julie81

"Никол" Джуд Деверо

О, да. Давай, Йори.

Голяма борба падна. От втория опит, но все пак. Боби, много ни затрудни. Моето цитатче ще е доста по-лесно май. — Тогава, ще се омъжиш ли за мен? Главният се опита да я привлече към себе си, но Главната постави ръце на гърдите му. — Мисля, че забрави нещо. — Какво? — Щом се налага да питаш, може би не си забравил. То може би просто не е там. — Какво? — Той изглеждаше напълно объркан. — Вече ти казах за ранчото, за това, че ще събера ново стадо, че ще ............., освен това помолих ..... да остане с нас. Какво друго може да има? Главната хвана ръцете на Главния, които бяха на кръста й, и ги отмести. — Сега започвам да разбирам как се е чувствала майка ти. — Тя отвори вратата и отстъпи встрани. — Върни се долу. Не мисля, че вече имаме какво да си кажем. — Какво! За какво става дума? — недоумяваше Главният. — Не искам да слизам долу. Момчетата ще ме убият. — Ако само момчетата са това, което те притеснява… — Не са момчетата. Не искам да ходя никъде без теб. Обичам те и искам да се оженя за теб. Главната замръзна. — Кажи го пак. — Какво? — Това, което каза току-що. — Искам да се оженя за теб. — Не, другото. — Кое друго? — Това, което е най-важното! Главният я сграбчи за раменете. — Ти направо ме побъркваш. Искам да се оженя за теб. Не искам да ходя никъде без теб. Обичам те. Аз… — Ето! Каза го! — Какво казах? — Главният изглеждаше така, сякаш всеки момент може да започне да си скубе косите. — Не си ли спомняш? — Разбира се, че си спомням. Помолих те да се ожениш за мен. — Не е това. — Тогава какво, по дяволите, е? Кажи ми, а аз ще го повторя. Само престани да ме измъчваш. — Исках да кажеш, че ме обичаш. — Разбира се, че те обичам. Знаеш това. — Но аз исках да ми го кажеш. — Вече го казах. — Кажи го пак. — Обичам те. — Отново. — Обичам те. — Отново. — Мога да направя нещо повече. Главният я взе в прегръдките си, затвори с крак вратата и впи устни в нейните. — Ето — каза той, като дишаше учестено. — Обичам те. Сега вярваш ли ми? Главната знаеше, че усмивката й е глупава, замаяна, усмивка на влюбена жена, но не я беше грижа. Чувстваше се прекрасно. — Да, но ефектът от думите ти ще трае само около петнайсет минути. После ще трябва да ми го кажеш отново. — А ти какво ще правиш през това време? — Ще измисля нещо.

"Гняв" на Кристина Дод

Малко наслуки: "Теменужени очи" на Джейн Фийдър???

Страшно много се радвам, че Боби е толкова въодушевена от нигите, колкото бях и аз. Наистина са страхотни, романтични и те оставят с усмивка на уста хем да се възхищаваш, хем да се чудиш възможно ли е наистина да има толкова красиви чувства. Що се отнася до превода, стигнала съм почти до средата на първата, обаче постоянно се отплесвам, защото решавам да хвърля един поглед на някоя от следващите и тоя поглед отива чак до последната страница. Ще се постарая колкото е възможно по-скоро да се уверите всички дали/по-точно колко Боби е права.

Точно. Поредицата ме изненада много приятно. Ти си, Яне.

Една подсказка като за края на работния ден: Страхотно — прошепна тя. Гумата или бе спукана, или се нуждаеше от напомпване, но с този лош късмет, който я преследваше напоследък, се обзалагаше, че е спукана. Остави кутията на тротоара, пъхна ключа в ключалката на багажника и се отдръпна, когато капакът отскочи нагоре. Не можеше да повярва на очите си. Не можеше да помръдне. Затвори очи, отвори ги, но нищо не се промени. — О, стига — прошепна ужасената жена. Затръшна капака на багажника и хукна към стаята на Главния. Вратата му бе затворена. Тя заудря с юмрук по нея. Той разбра, че нещо не е наред в секундата, в която видя изражението на лицето й. — Главна? Какво става? Тя се вкопчи в ризата му и задъхано изрече: — В багажника на колата ни има труп.

