма награди има само любов към писането, макар и любителско.

За всеки случай има една поставена тема. Защо не напишеш нещо да видим как пишат критиците?

Най-любезно те каним да се включиш със свое есе по последната тема,която избрахме. Така ще докажеш,че можеш да пишеш...

Аз вече писах, ака не си забелязал. И не изпитвам потребност да се доказвам в това поприще, нито имам претенции да бъда капацитет в него.

Поздрави.

Аз вече писах, ака не си забелязал. И не изпитвам потребност да се доказвам в това поприще, нито имам претенции да бъда капацитет в него.

Поздрави.

Писал си критики,но не и есе. А за да критикуваш нещо,би трябвало да го разбираш.Затова ти предложих да се включиш.Изборът обаче си е твой... Никой от нас няма претенции да бъде капацитет в тази област,dindi се изрази много ясно...Пишем за собствено удоволствие.

Прочетох внимателно критиките.

Доста време си загубил/а да опровергаваш тези....

Благодарност ли изказваш?

... Твоята критика е насочена преди всичко в това да разсъждаващ кое е правилно и грешно възоснова на личната си позиция.

Безспорно. Приложил съм онова което съм научил за есето като забележки там където съм установил различия.

Онова което струва ми се опитвате да ме убедите е, че "есетата" са си идеални и не може да се изтъкне техен недостатък, освен това, че са "наивни" и "хаотично" изградени на моменти. Интересно защо като отговор не получих по-добро есе на същата тема. Да ме убеждавате, че е невъзможно е наивно.

... Тук сме аматьори и в текстовете могат да се открият доста грешки, когато са пречупени през чужда призма.

Да си аматьор не е оправдание да бъдеш посредствен. Не съм открил още някой роден научен. И аз съм писал "любов" с "ф" като малък, но вече го пиша правилно, защото ми казаха, че е грешно. И не съм полагал усилия за да го отрека. Най-малкото е безполезно.

А за какво пречупване говориш не ми стана ясно. Аз се постарах да бъда обективен и не съм гледал едностранчиво върху изказаните тези.

...А това? Това е глупаво и себично изказване...

Още когато го написах знаех, че ще дължа обяснение за думите си. Това беше твърде отвлечена препратка към мои размишления. Ти си я разтълкувала погрешно като себичност, но аз не съм такъв. Все пак е нужно да кажа нещо. Извинявам се за позицията си. Все забравям, че останалите хора не са така склонни към тази противоестествена позиция срещу самите себе си.

... ни харесва да виждаме хубавото, а не лошото...

Одобрявам го изцяло. Това е прекрасно умение. Но аз апелирам изразяването на всичко хубаво да съответства на някои общоприети норми като например рамките на формата есе.

... Защо не напишеш нещо да видим как пишат критиците?

Сега и име ми излезе... Да критикуваш, не значи да си критик. А как се нарича онзи който може да приеме само положителни отзиви за себе си? Аз се сещам за няколко думи, но ми убягва най-подходящата.

Поздрави.

Редактирано 30 март 200818 г. от vorfax (преглед на промените)

vorfax, едва ли някой се опитва да те убеди, че есетата са си идеални и не може да се изтъкне техен недостатък. Напротив. Може, и то без особено усилие, каквото ти си вложил. Това което ти казват е, че четенето им е доставило удоволствие и че виждат потенциал за нещо повече. Положителните емоции са в основата на нашите диалози. И ние може да критикуваме, и не само. Способни сме от сто извора вода да донесем и под вола теле да намерим. Те поставят началото на нещо което за мен е добро и от нас зависи дали то ще има бъдеще, градация. Но когато се учи дете, не му показваш с назидателен тон единствено допуснатите грешки. За да го поощриш, го потупваш, усмихваш се и хвалиш нещата с които се е справило. Ако желаеш да убиеш нечий ентусиазъм в зародиш, добре се справяш. Сега ще ми е приятно да видя и нещо от теб което да мотивира двете момичета, а и всички останали. Както се вижда, темата е отворена за критики, НО и за похвали. Ще се справиш ли?

Редактирано 30 март 200818 г. от yvsot (преглед на промените)

Благодарност ли изказваш?

Не.

Безспорно. Приложил съм онова което съм научил за есето като забележки там където съм установил различия.

Онова което струва ми се опитвате да ме убедите е, че "есетата" са си идеални и не може да се изтъкне техен недостатък, освен това, че са "наивни" и "хаотично" изградени на моменти. Интересно защо като отговор не получих по-добро есе на същата тема. Да ме убеждавате, че е невъзможно е наивно.

Есе на същата тема няма да получиш. Но в понеделник ще има нови и ще имаш възможността да се развъртиш. Лично аз те подканям да го направиш. Поради 2 причини:

- ти да си упражниш критикарстването.

