Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    680207

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

А София е толкова красива във денонощната си светлина, все някой идва, някой си отива, протестите не спират през деня.   Но ние толерантно, то се знае, приемаме ги всеки Божи ден, доволни-недоволни отминават и улиците все са като в плен.   Тя, София, отдавна не заспива, трамваите ги връщат през нощта. Динамиката в красота прелива, дори и в спорната й чистота.   Но тръгнат ли си граждани
Приказка на дядо ми Томата Опълченеца: " Мъж, който не е бил на фронта, не е построил къща, не е посадил дърво и не може да издържа деца и семейство, не е мъж!" Това е до 9 септември 1944 година, след което настъпи голямото комунистическо крадене. След 1989 година, нашите предци не я доживяха, пак не мога да приложа тази максима на дядо, защото ги няма почтените взаимоотношения между хората. А навремето другият ми дядо беше напълно съгласен със свата. Сега изплуваха боклуците и г
Чакайте ме още аз да остарея, чакайте ме още песни да попея, има време още аз да изглупея, Казълбаша ваша ще се изживея.   Гола по килима аз ще ви се пусна, като дърта прима по кожа ще лъсна, в секса съм направо дива без задръжки, само моля мачо без гниди и въшки.   Чакайте ме още аз да остарея, още от пандиза за любов копнея. Няма да утрепам, който ме оноди, че мерак за мачо отколе ми броди!   Стихове: Р.К., посветено на
Все някога ще тръгнем към Вселената, да разберем, че шепа е Земята, сега тъгувам, че необходена, красива е на Бога във ръката.   Но имам пътища недоизминати недоизпята поетична лира, над боровете с върхове непипнати просторите ми се фотографират.   Земята и небето знам, частици са от Божията красота в безкрая, но колко устремени са Росиците- все искат да пътуват и да знаят.   А колко пр
Уморително е да си все начало, все отново да си търсиш пътя, за да станеш неизменно цяло не разчупвай се на много пъти.   А аз нали съм мъничко константа обичам в своя път да си пътувам, за да оставя хубава поанта и ясен знак, защо тук съществувам.   Това не е домът, не са децата, а собственото име, цел и личност. Какво си свършил днеска на Земята, за да те помнят хората с години!   Защ
ТЪРЖЕСТВО НА БЕЗДАРИЕТО     Няма да крия, че продължението на книгата на Маргарита Петкова "Бели нощи", която се нарича " Още бели нощи" е втора част от тържеството на бездарието. Още по-голям ужас от първата. Интересен момент е , че там присъства проф. Боян Биолчев и двата пъти,бивш Ректор на СУ "Климент Охридски". Професор по време на соца, естествено. Тъй като книгата е голяма боза и той нямаше какво да каже добро за нея като лирика, се измъкна йезуитски с думите: " Това н
ХАЙ НАПРЕДЕ БАБА СЛО, ВРЪТ ХОБОТА НА КЪЛБО, С ТЕБЕ МАЛКОТО СЛОНЕ И ЩЕРКАТА ПОБЪРКАНЕ! """""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" Шами,шами,шами ша, опашлето развъртя, като чалгарка на пилон, като клавиш със обертон!   Р.К.    
С години да благородиш душата, ако е примитив, е примитив, заровил си в банкнотите главата, с живот във вечна багра - тъмносив!   Опитва се със мен да стане цветен, но нещо не достига за това, банални, в зеленикавата плесен, остават си стандартните слова.   И иска да е нещо по-различно, опитва се, ала не може пак. Сумарен образ. Не е нищо лично, така изглежда богаташ-глупак!   Пробужда
Каквото има в куфарите - има. От мама и от баба златен дар. Алтън дете с избрано нежно име, За нищо нямах грижа в дом - олтар.   Не смея спомените да ги ползвам. Стареят си със мене във синхрон. И по адет аз си ги пазя още, Да ми вървят със времето във тон.   Най- хубавите хора на земята За мои родственици Бог подбра. И всяка шарка трепва ми в ръката, Изваяна от тяхната ръка.   Благодар
Както виждате, софиянци много не се гневят за рушенето на паметника. Мене ако питате, аз нито веднъж не съм сложила цветя на него, нито на Рейгън и други паметници в Борисовата градина. Не са паметници, предизвикали моите възхищения. Нито натрапените джамии с минаретата. Но те напомнят определени епохи. Музеят на Георги Димитров също. Махнаха го,добре. Можеше да стане градски музей. Излишно харчене на пари. Това обаче, което нашите предци помнят, е нахлуването на червената армия
Направих преоценка на живота, намерих себе си и се ценя, отдавна съм далеч от идиота, сега далеч съм и от завистта.   И най-обичам бисерните хора, които в естеството си блестят, с наложените имена не споря, не струват ли, не са и в моя път.   На конюнктура на деня не служа, сама си определям правила. И делникът ми не е никак тъжен без лицемерната тарапана.   По-рано шетах - партита, кок
Един клонак ме чака пак на двора да го изхвърля като стар адрес. Има дървета - мили като хора и хора тип " дървета" не от днес.   Понеже част от младостта изтече, макар че нови клони пусна то, ще трябва този клон да хвърля вече, снегът го обезсили сто на сто.   Тъгата ми приижда на талази и аз избърсвам някоя сълза, но споменът стои и здраво пази на скъпия ми дядо паметта!     13
Баб, влизаш, влизаш, но не можеш да ме надвиеш и не се трогвам от твоите глупости, убийце на поетеси. И във всеки просташки пост не пропускаш да злобееш и да пишеш тъпотии, защото ти и щерка ти сте две плевенски никаквици и всички ви знаят.  Това, че спря да лайкваш, не означава,че не четеш нон стоп по нощите като гламава! И се моли на Бога да не отлетиш пак към съда! Ама всеки ден се моли!
Казват шестдесет и шест си е дяволско число, но ще нося блага вест и стоя далеч от зло. Аз на петдесет и пет все раздавах по късмет. А каква ще съм сега? Май пак в повече добра. Който ми е на сърце, го обичам на лице, Нося си младежки дух и се вея като пух. Нося бяла доброта, но не пускам аз целта. Който ме ядоса,знае- хич при мене не витае. Стигна ли аз две по шест. вчера ми е като днес, пак ще пиша от душа и не искам да руша. Съзидание ми дай, справедливост до бе
ЖЕНСКО ЛИ, КАКВО ЛИ?     Да примижа ли с нежни мигли, отърсила се от снега? Не е за мен. Ще дам усмивка и малко палава игра.   За настроение, което върви със моя натюрел. Аз се разбирам с битието във цветния му акварел.   Сега да го играя кукла, ще бъде театрален скеч! Росиците не падат духом, не са ни огън, нито меч!   Но са си смели самодиви, родените на
над въпроса дали в по-следващата книга с разкази догодина, да сме живи и здрави, да не пусна някой и друг разказ за чалга По, дюстабанлийчето Дю и побойницата и двойна убийца баба Ан Кукуман? Направо ще зарибя читателите, да ви кажа. Може и новела да спретна, ще реша в крачка.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.