Всеки човек губи в живота си доста ценни неща.Как продължавате живота си,когато загубите ценното?

Ето и моето мнение по въпроса:

Когато изгубим нещо наистина ценно,ни се струва,че светът се срива в краката ни.Губила съм,но животът продължава,колкото и да ни е тежко,трябва да съберем сили и да продължим напред.Това е едно от изпитанията на живота.Или може би губим нещо или някого,за да може да оценим наистина колко скъпо е било за нас.Нали има такава мисъл:"Чак когато изгубиш нещо,разбираш колко ценно е било!"

Може би е така,защото не сме научени да оценяваме това,което имаме...

Редактирано 28 октомври 200619 г. от helenasilvia (преглед на промените)

Ами аз не един път съм губила много ценни за мен неща..но какво друго можем да направим освен да продължим?!..не можем да се върнем назад..не можем и да спрем, живота просто си върви и няма да ни чака и какво друго ни остава освен да продължим напред?!

Понякога...просто продължаваш.Както преди да придобиеш това, което сега си загубил.

А друг път...губиш и себе си...

Всеки път е различно. Какво си загубила сега?

Незнам " как", но знам, че животът минава...времето си лети и никой няма да ме чака да се окопитя...затова май всичко е въпрос на нагласа към гадостите,които ти се случват в живота...Някои се преживяват по-леко,други не.... То ако се питаш как да продължиш,май отговор няма да дойде...нещата просто ще се и се случват...въпроса е как се вписваш в тях....

Според мен, когато човек изгуби нещо ценно...след определен период от време се появява друго ценно,защото човек има нужда да обича и да се привързва...да знае,че има нещо ...ценно в живота си...

Трябва да продължиш.

Колкото и да боли и колкото и да е трудно.

Животът никога вече няма да бъде същия.

Знам.И аз съм го изпитвала.

Само за два дни преди 18 години загубих и баща си и момчето,което обичах.

Всичко се срути в душата ми-мечти,надежди...

И щях да се взривя от болка.

Боли и сега.

Болката е същата.

Не мога да ги върна.

Липсват ми всеки миг през тези 18 години.

Трудно ми е,но живея-и заради тях.

Губим ценни неща. В крайна сметка накрая губим и живота си.

Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо.

Всичко е като дъга след летен дъжд.

Идва и си отива.

Освен едно.

Най-ценното, което не можем да загубим.

Най-ценното е истинската ни същност.

Това, което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега,

това, което мисли мислите ни и преживява чувствата, което осъзнава света,

това, което наричаме ум.

Умът е като огледало на повърхността на което се случва всичко. Мисли, чувства, феномени, вселени...

Картинките идват и си отиват.

Умът на всеки в същността си е съвършен. Безкрайна ясна светлина.

Безстрашен, радостен и добър.

Това никога не губим.

Това е, което сме.

Това може да се преживее от всеки.

Само мнение, без претенции за единствена истина.

Определено се лутам доста докато просто намеря нов начин да продължа. Никой не е казал че да живее човек е лесно...

А защо трябва в живота ни да има само едно ценно нещо, сигурна съм че са много повече макар и неосъзнати и защо да не продължим живота си, нима това ще върне загубата или времето?

Ясно е че няма как да стане, тогава защо да не продължим напред, заради самите нас, заради нещата които не сме видели, не сме направили, не сме прочели, заради хората с които всеки ден обменяме мисли, чувства...

Колкото до ценните неща те са като щастливите мигове, човек разбира за тях едва когато са минало.

Как да продължим живота си,когато изгубим ценното?

Риторичен въпрос. Най-ценното е живота.

Като пренаредим ценностната си система. Винаги има за какво да продължим живота си. Само трябва да съхраним вярата...

Трябва да имаш достатъчно сила, да можеш да продължиш...

Може би е така,защото не сме научени да оценяваме това,което имаме...

В различин периоди от живота си понякога не ценим нещата,които имаме,а също и спираме да забелязваме и да се радваме на малките неща в живота.Така се случва със здравето ни,любовта,приятелството,честта,уважението и т.н. и за съжаление оценяваме това,което сме имали чак когато го загубим.Тези пък неща участват в изграждането и съхранението на ценностната ни система.

Всъщност има една много простичка истина,която всеки осъзнава в различен период от живота си,а именно че няма нещо на този свят,което да спъне желанието человешко да се изправи след поредната трудност и да продължи напред.Слабия търси оправдания,а силния намира начини.

Не е срамно човек да се спъне и да падне.Срамно е ако не се изправи,за да продължи нататък.

