Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    689618

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Още ми е лятно през септември и ми се пътува под небето, аз съм птица по душа, но ведра, дето се разбира с битието. Напред-назад, нагоре и надолу, всичко вкарвам в някаква идея, всеки ден набирам своя скорост и експресно искам да живея. Без да ме припират и напътстват, знам си път и време ,и порядък, в глупости небивали не
/ разказ по действителен случай/ Когато обвиняват учениците в разюзданост, аз винаги имам едно наум, защото добре помня киселите краставички и по мое време. Още от прогимназията имаше момиченца, които парадираха с бюст, момченцата с други работи, пък в гимназията позабременяваха, но предвид строгата дисциплина, това се прикриваше и "ни дума, ни вопъл, ни стон", за да не ги изключат от училище, че път за никъде после. Една такава многовлюбчива съученичка беше Виргиния Георгиева, ч
/ разказ по действителен случай/ Стари и добри дружки бяхме с Марчето още от студентските години. Казвам " бяхме", защото дълго време много се тачехме и виждахме, после ни увъртя животът и различните професии. Честно казано, в началото много й вярвах, с годините това се промени. Марче се омъжи в края на следването. Взе едно момче - техникумче и замина да живее в Курило. Не че нямаха хубава къща и нейните, но така решиха. Преди да вземе диплома още, тя си беше семейна дама. Сватба
/ разказ по действителен случай/ Преди доста години край мен се появи един много възпитан младеж Асен, препоръчан от приятел, да му редактирам книга и да му помогна за издаване. Обади се момчето, живееше в жк "Люлин", видяхме се, разбрахме се,беше написал научна разработка и искаше да става доцент, но все пак редактор да види за лексиката, за правописа и да издаде книгата на сметка.Нормално, според българските заплати. Срещи по същество правехме по средата на пътя в едно т
Поезията ме спасява от не един и два проблема, от хора с незавидна карма, от нежелана лоша тема. И някъде във висините, където странно ме издига, намирам пристан при душите, които пишат друга книга. Съмишлениците намирам, без кръчма, ресторант и маса, зад маските ги анонсирам... Със тях сме си от сродна класа. В калабълък и в суетата не е житейското ми място. В изкуството и в красотата
/ по действителен случай/     Монка от градчето Нови пазар на младини била сладка руса хубавица, задомила се на осемнадесет години за Панчо, вечно намусения левент с ромска жилка, малка, но разпознаваема, особено в характера му. Заедно завършили журналистика в София. Той след войниклъка, когато, по Тодор Живково време лесно следваха от провинцията в столицата. Трудно беше за софиянци. Бам, веднага на работа в комсомола и късметът за жилище на изплащане в жк "
НЯМА ВРЪЩАНЕ КЪМ НАЧАЛОТО   / разказ по действителен случай, първа част /     Спиридон Емилов, керамик като баща си, се колебаеше между две жени. Зарязан от една висшистка, той нямаше куража да се ожени за втора, имаше и присъда за валутна афера по време на соца, затова си избр
ДЕТСТВО   На три годинки ходих на море и, като всяка неузряла рибка, аз полетях с вълнение напред, ала, нестигнала брега със миди,   ме хвана татко и ми обясни- това море е и си е опасно, но нямах страх от меките вълни, от първи поглед го обикнах страстно.   Дали не съм пък морската жена или една изплувала русалка от предните животи, затова така се влюбих в морското от малка?  
Навярно твърде много им подхожда природата, растат на самотек и момини сълзи, и теменужки, като един прекрасен бързорек.   В очи ме гледат, а...да проговорят, навярно с вятъра издават звук, но как да разбера, да вляза в спора, погалвам ги, да знаят, че съм тук.   Едно невероятно съвършенство, от Бога дар за моето сърце, то, да ги гледаш просто, е блаженство, и нежно да ги милваш със ръце.  
И АЗ СЪМ СРЕД НАГРАДЕНИТЕ В ТОЗИ МНОГО ЗНАЧИМ И ПРЕСТИЖЕН КОНКУРС И ЩЕ ОТИДА С УДОВОЛСТВИЕ:     На трети юни т.г. от 18 ч в залата на Дома на културата "Средец"- София, ул."Кракра"2А, ще бъде закрит официално литературния конкурс " Нестинарството - живият въглен на българския дух". Конкурсът е организиран от Съюза на българските творци и Салона за българска култура и духовност - Чикаго. Близо сто участника се включиха в надпреварата - както от България, така и наши сънарод
/ разказ по действителен случай /   Нона е от провинцията. Малко селска хубост, русолява, с лунички. Но хубаво пишеше. Представих я насам-натам по вестниците. Прокарах й път на стари години, щото никой в провинцията не си дава много зор за талантливи автори, в малката провинция имам предвид. То и при по-големите градове е така, камо ли градчета. Завист и установени с години фаворити, обикновено посредствени. И изведнъж - Нона Никоя си в столичната преса. Какт
Днес не е проблем да светнеш  поетичния навигатор и с помощта на Гугъл и нета да се пишеш "велик творец", но навремето компютри нямаше. Но имаше словослагачи на баце Тошо и спомените за тях са направо като за смешници. Както, впрочем, и сегашните " поетични навигатори". Паметливите ще се сетят за сборници с ежегодно име "Априлски сърца". А вътре - бай Тоша с мед помазан, та размазан. Ей ви например Александър Геров, "На другаря Живков", 1981 година. " В тебе има нещо от Левски, в те
Не само бедният поет или клошаря си тръгва от света, подобно скот. Самотникът и той. И особняка, различен е тук всеки идиот.   Бе замирисало на смърт във блока и в тази неочаквана воня, извикахме ключар, а после в шока полицията днеска онемя.   Боклуци като планини несметни и гълъби умрели, мишки, смрад. Не е накрай света, в самия център, стар софиянец в столичния град!   И не за първи
Преди няколко дни гледам абитуриентите до нас. - У-у-у-у-у-у-у-у.... - А-а-а-а-а-а-а-а... Вой до небесата Крясъци. Две момичета държат в ръце нещо като факла с цветен огън - едната в розово, другата в лилаво, ама нали съм си вече на 64, не разпознавам новите наименования. Едни кич- роклета, едни раздърпани момчета. Добре поне, че ми показват красиви младежи и девойки във фейса, та малко да се освестя. И си спомням нашия директор в елитната гимназия, де
/ разказ по действителен случай /   Снощи я сънувах. Някогашната проектосвекърва, отдавна на оня свят. Първо замина мъжът й, най- свестният и най - нормалният. Отиде си от мъка, че от децата му не излезе нищо. И голямата любов, и сестра му не можеха да имат деца. Фасони големи, за нищо нема. Той ми се явяваше от години, със знак, да взема сина му. Майката и сестрата оплескаха работата. Първо си отиде сестрата. Опитва се да ни прави магии и те се

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.