jonov

Таксиметровият шофьор бай Ставри, чакал поредната си "жертва" в късните часове на нощта. И тъй, като преди това бил преял с домашно приготвен бобец, сега в корема му ръмжали малки тигърчета и от време на време изпускал силен звук и аромат "дяволски газ" извиращ сякаш от небитието. Било е някъде към 3.30 часа след полунощ. Корема на бай Ставри бил събрал налягане около три и половина атмосфери, отворил вратата за да освободи напрежението, когато ненадейно четири момичета идващи от близката дискотека нахлули в колата. - Към 24 блок, ако обичате господине, изчуруликали веселите момичета. Стиснал зъби бай Ставри, дал мръсна газ молейки се на ум да не стане най лошото. Как е стигнал до адреса само той си знаел, даже не преброил парите които му оставили момичетата. Изчакал малко да се отдалечат в тъмното, хванал се за волана с две ръце, надигнал се и от задника му излезнал звук, нещо средно между рев на бенгалски тигър и мотоциклет без ауспух.... Буквално задните му бузи припляскали като крилете на излитащ пеликан. Въздъхнал от кеф бай Ставри, отпуснал се на седалката ... и отзаде с уплашено гласче, пребледняло момиче промълвило: - Извинете, ама аз съм за 43 блок.

https://www.facebook.com/100087296907784/videos/6071106979609561

,

Писмо до бившия собственик на колата ми Здравей, сеньор Фабиани, карам твоята кола от лани. "Как така?"- ще зададеш въпрос. Отговарям: "От Италия нов внос!" Ти си бил този, който от каране я счупи, а аз този, който в далечна България я купи. "Как така?!" - пак ще зададеш въпрос. "Е, аз съм българин - гладен и бос! И колата, която ти погреба, аз карам втора употреба..." Да бе, да, още е цяла, макар ни жива, ни умряла! Сигурно не вярваш, че има човек, който да кара кола от миналия век?! Но това е България - много на Изток от Рая, тук всяка кола се кара, докато й дойде края. Това е положението, приятелю мил, няма пари за нов автомобил! Може да хлопа, може да тропа, така е в задния двор на Европа, Това катализатор, еко двигател, няма в България, приятел, реалността е до болка сурова всеки диша бензинова отрова. Ама как да ти кажа, как да ти опиша, тук от друго не може да се диша?! Хората станаха зли, егоистични, от бензина много по- токсични. Гневът прелива, любов не остана, злобата гори като на бензин октана. Затова дори на всеки колата да е нова, пак ще се задушаваме от хорската отрова. Но стига, не искам да съм морализатор, само накрая ще попитам - имаш ли за злобата катализатор!?.... Че тук такава част трудно се намира, а без любов дори кола накрая умира... п.п. Отговори ми бързо, чао, бамбино, че колата ми отива на...кино! Автор: Петър Донкин

