Понеже гледам, че тук има все про-религиозни теми, мисля, че и нещо от другата страна не би навредило на хората.

Това е книга написана от Себастиян Фор, която имах удоволствието да прочета в книжен вариант

Тук мисля да пусна само част от текста( писмото на вярващата), като оставя линк към останалия текст.

ДУМИТЕ НА ЕДНА ВЯРВАЩА

Получих следното писмо:

Господин Себастиан Фор,

Нямам честта да Ви познавам, но съм слушала много да се говори за Вас.

Вашият вестник "Le Quotidien" ("Всекидневник"), който съм чела, за да си дам лично сметка за идеите, които Вие поддържате, за мненията, които изказвате, ме убеди още повече във виновността на кампанията, която Вие насочвате против всичко, което се нарича религия, армия, дисциплина, господар.

Аз съм протестантка, обичам моята религия, но не съм фанатично набожна. Моите религиозни принципи са толкова непоколебимо вдлъбени в душата ми, че Вашите съмнения и отричания на самото съществуване на Бога не могат да ги разклатят. Аз умея все пак да уважавам чуждите религиозни принципи. Вие сте свободен да отричате за себе си всякаква религиозна идея, но мислили ли сте някога, господине, за злото, което правите на човечеството, стремейки се да унищожите всякакво вярване, вместо да запазите схващанията си само за себе си?

Вашата проповед дава картината на един хаос и на една усамотеност на хората върху земята, хвърлени там, като че ли случайно, нещастни същества - без душа, може би! И в тези печални дни, когато човекът изживява скръб по силата на един общ за човечеството закон. Вие му отнемате най-висшия извор на утеха - вярата в задгробния живот! Вие не признавате божественото милосърдие. Знаем ли ние намеренията на Бога по отношение на нас, познаваме ли ние неговите мистериозни пътища?

Да се подчиним на неговата света воля, да се покорим на съдбата си. С нашите бунтове и озлобления до какво ще дойдем, ако не до това да станем нещастни и нещо по-лошо, да създадем за другите нетърпимо съществуване?

Вие искате според Вашите социалистически принципи (добри на думи понякога, но неосъществими на практика) да подобрите участта на човешкия род. Как бихте могли да го направите, прочее, ако разрушавате в него самия му принцип на щастие: Вярата? Аз не разбирам под тази дума само въпроса за религията. Аз разбирам любовта към своята страна, дължимото уважение на нашата армия, на тези, които ни управляват, на господарите, а също така привързаността към семейството. Колко пъти съм се възмущавала, слушайки разговори на младежи и млади момичета даже от моята възраст. Изглежда, че те преди да са живели, са вече уморени от живота, пропити всички от фалшиви принципи, всички обезкуражени, възбунтувани. Това е скептицизъм, това е липса на уважение към всичко, което е велико и благородно, това е атеизъм, това е антипатриотизъм! О, колко лоша песен е Вашият интернационал! Аз обичам другите нации толкова, колкото Франция, стига те да са приятели на нашата страна и силно желая мира, всеобщия мир.

Но бихте ли оставили да нахлуят в страната чуждестранните отряди и ако кой и да е народ пожелае да се устрои на нашата родна земя, не бихте ли му оспорили стъпка по стъпка обичаната страна, която е наша? Нашата Франция, която нейните синове обичат много малко сега, винаги е държала едно почтено място в света. Не разрушавайте нейната хармония, изправяйки французин против французин, работници против господари и нещо повече от това - хора против Бога!

Казаха ми, че е създаден вестник с цел да подбужда войниците да се бунтуват против техните началници и да не се подчиняват на дадените им заповеди. Какво искате да правите без дисциплина? Какво би станало с една армия, където всеки войник се води от своята фантазия? Вие не искате армия? Има понякога прекалености, съгласна съм; има някои началници, които се самозабравят в лошото третиране на войниците, което те не би трябвало да правят, но това са изключения. Бихте ли искали да се остави нашата страна без възможната защита в случай на дипломатически инцидент?

