Предлагам на любителите на поезията да се изявят като конструктори на стихове от любимите им поети. Нужно е само да си изберете различни строфи от стихотворения на даден поет,като ги подредите както ви харесва,но стараейки се да имат все пак някаква логическа свързаност.Така показвайки най-хубавото според вашия вкус от творчеството на даден български или чуждестранен поет,вие ще имате възможността да го представите на тези от нас,които не са запознати с него ,и ще ни предизвикате интереса и любопитството да се запознаем с него.Разбира се,че при необходимост може да се внасят малки промени в оригинала за да се избегнат някои разминавания ако поетът е писал веднъж за блондинка,друг път за брюнетка;мъж-жена;различни лични имена и други подобни,според нуждите и усещанията ви. Тук ще ви дам пример с лиричното творчество на един голям български поет,което за мое съжаление се оказва малко познато на българите днес: ПЕНЬО ПЕНЕВ В ЖИВОТА ТЕ СРЕЩНАХ СЛУЧАЙНО, А СЯКАШ ЦЯЛ ВЕК СЪМ МЕЧТАЛ. ТЕБ СЯКАШ СЪМ ТЪРСИЛ БЕЗКРАЙНО И ЧАКАЛ С ГОДИНИ В ПЕЧАЛ... В ДУШАТА МИ ТИ БЕ ИЗГРЯЛА КАТО СЪКРОВЕНА МЕЧТА; ТИ В МОЙТО СЪРЦЕ СИ ЖИВЯЛА - ЗАТУЙ ТЕ НАМЕРИХ В СВЕТА! МИЛООКА ЖЕНА БЕЛОНОГА! - НЕЦЕЛУНАТА И НЕПОГАЛЕНА! ТИ МИ СТАНА СЪДБА И ТРЕВОГА. ТИХА РАДОСТ И ЖАЛ НЕПРЕЖАЛЕНА... СВЕТЛООКА ЖЕНА,БЕЛОРЪКА! ТИ,УСМИВЧИЦЕ СЛАДКА И ЧАКАНА... ТИ СИ МОЯ УТЕХА И МЪКА, МОЯ ТОПЛА СЪЛЗА НЕИЗПЛАКАНА.... КОГАТО ВЕЧЕ НЯКОЙ ДЕН РЕШИШ КЪМ НОВ БЯГ ДА ОТПЛУВАШ, НЕДЕЙ СИ ВЗЕМА СБОГОМ С МЕН - ОТПЛУВАЙ,БЕЗ ДА СЕ СБОГУВАШ. ВЪРВИ,ОБИЧАНА,ЖЕНА, ПОНЕСЕНА ВОВЕК В СЪРЦЕТО ЛУНАТА ПАК ЩЕ Е ЛУНА И ПАК НЕБЕ ЩЕ Е НЕБЕТО. В ЛЮБОВ НЕДЕЙ МИ СЕ КЪЛНА! ЗАЩО Е НУЖНО ДА СЕ ЛЪЖЕМ? ТИ НЯМАШ НИКАКВА ВИНА В ТОВА,ЧЕ ЩЕ ОСТАНА ТЪЖЕН. ЕДНЪЖ ЛИ ГОРЕСТ СЪМ ПОЗНАЛ? ЕДНЪЖ ЛИ СЪМ СЕ ОГОРЧАВАЛ? ПРИ МЕНЕ КОЙТО НЕ Е СПРЯЛ, НЕ МЕ Е САМО ТОЙ РАНЯВАЛ. ТИ МОЯТА ЛЮБОВ ПРОСТИ! СЪРЦЕТО ТИ НЕ МИ Е ДЛЪЖНО... КАКВО Е СКРЪБ НЕ ЗНАЕШ ТИ, НЕ ЗНАЕШ ТИ КАКВО Е ТЪЖНО... ЗА СБОГОМ НЯКОЛКО СЛОВА ДА КАЖЕ ВСЯКА ДРУГА МОЖЕ. НО ТИ НЕ БИ МОГЛА ТОВА, ТИ КРЪСТ НЕ МОЖЕШ ЛЕСНО СЛОЖИ. АХ,ТИ СИ ТОЛКОВА ДОБРА!... И В СВОЙТА НОВА БЕЗНАДЕЖДНОСТ БЕЗ ДУМИ АЗ ЩЕ РАЗБЕРА ЗА ОТЗВУЧАЛАТА ТИ НЕЖНОСТ... ЗАТУЙ,КОГАТО НЯКОЙ ДЕН СИ ТРЪГНЕШ И НЕ ЗАТЪГУВАШ, НЕДЕЙ СИ ВЗЕМА СБОГОМ С МЕН, ИДИ СИ,БЕЗ ДА СЕ СБОГУВАШ. ОТИВАШ СИ...ЩЕ МЕ БОЛИ,ЛЮБИМА, НО ПАК ПО ТЕБ СЪРЦЕТО ЩЕ ТУПТИ... И НЯМА ПО-ЛЮБИМО СЪЩЕСТВО ДА ИМА, ИЗПЪЛНИЛО СЪРЦЕТО МИ С МЕЧТИ... ОТНЕСЕ ТЕ ПАК ВЛАКА В ТЪМНИНАТА. ОСТАВАМ САМ...ОСТАВАМ ПАК РАЗБИТ... А ОБИЧТА И МЪКАТА В ДУШАТА НАТЕГНАЛИ СА КАТО ДИНАМИТ. КАК ИСКАХ ДА ТЕ ВЪРНА,КАК ИСКАХ ДА ТЕ ЗЪРНА, ЛИЦЕТО ДА ЦЕЛУНА С ТЪЙ МИЛИТЕ ЧЕРТИ, НО ОГЪНЯ ТРЕВОЖЕН С ДИВ УЖАС МЕ ОБГЪРНА, ОЧИТЕ МИ ГОРЯХА,ПРЕМРЕЖЕНИ В СЪЛЗИ.. . КАТО СЪН МИНАВАТ ДНИТЕ В САМОТНА БЕЗУТЕШНОСТ И МЪКАТА ПО ТЕБЕ В ГЪРДИТЕ МИ ПЛАМТИ, А ТРАУРНА КАМБАНА В ТРЕВОЖНА БЕЗНАДЕЖДНОСТ НЕ СТИХВА СРЕД ДУШАТА,РИДАЕ И ЗВЪНТИ... КЪДЕ СИ ТИ,НАСЛАДКА СЛАДКА, КЪДЕ СИ,СЛАДЪК ПОЛУСЪН? БЕ СРЕЩАТА ПОСЛЕДНА КРАТКА, ЗАМИНА...ЧЕРНА НОЩ Е ВЪН... МЪГЛА НАД ХЪЛМОВЕ СЕ ВЛАЧИ, ГОРАТА СТЕНЕ ПАК НАВЪН. ЗАТВАРЯМ ПЛАМНАЛИ КЛЕПАЧИ, НО НЯМА,НЯМА,НЯМА СЪН. ЗА ТЕБ,ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ,СКЪПА - ЗА ТЕБ,ЕДИНСТВЕНА В СВЕТА В ОЧИТЕ БИЕ БОЛКА ТЪПА, В СЪРЦЕТО ПАК РИДАЙ СКРЪБТА. В ЖИВОТА МОЯ ДЯЛ СИРОТЕН СЕГА ГОРЧИВО МИ ТЕЖИ - ЧЕ НА СВЕТА СЪМ ТЪЙ САМОТЕН, ТЪЙ ТЪЖНО МИ Е,ТЪЙ БОЛИ... ПОЧЕРНЕНА Е МОЙТА МЛАДОСТ, ДЕНЯТ УМИРА УМОРЕН И НЯМА СЛЪНЦЕ,НЯМА РАДОСТ, ЗАЩОТО СИ ДАЛЕЧ ОТ МЕН. ПЛЕНЕН ОТ МАМЕЩА ДАЛЕЧНОСТ, С БЕЗСЪННИ ЧАСОВЕ В НОЩТА И АЗ ЖАДУВАМ ЗА ЧОВЕЧНОСТ, ЗА НЕЖНОСТ И ЗА ТОПЛОТА!... СЪРЦЕТО УГНЕТЕНО ГЛЪХНЕ И ТЕ ЗОВЕ - ЕЛА,ЕЛА; ДЪХЪТ ТИ ТОПЪЛ ДА МЕ ЛЪХНЕ, ЛИЦЕ ДО ТВОЙТО ДА ОПРА. ПАК ДА МЕ ГАЛИШ И МИЛУВАШ С ГОРЕЩА,ЛЪСКАВА РЪКА. - ЕХ,КОЛКО СЛАДКО МЕ ЦЕЛУВАШ! ГАЛИ МЕ ВСЕ ТАКА...