От фейса 😀 Аз съм една уважаваща себе си гримирана, фризирана, ерудирана, епилирана, еманципирана, дисциплинирана, мотивирана, организирана и още няколко неща дето завършват на ирана...аха (ама идеята ми не е да се фаля) Жена. Онзи ден си купих кола... реших, че съм голям ербаП и мога сама да се справя с годишния технически преглед (ГТП) на личното си вече моторно превозно средство. Веднъж даже смених сама гумата, та с един преглед ли нямаше се справя. Е, веднъж успях да сгъна бронята в един кол докато паркирам, ама... Човещинка. И понеже се чудех как да кажа на половинското си тяло за птп-то, минавайки през въпросното място небрежно му подхвърлих :”Ти, този кол виждаш ли го?”. Той: „Виждам го”. Моя мислост: „Е... Аз не го видях!”. Но да не се отплесвам в лирични отклонения. Та мятам се значи аз в онзи светъл ден на каляската си и газ към мястото за ГТП- та. Съзирам паркинг, четири броя хАлета и мъже наброяващи половината население на Салвадор подрязващи храсти и живи плетове наоколо. Едва се стърпях да не извикам „ Хуан, Пако, Хосе, грабвайте мачете и ножици... Да живее революцията!”. Паркирам „експертно” (като арабин в пустиня) и слизам от колата. Единият от мъжете излезе от кататоничния си ступор (явно от маневрите ми с паркирането) и се престраши да ме попита: „Колежкеееееее, Вие тука какво?!”. Аз: „Ами... За технически преглед.” „Второто хАле де. То си пише отгоре. ГТП.” Их беее. Верно пишело. Шми извади очите. Местя колата пред халето, а от кабинката вътре излиза някакъв и ми вика: „Колежкеее, Вие тука какво?” „За преглед на колата съм”. Той: „Голям талон, малък талон, гражданска отговорност, лична карта!”. „А?! Аааа големия талон. Не го нося, но ще отида да го взема. Не знаех, че и той трябва”. Отивам. Вземам талона. Връщам се. Паркирам пред хАлето отново. Слизам от колата и чувам: „ Колежкеее, вие тука какво?”. Тоя въпрос почва леко да ме нерви „Как какво? Дойдох да бера череши. За преглед на автомобила съм естествено”. „Ама аз съм преди Вас.” „Ок де. Сега ще преместя колата ”. 20 мин. пуших цигари и чаках. Дойде и моят ред. Вкарвам колата в халето. Гордо подавам всички необходими документи. Ще се „преглеждаме”. „Колежкеее- фарове. Къси. Дълги. За мъгла. Ляв мигач. Другото ляво. Десен мигач. Аварийни”. После се премести човека зад колата. „Колежкееее! (тоя, ако още един път ми каже колежкееее, такъв шут ще му забия, че ще се наложи да ми вадят крака с лебедка от задника му) Десен мигач. Ляв мигач. За мъгла. Включи задна. КазАх задна, не натискай спирачките!”. „Ама колата ми е автоматик, не мога да превключа без спирачка”. „Колежкеее, нали превключИ, спри да натискаш спирачките”. „Колегааа, не могааа, ще тръгне назад”. Почвам видимо да се пищисвам. „Дай ся колата малко по- напред. Тука се проверяват спирачките (добре, че ми казА иначе нямаше да се сетя) Не гаси двигателя и вземи та слЕзни". Изпълнявам. Оня се завря в една стая с монитор и взе да пише нещо. А в това пусто хАле- студенооо. Замръзна ми междукрачието. Ей го. Иде. „Колежкеееее, ти на коя ос караш?” ?!?! Шах и мат с пешката. „Как на коя ос карам? Колата ми е автоматик. Не знам за каква ос ми говориш”. „Е да де. Как превключваш осите”. Ебасимамата. Кви оси, кви 5 лева. Викам му: „Ми ей тъй на ги превключвам „P” –паркинк, “N”- неутрална, “D”- директна, “R”- задна, а “2” и “L” са за...”. „Абе, не ми обяснявай. Не виждам сефте автоматик кола. Ок. Заеби. Как включваш 4х4?” Заебах. Временно. „Не знааам. Тая кола всичко сама си прави. Сама си включва каквото е необходимо. Не ме питайте повече. Нищо не разбирам” проплаках почти в истерия. „Ок де. Споко. БегАй тогава да платиш прегледа при приемчика”. „Приемчика?!?!”.Той: „Да бе. Четвъртото хале”. Влизам при приемчиа. Груба грешка. Вратата буквално изрязана в някаква алуминиева дограма на 20 см. от земята. Влязох де. По очи. С феноменален плонж. 20 сек. кома. Ставам. Главата ми е цяла, но съдържанието на дамската ми чанта е по целият под. Оня вътре ме гледа с един мултимедиен поглед кат ученик на Далай Лама. Заподозрях, че ме очаква „Колежкеее, вие тука какво?!” и измрънках: „Аз да си платя прегледа”. Платих. Дадоха ми касова бележка. Събрах си инвентара от пода, внимателно прескочих 20 сантиметровия праг и с бойна стъпка се насочих към „моето” хАле. Само дето не го уцелих и него. Влязох в съседното и вероятно щях да се метна в канала за ремонт на коли, ако не бях чула „Колежкеее...”. Точно в този момент и самата аз осъзнах, че съм на погрешното място и рязко смених посоката си на движение. Груба грешка. Челен удар в един мъж и 2 броя кафета. Мамка му. От къде се появи пък тоя?! Ебаси. Още 20 сек. кома. „Съжалявам. Обърках хАлетата. Извинете”. Цялата в кафе и нервна криза влизам в правилното, подавам касовата бележка през „гишето” и „преглеждащият” ме въпросира: „Колежкеее, фактура искаш ли?”. Аз: „Да, ако обичате”. „Ама ще требе да се върнеш при приемчика”. Аааа, опазил ме Господ. „Размислих. Не искам фактура. Нищо не искам. Само да си тръгна по- скоро. Може ли? Може ли? Може ли?” След 1 цигара време колата ми беше готова. Хвърлих един кремъчен поглед на всичко около мен, потеглих с мръсна газ и се зарекох повече крака ми да не стъпва по такива места...

