На кратко казано отговора е следния: Защото само на Исус гроба е празен.

Виж сега delig , религиозния фанатизъм и невежество във всичките му форми ми е крайно досадно... Ккто казах и по-рано, има два източника на вярно познание: извода/логиката и директното преживяване на нещата такива каквито са. Вярата има своята роля, но не може да е сама по себе си източник на истината, щото аз напр. вярвам в Снежанка, а ти в Исус. Аз съм получил откровение от нея, а ти от него. Както знаеш аз съм атеист, но познавам богослови, а един от тях е брат на един от най-близките ми приятели и сме говорили много по темата. Те могат да защитят тезите си с някакви аргументи за разлика от теб (това, което правя в случая е да ползвам аргумент ad hominem, което обикновено избягвам, но търпението ми започна да се поизчерпва, т.е. следващият път ще минем на твоята територия и ще си поговорим за Христянството, което твърдиш, че познаваш и следваш).

Приятен ден!

Виж сега delig , религиозния фанатизъм и невежество във всичките му форми ми е крайно досадно... Ккто казах и по-рано, има два източника на вярно познание: извода/логиката и директното преживяване на нещата такива каквито са. Вярата има своята роля, но не може да е сама по себе си източник на истината, щото аз напр. вярвам в Снежанка, а ти в Исус. Аз съм получил откровение от нея, а ти от него. Както знаеш аз съм атеист, но познавам богослови, а един от тях е брат на един от най-близките ми приятели и сме говорили много по темата. Те могат да защитят тезите си с някакви аргументи за разлика от теб (това, което правя в случая е да ползвам аргумент ad hominem, което обикновено избягвам, но търпението ми започна да се поизчерпва, т.е. следващият път ще минем на твоята територия и ще си поговорим за Христянството, което твърдиш, че познаваш и следваш).

Приятен ден!

Наричай го невежество и фанатизъм щом искаш. Но аз разбирам, че ти изобщо не допускаш, че може да е истина нещо, на което някой ти каже, че е бил свидетел. Посочих ти вече това:

Римляни 1:20-20

Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

Сега ще ти посоча и това:

Марк 9:7-7

И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, който каза: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

и това:

Йоан 20:27-29

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

Това са свидетелства на хора, но разбирам, че това няма начин да те убеди. Радвам се че този богослов е успял да ти даде по-читави аргументи които струват нещо пред тебе. Аз както виждаш се аргументирам винаги с цитати от Библията, понеже като божие Слово за мен Тя е върховен авторитет. Изглежда твърде наивно подобно на малко дете вярвам на съдържанието на Библията и свидетелствата на хората в Нея, на които Исус е заръчал да разнесат посланието и до всички краища на света, за да имат възможност да се спасят всички хора готови да приемат божието послание.

Матей 18:3-3

Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.

Децата са много доверчиви нали? Когато тати каже нещо те вярват без да го подлагат на съмнение и проверка. Но това може да предизвика само смях и презрение у теб, нали? Тук обаче има нещо, което трябва дебело да се подчертае - това доверие е между детето и бащата, тези които се извън тези взаимоотношения нека се съмняват във всичко.

Аз обаче съм благодарен на Бога, че е предложил спасението на всеки, без да изисква да става теолог тежка катория или както твоя познат богослов с доста опит в споровете с невярващите.

едит:

...вярвам в Снежанка, а ти в Исус. Аз съм получил откровение от нея, а ти от него...

Когато казах че няма начин да опознаеш Бога освен чрез откровение, нямах предвид че ми е давал специално откровение на мен, а че Словото Му, Библията е такова откровение.

Но Исус неведнъж е казвал "който има уши, нека слуша".

Приятен ден и от мен.

Редактирано 22 декември 200916 г. от delig (преглед на промените)

Редактирано 22 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Добре Убеди ме и ще стана последовател на твоя Бог

Редактирано 22 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Добре Убеди ме и ще стана последовател на твоя Бог

Аз пък аха-аха да стана фен на "оригиналния" ти сарказъм.

Разчитайки на своя разум това няма шанс да стане (имам предвид да станеш последовател на моя Бог). Макар че има такива... да ги наречем кратковремки, които тръгват по този начин и не стигат до никъде. Но ако Бог те привлече, това ще стане наистина. Това се е случвало и с по-големи и аналитични умове от теб, ако допускаш възможността да има такива.

