Къде ти е вътрешноприсъщото знание, Първородни? Защо имаш нужда от друго знание и защо вярата ти се оказва разделена от знанието?

Нямам спомен да съм казвал че търся друго знание,ти откъде я получи тази информация?

Е, нали знаеш, всеки съди по себе си ... А и не си представям динозаврите като знаещи. Но може от липса на въображение да е.

Аз имам Вяра в истинноста на Знанието достигнало до мен. Всичко това което знаем ,изучавайки го и изследвайки го през целия си живот е знание достигнало до нас ,но не излизащо от нас.А ние сме повярвали в неговата истинност и затова го изучаваме ,независимо за коя сфера от живота става въпрос. Ние хората все още не сме творци на знанието. На нас ни е предоставено ,а наша задача е да поВярваме (на кой в каквото е решил да повярва)и да го поЗнаем.

Вярата започва там, където знанието завършва. Онази - истинската вяра, а не само надеждата или очакванията, свързани често с обикновени човешки мечти и въжделения, онази - другата вяра, която се нарича Увереност, е знание от различна висота. Истинско Знание.

Е, нали знаеш, всеки съди по себе си ...

А и не си представям динозаврите като знаещи. Но може от липса на въображение да е.

Драконите при почти всички народи са символ на мъдростта,защо да не са знаещи.Въпросът който ме тормози е дали сме били динозаври или само сме ги виждали.А версията на Итало Калвино много ми харесва.....

Аз също мисля, че вярата и знанието са съвсем различни неща. Че наистина разбира се , че са различни неща. Вярата ти вярваш имаш надежда че всичко ще се оправи, или вярваш в някоя религия или божествена сила. Знанието това е науката , но не само науката , а и знанието и по всички въпроси по различните специалности. Багира грешиш, че казваш че за бог не трябва знание, а само за извънземните трябва да имаш знание. Боговете са създали и извънземните не само нас човешките индивиди. Точно ние човешките индивиди не знаем много работи за боговете и духовните същности.

Има ли разлика между Вяра и Знание ? Или вашето лично мнение по въпроса.

Разбира се,че има разлика,в противен случай бихме им сложили знак за равенство и нямаше да се води подобна дискусия.

Някои поставят понятията от двете страни на везната и приемат, че с увеличаването на знанията(напр.) се намалява вярата или обратното.Видите ли знаещите хора,онези които са придобили много знания,са невярващи.Тази идея е много лесно и бързо оборима ,ако вземем за пример хилядите учени,които са били дълбоко вярващи хора.Между тях са били Айнщайн,Нютон,Дарвин! ,списъка е дълъг.Според мен придобиването на знания по никакъв начин не пречи на вярата и увеличаването 'и.Но виждам пряка зависимост между намаляването на скромността и увеличаването на гордостта.Дали знанията се намесват в полза някъде,зависи от самия човек.

Тук обаче не сме уточнили някои подробности-какво точно е вяра,в какво точно се вярва.Май приемаме,че вярващ е този,който вярва в Бог,но пропускаме че вярващи са също и еволюционистите(напр.),само дето вярват в противоположното на креационистите(напр.)Също има и друг тип вярващи,които също знаят за съществуването на двете си ръце,но всеки ден си проверяват хороскопа и вярват във верността му,други се допитват до разни гадателки и доверчиво предоставят вярата си на твърденията им.А пък ако оставим учените и говорим за нас обикновените простосмъртни,бързо ще се убедим,че суеверията са нещо твърде разпространено.

И един въпрос към WhiteHart -На какви знания се основава вярата ти в преражданията?

Разбира се,че има разлика,в противен случай бихме им сложили знак за равенство и нямаше да се води подобна дискусия.

Как така се разбира?

Ако разликата беше подразбираща се, нямаше пък да питаме...

Как така се разбира?

Ако разликата беше подразбираща се, нямаше пък да питаме...

Ми двете думи не са синоними, нали?

За мене зависимостта между вярата и знанието е правопропорционална. Проблемът е, че смисълът на понятието "вяра" е тотално изкривен. Вече писах за това тук и тук.

За мене зависимостта между вярата и знанието е правопропорционална. Проблемът е, че смисълът на понятието "вяра" е тотално изкривен. Вече писах за това тук и тук.

Не е съвсем коректен примерът ти. Вярата е не това да успееш да се свържеш с бог. Вяра е да кажеш че си успял да се свържеш с бог и тези, които нито са присъствали, нито сами са се свързвали да решат че това е знание или диагноза, а не твърдение.

Редактирано 20 октомври 200817 г. от asa (преглед на промените)

Има един момент в живота на човека, когато всичката вяра се обръща в знание. А най-висшето знание е онова - според вярата ти...

