Какъв свеж полъх, Нео? Представям си как им е бил застоял въздуха...добре всичко е разбираемо, хора различни, имат си възгледи за живота, но някой да те преследва от тема на тема и да апострофира това вече е досадно ...

Ами просто отговарях на вашите ароматични метафори.Тука нали за това си пишем-всеки да си каже приказката.Като ти е досадно ,прескачаш дразнещия текст и си свиркаш.

Да, блокират се. Хората споделят за да разредят прекалено силното напрежение, което ги е обхванало. Мълчанието може да спомогне за генерирането на енергия и то много мощна, но не самото мълчание генерира енергията, а съпътстващата го умствена концентрация и вътрешен стремеж. Мълчанието само запазва вече натрупаната енергия.

Нагласата "ако стане" не означава, че човек се съмнява. По-скоро съмнението ще дойде, когато човек иска нещо на всяка цена, а условията не позволяват това нещо да се реализира. Човек може да прави всичко както трябва и нещата пак да не се получават просто защото има и странични фактори влияещи върху резултата, независещи от него.

А защо не приемем, че мозъците ни могат да работят, да са програмирани по различен начин? Като нека вземем пример РС-то от което така приятно си говорим тук, повечето използват windows, но са си го персонализирали, така че в края на краищата малко или много не е същия продукт. Така и с умовете ни, тренираме ги в различна посока. За мен "ако стане" моментално прикача възможността от съмнение в провал и обикновено завърта нещата в грешната посока. Друг е въпроса, че сме нетърпеливи същества, искаме всичко веднага, по възможност вчера и докато дойде момента да получим желаното вече сме се надявали толкова дълго, преживявали сме мига на получаването му, че то се е изхабило и стойността му не е същата.

За енергията съм съгласен. Генерирането й може да се концентрира върху изпълнението стига да знаеш как да я управляваш.

Ами просто отговарях на вашите ароматични метафори.Тука нали за това си пишем-всеки да си каже приказката.Като ти е досадно ,прескачаш дразнещия текст и си свиркаш.

От толкова скачане и подсвиркване тази сутрин имам главоболие, а и съседите се оплакаха, че съм бил шумен и прекалено музикален.

Shiniasu, смяташ ли, че независимо от силта на мисълта ни, по-важна е съдбата, т. е. колкото и да искаме да постигнем нещо, по-важно е каква ни е съдбата и в крайна сметка ще стане това, "което е писано". Дали и доколко можем да променим съдбата си със силата на мисълта? Ти как мислиш?

Ето на това и аз отдавна се чудя! До колко и дали можем да променим съдбата си? Само, ако можех да си взема записите от книгата и да съпоставя колко от онова, което приятелите от вселената са ми написали се е случило и колко аз съм изменил, и дали въпреки опитите ми не се е намерило събитие, което в по-късен етап да ме върне отново на пътя, който трябва да извървя...ей такъв един анализ да си направя...нооо тъй като е невъзможно (кой знае безпогрешно какво го очаква и каква е съдбата му?) можем само да си спекулираме по темата.

Така и с умовете ни, тренираме ги в различна посока. За мен "ако стане" моментално прикача възможността от съмнение в провал и обикновено завърта нещата в грешната посока. Друг е въпроса, че сме нетърпеливи същества, искаме всичко веднага, по възможност вчера и докато дойде момента да получим желаното вече сме се надявали толкова дълго, преживявали сме мига на получаването му, че то се е изхабило и стойността му не е същата.

Ако силно желаеш нещо, пожелай го и го забрави. Остави начина и времето на сбъдване отворени. Остани и ти отворен.

За енергията съм съгласен. Генерирането й може да се концентрира върху изпълнението стига да знаеш как да я управляваш.

Тук може да се стигне до бъркане в контакта. Енергията не се генерира на мисловно ниво (мислите само могат да пренасят и концентрират енергия от едно място на друго - това може да бъде опасно). Това е така, защото източникът на тази енергия е друг. Енергията под форма на благословия за нещо, което желаем. не можем да контролираме, само можем да я поканим да навлезе в живота ни.

Ето на това и аз отдавна се чудя! До колко и дали можем да променим съдбата си?