Вярата се основава на знанието, но го надхвърля. Вярата не е да повярваш, че нещо е, а да го постигнеш. Ако каже някой "Вярвам в Бог" - това не е вяра. Вяра е да се свържеш с Него. Вярата винаги е градивна, а не описваща действителността.

???

За да вярваш например в съществуването на Бог (да вземем този пример за опорна точка) трябва ли ти доказателство за него? А знание? Естествено, че не. Ако имаш всичко това няма да вярваш, че го има. Съществуването му ще бъде факт, защото е на лице доказателство и знание за него.

Да, има разлика. Мога да вярвам и да не знам. Но не мога да вярвам и да знам. Невъзможно. Това е лудост.

Редактирано 4 януари 201016 г. от tsveti4ka (преглед на промените)

Цитат Матей 18:3-3 "Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство." При една регресия спомените започват от смъртта и за дадената инкарнация свършват със спомена за живота в утробата на майката. Смятам, че това е начина да станем като децата - да осмислим целият си живот!

За да вярваш например в съществуването на Бог (да вземем този пример за опорна точка) трябва ли ти доказателство за него? А знание? Естествено, че не. Ако имаш всичко това няма да вярваш, че го има. Съществуването му ще бъде факт, защото е на лице доказателство и знание за него.

Да, има разлика. Мога да вярвам и да не знам. Но не мога да вярвам и да знам. Невъзможно. Това е лудост.

Проблема е как това да се обясни на някой фанатик! Как да се обясни, че вярата сама по себе си не е достатъчност?

Редактирано 1 ноември 201015 г. от октим (преглед на промените)

За мен има огромна разлика и ще ти дам един пример: Знаеш, че това е портокал, но вярваш че не е кисел, след като го опиташ ЗНАЕШ да ли е така или не... Но има такива ситуации дето няма как да се разбере поне за сега ... Вярваш че има задгробен живот, но не можеш да го знаеш, защото никой не се е върнал да го потвърди. Това е моето мнение по въпроса...

За мен има огромна разлика и ще ти дам един пример:

Знаеш, че това е портокал, но вярваш че не е кисел, след като го опиташ ЗНАЕШ да ли е така или не...

Но има такива ситуации дето няма как да се разбере поне за сега ... Вярваш че има задгробен живот, но не можеш да го знаеш, защото никой не се е върнал да го потвърди.

Това е моето мнение по въпроса...

Честно казано не виждам съществена разлика между двата примера. Човек, да речем, вярва в такова нещо като прераждането. Ама защото чувал, или защото му се иска. Също като с портокала. Обаче на някои им се случват разни неща. След това те вече знаят. Не им трябват потвърждения.

Това, което за искрено вярващия отвън прилича на необоснована и наивна доверчивост, всъщност си е вид знание, основано на дълбоко вътрешно преживяване.

Има ли разлика между Вяра и Знание ? Или вашето лично мнение по въпроса.

Едното няма нищо общо с другото.

Преди 1989г. даже първото беше леко забранено.

Сега българските телевизии пък прекаляват с напрапване в новините с информации относно църковния календар. Днеска било таково, утре било онакова и дрън дрън та пляс.

Е, ако ми предложи някой да се кандидатирам за президент и ми обещае че ще бъда избарн със 99% сигурност, без проблем така както съм си атеист почвам да паля свещи веднага щом мерна някоя телевизионна камера, и на попа ше целивъм рЪка и кво требе там да се бравя на набожен. Щото после келепир има да си на власт.

Вярата е по важна от знанието. Това е много важно да се знае. Вярата е първична, а знанието е вторично. Пише го във всички уважавани учебници по математическа логика. 

 

Цитат от "Справочник висша математика" на Георги Каменаров. Издателство "Техника" София 1994

15 страница
Първа глава
Математическа логика
Предмет на математическата логика

"Не е възможно да се докаже един математически закон, без да се вземат предвид други математически закони. Законите, които стоят в основата на всяка математическа структура, се въвеждат без доказателство и се наричат аксиоми. Математически закон, който се доказва въз основа на въведените аксиоми и други доказани твърдения се нарича теорема."
Край на цитата.