А сега за малко разнообразие и за да ви позатрудня - нещо съвременно: Направи крачка назад, замисли се, сетне направи още една. Внезапно забеляза, че от трапезарията не се чуват гласове. Нищо чудно. Когато се обърна, видя всички членове на семейството си, наведени напред, вперили напрегнати погледи в нея. Сега вече нямаше начин да се измъкне, трябваше да отиде в салона и да ги поздрави. Главната пое дълбоко дъх. Братът се бе излегнал върху дивана. Главният се бе настанил в едно кресло. И двамата пиеха бира. — Здрасти, Брат. Здрасти, Главен. Мъжете се засмяха. — Е, здравей и на теб — рече Братът. — Здрасти, Главна, вече не си в Серенити — вметна Главният. — Как си? — Добре. Много съм добре. Ще се видим по-късно. — Тя се извърна, за да си върви. — Главна? — извика я Главният. Младата жена се обърна. Главният остави бирата си на масичката. — Да? Той се изправи и пристъпи към нея. — Спомняш ли си нашата сделка? — Да, разбира се. — Каква сделка? — поинтересува се брат й. — Няма значение. Какво за сделката? — обърна се тя към Главният. — Каква сделка? — попита отново Братът. — Когато си тръгнахме от Серенити, двамата с Главната се разбрахме всеки да поеме по своя път — обясни Главният. — Нужно ли беше да му казваш? — раздразнено промърмори тя. — Ами той попита. — А сега моля да ме извините. — Главната понечи да си тръгне. — Главна? — обади се пак Главният. Тя отново спря. — Да? Той продължи да приближава бавно към нея. — Както казах… за сделката, която сключихме… — Спря се пред нея. — Няма да стане. Тя отвори уста, за да възрази, но думите заседнаха в гърлото й. — Какво искаш да кажеш? — едва успя да попита. — Сделката отпада, това искам да кажа. Няма да поемем по различни пътища. — Май трябва да ви оставя насаме. — Братът се надигна от дивана. — Не е нужно — възпря го сестра му. — Напротив, нужно е — опроверга я Главният. — Защо? — Защото искам да остана насаме с теб, за да ти кажа колко много те обичам.

"Коприна и стомана" Кат Мартин Страхотна книга

Ау, днес сме като на състезание. Абсолютно точно, ти си.

Бяха изминали дванайсет години, откакто го видя за последен път на годежния бал на сестра си. Тогава беше единайсетгодишна и не се интересуваше от младите господа, докато не се появи той. Винаги се беше чувствала запленена от него. Красив и очарователен, Главният беше най-личният ерген в цялата околност. Независимо от възрастта си повечето жени го намираха за неустоим. Но за нещастие срещата с него онази вечер остави в съзнанието й спомена за романтичен герой, с когото сравняваше всеки следващ мъж. Все пак нямаше нищо чудно в това, че не го позна веднага. Този груб и страховит тип нямаше нищо общо с чаровния млад кавалер, който я беше омаял преди толкова време. Сега той я гледаше, сякаш внезапно й бяха изникнали рога. Главната не можеше да го укорява. С радостно въодушевление му обясни какво е предизвикало смеха й: — Това е много смешно. Идвам тук, за да ти поръчам да намериш един мъж, а излиза, че този мъж си ти! — Извинявай, би ли повторила? — Значи така си се укрил, Главния? Като си се превърнал в Гарвана? — Ти пък коя си? — Главната. Баща ми беше ....., шести граф ........ Може би го помниш. Сестра ми… — Боже Господи, ти си мъничката Главна! — прекъсна я той. — Вече не съм толкова мъничка. — Не, сега виждам, че не си. Главният направо започна да я изпива с поглед. Главната се изчерви, но грубо отсече: — Не на мен тия. Знам какъв любимец на дамите беше преди трагедията. Той се съвзе от изненадата и отново настръхна, гледайки я намръщено. Защо? Заради споменаването на трагедията ли? — Да не би да си дошла тук с мъжа си? — Още нямам съпруг. — Значи с баща си? — Той умря преди шест години. И преди да продължиш с изреждането на други мъжки роднини, които според теб би трябвало да ме придружават, нека ти обясня как стоят нещата: живея сама, тъй като съм достатъчно възрастна за това.