Съдбата е като перилата на стълбището, по което вървиш. На външния ти разум изглежда като ограничение, де факто обаче перилата са средство, което те предпазва от падане по стълбището. В рамките на тези перила можеш наляво, надясно, нагоре, надолу - както ти душа сака. Но за едно нещо, една обща рамка твоя Висш Аз се е погрижил. Особено ако си от по-подскачащите, това е полезно.

П.П. Именно затова целите се постигат само със смирение. Иначе ще постигнеш нещо, но ще се окаже не това, което си искал.

Редактирано 12 октомври 200817 г. от azbuki (преглед на промените)

А защо не приемем, че мозъците ни могат да работят, да са програмирани по различен начин? Като нека вземем пример РС-то от което така приятно си говорим тук, повечето използват windows, но са си го персонализирали, така че в края на краищата малко или много не е същия продукт. Така и с умовете ни, тренираме ги в различна посока. За мен "ако стане" моментално прикача възможността от съмнение в провал и обикновено завърта нещата в грешната посока. Друг е въпроса, че сме нетърпеливи същества, искаме всичко веднага, по възможност вчера и докато дойде момента да получим желаното вече сме се надявали толкова дълго, преживявали сме мига на получаването му, че то се е изхабило и стойността му не е същата.

За енергията съм съгласен. Генерирането й може да се концентрира върху изпълнението стига да знаеш как да я управляваш.

От толкова скачане и подсвиркване тази сутрин имам главоболие, а и съседите се оплакаха, че съм бил шумен и прекалено музикален.

Ето на това и аз отдавна се чудя! До колко и дали можем да променим съдбата си? Само, ако можех да си взема записите от книгата и да съпоставя колко от онова, което приятелите от вселената са ми написали се е случило и колко аз съм изменил, и дали въпреки опитите ми не се е намерило събитие, което в по-късен етап да ме върне отново на пътя, който трябва да извървя...ей такъв един анализ да си направя...нооо тъй като е невъзможно (кой знае безпогрешно какво го очаква и каква е съдбата му?) можем само да си спекулираме по темата.

ха, драги, Idan! Винаги съм твърдял, че Бог е не някой безумец, който те подтиква към камикадзе-лък, но не съм и привърженик на максимата на евреите: "Аз мисля, че съм измислил мисленето". Мисленто е функция на ума. А умът е инструмент на мозъка. Тези неща са финоматериални, докато съзнанието не е! Тези неща, може и да не си ги класифицирал в главата си, но аз не пиша само за тебе, така, че подминавай, ако не разбираш, но ти е неприятно, а ако малко се отскубнеш от концепциите си-задавай въпроси, аз не дискриминирам хора, а само концепции

Как е на иврит 'баба'?... Щото на арабски е Умм, което идва от едно от превъплъщението на материалната енергия, като "вселенска майка"- U-Ma.

Редактирано 12 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Ако силно желаеш нещо, пожелай го и го забрави. Остави начина и времето на сбъдване отворени. Остани и ти отворен.

Тук може да се стигне до бъркане в контакта. Енергията не се генерира на мисловно ниво (мислите само могат да пренасят и концентрират енергия от едно място на друго - това може да бъде опасно). Това е така, защото източникът на тази енергия е друг. Енергията под форма на благословия за нещо, което желаем. не можем да контролираме, само можем да я поканим да навлезе в живота ни.

Съдбата е като перилата на стълбището, по което вървиш. На външния ти разум изглежда като ограничение, де факто обаче перилата са средство, което те предпазва от падане по стълбището. В рамките на тези перила можеш наляво, надясно, нагоре, надолу - както ти душа сака. Но за едно нещо, една обща рамка твоя Висш Аз се е погрижил. Особено ако си от по-подскачащите, това е полезно.

П.П. Именно затова целите се постигат само със смирение. Иначе ще постигнеш нещо, но ще се окаже не това, което си искал.

Азбуки,днес ти е ден!За разлика от Белия твърд,смятам че това е поста на постовете от много време насам в раздела.Благодаря за което!Много!

Е, поне за разлика от теб azbuki, каза смислени неща.

Е защо да се моря аз да мисля и пиша,като знам че все някои ще свърши моята работа.Мисълта ми е ,че ми е по лесно да си пусна мислите в енергийно мисловното поле ,отколкото да се опитвам да ги обличам с думи.Винаги ще се намери някой който да скрои хубава логорейна дреха.