- а ние търпимостта към него.

Не се опитвам да те убеждавам в моите позиции. Есетата не са идеални. Всеки може да намери недостатъци във всичко. Главното правило при есето е: Избираш си теза и след това я аргументираш. Много хора няма да харесат тезата ти и ще намерят куп аргументи, с които да оборят твоите. За мен това е нещо нормално.

Да си аматьор не е оправдание да бъдеш посредствен. Не съм открил още някой роден научен. И аз съм писал "любов" с "ф" като малък, но вече го пиша правилно, защото ми казаха, че е грешно. И не съм полагал усилия за да го отрека. Най-малкото е безполезно.

Ако не бяхме толкова "посредствени", щяхме да бъдем вече известни писатели. Примерът ти е ясно правило от българския език, а тук става въпрос за разсъждения и лично мнение.

А за какво пречупване говориш не ми стана ясно. Аз се постарах да бъда обективен и не съм гледал едностранчиво върху изказаните тези.

примерно...

Че властта трудно се добива не съм съгласен. Не ми е известно такова правило.

"Да властваш над хора е най-трудно, защото трябва да спечелиш доверието...". Това се отннася за приятелството, а не за властването!

Още когато го написах знаех, че ще дължа обяснение за думите си. Това беше твърде отвлечена препратка към мои размишления. Ти си я разтълкувала погрешно като себичност, но аз не съм такъв. Все пак е нужно да кажа нещо. Извинявам се за позицията си. Все забравям, че останалите хора не са така склонни към тази противоестествена позиция срещу самите себе си.

Думите ти звучаха за мен в превод така: Защо се напъвате да пишете, като отдалеч се вижда, че не можете?

Но както обичам да казвам понякога проблема не е в пишещия, а в четящия.

Одобрявам го изцяло. Това е прекрасно умение. Но аз апелирам изразяването на всичко хубаво да съответства на някои общоприети норми като например рамките на формата есе.

Нямам намерение да си предавам есето на госпожа Иванова(учителкато ми по български език от средното).

Сега и име ми излезе... Да критикуваш, не значи да си критик. А как се нарича онзи който може да приеме само положителни отзиви за себе си? Аз се сещам за няколко думи, но ми убягва най-подходящата.

Поздрави.

Градивната критика, е нещо полезно. Само критиката е възможност някой да се въвлече в подобен диалог, който в момента с теб водим.

За съжаление никой човек не се радва само на позитивни отзиви, иска не иска трябва да приеме и отрицателни. Тънкостта е да открие нещо, което може да научи от негативното и да го поправи.

Единственото нещо, което аз научих от твоите писания, е че потребителката има склонност да пише противоречиви изречения. Но и това е нещо...

vorfax, едва ли някой се опитва да те убеди, че есетата са си идеални и не може да се изтъкне техен недостатък. Напротив. Може, и то без особено усилие, каквото ти си вложил. Това което ти казват е, че четенето им е доставило удоволствие и че виждат потенциал за нещо повече. Положителните емоции са в основата на нашите диалози. И ние може да критикуваме, и не само. Способни сме от сто извора вода да донесем и под вола теле да намерим. Те поставят началото на нещо което за мен е добро и от нас зависи дали то ще има бъдеще, градация. Но когато се учи дете, не му показваш с назидателен тон единствено допуснатите грешки. За да го поощриш, го потупваш, усмихваш се и хвалиш нещата с които се е справило. Ако желаеш да убиеш нечий ентусиазъм в зародиш, добре се справяш. Сега ще ми е приятно да видя и нещо от теб което да мотивира двете момичета, а и всички останали. Както се вижда, темата е отворена за критики, НО и за похвали. Ще се справиш ли?

Това което си написала много ми хареса. Усмихвах се когато го четях. Успяла си с малко думи да кажеш много-нещо което е присъщо за формата на есето.

Особено усилие да откривам грешки не съм полагал, защото те са очевидни. Бих се затормозил, обаче, ако трябва да изброя още 40.

Казваш, че е поставено ново начало и бъдещето му зависи от нас. Но бъдеще на всяка цена ли? Ако си струва- съм "за". Ако е писане "за спорта" аз не одобрявам-лично мнение.

"Но когато се учи дете, не му показваш с назидателен тон единствено допуснатите грешки." Уви имам опит в тази сфера и смея да отбележа, че имам добри постижения (това не е само самооценка). Правилата са измислени не за да прекършат нечий рахат, а за да внесат ред в живота ни. Този изконен стремеж е залегнал във всички ни и ни помага да оцелеем. Анархията в никоя сфера не е за добро. Ако не мога да мотивирам някого да пише по-добре (не виждам защо думите ми не се тълкуват по този начин!), поне съм успял да дам един урок-винаги ще се намери някой който да ни припомни, че не сме съвършени и можем повече. Непоносимостта към критика е присъща на онези които са изпаднали в състоянието което аз наричам "самодостатъчност"-когато живеем в свой свят изолирани от всичко което не ни устройва.