 

 

В горния текст, както знаят хората с математическо образование, вярата са аксиомите, а знанието са теоремите. Теоремите се обясняват и доказват чрез приетите на вяра необясними аксиоми. 

 

Сега да минем на философия. 

 

В основата на всеки логически анализ стоят неща, които са приети на доверие. На вяра. 

 

Доказателство чрез допускане на противоположното:

Да допуснем, че съществува поне един логически анализ, в основата на който не стоят аксиоми приети на доверие, а обяснени и доказани такива.

Ами хубаво допуснахме. Обаче веднага възниква убиващия вярата в съществуването на каквато и да било обективна истина въпрос:

Ами след като са доказани и обяснени, какво е използвано за да бъдат доказани и обяснени. Има два варианта:

 

1. Използвани са теореми, които са техни следствия. Но опитът да изведеш причината като причина на собственото си следствие си има 2 много шокиращи названия. 

      а) философско - фанатизъм

      б) математическо - порочен кръг

2. Използвани са приети на доверие други аксиоми. Тук мисля, коментар не е необходим.

 

 

Сега да си призная, тук малко ви подхлъзвам, тъй като съвременната математическа логика, от философска гледна точка е субективистка логика. Но пък веднага възниква въпросът, който ми дава право да ви подхлъзна. Ами защо е приета точно тази математическа логика от всички.

 

Лично моят отговор е, че това е така, защото математиката в настоящия момент малко е поизпреварила философията, която за съжаление все още тъне в мрака на обективизма. Надявам се философията в най скоро време да я настигне.

Редактирано 30 ноември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

...

 

Лично моят отговор е, че това е така, защото математиката в настоящия момент малко е поизпреварила философията, която за съжаление все още тъне в мрака на обективизма. Надявам се философията в най скоро време да я настигне.

А аз се надявам следващия път да не ровите прашните архиви и да не пишете в отдавна забравени и потънали теми

А аз се надявам следващия път да не ровите прашните архиви и да не пишете в отдавна забравени и потънали теми

А не би ли трябавало старите прашасали теми да се заключват, за да  не се рови в тях ?

Вярата е по важна от знанието. Това е много важно да се знае. Вярата е първична, а знанието е вторично. Пише го във всички уважавани учебници по математическа логика. 

 

Цитат от "Справочник висша математика" на Георги Каменаров. Издателство "Техника" София 1994

15 страница

Първа глава

Математическа логика

Предмет на математическата логика

"Не е възможно да се докаже един математически закон, без да се вземат предвид други математически закони. Законите, които стоят в основата на всяка математическа структура, се въвеждат без доказателство и се наричат аксиоми. Математически закон, който се доказва въз основа на въведените аксиоми и други доказани твърдения се нарича теорема."

Край на цитата.

 

 

В горния текст, както знаят хората с математическо образование, вярата са аксиомите, а знанието са теоремите. Теоремите се обясняват и доказват чрез приетите на вяра необясними аксиоми. 

 

Сега да минем на философия. 

 

В основата на всеки логически анализ стоят неща, които са приети на доверие. На вяра. 

 

Доказателство чрез допускане на противоположното:

Да допуснем, че съществува поне един логически анализ, в основата на който не стоят аксиоми приети на доверие, а обяснени и доказани такива.

Ами хубаво допуснахме. Обаче веднага възниква убиващия вярата в съществуването на каквато и да било обективна истина въпрос:

Ами след като са доказани и обяснени, какво е използвано за да бъдат доказани и обяснени. Има два варианта:

 

1. Използвани са теореми, които са техни следствия. Но опитът да изведеш причината като причина на собственото си следствие си има 2 много шокиращи названия. 

      а) философско - фанатизъм

      б) математическо - порочен кръг

2. Използвани са приети на доверие други аксиоми. Тук мисля, коментар не е необходим.

 

 

Сега да си призная, тук малко ви подхлъзвам, тъй като съвременната математическа логика, от философска гледна точка е субективистка логика. Но пък веднага възниква въпросът, който ми дава право да ви подхлъзна. Ами защо е приета точно тази математическа логика от всички.

 

Лично моят отговор е, че това е така, защото математиката в настоящия момент малко е поизпреварила философията, която за съжаление все още тъне в мрака на обективизма. Надявам се философията в най скоро време да я настигне.