Ако силно желаеш нещо, пожелай го и го забрави. Остави начина и времето на сбъдване отворени. Остани и ти отворен.

Добре, съгласен съм, в много книги по тези въпроси пише точно това...но никой не дава отговор как именно ще го забравиш? Щом желаеш нещо толкова силно то се върти в ума ти постоянно и не те оставя на мира, от друга страна казват трябва да се концентрираш, за да материализираш тази енергия...е как ще го направиш, ако забравиш? и щом ще го забравиш, как ще си спомниш, че си го искал?

Тук може да се стигне до бъркане в контакта. Енергията не се генерира на мисловно ниво (мислите само могат да пренасят и концентрират енергия от едно място на друго - това може да бъде опасно). Това е така, защото източникът на тази енергия е друг. Енергията под форма на благословия за нещо, което желаем. не можем да контролираме, само можем да я поканим да навлезе в живота ни.

Да, абсолютно правилно...експлозията е гарантира не знаеш ли как да озаптиш електричеството.

Съдбата е като перилата на стълбището, по което вървиш. На външния ти разум изглежда като ограничение, де факто обаче перилата са средство, което те предпазва от падане по стълбището. В рамките на тези перила можеш наляво, надясно, нагоре, надолу - както ти душа сака. Но за едно нещо, една обща рамка твоя Висш Аз се е погрижил. Особено ако си от по-подскачащите, това е полезно.

Ъмммм интересно становище за перилата! Но обяснява доста неща и въпроси...въпреки че как именно знаем кое стълбище да хванем?

П.П. Именно затова целите се постигат само със смирение. Иначе ще постигнеш нещо, но ще се окаже не това, което си искал.

Един относително приличен превод:

Бавно умира...

Бавно умира този,

който става роб на навика,

който върви всеки ден по един и същи маршрут,

който не променя посоката,

който не смее да смени цвета на дрехите си,

който не разговаря с непознати.

Бавно умира този,

който избягва страстта,

който предпочита “черно на бяло”

и всички точки върху “i”

вместо да бъде едно с емоциите,

които карат очите да блестят

и заменят прозявката с усмивка,

разтуптяват сърцето

и от грешка и от чувства.

Бавно умира този, който не събаря масата

когато е нещастен в работата си,

който не рискува сигурността

заради несигурността в преследването на мечтата си,

който не си позволява поне един път в живота

да избяга от съветите на разума.

Бавно умира този,

който не чете, не пътешества, не слуша музика,

който не може да намери хармония в себе си.

Бавно умира този,

който унищожава любовта си,

който никога не помага

и прекарва дните си

в постоянни оплаквания от липсата на късмет

или от непрестанния дъжд.

Бавно умира този,

който изоставя плановете си

преди да е започнал да ги осъществява,

който не задава въпроси

за неща, които не знае

и който не отговаря когато го питат

за това, което знае.

Да се постараем да избегнем

смъртта на малки дози

и да помним винаги,

че за да сме живи е необходимо

дълго усилие, по-голямо от това

да дишаме.

Само неугасимото търпение

ще ни доведе до сияйното щастие.

Пабло Неруда

Добре, съгласен съм, в много книги по тези въпроси пише точно това...но никой не дава отговор как именно ще го забравиш? Щом желаеш нещо толкова силно то се върти в ума ти постоянно и не те оставя на мира, от друга страна казват трябва да се концентрираш, за да материализираш тази енергия...е как ще го направиш, ако забравиш? и щом ще го забравиш, как ще си спомниш, че си го искал?

Овладей разума. Научи го да пропуска тази енергия без да й пречи като се опитва да я контролира. Да пропуска означава и да съхранява от разхищение. Това е функцията на канала.

Ъмммм интересно становище за перилата! Но обяснява доста неща и въпроси...въпреки че как именно знаем кое стълбище да хванем?

Няма начин да не си на стълбището, за което ти говоря, така че продължавай просто да вървиш. Единственият ти въпрос може да бъде дали си струва да вървиш натам, накъдето вървиш, и по начина, по който го правиш. Дали така ти е по-лесно, дали си по-ефективен. Ако виждаш много стълбища, това са преходни неща помежду, често творения на разума ни. Истинското стълбище е едно и то винаги си на него.