ТАКА... ПЕЙ,ПЕЙ МИ,МИЛА,ПЕЙ МИ ОЩЕ И ТИХИЧКО И ТЪЖНО ПЕЙ... ТЪЙ КАКТО В МИНАЛИТЕ НОЩИ... НО ТИ ЗАМЛЪКНА...АХ,НЕДЕЙ! КАКВО?ЗАДРЯМАЛ СЪМ,ИЗГЛЕЖДА. И СТОРИ МИ СЕ В СЪН,ЧЕ ТИ МЕ ГАЛИШ ДЪЛГО,ТОПЛО,НЕЖНО И ПЕЕШ,КАКТО БЕ ПРЕДИ... ЗА ТЕБЕ В НЕЖНОСТТА СУРОВА СЪРЦЕТО МИ ЩЕ БИЙ ДОКРАЙ... ЩЕ БИЙ...УНАСЯМ СЕ ОТНОВО И ТВОЯ ОБРАЗ ПАК СИЯЙ... ТВОЯ ГЛАС ТАКА НЕЖНО ЗВЪНИ, ТВОЯ ГЛАС ЗАГЛУШАВА ДЪЖДА... АЗ НЕ ПОМНЯ ПРЕЗ МОИТЕ ДНИ ТОЛКОЗ МУЗИКА И ТОПЛОТА! СЪБУЖДАМ СЕ НЕГАЛЕН В МРАКА, УНИЛО ДЪЖД ШУМИ НАВЪН. НАСЪН СПОДАВЕНО СЪМ ПЛАКАЛ, ЗА ТЕБ СЪМ ПЛАКАЛ ПАК НАСЪН... ВЪЗГЛАВНИЦАТА И ЛИЦЕТО СА ОЩЕ МОКРИ ОТ СЪЛЗИ БЕЗКРАЙНА СКРЪБ ГОРИ СЪРЦЕТО ПО МИНАЛИТЕ НАШИ ДНИ. ТОВА СЪРЦЕ Е СЯКАШ КАМЪК, В ГЪРДИТЕ ТО ТЕЖИ,БОЛИ... О,КОЛКО МЪКА,КОЛКО ПЛАМЪК МЕ ПЛИСКА ЗЛОБНО НА ВЪЛНИ. И ТАЯ СКРЪБ ИЗПЕПЕЛЯВА, ТЯ С НОКТИ ГЪРЛОТО ДЪРЖИ... ПОЗНАВАШ ЛИ ТИ СКРЪБ ТАКАВА, ТЕЖАЛА ЛИ ТИ Е,КАЖИ? ХЛАД ОБГЪРНАЛ Е МОРНОТО ТЯЛО, СИТНИ ТРЪПКИ ЗАБИВАТ СТРЕЛИ, А СЪРЦЕТО,ПО ТЕБ НАБОЛЯЛО, НИВГА,НИВГА НЕ ЩЕ ОТБОЛИ!... ТИХО Е...ТИХО Е...ТИХО Е... НОЩТА КРОТКО В ПРОЗОРЕЦА БДИ, НЯМА ТЕ НИКОГА,НИКЪДЕ - САМОТА...И НЕБЕ...И ЗВЕЗДИ... ТВОИТЕ СТАРИ ПИСМА ПРЕПРОЧИТАМ. ТВОЙТА СНИМКА Е В МОЙТА РЪКА... СТАВАМ...ТРЪГВАМ...И СКРЪБЕН СЕ СКИТАМ ПО ТАЯ ПУСТА ПЕЧАЛНА ЗЕМЯ... В УГНЕТИТЕЛНА МЪКА ЗАДАВЕН, ЗАРИДАЛ БЕЗ УТЕХА,БЕЗ ГЛАС - ДО ДЪРВЕТАТА СПИРАМ ИЗПРАВЕН И ПРЕГРЪЩАМ СТЕБЛАТА ИМ АЗ. НЕ ЧУВСТВАМ НИЩО!...С НИКАКВИ ПЪТЕКИ НЕ ДИРЯ ПРЕЗ СТРАДАНИЕТО БРОД - КЪМ СЛЪНЦЕТО,УГАСНАЛО НАВЕКИ, КЪМ СКЪПАТА БЕЗСМИСЛИЦА : ЖИВОТ. ЩЕ СИ ОТИДА НЯКОЙ ДЕН - И МОЯТ ГРОБ ЩЕ ЗЕЛЕНЕЙ... ЩЕ ПЛАЧАТ ДЪЖДОВЕ НАД МЕН И ЗАЛЕЗ ТИХ ЩЕ МЕ ЖАЛЕЙ... КАКВО!НИМА ЩЕ СЕ ТЕШИМ С БЕЗСМИСЛИЕТО НА СВЕТА! - ОТЛИТА ВСИЧКО КАТО ДИМ И ВСИЧКО ПРАХ Е,СУЕТА. ОТШУМЯВА ДЪЖДА...И ГОРАТА ОСВЕЖЕНА ИЗПРАВЯ СНАГА... А НАД МЕН СЕ ОТЦЕЖДАТ ЛИСТАТА, МЪТНИ КАПКИ СЕ РОНЯТ СЕГА... И ПРЕЗ КЛОНИТЕ МИГОМ НЕБЕТО ЗАБЛЕСТЯ,ЛИК ОБИСТРЕН РАЗКРИ - СКРЪБНО,КЪРВАВО СЛЪНЦЕ МИ СВЕТИ, ЗАЛЕЗ АЛЕН,ПЕЧАЛЕН ГОРИ... И ПРОЛЕТНИЯТ ВЯТЪР МЕ ОБВЕТРИ, НО БДИ ВЪРХЪТ,ЗАБУЛЕН ОТ МЪГЛИ... ДЕЛЯТ НИ ДНИ И МНОГО КИЛОМЕТРИ И МОЕТО СЪРЦЕ БОЛИ...БОЛИ... В МЕН СПОМЕНИТЕ ПЕЯТ,ПЛАЧАТ,МОЛЯТ. А ВЪН Е ПРОЛЕТ И ЦЪФТЯТ ЦВЕТЯ. НИМА НАИСТИНА ТОВА Е ПРОЛЕТ, НИМА ТАКАВА ЧАКАНА Е ТЯ? ОТМАЛЯЛ ИЗКАЧВАМ БАВНО СКЛОНА ХВЪРЛЯМ ПОГЛЕД НАДОЛЕ В ДОЛА ТАМ ЗАПАЛЕНА ОТ НЕБОСКЛОНА ЛЕЖИ ЛИЛАВОСИНЯ МЪГЛА... НЯМА НИКОГА,НИКЪДЕ,НИКОЙ - САМО МЪКА И УЖАС ГОЛЯМ; САМО СЪЛЗИ В ОЧИТЕ МИ БЛИКАТ... И НА СВЕТА СЪМ ТОЛКОВА САМ. ТИЯ ДНИ ПОСИВЕЛИ И БЛЕДНИ, РАННА ПРОЛЕТ В КОИТО ТРЪБИ - МОЖЕ БИ МИ СА ДНИТЕ ПОСЛЕДНИ, МОЖЕ БИ...МОЖЕ БИ...МОЖЕ БИ... НАД МЕН НЕ ПЯХА ПРОЛЕТНИТЕ ЧУЧУЛИГИ НЕ МЕ ОПИ НА СЛАВЕИТЕ ПЕСЕНТА... ДУШАТА МИ БЕ ТРОВЕНА С ИНТРИГИ, НА ХОРАТА ИЗПЛЕТЕНИ ОТ ПОДЛОСТТА... СЕГА СЪМ САМ...СЕГА СЪМ ТОЛКОВА ДАЛЕЧЕ, ДАЛЕЧ ОТ ТЕБ И ЛЮБИМИТЕ МЕСТА... НАД ТЪРНОВО СПОКОЙНО СЛИЗА ТОПЛА ВЕЧЕР, ЗА ДА ЗАПАЛИ СВЕТЛИНИТЕ НА ГРАДА. И СТРЕЛКАТ СЕ С КОС ПОЛЕТ ПТИЦИ ЗАКЪСНЕЛИ В МИНЬОНЕН ТОН ДОСАДНО ЯНТРА РУБОЛИ... ЗАПЯВАТ В СПОМЕН СКЪП ОЧИТЕ ТИ ИЗГРЕЛИ, А МОЕТО СЪРЦЕ РИДАЕ И БОЛИ... КЪДЕ СА СЪНИЩАТА МИ НЕДОСЪНУВАНИ, КЪДЕ СА ВЕЧЕРИТЕ С ПРОЛЕТНИЯ ЛЪХ? КЪДЕ,КЪДЕ СА УСТНИТЕ ОТ МЕН ЦЕЛУВАНИ, КЪДЕ Е ТВОЯ ТОПЪЛ,СЛАДЪК ДЪХ?... ТИХО Е...ТИХО Е...ТИХО Е... И СТОЯ И МЪЛЧА ПАК В МЕЧТИ. НЯМА ТЕ НИКОГА,НИКЪДЕ... ТИШИНА...САМОТА...И ЗВЕЗДИ... КАК ЖАДУВАМ ГЛАСА ТИ НЕБЕСЕН, ТОПЛОТАТА МУ В БИСТРИЯ ЗВЪН; НА ОЧИТЕ ТИ СИНЯТА ПЕСЕН И МИРАЖИТЕ В ТВОЯ БЯЛ СЪН. ЗАТОВА,ЗАТОВА СЕГА ЖАЛЯ И ТЕ НОСЯ В ДУШАТА СИ АЗ. С КОЛКО ОБИЧ И НЕЖНОСТ ТЕ ГАЛЯ ВСЕКИ ДЕН,ВСЯКА НОЩ,ВСЕКИ ЧАС! НА МОЯТА ВЕЧЕР ПОД ЧЕРНАТА ТОГА ЗАСПИВАТ УСОИ,ЧУКАРИ,БЪРДА, С РАЗПЛАКАНИ СПОМЕНИ В СМЪТНА ТРЕВОГА БЕЗДЪННА И СТРОГА БДИ С МЕНЕ НОЩТА. ТАКА СЪМ САМ И В МЕН Е ПОТЪМНЯЛО; ЩЕ БЪДЕ МРАК...