Относно "назидателният" ми тон, може и така да звучи-незнам. Но моят изказ си е такъв. Аз далеч не съм искал да принизя тези литературни творби, нито имам лошо мнение към онези които са ги сътворили.

"Ако желаеш да убиеш нечий ентусиазъм в зародиш, добре се справяш. " Караш ме да се чувствам ужасно. Аз дори си помислих да изтрия това което написах (непосредствено преди негодуванието от моята позиция).

"...Ще се справиш ли?" Трудна задача ми поставяш. Аз още не знам възрастта на potrebitel и AcidBurn. Аз вече писах, че към себе си съм много по-взискателен. Аз съм като параноична антивирусна програма която открива и най-малките съмнения за потенциална заплаха. Нищо човешко не ми е чуждо-греша си редовно-за профилактика. Това, че има пропуски в есетата си е в рамките на нормалното. Отворих темата с високи очаквания и това породи реакцията ми да дам исканата ми оценка.

За мен есето е най-трудният формат. Не може да се сравнява с роман от 300 страници, но за толкова кратък период и един фалшив тон отеква в цялото произведение. Избраната тема също е много трудна. Аз не бих я и почнал ако разполагам само с един ден-тя е фина и само талант може да я докосне без да я смачка. Не знам дали помните един от коментарите в предаването MusicIdol. Една изпълнителка беше отрязана въпреки прекрасният си глас, защото беше избрала песен надхвърляща възможностите и. Мисля, че темата не е подходяща и да полагам усилия да търся спечелени битки в изгубена война е загуба на време. От написаното не мога да си вадя изводи за талантливи хора ли пиша. Ако някой може нека го направи.

Поздрави.

Прекалено насериозно взимаш нещата...Не се вживявай толкова - тук пишем за удоволствие,без претенции за каквото и да е. Струва ли си да водим сериозни спорове? Просто се забавляваме,това е всичко. И ако това не ти харесва,не си длъжен да влизаш в тази тема...Изборът си е твой...

... Главното правило при есето е: Избираш си теза и след това я аргументираш.

Опасявам се, че не знаеш за какво говориш. Чувала ли си изобщо някога определение що е то есе!?

Ако не бяхме толкова "посредствени"...

Намери изречението в което съм казал, че някой от форума е посредствен и ще му се извиня!

Думите ти звучаха за мен в превод така: Защо се напъвате да пишете, като отдалеч се вижда, че не можете?

Не превеждаш от правилният език.

Нямам намерение да си предавам есето на госпожа Иванова(учителкато ми по български език от средното).

И хубаво правиш.

Единственото нещо, което аз научих от твоите писания, е че потребителката има склонност да пише противоречиви изречения. Но и това е нещо...

За "моите писания" днес научих една подходяща мисъл: "Понякога проблема не е в пишещия, а в четящия. "

PS: "Много хора няма да харесат тезата ти и ще намерят куп аргументи, с които да оборят твоите." Добре заповядали са. Приемам другомислието. Минал съм етапа на отхвърлянето.

Бележка от Fingli: Във форума на Калдата другомислието се приема, но моля, придържайте се към основната тема "дуел на есетата".

Редактирано 30 март 200818 г. от Fingli (преглед на промените)

Това което си написала много ми хареса. Усмихвах се когато го четях. Успяла си с малко думи да кажеш много-нещо което е присъщо за формата на есето.

Особено усилие да откривам грешки не съм полагал, защото те са очевидни. Бих се затормозил, обаче, ако трябва да изброя още 40.

Започваш отговора си с комплимент, как да не ми хареса? Благодаря ти! Разбирам отношението ти. Няма нищо лошо, че си показал грешките които си видял, но начина им на поднасяне... можеше да го посмекчиш. В резултат и аз самата молко прекалих

"Ако желаеш да убиеш нечий ентусиазъм в зародиш, добре се справяш. " Караш ме да се чувствам ужасно. Аз дори си помислих да изтрия това което написах (непосредствено преди негодуванието от моята позиция).

"...Ще се справиш ли?" Трудна задача ми поставяш... Това, че има пропуски в есетата си е в рамките на нормалното. Отворих темата с високи очаквания и това породи реакцията ми да дам исканата ми оценка.

Беше прекалено директен и може би затова хората, включае мен, ти се нахвърлиха. А и сме приятели, инстинктивно се защитаваме от по-груби нападки.

