Днес ти си нашият ТАМАДА

а аз седя и се дивя

Ето моят АЛАВЕРДИ

че ще ставам да чета.....

Животът - това е малка детска ризка,

цялата оакана от нас....

Да пием за тези дни,приятелю,

когато ще успеем да я изперем!

P.S. недей с това "обичам те",че някой да не си помисли нещо за нас двамата...

П.П. Докторе, нищо лично, но аз нямам задни мисли. Компасът ми сочи винаги Север, но това не пречи да казвам на приятелите си че ги обичам! Ако някой го носят трескави течения и мъглата му е замрежила погледа, да си вземе добър навигатор и да спре да мисли за глупости. Обичам те - там беше за всички които обичам. Обичам Теб Само - обаче е само за нея - целувам Я, а тя сигурно спи

То много ясно-ама защо не го оформи в стих?

То много ясно-ама защо не го оформи в стих?

Щоту много ми се спи бре Дофтуре...

Вие двамата горите

тук в римите стоите

за радост наша ,

че ще вдигна чаша

Наздраве Аника.

За тебе ще изпея едно куплетче :

Me gusta tomar mis copas,

aguardiente es lo mejor,

tambien el tekila blanco

con su sal le da sabor.

Обичам да надигам чашите,

с ракията е най-добре,

но обичам много и текилата,

със солчица по-добре.

Не съм от феновете на текилата,

патриот-обичам си ракията,

но във ваша чест надигам и в килията...

За 'дето падна ми хавлията!

Редактирано 15 ноември 200619 г. от DeadSmurf (преглед на промените)

Довечера Ви каня аз на вино

със месенце на шиш нанизано.

Да се напием до забрава

ех,каква забава...

Всеки тук е поканен,

да не са чувства изоставен,

че приятелството е вечно

когато е подкрепено с нещо течно.

Благодаря за таз покана

и благодаря, че тя не е

безместна, че обичам

месенцето много.....

А за пиенето може, ама

ако не ме опива.....

Зима.

Запотени прозорци и тихи усмивки.

Навън свети всичко.

Вали.

Винаги,

когато тече златно вино

по твоите устни

се чувстваш прекрасно, нали?

Камината свети

и пада нощта

студена и остра навън.

А ти се унасяш

и бавно сърцето

потъва във приказен сън...

Насън виждаш лято -

горещо и дълго,

със плажове китни

и потни тела.

Посягаш към пясъка.

Потъваш в вълните.

Но връща се твоята зимна тъга.

Наливай вино -

златно, тежко!!!

Наливай ми мечти

за лято жежко!

Наливай ми любов

и ярко слънце!

Наливай в чашата ми. И във мен.

Навън е зима

и вали... Дано се върне някой ден

ЛЯТОТО...

Ще те перна силно зад врата,

ти Железний там недей се бута,

с гола плът - с усмивка на лице,

ще се срещнем и ще те бутна.

Ще дрънчиш по стълбите за смях,

и не се опитвай тука,

да отхвърлиш със замах,

гарвановата поука!

Не питай защо Слънцето залязва

Не питай защо Луната се смалява.

Вземи си чаша налей от рубина

Огледай се намери си половина.

Едно прозорче във

нощта отваряш

вратичка към

сърцето си ми даваш

с усмивка ме даряваш

и в миг забравям и

болката от миналата

скръб....

Сърцето ми със грижа ти

обгръщаш и искам да ти

вярвам 100 процентно

дано и ти за същото мечтаеш

дано във теб открия себе си

Потребна.....

През всеки следващ ден

се питам аз какво е любовта

и отговара май е много прост

да ти ПУКА за някой и да

си до него когато плаче...

Това е любовта, да не караш другия

до теб да плаче, а усмивка всеки

ден да му даряваш.

Любовта е

да ДАВАШ.....ДАВАШ.....и да не се

изморяваш от това....

ТЯ дела е не думи, тя сила е

помощ да получиш, ръката ти

да има кой да вземе и да те хване

здраво, за да не паднеш.....

Това ли истинстината е незнам и само питам и търся отговора.....Ще го намеря този отговор аз знам и истината за истинското ще открия....Това е моята съдба- да търся и да Намеря.

Негативизъм и жажда

за отмъщение..

върху човек, сляпо

повярвал в нечий свят.

Доверил се и разбрал..

че приятел е не този,

който създава интрига,

а този, който истински

го подкрепя и му вярва.

Безкрайно лицемерие

и мозъчни атаки,

това приятелко моя,

наричам аз глупави

човешки майтапи.

На хора, изгубили себе си

някъде из дълбините на мрака

и търсещи начини

невинни души

да повлекат като лавини.

В недра тъмни.. и студени

като техните души вледенени.