Вие препоръчвате също бракове, даже не граждански, а свободни, без позволение, нито узаконяване пред свидетели в кметството. Не виждате ли, прочее, толкова жени, изоставени от мъжете им, или мъже, измамени от жените им при днешния режим? Какво би станало с естествените желания на единия или другия в случай на изоставяне, ако няма никакъв документ? А децата? Нашата страна, която има толкова намаление на населението, би се обезлюдила още повече, ако майките се бояха да се видят един ден сами с малките същества, умиращи от глад и студ!

Не виждате ли, господине, че към това отива нашата нещастна страна, твърде жизнеспособна още, но която Вие изпращате на смърт, разрушавайки сърцата на нейните деца? Искате ли да се възвърне времето на терора, би ли Ви радвало да Видите потоци кръв да текат и французин срещу французин да се самоизтребват, заблудени, подлудени от Вашите принципи?

Вие ходите от град в град да втълпявате тези принципи на френската младеж, като убивате в нея жизнеността на добрите й чувства, за да въздадете на тяхно място мисли на отмъщение, на бунтове, на безразличие и презрение за всичко, което е отечество, семейство, щастие; бурни безредици и кипене на лоши ферменти! Къде е френската учтивост, тъй прочута някога в чужбина, галантността към дамите, уважението към старците? Всичко туй е изчезнало.

Някои от Вашите принципи са много добри в основата си, но възприети от ума на невежите хора, които вземат буквално всичко, което им се казва, без да обмислят и развиват изказаната мисъл, те стават вредни и лоши. Вместо да им правите добро, вие ги хвърляте в един безизходен за тях водовъртеж.

Всички хора нямат като Вас, господине, благороден характер и високо схващане за своите лични задължения в света. Всички не са способни да живеят добре и честно, ако не чувстват зад себе си един закон, който да им говори по начин много по-убедителен, отколкото биха могли да правят това у тях чувствата на чест, често твърде приспани и понякога почти несъществуващи. Може би ще помислите, че в качеството си на госпожица аз говоря от гледна точка на жената. Не в това са моите подбуди, още повече, като зная, че много оm моите подобни са вятърничави и не знаят какво е вярност. За тях, както и за мъжкия пол, трябва един закон, който да ги поддържа в правия път, ако ги обземе фантазията да се отклонят от него.

Говори се за вероятни стачки, за злини от всички видове. А причината за това сте вие, социалистите! Вие трябва да знаете третото действие от Ruy Blas1, където се разголва пред безделниците министри цялата мизерия и бликащата кървава рана на Испания.

Аз зная от това, което съм чула за Вас, господине, цялата Ваша висока интелигентност и зная, че Вие ръководите добри начинания, като това за децата в планината. Но, господине, понеже Вие можете да правите понякога толкова добрини, защо не поставяте неоспоримите таланти, които сте получили от Бога, винаги в служба на доброто?

Вие сте обезкуражили, размътили някои мозъци, унищожили вярата в някои сърца, станали много нещастни от озлоблението, което те са придобили по отношение на обществото; изобщо защо не бихте се заели да премахнете тези злини, които Вие и други Ваши съидейници са предизвикали? Вие бихте могли да направите толкова добро с вашето красноречие и убедително слово, а допринасяте толкова зло!

Извинете ме, госдподине, че си позволявам свободата, аз непознатата, да Ви пиша подобно писмо, но извънредно ми е неприятно днешното състояние на обществото, когато чувам думи на скептицизъм и на нерелигиозност около мен. Аз толкова обичам нашата мила Франция, нейната армия, която е живият й образ, нашето знаме, което Вашите последователи не считат достойно да поздравят, когато то минава. Аз съм изпълнена с толкова почитание към Бога и всички религии, че не се стеснявам да се обърна към Вас. Зная Ви като толкова интелигентен и надарен със сърце, че в името на нашата страна настоятелно Ви моля: спрете този решителна кампания против това, което съставлява силата и щастието на човечеството: Вярата. Ако имате възможност и ако не Ви е неудобно, господине, да отговорите на една госпожица, обявила се против Вашите принципи, бих била щастлива да получа писмо от вас. Благоволете да ме извините за всичко наивно в писмото ми. Аз имам привичката винаги да казвам нещата, както ги схващам - откровено.

