Какво значи да вярваш в себе си? За да вярваш в себе си,първо трябва да знаеш кой си ти. Кое е това "себе"? Кой е този "аз"? Какво е това,което мисли и чувства? Откъде се появяват мислите? Ако успееш да си отговориш на тези въпроси,нищо друго не ти трябва.Тогава ще отпадне необходимостта от вярата. И това е и вечното и изначално търсене - кои сме ние. Това е пътешествието,което всеки един трябва да предприеме. Но сам за себе си. Истината на някой друг не е твоята истина...

Какво значи да вярваш в себе си?

Усещане за компетентност. Съзнание, че можеш да се справиш с задачите, които животът поставя пред теб.

Което може да е в различна степен истинско или подвеждащо.

Вярваш ли в себе си?

Навярно, Уважаеми, имаш предвид под "вчерашните рожденици" моя милост? И ме квалифицираш като шарлатанин?

Не!Не!Не!Все пак се радвам за теб,Уважаеми,какво прекрасно съвпадение....

Какво значи да вярваш в себе си? За да вярваш в себе си,първо трябва да знаеш кой си ти. Кое е това "себе"? Кой е този "аз"? Какво е това,което мисли и чувства? Откъде се появяват мислите? Ако успееш да си отговориш на тези въпроси,нищо друго не ти трябва.Тогава ще отпадне необходимостта от вярата. И това е и вечното и изначално търсене - кои сме ние. Това е пътешествието,което всеки един трябва да предприеме. Но сам за себе си. Истината на някой друг не е твоята истина...

С това съм 1000% съгласен...

Какво значи да вярваш в себе си? За да вярваш в себе си,първо трябва да знаеш кой си ти. Кое е това "себе"? Кой е този "аз"? Какво е това,което мисли и чувства? Откъде се появяват мислите? Ако успееш да си отговориш на тези въпроси,нищо друго не ти трябва.Тогава ще отпадне необходимостта от вярата. И това е и вечното и изначално търсене - кои сме ние. Това е пътешествието,което всеки един трябва да предприеме. Но сам за себе си. Истината на някой друг не е твоята истина...

Аз мисля, че, ако си отговориш на въпросите по-горе (вярно), ще престанеш да си вярваш. Отговорите на това: кой си; къде си; кой мисли и т.н. - ще те въведе към търсене в себе си на нещо необичайно.

Редактирано 26 юни 200818 г. от Виктор_ (преглед на промените)

Има в сьрцето ти кьтче за обич по-сияино от ден.

Открии го. с него няма вече да плачеш.

Там няма болка, печал.

Стига достатьчно да обичаш живота ще намериш начин да стигнеш до там.

Сьхрани туи местенце в сьрцето.

Направи го добро!

неизвестен автор

Имаше един невероятен филм -"Малкият буда",някой спомня ли си го как завършваше?

Вярата в себе си е прекрасно нещо ако трябва да направиш нещо което смяташ за правилно.Но това не значи че то ще добро или истинско .Много правилно каза WhiteHart ,че ако се познаваш не ти трябва вяра,вярва само този който не знае или не му се иска да знае,понеже се досеща че истината няма да му хареса.

А примерите които е дал Стефан в поста с експеримента са доста далече от истината.Повечето от тях де,има и верни ,ама с погрешни изводи...

Редактирано 28 юни 200818 г. от N e o (преглед на промените)

Един древногръцки мъдрец бе сравнил знанията, които придобиваме с кръг. Радиусът му расте и тогава периметърът му расте още по-бързо(по формулата 2.пи.ер . Може би е точно така, колкото повече човек знае, то толкова повече въпроси си задава и нови неизвестни области открива. За мен истините се откриват единствено дълбоко в нас и трябва да сме отворени да ги преразглеждаме и подлагаме винаги на проверка. Книгите могат да бъдат безценни като "сверяване",потвърждение и доосветяване на това, до което сме достигнали в себе си, както и един стимул и насочване към по нататъшно търсене (пак в нас). Всички гледни точки към "изследвания обект" и всички мнения, когато са истински преживяни са безценен дар, без значение ако са в противоречие с нашите. Приемайки ги открито и добронамерено и опитвайки се да ги пречупим през вътрешната си призма можем да разширим кръга на собственото си истинското познание.

