- Бог е създал човека по свой образ и подобие! или - Човек е създал бога по свой образ и подобие! Защо? Кое е довело древните хора да вярват, че Бог е станал човек, или че Бог и човек са едно? Основната причина е неспособността им да разберат или по точно да приемат концепцията, че Бог е създал този свят от нищото. Те си мислят, че Бог е като тях – създаващ от това, което вече съществува. Човешките същества произвеждат нещо, обработвайки неща, които вече съществуват, придавайки им друго състояние, вид и форма с различна (от първоначалната) функция. Например, дървената маса е била първо дърво в гората, а нейните гвоздеи и болтове - желязна руда в скалите под земята. Хората са отсекли дървото, оформили са от него плот и крака, изкопали са желязната руда, разтопили са я и са я излели в калъпи за производство на пирони и болтове. Тогава са събрали отделните елементи и са ги сглобили в маси за различни цели. По същия начин и пластмасовите столове са били първо течен петрол, намиращ се дълбоко в земните недра. Човек не може да си представи да седи върху петрол, както си представя хора да седят на столовете. Чрез способността на хората да обработват химически петрол, се произвежда пластмасата и столовете, на които те сядат. Това е същността на човешката дейност; човешките същества обработват и трансформират лесно това, което вече съществува. Те нито създават дърветата, нито произвеждат петрол. Когато те обсъждат производството на петрол, всъщност те имат предвид добива му. Петролът е създаден преди милиони години в резултат на геоложки процеси; хората просто го извличат от земята и го рафинират. Те също така не са създали и дърветата. Дори и да са ги засадили, те не създават семената, с които ги засаждат. Въз основа на това, поради незнанието си за Бог, човешките същества често смятат, че Бог е точно като тях. В Стария Завет например пише: „И сътвори Бог човека по Свой образ и подобие, по Божий образ го сътвори”. За индуистите Пуруша е Богът създател – Брахма – в човешка форма, който създава чрез обработване на съществуващия свят, освен когато богът създател трябва да направи това. Според философията на Индуизма, Пуруша е велик наследник на Брахма, и има хиляда глави и хиляда очи. От него произлиза Вирааж, неговия женски партньор и помощник в процеса на създаване. Божественият Пуруша също е предложен за жертвоприношение (vv. 6/10) и от неговото разчленено тяло произлизат четирите традиционни социални касти (варни).14 В химна на Перуша се посочва, че Брахманите са били устата на Пуруша; Кшатриите (благородниците) – неговите ръце; Вайшите – неговите бедра, а Шудрите – неговите крака.15 Неспособността на индуистите да приемат, че Бог е създал този свят от нищото, ги е довело до идеята, че Бог е създал света от себе си, а хората – от частите на тялото си. Способността на човека да разбира идеи и концепции е ограничена и не е безгранична. Човешките същества не могат да схванат и възприемат безкрайното. Това, на което Бог е научил Адам, е вярата, че Той е създал този свят от нищото. Когато Бог е пожелал нещо да съществува, Той просто е казал: "Бъди!" и негата заповед е дала живот на нещата, които допреди това не са съществували. Този свят и всичко в него не е част от Него. Всъщност, идеята, че Бог е създал света от самия себе си, свежда Бог до нивото на Неговите творения, които просто създават едно от друго. Тези, които са поддържали и продължават да поддържат това убеждение, не са в състояние да схванат неповторимостта на Бог. Той е Неповторим, Единствен по рода си и няма нищо друго като Него. Ако той беше създал света от Себе си, Той щеше да бъде като Неговите създания. Нима Му е проблем на Всевишният да бъде с човешки образ? ----------------- Проблем Му е и то голям! атеисти обичат да питат теистите: "Може ли Бог да създаде камък, който да е прекалено тежък за него да го повдигне?" Ако теистът отговори "да", това означава, че Бог може да създаде нещо по-голямо от себе си. А ако той каже „не”, това означава, че Бог не е в способен да направи всичко. Поради това терминът "всичко" в израза "Бог е способен да направи всичко" изключва абсурдите. Той не може да включва неща, които противоречат на Неговите божествени качества; неща, които ще го направят нещо по-низше от Самия Него, като например забравяне, сън, разкаяние, израстване, хранене и др. Вместо това, то включва само "всичко", което е съвместимо с Него като Бог. Точно това е значението на твърдението „Бог е в състояние да направи всичко”. То не може да се разбира в абсолютен смисъл, а трябва да бъде съответно възприемано.

В миналото религията е имала превес над научното познание, от там идва и объркването.