Благоволете да приемете, господине, и т.н.

Фернанда Ганевал 5, rue Louis a Villeurbanne

Остатъка от текста може да прочетете на следния адрес

Редактирано 28 септември 200619 г. от xsakex (преглед на промените)

Прекрасно написано, наистина изпълнено със смисъл и съдържание идващи от сърцето на човек познал в дълбочина Бог.Поздравления за този цитат xsakex беше ми интересно да го прочета.

Редактирано 28 септември 200619 г. от shumarov (преглед на промените)

Това сарказъм ли беше? Това беше само интро. самата книга е останалия текст

Със затаен дъх прочетох писмото на тази жена, изпъстрено с толкова искреност, извираща от дълбините на нейното сърце, пропито с толкова болка и загриженост!

Браво, Хsakex, поздравявам те за тази тема!

"...Вие искате според Вашите социалистически принципи (добри на думи понякога, но неосъществими на практика) да подобрите участта на човешкия род. Как бихте могли да го направите, прочее, ако разрушавате в него самия му принцип на щастие: Вярата?..."

"...Колко пъти съм се възмущавала, слушайки разговори на младежи и млади момичета даже от моята възраст. Изглежда, че те преди да са живели, са вече уморени от живота, пропити всички от фалшиви принципи, всички обезкуражени, възбунтувани..."

"...Не виждате ли, господине, че към това отива нашата нещастна страна, твърде жизнеспособна още, но която Вие изпращате на смърт, разрушавайки сърцата на нейните деца?..."

Това сарказъм ли беше? Това беше само интро. самата книга е останалия текст

Останалият текст приятелю е сбор от купчина простотия,а липсата на що годе елементарни познания се прикрива от безсмислена патетика.Но да не бъда голословен.

Основните наченки на мисъл(а дори и тази формулировка е прекалено благосклонна) се изразяват в нещо като бунт с/у установения ред.Казвам нещо като бунт,защото дори да възприемем идеята за смазващите окови на Закона,то автора на статийката ни предлага друг закон.Законът на безвластния комунизъм.Какво представлява това безумие дори и автора му незнае.Доколкото помня комунизмът е диктатура на пролетарията.Какво ще рече безвластна диктатура?? А иначе нагло се говори за това що е лицемерие.

Интерес представлява и трактата за страданието на децата.Но какво виждаме тук?

--Причината за това страдание бил бракът и отредената му ретроградна роля.

А жертвите били децата без семейство.А решението,което се предлага е унищожението на злото(разбирай брака).Съвсем елементарен опит да се противопостави Любовта на Отговорността.Нелепост някаква.Не виждам смисъл да си правя труда да я оборвам.А броя на изоставените деца нараства именно с нарастването на извънбрачните връзки.Справката в кой да е дом за сираци е абсолютно доказателство.

Останалата плява също не изпъква с по-смислени съждения,но ако желаеш и нея ще прокоментираме.

Редактирано 28 септември 200619 г. от badr (преглед на промените)

Законът на безвластния комунизъм.Какво представлява това безумие дори и автора му незнае.Доколкото помня комунизмът е диктатура на пролетарията.Какво ще рече безвластна диктатура?? А иначе нагло се говори за това що е лицемерие.

Коминизма в своята теория не никаква дикататура. Това, че т.нар социализъм тук е бил диктаура НАД пролетариата, не е от значение, защото автора не е българин.

Говори се за комунистическо общество - без роби и господари.

В това общество се предполага, че живеят хора с разум и чувство за солидарност и отговорност. Следователно всеки човек има глава на раменете си да преценява кое е добро и зло.

Ако не е наличен този фактор тогава всички богове да се съберат над главите ни няма да помогнат. Ако човек разсъждава "не е важно на мен да е добре, а на комшията да е зле" или "абе нали не е до мен, кфо ми пука" няма да се докара до доникъде.

Ако мислиш се сегашния "ред" е цвете за мирисане тогава само те оправдавам да отречеш така наречения бунт. Нима ти харесва този ред в който едни умират от глад, а други се оплакават, че са преяли?