Та така... да се върнем на темата. А тя е: да напъхаме пИтела в отрезвителя.

Редактирано 30 март 200818 г. от yvsot (преглед на промените)

Така...По темата :

Мислех днес да си напиша есето,но ме мързи ужасно,а освен това съм и махмурлия,така че - абсурд. Ще гледам да го скалъпя до утре вечер...Да не си помислите,че съм се отказал...

Нещата не са нито добри, нито лоши — нашето мислене ги определя като такива

Учебниците по-български език са хубаво нещо. От тях научаваш не само как да се изразяваш технически правилно, но и каква може да бъде силата на думите. В един от многобройните уроци в тях има един за комуникацията. Главните тези там са че хората общуват по два начина- вербално и не вербално. Първият е свързан със силата на думите, а вторият с езика на тялото. Лично аз винаги съм виждала изключителен чар в жестовете и мимиките, които всеки от нас прави, докато общува със заобикалящата го среда, но съм на мнение, че като средство за изразяване няма нищо по-мощно от словото. Речта е най-силното човешко оръжие с нея изразяваме своите потребности и някак си ставаме „по-видни” за останалите. Не мога да реша кой от двата начина е по-сигурен и по-прост. Монетата винаги има своите две страни, които са взаимно противоречащи и в същото време допълващи се. Често говорейки ние си служим с така наречените клишета. В тях се крие една огромна истина и една огромна лъжа. Всъщност тези изрази не са нищо повече от начин да те накарат да се замислиш дали да се съгласиш с изказаното твърдение или да намериш начин да го обориш. Едно от най- стандартните клишета, е че „светът е черно-бял”. И както става винаги неговото „братче” твърди, че светът е „пъстър”. Не е нужно да правя анкета, но ако попитам десетима човека „черно-бял” или „пъстър” е света болшинството ако не всички (а аз съм почти сигурна, че ще са всички) ще застанат на втората позиция. Общо взето всеки пречупва своето мнение през собствената си призма. Някъде всеки от нас между мозъка и сърцето си има един вътрешен компас, който в зависимост от ситуацията реагира и променя посоката си. И ако за някого света е шарен, то за мен той е двуцветен. Аз не нося цветни очила, аз нося очила с черни рамки и бели стъкла. Бялото е, защото предпочитам да мисля, че светът е преди всичко изпълнен с доброта, а черното, за да не забравям, че той винаги е обграден от дебнощо зло. Не ви карам да вярвате, нито да нахлузвате тези очила аз си ги нося, защото за мен това е избор. Човешкият живот е изпълнен с подобни малки и големи избори, но най-важният е този, който изгражда вътрешната ни ценностна система. В себе си ние носим един ненаписен кодекс, който е по-силен от всяко външно влияние, за нас той е най-свещената религия. Веднъж на шега един приятел ми каза, че съм роб. През смях му отвърнах: А ти не си ли? Нямаше нужда да ми отговоря всички служим на някой или нещо, но най-вече на себе си. Ние сами сме си роби и господари. Определяме правилата и се самонакзваме, когато ги пренебрегваме. И стигаме до главния извод – всеки от нас възприема доброто и лошото по-различен начин, всеки от нас носи своити морални закони, които сам е съзидал. Властните и самоуверениете хора често налагат своето мнение над другите и така се раждат митовете. Митовете за правилното и грешното, за правилата и тяхното нарушаване. Ако не би имала една основна универсализация в света би настъпил хаос, за това аз винаги съм подкрепяла рамките. Благодарение на тях ние се радваме на сигурност, спокойствие и някакъв ред. И докато границите винаги са стабилни обикновено в центъра бушува хаос. Там нищо не е подредено- емоциите властват, желанията надделяват, потребностите крещят, а мечтите...те чакат своя ред. В общи линии това представлява човека- рамка, оковаваща хаоса. Може би тук е моментът да кажа, че за това „светът е шарен” и че нещата не са нито добри, нито лоши и всичко е размито, но няма...Защото не съм съгласна, моят свят е черно-бял. Да се съглася с пъстротата означава да простя греховете, на моята рамка и да наруша собствения си закон.

