Има ли разлика между Вяра и Знание ? Или вашето лично мнение по въпроса.

Редактирано 21 септември 200817 г. от Trichocephalus
заглавие (преглед на промените)

Вярата се основава на знанието, но го надхвърля. Вярата не е да повярваш, че нещо е, а да го постигнеш. Ако каже някой "Вярвам в Бог" - това не е вяра. Вяра е да се свържеш с Него. Вярата винаги е градивна, а не описваща действителността.

Редактирано 21 септември 200817 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Има ли разлика между Вяра и Знание ? Или вашето лично мнение по въпроса.

Според мен има. Между другото има знание и Знание. Умът ни служи да получим знание за физическата действителност около нас. Но Знанието (познанието) за Бога става чрез Вярата, която има връзка повече с интуицията, отколкото с логиката на разума. За да се постигне истинското Знание за нещата извън материята ни е необходимо да имаме първо Вяра. Това е моето лично мнение по въпроса .

А ето какво пише Дънов:

Слепият се нуждае от вяра, но за онзи, който вижда, вярата се превръща в знание.

„Новораждане“

Всъщност Shiniasu е прав/а, че вярата се нуждае от знание, но от от вярата и делата идва Истинското Знание (Познание), което е вече задача не на ума, а на Духа.

Нека не разделяме знанието от Знанието. Ако нещо е вярно, то е истина. Ако е невярно, тогава е заблуда (това, че някои го наричат "знание" е отделен въпрос). Знанието е тази част от истината, която човек е осъзнал. Нека не включваме заблудите към знанието.

Редактирано 21 септември 200817 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Разликата е от небето до земята. Ако вярвам в нещо,значи не го знам. Ако го знам,има ли нужда да вярвам? Аз просто го знам... Не вярвам,че имам две ръце - знам го.

Разликата е от небето до земята. Ако вярвам в нещо,значи не го знам. Ако го знам,има ли нужда да вярвам? Аз просто го знам... Не вярвам,че имам две ръце - знам го.

Да разбирам ли, че вярваш в това, което не знаеш, т.е.= в невежеството?..

Редактирано 21 септември 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Да разбирам ли, че вярваш в това, което не знаеш, т.е.= в невежеството?..

Не. Аз не вярвам в нищо. Ако нещо ме интересува,се стремя да го разбера,преживея и по този начин да придобия знание за него.

В заглавието на темата Вяра и Знание са написани с главни букви. Това ще да е за разлика от вяра и знание. За мен противопоставянето и алтернативността на вярата и знанието има в случай, че са с малки букви. поредните щрихи от хоризонталните ни напъни да проумеем един свят, който се простира далеч извън достъпната ни за обозрение плоскост. Това е знанието, което ни залива отвсякъде, прилича ни в копнежа ни за Знание на това, което търсим, но никога не може да ни "нахрани" и "напои". Така и вярата в хоризонталната плоскост може да се изравни с невежество. Но човек има възможност да мине през света на проекциите и да открие света на прототипите им. Там Вярата и Знанието са едно и не се противопоставят. Обаче този възглед предполага приемане на идеята, че живеем в свят на проекции... И има някъде свят на оригинали. И има Светлина... И има път от единия, към другия. И този път минава през сърцето на човека. И... излизаме извън тази тема ... Обаче пък сега видях, че заглавието е било друго според замисъла на автора. Ами ... Значи отговарям на замисъла на редактора.

