Ashantitu

Напоследък, все по-често се усмихвам по задължение. Напоследък, все по-често разбирам, че хората около мен са фалшиви. Напоследък усещам, че когато се обърна „приятелите” ми започват да си шепнат. Напоследък, все по-често виждам злобни изражения, застинали по лицата на хората. Няма как да не се запитам, дали потребността да бъдеш човек изобщо може да бъде категоризирана като адекватна на ежедневието ни?

http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=3722

Порастнал си отдавна, вече си голям и отговорен... Не знаеш каква е причината да направиш нещо, ако нямаш желание? Не го прави. Кого мислиш, че ще разочароваш? Ако отговора е себе си, значи си длъжен...

Той не знае как се чувствам. Не знае какво ми е. Или поне се прави, че не вижда и не разчита отчаяните ми действия. Не го пожелавам на никого. Това чувство… Когато мине покрай мен, понякога го виждам само с периферното си зрение. И тогава, още преди мозъка ми да е разпознал образа му, в стомаха ми запърхват прословутите пеперуди. И не само пеперуди… Цялото ми същество изтръпва. Самото усещане, че покрай мен минава човекът, след който целият свят няма смисъл, и който всъщност би могъл да бъде целият ми свят, ме разтреперва… Той… Единственият, заради когото съм забравяла за минало и бъдеще за часове наред. Бих направила всичко, ако знаех, че съм негова и ако знаех, че и той изпитва същото. Ако имам това усещане отсреща, няма да искам никой друг и нищо друго няма да има такова значение, но не е така. Мога да го следвам, мога да се появявам там, когато има нужда от някой, но защо да го правя, след като самият той рядко изпитва нуждата от мен? За него аз съм като никоя друга, но не съм достатъчна, не съм единствената и може би никога няма да бъда. Безнадеждно обсебена съм от него и малкото не ме задоволява. Не ми остава друго, освен да пусна тази пеперуда да отлети от ръката ми и да намери щастието си. Може би някога, някъде тя пак ще кацне при мен и ще иска да остане за по-дълго… може би преди нея ще дойде друга, която няма да иска да си тръгне… а може би някой ден аз ще бъда нечия пеперуда…

Последният филм, който гледах, беше Good luck chuck - романтична комедия с Джесика Алба. Въпреки, че това не е любимият ми жанр, филмът не беше лош.

Зависи как го чувсташ. Има случаи, в които след изневяра просто не искам и да чувам за момчето, камо ли да имам някаква близост с него. В други случаи просто минавам през това и толкова. Помисли си как ще е без него, ако можеш да продължиш - давай, без да ти пука особено. При всички случай обаче, му кажи какво мислиш, покажи му, че фактът, че си реагирала с безразличие, не означава, че приемаш постъпката, защото щом ти е изневерил веднъж, дори да е било само за една нощ, означава, че следващия път, когато те няма и му се прави секс, вероятно пак ще го направи. Най- голямата трудност за мъжете е да ни разбират, затова не увъртай и не се прави, че нищо не е станало, а просто му кажи каква ти е позицията по въпроса и как се чувстваш...

Аз живея до химическия техникум в Бургас. В неговия двор, освен сградата на училището има още общежития и някаква стара сграда, която не се използва за нищо. На времето може би е била някаква лаборатория, защото доколкото съм виждала през прозореца вътре има някакви странни стари съоръжения, които идея нямам за какво са служили. Отстрани на сградата има стълба, която отвежда към покрива. Когато бях малка с най-добрата ми приятелка се качвахме там. Зад блока и в парка имаше още много деца, а като отидехме там винаги си бяхме само двете. Имам много спомени от този покрив. Сега тя учи в Германия, но като се върне винаги се качваме там да постоим малко. Понякога, когато се сетя за нея или искам да остана сама, използвам това място за уединение, въпреки че за сам човек е страшничко. Понякога пък просто отивам в морската градина, където има много места, където можеш да си сам. Не е особено безопасно, но е успокояващо.

Как 1000 евро със самолет бе човек, аз другия месец летя от София до Мадрид и си купих двупосочен билет за 200 евро с летишните такси. По-евтин е, тъй като го купих още през месец Август. Но съм ходила доста пъти и никога не съм плащала повече от 300 евро за самолетен билет. Относно храната- ако ядеш навън може да ти излезе доста, ако си готвиш за тричленно семейство, без никакви ограничения е около 100 евро на седмица. Ако са по-пестеливи, може да се вмъкнат и в 60, но зависи от семеиството. Така, че предполагам за сам човек, ако не се ограничаваш, може да изкараш с 50 евро на седмица пре-спокойно. Ако те интересува друго - питай. Била съм доста пъти там и познавам много българи, с които си пишем доста често, така че ако има нещо ми пиши.