Не знам дали сте виждали някога онази картина аз не помня нейния автор, нито нейното име може би, защото прекалено много художници са я рисували. Един старец седнал на пейка, подпрял се на своя бастун, втренчил поглед пред себе си, а отгоре слънцето пече ли пече. Светлината си играе със старостта и сякаш му напомня, че края наближава, а той стои там непоклатим, съхранил в себе си мъдростта на годините. Тогава за мен времето няма значение, броят на бръчките или пък болките в тялото. В този момент аз виждам душата на човека. Като че ли в мига, в който плътта започва да гасне, идва ред тя да бъде видяна. И когато погледна някое красиво, розебузесто бебе, със своите сладки трапчинки, често слагам върху образа му лицето на онзи уморен от пътя старец. Може би, бихте нарекли тази моя постъпка жестока, жалка и гнусна...И може би, бихте били прави...Да си налагам мнението за правилното и грешното мислене върху вас е една толкова безмислена постъпка. По-скоро ще ви оставя да видите това, което сами предпочитате, защото сме толкова болезнено различни. Там където някои виждат красивото, други забелязват грозното и обратното. Явно Шекспир е оцелил в десетката. Ние сме различни и носим различни очила. Всеки избира сам цвета на рамките и стъклата. Аз моите отдавна съм си ги избрала.

Нещата не са нито добри,нито лоши – нашето мислене ги определя като такива.

Да противопоставяш нещата, които харесваш, и нещата, които не харесваш, е болест на ума.

СЪН-ЦАН

Живеем в двуполюсен свят...Свят,където на всяко нещо противостои друго нещо,противоположно на първото.По този начин опознаваме нещата и им даваме имена – това там е дълго,онова пък – късо,това е голямо,онова пък – малко...Нуждаем се от това дуалистично мислене,за да бъдем това,което сме – човешки същества.Опознаваме и разбираме едно нещо,само след като видим и неговата противоположност – ако нямаше „горещо”,едва ли бихме знаели какво е и „студено”...Без тъгата,в която се потапяме понякога,едва ли щяхме да знаем какво представлява радостта – всяко едно от двете неща ни дава така необходимия ни контраст,за да можем да разберем другото. И това е добре...Именно това ни позволява да запазим нашата идентичност,да разграничаваме нещата,да съхраним човешката си природа. Но ние,освен всичко това,сме свикнали и да даваме морални оценки на нещата,с които се срещаме – лошо-добро,морално-неморално,духовно-материално и т.н. А това вече е опасно...Защото по този начин ние постоянно съдим,все едно всеки от нас има в главата си по един съдебен заседател,който ежеминутно преценява и удря с чукчето си – „Виновен!”,или „Невинен”. Така самите ние си правим една много лоша услуга – изолираме се от реалността,като започваме да и придаваме измислени от нас значения. Всичко това води до една шизофреничност,която не ни позволява да се наслаждаваме на живота,такъв,какъвто е. Липсва разбирането,че противоположностите не се отхвърлят една друга – напротив – те се допълват,те са в дълбока хармония. И люшкайки се между тях,човек постепенно намира своята равновесна точка,точката,в която съществува баланс.Но чрез отричането не се постига нищо градивно...Хората,които се мислят за много „духовни”,отричат всичко „материално” – на тях им липсва разбирането,че всичко е едно,и да разделяш нещата на духовни и материални,е една шизофренична реакция...В крайна сметка материалното е в основата на духовното. Едно дърво не може да съществува без корените си – те са му необходими,за да може да извиси клоните си колкото се може по-нависоко.

А нещата просто СА – те не са нито „добри”,нито „лоши”...

АКО светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден.

На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.

Уейн Дайър

Ще си позволя да перифразирам кратък пасаж от една моя любима книга:

Ако лисица убие заек,за малките лисичета,които ще се нахранят с месото на заека,това определено е нещо добро. За малките зайчета обаче,които ще умрат от глад заради това,че някой е убил майка им,това безспорно е нещо лошо.

Нека първо изясним понятията „добро” и „лошо”.

Всеки един от нас има някакъв свой идеализиран образ,има своя собствена представа за себе си и за това какъв трябва да бъде. И всичко,което е в съответствие с тази представа,и което му помогне да я достигне,той нарича „добро” И обратно – всичко,което не е в унисон с тази негова нагласа,и което му пречи да постигне представата за себе си,нарича „лошо”. Работата обаче е там,че има милиарди човешки същества,всяко едно от които със собствена такава нагласа и представа. Ясно е,че „доброто” за един ще е „лошо” за друг...И когато тези представи влязат в конфликт,се появяват омразата,ревността,завистта,тъгата...А в по-мащабен план – войни и геноциди. Защото всеки съди за себе си,само на базата на преживяното от него.Липсва стремежът да се поставиш на мястото на другите,да се опиташ да разбереш и тяхната гледна точка,да проумееш,че и те също се стремят към щастието. И докато се опитваме да постигнем щастието по този дълбоко егоистичен начин – действайки въпреки другите,и за сметка на тях,никога няма да успеем...Къде е ключът ли? Той е в умението да възприемаме пряко реалността – да виждаме това,което е.Да не налагаме на всичко нашите шаблони и етикети,да не наричаме нещата „възвишени” и „пропаднали”, да не отхвърляме едно нещо за сметка на друго. Едно тотално приемане на всичко,което е...Защото не можем да променим света,опитвайки се да променим другите. Но можем да започнем,опитвайки да променим себе си...И ако всеки започне оттам,един ден може би понятията „добро” и „лошо” няма да ни бъдат необходими...