Редактирано 22 септември 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Знанието допуска съмнение и е резултат на анализ. То не е абсолютно - променя се непрекъснато в зависимост от наличната информация. Основата на знанието е признаването на собственото незнание. Вярата е абсолютна и не допуска съмнение. В основата и е отказът да събираш и анализираш информация. Реално това винаги е отказ в полза на някой друг, без значение дали става дума за човек, организация или Бог (за тези, които знаят, че имат директна връзка с Него). Вярата дава сигурност и увереност в себе си, без значение дали базираните на нея реакции са правилни, или поне адекватни. Вярващият човек винаги знае Истината (Разбира се към всяка Истина, която съдържа логически противоречия трябва да се прилага и набор с примери за Правилни Постъпки, които да гарантират, че вярващите ще реагират предвидимо и няма да се опитат да анализират противоречията за да изберат действията си.). Единствената "Истина", която може да си позволи стремящият се към знание човек е че истина не съществува. Съществува единствено най-вероятна при наличната информация версия. Само така е възможно да се доближиш до истината, без да разчиташ на случайности. Разбира се такова мислене не ти вдъхва необоснована сигурност и не може да те направи самоуверен, а всяка организация, използваща контрол на информацията за да манипулира действията на хората (без значение дали става дума за религия, държава, компания или нещо друго) започва да те възприема като потенциален враг (Нещо повече - всяка разчитаща на вяра структура, която вече е разработила свой набор Правилни Постъпки е предвидила стереотип на негативна реакция при сблъсък със съмнение в Истините. Основното правило в такива случаи е че информацията, получена от Враг (чети еретик, анархист, антиглобалист...) трябва да се игнорира, като често се добавя и изискване да се съобщи за усъмнилия се.). Накратко - който иска животът му да е по-лесен спешно да почва да вярва. Иначе рискува да има интересен живот (както се казваше в едно китайско проклятие).

Да има. За да знам, трябва да повярвам!

Да има. За да знам, трябва да повярвам!

Грешиш. Вярата че знаеш е вяра, а не знание.

Знанието допуска съмнение и е резултат на анализ. То не е абсолютно - променя се непрекъснато в зависимост от наличната информация. Основата на знанието е признаването на собственото незнание.

Вярата е абсолютна и не допуска съмнение.

Стоп. Ти говориш за материалистично знание, и то, което е сляпо за Духовното!

Категорично не съм съгласен, че какво да е знание било по-нестойностно от каква да е вяра. Фундаментална грешка, граничеща с грях.

Редактирано 1 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Грешиш. Вярата че знаеш е вяра, а не знание.

Нима? тогава можеш ли да повярваш в нещо което незнаеш какво е или поне да неможеш да си го обясниш на себе си?

Вярата - в духовният й смисъл е знанието, абсолютната убеденост, че нещо е така, независимо от това, че нямаш доказателства за това. За мен това е фундаментална истина, която променя човек, характер, а надявам се и съдба. А вярата в Бог нали е вяра без знание.

Редактирано 2 октомври 200817 г. от tuksum (преглед на промените)

”ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно”

Прави ли ви впечатление, че тука вярата не се отнася към нещо съществуващо, което не ни е неизвестно, т.е. такова свързано със знание, а към нещо, което ни изглежда трудно/невъзможно за реализиране? Вярата е активна сила и целта и не е научаването на нещо, а постигането на определени резултати. Всъщност, истинското научаване идва от опита. Вярата не може да ни даде знание. Знанието е основа на вярата, защото вярата действа по определени закони и правила, нужни са определени условия при които да се реализира. Знанието ни помага да осигурим тези условия. Вярата винаги действа в съгласие със законите управляващи Вселената и не може да ги нарушава.

Редактирано 2 октомври 200817 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Много правилно си го казал/а. Това е свързано с моята тема за самовнушението - да повярваш че си друг, а не този, който си, за да го превърнеш в реалност.

”ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да бъде за вас невъзможно”

Тук не е написана "Вяра" с главна буква, но планини мести не вярата, а Вярата. Преди да разбера, че има съществена разлика, с изумление и тъга гледах колко лесно живеят хората, които мислят себе си за религиозни. Исках да бъда като тях и да живея с тяхната лекота. Но не става нито с искане, с решителност, нито с волево усилие. Защото вярата идва от азовото съзнание, внушава ни се, продукт на заблудите и невежеството ни е, на желанието ни за бягство, инструмент за манипулиране може да бъде ...