Редактирано 12 октомври 200817 г. от azbuki (преглед на промените)

Произнеси думите: Няма вредни мисли.

Виж какво става.

Няма начин да не си на стълбището, за което ти говоря, така че продължавай просто да вървиш. Единственият ти въпрос може да бъде дали си струва да вървиш натам, накъдето вървиш, и по начина, по който го правиш. Дали така ти е по-лесно, дали си по-ефективен. Ако виждаш много стълбища, това са преходни неща помежду, често творения на разума ни. Истинското стълбище е едно и то винаги си на него.

Точно така.

Само не разбрах как трябва разума да пропуска тази енергия, която не трябва, а да спира вредната. Какво да правим с лошите мисли, които не се поддават много на контрол?

Туксъм ,привет!Ти ли помоли да ти преместят другата тема в в празните приказки или го направи със силата на мисълта.Ако е така -поздравления!

Туксъм ,привет!Ти ли помоли да ти преместят другата тема в в празните приказки или го направи със силата на мисълта.Ако е така -поздравления!

Eeee Нео, не бъди гаден

Eeee Нео, не бъди гаден

Защо да съм гаден,просто ми е любопитно.Защото сега влизам и темата я няма.Това е гадно.Тъкмо бях решил да започна пръв...

Припомнете ми коя беше другата тема, че забравих.

Не, наистина, не си спомням коя беше другата тема. Сега като гледам и на мен ми се струва, че една от моите теми липсва, но не се сещам изобщо коя.

Ето тая тема.Пусни я пак ако искаш,но разкажи първо едно твое мистично преживяване.

Редактирано 12 октомври 200817 г. от neo2311 (преглед на промените)

А ти откъде намери линк към темата, след като е изтрита?

Не е изтрита,а е преместена в празни приказки и забава.Аз съм опитен потребител вече,макар че и преди винаги намирах каквото ми трябва.

Наиистина. Сега видях, че е преместена там. И модераторите правилно са направили. Даже сутринта мислех да им предложа да изтрият моите теми, след като никой не им отговаря. Наистина им благодаря. В други форуми трият темите. Тази тема - за самовнушението, обаче може да продължи още малко да съществува тук. Има още хляб в нея. Ето че днес за пръв път някой ми отговори нещо и то смислено.

Ако кажеш "само-внушние", значи априори си приел, че си сам, както в Трансцеденталното царство, така и в царството на падналите духове в материята. Значи си си "self-sufficient".

Аз за себе си не мисля, така...така, че :грешно-формулирана тема!

Като казваш, че не си сам, имаш предвид, че и господ е с теб, че не си самовнушаваш, а ти внушават, така ли?

падналите духове могат да ти внушат, че няма Господ, а че именно "си сам".... be yourself do what you will.... сегашните нюейджъри са под тази хипноза, а тя е пра стара на Шива., само, че за по-развит духовно век, не за кали-йуга..

Но си прав, че има и параноя...т.е. панал дух те притестнява и "те се явява на всякъде", започваш да имаш кошмари, сънища, започваш да бъдеш изсмукван от него и направляван за неговата кауза на 'мисиинер'.

ето пример: http://www.freethinker.co.uk/wp-content/up...7/12/allah1.jpg

http://www.miraclesofislam.com/Allahwritteninear.jpg

http://farm2.static.flickr.com/1007/909947...c13e8d7.jpg?v=0

http://thedivinereligion.com/Miracles_Alla...age002_0007.jpg

Редактирано 12 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Ако силно желаеш нещо, пожелай го и го забрави. Остави начина и времето на сбъдване отворени. Остани и ти отворен.

Добре, съгласен съм, в много книги по тези въпроси пише точно това...но никой не дава отговор как именно ще го забравиш? Щом желаеш нещо толкова силно то се върти в ума ти постоянно и не те оставя на мира, от друга страна казват трябва да се концентрираш, за да материализираш тази енергия...е как ще го направиш, ако забравиш? и щом ще го забравиш, как ще си спомниш, че си го искал?

По-скоро трябва не да забравиш, а да се откажеш от желанието да постигнеш намерението си на всяка цена. Пожелаваш нещо, насочваш енергията в определена посока и после я оставяш свободно да се реализира, ако това е възможно. Повечето хора когато желаят нещо поставят условия как да се реализира, кога да се реализира, до каква степен да се реализира, затъват в очаквания свързани с реализирането или страхове и притеснения от евентуалното нереализиране на намерението им; едва ли не искат всички природни закони да се изменят според техните прищевки.