Една от основните теологически дилеми, пред които се изправят аврамическите религии е тази за теодицеята, която е формулирана от Епикур или поне му я преписват. Тя звучи така:

Или Бог иска да премахне Злото и не може:

то тогава Бог е слаб, което не е вярно,

или може и не иска:

то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,

или не го иска и не е в състояние:

то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,

или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:

Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?

Сега да не започнете да ми давате отговори, защото ги зная всичките от средновековната схоластика до Лайбниц и Бердяев. Просто напомням, че религията е ирационална и алогична. Затова и ВЯРАТА винаги има примат пред РАЗУМА. Затова вярващият следва примера на Тертулиан (Credo quia absurdum), а не се опитва да доказва Бог. Да докажем Бог означава да го опредметим, овеществим, да го превърнем в компонент от феноменалния свят, а Бог по дефиниция е трансцендентен. Следователно, доказаният Бог не е Бог. Доказателствата имат друга функция, а именно да ориентират разума към Бог, което е предпоставка за пораждане на вярата.

Една от основните теологически дилеми, пред които се изправят аврамическите религии е тази за теодицеята, която е формулирана от Епикур или поне му я преписват. Тя звучи така:

Или Бог иска да премахне Злото и не може:

то тогава Бог е слаб, което не е вярно,

или може и не иска:

то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,

или не го иска и не е в състояние:

то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,

или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:

Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?

Сега да не започнете да ми давате отговори, защото ги зная всичките от средновековната схоластика до Лайбниц и Бердяев. Просто напомням, че религията е ирационална и алогична. Затова и ВЯРАТА винаги има примат пред РАЗУМА. Затова вярващият следва примера на Тертулиан (Credo quia absurdum), а не се опитва да доказва Бог. Да докажем Бог означава да го опредметим, овеществим, да го превърнем в компонент от феноменалния свят, а Бог по дефиниция е трансцендентен. Следователно, доказаният Бог не е Бог. Доказателствата имат друга функция, а именно да ориентират разума към Бог, което е предпоставка за пораждане на вярата.

Ти би ли ми обяснил, как може да съществува ''добро'' без наличието на ''зло''?

И този Епикур на какво казва ''Зло''?

Това(''доброто и злото'') са относителни понятия, като ''близо'' и ''далече''; ''малко'' и ''голямо''.

Все едно Епикур да иска Бог да пемахне ''далече'' за да остане само ''близо''

Редактирано 3 август 201015 г. от Andrei1818 (преглед на промените)

Ти би ли ми обяснил, как може да съществува ''добро'' без наличието на ''зло''?

Не знам какво общо има питането ти с това, което написах, но все пак, какъв отговор ти е необходим?

Напр. Григорий от Ниса прави чудесен анализ на въпроса от гл.т. на Библейския разказ. Той пита, какъв е коренът на злото? Какви са неговите метафизически основания? Бог е неизменен и напълно свободен, защото е нетварен. Всичко друго, което дължи битието си на него е променливо и непостоянно по природа. Защо? Защото то дължи своята екзистенция на една промяна, а именно творческия акт, чрез който Бог му придава битие ex nihilo. Към сътворените неща се отнася и свободната воля на човека, която е способна свободно да избира между доброто и злото. Човекът свободно се е обявил против Бог: това е грехът. Следователно, грехът и произтичащото от него зло, е погрешен избор, при който имаме отсътвие или липса. Липса на какво? Липса на избор в полза на Бог, който е абсолютното добро. Следователно, злото не е сътворено от Бог, а от човека. И т.н., и т.н.

Това е в общи линии класическата христянска концепция. Удовлетворява ли те? Помага ли ти да водиш смислен и полезен за другите живот? Обяснява ли ти защо има добро и зло, защо има щастие и страдание? Ако е така, всичко е наред.

Ако ти звучи съмнително, потърси друг отговор... В крайна сметка важно е да открием една аподиктична основа на добродетелното и разумно поведение. Някои я откриват в религията, други - извън нея, а някои дори и не започват да я търсят.

ПП Дадох формулировката на Епикур, защото е класическа, но това, както казах е основен въпрос за христянството, исляма, юдаизма и другите религии от този тип, въпрос над който са си блъскали главите поколения богослови, философи и мистици.

Доказателствата имат друга функция, а именно да ориентират разума към Бог, което е предпоставка за пораждане на вярата.

Това е напълно вярно.

Колкото повече доказателства за Бог намираме, толково повече вярата се усилва.

Една от основните теологически дилеми, пред които се изправят аврамическите религии е тази за теодицеята, която е формулирана от Епикур или поне му я преписват. Тя звучи така:

Или Бог иска да премахне Злото и не може:

то тогава Бог е слаб, което не е вярно,

или може и не иска:

то тогава Бог е злонравен, което му е непознато,

или не го иска и не е в състояние:

то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог,

или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога:

Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?

