Засрамете се

А аз не съм - особено с факта, че тази тема е стояла погребана от толкова време във архива

Щом не си съгласен, изрази мнението си в есе

И аз .Дайте тема, моля

В тази тема отдавна не сме се отчитали. Трябва да се засрамим

Ами някой да дава тема и който иска да пише. Вероятно ще пиша и аз, но като съм на работа, иначе не мога...

Някой да изтрие горното съобщение и даде тема за есе

Някой да изтрие горното съобщение и даде тема за есе

"Тъгата също е познание за цвят".

Тема...

Обаче да видим дали ще има желаещи да пишат

Аз, ако имам време, може да се навия

Моето предложение за тема

" Целият свят е театър, в него жените и мъжете – всички са актьори"-Шекпир

оппаа... всеки дуел се нуждае от секунданти

По нехронологичен ред:

"Тъгата също е познание за цвят".

Тема...

Това не веднъж си ми го писала, но още не проумявам. Ако цветовете са усещанията, то тъгата ни учи/е средство да усещаме/възприемаме света?

Темата беше избрана: tabula rasa - начало или край. Терминът се учи още в училище, но ще припомня, че буквално се превежда като празна дъска, с аналогията, че това е съзнанието на новороденото. Ако мислите, че темата е трудна, сте прави. Лесните не заслужават да хабят писане по тях.

Избледнелият ми сън да си припомни обещаното за понеделник, че си го търся "като завещано".

Tabula rasa не се учи в училище. Е, добре де, поне не в училищата, в които аз съм учила.

Както и да е - като ми дойде муза ще пиша. Литературни напъни не ми се правят.

Избледнелият ми сън да си припомни обещаното за понеделник, че си го търся "като завещано".

Хм, тази препратка е към мен, но дали само към мен. Има два възможности:

1. От използвания в кавички израз си вадя извода, че си спомняш завещанието което ти написах.

- то стоя тук повече от половин година без никой да го оспори

2. Ако е случайно съвпадение, сякаш искаш да предизвикаш сцена, но такава няма да има.

- порови се в кеша с ключови думи "като завещано"+"празна дъска"

Темата беше избрана: tabula rasa - начало или край. Терминът се учи още в училище, но ще припомня, че буквално се превежда като празна дъска, с аналогията, че това е съзнанието на новороденото. Ако мислите, че темата е трудна, сте прави. Лесните не заслужават да хабят писане по тях.

Темата не е толкова трудна колкото разтеглива и донякъде противоречива, което я прави неприятна. Ако човек тръгне в някоя насока, лесно може да се отдалечи от същината на въпроса задълбавайки. Определено предпочитам някоя друга, която би донесла удовлетворение на пишещите.

"Тъгата също е познание за цвят".

Тема...

ОФФ: О, не, това ще е доста кратко. Черно и бяло, цветовете от моята версия на "солена коледа", ако си я спомняш.

"Черна роза", стихотворението на Венци, изпонаписани са добри неща, но си е доста депресираща тема според мен.

Аз викам да пишем за политика или футбол. Шегичка.

Редактирано 23 февруари 200917 г. от yvsot (преглед на промените)

vorfax , още само две изречения и есето щеше да е готово, по моята тема.

Юлия... Юлия... сивотата е най - многопластова, защото е поела и побрала в себе си двете основни крайности... Никак не е лесно да имаш едновременно начало и край.

п.п. И стига си ми отделяла само Офф-а на мен, ааа

Юлия... Юлия... сивотата е най - многопластова, защото е поела и побрала в себе си двете основни крайности... Никак не е лесно да имаш едновременно начало и край.

п.п. И стига си ми отделяла само Офф-а на мен, ааа

Това предизвикателство ли беше, или просто ме допълваш. Казах, че цветовете са черно и бяло, а не че не се смесват. Нещата които са в чист вид са рядкост, включително и чувствата.

Тъгата, тя е далеч от всяка крайност, а и самотото понятие е слабо, поставено до думи като... скръб.

Честно да ви кажа предложенията на Инфи и Смирена ми харесват, а това на Vorfax не ми допада или не ме привлича. Чакам още предложения, друго си да е имаш избор, ама ако намеря и време...

Това предизвикателство ли беше, или просто ме допълваш. Казах, че цветовете са черно и бяло, а не че не се смесват. Нещата които са в чист вид са рядкост, включително и чувствата.

Тъгата, тя е далеч от всяка крайност, а и самотото понятие е слабо, поставено до думи като... скръб.

Закачам се

Скръбта не е ли в черното?/едната крайност само, значи нещо наполовина/.

Тъгата е някъде по средата и има достатъчно красота в себе си. И сивота. И познание...

Някои ослепяват от скръб, завинаги, а изпълнени с тиха тъга, те стават творци...

Гале, аз лично ще се радвам на есета по всички теми, , но вие ще ги пишете... затова нека има избор.

Редактирано 24 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

"Тъгата също е познание за цвят".

Що е "цвят" - замисляли ли сте се ? Така стоят нещата и думата "тъга", изписани на празната дъска пред вас.Аз имам много имена.Вие - също.Имената не са толкова важни.Да пишеш, да говориш - това означава да изписваш имената на различни неща, но и това не е толкова важно.