Така като гледам последните 30-тина поста пак е започнала между-съфорумджийска леко прикрита война! Тъжно но факт!

Редактирано 12 октомври 200817 г. от elman (преглед на промените)

Не е така. Разгледай. Ще видиш, че този път в темата са писани и смислени неща.

Сигурно ти е било трудно да ги откриеш между всички глупости.

Да добре съгласих се с теб има смислени постове, но някак си се губят...

Ако силно желаеш нещо, пожелай го и го забрави. Остави начина и времето на сбъдване отворени. Остани и ти отворен.

По-скоро трябва не да забравиш, а да се откажеш от желанието да постигнеш намерението си на всяка цена. Пожелаваш нещо, насочваш енергията в определена посока и после я оставяш свободно да се реализира, ако това е възможно. Повечето хора когато желаят нещо поставят условия как да се реализира, кога да се реализира, до каква степен да се реализира, затъват в очаквания свързани с реализирането или страхове и притеснения от евентуалното нереализиране на намерението им; едва ли не искат всички природни закони да се изменят според техните прищевки.

Да, това е по-подробният начин да се каже същото.

Първо, темата ми не е грешно формулирана. Второ, ти лично като не си си самодостатъчен, това какво общо има със силата на самовнушението?

Излиза, че 'силата на самовнушението' е нещо, което е формулирано в твоята глава? Т.е. "формулировката му в твоята глава" е потвърждение, че 'силата на самовнушението' има 2 източника:

1)собстеността ни

2)чужд произход

Аз казвам, че ние не притежаваме нищо. Дори и нематериалната ни душа е собствност на Бога, а финоматериалното ни тяло( разум, ум и его_ се командват от паднали духове, ако предварително съзнанието ни, като симптом на душата, не е идентифицирало Бога.

Ти, като, Телец с девиз 'Аз имам', може да имаш друга версия за собствеността?...

Поздрав с

"....Whatever comes of you and me

I love to leave my memories with you..."

ПС: Ако ти се занимава с дребни проблеми, ти предлагам да разнищеш темата "Стефан Чолак офф"

Стефан Чолаков ( http://netinfo.bg/?tid=40&oid=1241026 )

Редовен потребител

Неизвестна възраст години

Полът не е посочен

Неизвестно местонахождение

Неизвестна рождена дата

Интереси:

Няма информация

Статистика

Регистриран: 16.12.2007г.

Прегледи на профила: 1 994*

Последна активност: 15:48 - 7.10.2008г.

Редактирано 13 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

Ако смяташ, че 'сам може да се отървеш от тях' значи попадаш в графата на последователите на барон Мюнхаузен, издърпайки се САМ за косите от блатото.

За това постоянно ти намеквам, че никой "не е сам", дори да остане в най-гъстата джунгла. Ма ти имаш най-голямо търпение в материята( 'да си сам'), от всички други взети заедно ! о нали знаеш, че "най-най", ма не е манДра?....

И как според теб можем да се отървем от влиянието на падналите духове? И това ще промени ли с нещо живота ни, щом вярваш, че живота ни се упарвлява от паднали духове? И ти лично отървал ли си се от влиянието на падналите духове?

Редактирано 13 октомври 200817 г. от U.Ra (преглед на промените)

[

Е нали тук казваш, че финоматериалното ни тяло - разум, ум и его се командват от паднали духове, ОСВЕН АКО ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪЗНАНИЕТО НИ НЕ Е ИДЕНТЕФИЦИРАЛО БОГА. Кога е това предварително - преди душата да се прероди в тялото ни ли?

"Предварително" означава ОСЪЗНАВАНЕ на Източникът, пред т.нар. "бунт на фино-материалното тяло". Ти си чувал за яхве, луцифер и т.нат. това са астрални 'богове', които не са Бог, а само бивша Негова финоматериална еманация, но отрекли се от Него..

не, астралните проекции имат фино тяло и в началото са били съзнателни към Източника си...не задължително да си нероден в тяло, за да си съзнателен. ...така "и баба знае"....