Редактирано 31 март 200818 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Нещата не са нито добри, нито лоши — нашето мислене ги определя като такива

...

Ето моето есе (знам, че е грубо, нямах чернова нито чудовищната подготовка на която съм свикнал да разчитам, а и сега научавам темата, но ако ви накара да се замислите значи поне си заслужава писането му):

Днес претърпях катастрофа. Живота е кратък. Не разчитайте да ви спестя нищо, защото може да нямам възможност да го направя утре. И вие пишете, защото утре може да нямате възможност и вие. Ако се страхувате да сгрешите живота ви ще престане да зависи от вас. ВСЕКИ има право да греши. И дали това ще приемете за лошо или за добро, определя вашето мислене. Кое е редно и кое не? Това са абстрактни понятия. Мнението на мнозинството приемаме за правилно, но дали е? За мен мерило е спокойната душа. Дали сме постъпили добре или лошо ще отсъдят кошмарите, страховете и терзанията ни. Когато човек е чист пред себе си и не изпитва угризения на съвестта, то значи постъпва както е редно.

В далечни земи човекоядството е било смятано за нормално. По време на война убийството е приемливо и поощрявано. Многоженството, разположението на планетите в Слънчевата система, движението в лявото платно, модата... всичко това са променливи величини определяни от моментното състояние на човешкото еволюиране. Ценностите се менят. Това е факт. Всъщност нищо не е редно по правило. Дали ще бъде такова се определя от това как служи на нашите интереси. Нашето мислене е способно на нещо което никое друго същество не познава-осъзнати правила за оцеляване. Това е по-малкото зло. Това е приемливият компромис. Това е доброволно робуване на правила позволяващи ни неоспоримо господство над познатият свят. Дали ще се откажем от тази привилегия ще зависи отново от нас. Това е дар, но и бреме, защото отговорността от взетите решения ще тегне над нас. Помня думите на уважаван от мен човек: "Свободата е отговорност". Припомням си и "Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му". Кое ще приемем за добро е пречупване на нашите ценности през призмата на живота. Това е не просто наше право, но и дълг.

PS: dindi, хареса ми творбата ти (: И беше време да видя и есе в темата.

Нещата не са нито добри,нито лоши – нашето мислене ги определя като такива.

...

Имам само две забележки към това което прочетох:

Първата част на доказателствената ти част се срива, защото разглеждайки полюсите добро-лошо, пренебрегваш съзнателно съществуването и на степените "по-добро" и "по-лошо". Те се учат още в първите седем години на съществуването ни, когато за различни деяния биваме наказвани или поощрявани по различен начин. Травмата която ни остава за цял живот се нарича морал. Той не е толкова идеализиран колкото ти се иска.

Второто нещо което ми направи впечатление е, че след това тотално се отклоняваш от темата и едва на края завършваш със заключението по нея.

Иначе като цяло без малко да ми хареса.

Може би е редно да оценя и своето представяне: стегнато, съдържателно, отнесено в началото, не съвсем изчерпателно, с не добре оформена конструкция (увода е незадоволителен), не достатъчна употреба на цитати, с приемлива (но недостатъчно за представите ми) дължина. Но за половин час става за чернова.

Редактирано 31 март 200818 г. от vorfax (преглед на промените)

Иначе като цяло без малко да ми хареса.

Чувствам се поласкан

Държа да отбележа,че поради нечовешки мързел едва тази вечер в осем и нещо седнах да го напиша това пусто есе,и го измъдрих за двайсетина минути...Повече не можах да изтрая. Така че наясно съм,че е аматьорска работа. Не съм имал и друго за цел.

Лично на мен есето на dindi ми хареса,и то много...Добре написано,задълбочено,сериозно и приятно за четене - справила се е блестящо! Поздрави за което!

Мерси...

С удоволствие прочетох и вашите...Ей, удивително нещо е това човешкият мозък една тема, а колко провокативни текстове.

Данчо имаш изключително свежарски идеи...много ми харесаха. Като за 20- минутно есе е брилятно...Аз мойто го написах за час след работа, че иначе нямаше как да се вместя в срока. Да си кажа и аз забележките де Някои от думите ти стоят не на място, но съм убедена, че ако му беше отделил повече време щеше да се получи страхотно. И малко разпокъсно се получава...Нещо като част 1 и част 2...Но, ми хареса, винаги ми е харесвало как пишеш...

vorfax определено смятам, че имаш възли за разплитане. Хареса ми ритъма в началото, интересни тези, но кратичко.

