Не съм много съгласна, че тук и е мястото, но и няма да издирвам 30 теми, за да се направи раздел.

Като една видна, бабка отвратитка, държа да отбележа, че темата е за авторски материали и фотографии.

...

Обожавам градината и цветята си, още повече Тъ Пи ...

За мен връзката със земята е нещо много специално, едно от малкото останали истински неща на света.

И тъй като мразя измислени лирични напъни, ще започна с едно стихотворение на немския лирик Стефан Георге

Цветя

1897

През мартенските дни посяхме семената

Когато пак сърцата ни димяха в кръв

За мъртвата година с болка непозната

За битката на лед и слънце с дива стръв.

Желаехме да им дадем опора силна

За тях издирихме поток кристално чист.

Та леко да растат сред светлина обилна

Да руменят под поглед нежен и лъчист.

С душевна радост ги поливахме грижливо.

Към облаците гледахме с напрегнат страх

И заедно надявахме се търпеливо

Да избуи листо да тръгне филиз плах.

Набрахме ги на път край лозова градина

Покрай съседски плет от месеца огрян.

Без дъх от блясъка на нощната пъртина

Държахме ги щастливи в детската си длан.

Кривата ми круша, която въпреки мен е толкова красива и тази пролет:

Хайде момичета и момчета вие сте.

Докарвайте тук, де що е обитател, бурен, цвят, дръвче, къртиче, домат, охлюв, тревичка, куче, коте, плъшоче...

Редактирано 7 април 201115 г. от Вили* (преглед на промените)

Моята градинка е върху три теракотети плочки...Малко място http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gifи гоооолямо желание...

Снимките са от миналата година, но чушките оцеляха цяла зима на терасата - в момента цъфтят втори път...

п.п. Забравих да те питам, що е отрязан върха на дървото? Горкия, стои му ужасТнhttp://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gifо ....

Редактирано 7 април 201115 г. от Бел (преглед на промените)

Желанието и лютото чушле са две изключително, важни неща мхм

А, ти имаш фин стил, който всеки път когато ни позволяваш да се докоснем до сараите ти, ми доставя удоволствие. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Върха на Крушата го отрязах щото съм много умна, в отчаяните си опити да я спася.

Цяла година боледува горката и върхът и беше изсъхнал, та реших да го махна, дано и олекне, и се пооправи.

Ето част от цветната ми градина, имаме си вече десетина Лаленца разцъфтяли.

Моята роза, която стоеше на бюрото ми, но я изнесох на терасата, защото вътре почна ужасно много да изсъхва. Подразях изсъхналото и сега е тръгнала много добре

Една циклама, която подарихме:

На село имахме една котка, която не знам как, но брат ми я накара да виси на мрежата на прозорците. Луда работа..

Бях я снимала, но сега не мога да намеря снимката, а и май съм я изтрила..

имаме си вече десетина Лаленца разцъфтяли.

Аз имам две цъфнали лаленца - като заредя фотото ще ти ги покажа...

Моята роза

Много е хубава - мисля да си купя такава мини роза...

Къща без мушката и поне 1 кактус не ми я хвалете: - баба ми така казваше!

Това са ми новите бебенца:

Аз имам две цъфнали лаленца - като заредя фотото ще ти ги покажа...

Много е хубава - мисля да си купя такава мини роза...

Къща без мушката и поне 1 кактус не ми я хвалете: - баба ми така казваше!

Подкрепям! моите от миналата година оцеляха и вече подават листенца, а кактуса ми е столетник и вече доста голям. Ще го покажа някой път и него.

Прекрасна Роза!

Сис аз купувам вече поне пет пъти и все ги затривам, само една която посадих при Христо, оживя и стана направо гигант, който редовно подрязвам, иначе ще е стигнала небето до сега.

Но пък зет ми си направи цяла леха от тези декоративните розички.

Прекрасна Роза!

Сис аз купувам вече поне пет пъти и все ги затривам, само една която посадих при Христо, оживя и стана направо гигант, който редовно подрязвам, иначе ще е стигнала небето до сега.

Но пък зет ми си направи цяла леха от тези декоративните розички.

Всъщност и аз моята за малко да не я затрия, вътре и оставаха най-много 3-4 дена живот и после щеше да стане цялата на хербарий. Всичките цветове бяха изсъхнали и страшно много клонки, обаче после една жена ми каза да я сложа в купичка с малко вода (около 1см), а аз в допълнение я изнесох на терасата, до плексигласовото стъкло да събира слънчеви лъчи

Тия дни духаше много силен вятър при нас, и на няколко пъти я намирах съборена върху скарата

Сега изглежда така. Не прилича много на роза, но скоро трябва пак да има цветчета

Вече и дойде време да я пресадя, но нямам саксийка.

И каквото изсъхне, късаш и режеш, и задължително на слънце. Успех!