Веднъж се случва нещо, което никога преди не се е случвало.Човек го вижда и казва "Ето това е реалността".Но той не може да обясни това на другите хора какво е видял и какво е изпитал тогава.Те настояват, питат, молят му се: "Кажи, кажи ни човече - какво е това, което видя, какво изпита при съзерцанието му ?" .Тогава той се опитва да им разкаже. Може би той е видял първият огън на света ? Тогава той им каза "Това което видях е червено, като роза, но съзират се в него и други цветове.Сменя си формата-като водата и плува като нея навсякъде.Топло е - като слънчев лъч през най-горещия летен ден, аз изпитах радост като си сложих ръцете над него и се стоплих.Но съществува то само върху дърво и то за кратко.После дървото изчезва, и остава нещо черно, което може да се разрови -като прах по копитата на стар бивол.Изчезне ли дървото - отива си и то и тогава аз изпитах тъга." И ето- слушателите са принудени да мислят, че реалността прилича на роза, на вода, на дърво, на прах, на всичко, което изчезва и предизвиква радост и тъга. По думите на този човек те стигат до извода, че реалността прилича на всичко, което се намира на този свят.Но те не са виждали огън. И ако го видят - няма да го познаят.Но ето, че в света се появяват все повече и повече пламъци.Огънят става нещо привично.И виждат хората, че огънят прилича на розата, но не е роза, виждат, че прилича на водата, но не е вода, виждат, че прилича на слънцето, но и слънце не е. И предизвиква огънят в тях и радост , и тъга.И откриват, че въпреки, че той прилича на всичките тези неща, той е различен от всяко нещо от тях, взето поотделно.Тогава те поглеждат към това нещо, приличащо на слънце, роза и вода и му измислят нова дума, с която да го нарекат.И тази дума е "огън".Но можете ли така да обясните що е огън на слепец? Или на човек , зрящ, но без чувства ?

Реалността е различна за всеки един от тях и думите, имената с които наричаме нещата означават различни неща за тях.

Ето защо -нека да забравим имената, които носим всички ние, да забравим думите, които четете в същия момент, в който сте ги прочели, защото предметите и думите са преходни, а същността, тази, която всички ние носим в сърцата си е вечна. А от това следва, че всички обитаваме един сън.

Същността сънува, че има форма.Формата отминава, но същността остава, дъската се изчиства и започва да сънува нови сънища.Всички ние даваме имена на тези сънища и си мислим, че така сме уловили същината на нещата, но не знаем, че така само улавяме миговете от един сън.Ако искате - те са огънят, който трябва да опишете с цвят и чувство.

За да успеете обаче -забравете първо това, което съм ви казал и оставете дъската отново празна.

Редактирано 25 февруари 200917 г. от Trichocephalus
правописни и стилистични грешки (преглед на промените)

... поздравления, Трих...

Твоето есе е една възможна гледна точка, но сякаш... малко размита между две понятия, посоки. И все пак - поука в нея има. Благодаря ти.

Ако и друг пише по темата, може и аз да се престраша и да драсна нещо...

По принцип в есето може да има въпроси, но зависи как са зададени, защото може да издават слабост, т.е. подпомагаш си с тях, но не е хубаво тези въпроси да са в първите изречения, особено в абсолютно първото. Като цяло ми харесват разсъжденията ти, но мялко бягаш от темата, поне аз така възприемам думите ти.

Не критикувам, а само изказвам мнението си!

Понеже доста критикари ще се обадят, аз ще си замълча, но искам да поздравя Доктора за смелостта да затвори устите на всички, които само минават и заминават през темата и наистина написа нещо, на което всички да се насладим. Моите искрени адмирации.

Съмнявам се, че инициаторките на темата биха възразили. Аз съм "за".

Ок, променям го, така всеки ще може да се включи в... "дуел".

Значи - в помощ на мен и други незнаещи -

"1. Какво значи есе?

Еssai - опит (от френски). Опит - като опит да направиш нещо, не - като житейски опит.

2. Форма на есето - свободна композиция

3. Тема на есето - социална, морална, естетическа, психологическа, литературна, културна, историческа, философска...

Тематично погледнато, есето е "всеядно - като прасето".

4. Цел на изложението - изразяване на своята гледна точка, на своята позиция, на своите мисли и чувства

5. Стил на есето - смес от художествен, публицистичен и научен стил

6. Език на есето - изискан, образен, асоциативен

7. Познавателната основа - лични наблюдения, впечатления, мисли, натрупани знания и опит

8. Поводът за написване - може да бъде съвсем незначителен, но есето може да бъде написано и под въздействие на моментно вдъхновение

9. Търсено въздействие върху читателя - да го убеди, да го вдъхнови, да му достави естетическа наслада. Есето може да започне като нежна милувка и да завърши като удар с чук по главата на читателя или - като удар с бич по гърба му."

Редактирано 24 февруари 200917 г. от infinity1305 (преглед на промените)

"Тъгата също е познание за цвят".

Тъга

Чувство

Цвят

Терапия

Хроматология

Палитра

Емоция

Сънища

...