Мога само да кажа, че с нетърпение очаквам и останалите есета, нещо колегите се помотват...

Редактирано 31 март 200818 г. от dindi (преглед на промените)

Моето го бях написала в Неделя, но после видях, че сте удължили срока и затова реших да не бързам с постването. Аз също го написах за не повече от 30мин, не знам защо, но никога не отделям повече за есе. Може би, ако го направя, ще се справям по-добре, знам ли. Но аз си обичам бързите работи

Първо ще си кажа мнението за вашите:

Дидка, много ми хареса, знаеш, че харесвам начина ти на писане, но мисля, че в началото и после има моменти, в които се отнасяш и леко бягаш от темата. Иначе е супер.

Данчо, ти също знаеш, че ми харесват твоите писаници и сега се наслаждавах много, докато четях написаното. Това, че е написано за 20-тина минути най ми хареса. Така обичам аз- каквото мислиш, нахвърляш набързо и толкоз. Няма какво да вадим от десет кладенеца вода, нали?

vorfax, хайде сега и за теб АЗ да кажа- есето трябва да е кратко и стегнато, но твоето май е много кратичко.

Не разчитайте да ви спестя нищо, защото може да нямам възможност да го направя утре.

-това изречение според мен беше излишно, не на място. Но според мен. В началото преди самото есе май нещо се оправдаваш. Общо взето ми хареса. Но имаш много граматически грешки, май трябва да поработиш върху това (на мен там ми е стихията, затова ми прави впечатление )

Ето сега моето, стана малко като разказ

"Нещата са нито добри, нито лоши-нашето мислене ги определя като такива" Шекспир

Добро и лошо! Около тези две противоположности се движи светът от хиляди години насам и до ден-днешен, а ще продължи и за в бъдеще. Никой не би могъл да конкретизира и да каже със сто процента сигурност кое е добро и кое- лошо. Добротата има много измерения и може да се изяви в много насоки. Същото важи и за лошото. Всеки човек има своя гледнa точка за нещата около себе си и именно в това се крие красотата на човешкия ум. Защото точно умът ни е този, който ни прави индивидуални и различни. Дадена ситуация може да се разгледа по много начини, да се интерпетира в различни насоки именно заради многото ни и различни възприятия на нещата, случващи се с нас и около нас. Красивото за един е грозно за друг, както и доброто за един е лошо за другиго. Начинът ни на мислене води и живота ни, определя пътя, по който въврим. Мисленето ни ни „казва”, че дадено нещо е позитивно или отрицателно, но това е така само за самите нас и за други, които имат мислене, подобно на нашето. Но за тези с по-различни виждания нещата не стоят точно така, а даже напълно наобратно. Мога да посоча за пример ситуация, в която аз, самата, изпаднах.

Разхождайки се по главната улица на нашия град, аз и един мой колега минахме покрай човек, седнал на земята върху част от кашон, облечен с много изпокъсани дрехи, изцапан почти целия, свиреше жално с хармониката си и се надяваше някои от минувачите да му подхвърлят някоя и друга стотинка, за да събере за насъщния си хляб, да преживее и този ден. На мен винаги ми става тъжно и мъчно, като мина покрай такива хора, затова се наведох и му оставих една монета. Това не е най-дброто дело, което може да се извърши на този свят, но в този момент моето сърце,а и начинът ми на мислене ми казаха, че е добре да му помогна поне малко с този жест. За мен е достътчно да видя, макар и за миг, усмивката на този човечец. Но моят колега възмутено ме попита защо правя това. Според него хората като мен, които дават по някоя стотинка, павят лошо на този човек. Защото трябвало той да работи, да се бъхти по цял ден, за да си изкара сам прехраната, а не да проси. На мен пък не ми допада начина на мислене на колегата ми. И възника спор за това кое е и кое не е добро за подобни хора. Всеки си изказва мнението и ъгъла, от който гледа на тази ситуация. Но не всички имаме еднакви възможности за развитие в света, в който живеем. А хората, на които съдбата не се е усмихнала, търсят какви ли не начини за оцеляване и надяването на милостта на другите е един от тех.Много фактори определят в каква посока ще се развие мисленето ни и самите ние като личности.

Също е възможно някой да направи нещо хубаво за другиго, но да се получи обратен ефект или, както се изразяваме в разговорния език- „да му направи мечешка услуга”. Ако не знаем как даденият човек възприема нещата, въпреки че за нас, самите, намеренията и постъпките са добри, а той да ги усеща по противоположен начин, това за него ще се окаже лоша постъпка от наша страна или пък да го сметне за намеса в живота му, което също се възприема от много хора като негативно деяние.