 

Грешка! Аксиомите са образци за обективна прагматика! За това се и приемат като основополагащи твърдения. Аксиомите (постулатите) служат за дефиниране на пространството, в което е поставен проблема, който решаваме (Класически пример са евклидовата геометрия и геометрията на Лобачевски). В такъв случай те не са твърдения на вяра, а детерминиращи условия, които въпреки, че не могат да бъдат доказани - могат да бъдат проверени! И което е по-важното - винаги издържат проверката. Математиката е прагматично обективна.Едно и едно винаги прави две, в позиционните бройни системи. Недоказуемо, но във верността  на това твърдение може да се убеди всеки погледнал двете моливчета поставени едно до друго на масата. Най-краткото разстоянието между двете точки нарисувани на листчето хартия се явява правата, която ги свързва. Недоказуемо, но всеки решил да  го опровергае като твърдение, е обречен на провал - линийката безгрешно показва силата на предното твърдение. Субективизма тук не играе

Грешка! Аксиомите са образци за обективна прагматика! За това се и приемат като основополагащи твърдения. Аксиомите (постулатите) служат за дефиниране на пространството, в което е поставен проблема, който решаваме (Класически пример са евклидовата геометрия и геометрията на Лобачевски). В такъв случай те не са твърдения на вяра, а детерминиращи условия, които въпреки, че не могат да бъдат доказани - могат да бъдат проверени! И което е по-важното - винаги издържат проверката. Математиката е прагматично обективна.Едно и едно винаги прави две, в позиционните бройни системи. Недоказуемо, но във верността  на това твърдение може да се убеди всеки погледнал двете моливчета поставени едно до друго на масата. Най-краткото разстоянието между двете точки нарисувани на листчето хартия се явява правата, която ги свързва. Недоказуемо, но всеки решил да  го опровергае като твърдение, е обречен на провал - линийката безгрешно показва силата на предното твърдение. Субективизма тук не играе

Грешка !!!

 

Обективистите казват, че 1+1=2 е обективната истина от последна инстанция. Нека да поразсъждаваме по въпроса. Аз бих попитал, а колко е 1. Не зам дали забелязвате, но въпроса е убийствен. Съществуват 2 възможни отговора.

 

1. Въпросът колко е 1 е безсмислен, тъй като 1 е абстракция. 1 може да бъде всичко. 1 ябълка, 1 круша, 1 декар, 1 картечница Максим, 1 земно кълбо, 1 вселена. Ми щом като 1 е абстракция, то и другото 1 е абстракция и 2 е абстракция, даже 2 абстракции. Следователно получаваме: абстракция + абстракция = 2 абстракции Но абстракцията по определение е нещо, съществуващо само в съзнанието на мислещите същества. Оттук следва, че обективната истина е нещо съществуващо само в съзнанието на мислещите същества. С което доказахме, че обективната истина от последна инстанция е субективна истина.

 

Да разгледаме втория възможен отговор

 

2. 1 не е абстракция, а нещо конкретно, примерно 1 метър 1 метър + 1 метър = 2 метра е обективната истина от последна инстанция Тук веднага възниква въпросът колко е 1 метър. Ми това е дължината на една пръчка еталон, която се съхранява в една къща в Париж. А кой реши, че точно тази пръчка е дълга точно един метър първоначално, преди да има еталон за метър. Ами някакъв си там комитет за мерки и теглилки, чрез гласуване (примерно). Излиза, че обективната истина от последна инстанция е избрана от някакъв си комитет, чрез гласуване (примерно). Следователно обективната истина от последна инстанция е нещо, което се избира от събрание от субекти, чрез гласуване. Още по следователно - обективната истина от последна инстанция е субективна истина. Няма нищо чудно тогава, защо група обективистки, когато си говорят за мъже, винаги изкарват че идеалният мъж е жена. И обратното, когато група обективисти си говорят за жени изкарват, че идеалната жена е мъж.

Редактирано 1 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Грешка Реджеб.Залиташ в спекулации.

Твоето съждение е: "няма обективна истина".

Но самото това съждение претендира да  бъде такава истина, чието съществувание отрича.

От което веднага се правят следните  изводи.