"вяра" и "знание" са много близки понятия но не са едно и също ето и пример: един човек на който са му завързали очите и му кажат че има стол да седне ще вярва, че има стол но когато седне вече ще знае, че има стол с две думи не е нужно да знаеш за да вярваш.

Според мен знанието подсилва и потвърждава вярата, от една страна, а вярата стимулира стремежа към знание от друго.

Има ли разлика между Вяра и Знание? Естествено, че има. Представи си да вземеш един отец и да го питаш вярва ли в Бог. Той ще ти каже, (предполагам) че вярва. Ти ще го питаш защо. А той ще ти отговори, че така го чувства т.е. вярва в него. Ако вземеш един теоретичен физик и го питаш дари вярва в Бог, той (най - вероятно) ще ти каже, че не вярва. Ти ще го питаш защо. Той ще ти каже, че няма научни доказателства и защото е човек на науката не може да вярва на нещо, за което не се знае със сигурност дали съществува до 100%. Та това е в общи линии.

.....

Ако вземеш един теоретичен физик и го питаш дари вярва в Бог, той (най - вероятно) ще ти каже, че не вярва.

.......

Взимам Айнщайн, Макс Планк, Джордж Уолд, Шрьодингер и откривам, че всички те са вярвали в Бог.

Това е в общи линии.

Това е било преди 60 - 70 години. Досега знаеш ли колко неща са открити и колко теории са развити (конкретизирам теорията на струните, която се опитва да разреши 3тия най голям - проблем в теоретичната физика). Въобще, да не кажа голяма дума, но теоретичните физици се различават много от днешните (след като даже един олигофрен - физик беше тръгнал да говори даже против Айнщайновата СТО). Но мисля, че това тук не е толкова важно.

Редактирано 25 ноември 200916 г. от Frodo Baggins (преглед на промените)

Библията (която изучавам вече доста години) никъде не противопоставя вярата и знанието. Бог често укорява хората за това, че нямат достатъчно знание за Бога, или че не са придобили достатъчно мъдрост за изтеклото време. Вярата в Библията е противопоставена на виждането. Или вярвам в нещо, или го виждам, и ако го виждам, нямам нужда от вяра. Знанието е крайно необходимо, за да вярваш. Ето един цитат: "Хората ми загиват от липса на знание".

Забелязах в темата известно противопоставяне на вярата в Бога и науката. Мисля, че противопоставяне между този, който е направил цялата вселена и тези, които изучават направеното от него не би могло да има, освен когато е наистина тенденциозно. Винаги ме удивлява бясното пропогандиране на теорията на еволюцията, за която никой няма нито едно дори минимално доказателство и последвалото отричане на Бога и Библията.Аз лично много харесвам науката и още повече Бога.Така че вярата ми в Бога не само, че не ми пречи да харесвам науката, а ми дава истинската разумна обосновка на всичко което ме заобикаля.

Във философски план е съвсем същото. Мъдростта и разбирането, които човек намира в писанието, не могат да бъдат открити в нито един друг източник. Отговора на основните въпроси на живота и битието без Библията и знанието, което тя предлага, се превръща в една огромна планина, която е невъзможно нито да бъде преодоляна, нито пренебрегната — човек се лута в суета и безпътица.

Идентично е преживяването в морален план.Библията очертава ясна рамка на това, кое е добро и кое зло. Това е знание. Този тип знание отново не може да бъде заместен с никакъв друг източник. Един пример: Библията обявава, че висша добродетел за човека е вяра, която действа чрез любов. Не мисля, че някой би могъл да предложи нещо по-възвишени и същевременно по-практично от това. Всички ние търсим и се стремим хората да се отнасят именно така с нас.

Ето как описва връзката вежду вяра и знание един от учениците на Господаря Иисус — Петър (рибар между другото):

"Симон Петър, раб и апостол Иисус Христов, до ония, на които чрез правдата на Бога нашего и Спасителя Иисуса Христа се падна да получат с нас еднаква по стойност вяра:

благодат вам и мир да изобилва в познаване Бога и Христа Иисуса, нашия Господ.Понеже божествената Негова сила ни е подарила всичко потребно за живот и благочестие, чрез познаване Оногова, Който ни е призвал със Своята слава и съвършенство,чрез които ни са дарувани твърде големите и драгоценни обещания, та чрез тях да станете участници в божественото естество, като отбегнете световното разтление от похоти, затова, като положите всяко старание, привнесете към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов. Защото, ако тия добродетели ги има у вас и се умножават, те не ще ви оставят празни, нито безплодни в познаването Господа нашего Иисуса Христа." 2 послание на Петър 1глава(подчертаното е от мене) Православна Библия.