...

тая теория точно пасва с възгледите ми... и тя е, че или няма бог или има ама той е зъл... щото човек е по негово подобие и е зъл - просто копието прилича на оригинала...

Това е напълно вярно.

Колкото повече доказателства за Бог намираме, толково повече вярата се усилва.

Както и обратно.

Това, което имах предвид е следното (разсъждавам в рамките на общохристянския дискурс, а не че това изразява личното ми мнение). В посланията на ап. Павел разкриват христянското схващане за мъдростта, което е, че мъдростта не е философско знание, нито гносис (както го тълкуват гностиците), а е религиозно знание. Основното в Павловото учение е, че Божията мъдрост, предадена в Новия Завет противоречи на светската мъдрост на гърците. Защо? Защото на мястото на разумните основания и очевидните предпоставки, изискавани от гръцката философия се поставя вярата в Христос. Затова в 1-то Послан. към коринт. казва: 22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; 23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; Следователно, както се изяснява по-нататък верската мъдрост е по-висша и не се нуждае от интелекта. Затова и Исус казва: В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците (Мат. 11:25). Затова христянството като сотериологична религия е несводимо до никоя философия. Затова вярата има примат пред разума.

От друга страна, христянската мъдрост не изключва разума, а го предпоставя, но само в подчинена роля и под формата на познавателен оптимизъм, а не на прагматичен скептицизъм. Основните религиозни въпроси, които според Павел могат да се изследват от разума са тези за съществуването на Бог и естествения нравствен закон.

Ако доказателствата за Божието битие се схващат като научни доказателства в духа на позитивните науки, то те са неверни, както е показал още Кант. Те са по-скоро пътища, чрез които интелекта да се обърне към Бог. Пак ли не стана ясно? Примери нужни ли са?

тая теория точно пасва с възгледите ми... и тя е, че или няма бог или има ама той е зъл... щото човек е по негово подобие и е зъл - просто копието прилича на оригинала...

Редактирано 3 август 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Скептик, вероятно си мислиш, че случайно насочих разговора в другата тема към Плотин.

Уверявам те, че не е случайно.

"Старанието не е да бъдеш без грях, а да бъдеш Бог" - Плотин. Разбира се "да бъдеш Бог" може да бъде разбрано изключително повратно, историята помни много "богове", които са най-обикновени човешки същества, изживяващи се като богове и други човешки същества, създаващи неоновите си богове. Зависи кой как разбира и/или си представя Бог.

Мисля, че отговорих на въпроса, зададен в темата.

И двете съждения са верни.

Имам едно малко допълнение. Човешките "създания" не са задължително материални. Който иска нека да помисли върху това.

Редактирано 4 август 201015 г. от Нел (преглед на промените)

Е, че как ще са само материални? Психическата реалност, съзнанието не е материално. Друг въпрос е дали може да се рее свободно, както си го представят някои. Имай предвид, че Декартовият възглед за двете природи (материална и духовна) като всеки дуалистичен възглед води до много вътрешни противоречия. От друга страна, радикализирането на еsse est percipi (съществуването е усещане) на Бъркли е солипсистка лудост. Остава един вариант - кой е той?

Остава един вариант - кой е той?

Ти знаеш отговора ми.

Недуализъм(адвайта).Интуитивно постижимо и неразбираемо от интелекта.

- Бог е създал човека по свой образ и подобие!

или

- Човек е създал бога по свой образ и подобие!

колега явно елементарната логика ти куца.

Второто твърдение е явна безмислица.

Човекът винаги си е представял Бога като нещо всемогъщо и всепроникващо.

така че тва второ твърдение е изсмукано от пръстите и не може да бъде

противопоставяно на първото.

@hari solomon не си прав. Точно хората са тези които са измисли бог и вярата в него, като начин да крепи хората в трудни моменти, за да може винаги да им остава надежда! Иначе нямаше да е лошо наистина да съществуваше някой който да ни закриля и т.н.

Ти знаеш отговора ми.

Недуализъм(адвайта).

Да, но има два основни вида монизъм: материалистичен и идеалистичен. И тук, разбира се, трябва да потърсим отговор на въпросите "Що е материя?" и "Що е съзнание?" Друг подход е напр. този на феноменологията, отчасти на Адвайта-веданта и будизма. При тях извършваме т. нар. епохе или отказ от съждение по тези въпроси, защото ги приемаме за нерешими и се насочваме към изследването на самото съзнание, и неговите актове, в които се конституира консенсусната реалност. Тази тема изобщо не ми се подхваща...