ЗЕТ ДЕФИНИЦИЯ: Всеки съпруг, който живее на територията на жена си или нейните родители се нарича заврян зет. Същият е длъжен да тича като кон, да работи като вол и да мълчи като риба. Длъжен е да събува обувките си и да ги поставя винаги да гледат навън. ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ: I. По отношение на бабата и дядото: 1. Да ги нарича мамо и татко. 2. Да твърди, че ги обича повече от собствените си родители. 3. Да не им възразява гласно и наум. 4. Да хвали таланта на дядо си и красотата на баба си. 5. Да не се скъпи да купува подаръци на баба си и да черпи дядо си. 6. Да кръщава всички свои деца на техните имена. 7. Да уважава и цени великият им род. 8. Да се скара със всички свои роднини. 9. Да твърди, че не би могъл да направи по-добър избор в брака освен с тяхната дъщеря. 10. Непрекъснато да им благодари, че за зет са избрали точно него. СПЕЦИАЛНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ: 1. Да не гледа по чужди жени, даже и на снимка. 2. Да твърди, че на света няма по-хубава жена от неговата. 3. Да следи женската мода и от всичко да купува на жена си. 4. Да предава на жена си или баба си цялата си заплата заедно с фиша, не по-късно от четири часа след като я получи. Ако жена му пожелае може да получава заплатата му направо от касиера, а той само да се разписва във ведомостта. 5. Да представя отчет ежедневно за всички разходи ако му се разрешават такива. Може да не дава отчет ако е успял да укрие няколко стотинки от получената заплата,от върнати тайно бутилки или намерени на улицата монети. 6. Да не пуши в къщи. Разрешава му се да пуши на балкона, двора или клозета и то само зимно време. През останалите сезони пушенето в къщи и в района е забранено. 7. Да пере с пералня, а може и на ръка за икономия на тока. ПРАВА НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ: 1. Да спи със жена си винаги когато тя пожелае, а когато тя не желае да спи с него, за да ненарушава комфорта й, на завряния зет е позволено да спи между фикуса и прозореца, за да пази завет на фикуса. 2. Да яде от общата трапеза колкото му сипе бабата и да пие толкова колкото му сипе дядото. При наличие на гости е длъжен винаги да се усмихва и при сигнал от съпругата му да се хвали от добрите баба и дядо и милата му, незаменима съпруга. 3. Да ползва сутрин клозета последен. 4. Да го мие през свободното си време. 5. Може да яде нагризана люта чушка, люта ряпа, кромид лук, праз и др. 6. Може да пие в неограничени количества вода, лимонада , но не на свои разноски. 7. Други права няма! НА ЗАВРЯНИЯ ЗЕТ СЕ ЗАБРАНЯВА: 1. Да кани и приема гости. 2. Да черпи приятели и др. След 45-50 годишна възраст завряния зет се отделя от съжителство със жена си. Настаняването му се извършва по хуманни съображения в лятната кухня, пристройка, таванска стая или мазе.

Некъв седи пред дюнерджийница и чете менюто: Дюнер - 5 лв. Пържени картофи – 3 лв. Фалафел - 4 лв. Айрян – 2 лв… Чекия – 10 лв. Влиза вътре, а зад щанда стои знойна красавица с тежък вечерен грим, двукилограмови екстеншъни и огромно деколте, което разкрива татуировка „Only god can judge me”. - Коте, ти ли си тази, която прави чекиите? - Аз съм! - отвръща съблазнително тя, докато прехапвайки сочните си устни го мери с поглед. - Супер! А да си измиеш ръцете, щото искам един дюнер!?

Младоженска двойка пътува в купето на влака с непознати. Младоженецът отваря шампанско и предлага на спътника: - Вино, сър. - Не, благодаря. - Тогава колбаси. - Не, благодаря. Тогава младоженката прошепва на ухото на мъжа си: - Скъпи, не сме се запознали! Първо трябваше да ме представиш! Младоженецът отново се обръща към непознатия: - Жена ми, сър. - Не, благодаря.

Имахме четвъртото радио на първия ред - Рассвет - с механичен часовник който включваше и изключваше радиото в зададен час . Часовника мисля че се навиваше веднъж в седмицата