Тук има заповед на вярата да бъде прибавено знание. Вярата е основана на историческите факти от живота, смъртта и възкресението на Исус от Назарет, станали пред много свидетели. Но пак Петър казва за нас: "В когото вярвате без да сте го видели." А Павел казва: "С вяра ходим, а не с виждане." И така, вярата и знанието са дълбоко вплетени, а не противопоставени. Мога да кажа, че вярата ни е напълно зависима от знанието, което имаме.

Но не всеки тип знание е полезен за нашата вяра. Познаването на злото по никакъв начин не ни помага, а точно обратното — руши нашата вяра. И обратното — познаването на Бога прави нашата вяра силна и действена. Тя става вяра, която може да мести планини.

Досега знаеш ли колко неща са открити и колко теории са развити.

Дали знае - как мислиш? Миналият месец се запознах с един ученик на проф. А. Цайлингер от CERN (the European Organization for Nuclear Research). Tricho го мързи да обяснява , но най-общо не е толкова просто, колкото си го представяш.

Библията (която изучавам вече доста години) никъде не противопоставя вярата и знанието. ...

Аз лично много харесвам науката и още повече Бога.Така че вярата ми в Бога не само, че не ми пречи да харесвам науката, а ми дава истинската разумна обосновка на всичко което ме заобикаля.Във философски план е съвсем същото

Не го приемай лично, но това показва, че не познаваш добре нито науката, нито философията...

Мъдростта и разбирането, които човек намира в писанието, не могат да бъдат открити в нито един друг източник. Отговора на основните въпроси на живота и битието без Библията и знанието, което тя предлага, се превръща в една огромна планина, която е невъзможно нито да бъде преодоляна, нито пренебрегната — човек се лута в суета и безпътица.

Имаш ли идея колко много различни религии, свещенни книги и философки възгледи има? Защо мислиш, че Библията е венеца на всички философии, науки и т.н.? Що да не е Корана, Ведите, Дао Дъ Дзин или Трипитака?

Спирам да се заяждам и ето малко по темата според индийската философия:

Вярата (шраддха), която често е разглеждана и като метод за самоконтрола (нияма), има ключово значение за духовното ни развитие. В Ригведа (10.151) вярата е интегрален аспект на ведическия начин на живот. Тя се обяснява като "положителна мисловна нагласа" (астикя-буддхи), "ментална (само)увереност" (четасах сампрасадах) и оприличава вярата на грижовна майка, тъй като тя защищава вярващият. Като такава вярата е точно противоположна на настроението на съмнение, което разстройва духовното ни развитие. А в Йога-сутра (1.20) вярата се счита за предпоставка за транскогнитивен екстаз (асампраджнята-самадхи).

От друга страна, Макар повечето школи на индуизма да отдават голямо значение на откровението (шрути) и вярата (шраддха), лесно е да се разбере, че индийците не се отдават на аморфен ирационализъм. Теологическите и философските шедьоври на Шанкара, Рамануджа и др., например са сравними тези на Аристотел, Св. Августин и Св. Тома Аквински.

Индийските автори не са ирационални и не отричат разума/интелекта, а само дефинират границите му, защото ясно ясно разбират, че абсолютната реалност е отвъд ума (манас). Те прилагат рационални аргументи за да покажат вътрешно присъщите границите на разума. Всичко това е съвсем общо и кратко. В съседния раздел (за религия, мистика и езотерика има много сходна тема - за вярата и неверието)...

Редактирано 21 декември 200916 г. от dagpo (преглед на промените)

Това сериозно ли го твърдиш? Знаеш ли колко религии и свещенни книги съществуват? Защо считаш твоята за най-автентично предаваща истината?

Това завинаги ще остане загадка и непонятно за теб, или поне докато отхвърляш Спасителя, когото Бог изпрати за всички нас. Няма да намериш матеметическа формула, която го доказва, нито веществено доказателство потвърждаващо, че Библията е посланието на Бог до човека, в което е показан и пътя за спасението, макар да има много пророчества, които са се изпълнили вече преди ние да се появим на този свят, което също е доказтелство.

Йоан 12:46-46

Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

Не очаквам сега да го повярваш, макар да го искам и то не заради мен, а заради теб.

Ако повярваш в Исус ще стане нещо, което само ти ще знаеш, за невярващите ще остане скрито.

Ти сега търсиш сложен път за спасение, но Бог го е направил просичък, за да е достъпен и за простичките хора, а не за отбран кръг от интелектуалци. Разъмно, мъдро и любящо е подходил Бог, нали?

