Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    680747

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Други времена и други нрави на жестокост и мъже корави, на победен ход на всеки хан и на войводите като Вълчан.   Един изстрадан мир, една идея, България да бъде цяла в нея, духовността да води тя напред най-мъдра в този свят по Божи ред.   И да си върне старите земи по мирен път от хищните лами. И ,изплатила тежката си карма, отново тя на себе си да вярва.   Обичам тази приказна страна
Един клозетен текст ме изуми, той бил на Полито "умотворение", кръчмарски думи Поли подреди в любовното си стълкновение.   И със парцаления панталон, замятала се Поли на кревата, отиват й и кръпките във тон със кърпения шев на словесата.   Типична простакеса за пилон, на мама гордостта от Циганево, изритали са я  като дърво, което става за пожар и пепел.   Дори не гледа малкото Прасе във стаята сама на диспенсера,
/ Разказ по действителен случай/   Професорът по административно право Дино Козарев си беше коцко по рождение. Два брака, двама сина, един у лево, друг у десно и добра жена за маса и слугинаж, която на моменти не й издържаха нервите и го пухаше по гърба и по главата, колчем дочуеше за поредната студентка с мъжа й. Иначе беше перфектна домакиня, образована слугиня. То професорки ги правеше, нищо че кълцаха и мъцаха словото и акъл им не стигаше. Дино Козарев вз
Не само думи, мислите чета, постъпките показват и вината, подлецът не обижда, но в света сам си намира майстора с делата.   Не ми пишете глупости безкрай, аз всеки правилно съм преценила, стаена завист носи своя край, не се вълнувам, ако съм немила.   Направила съм в повече добро и мога да се отчета пред Бога, а който носи злоба под крило не може и да полети по много.   Да знаете, не сл
/ разказ по действителен случай/     Хубава девойка си бях и ербап, на 35 имах вид на 25, но нека да уточня, че бях на около 35, когато леля Христа, при която редовно се отбивах да ми метне един хороскоп и восък , да сверя с моите дадености, беше решила "добро да ми направи". Искаше да ме запознае с едно богато момче, ама богато, ама в къща - палат на ул. "Оборище" живее...и тя обстойно описва къщата, ама хубавец, ама работяга, та чак забравил да се ожени от работа...
/ разказ по действителен случай /     С леля Цветка се запознахме покрай хороскопите. Така се и сприятелихме. От Битоля им беше коренът, като дядо ми, та съвсем работата стана земляшка. Ходих у дома й, едно добре обзаведено апартаментче, дето по- красиво от нейното нямаше. Къща имаха, недалече от дядовата, се разбра. И от нея по-красива нямаше. И взе астрологията да се върти така, само ако захвали нейните деца и внуци. Не ги ли захвали, леля Цветка повяхваше.
Има нещо в "рибите" митично, Нещо, плуващо във небесата, нещо мъдро,умно и лирично, и чувствително като Луната. Думите са на един приятел, колко хубаво наистина е схванал, имаше добра жена, но чакал с "рибата" ведно звезда да яхнат. " Разбирам те" - му казах. - " Но си тръгваш, "рибата" не те дели със друга, "рибата" те взима по заслуги и съпругата си не послъгвай. " Рибата" не е глупак и мрази нечестиви хора, неуютни. Дом гради се със любов и радост, ала н
Разчитам образа на завистта във кривите усмивки на притворството и след затворената ми врата останали са доста недоволствата. Но аз не съм виновна за това, че целият ми род са хора свестни, че Бог ми дава хубави слова, че не живея като хора бесни. Всеки чертае собствена съдба, защото има и свободна воля, покажеш ли си непочтеността, то сякаш се показваш малко гола?! Е, хайде, всеки да е в своя път и в своята надежда за успеха. Тя, Завистта, си няма своя плът,