ЩЕ ТРЕСНЕ ГЛУХО СТРАШЕН ЕК. ЗНАЙ,ЧЕ СЪРЦЕТО МИ ЗА ТЕБЕ Е ТУПТЯЛО, ПОМНИ КОЙ БЕШЕ НАЙ-ЛЮБЯЩИЯ ЧОВЕК! ЗАДЪХВАМ СЕ ПО ПЪТЯ СИ БЕЗКРАЕН, ЖИВОТА МИ Е ТРУДЕН И СУРОВ! ЗАТУЙ СЪМ,МОЖЕ БИ,ТЪЙ ВСЕОТДАЕН И ТЪЙ Е НЕЖНА МОЯТА ЛЮБОВ! НА ТВОЕ ИМЕ ВСИЧКО НАЗОВАХ ,ЛЮБИМА! ТИ ТОПЛА НЕЖНОСТ ВЛИВАШ В УСТРЕМА СУРОВ И ВСИЧКИ ДУМИ НА СВЕТА КАКВИТО ИМА, СЕГА СЕ СЛИВАТ ВЪВ ЕДНИЧКА ДУМИЧКА : ЛЮБОВ! НЕ ЗНАМ ЗАЩО,НО ДЪЛГО СЕ ВЪЛНУВАМ, ПРИПОМНЯ ЛИ СИ СВЕЖИТЕ ЧЕРТИ, И ОБРАЗА ТИ,В МИСЪЛТА ИЗПЛУВАЛ, ДОРИ НАСЪН МЕ ПРАВИ ТЪЙ ЩАСТЛИВ! ВЛИЗАМ ПАК В ПОЗНАТАТА СТАЯ КЪДЕТО СТОЯЛИ СМЕ ДВАМА. И В БОЛКА БЕЗГЛАСНА РИДАЯ, А ТЕБЕ ЛЮБИМА,ТЕ НЯМА!... НЕ ЗНАМ ДАЛИ ПОНЯКОГА В НАДЕЖДИ СЕ ЛЪЖА,ЧЕ МЕ ЛЮБИШ ТИ... НО АЗ ДОЛАВЯМ ТОПЛА НЕЖНОСТ В ГЛАСА ЛЮБИМ,В ПРЕКРАСНИТЕ ОЧИ. ОТ СНИМКАТА МЕ ТИ ПОГЛЕДНА, УСМИХНАТА И ТЪЙ ДОБРА ПРОМЪЛВИ ДУМИЧКА ПОСЛЕДНА - НО АЗ НЕ ЩЕ Я РАЗБЕРА... СЪРЦЕТО ТРЕВОЖНО ЗАПЛАКА СРЕД МРАКА НА РАННА ИЗМАМА. ТО С ОБИЧ ТЕ ЖАЛИ И ЧАКА, НО ТЕБЕ,ЛЮБИМА,ТЕ НЯМА!... ГОРЧИЛКА ПИХ,ГОРЯХ В ТРЕВОГИ, ИНТРИГА ДНИТЕ МИ СМРАЧИ - ЗАТУЙ И ПЛАЧЕЩИ И СТРОГИ СЕГА СА МОИТЕ ОЧИ. ЗНАМ,НЯМА ЧУДЕСА,НО ЧАКАМ УНИЛ И САМ,И НАТЪЖЕН - ПРЕЗ ЦВЕТНИТЕ АЛЕИ В МРАКА ДА ДОЙДЕШ ТАЗИ НОЩ ПРИ МЕН. ПО-ТЪМНО СТАВА И ПО-ХЛАДНО НО В МЕНЕ БЛИКВА ТОПЪЛ ЗВЪН И ТЪРСЯТ ТЕ ОЧИТЕ ЖАДНО - КРАСИВ МИРАЖ НА МОЯ СЪН! ДЪЛЪГ ПЪТ ВЪВ ЖИВОТА ИЗМИНА МЛАДОСТТА СРЕЩУ ВИХЪР СВИРЕП; ЖЕНИ МНОГО СЪМ СРЕЩАЛ,ЛЮБИМА, НО НЕ НАЙДОХ ЖЕНА КАТО ТЕБ. АКО ВЪНКА ЗОРА Е ЗОРИЛА - ТЯ ЗА ТЕБ Е ЗОРИЛА СЕГА. АКО ИМА НА ТОЗИ СВЯТ СИЛА - ТЯ СЕ КАЗВА...ЛЮБОВ И ТЪГА. КАК БИХ ПОГАЛИЛ ПАК КОСАТА С БЕЗКРАЙНА НЕЖНОСТ,С МНОГО ПЛАМ... ГРАДИНКАТА СПИ В ТИШИНАТА И АЗ СЪМ САМ...О,КАК СЪМ САМ!... НАД МЕНЕ ОБЛАЦИ СЕ НАКЪЛБЯВАТ И ПОМРАЧАВАТ МОЯ НЕБОСВОД; СВЕТКАВИЦИТЕ ГНЕВНИ ОЗАРЯВАТ ЕДИН БЕЗ ЩАСТИЕ ЖИВОТ. ТЕЖАТ МИ НЕБЕСА РАЗПЛАКАНИ, ПЕЧАЛЕН ДЪЖД ВАЛИ,ВАЛИ... СЛЕД МНОГО ДНИ,СЛЕД МНОГО ЧАКАНЕ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ ТИ,НАЛИ?... ДАЛЕЧЕ,ДАЛЕЧЕ,ДАЛЕЧЕ, ДАЛЕЧЕ ОТ МЕН СИ СЕГА... И В ТАЗИ ПРИТИХНАЛА ВЕЧЕР МЕ ПАРИ ГОРЧИВА ТЪГА. ПАК НОЩ НАД ГРАДА СЕ НАДВЕСИ И ТЪМНИ ЗАВЕСИ ПЛЕТЕ... КЪДЕ СИ,КЪДЕ СИ,КЪДЕ СИ, КЪДЕ СИ,ЛЮБИМА,КЪДЕ? ДЪЖД ПЕЕ НАД МЕНЕ,И НИКОГО НЯМА, НО НИКОГА САМ НЕ ОСТАВАМ СЕГА. И ТАЗИ НОЩ ПАК СМЕ В АЛЕЯТА ДВАМА - ПАК ДВАМА СМЕ ЗАЕДНО...С МОЙТА ТЪГА. ДНЕС Е ОБЛАЧНО ОЩЕ НЕБЕТО, НО ЗА НАС Е ЛАЗУРНИЯТ ЧАС! ТИ СИ В МЕНЕ,У МЕНЕ,В СЪРЦЕТО И НАВСЯКЪДЕ НОСЯ ТЕ АЗ! С ТОПЛА НЕЖНОСТ И ОБИЧ ТЕ ГАЛЯ В ЯСНИ МИСЛИ ПРЕЗ ТЪЖНИТЕ ДНИ... ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ,ТРЕВОЖА СЕ,ЖАЛЯ! ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕНЕ,ПОМНИ! ЗНАМ,ЧЕ МНОГО ПРЕД ТЕБ СЪМ ВИНОВЕН, НО ТЕ МОЛЯ : НЕДЕЙ МЕ ВИНИ! - С ХОРСКА ПОДЛОСТ И ГОРЕСТ ТУК ТРОВЕН, АЗ ЖИВЕЯ НАПРЕГНАТИ ДНИ... СКРЪБТА КАТО ВЪЛНА МЕ ДАВИ, ЗА ГЪРЛОТО МЕ ТЯ ДЪРЖИ. ТА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ ЗАБРАВИ ДОРИ И МИГ СЪС ТЕБ,КАЖИ? ТА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ НЕ ПОМНИ НАВЕКИ ОБРАЗА ТИ СКЪП - С ЧЕРТИ ПОЗНАТИ И ЧАРОВНИ, БЕЗ ДА ГОРИШ В ГОРЧИВА СКРЪБ? НИМА ЗАБРАВЯТ СЕ КОСИТЕ, ЩО ГАЛЕХ С ТРЪПНЕЩИ РЪЦЕ. КОИТО ПАДАХА В НОЩИТЕ НАД МЕН ПО МОЕТО ЛИЦЕ?... ГОРИ ДУШАТА МИ В НАПРАЗНА ЖАЖДА И МОЯТ ЗОВ ОСТАВА ВСЕ НЕЧУТ. - НА ДНИТЕ ЗАЛЪКЪТ НЕ СЕ ОСЛАЖДА БЕЗ НЕЖНА ЛАСКА И БЕЗ ТОПЪЛ СКУТ. ЗА МЕН НЕ ЗРЕЯТ ПЛОДОВЕТЕ РУМЕНИ, ТЪЙ РАНО ВСЕКИ ЦВЯТ Е ОСЛАНЕН... И НЯМА ДУМИ,ШЕПНЕШКОМ ИЗДУМАНИ, И НЯМА НИКЪДЕ ПРИЮТ ЗА МЕН! ЗА МЕНЕ В ЛЮТА ЖАЛ СЕ ПРОСЪЛЗИХА И КАМЪНИ,И ВЕЙКИ,И ТРЕВИ... НО ВЕЧЕРТА НЕ ИДВА С ОБИЧ ТИХА И УТРОТО УТЕХА НЕ МЪЛВИ... ЧИЕ СЪРЦЕ ЗА МЕНЕ ЗАМИЛЯВА? ЧИЕ СЪРЦЕ СЕГА БОЛИ ЗА МЕН? ПРОКУДЕНИК ПРОКУДЕН ВЪВ ЗАБРАВА - О,КОЛКО СЪМ ЗЛОЧЕСТ И УМОРЕН! ТЕЖАТ МИ ДНИ НА ТЯГОСТНА РАЗЛЪКА, ДУШАТА МИ ПО ТЕБ ГОРИ,ЗОВЕ... АХ МЪКА,АХ ТИ МОЯ ВЕЧНА МЪКА, НЕ ДНИ СЕ МИНАХА,А ВЕКОВЕ! ВЕЧЕ СЪМ ИЗКАЧИЛ ВЪРХОВЕ НЕПРИВЕТНИ, НО САМ ЩЕ БЪДА ТАМ...