Обективната истина задължително съществува, тъй като всяка система за съждение е изградена в/у претендираща да бъде абсолютна истина.

Ако системата се проваля(достига до противоречие) то това означава, че тя не е изказана от абсолюта.

Единствено абсолюта, може да изкаже абсолютната истина.Това че някой, който не е абсолюта, не може да изкаже абсолютната истина е само допълнително доказателство за абсолюта.

Колкото по близо е едно твърдение по близо  до абсолютната истина, толкова по изчерпателно и непротиворечиво описва действителността.     

Грешка Реджеб.Залиташ в спекулации.

Твоето съждение е: "няма обективна истина".

Но самото това съждение претендира да  бъде такава истина, чието съществувание отрича.

От което веднага се правят следните  изводи.

Обективната истина задължително съществува, тъй като всяка система за съждение е изградена в/у претендираща да бъде абсолютна истина.

Ако системата се проваля(достига до противоречие) то това означава, че тя не е изказана от абсолюта.

Единствено абсолюта, може да изкаже абсолютната истина.Това че някой, който не е абсолюта, не може да изкаже абсолютната истина е само допълнително доказателство за абсолюта.

Колкото по близо е едно твърдение по близо  до абсолютната истина, толкова по изчерпателно и непротиворечиво описва действителността.     

Нека видим какво казват големите философи по въпроса .

 

Аристотел казва : "Онзи, който твърди, че всичко е истинно, прави истинно и твърдението, противоположно на неговото собствено, и по този начин прави неистинно и своето твърдение; а онзи, който твърди, че всичко е неистинно, прави и своето твърдение невярно." 

 

 Лайбниц казва :"Има също два вида истини: истини на разума и истини на факта. Истините на разума са необходими и тяхната противоположност е невъзможна; истините на факта са случайни и тяхната противоположност е възможна."

Редактирано 2 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

Нека видим какво казват големите философи по въпроса .

 

Аристотел казва : "Онзи, който твърди, че всичко е истинно, прави истинно и твърдението, противоположно на неговото собствено, и по този начин прави неистинно и своето твърдение; а онзи, който твърди, че всичко е неистинно, прави и своето твърдение невярно." 

 

 Лайбниц казва :"Има също два вида истини: истини на разума и истини на факта. Истините на разума са необходими и тяхната противоположност е невъзможна; истините на факта са случайни и тяхната противоположност е възможна."

Всъщност който твърди, че съществува абсолют, автоматично твърди също, че нищо друго освен абсолюта не съществува. Защото съществуването на каквото и да било друго е доказателство само по себе си, че абсолюта не е абсолютен. Не може да съществува двоична бройна система, в която освен цифрата едно няма никаква друга цифра. Не може да съществува булева алгебра, ако не съществуват както величината TRUE, така и величината FALSE. Какъв би бил смисъла от булевата алгебра, ако всичко беше TRUE. 

 

Вярата в съществуването на абсолютна истина по същество е вяра в съществуването на единна причинноследствена верига, която по никакъв начин не може да бъде нарушена. Каквото и да правим. Както и да постъпим все сме прави. И да мислим и да не мислим е все едно и също, тъй като и в двата случая постъпваме правилно. Понеже тамата е за вяра и знание – както това в което вярваме е вярно, така и това, което знаем също е вярно, тъй като не е възможно да съществува нищо грешно, независимо от това дали това би било вяра или знание.

 

Вярата в несъществуването на абсолютна истина води до почти същите крайни изводи с изключение на две много съществени разлики. Пак всичко е вярно, пак всеки е прав, тъй като си има своя собствена истина. Но дотук. Сега ето ги и раликите:

 

1. Вярата е по важна от знанието, тъй като вярата е директен изразител на собствената субективна истина, докато знанията се градят на база на вярата.

2. Съществува както възможност да се мисли, така и смисъл да се мисли, тъй като мисленето като изразител на нашата собствена истина ни дава възможност да я сравняваме с истините на другите. 

 

"Мисля, следователно има смисъл да мисля"

Реджеп Иведик

Всъщност който твърди, че съществува абсолют, автоматично твърди също, че нищо друго освен абсолюта не съществува. Защото съществуването на каквото и да било друго е доказателство само по себе си, че абсолюта не е абсолютен. Не може да съществува двоична бройна система, в която освен цифрата едно няма никаква друга цифра. Не може да съществува булева алгебра, ако не съществуват както величината TRUE, така и величината FALSE. Какъв би бил смисъла от булевата алгебра, ако всичко беше TRUE. 