Каква полза ако наизустим някоя много мъдра книга и я рецитираме гръмко? - Абсолютно никаква.

Поне според мен. В написаното се крие многопластов смисъл, голяма част от информацията не е вербална, остава далеч отвъд буквите. Има много дълбоки слова, завещани ни от мъдреците. Когато ги четем, всеки открива нещо(само част от вложената информация) за себе си, за вътрешните си търсения.Ако само се цитира,се скрива личното познание, не е ясно кое "ниво" или "пласт " от дадения текст цитиращия е преживял вътрешно.

Искреното споделяне на това , до което някой е достигнал, преживял го е в себе си е като нешлифован диамант- трябва много да се цени и при всички случаи поне да се уважава, изконното право на всеки на мнение и гледна точка също. Истината е многостранна и трудно може да бъде обхваната. Такова е моето мнение. Както мъдро е отбелязал Сократ :"Аз знам, че нищо не знам." За да го кажеш, разбира се, трябва да имаш вяра в себе си.

Вероятно си много права Еси, вкопчването в една книга ,без да разсъждаваш и да си задаваш въпроси , било то и най-мъдрата (ако има такава), трябва да е поради липса на убеденост, че можеш сам да достигнеш до отговори. Съмнение, че истината се крие дъбоко в нас. Точно в наши дни трябва много да се насърчава четенето на книги, мъдростта, която те крият. Но аз все си мисля, че то "не става само с четене..."

Много вярно и точно казано .Мъдростта ,изстрадалата мъдрост е събрана в книгата.Разбира се ние носим част от истината ,но нашите виждания ,преценки и т.н са субективни ,често пъти те почиват на погрешни схващания и разбирания за живота , понякога миражите(нашите заблуждения ) ,мяркащи се така привлекателно пред очите ни се оказват толкова силни ,че ние не сме способни да погледнем реално на нещата .Разбира се всичко трябва да пречупваме през призмата на нашите мисли ,светоглед и разбирания , но и не трябва да забравяме ,че истината може да се крие другаде , ето защо сме длъжни да проверяваме наглед простите неща и през погледа на другите , да сравняваме нашето виждане с тяхното виждане ....Съгласен съм и с това ,че отговора на всеки въпрос може да бъде открит ,само трябва да го потърсим .Съгласете се ,за да разгадаем една или друга "тайна" са необходими логична мисил и знания ,а знанията са в книгите ...

С уважение : Hrodopski

Има моменти, в които вярвам в себе си, защото знам, че имам необходимите качества и способности, за да постигна поставената цел. Но има и моменти, когато знам, че не мога да направя дадено нещо или не мога да се справя с определена ситуация. Според мен това не е загуба на вярата в себе си, чисто и просто реализъм. Нито песимизмът, нито оптимизмът са за предпочитане според мен, тъй като винаги истината се изкривява до известна степен, което в последвие при осъзнаването на самата действителност води до разочарования и загуба на желание, вяра и хъс. Така че колкото е възможно бъдете реалисти, мислете "тук и сега", а не "утре, там, вчера и т.н."

Вярата в себе си върви ръка за ръка с вярата в Бог, духовното, висшите сили - името няма значение. Ние като хора сме ограничени, но възможностите пред всеки са безкрайни, защото в Духа граници не съществуват. Границите има в материалното. Осъзнавайки този потенциал, животът и бъдещето придобиват друг смисъл, въпреки и всъщност благодарение точно на нашето несъвършенство. Защото само така можем да се развиваме във вечността и ако бяхме съвършени, животът би бил без смисъл и посока.

Осъзнаването, че всичко е достижимо, а и много повече - далеч отвъд възможностите ни да си представим, - е в основата на вярата в себе си и в Бога. Животът е красив, когато има нещо ново и по-добро, което да бъде постигано. Вярата в себе си и реда в Света е основен двигател по пътя ни през вечността.

на 25.12.2023 г. в 13:44, Just a Stranger написа:

Вярата в себе си и реда в Света е основен двигател по пътя ни през вечността.