Всеки човек губи в живота си доста ценни неща.Как продължавате живота си,когато загубите ценното?

Забравям...

Забравям...

Мисля,че нещо,което наистина е било ценно,което е означавало много за теб не може да се забрави просто така...

Забравям...

Мисля,че нещо,което наистина е било ценно,което е означавало много за теб не може да се забрави просто така...

Хелън, аз разбирам Динди какво има предвид. Но просто няма друг начин. Трябва да се научим сами да се щадим, понеже няма кой друг. Че няма да е лесно - няма да е. Но ще цитирам една любима моя мисъл за ен-ти път "И сърцето ми е само едно, и живота ми е само един" . В живота ние постоянно печелим и губим. Губиш нещо, за да спечелиш нещо по-ценно и по-добро.

Предполагам, че ти си като мен - трудно се разделяш със стари неща. Но това не е в наша полза. Това, че както казва Динди, се опитваме да ги забравим, не означава, че те ще загубят своята стойност за нас...

Хелън, аз разбирам Динди какво има предвид. Но просто няма друг начин. Трябва да се научим сами да се щадим, понеже няма кой друг. Че няма да е лесно - няма да е. Но ще цитирам една любима моя мисъл за ен-ти път "И сърцето ми е само едно, и живота ми е само един" . В живота ние постоянно печелим и губим. Губиш нещо, за да спечелиш нещо по-ценно и по-добро.

Предполагам, че ти си като мен - трудно се разделяш със стари неща. Но това не е в наша полза. Това, че както казва Динди, се опитваме да ги забравим, не означава, че те ще загубят своята стойност за нас...

Може би си права Чейни,понякога живея в миналото,а знам,че то няма да се върне и знам,че животът е единствено в настоящето.

Редактирано 31 октомври 200619 г. от helenasilvia (преглед на промените)

Когато загубиш нещо ценно ли... Тогава си изливаш мъката, за да ти олекне.. И продължаваш. Опитваш се да забравиш или поне да скатаеш болката дълбоко в себе си на място, където дори ти самата трудно ще намериш... И продължаваш да бъдеш радостта в нечий друг живот, както за теб е бил ценен изгубения..

Хора,аз например винаги оценям ценните неща,но въпреки това ги губя...тай4е вс тая...

Забравям...

Мисля,че нещо,което наистина е било ценно,което е означавало много за теб не може да се забрави просто така...

Когато загубиш нещо ценно ли... Тогава си изливаш мъката, за да ти олекне.. И продължаваш. Опитваш се да забравиш или поне да скатаеш болката дълбоко в себе си на място, където дори ти самата трудно ще намериш... И продължаваш да бъдеш радостта в нечий друг живот, както за теб е бил ценен изгубения..

Нищо материално не е ценно за мен!

Наскоро "загубих" човека, с който си представях живота! ( в смисъл той не иска да е с мен ) Не знам дали тя не оцени какво може да има или аз прекалено очаквах, но няма значение. Съсипан бях!

Но тренировките са ме научили да съм силен, да преглъщам болката, да продължавам! Специално отидох на море и там излях цялата си мъка и оцених живота с неговата сила! Оцених, че щях да загубя повече от колкото щях да спечеля. Оцених природата, оцених силата й.

Бях си направил програма: сутрин бягам на плажа до толкова до колкото вече да не мога, да нямам сили. Отивах да ям нещо после във фитнеса на една круша бой до когато можеш, сън 3-4 часа и след обяд на плажа. Имам едно прекрасно местенце на Несебър на което виждам цялото море, целия залив и дори Бургаския залив. И там медитирах ( моля тези, на които не им се вярва да не се смеят ) и премислях нещата. Вечерта късно плуване до колкото мога да издържа!

За 10 дена си изкарах цялата негативна сила, натрупах качествени изменения по мен и преосмислих живота!

Ако говориш, че наистина си загубил човек- това вече е тежко. Сподели с някой мъката си отиди на фитнес и си излей цялата злоба към живота - ще ти олекне!

P.S. Нека това се приеме само като мнение без да се критикува и без изказвания за възрастта ми и т.н.

Благодаря!

Редактирано 23 декември 200718 г. от lidera (преглед на промените)

Нищо материално не е ценно за мен!

.....

Ако говориш, че наистина си загубил човек- това вече е тежко. Сподели с някой мъката си отиди на фитнес и си излей цялата злоба към живота - ще ти олекне!

Да ... нищо материално не е ценно - за това си прав.

Фитнес .... - помага да се измориш .. да поспиш малко, но не може да помогне в случаи като този.