колега явно елементарната логика ти куца.

Второто твърдение е явна безмислица.

Човекът винаги си е представял Бога като нещо всемогъщо и всепроникващо.

така че тва второ твърдение е изсмукано от пръстите и не може да бъде

противопоставяно на първото.

По тази логика и първото твърдение е безмислено, защото макар хората да са по божи образ и подобие, те не са нито всемогъщи, нито всепроникващи Освен това е добре да уточним коя представа за бог визираме - тази в аврамическите религии, тази на Платон или тази на Шанкара, да речем. Това, което колегата имаше предвид е, че често Бог е представян антропоморфно и е надаряван счисто човешки черти: гняв, ревност, отмъстителност и т.н.

@hari solomon не си прав.

Точно хората са тези които са измисли бог и вярата в него, като начин да крепи хората в трудни моменти, за да може винаги да им остава надежда!

Иначе нямаше да е лошо наистина да съществуваше някой който да ни закриля и т.н.

дори хората да са измислили Бог, то те не са го измислили по свой образ и подобие

както твърди второто твърдение, а точно обратното - той въплащава всичко което не е човешко- мощ, знание , справедливост, безсмъртие и т.н

така че аз съм си прав!

@hari solomon ти изкара че бог е всичко... В темата става въпрос кой кого и както знаем в църквите и храмовете бог изобразен като човешка фигура, в Египет боговете са изобразявани като човешко тяло и глава на някакво животно. Мисълта ми е че човека е създал образа на Бог, аз не споря бог какво е и какво не е!

Да, но има два основни вида монизъм: материалистичен и идеалистичен. И тук, разбира се, трябва да потърсим отговор на въпросите "Що е материя?" и "Що е съзнание?" Друг подход е напр. този на феноменологията, отчасти на Адвайта-веданта и будизма. При тях извършваме т. нар. епохе или отказ от съждение по тези въпроси, защото ги приемаме за нерешими и се насочваме към изследването на самото съзнание, и неговите актове, в които се конституира консенсусната реалност. Тази тема изобщо не ми се подхваща...

О, при моето плоскоумие къде ме търсиш?

дай ми на мен Дао, това-онова... дреболии с възможност да се види отвъд думи, отвъд настроения, отвъд външна показност... и ме извини, но днес съм напълно несериозна

Всъщност исках да кажа, че Дао ми е на сърцето, а в комбинация с нежната и дълбока мъдрост на суфизма... не им трябват никакви определения за материя и съзнание... нито за Бог... нито ми трябва да изглеждам умна, интелигентна и посветила живота си на спасяване на човечеството(все пак си прав, че има и нихилизъм у мен-не вярвам в лозунги, идеали и т.н.)

Иначе нямаше да е лошо наистина да съществуваше някой който да ни закриля и т.н.

От нас самите ли да ни закриля?

О, при моето плоскоумие къде ме търсиш?

Кво си се закачила за това плоскоумие? Втори ден вече! Спри се де!

Относно даоизма: не знам от къде ти е хрумнало, че е нещо толкова просто. Виж http://etor.h1.ru/daoism.htm Това е докт. дисертация на проф. Торчинов, който беше не само учен-синолог, но и практикуващ даоист и беше изучавал нещата от извора, т.е. от автентични даоски учители... Същото се отнася и за суфизма.

Кво си се закачила за това плоскоумие? Втори ден вече! Спри се де!

Относно даоизма: не знам от къде ти е хрумнало, че е нещо толкова просто. Виж http://etor.h1.ru/daoism.htm Това е докт. дисертация на проф. Торчинов, който беше не само учен-синолог, но и практикуващ даоист и беше изучавал нещата от извора, т.е. от автентични даоски учители... Същото се отнася и за суфизма.

знам... знам...

Нищо от това, което изглежда просто, не е просто. Всичко, което изглежда сложно е произлязло от простото. И е просто, но сложно е стигането до него... А сложността е свързана с това, че трябва изцяло да се изключи логиката.

Разбира се, че не смятам нито даоизмът, нито суфизмът за елементарни учения.

А плоскоумието си... направо го обикнах и ще бера ядове... още една привързаност значи...

знам... знам...

Нищо от това, което изглежда просто, не е просто. Всичко, което изглежда сложно е произлязло от простото. И е просто, но сложно е стигането до него... А сложността е свързана с това, че трябва изцяло да се изключи логиката.

Разбира се, че не смятам нито даоизмът, нито суфизмът за елементарни учения.

А плоскоумието си... направо го обикнах и ще бера ядове... още една привързаност значи...