***

Пропяваш Калисто

и думички чисти

нареждаш полека

на белия лист.

А как ги разбра

ти душите

дали са черни,

метални, сребристи,

или звънливи

и стъклено чисти.

Не ти ли го казаха

думите чужди -

понявга неверни са -

промълвени без нужда,

от сляп гняв и

страх без покой.

Дано да не бъде

съдбата ти знойна,

такава злощастна,

каквато е мойта.

...

не съди строго момчето

***

Пропяваш Калисто

и думички чисти

нареждаш полека

на белия лист.

А как ги разбра

ти душите

дали са черни,

метални, сребристи,

или звънливи

и стъклено чисти.

Не ти ли го казаха

думите чужди -

понявга неверни са -

промълвени без нужда,

от сляп гняв и

страх без покой.

Дано да не бъде

съдбата ти знойна,

такава злощастна,

каквато е мойта.

...

не съди строго момчето

Тя да съди няма

и съдена не иска да бъде,

а просто да обича,

да бъде в хармония

с тези около нея..

---

И думите са празни,

ако вяра нямаш

и думите са неясни,

ако мъгла търсиш.

Но сърцето ти знае..

що е вярно и що не..

Думите излишни са

щом слушаш ти

не с уши, а с мъдрост

и думите ненужни са

щом не знаеш ти

що е истинска обич.

Ако приятелството

значи недоверие

и любовта просто игра,

признавам.. не знам аз

тези "правила".

И да ги науча не искам,

не са ми в стила.

Сияние нежно.. цветно

обгръща моята душа.

Богато на гами топли..

задминава всяка суета.

Обагря ме с нежност

придава безмълвна красота.

С усмивка приветлива

и очи, пълни с благодарност

за цялата Любов,

която крие се в този зов.

Сияние нежно.. цветно

приветливо е, Безкрайна.

Прегръдка на светлина

чрез чувствени слова..

Ти сили даряваш..

и радваш една малка душа.

Когато колелцето на живота завърти се

когато съдбата думата си каже, не можеш

да я спреш, не можеш и да и кажеш Спри

тя просто действа и диктува ти живота

понякога успехи имаш само, но

не винаги така е....

А когато зле си- тогава, кой ще ти помогне,

кой ще те погледне и усмивка ще ти подари.

Еуфоричен и без пристан е самия живот понякога

хвърля те в такава посока в каквато Никога

не си очаквал, че Точно на теб ще се случи...

Понякога само се усмихваш и сърцето ти се пълни

с красота, не че има причина за греещата усмивка

на лицето ти, но просто искаш да се усмихваш,

за да придизвикаш доброто да се случи в живота ти

и то се случва, защото се стремиш към доброто

и даваш любов и приятелска ръка на Всеки

имащ нужда от ръката и сърцето ти....

Не е нужно с някой да се сравняваш,

нужно е да бъдеш себе си и да даваш

само тогава, ще оцениш стойността си

и силата вътре в себе си, че ТЯ е Огромна....

Ей, така се чувствам волна като тях

Редактирано 16 ноември 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Събудих се с отворени очи

отворени за хубавия свят

радостта от вън струи

за щастието днес се преродих.

Сънят-казват е като смъртта

но само малка я наричат

Истина е-казвам ви го аз

прераждаш се за нов живот.

NECRO III

изчезна ужасът ледникав

в гърба ми с ледената пот

и само дето нямам сили

да спра сълзливя поток

овързан върху мека маса

накичен по ръцете със игли

отгоре ми се зъби грозна лампа

отдолу нещо влажно ме боли

опитвам се но не говоря

май нямам дъх и гласни струни

очите си не мога да затворя

студено ми е първи юни

долавям слабото бучене

на някаква машина на вода

усилва се потича и я чувствам

из вените си бързотечна

лютива пяна из устата

по пръстите ми борови иглички

в ушите ми камбанен звън

“обичам те” проронвам тихо

на спомен за топли коси

дочувам как някой ме вика

и бавно затварям очи…

Във тишината чувам твоя глас

нежно мълвиш и нежно думите

редиш, във стих или във мили

думи пак изричаш моето име...

За мене всичко би направил

защо не зная още, то времето

ще ми покаже отговора,

който търся....

Спокойно е в сърцето

и в душата огън не гори,

но твоето сърце за мен

тупти...

Какви мечти, какво желаеш

то времето ще ми е помощ

за това и скритото ще се

открие, когато поискаш

Ти да се откриеш....

Сърцето, жално е когато

в любовта си сам, когато само ти

обичаш, а другия студено гледа

те отсреща....

Дано не бъде каменно сърцето,

дано и топлината в някой да

намериш, такава топлина

която от две взаимно

свързани сърца да грее

и дано да топли Вечно....