Красиви хора бяха всички в рода и на мама, и на татко. Такава беше и една от лелите ми, за която искам да разкажа. Казваше се Вяра. Ожениха я за едно красиво момче и то, но не, където искаше. Където искаше, я имаха за недостатъчно богата и образована. Истина си беше. Не бяха бедни нашите, но, след като пострадаха от комунистите, голяма част от роднините на успяха да се издигнат в живота. Та Вяра я взе един Живко, хубавец, та дрънка. По любов се взеха, ама особняк, не беше лош, но
Добре дошла ми, двайсет е четвърта, не ме оставяй в ден неизживян, различна да си, обична и пътна, и нежна във домашния ми стан. Космополитна съм и добротворна, макар, като зария издълбок, да разпозная люде непритворни, които Сатана е скрил от Бог. Ала понеже крайчецаът се вижда и нищо под лъжата не върви, напътствай ме, Годино, даже трижди, от лоши хора много ме пази. Светът да опозная, дай ми шанса, да бъда, дето и не съм била, и да намирам някъде баланса със разум и разпе
Не беше лоша. Многото борба зарежда ме със хъса да успея, но да не беше новата война и втората, дошла сама след нея.   От много хора тя ме отърва, отровните, със малко мед отгоре, от димки през комина, от злина, с която няма нужда да се спори.   От не един подмолен тарикат, на който му показах аз лицето, но пак живея смело, на инат и Господ сам опазва ми сърцето.   От вечните двулики съ
Не обичам  пясъчните хора, отмива ги поредната вълна, не се издигат никога нагоре, не са устойчиви като скала. Ту може да ги има, ту да няма, ту може да са бряг, ту да не са, лъжовни като мелница голяма от ветрове с въртежни колела. Не обичам, дето се изхлузват, нямат визия, нито снага, правят кули, дето се разтурват и живеят все като деца. Но във тяхната недоразвитост Господ праща ни ги в този свят, нещо да доучват, да досмислят, дали светът със тях е по-богат?! 31 дек
ГЯ-ГЯ-ГЯВОЛЕ, ДАЙ НА АНА ШАЛВАРЕ, И ОПИНЦИ НА КРАКАТА, И БАСТУНЧЕ ВЪВ РЪКАТА....   БА-БА-БА-БА-БА, СВИРИ СЕЛСКАТА ТРЪБА, ПЕЕ БОХОТСКА НА РЕКА НА БАБА АНА: КУ-КА-НА...   Текст: Р.К.
И ко ревеш тогава? На всичкото отгоре ти се признават, като трудов стаж  Говорилня или дрън-тема тема teo-glavata отговори в добавена от petie1 тема в Празни приказки и забава Da, схванах Ама след една чаша бира А горе, дето се шибат ветровете, на Бкаджика бяхме 6 калпака на 24/7/365 дежурзтво.....бе ...няма значение
16:01 - СПРЕТЕ СЕ НЯКОЛКОТО ,НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА ХАКЕРИ,НЕ АТАКУВАЙТЕ САЙТА И ТАКИВА КАТО МЕН! бърка Ви да не гласувам на потреБителите ,да ме скриватЕ, да СТЕ ВИЕ ОТГОРЕ
Тихо ми е и ми е добре. Чувам на компютъра клавиша. В думите ми слиза и небе, че без Бог не става нищо. Пиша.   Залезът ми дава цветен хъс, че денят не си е тръгнал още. Вдигам леко творческия ръст и под слънце, и под лунни нощи.   Лея като изворна вода лириката, придошла в безкрая. Нямам никакъв проблем с това, пиша ли я, сякаш съм във Рая!   А от сейфа си на паметта български
/ разказ по действителен случай /     Срещнахме се с Нина случайно по пазарищата преди Коледа. Много сладка жена. Беше адвокат, после стана юристконсулт, умна и с чувство за хумор, хубавка, винаги елегантна и тя, и децата й. Живеехме в съседни квартали и й бях ходила на гости даже, ама в това напрегнато ежедневие и ежедневна работа, закъде по-напред. - Драго ми е да те видя, Нинош. Как си ,мила? А тя се усмихна прелестно и с радост извика: - Щас

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.