Ако след 2 години брак не ти пука за този за който си оженил/омъжил самия брак като един документ не може да ви оправи отношенията и става излишен. Както преди за сключвали бракове бес дори да са се видяли младоженците - това ли е по-нормално?

В интерес на истината темат за брака не е толкоз религиозна и мисля, че е обсъждана вече. Защо тогава сега все по-малко семейства сключват брак и живеят на семейни начала?

"Дикататура на пролетариата" - това не е ли пролетариата (работещите) да казват какво да се прави?

Виж, тук щом е форум за религия и се пускат про-религиозни теми, така може да има и теми протива нея, каквато е тази.

П.П. Радвам се че поне един е прочел целия текст

Редактирано 29 септември 200619 г. от xsakex (преглед на промените)

Не трябва човек да се примирява със съдбата, т.е. мълчаливо да понася всичко, което му пречи, и аз прибавям още: човек не се примирява, освен при едно условие - когато смята, че тази съдба е непреодолима.

Мисля, че горният цитат отразява същноста на тезата на Себастиан Фор. Също така ми се струва, че ако Фор беше живял в наше време щеше да осъди комунизма/социализма като форма на религиозно мислене. В това отношение съм напълно солидарен с неговите разбирания.

Прав си донекъде - той е анархист следователно е против този строй, който е бил наложен тук (за болшевишкия "комунизъм")

Мисля, че горният цитат отразява същноста на тезата на Себастиан Фор. Също така ми се струва, че ако Фор беше живял в наше време щеше да осъди комунизма/социализма като форма на религиозно мислене. В това отношение съм напълно солидарен с неговите разбирания.

„О, брате мой,

Когато изгониш боговете от небето и земята, когато се отървеш от господарите горе и господарите долу, когато извършиш този двоен освободителен жест, тогава, о, брате мой, ти ще се избавиш от своя ад и ще осъществиш своя рай.”

Едно доказтелсатво че вярата не е достатъчна за да те предпази от греха и паданието или може би че хората разбират вярата по различен начин.

за infinity1305:

Я свободен, словно птица в небесах

Я свободен, я забыл, что значит страх,

Я свободен - с диким ветром наравне

Я свободен наяву, а не во сне!

Ами Пазарджик...какво повече да кажа

Всички хора нямат като Вас, господине, благороден характер и високо схващане за своите лични задължения в света. Всички не са способни да живеят добре и честно, ако не чувстват зад себе си един закон, който да им говори по начин много по-убедителен, отколкото биха могли да правят това у тях чувствата на чест, често твърде приспани и понякога почти несъществуващи.

Благоволете да ме извините за всичко наивно в писмото ми. Аз имам привичката винаги да казвам нещата, както ги схващам - откровено.

Единствено с тези част от писмото съм съгласна, по първото изказване мисля, че наистина не трябва да се правят опити да се отнема вярата на хора, които се страхуват от ада, те може би нямат изградена друга ценностна система или на отчаяни хора, които може да сложат край на живота си, ако не се надяват, че има живот след смъртта. А с това масово пропагандиране се постига точно това /това писмо ме накара да осъзная като грешка опита да убеждавам хората в липсата на силата, в която вярват/.

А с господина съм съгласна само по две точки:

Мизерия на стомасите - това е гладът; мизерия на ума - това е невежеството; мизерия на сърцата - това е омразата.

Но не мисля, че гладът, невежеството и омразата са нови явления или че може да се оправят с бевластнически комунизъм и неверие. А премахването на всичките властнически бастилии; капитализъм, власт, религия, собственост... ще доведе до приравняване, което няма да прави хората щастливи според мен, само от човека си зависи какво ще го прави щастлив и на какво ще се радва.

Всъщност единствената му идея, която приветствам е относно брака и брачните окови. Вярно, че и тук става въпрос за това как хората гледат на брака, но още има прекалено много тесногръдие относно извънбрачните деца, което се надявам да се промени.