Направили сте темата - браво

Ще ви покажа моите питомци.Започваме от вътре, защото външната градина още не е напълно цъфнала по разбираеми причини.

малка палмичка :

бегонийки и други :

"косматата" ми палмичка + "канадски дъб"

бамбуча, който сега е на тъмно за да цъфне :

прозоречни истории :

някой каза нещо за мушката, а ?Дургите мушката са все още в мазата, спящи

майката на трилистника ми умря в болницата.Това е детето, но се развива прекрасно, помагайки ми за кафенцето :

същата съдба последва и фикуса.Почина, горкият в болницата.Но детето му е живо и сега се чакат коренчета за да се пресели в саксия :

а на терасата, в зимата градина, там където релаксирам и пуша, над мен се извисява Негово Величество :

Той е моята гордост, и за най-голямо нещастие на жена ми си го нося с мен от 15 години насякъде където ходя Сега съм му взел нова саксия, а утре ще му намеря пръст от къртичини, угнила тор и възнамерявам да пребъде още дълги-дълги години

Сега се прехвърляме се отвън, но -имайте предвид -насадил съм грудките така, че всеки месец да цъфтят различни цветя.Сега са тия :

лехата покрай оградата :

Това нарцисче е специално за Вили http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Това е за сега.

Ще има и още, само да стане май, и да цъфнат розите.Освен трендафила, имам да ви покажа още 8 различни сорта, които съм насял.Всяка година си насаждам по една, различна от останалите.Но сега, да ви снимам голи пръчки, мисля, че не си заслужава, нали ?

Моята гордост:

все още има хляб в това цвете, вече втора година се мъча да го убия...

тук историята е същата, упорито е...на моменти дори цъфти, човек да му се чуди...

любимото мезе на котарака...

:)

А, някога нещата изглеждаха така:

Редактирано 7 април 201115 г. от dindi (преглед на промените)

Аз нямам много цветя.Обичам цветя,но...време ли нямам,желание ли-не знам.Ей това са.

Моята гордост:

все още има хляб в това цвете, вече втора година се мъча да го убия...

......

тук историята е същата, упорито е...на моменти дори цъфти, човек да му се чуди...

.....

любимото мезе на котарака...

....

олеееее - ужас си ти, един такъв неземен

Коледничето е страхотно

Личи , че се грижиш добре за него.

dindi,ти моята драцена да видиш как е наръфана от ангорката...

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

dindi,ти моята драцена да видиш как е наръфана от ангорката...

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif

и нашата история същата, причината това да са ми единствените цветя, други нямам.

П.П ще ви постна снимки на нашия двор, ама утре да видите красота, там заслугата е на стринка ми.

Редактирано 7 април 201115 г. от dindi (преглед на промените)

Иска си време за цветята каквото и да си говорим, обичат внимание освен всичко останало.

На моята веранда е доста ветровито и хладно до първи май, две години подрет връщам развитието на саксийте с поне месец назад, защото бързам да ги изнеса още на първи април. Тази година ги изнесох дори по-рано, но от тогава на всеки пет дни ги прибирам в антрето.

Драцени имам две, но те са още при мен в стаята, на тях и силното слънце им влияе зле, за това те чак на Великден ще видят бял ден.

Тези, още две палми, още една драцена и един жен шен са още вътре, но вече трудно се удържам да не ги изнеса навън.

Трих, филондендрон такъв, благодаря ти, нарциса е толкова красив. http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/kiss.gif

Моите се позагубиха вследствие намесата на Тъп Чо и неговото ровене.

Кажи нещо за косматата палма, моята нещо не е редовна, поне четири пъти се опитвам да я отглеждам и все не ми се получава.

А, ако ми видите лимона направо ще се спукате от смях, има поне 11 лимончета и нито едно листо, като сюреалистична картина е. После ще го присаждам и ще снимам.

За мен фурмата има сантиментална стойност - първата нощ, когато се нанесохме на новото жилище, в хладилника имаше само една торбичка с фурми...Първата, която изядохме, беше бучната в една чашчица...Ето я след 7 тодини:

В предния ми пост снимките са от миналата година, сега ви показвам нещата от днес - мини Бенджамина ми винаги зимата оплешивява, като го извадя на терасата на чист въздух и слънце пощурява - след месец ще ви го покажа пак...

Чушките тръгнах да ги изхвърлям (там в ягъла ми стои трилистника) но и те се съвзеха, та даже запонаха да цъфтят...

И малкия Крал се включи в подредбата на мини градинката, като прежали няколко камъка от свещенната си колекция:

Косматката, Вили седи на топло и на отдалечено на 2 метра от прозореца място.Поливам я заедно с "канадския дъб" - веднъж седмично.Но и да забравя - нищо им няма.