ТЪЙ ИСКАШЕ,НАЛИ? КОГАТО ПАК СЕ СРЕЩНЕМ - ТИ ОЧИТЕ СВЕТЛИ НЕ ВПИВАЙ В МЕН...ЗАЩОТО ЩЕ БОЛИ...БОЛИ... ВСЕКИ ОГЪН ГОРИ - ДОГОРЯВА, НИКОЙ ИЗВОР ВОВЕК НЕ ИЗВИРА. ТУЙ,КОЕТО ЦЪФТИ - ПРЕЦЪФТЯВА, ТУЙ,КОЕТО СЕ РАЖДА - УМИРА. ВСЕКИ ПЪТ ИМА КРАЙ И НАЧАЛО, ДЪЖД ЗАПЛИСКА ЛИ - ЩЕ ПРЕВАЛИ. А СЪРЦЕТО,ОТ МЪКА ПРЕЛЯЛО, НЯМА НИКОГА ДА ОТБОЛИ... ВСЕКИ ДРУМ СТАВА ТЕСЕН ЗА ДВАМА, ВСЯКА РАДОСТ Е БРЕМЕННА С МЪКА. - НЕКА НИКОГА СРЕЩИ ДА НЯМА, ЗА ДА НЯМА СЛЕД ТЯХ И РАЗЛЪКА! ВСЯКА КЛЕТВА Е САМО ИЗМАМА, ВСЯКА НЕЖНОСТ КРИЙ УДАРИ ГРУБИ. НЕКА НИКОГА НИЩИЧКО НЯМА, ЗА ДА НЯМА КАКВО ДА СЕ ГУБИ! МОЯ ТЪЖНА,ПОМРЪКНАЛА МЛАДОСТ - ДНЕС ТИ НИЩИЧКО НЯМАШ В СВЕТА! КРАЙ ТЕБ ВСИЧКО Е ЧЕРНА НЕРАДОСТ - И ТЪЙ СВЪРШВАШ САМА В САМОТА... ОТ РАННИ ДНИ ЖИВОТА СРЕЩНА МЕ "НА ЩИК" ПОЗНАХ ПОДЕМИ,ПИХ ГОРЧИЛКА И ОТРОВА. ЗАТУЙ ГОВОРЯ ДЪРЗОСТНО НА ПРЯМ ЕЗИК И НЕЖНОСТТА МИ Е МЪЖЕСТВЕНО СУРОВА! КОЛКО ДЪРЗОСТ И СИЛИ В МЕН БЯХА РОДЕНИ! НА РЪЦЕ ДА ТЕ НОСЯ БЯХ АЗИ ГОТОВ - КАТО СЛЪНЦЕ НА МОИТЕ ДНИ УСТРЕМЕНИ, КАТО ЗНАМЕ НА МОЙТА БЕЗСМЪРТНА ЛЮБОВ! КАТО ГЪЛЪБИ БЕЛИ КАК МИСЛИ КРЪЖАТ, В СКРЪБ И БУДНА ТРЕВОГА КАК ЧАКАМ ДА СЪМНЕ; НЕБЕСАТА НА МОЙТА ДУША КАК ТЕЖАТ И ТЪЖАТ ЗА ЗВЕЗДИТЕ - ОЧИТЕ ТИ СЪННИ... ТИЯ СИНИ ОЧИ...ТИЯ МИЛИ ОЧИ - КРАСОТА И СЪЗВУЧИЕ В ПЕСЕН СЪБРАЛИ; В ТЯХ НА ЗНОЙНИЯ ДЕН ТОПЛОТАТА МЪЛЧИ И ЗВЕЗДИТЕ НА ЯСНАТА НОЩ СА ИЗГРЯЛИ! И СЪРЦЕ И ДУША ДНЕС ТЕ МОЛЯТ ВОЛНОСТТА МИ ДА ВЪРНЕШ ОТ ПЛЕН! БЪДИ СЛЪНЦЕ НА МОЯТА ПРОЛЕТ! БЪДИ УТРО НА НОВИЯ ДЕН! ЗОВЕ МЕ С УТРОТО НА ДНИТЕ ЖАДУВАНА ДАЛЕЧИНА, ЗОВАТ НА ДЪЛЪГ ПЪТ МЕЧТИТЕ В ДЪЛБОКА,ЧИСТА ВИСИНА. КАТО ОРЕЛ ПО СВОЯ ПЪТ СЕ РЕЯ, НО В ПОЛЕТ ГОРД - КЪДЕТО И ДА СЪМ - ЗА ТЕБЕ МИСЛЯ,ВСЕ ЗА ТЕБ КОПНЕЯ! БЕЗ ТЕБЕ НЯМАМ ТИХ,СПОКОЕН СЪН! АЗ УТРЕ ЩЕ ДОСТИГНА И ЗЕНИТА, ДЪЛБОК И ЧИСТ ПРОСТОРЪТ ЩЕ СИЯЙ. НА МОИТЕ КРИЛА КЪМ ВИСИНИТЕ ШИРОК И ВЕЛИЧАВ РАЗМАХ ТИ ДАЙ! ДОРИ НЕБЕТО ДА ОГАСНЕ БЕЗ ЗВЕЗДИ И ДА ПРЕСЪХНЕ ОКЕАНСКАТА ДАЛЕЧНОСТ - КЪМ ТЕБЕ,МОНИ,МОЙТА ОБИЧ ЩЕ ПЛАМТИ, ЩЕ ГРЕЙ В БЕЗСМЪРТИЕТО НА МОГЪЩА ВЕЧНОСТ! ЩЕ БЪДЕШ С МЕНЕ ДО ПОСЛЕДНИТЕ МИ ДНИ! ДО СЕТЕН МИГ В МЕН ОБРАЗЪТ ТИ ЩЕ ЖИВЕЕ! ЗА ТЕБ ПОСЛЕДНИЯТ МИ ПУЛС ЩЕ ОТЗВЪНИ! ЗА ТЕБ ПОСЛЕДНАТА СИ ПЕСЕН ЩЕ ИЗПЕЯ!... ПРОСТИ,ЛЮБИМА,ЕХ,ПРОСТИ МИ ЗА НЕЖИВЯНИТЕ НИ ДНИ. ЩЕ БЪДА ТВОЙ!КЪЛНА СЕ,МИЛА. КЪЛНА СЕ В ТВОИТЕ ОЧИ! ЖИВОТ ЗА ДВАМА ЩЕ ЖИВЕЯ, ЗА ДВАМА В БИТКИ ЩЕ ГОРЯ! ЗА ТЕБЕ,МОНИ,АЗ ЩЕ ПЕЯ - ЩЕ БЪДА ТВОЯТА ЗАРЯ! НА ПРАХ ЩЕ СТОРЯ И РАЗБИЯ ИЗМИСЛЕНИТЕ ЧУДЕСА; С ГРЪМОВЕН СТИХ ЩЕ РАЗЛЮЛЕЯ ЗЕМЯ,ВОДА И НЕБЕСА! АКО ЛИ В БОЙ,ПРОСТРЕЛЯН ПАДНА, ИЛИ ПРОБОДЕН С ХЛАДЕН ЩИК - ЕЛА ПРЕЗ БУРЯТА СНАРЯДНА, ПРИ МЕНЕ СЕ ПОСПРИ ЗА МИГ! И ЦЕЛУНИ МЕ В УСТНИ ЛЕДНИ, РАЗПУСНАЛА НАД МЕН КОСА; ЦЕЛУВКА ПЪРВА И ПОСЛЕДНА АЗ В ГРОБА СИ ДА ОТНЕСА!... НО ВСЕ ЕДНО : МЕН НЯМА ДА МЕ ИМА, ЩЕ БЪДА МЪРТЪВ ВЕЧЕ ЗА СВЕТЪТ. И НЯМА ДА ТИ ШЕПНА ПАК ,ЛЮБИМА, И НЯМА ДА ТЕ ВИЖДАМ НИКОЙ ПЪТ. НО ТИ ГЛАВА НЕ СКЛАНЯЙ,НО ТИ НОСИ ЗАВЕТА И СПОМЕН НАЙ-ДОБЪР ЗА МЕНЕ ЗАПАЗИ. ПРОСТИ МИ,ЧЕ ОСТАВЯМ ПЕСЕН НЕДОПЕТА, ПРОСТИ МИ,ЧЕ ЩЕ ЛЕЕШ ГОРЕСТНИ СЪЛЗИ! И АКО В ТИШИНАТА МИ ЗЕЛЕНА ВЕТРЦ ПОЛЮШНЕ ТВОИТЕ КОСИ. ТО ЗНАЙ,ЧЕ МОЙТА ОБИЧ ПРОСЪЛЗЕНА ОТ ГРОБА ИДВА ДА ТЕ ПОЗДРАВИ. КЪМ ТЕБЕ ОБИЧ,ЗНАЯ,ЩЕ ИЗБЛИКНЕ И ДРУГ ЩЕ ТИ ГОВОРИ С НЕЖЕН ГЛАС, НО НЯМА НИКОЙ ТЪЙ ДА ТЕ ОБИКНЕ ПРИЖИВЕ,КАКТО ТЕ ОБИКНАХ АЗ. НАСЪН ЩЕ ТЕ СПОХОЖДАМ ВСЯКА НОЩ НЕЗРИМО, КОСИТЕ ТИ ЩЕ ГАЛЯ С НЕВИДИМА РЪКА. БЕЗКРАЙ ЩЕ ТЕ ЦЕЛУВАМ СЪС ЖАД НЕУТОЛИМА, В ОЧИТЕ ТИ ЩЕ ГЛЕДАМ СТОПЕНАТА ТЪГА. И СУТРИН ЩОМ ПРОБЛЕСНАТ МОРНИТЕ ЗОРНИЦИ, С БЕЗШУМНАТА МЪГЛА И АЗ ЩЕ ОТЛЕТЯ. ТОГАВА ОТВОРИ ТИ ДЪЛГИТЕ РЕСНИЦИ И ТИХИЧКО ПРОДУМАЙ : - СЪС МЕН СИ ВЪВ СМЪРТТА!