Така че според мен неверието и вярата трябва да си останат, както сега, въпрос на избор. Остава спорен въпросът дали както едните пращат неверниците в ада, така ние невярващите да пратим вярващите в зоната на невежеството? Но според мен както религиозната пропаганда вече не е толкова силна, така и атеистите не трябва да започват масова пропаганда на идеята си. Дали да се популяризира неверието е въпросът, аз по-горе дадох моя отговор по въпроса.

Всеки човек вярва в нещо - един че има бог, а друг че няма . Наистина понякога вярата или по-точно страха от божието наказание предпазват някои хора от вършенето на злини. Случаите когато насилието и и другите прегрешения се оправдават със същата тази вяра обаче също не са малко.

Днес като пътувах в автобуса и четях една книга "Основи на Безвластието" ми попадна интересна мисъл - "Всички добродетели, които имаме - състрадание, съчувствие, взаимност, социалност и взаимна солидарност си ги има в човека, а религията просто ги е обвила в "божествена" обвивка и кара хората да мислят, че ако не е тя и наместниците на земата хората ще озвереят" Цитата е по памет, и също искам да добавя - тези чувства на състрадание ги намирам дори и у домашния ми любимец - кучето. Което откърми маса котки и накрая заплати за добротата си - операция за кастрация и премахване на половината й вътрешности. А кучето ми никак не е религиозно, просто това си му е инстинкта - като види малко и беззащитно животинче да му даде да бозае от нея и да спи при нея.

Днес като пътувах в автобуса и четях една книга "Основи на Безвластието" ми попадна интересна мисъл - "Всички добродетели, които имаме - състрадание, съчувствие, взаимност, социалност и взаимна солидарност си ги има в човека, а религията просто ги е обвила в "божествена" обвивка и кара хората да мислят, че ако не е тя и наместниците на земата хората ще озвереят"

Не мисля че религията прави така. Това е наивно. По-скоро една от функциите и е да им напомни за тези им добродетели, та да прибягват по-честичко до тях, а не да вземат да се самозабравят - нещо което очевидно е не по-малко човешка черта от цитираните.

Цитата е по памет, и също искам да добавя - тези чувства на състрадание ги намирам дори и у домашния ми любимец - кучето. Което откърми маса котки и накрая заплати за добротата си - операция за кастрация и премахване на половината й вътрешности. А кучето ми никак не е религиозно, просто това си му е инстинкта - като види малко и беззащитно животинче да му даде да бозае от нея и да спи при нея.

Инстинкт - правилно - не чувство за състрадание и не добродетел - просто инстинкт. Не съм чак толкова добре запознат, но доколкото знам в случая няма съзнателност и следователно самото действие не може да бъде определяно като добро или лошо.

Религията е средство за манипулация и контрол. Специално в християнската религия могат да се намерят доста аналогии с проекта на Джеръми Бентам за затвора Panopticon. Супер е да вярваш в нещо, но самото действие на вяра е нещо прекалено лично, за да оцелее или поне да остане непокътнато в условията на някакви мащабни обединяващи концепции.

Лесно е да се насочиш към вече създадени и систематизирани колекции от ценности, които просто трябва да спазваш или да си внушаваш, че спазваш. Така че "вярващите", подчинили съществуването си на вписване религиозни ценностни концепции, просто бягат от отговорност.

Колкото и клиширано да звучи.

Зашто Бог не ме обича? На 20стия си рожден ден се молих да умра но Тои не чу молитвите ми!

Религията е средство за манипулация и контрол. Специално в християнската религия могат да се намерят доста аналогии с проекта на Джеръми Бентам за затвора Panopticon. Супер е да вярваш в нещо, но самото действие на вяра е нещо прекалено лично, за да оцелее или поне да остане непокътнато в условията на някакви мащабни обединяващи концепции.

Лесно е да се насочиш към вече създадени и систематизирани колекции от ценности, които просто трябва да спазваш или да си внушаваш, че спазваш. Така че "вярващите", подчинили съществуването си на вписване религиозни ценностни концепции, просто бягат от отговорност.

Колкото и клиширано да звучи.