Аз съм само цвят лилав

psychology, evgeni dinev

Редактирано 24 февруари 200917 г. от yvsot (преглед на промените)

"Тъгата също е познание за цвят"

Казвайки цвят, почти всеки си представя ярките и топли цветове- жълто, оранжево, червено и смесица от тях. Малко са онези, които си мислят за бялото, черното и тяхната рожба- сивото. Като малка аз много обичах сивия цвят, дори имах доста дрешки в сиво. Днес знам, че повечето "големи" хора свързват сивото с тъгата. Не бих могла да кажа защо, просто го приемам за даденост. За мен тъгата обаче не е само сива, тя може да възприеме всеки един цвят, в зависимисот от моментното душевно състояние. За мен тъгата не е и черно чувство, за мен тя е състояние, от което имам нужта така, както от въздух и вода. Бидейки тъжна някога, аз опознах едно ново Аз, едно друго Аз, Аз, което виждаше всеки слънчев лъч; усещаше всеки полъх на вятъра; заглеждаше се в малката калинка, кацнала на бялото цвете; което опознаваше света. Благодарение на тъгата опознаваме и красивите и щастливи мигове. Когато открия ново чувство, тъгата за мен е жълта; когато видя нещо невидимо допреди време за мен, тъгата става червена; когато усетя тъга, породена от самота, тя става синя.

Хората определят и сезоните по различен начин. Пролетта символизира ново начало, зараждане на нов живот; лятото- цъфтежа на този живот; през есента се събират плодовете на живота и тогава си правим равносметка на това, което сме направили, постигнали или пък не сме. Именно през есента за мен тъгата е многоцветна, шарена. Тогава емоциите изобилстват и преливат, както и душевните състояния, които се въртят като филмова лента, нямаща начало и край, преливаща от цветове. Тъгата е състояние на духа, караща ни да се осъзнаем, да се отърсим, да търсим усмивките- онези, цветните. Тъгата е познание за цвят, защото ни кара да се чувстваме живи!

"Тъгата е познание за цвят"- тази мисъл може да крие и друго значение в себе си. Или може би аз намирам друг смисъл, а именно за цвят на цвете или пък дърво. Виждайки току-що разцъфнало цвете, правим асоциация с нов живот, с ново начало. Същата асоциация си правя и аз след период на тъга, затова за мен тъгата е познание за цвят! Какво по-красиво от това да видиш една разцъфнала роза и да усетиш как самия ти разцъфваш след тъгата...

П.П.Това беше моят скромен опит- лек и наивен като мен самата.Чакам критики

П.П.2.Нямах време да доразвия втората си мисъл, но мисля и че няма нужда от много разтягане

Браво,браво...

С удоволствие прочетох есетата ви,и ако имам малко повечко свободно време,може да се включа и аз...

Особено ми хареса творението на Док - същите неща,които и аз си мисля,но избягвам да им придавам словесна форма...

Галя,Лора - много ми харесаха и вашите есета. Звучат искрено и неподправено... Поздравления!

Притча, наченки на есе и поезия. Айде сега всички си прочетете какво е есе и да не се цитирам ми прочетете постовете заради които ви досрамя близо година да пишете в тази тема! И да не подхващаме старата тема колко съм лош, ще бъда и съдник и съвест и морал!

infinity1305, грешката в заглавието е друга...

Бъди. И в кратце напиши как се пише есе, че от написаното не разбрах много

какво е есе

как се пише есе

по-кратко от това няма!

повтарям личната си позиция, че есето е най-трудната форма за писане...

ако някой се научи да бяга преди да лази, ще е първият в историята

Айде сега всички си прочетете какво е есе и да не се цитирам ми прочетете постовете заради които ви досрамя близо година да пишете в тази тема! И да не подхващаме старата тема колко съм лош, ще бъда и съдник и съвест и морал!

Есето изразява личната ти позиция по зададена тема - няма значение дали тя е социална, културна, политическа, икономическа и т.н. В есето можеш да критикуваш всичко друго, но не и гледната точка на автора.

Ти сам връщаш темата една година назад, забравайки как ти сам се изложи като кифла, оплювайки гледните точки на авторите (не говоря за критиките ти по отношение на стил и цялостното изграждане не есето).

Нямам намерение да се впускам в излишни спорове от преди една година - дори тогава ги пропуснах. В края на крайщата има ли смисъл да оспорвам твоите виждания, с теориите на моят професор? Какво ли знае той милият, с харвардската докторантура...

Просто ми е смешно как някой, който само преди една година се юрна с главата напред в ролята си на професионален критик, спрямо две крайно аматьорски есета, без да има ясна представа каква е същността на есето, сега е седнал и дава линкове какво е есе и как се пише. Всъщност поздравления - поне си се научил.

Приятно писане

П.П: Нямам намерение да се заяждам с теб.

Редактирано 24 февруари 200917 г. от AciDBurn (преглед на промените)

Хайде не спорете а творете

В. ... целта на темата е гимнастика за сивото, тук няма да намериш Ортега и Гасет...

И тогава, и сега аз насърчавам личното творчество, без... образец.