I Коринтяни 1:18-29

Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.

Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".

Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;

а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;

но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост.

Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.

Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.

Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;

още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има,

за да не се похвали ни една твар пред Бога.

Съвсем не съм сигурен също дали изобщо ще се опиташ да вникнеш в тези божии думи.

Знай обаче, че ти предстои да застанеш на съд пред Този, Който те е създал, макар да не вярваш че някой те е създал. Знай също че на този съд ще има и оправдани, т.е. признати за праведни.

Желая ти и ти да си между тях, но пътя към това... вече го знаеш. Т.е. ако го отхвърлиш нямаш оправдание.

Това завинаги ще остане загадка и непонятно за теб, или поне докато отхвърляш Спасителя, когото Бог изпрати за всички нас.

А защо Спасителят да не е Кришна, който се е явил преди Исус Защо да не е Мохамед или Лао Дзъ?

Знай обаче, че ти предстои да застанеш на съд пред Този, Който те е създал, макар да не вярваш че някой те е създал. Знай също че на този съд ще има и оправдани, т.е. признати за праведни.

А с тези, които не са оправдани какво ще се случи?

А защо Спасителят да не е Кришна, който се е явил преди Исус    Защо да не е Мохамед или Лао Дзъ?

Няма естетвен начин човек да опознае Бога, освен чрез откровение от Него. Причината за това е че беше прекъсната връзката между човека и Бога, когато човека стана грешен, когато умря духовно - писах за това в друга тема.

Въпреки това Бог е дал на човека достатъчно доказателста за съществуването Си чрез всичко, което е сътворил.

Римляни 1:20-20

Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.

Та на твоя въпрос отговарям: защото Исус казва:

Йоан 14:6-6

Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Това го приемаш чрез вяра. Бог е определил спасението да се получава чрез вяра и друг начин няма. Този Който е създал вселената и човека е поставил правилата и това е негово право, нали? Всъщност това е и проява на милост от негова страна към нас, защото алтернативата на получването на спасението чрез вяра е да се опитваш да изпълняваш закона от стария завет, а това е непосилно за човека носещ грешно естество в себе си наследено от родителите си. Виж какво казва апостол Павел по въпроса, убеден съм че ще го разбереш:

Римляни 7:7-25

Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт.

Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

Затова получаването на спасението чрез вяра е милост от негова страна към човека, защото го получава даром, по благодат.

Освен това да ти напомня че от корена на думата 'вяра" са съставени и думите "доверие" и "вярност", така чрез вяра се създават много близки, лични и интимни взаимоотношения между Бога и човека.

А с тези, които не са оправдани какво ще се случи?

Съдбата на тези хора ще бъде ужасна. Всъщност те ще споделят съдбата на Сатана за вечността.

Откровение 20:10,15

И дяволът, който ги мамеше, биде хвърлен в огненото жупелно езеро, гдето са и звярът и лъжепророкът; и ще бъдат мъчени денем и нощем до вечни векове.

След това видях един голям бял престол и Онзи, Който седеше на него, от Чието лице побягнаха земята и небето, че не се намери място за тях.

Видях и мъртвите големи и малки, стоящи пред престола; и едни книги се разгънаха; разгъна се и друга книга, която е книгата на живота; и мъртвите бидоха съдени според делата си по написаното в книгите.

И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си.

И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт.

И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той биде хвърлен в огненото езеро.

Не съм сигурен дали трябва да приемаме описанието на това осъждение буквално или Бог ни го описва според това, което сме виждали и можем да си представим, но и в двата случая тази съдба с ужасна.

Редактирано 22 декември 200916 г. от delig (преглед на промените)

Начина, по който представяш Христянството като изградено върху фанатична, неаргументирана вяра и страх, няма да намери отклик в нито един разумен човек... Пак да те питам: защо да Христянството, а не Исляма, Даоизма, Гностицизма или друго?

Начина, по който представяш Христянството като изградено върху фанатична, неаргументирана вяра и страх, няма да намери отклик в нито един разумен човек... Пак да те питам: защо да Христянството, а не Исляма, Даоизма, Гностицизма или друго?

На кратко казано отговора е следния: Защото само на Исус гроба е празен.

В крайна сметка се изпълняват думите на Исус:

Матей 22:14-14

Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

Лука 21:33-33

Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.

Но всеки сам решава какво ще направи с благовестието, което Бог е дал да стигне до всички народи и всички езици вече.

Ако се откъснем от всякакви религиозни тълкования на знанието и вярата, то знанието е да приемеш нещо за вярно на базата на доказателства, а вярата е същото, но когато нямаш доказателства.