В същото време Вярата е във всеки човек, в сърцето му. Заедно със Знанието. Те местят планини и може и по- малки от синапово зърно да са. Размерът няма значение, но пък сравнението дава качествена представа за съвсем другото им естество.

Чудя се защо хората са по-склонни да вярват в Бог без да знаят дали съществува, но не са толкова склонни да вярват в съществуването на извънземните, без да са сигурни, че съществуват. Иначе аз вярвам в съществуването на по-висши сили, от коита живота ни зависи. Както казва U.Ra, нищо от това, което имаме не ни принадлежи. Ех, надявам се да ни принадлежи поне възможността да подобрим значително живота си по собствена воля.

Защо се чудиш за хората? За себе си не се ли чудиш? Знаеш ли дали Бог съществува? Но вярваш? За извънземните ти трябват знания, а за Бога- не? Виждаш ли как може да има знание, което се покрива с вярата, и като така не е негова противоположност? Наистина, нищо не ни принадлежи. Възможността да контролираме явленията в живота си - също не ни принадлежи. Не ни принадлежи и вътрешното знание за Бога. Тая работа с подобряването на живота не може да стане на нивото, на което се опитваме да го правим. Аз пък се чудя как може да няма нито един успешен опит в тази посока, а ние все да си пробваме. Какво да си мислим за някой, дето безброй пъти се спъва все в един и същ камък ...

Редактирано 15 октомври 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Има разлика естествено,между вяра и знание.

Вярвам в Бог,християнка съм,но не мога да твърдя че знам всичко

свързано с религията...

В последната книга от тетралогията за Землемория- "Техану", единият от главните герои на Урсула ле Гуин - загубилият магическите си способности магьосник Гед, стига до извода, че драконите- могъщи и странни, чужди на света на хората създания, направени от Създателя още в началото на Сътворяването като първородни, си знаят езика на сътворението без никой де ги е учил. Те го носят със себе си. Той им е вътрешно присъщ. Който е забравил този език има нужда от знание, от учене. Само че колкото и да учи, все няма да го научи, защото този език се знае. Ако си от Първородните. Или не се. Ако не си от първородните. Това, че можем да вярваме, без да знаем достатъчно, а в същото време усещаме липса на знание за това, в което вярваме, ясно показва, че носим частичка от това знание, колкото да ни безпокои отвреме- навреме, но нямаме досег с него.

В последната книга от тетралогията за Землемория- "Техану", единият от главните герои на Урсула ле Гуин - загубилият магическите си способности магьосник Гед, стига до извода, че драконите- могъщи и странни, чужди на света на хората създания, направени от Създателя още в началото на Сътворяването като първородни, си знаят езика на сътворението без никой де ги е учил. Те го носят със себе си. Той им е вътрешно присъщ.

Който е забравил този език има нужда от знание, от учене. Само че колкото и да учи, все няма да го научи, защото този език се знае. Ако си от Първородните. Или не се. Ако не си от първородните.

Това, че можем да вярваме, без да знаем достатъчно, а в същото време усещаме липса на знание за това, в което вярваме, ясно показва, че носим частичка от това знание, колкото да ни безпокои отвреме- навреме, но нямаме досег с него.

За динозаврите ли ще си говорим сега? Спомена за тях е родил драконите.Но ето един спомен за тия времена...

Ми ... Аз си мислех, че говоря за нещата, които носим в себе си, без да трябва някой да ни учи на тях. За вътрешно присъщото знание. Също и за свойствата на първородните. Ама ако ти се говори за динозаври ...

Ми ... Аз си мислех, че говоря за нещата, които носим в себе си, без да трябва някой да ни учи на тях. За вътрешно присъщото знание. Също и за свойствата на първородните.

Ама ако ти се говори за динозаври ...

И аз за това говоря,както и Калвино!Аз съм първородния,както и ти.Факт!С всички предимства и недостатъци.И затова сме динозаври....

Къде ти е вътрешноприсъщото знание, Първородни? Защо имаш нужда от друго знание и защо вярата ти се оказва разделена от знанието?