Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    689679

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Когато дойде тази светла дата и звънне първият учебен ден със някаква особена позлата се връща сякаш младостта при мен.   И ранните учителски години си спомням с много обич и тъга, за малките деца с надежди сини как близките ги водят за ръка.   Прекрасни мигове от битието, малки, големи обучавах аз, останаха ми спомени в сърцето и на петнайсти връщат ме във клас.   Пък после в журналист
СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, все ми времето кът, но бях решила и тази вечер намерих стихотворението от първото си отиване в Кръстова гора, поместено в стихосбирката ми " Кралица на думите". След това ходих още два пъти, взимах - връщах камъчета с кръстове, вещи оставях на Аязмото за здраве и късмет и пак ми се ходи на същото свято място. И понеже скоро идва Кръстовден, открих за вас моето първо стихотворение в книгата от изначалното ми посещение на Кръстова гора:     КЪМ
ПРОШКАТА     На някой близък много бих простила, Дошъл ли е във трудния момент, За друг не бих била аз нежно- мила, За сеирджия нямам сантимент. Кога какво ще стане Бог решава, Но без другар не ме остави той,
Понякога не си сглобявам пъзела От дребните частици на душата. Понякога не си развръзвам възела, Обаче продължавам по- нататък.   Но в цветните лирически нюанси Очаквам някой да ме разгадае. В небето ни подреждат пасианси, Които с точност никога не знаем.   Стремя се все добра да си остана Сред армия човешки използвачи, Да си живея точна и прибрана... Такава и към бъдещето крача.   Че в
Аз знам,сезоните си имат своя смисъл, но непреклонно вярна съм до днес на лятото, което най ми липсва, дъждовно - слънчево, но с блага вест,   че пак ще ми повдигне оптимизма, ще лъхне на планинско и море, че ще поддържам искрено туризма и ще се вея с наши ветрове.   По някой връх ще качвам за утеха, че още мога здраво да вървя и, разсъблякла връхната си дреха, на слънцето ще махам със ръка.  
ЯСНОТА   Дори да виждам по- добър Света, отколкото е всъщност, Аз крача смело, без чадър С небесно божие напътствие.   Който расте, да порасте, А който не, трева остава, Да имаш дом, ст
/ Разказ по действителен случай /   Люба Илиева изживя живота нелошо. Добър съпруг, две деца - син и дъщеря. Ожениха се, внуци. Само дето Огнян, мъжът й, си отиде рано. Още не се беше Люба пенсионирала. Сама остана в голям апартамент, трудно й да го поддържа. Продаде го навреме, успя да намери една отлично ремонтирана гарсониера, дооправи я по свой вкус, даде малко пари на децата и го удари на живот. Ами то " овен" мирно не стои. След пенсионирането, Л
Добромирка го прогони, Димитровград го приюти, за истината пати много и дом не взе, а град строи. И София не го посрещна почтено и не приласка, и, изоставен, той намери утеха просто във смъртта. Сега посмъртно е прославен? Но си отиде с младостта, нелепо, приживе забравен, а преразглеждан след това. Типично българска чертичка- да поломиш един поет, написал в младостта си всичко за покол
Дали да бъде разказ, дали да бъде стих, аз грешчици направих, сама си ги простих, до крайности не стигнах, защото имам ум, но всеки е подвластен на не един зулум.   Сега да бъда млада, на същите лета, пак грешки ще повторя, това си е съдба. Харесвах си ги просто,макар със лош финал.... Навреме се измъкнах, за Него ми е жал.   Не всичко ще повторя, но нещо ще е пак. И то по своя воля.. Беше вълнуващ знак. Но н
Днес планинският вятър сякаш нещо да каже понечи, прати първи листа, пообагрени в лъскаво злато: - Направи си гердан? - пръсна ги, пошумя и ми рече тази мила подкана и после се върна обратно.   Не направих гердан, но ги сложих в гърненце от глина, да стоят на прозореца външен към мойта тераса, да намекват на всеки, решил покрай нас да намине, че тук има живот, топлина и желана украса.   И си тръгнах без сбогом, защото си з
/ разказ по действителен случай/ В нашия блок дойдоха да живеят под наем турци. Ахмед, жена му и три деца. Хората страняха от тях, нищо не им казваха, но ги отбягваха. По това време аз бях домоуправител доста години. Плащат си хората стълбищни, чисти,спретнати, крайно възпитани. Дойде ли курбан байряма, идват с една огромна чиния да почерпят у нас. Моя милост не дели хората по етнос, а по култура и по простотия. Поопозная ли ги и са добри хора, спогаждаме се.
Хубав празник е днес, особено като знаем, че това се е случило с народна воля и е изненадало дори княз Александър Батенберг, една компромисна фигура, но обичаща България, избрана от Великите сили. На 3 март 1878 година при сключване на Санстефанския мирен договор, ликуващо до полуда население, само българите не са знаели какво разпокъсване ги чака. Княз Александър Батенберг е избран като една компромисна фигура след крайно неизгодния за България Берлински договор, млад, много краси
Знаете, приятели, че обичам да ви разказвам истории от живота. Комунистите никак не обичат да им припомнят, че са изтребили сума ти родна интелигенция след 9 септември 1944г. с и без съд, то Народният съд и съд не е бил, че са пратили 30000 интелектуалци на фронта да ги изтребят, но си е точно така. Един от тях е бил най- бележитият кмет на София - инж. Иван Иванов, завършил в Германия . Родом е от Сливен.Навремето от Сливен са дошли много начетени хора в София, преди Девети. И след. От 1924 г
/ разказ по действителен случай / Дойде Задушница. Имам си съседи за тачене, помогнали ми в трудни моменти и точно на тази Задушница реших да се отчета подобаващо за "Бог да прости" близките. Извъртях една баница - точени кори, сиренце, масълце, шунчица, яйца не по-долу от 5 броя, кисело млекце, ако е,да е... И понеже нямам много време от летене по задачи, притурих и отделно кисело млекце с плодове, от гъстичкото така.... Ха на тоз комшия, ха на онзи, с пожелания за мир на душите на
/ разказ по действителен случай / Че "Везната" Станимир Гочев си падаше по мене, от пръв поглед ми беше ясно много отдавна, ама той не знаеше, че съм голям карък като не харесам някого. Не беше ни грозно, ни необразовано мъжле да ви кажа, малко по - големичък от мен. Прикриваше някои работи, но го издадоха "добри другари", за да го изтикат встрани, но не ми беше на сърце. Не че се повлиях от тяхното мнение. Веднъж Станимир реши да дойде у н
Симеоновски щрихи   Дворът ми събрал е горските идеи, Здравецът на здраве пръска и дъхти, Чимширът се бори пак да оживее, Че гръцката напаст го обезлисти.   Момини сълзици
Дано за нас децата да си спомнят Сред този необятен интернет. Без интернет живяхме. Ала помним Талантите на не един поет.   И времето накрая ще отсъди Парченца дарба има ли във нас. Наградите и хората са смъртни, Но стиховете нямат ден и час.   Божественото вечността достига. Животи подчинява и души. Като оставим писаните книги, Дано и някой с тях да се теши?!   31 август 2022 г., София

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.