Редактирано 27 октомври 200817 г. от don kihot (преглед на промените)

Ха мен ми харесва идеята

нека видим сега дали съм схванала за какво става дума:

Христо Ботев

"Ей, дружина, хай станете!

Ей я иде - погледнете:

туй е мойта горска птица,

туй е мойта годеница!"

Па си весел, засмян тръгна

да посрещне той Стояна;

наближи я - с пушка гръмна,

като видя, че й засмяна.

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сиротна вдовица

и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!

Сърце ми веч трепти - ще хвръкне,

ще хвръкне, изгоро, - свести се!

Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни

и предсмъртни песни надгробни...

Питаш ме, защо съм аз

дохождал нощя у вас,

как съм скочил през плета

и що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм стар

да не видя в темна нощ:

аз си имам за другар

на поясът остър нож.

Тебе тутакси познах

и тогаз се чак стреснах:

"Друг път", славею казах

и през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах аз

в темна нощ и грозен час:

ще умре един от нас -

ил мъжът ти, или аз!

Надежда Захариева

Безброй илюзии загубих.

С безброй надежди се простих.

И любих, ала неналюбих.

Греших, ала ненагреших.

Не се проклинай, че ме срещна,

че с мен духа си изгори.

Във болката от всяко нещо

зрънцата мъдрост намери.

И ми се стори изведнъж,

че ти приличаш си страхотно

с несъществуващия мъж,

населил моята самотност.

Нахлула в нас като единствена,

фатална, пагубна, последна,

отива си като измислица –

банална, глупава, поредна.