пак си списал от дежурните си глупости, пак проповеди и надъхвации, пак послания към "хората" къв е прекрасен духовния живот и как ги разбираш духовните работи...

Обикаляш от тема в тема, за да си изиграеш духовния си театър.

Псето е много уверено, когато е на своя територия. И лае, и лае за да си я защити. Странно, защо някои се чувстват така тук. Но когато е на чужда, непозната територия, страхът взема превес. Затова и псето не понася чуждото му. И лае, лае, лае.

джаф-джаф... Ще се повториш ли още няколко пъти така... от безсилие, щото какво друго, освен да си балаболкаш духовните си щуротийки.

То псето само от лаене разбира. Това за него е разумен диалог. Бау-бау.

"Разказвай ми ,слушам те...

знам че е истина... "... Рефрен от песен на Тоника СВ

--------------------------

Владиката така ли се оправя с псетата и техния "разумен диалог"?

Ма колко да си смотан... колко... Винаги ме изненадваш и с още нещо - и това само от безсилие и нищета.

И как точно тия с такава вътрешна нищета точно те са засънували духовните си сънища на проповедници и духовни посланици... Това е то "комплексарски неволи".

Че и за "вярата в себе си" комплексарът написал поредната купчинка щуротийки и пълни глупости. И да - какво друго да спише, освен рефлексиите и фикциите си.

Лай, псе. Лай. Един ден може и да станеш човек. 

преди 35 минути, Just a Stranger написа:

Един ден може и да станеш човек. 

Не и преди владиката да се е разпоредил, а ти да си прескочил до висшите сфери.

Продължавай! Смело. Лай си колкото искаш, тук си си вкъщи.. Няма страшно.

  Има книга - ,, Поискай и ще ти бъде дадено " от Естер и Джери Хикс . В тази книга има една глава , в която се споменава ,че мислите може да се материализират . В друга книга има същото написано за проявленията на мислите , но като магическо същество . Достатъчно е да се усвоят тези техники и всичко потръгва както никога до преди това , защо страхът от неуспех също се материализира . Когато се страхувате от неуспех и неуспехът ви връхлита , и обратното , когато сте уверени в успеха и успеха е редом до вас и ставате успешни във всичко . Така че всичко започва от мислите , и вярата в себе си в основата на успеха . Мисли от сорта ,, аз успявам " , ,, аз съм успешен " , ,, аз съм късметлия " се материализират и се трансформират в резултатите от действията ви , като ви застигат успехи във всичко с ,което се захванете .

на 1.01.2024 г. в 12:05, Anzhel Dimitrov написа:

  Има книга - ,, Поискай и ще ти бъде дадено " от Естер и Джери Хикс . В тази книга има една глава , в която се споменава ,че мислите може да се материализират . В друга книга има същото написано за проявленията на мислите , но като магическо същество . Достатъчно е да се усвоят тези техники и всичко потръгва както никога до преди това , защо страхът от неуспех също се материализира . Когато се страхувате от неуспех и неуспехът ви връхлита , и обратното , когато сте уверени в успеха и успеха е редом до вас и ставате успешни във всичко . Така че всичко започва от мислите , и вярата в себе си в основата на успеха . Мисли от сорта ,, аз успявам " , ,, аз съм успешен " , ,, аз съм късметлия " се материализират и се трансформират в резултатите от действията ви , като ви застигат успехи във всичко с ,което се захванете .

 

Вярата в себе си идва след като проумеем тленното си тяло, т.е. да не разчитаме на него, а на инстинктите си. Те от своя страна са безусловни и условни. 

До определена възраст деянията ни са безусловни, но със стечение на времето разбираме условията и изграждаме условни инстинкти.  

Образно: Успеем ли да разберем кое е опасно за нас, то да помислим как по безопасен начин да преодолеем въпросната опасност. Уви за някои неща ни трябва подкрепа. 

Има "златна" истина: Имаме ли колебание, то по-добре да не предприемаме действие. Никой не ще ви съди за бездействие! 

Затова: Бъдете активни само, ако ще уверени в себе си! За увереност обаче ви трябват знания! Нямате ли такива, то по-добре бъдете пасивни! 

Аз казах!