Аз днес наринах 4 чувала пръст от къртичини - утре ще присаждам филодендрона

Бел, бенджаминчо изглежда все едно dindi го е гледала. ( а тя вече ми е еталона за убиец на цветя)

Сложи го до прозореца - да има постоянно светлина, но не и на открито.

Бенджамина след първи май го пренасям или на верандата, или под асмите, на сянка му е най-добре.

Обаче Трих не я ли изнасяш навън косматката, ако да - къде ще и е най-добре?

Я сега фнимавайте днес един младеж, каква добрина ми свърши срещу последните ми пари:

Чувалите с изрезките ще ги предам лично на служителите на фолф, иначе този вятър ще ги разнесе по цялото село.

Снимките направих от прозорчето на тавана, че иначе няма кака да се види добре гледката.

Отварям отсрещното прозорче, за да ви снимама и дафината, и щях да падна от аромата и, все едно някой с един гигантски флакон пръска парфюм

Тук малка част от лятното ми леговище, бар де

Бел, бенджаминчо изглежда все едно dindi го е гледала. ( а тя вече ми е еталона за убиец на цветя)

След месец друга песен ще запееш ти...

п.п. Търся семена на кафе....Ако някой може да удари едно рамо....

п.п. Моето дафиново дръвче - снимката е от лятото:

Ето ме и мен в тая тема.

Първа серия

Пътя към ранчото

От няколко години сме собственици на едно "ранчо"-малко парче земя с лозе,овошки много цветя.Това наследихме от предишните собственици.Ние дабавихме две кучета,за да имаме ежедневен повод да го навестяваме.Големите ми идеи да го превърна в моя малък рай отидоха на кино-причини милион.Но!Голям + е,че е на 2 км от града.Почти всяка сутрин бягам до там,разхождам Джес и Чопи и се връщам.Това ми е сутрешния джокинг и без него денят ми не е същия.

Може би ,ще разваля идеята на темата,но немога да не споделя контраста:

"

Хората рушат,крадат,а природата е съзидателна,тя се преражда и събужда за нов живот.Тези руини са бивша много симпатична къщичка на някаква красива "инджинерка" от мината.До нея е тази на най-младия партизанин в района-бай Стоян си е жив и жизнен /не казва на колко години е ))/

Като тези бивши райски градини има безброй.От тях се връщам в къщи с огромни букети.Харесвам букетите.Внасят ми ведрост ,красота и свежест.

Това си е вече моята неподдържана градинка,която на пук на всичко си цъфти и ме разда всяка пролет.Не емного за пред хора,но ,като цъфнат божурите ще ви се изфукам пак.

Имаме си и "езеро"

Тук зимуваше двойка лебеди,имаше безброй пеликани.Понякога мъжете отиват и дори хващат риба.

Това е пътя за ранчото.Всяка сутрин ми носи много енергия и сежест.Въпреки руините и лунния пейзаж ,въпреки циганите мъкнещи всичко,което може да се продаде или използва.За съжаление от снимките неможе да се усети аромата на пролет,нито да се чуят звуците.

В следващите серии ще се фукам със саксии и букети.

Редактирано 9 април 201115 г. от Niкiта (преглед на промените)

Аз ък днес съм доволен изключително от себе си

Негово Величество си има нов дом :

първо разтрощших бучките, смесих пръста с торф и угнил тор, а след това пренесох дрончо в новата саксия :

надявам се да му е добре-горкият - в старата си саксия беше останал само по корени.

Освен това, помните ли мушкатата ? Е, вече изглеждат така :

освен тях, с нови домове се сдобих няколко петунийки, и калдаръмче :

А божурът ми е напъпил :

посадих и двете нови попълнения на розите :

това трябва да стане лилав трендафил

а това е жълта. нискостъблена

.За съжаление от снимките не може да се усети аромата на пролет,нито да се чуят звуците.

.

Напротив,усещат се.Дивото е красиво за мен.Нещата,които ни радват са прекалено малко,за да бъдат категоризирани.

Тук зимуваше двойка лебеди,имаше безброй пеликани.Понякога мъжете отиват и дори хващат риба.

...завиждам

...и на двойката лебедите, също.

Чакам снимки.

Редактирано 9 април 201115 г. от Claude_ (преглед на промените)

След зимата, половината от цветята ми са в окаяно състояние (за щастие на половинката), но се надявам, че ще съвземат. Това е едно от тях, даже не му знам и името, не че на останалите им ги знам, де

След зимата, половината от цветята ми са в окаяно състояние (за щастие на половинката), но се надявам, че ще съвземат. Това е едно от тях, даже не му знам и името, не че на останалите им ги знам, де

оххх -успокоих се, че не само моето име не знаеш

Цветето е жълто.

оххх -успокоих се, че не само моето име не знаеш

Цветето е жълто.

Хм, магарешкия трън го знам

Ето още едно

И малко треволяци от градината на майка ми

Редактирано 10 април 201115 г. от fedora (преглед на промените)