Ще ти предложа една съвсем друга гледна точка.В науката съществува понятие наречено "Ентропия" общото значение на което е "степен на подреденост на системата".Та значи всяка концепция(без значение каква) се стреми да намали нивото на хаотичност и да внесе подреденост.Човешкото съзнание също се опитва да постигне по-голяма подреденост или с други думи да намали степента на свобода.

И тъй като всяка концепция е опит за подреденост,то спокойно може да отнесем твоята аналогия с проекта на Джеръми Бентам за затвора Panopticon към всяка концепция.

Очевидно обаче човек по природа се стреми към систематизиране и концептуализиране.Какво е стремежът към знание ако не горния стремеж.Религията същевременно най добре изпълнява функцията да внесе подреденост в системата.Виждаш ли как именно религията се явява най-близо до човешката природа.От тук и ясния извод че най-естественото състояние на човека е религиозност.

Затова прощавай,но аргументите ти ми звучат несъстоятелно.

Зашто Бог не ме обича? На 20стия си рожден ден се молих да умра но Тои не чу молитвите ми!

Така или иначе ще умрем. Живота не винаги е лесен. Да се опиташ да избягаш - няма как. Всичко, което правим има значение, с всяка мисъл, дума и действие определяме бъдещето си.

И не е толкова важно дали животът има смисъл, а дали ние придаваме смисъл на живота, който живеем. Ако не намираш смисъл да живееш заради себе си, живей заради другите. Виж колко са много. И повечето страдат. Ако не им помогнеш ти, кой ще го направи?

Зашто Бог не ме обича? На 20стия си рожден ден се молих да умра но Тои не чу молитвите ми!

Не казвай това...

Не казвай, че толкова боли, че искаш да прекъснеш тази магия, наречена живот...

Нищо красиво ли не виждаш, когато сутрин отвориш очи?Нищо ли няма смисъл, значение, нищо ли не дарява радост...?Никой ли?

Само на 20...на 20 може би не можеш да разбереш живота...и Бог...

Но на 20 можеш да опиташ, да се научиш, да промениш...повярвай ми, можеш...

Повярвай ми, всеки един слънчев лъч, всеки един любовен трепет, всеки един дъх...си заслужава...

Никога не казвай това пак...

п.п. Знаеш ли BLEST.

Ако имаш майка...иди да и целунеш ръка и да и се извиниш безгласно за глупавата си молитва.

А на Бог благодари, че не те е чул.

мммда,така си е къв бог,кви пет лева,колко е лесно да прехвърляш отговорността на друг(бог например) и винаги да е виновен ,а ти не за допуснатите грешки.

Очевидно обаче човек по природа се стреми към систематизиране и концептуализиране.Какво е стремежът към знание ако не горния стремеж.Религията същевременно най добре изпълнява функцията да внесе подреденост в системата.

напротив-човек винаги се стреми към ХАОСА и винаги иска да избяга от наложените му рамки и ограничения ,а

религията иска да го вкара в тях.

Редактирано 14 октомври 200619 г. от tsetso (преглед на промените)

мммда,така си е къв бог,кви пет лева,колко е лесно да прехвърляш отговорността на друг(бог например) и винаги да е виновен ,а ти не за допуснатите грешки.

напротив-човек винаги се стреми към ХАОСА и винаги иска да избяга от наложените му рамки и ограничения ,а

религията иска да го вкара в тях.

Няма такова нещо като стремеж към Хаоса.Човек отхвърля тези рамки именно поради неразбирането им и непознаването им.Тоест това е стремеж именно към познатото към отхвърляне на хаоса.

Думите ти

мммда,така си е къв бог,кви пет лева,колко е лесно да прехвърляш отговорността на друг(бог например) и винаги да е виновен ,а ти не за допуснатите грешки.

представляват именно такова завръщане към онова което ти смяташ за вярно,към подредеността, не към хаоса.