Ultima Necat

----------------------

Когато ти ми каза

да си тръгна - помниш ли?

Не ти се противих

отидох си.

Недей да мислиш,

че е лесно

от сърцето си

да скриеш се.

Недей да мислиш

че не ме боли,

че съм бездушна,

сива яма,

че недоверието ти

не гори,

когато с него

пориш в мене рана.

Не се заричам,

че ще мога

да спра се

да обичам те.

Защото мъдроста

ни повелява -

Раняват всичките,

Последната убива.

...

Последната си!

Мъртъв съм!

Мъртъв съм!

Какава е тази участ непосилна

какво те пак рани и раната е

смъртоносна?!

Тежка е короната на царя

и в любовта е тежестта Голяма

когато в Любовта не са двама,

а само единия Гори...

Кое е измама и кое илюзия,

кое е истина и кое реалноост

и кое от тези е по-силно и

неудържимо...?!

Когато Истината се простре

към теб или скърбиш или

прируваш от щастие от

намереното Съкровище...

И в любовта е така

или е Истинска или

Фалшива, кой каквото

Избере това му се случва...

Да, и Любовта е Избор

да обичаш или да не

обичаш това е сега въпроса...

И хвърлена е ръкавицата при

теб връщанe назад Няма, колкото и

да искаш да смениш посоката

няма да спреш времето....

Това е живота Понякога Простичък,

Понякога прекалено Сложен....

Редактирано 16 ноември 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

Момичето в бяло,

кокичето на пролетта,

светлината на духа

..момичето в бяло.

Усмивката на нейното лице

нежността в нейните очи..

Топлотата на думите

и магията в обаянието.

Момичето в бяло.

Блясък.. заслепителен.

Това е тя..

Буйна кръв.. непримирима.

Воля, силна и несломима.

Момичето в бяло.

Любов лъха от недрата

на нейното сърце.

Любов.. това е събдата,

тя държи я в своите ръце..

момичето в бяло.

За Лора..

Ти си

------------

Рисувам те нежно,

по листа ми явяваш се,

пастелени тонове -

гладки вежди.

Разтеглени леко,

изгряват очите ти,

целувам полека,

горчиви черти...

DOUBT

дали да те обичам

тук на този бряг

в ръцете ми

да те оставя да изтичаш

като пясъка

разгърдена

като морето

да ме обливаш

с вълните си

разпенената страст

да ме изгаряш

с ръцете си

като слънцето

да ме помилваш

с косите си

като вятъра

да те обичам

като самотата

на този бряг…

Събуждам се ,с мечти отново

да видя светлина след мрака

опитвам се да ти говоря

но срещам само студенина.

Защо от думите се плашиш

не искаш с мен да споделиш

нима не вярваш в мойта искреност

а мъчиш ме,и си мълчиш.

И пак във сенките изпадам

отново тъжен ,но и пуст

където исках да срешна искреност

аз сблъсках се с мълчание.

Не мога насила да ги вадя думите

не мога мисли да чета

но знам че ти решаваш

дали да кажеш или не.

И дотогава мога само

да чакам като кораб пуст

и да се мъча сам във себе си

като изгубена душа.

Блян

Протегнах длан,

докоснах те...

Разперих пръсти,

срещнах плаха гръд,

задъхана...

наведох се,

отпих...

застинах в миг...

Разбрах.

Живял съм.

Единствено.

Да срещна теб.

Пусто е, и няма нищо

остана болка,и спомен тъжен

останаха парчета и сълзи

от туй което,бяха хубави мечти

Аз молех се,говорех и крещях

аз плаках сам във тъмнината

за тебе мислех и гневях се

защо така,защо не каза

Нощ след нощ,луна подир луна

очите ми,ума ми те жадуваше

аз с теб ,във твойта болка изгорях

за другите бях станал враг.

Защо така се случи пак

не се ли ясно изразявах

защо накара ме отново в здрач

и тъмнина да бъда сам

...

мрачен и студен ,сянка от нощта

-------------------------------------

Страннико къде отиваш пак

нарамил своята торба войнишка

с протрити дрехи и окъсан плащ

затътрул по пътя своите обуща

Защо прегърбен с наведена глава

покрита с шапка и коса голяма

поглеждаш с потъмнялото око

напред някъде в далечината

Припомняш си навярно ти

дни славни,дни хубави,велики

дни пълни с радост и веселие

око искрящо от възхита.

Не вярвал си че пак биеш

път стар,и път досаден

път познат ,със болка и сълзи

път минал, и път отново.

Май нямам настроение за стихове ,блахх

Редактирано 17 ноември 200619 г. от Morfey_A (преглед на промените)