Толкова сме много на тази Земя и сме толкова различни. Дори би могло да се каже, че добротата за дадена нация е нещо лошо за друга, както и обратното. Защото някои от възприятията ни са вкоренени в мисленето на нацията като цяло, а не като индивидуалност. Затова аз съм напълно съгласна с твърдението на Шекспир, че „нещата не са нито добри, ниро лоши- нашето мислене ги определя като такива”. Ако аз усещам нещо като добро или лошо, никой не може да ме убеди в неговата противоположна гледна точка...

Чакаме и другите да се включат

Аз също го написах за не повече от 30мин, не знам защо, но никога не отделям повече за есе. Може би, ако го направя, ще се справям по-добре, знам ли. Но аз си обичам бързите работи

Споделям мнението, че писането трябва да стане за минути. Оприличавам го като изливане на вода от една чаша в друга-бързо, леко, красиво... Но за осмислянето на темата е нужно време. Понякога и целият ни житейски опит и ти си се възползвала от него. А мерки като "написано за 20-тина минути" и "кратко" далеч не са показател за стойността в литературата...

Няма какво да вадим от десет кладенеца вода, нали?

Поне за есето идеята е обратната.

А, че оправдавам желанието си да бъда активен съзнавайки безценната възможност да го направя, не отричам.

Но имаш много граматически грешки, май трябва да поработиш върху това...

Въйй, това не е нещо което желая. Ще оценя личното съобщение в което направиш жеста да ми обърнеш внимание върху тях (както вече аз направих).

...

"Нещата са нито добри, нито лоши-нашето мислене ги определя като такива" Шекспир

...

Няма да изброявам всичко. И без друго не си вадиш изводи от това.

Приеми съвета ми да престанеш с термини от рода на "сто процента", "ъгъла" и "Земя". Постигаш нежелани асоциации.

Има места като:

Мисленето ни ни „казва”, че дадено нещо е позитивно или отрицателно, но това е така само за самите нас и за други, които имат мислене, подобно на нашето. Но за тези с по-различни виждания нещата не стоят точно така, а даже напълно наобратно.

които ни позволяват да забравим началото когато стигнем до края. Това не е желан ефект.

Не е нужно да уточняваш, че възприятията ни се инициализират (виж колко стряскащо звучат термините) от нас и нещата около нас.

надяването на милостта

И да. Повечето е разказ без разсъждения.

Впечатлен съм от мисълта:

Всеки човек има своя гледнa точка за нещата около себе си и именно в това се крие красотата на човешкия ум.

но съм разочарован от:

Ако аз усещам нещо като добро или лошо, никой не може да ме убеди в неговата противоположна гледна точка...

Да не допускаш, че може да грешиш може само да навреди.

Поздрави.

А мерки като "написано за 20-тина минути" и "кратко" далеч не са показател за стойността в литературата...

Сега пък реши да критикуваш начина ми на възприятие ли Аз си казах, че съм се изкефила на Данчо, че е написал толкова добро есе само за 20-тина минити. Харесва ми като цяло и просто спрях с коментара по него

Въйй, това не е нещо което желая. Ще оценя личното съобщение в което направиш жеста да ми обърнеш внимание върху тях (както вече аз направих).

Що се отнася до съобщенията, аз се опитах да ти отговоря, но ти е препълнена кутията и не можеш да получаваш, така че сега не мога да ти изпратя лично съобщение

Няма да изброявам всичко. И без друго не си вадиш изводи от това.

Приеми съвета ми да престанеш с термини от рода на "сто процента", "ъгъла" и "Земя". Постигаш нежелани асоциации.

Напротив, когато осъзная и разбера, и приема критиката се вслушвам и си взимам поука, но, ако не ми е направила впечатление, не й обръщам внимание

Повечето е разказ без разсъждения.

Не правим в момента разказ или преразказ с елеменъти на разсъждение, нали, или аз нещо греша? Разказвайки тази случка, аз изказвам моето мнение и позиция, какво повече има да се разсъждава по това?

но съм разочарован от:

Да не допускаш, че може да грешиш може само да навреди.

Значи, тук ме накара да се замисля сериозно. Явно не съм се изразила добре и ти благодаря за забележката. Мисълта ми бе, че, щом аз възприемам нещо за добро или лошо, щом за мен е правилно, така си е то за мен. Уважавам чуждото мнение, но както и в слуая с колегата ми, не мога да приема неговата гледнат точка. Аз имам своите си разбирания живота, ти си имаш твоите, другите-техните и т.н. Това ни прави различни, нали?

Поздрави