Навярно ще направя грешен ход.

Навярно след това ще съжалявам.

Но, знам, ще те превърна в епизод

с въздишката: „Животът продължава.”

Нел, доколкото аз разбрах, целта не е да покажеш едно стихотворение на автора, а ти да сглобиш от много негови произведения едно цяло

Аз ще те изпреваря с китка от Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността,

А можеше нима да се разминем ?

От пътища кръстосан е света

и всеки път е дълъг със години

С тебе ни събра случайността

един на друг сме били просто нужни

и сме се търсили, събра ни любовта,

защото не можеше да бъдем чужди.

Заспиваш ли, аз май че те събудих,

прости ми, че дойдох при теб сега.

Душата ми се стяга до полуда

в прегръдките на свойта самота.

Ръцете ти са клонки на бреза,

а аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди.

Очите ти са капчици роса,

в които небесата се оглеждат.

Лицето ти е цялото в светлина,

косите ти горят като житата.

А в моите нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината,

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам.

През тях се вижда твоето сърце

и затуй тъй много те обичам !

Дордето ни звездите, ни луната

не са отворили очи над нас,

ела любов ! Ела със ония вятър,

в които скрит те чакам аз.

В една огромна фуния ще потъна

лицата ни нощта ще окраде,

безименна ще бъде любовта ни !

Недей ме пита кои съм, откъде !

Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,

какво си ти.... ти- любовта.

И ще сме една безкрайност

и продължение на вечността.Остани тази нощ! Тук при мен остани!

Двете тежки врти любовта ни ще скрият,

ще ни пазят отвън тези неми стени.

За една нощ сами ще избягаме ние.

Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.

В тиха златна гора ще потънеме двама

и ще гоним насън оня дивен елен,

който бяга във нашите сънища само!

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!

Не ме оставяй сам с вечерта.

Ни себе си, ни мене не залъгвай,

че ще ни срещне някога света!

Ще се превърнем в статуи, които

една към друга вечно се зоват,

но вече няма глас, ни пулс в гърдите

и нямат сили да се приближат.

Че пътища, които се пресичат,

когато някога се разделят

като ранени змии криволичат,

но никога от тях не става път...

Не си отивай!

Чуваш ли?

Не тръгвай!

Но... това не е начин да се опознае поезията на един автор. Наистина не разбрах, че става въпрос за китка, а за подходящо по смисъл стихотворение. затова изтрих предходните си постове

Редактирано 27 октомври 200817 г. от Нел (преглед на промените)

Нел, доколкото аз разбрах, целта не е да покажеш едно стихотворение на автора, а ти да сглобиш от много негови произведения едно цяло

ах,момичета как ме разсмяхте с вашия диалог!

продължавайте в същия дух!

ех, Дулсинеи мои!...

ах,момичета как ме разсмяхте с вашия диалог!

продължавайте в същия дух!

ех, Дулсинеи мои!...

Ти, ако мислиш като Дон Кихот, тежко ти

Шегата настрана- не сме ли на прав път? Ако нещо грешим, поправи ни, моля.

Ти, ако мислиш като Дон Кихот, тежко ти

Шегата настрана- не сме ли на прав път? Ако нещо грешим, поправи ни, моля.

аз не мисля като Дон Кихот

защото съм Дон Кихот

и няма защо да ви посочвам верния път

вие сами си го прокарвате както виждам,и то успешно

но пък и пътищата никога не са само прави

особено тези у нас...

Но... това не е начин да се опознае поезията на един автор. Наистина не разбрах, че става въпрос за китка, а за подходящо по смисъл стихотворение.

затова изтрих предходните си постове

скъпа,Нел,аз пък смятам,че начинът е подходящ да се покаже така част от най-доброто в творчеството особено на несправедливо позабравените или малко известни творци.от лични впечатления знам,че много хора не познават творчеството на П.Пенев,когото смятам успешно тук представих,както и на Шекспир,а и на редица други велики творци.това е начин да се предизвика любопитството на тези които не познават творенията им за да ги прочетат,и да се припомни на останалите за красотата на стиховете за да се насладят отново на тях.Ти не смяташ ли така?

Драги ми Кихоте като един нехранимайко, който пише и тъпи стихчета, ви уверявам, че всяко стихотворение е свързано с определена авторова емоция и е самостоятелно само по себе си и един "миш-маш" не би могъл да запознае когото и да било нито с творчеството, нито с поетичността на автора. Представете си микс от любовната лирика на Яворов, тази за страданието на бедния селянин и онази общочовешката... простете ми прямотата, но това е престъпление!!! бях погрешно разбрала и се зарадвах на темата, защото ако с отделни произведения на различни автори "разговаряме" помежду си в някаква логика... това е съвсем друго! Така всяка емоция ще остане чиста и даденият автор ще е представен по достоен начин нека не се подиграваме с това, което не сме създали

Драги ми Кихоте като един нехранимайко, който пише и тъпи стихчета, ви уверявам, че всяко стихотворение е свързано с определена авторова емоция и е самостоятелно само по себе си и един "миш-маш" не би могъл да запознае когото и да било нито с творчеството, нито с поетичността на автора. Представете си микс от любовната лирика на Яворов, тази за страданието на бедния селянин и онази общочовешката... простете ми прямотата, но това е престъпление!!!

бях погрешно разбрала и се зарадвах на темата, защото ако с отделни произведения на различни автори "разговаряме" помежду си в някаква логика... това е съвсем друго! Така всяка емоция ще остане чиста и даденият автор ще е представен по достоен начин нека не се подиграваме с това, което не сме създали

явно,драга,Нел,Ви е налегнал грип и имате висока температура. приемете моето съчувствие и благопожелания за скорошно оздравяване!

не знам дали трябва да приема думите Ви като опит за оправдание за първоначалното Ви объркване и неразбиране на темата или наистина смятате,че всички мислят като Вас?аз,разбира се,като джентълмен няма да Ви отговоря по същия начин,а ще проявя присъщото ми благородство.няма да се спирам на емоционално-аналните (опитах се само да се пошегувам,простете ми)Ви стихчета защото едва ли е тук мястото за критика и коментари.не бих искал да Ви отговарям надълго и нашироко макар да има какво да кажа,и затова ще се опитам да завърша преди още да съм започнал.

никога не съм можел да говоря кратко,затова и не ставам за поет...та какво да Ви кажа!?...обичате ли шопска салата?или се храните разделно - сега краставицата,после - доматето,сиренето...и завършвате с лютата чушка?или не харесвате лютото?тогава значи обичате да експериментирате и навярно не зачитате авторския вкус и емоции на създателите им когато си готвите традиционни или други гозби.тогава излиза,че премахвайки един или друг продукт от авторската рецепта който не Ви е по вкуса или добавяйки нещо което харесвате,Вие извършвате,простете ми за прямотата,"престъпление" спрямо автора и неговата идея.а харесвате ли кавъри или слушате само оригиналните песни?дано не сте фен на чалгата!...

а да "разговаряме" помежду си,както пишете,със стихове на различни автори не е ли пак плагиатство,престъпление,след като можем да го правим и със собствени стихове или прости думи?защо тогава красотата,определената емоция и самостоятелността само по себе си,според Вашите думи,на всяко стихотворение,бихте неразумно навързали на хаотична броеница в безцелно "разговаряне"?ето че говорим за едно и също,но Вие отричате моята идея.

нека правим това което ни харесва и ни носи удовлетворение!и няма да Ви насилвам да изядете лютата чушка щом не Ви харесва.

май че тук трябва вече да Ви отговоря по същество,но няма да го направя.мислех да Ви напиша нещо съвсем различно,но Дон Кихот си е такъв - нехранимайко.навярно няма да ме разберете,защото и аз не бих се разбрал заради стремежа ми да бъда кратък.но и знаете,че стремежите ми са съвсем различни...

желая Ви щастие и любов...въпреки възрастта Ви!...

Оспамихте темата

Затрихте и някъде смисъла...

Ето и от мен....

А искам само, само да обичам,

жадувам искроструйно, светло вино;

от всяка тъмна мисъл се отричам,

край своя враг беззлобно ще отмина.