В подкрепа на твърдението си ще кажа само,че в никоя религия отговорността на човек не се прехвърля в/у Бога.Ярък пример даваш за отхвърляне именно на непознатото(хаоса),което в случая е религията и се връщаш към ясната и точна мисъл "Друг не може да е виновен за допуснатите от мен грешки"

Редактирано 14 октомври 200619 г. от badr (преглед на промените)

мммда,така си е къв бог,кви пет лева,колко е лесно да прехвърляш отговорността на друг(бог например) и винаги да е виновен ,а ти не за допуснатите грешки.

напротив-човек винаги се стреми към ХАОСА и винаги иска да избяга от наложените му рамки и ограничения ,а

религията иска да го вкара в тях.

Хъм, да поговорим за хаоса искаш ли? Да си кажем няколко думи за него и за науката. Да се говори за хаос в науката е смешно. Там се говори за ентропия и енталпия. Като сумата от двете неумолимо е равна на нула. Закон! Научно обоснован. Така че, когато някъде расте хаоса, на друго място расте подредбата. Човек не може да се стреми към нещо извън природата му - а именно към равновесие - следствие от закона! Справка физиката от десети клас нататък... Помисли, след като си опресниш знанията. Как така става, кой прави законите и ги кара да се изпълняват с неизбежната истинност...

----------------

badr, извинявай, не видях твоят пост - казал си го преди мен

Редактирано 16 октомври 200619 г. от darkterminal (преглед на промените)

Ще ти предложа една съвсем друга гледна точка.В науката съществува понятие наречено "Ентропия" общото значение на което е "степен на подреденост на системата".Та значи всяка концепция(без значение каква) се стреми да намали нивото на хаотичност и да внесе подреденост.Човешкото съзнание също се опитва да постигне по-голяма подреденост или с други думи да намали степента на свобода.

И тъй като всяка концепция е опит за подреденост,то спокойно може да отнесем твоята аналогия с проекта на Джеръми Бентам за затвора Panopticon към всяка концепция.

Очевидно обаче човек по природа се стреми към систематизиране и концептуализиране.Какво е стремежът към знание ако не горния стремеж.Религията същевременно най добре изпълнява функцията да внесе подреденост в системата.Виждаш ли как именно религията се явява най-близо до човешката природа.От тук и ясния извод че най-естественото състояние на човека е религиозност.

Затова прощавай,но аргументите ти ми звучат несъстоятелно.

Напълно съм съгласен с генетично заложения стремеж към подреденост у човека.

Но подреденост не означава непременно йерархичност, нали? Имам предвид, да вярваш или да знаеш, че има някой или нещо отгоре, което те наблюдава, знае всичко всичко за теб и ти показва някакъв точно определен коловоз, по който трябва да вървиш, означава до голяма степен да бъдеш контролиран. Контролът, от една страна се явява в противовес на хаоса, но от друга- води към застой, повторяемост, а уе изобщо спира развитието на индивида.

При тези обстоятелства достигането или поне приближаването до състояние на хармония и подреденост ми изглежда невъзможно.

Да се твурди, че естественото състояние на човека е религиозност, означава да се твърди, че естественото състояние на човека е изявяване на някакъв абсурден стремеж да бъде контролиран, което влиза в противоречие с вече споменатото търсене на подреденост.

И така.

Зашто Бог не ме обича? На 20стия си рожден ден се молих да умра но Тои не чу молитвите ми!

Значи, взимаш два молива, пъхаш ги във всяка една от ноздрите си и удряш с все сила лицето си в масата. Пък да видиш как бързо- бързо ще те заобича.

Не забравяй и да си пуснеш първо HIM, ей така, за кураж

А пък ако не успееш, не се оправдавай с Бог!

Значи, взимаш два молива, пъхаш ги във всяка една от ноздрите си и удряш с все сила лицето си в масата. Пък да видиш как бързо- бързо ще те заобича.

Не забравяй и да си пуснеш първо HIM, ей така, за кураж

А пък ако не успееш, не се оправдавай с Бог!

Хората са различни. И имат различни гледни точки за света. Да не приемаш различните е нетолерантност.

Това означава, че не приемаш и себе си. Защото си различен в очите на много други.

Всичко което прави хората по-добри е добро.

Понякога хората страдат. Лош стил е да се подиграваш с това.