 

Вярата в съществуването на абсолютна истина по същество е вяра в съществуването на единна причинноследствена верига, която по никакъв начин не може да бъде нарушена. Каквото и да правим. Както и да постъпим все сме прави. И да мислим и да не мислим е все едно и също, тъй като и в двата случая постъпваме правилно. Понеже тамата е за вяра и знание – както това в което вярваме е вярно, така и това, което знаем също е вярно, тъй като не е възможно да съществува нищо грешно, независимо от това дали това би било вяра или знание.

 

Вярата в несъществуването на абсолютна истина води до почти същите крайни изводи с изключение на две много съществени разлики. Пак всичко е вярно, пак всеки е прав, тъй като си има своя собствена истина. Но дотук. Сега ето ги и раликите:

 

1. Вярата е по важна от знанието, тъй като вярата е директен изразител на собствената субективна истина, докато знанията се градят на база на вярата.

2. Съществува както възможност да се мисли, така и смисъл да се мисли, тъй като мисленето като изразител на нашата собствена истина ни дава възможност да я сравняваме с истините на другите. 

 

"Мисля, следователно има смисъл да мисля"

Реджеп Иведик

Можем да конкретизираме, като кажем, че всичко е вяра. Знанието също е вяра. Вяра в знанието, вяра в прочетеното, вяра в това, което се представя като факт.Всички истини са относителни. 

Редактирано 2 декември 201312 г. от Nickita (преглед на промените)

Много - много слаб анализ...

Обективистите казват, че 1+1=2 е обективната истина от последна инстанция. Нека да поразсъждаваме по въпроса. Аз бих попитал, а колко е 1. Не зам дали забелязвате, но въпроса е убийствен. Съществуват 2 възможни отговора.

Въпросът ти наистина е убийствено смешен. И има повече от два възможни отговора, подавляващото количество, от които неверни. Едно, си е едно...

1. Въпросът колко е 1 е безсмислен, тъй като 1 е абстракция. 1 може да бъде всичко. 1 ябълка, 1 круша, 1 декар, 1 картечница Максим, 1 земно кълбо, 1 вселена. Ми щом като 1 е абстракция, то и другото 1 е абстракция и 2 е абстракция, даже 2 абстракции. Следователно получаваме: абстракция + абстракция = 2 абстракции Но абстракцията по определение е нещо, съществуващо само в съзнанието на мислещите същества. Оттук следва, че обективната истина е нещо съществуващо само в съзнанието на мислещите същества. С което доказахме, че обективната истина от последна инстанция е субективна истина.

1. Цифрата 1 (едно), не е абстракция, а целочислена константа. С други думи, 1 (едно) е постоянна, непроменяща се, конкретна велична! Следователно, нищо абстрактно няма в нея.

2. В контекста в който си се опитал да я използваш "...1 ябълка, 1 круша, 1 декар, 1 картечница Максим, 1 земно кълбо, 1 вселена...", цифрата 1 (едно) е бройна или вкратце представлява коефициент - при това експлицитен (непараметричен). Отново чиста конкретика и липса на грам абстракция.

3. За да събереш две абстракции, е необходимо те да изразяват една и съща категория. Следи градацията в примера.

1 ябълка + 1 ябълка = 2 ябълки (тук абстракция няма)

1 ябълка + 1 круша = 1 ябълка + 1 круша (недефинирана операция; изходното условие не се поддава на калкулация => съвпада с резултата - отново липсва абстракция)

1 ябълка (в качеството си на плод) + 1 круша (в качеството си на плод) = 2 плода (тук вече излязохме от конкретиката ябълка/круша и вече работим с абстрактната категория плод. Забележи резултатът не са две различни абстракции а е същата абстракция, в два пъти по-голямо количество)

1 ябълка (в качеството си на плод) + 1 камък (в качеството си на плод) = 1 ябълка (в качеството си на плод) + 1 камък (в качеството си на плод) - (тук се опитваме да излезем от конкретиката ябълка/камък и да работим с абстрактната категория плод. Резултатът е плачевен - камъкът не е плод. Изходното условие не се поддава на калкулация => съвпада с резултата)

4. Абстракцията по дефиниция е категоризация по общ(и) признак(ци) - с други думи, е просто излизане от конкретиката и никъде не е дефинирано къде съществува.