Че мойта младост, огнено пламтяща,

и моята душа на чучулига,

и моето сърце животрептящо -

като вихрушка над света ме вдигат.

Защо си днес ти блед и мълчалив,

защо не се посмееш, пошегуваш?

Какво, ревнуваш ли? Нима боли,

нима, загубвайки ме, ти тъгуваш?

Иди при нея, мене прокълни -

аз даже, както трябва, не обичам:

мен и снегът валящ ме пияни,

и всяка нова песен ме развлича.

Вечернице-предвестнице, вечернице-царице,

кандило пред всевечния иконостас,

една сълза от Богородичните ресници

отронена в светия жертвен час - вечернице-сестрице!

Видя ли ни, когато спря тогава над нивята,

и чу ли как се врекох негова да съм? -

Полюшнаха се класовете в пролетния вятър

и прокънтя в небето първи гръм.

И ето те сега на хоризонта пак изгряла -

в съдбовните ми дни, ти, неотлъчен знак.

Изгрей сега, предвестнице - над нашата раздяла,

над пътя и над бягащия влак...

Елисавета Багряна

Редактирано 29 октомври 200817 г. от shefkata (преглед на промените)

Нел откакто ми се скара никой май не го ..... да напише два-три реда в тая нова тема!!!

Иван Вазов

Да любиш - то е да знайш да прощаваш,

да имаш в себе си велика мощ;

да любиш - то е храбро да съзнаваш,

че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството

на божий луч у бедний человек,

не с дума - с дело да ратуваш с злото,

за язви вместо бич да имаш лек.

Жена, вълшебница, богиня.

На блянове и чувства нежни

жив извор, бистър и кристален,

на мойте бдениья образ глаен,

на дни ми в мрака безнадеждни

луч светъл, идеален.

Твойто име - цяла песен,

мил привет, към щастье зов,

твойто име - звук небесен,

твойто име - чар, любов.

В нозете ми, на леглото ми желязно,

изписана е прелестна глава.

В очите й грей небесна синева,

устенце розово се смей любезно.

Чий бил е тоя поглед, пълен с плам?

Кой образ е възпроизведен там?

Слугиня ли? Шивачка? Ил кокетка

графиня, що в салоните блестя?

Мома ли селска мойта е съседка?

Коя е тя?

Ах, веднъж ли, дваж ли аз,

лек, покачвах се по нея,

та да видя в същий час

над зида главица малка

с поглед светъл на русалка?

(Магдалина, Магдалина!)

Как пленително-плахливо

тя озърташе се там,

как лицето й бе красиво,

цветенцето миризливо

кат пресягах да и дам!

(Магдалина, Магдалина!)

И сега те виждам как прекрасна,

лвица разярена,

падаш жертва на борба ужасна -

млада покосена.

Не е мое преконструирането и "сглобката" от два езика, ала има друг/ не Вазов / замисъл, нали! И жанрово се разминава. Лелеееее, ако реша аз да правя "китка" дали няма вместо с роса да я попаря със слана? Горките автори тогава...не им ли стигат кандидатстудентските бисери ? Кихоте, стиховете на всеки поет са като полските цветя. С прекрасни форми, багри и аромат, ала крехки. Откъснеш ли ги в китка, бързо могат да посърнат. Защо ли? АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ web Ай ем българче. Обичам наште маунтинс зелени. Българче да се наричам - ит из фърстли джой фор мене. Ай ем българче. Фром Кричим. Днес ай лив ин Саут Дакота. Тук май мадър енд май чичо правят мъни в бизнес готин. С ТИРА-а чичов отпътувах на петнайсет, сиреч - фифтийн. Моят чичо с гърлс търгува, мадър бачка в клуб фор стриптийз. Бът ай българче оставам, по душа, сърце енд боди. Невър няма да забравя брадърс Кирил и Методи. Май народ из вери древен! Май народ из вери твърд! Ай ем българче. Форевър. Чак до финиш ъф ъ уърлд. © Виктор Самуилов

Не е мое преконструирането и "сглобката" от два езика, ала има друг/ не Вазов / замисъл, нали! И жанрово се разминава. Лелеееее, ако реша аз да правя "китка" дали няма вместо с роса да я попаря със слана? Горките автори тогава...не им ли стигат кандидатстудентските бисери ?

Кихоте, стиховете на всеки поет са като полските цветя. С прекрасни форми, багри и аромат, ала крехки. Откъснеш ли ги в китка, бързо могат да посърнат. Защо ли?

АЙ ЕМ БЪЛГАРЧЕ

ясно че сама не знаеш ти коя си,а след още 20 гомини "демокрация"когато ще изчезне наш`та нация и няма да има и България,ще учиш своите деца и внуци,че българите са били боклуци и как "Великата демокрация" дошла и от нея как майка им разбра,че не се е българка родила,а е американка, циганка или туркиня и всичко туй ще им говориш не на езика роден,а на "святия"английски,но май че ще е турски,докато им гладиш новите шалвари и печеш им баклава и бъркаш кьопоолу и рецитираш във захлас,натъртвайки,че не си вече български боклук,стихотворениетo - "I AM TURK"

извини ме за тези думи,не те обвинявам,само се възмущавам,че езика си свещен не пазим,а го замърсяваме сами без да ни дават за туй пари

а пък и таквиз творения са за тема 'хумористични стихотворения,а тук предпочитам на български да сричам пък макар и на диалект щот съм БЪЛГАРИН

заклет

а ти миличко момиче можеш да опиташ китка да сглобиш,но от стихове на български поети и без чуждиците проклети

направи си жива китка във саксия защото кога цветенцата са много те са по-красиви а и така не са самотни

и моля те не се сърди но английски тук не говори

и макар симпатичен да ни е Обама,той не е роден от наша мама

Редактирано 5 ноември 200817 г. от don kihot (преглед на промените)

Дали ми ти изпращаш своя лик

през тежките ми клепки да прозира,

така че дълги нощи до светлик

от него ни за миг да нямам мира?

Дали ми ти изпращаш своя дух

далеч от теб,по пътища незнайни,

да рови,към защитни речи глух,

в позора на простъпките ми тайни?

Не,твойта обич няма толкоз мощ,

не тя,а мойта,много по-могъща,

ме кара да будувам всяка нощ

и в страж на верността ти ме превръща,

когато,ах,усещам те оттук

далеч от мен и недалеч от друг!

О,кой ти даде толкоз страшна сила

със свойта слабост да цариш над мен,

та ясното ми зрение надвила,

ме караш на нощта да казвам ден?

Как правиш тъй,че всякоя от тия

постъпки твои,плод на мисъл зла,

да ми изглежда,сякаш по магия,

по-светла от най-светлите дела?

И как със всеки повод да те мразя

ти правиш любовта ми да цъфти?...

Презират ме,че името ти пазя -

не ме презирай в хор със тях и ти!

Обикнал в тебе всичко недостойно,

достоен съм за твойта обич двойно.

Аз роб съм твой и нямам грижи други,

освен по всяко време на деня

слуга да съм на твоите услуги,

без личното си време да ценя.

Дори не ми е,вярвай ми,горчиво,

"довиждане"когато ми речеш,

стрелките не кълна нетърпеливо -

щом няма те - за техния бавеж,

не се запитвам де си и с кого си

и нивга не избухвам в гняв нелеп,

а само облажавам,без въпроси,

щастливците,които са със теб.

Владей ме! Любовта ми е такава,

че злото и през ум не ми минава.

Без глас е мойта муза днес,когато

дочувам омърлушен и унил,

как чужди музи със пера от злато

възнасят те в изящния си стил.

След всеки химн,умело изработен,

доказващ учен вкус и усет фин,

аз само като псалт малограмотен

обаждам се със глупаво "амин"!

"Така е!","Точно тъй!" - прибавям свойто

съгласие,щом в хор те хвалят те...

Но тайно казвам повече,за който

във мислите ми може да чете.

Хвали ти тях за думите големи,

но мен цени за мислите ми неми!

Виж,младата стопанка в двора как,

подгонила побягналата птица,

оставя своя мъничък юнак

след нея да реве,прострял ръчица.