"Къде съм?", "Къде ми е хавлийката?" и "Къде се намираше банята?" - в първата минута си задавам въпроси от този род...

Отдават ми се езиците, литературата, анализирането, даването на обективна оценка на даден проблем. Мога да гледам нещо от личната си позиция и едновременно да гледам реално на него. Отдават ми се също и танци - всякакви. Когато имам време танцувам народни и латино-американски танци. Мога да импровизирам свободно на почти всяка музика. Запомням бързо, имам и така наречената "фотографска памет", помня имена на хора, с които съм се виждала дори само веднъж, случки в далечно минало и дори телефонни номера, които не набирам от години. Имам артистични наклонности, ставам за имитатор. За сметка на това не съм особено добра във физиката и химията - науки, за които знам само основното, защото никога не са ме интересували... Пълен инвалид съм и в пеенето - преди време ходех на уроци, където ме понаучиха да не пея толкова фалшиво като преди, но нямам абсолютно никакви гласови данни. Доста издържлива съм - мога да бягам много, но съм слаба в спортове като баскетбол, хамбал, волейбол... и... стига вече обяснения

Дева. Естествено не откривам в себе си всички черти на Девата, но няма и как 1/12 от хората по света да имаме толкова много общи черти. Забелязала съм обаче, че девизът "аз анализирам" е много точно подбран. Трудно е да спориш с една Дева, защото тя винаги има свое обяснение за всичко и обикновено то е сравнително обективно. На една Дева и се отдава да те убеди в правотата на нещо, дори такава да няма. Това разбира се, са си изцяло мои наблюдения.

Звън на камбани в ушите на слепите - води ги. Трепкаща сянка изчезва със утрото - моли се. И плачът на дете - като приказките за лека нощ, които те държат буден с дни. Като писъкът на дъжда срещащ напуканата ненаситна земя. Трябва да изтрия лошото в себе си, както направих със спомените за лошото в останалите. Знам себе си. Знам смисъла. И за теб знам доста... Вече знам и за розовите мечки. Сбръчкани мисли. Важен е мирисът на трева. Гола пред теб. Кълва от ръцете ти. Смях. Замерваме се с буци страст.

Днес не ми е ден... нощ ми е. Нощта е красива... небето полива очите ти със сребърната светлина на хиляди малки звездички, за които денят е само слух, а слънцето - герой от приказка. Твоите очи обаче. По моите е студеното мониторно сияние. Ще се учудиш колко е малка разликата. Толкова малка, колкото между това да обичаш и да си мислиш, че обичаш. Толкова малка, колкото между това да си красива и всички да си мислят, че си красива. Толкова малка, колкото най- малките неща в живота ни, от който толкова много се оплакваме и който в крайна сметка е ужасен, но шарен. Шарен и единствен... и наш.

Дадоха му тяло. Дадоха му глава. Дадоха му очи и уста. После му дадоха ръце и той започна да взима сам. Получи огъня и започна да пали всичко около себе си. Реши, че изкарва прехраната си сам и беше горд. Стана центъра на Вселената. Създаде нещо важно и се самоуби. Може би някой трябваше да му даде и мозък. Няма ли дефекти? Не вижда ли, че нещо се е объркало с него. Не трябваше да стане така. Свикна с мястото на нещата. Свикна с мислите на хората. Къде е, по дяволите? Всичко около него започва да му става ясно. Само не вижда къде стой той в цялата тази каша. Тишината е покрила миналото, за да не лъсне нищо, от това, което трябва да знае за произхода си. Истината важи само за онези, за които е измислена. Защо другите не са измислили истина и за него? Защо се лута сред техните истини, които са лъжи за него? Оплетен е в ограниченията, за които някои цял живот се борят. Вчера можеше да лети, защото не знаеше, че няма крила. Вчера можеше да плува, защото не знаеше, че няма море, а само пясък. Вчера беше свободен, защото не виждаше стената пред него. Какво ли ще види утре? Може би, че е нямало смисъл, или че всъщност наистина не може да оцелее без маска? Няма маски по поръчка, а никоя от готовите не му става. В този момент той поиска да е цвете, но няма куража да се изправи пред цветарката. Иска да е камък, но няма да може да издържи натиска на Земята върху него. Господи, та човекът наистина не става за нищо. Може би е време просто да си тръгне...