5. Обективната истина има свойството да съществува в съзнанието на мислещите същества. Нещо повече, тя може да бъде проверена от всеки.

С това инвалидирахме първа част на анализа.

Да разгледаме втория възможен отговор

Ми... давай!

2. 1 не е абстракция, а нещо конкретно, примерно 1 метър 1 метър + 1 метър = 2 метра е обективната истина от последна инстанция Тук веднага възниква въпросът колко е 1 метър. Ми това е дължината на една пръчка еталон, която се съхранява в една къща в Париж. А кой реши, че точно тази пръчка е дълга точно един метър първоначално, преди да има еталон за метър. Ами някакъв си там комитет за мерки и теглилки, чрез гласуване (примерно). Излиза, че обективната истина от последна инстанция е избрана от някакъв си комитет, чрез гласуване (примерно). Следователно обективната истина от последна инстанция е нещо, което се избира от събрание от субекти, чрез гласуване. Още по следователно - обективната истина от последна инстанция е субективна истина. Няма нищо чудно тогава, защо група обективистки, когато си говорят за мъже, винаги изкарват че идеалният мъж е жена. И обратното, когато група обективисти си говорят за жени изкарват, че идеалната жена е мъж.

Един метър е точно един метър и си има конкретна дефиниция. Нещо повече, тази дефиниция е дадена така, че да отговаря на действащите физични закони. С други думи, дефиницията е избрана по обективен, а не субективен критерий и достоверността и може да бъде потвърдена и от хора извън комитета.

Инвалидирахме и втора част.

И то какво остана. Ами само каламбурите за идеалните мъжени. Останалото беше прозрачен опит за алабалистика

И откога цифрите станаха целочислени константи, а обективната истина получи интересното свойство да съществува в съзнанието на мислещите същества ?

 

Би ли казал, цифрите освен бройни, какви други могат да бъдат, че ми стана интересно ?

Редактирано 3 декември 201312 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

И откога цифрите станаха целочислени константи...

Елементарно Реджепе! Непроменящите величини от целочислен тип, се характеризират с точно определена стойност от този тип и се наричат константи.

Всяка цифричка в любимата ни десетична бройна система отговаря на тези условия, следователно е константа.

 

...а обективната истина получи интересното свойство да съществува в съзнанието на мислещите същества ?

Много просто Реджепе! Който не мисли, не достига до истини. С други думи, мисловната дейност в някое съзнание, е необходимо (но не достатъчно) условие за съществуването на истина.

 

Би ли казал, цифрите освен бройни, какви други могат да бъдат, че ми стана интересно ?

 

Винаги съм уважавал интересуващите се хора Реджепе, за това ще ти отговоря. Цифрите могат примерно да бъдат (изброявам):

1. Оразмеряващи - 1 (единица) е радиуса на единичната окръжност; 1 (единица) е и скаларната стойност на единичния вектор;

2. Означаваши - i е имагинерната единица (корен квадратен от -1), с нея се означават всички имагинерни числа примерно 5i, -26i и т.н.;

3. Детерминиращи - когато дават границите на определен интервал;

4. Специфициращи - примерно в множествата цифри определящи отделните бройни системи;

5. Определящи - примерно в 5^ти клас цифрата 5 (пет) не е бройна а определяща ранга на класа;

 

6. Класифициращи - примерно 1^ви порядък, 2^ри порядък и т.н.

Още да изреждам ли

П.П. За да не стане объркване, ще кажа и какви не могат да бъдат: - Цифрите (по отделно) не могат да бъдат наречени абстракция, защото всяка една има конкретна стойност!

Имах предвид, че подозирам, че не правиш разлика между цифра и число...

Който не мисли, не достига до истини. С други думи, мисловната дейност в някое съзнание, е необходимо (но не достатъчно) условие за съществуването на истина. 

 

Да, точно ! Затова нищо не трябва да се приема на сляпо и на доверие без да се мисли и разсъждава. Дори и писаното в библията.