Със пламнал лик,във шумния си лов

увлечена,забравила за всичко,

не чува тя отчаяния зов

на малкото останало самичко.

Така и ти си хукнала след туй,

което от прегръдките ти бяга,

пък аз те моля изоставен: - чуй!

Върни се,приюти ме,моя драга!

Хвани тогова,който ти е мил,

но утеши и бедния Емил!

Шекспир (с минимална моя скромна намеса)

Редактирано 18 март 200917 г. от don kihot (преглед на промените)

Дон Кихот - кадърно момче!!!А моята муза я отми зимния дъжд. ада

http://www.vbox7.com/play:8b3178d8

Когато ме презреш и между нас започне спор за светската присъда, знай,твоята страна ще взема аз и ревностен защитник ще ти бъда. За себе си добре осведомен, ще им разкажа приказка такава, че,честна дума,щом загубиш мен, не малко ще спечелиш откъм слава. Но чернейки се сам,аз мотива ще имам,знай,да тържествувам тайно, защото щом видя те щастлива, ще бъде мойто щастие безкрайно. Така към теб изпълнен съм с любов, че всичко да понасям съм готов! Разкрий ми,че за някой мой порок напускаш ме,и аз ще го призная; кажи,че съм например кривоног - ще куцам на живота си до края. Не можеш ме покри ти с черен срам във своя опит да се оправдаеш, тъй както аз ще се очерня сам, узная ли,че толкоз го желаеш. Ще те оставя с други да дружиш, не ще изричам името ти,мила, че казано от мене,току-виж, издало те,че с мене си дружила. Със себе си за теб ще стъпя в бой - тоз,който ти е враг,е враг и мой! Шекспир

Едничка сянка хвърлят всички живи но образа ти как е сътворен, та в толкоз сенки,копия правдиви, повтаряш се навсякъде за мен! Афродита опишеш ли,тя даже копира бледо твоите черти; вземи Елена,и ще се окаже, че тя - в одежда гръцка - пак си ти. Природата,тя също подражава на тебе,образец за красота, и свежа като теб напролет става, и щедра като теб през есента. Във всяка хубост виждам външността ти, по вярност само нямаш дубликати! Четейки в стари поовести и песни как авторите пишат във захлас за дами и за рицари чудесни, живели много време преди нас, усещам аз от техните възхвали на вежди,пръсти,къдрици,уста, че те във стих да сложат са желали такава като твойта красота, но,види се,лицето ти прекрасно, уви,да предадат не са могли, понеже са го виждали неясно, забулено в оракулски мъгли. И как да могат?ний край теб живеем и пак ни липсва реч да те възпеем. ШЕКСПИР

Недей ме принуждава сам с лъжи да оправдавам твоите измени; с две думи мигновено ме смажи, не ме убивай с мъки извратени! Кажи: "обичм друг",а не встрана да гледаш,покрай теб като минавам! Защо ти е таз бойна хитрина, когато и така ти се предавам? Аз казвам си: понеже носят смърт, очите й,когато в мен ги впие, към друга цел тя в порив милосърд насочва ги,за да не ме убие. Но ти не ме жали,бий в мене ти! Предсмъртните ми мъки съкрати! Бъди разумна,както си жестока, с презрение не ми обръщай гръб, че,току-виж,на думите потока избълвал нетърпимата ми скръб! По-мъдро е да ме излъжеш даже, гнева ми туй могло би да възпре - нали е длъжен лекарят да каже на смъртника,че тръгва на добре? Защото без надежда за сполука и тебе,току-виж,оклеветя, а този свят подхваща всяка клюка, каквато и ужасна да е тя. Затуй недей въртя очи,при все че сърцето ти е,знам,от мен далече. Шекспир

Очите и сърцето водят спор - кой повече над тебе има право - очите те държат във своя взор, към себе си сърцето тегли здраво То казва, че във моите гърди те пази, недостъпно за очите; противната страна със жар твърди, че в техния кристал ликът ти скрит е Достига се до съд и той, в състав от мисли, все живеещи в сърцето, отсъжда кой е крив и кой е прав, издавайки решение, с което: очите взимат зримия покров, сърцето - съкровената любов. Но случва се сърцето и очите съюз да сключват в някой тежък ден, когато то брои с въздишки дните, и креят те, и ти не си до мен Очите ми с чертите ти тогава предлагат на сърцето дивен пир, а друг път тях сърцето пък гощава със мислите за техния кумир Тъй всякога, по път за мен неведом, чрез лик и мисъл ти си в мойта гръд, защото стигат мислите ми вредом, където си, а те когато спят, тогава твоят лик ги буди, ето, за радост на очите и сърцето! Шекспир

Устата й не са корали нежни; очите й не са съвсем звезди; тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни" не бих нарекъл нейните гърди. Не й е "бяла лилия" ръката; страни "същински рози" няма тя; дъхът й не напомня аромата, излъхван от априлските цветя. Не пърха като нимфа тя, признавам; гласът й като арфа не звънти; но все таки, Бог вижда, не я давам за никоя от "дивните жени", залъгвани от другите поети със хиляди сравнения превзети. Откакто се простихме с тебе, мила очите ми, във плен на мисълта, способностите свои са сменили със нещо като зряща слепота. Така че всичко тука - цвете, птица, което в своя обсег хващат те, изменяйки се в тяхната зеница, не стига мисълта ми въобще. Защото всичко - мъртво или живо - те виждат само с твоите черти: море и връх, противно и красиво, орел и гълъб - всичко туй си ти! Тъй честна е към тебе мисълта ми, че кара моя поглед да ме мами. Макар отсъствал дълго ангел мой, Повярвай ми, неверности не крия – По-трудно бих на теб изневерил, Отколкото на себе си самия. Душата ми е в теб, със теб едно. Загубих се, но върнах се веднага, И ей ме, мия своето петно Със рукнала по бузите ми влага. Недей мисли, че колкото и, знам, В мен плътската ми слабост да злорадства, Могъл бих тъй, за нищо да отдам Сандъчето със твоите богатсва. Защото този свят, от теб лишен, О, розо моя, нищо е за мен! Когато гледам всяка твар зелена как вехне, не оставяйки следи, и как и ние - сенки върху сцена - по заповед на тайните звезди като растения за кратка слава към слънцето ствол пускаме висок, и как след време помен не остава от буйствата на младия ни сок, пред толкова нетрайност младостта ти аз повече от всякога ценя, предчувствайки как Времето ще прати във черна нощ на чара ти деня. И в битка с ненаситната му жажда стихът ми нова младост ти присажда. Смирявай, Време, тигровата паст и плодната земя превръщай в камък, лъва оставяй да ръмжи без власт и феникса - да гине в своя пламък; със този свой летеж-водовъртеж печал и смях редувай всекичасно, върши злодейства колкото си щеш, освен едно, най-грозно и ужасно: лика на мойта мила с зъл резец недей дълба, безжалостни тиране, о, нека той за дивен образец на бъдните човеци да остане. Пък ако не, рушителю крилат, стихът ми, знай, ще го опази млад! Душа нещастна, ядко на плътта, нападана от страсти денонощно, защо гладуваш вътре в нищета, а кичиш свойта къща тъй разкошно? Защо се грижиш тъй за този дом, нает за кратко и строен нездраво? За себе си, душа, купувай, щом наследник му е червеят по право! Тъпчи се във ущърб на тази плът, с която храним ний смъртта всеядна, дордето тъй съсухри я гладът, че даже тя, Смъртта, да свърши гладна. Когато смърт Смъртта ни сподели, завинаги безсмъртна ще си ти. Шекспир

Луиз ЛАБЕ 1524(?)-1566 * * * О, тъмен взор, о, погледи встрани, о, сълзи, о, въздишки най-горещи, о, черни нощи без желани срещи, о, светли, бързо отлетели дни! О, време пропиляно, о, злини, о, жалби, о, мъчения зловещи, о, мъртъвци в безброй жестоки клещи, о, всичко – срещу мойте съдбини! О, къдри, вежди, длани, пръсти, смях, о, лютня, лък, виола, шепот плах, о, колко факли край жената млада. Но аз скърбя за теб – че запленен държиш сърцето ми пламтящо в плен и пак връз теб дори искра не пада.