Знам, че знаеш. Само напомнях. Плосък ум в значението на Дзен би могло да се разбира като винаги открит, свеж и чист ум. Ум на начинаещ, какъвто трябва да е всеки ум.

@hari solomon ти изкара че бог е всичко...

В темата става въпрос кой кого и както знаем в църквите и храмовете бог изобразен като човешка фигура, в Египет боговете са изобразявани като човешко тяло и глава на някакво животно.

Мисълта ми е че човека е създал образа на Бог, аз не споря бог какво е и какво не е!

искаш да кажеш художествения образ на Бога???

в това няма нищо чудно.Специално в Египет , фараона е бил смятан за

самия Бог -така че нищо чудно да е бил изобразяван като човек.

Рисунките са друго- просто Бог не може да бъде изобразен, нарисуван , по същия начин

по който не можеш да нарисъваш вкуса на ябълката, а рисуваш самата ябълка.

Но в съзнанито на човека , Бог никога не е уподобяван на човек.Създаването

на образи е главна функция на човешкото съзнание.Всичко е образо- мисли , чуства,воля.

Така работи човешкото съзнание.

Ясно е че целта на темата ти е да отхвърли Бога като обективна реалност,

и да го изкара рожба на човешкото съзнание.

Редактирано 4 август 201015 г. от hari solomon (преглед на промените)

Знам, че знаеш. Само напомнях. Плосък ум в значението на Дзен би могло да се разбира като винаги открит, свеж и чист ум. Ум на начинаещ, какъвто трябва да е всеки ум.

Всъщност е "пуст", "празен". За мое огромно съжаление все още не е опустял напълно http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

Освен за разчитам на някоя скоропостижна склероза

ох, няма да пиша повече днес, защото обръщам всичко на шега, а това вероятно не е по вкуса на тези, които се взимат насериозно. Простете ми!

От нас самите ли да ни закриля?

Не, от неволите и несправедливостта на живота.

искаш да кажеш художествения образ на Бога???

в това няма нищо чудно.Специално в Египет , фараона е бил смятан за

самия Бог -така че нищо чудно да е бил изобразяван като човек.

Рисунките са друго- просто Бог не може да бъде изобразен, нарисуван , по същия начин

по който не можеш да нарисъваш вкуса на ябълката, а рисуваш самата ябълка.

Но в съзнанито на човека , Бог никога не е уподобяван на човек.Създаването

на образи е главна функция на човешкото съзнание.Всичко е образо- мисли , чуства,воля.

Така работи човешкото съзнание.

Ясно е че целта на темата ти е да отхвърли Бога като обективна реалност,

и да го изкара рожба на човешкото съзнание.

Темата не е моя...

Ще припомня въпроса:

- Бог е създал човека по свой образ и подобие!

или

- Човек е създал бога по свой образ и подобие!

И като влезеш в някоя църква, я гледай ти Бог е изобразен като човек!Замисли се малко!

В Египет както каза и ти фараона са го смятали за Бог, поне те са вярвали в нещо което се вижда и знаят със сигурност че съществува.А не както повечето религии да вярваш в някакви сили, в които не си сигурен че изобщо съществуват...

Не, от неволите и несправедливостта на живота.

Темата не е моя...

Ще припомня въпроса:

- Бог е създал човека по свой образ и подобие!

или

- Човек е създал бога по свой образ и подобие!

И като влезеш в някоя църква, я гледай ти Бог е изобразен като човек!Замисли се малко!

В Египет както каза и ти фараона са го смятали за Бог, поне те са вярвали в нещо което се вижда и знаят със сигурност че съществува.А не както повечето религии да вярваш в някакви сили, в които не си сигурен че изобщо съществуват...

сега темата малко я изместваш.

евреите и мюсюлманите не изобразяват Бога по никакъв начин-това е забранено.Нито в джамии нито в синагоги(до колкото знам), богът не е изобразяван.Изобразяването на Бога е част от усилието на човек да опознае божественото.

То е ясно че рисунката на един човек не може да изобрази Бог.

Обаче има и друг тънък момент.В християнството ,ако си запознат, "Богът(словото) стана плът и живя между нас".

Това е цитат от Евангелието на Йоан.Тоест Христос става плът ,като се свързва с тялото на Исус от Назарет при кръщението на река Йордан...

Хрисиянството има големи основания да изобразява Богът като човек.Не казвам дали правилно или грешно.

Християните така са го измислили и се оказва че са по-добре от евреите и мюсюлманите, които са в пълно неведение за това в какво да вярват и всеки създава негов си образ и вярва в както си иска... горките хора имат да си блъскат главите в опознаването на божественото.