Нека да се пробвам: "Любов по неволя" Аманда Куик А втората част ..........? (кажи сега, не съм ли нахална)

Абсолютно точно. Ти си. Не мога да се наканя да прочета първата книжка, но и тази сама за себе си е супер.

Всички в залата гледаха мъжа, застанал на най-горното стъпало, ала неговите очи бяха отправени само към Главната. Огненият му поглед накара много жени да потърсят шишенцата с амоняк из чантичките си. Когато Главният слезе по стълбите, из залата се разнесе възбуден шепот. — Това ли е той? Истина ли е? — Виж тези очи! Изглежда още по-хубав, отколкото го е описала. — О, мили боже! Прави впечатление на див и неотразим! Винаги съм се възхищавала от такива мъже. Някои от по-младите гости за пръв път имаха възможността да видят лицето на прословутия особняк, известен като „маркиза убиец“. Други си го спомняха като желания трофей на пазара за женитба, който бе разбил сърцата на няколко дъщери от известни семейства, оженвайки се за една французойка без средства. Но за всички той беше героят от прословутия роман на лейди ....., мъжът, сполетян от горчива несправедливост, извършена не само от тях, но и от жената, която го гледаше бледа и неподвижна като статуя. Мнозина се надяваха, че маркизът ще дойде и ще я отвоюва с дуел, както тя заслужаваше. Когато Главният с решителни стъпки пресече балната зала, ....... и ........ понечиха да го спрат. Сестрата погледна брат си, поклати глава и хвана съпруга си за ръка. Главният застана пред Главната и леко се поклони: — Ще ми окажете ли честта, милейди? Или тефтерчето ви за танци вече е запълнено? — Нямам тефтерче, милорд. Ако все още си спомняте, аз съм омъжена жена. Погледът му я изгори. — О, никога не съм забравял това. Романът е исторически.

"Най-дългата нощ" на Джейн Ан Кренц Това е един от най-забавните моменти, много му се смях.

Мисля, че съвременната е на Сандра Браун "Единствено ти". Поне такива спомени имам за нея.

Ами твоята реакция е от 19,43, а на Ronits от 19.45 така че си ти. Давай

Това се казва бърза реакция. Ти си.

Постепенно Главната започна да разбира как изглежда това събитие в очите на Главния. Нямаше нищо чудно в това, че се държи така странно. Без съмнение той бе разстроен и отвратен от нея. Тя разруши всичко с действията си. Главната стана бавно, а очите й се напълниха със сълзи. — Съжалявам, милорд. Признавам, че досега не се бях замисляла как изглеждат нещата от ваша гледна точка. Виждам колко сте разочарован, че сте се оженили за жена, способна да убие човек. — Това няма значение. Ти не си убила никого, Главната. — Не, защото нямах възможност, но щях да го направя. Устните му леко се изкривиха. — Не, не защото нямаше възможност. Ти се превръщаш в истинска тигрица, когато трябва да защитиш нещо свое, нали, скъпа? Главната го погледна напълно объркана. — Нямаше да му позволя да те унижи, Главния. — Не, разбира се, че не. Ти ме обичаш. Ти ме обожаваш. Мислиш, че съм благороден, щедър и смел, пример сред другите съпрузи. — Главния отпи една глътка коняк. — Би направила всичко за мен. — Главния? — гласът й бе несигурен. — Трябва да ми простиш, загдето бях изумен за момент. В действителност аз съм в това състояние от няколко часа. Никой през целия ми живот не се е опитвал да ме защити, фейо. Главната го гледаше неспособна да каже и дума. — Откакто се помня, винаги аз съм се грижил за себе си — продължи Главния. — И когато те срещнах, разбрах, че искам да се грижа за теб. Но самата мисъл, че някой желае да рискува живота си заради мен, че иска да убие човек, за да ме защити, съвсем ме обърка. — Главния, да не би да се опитваш да ми кажеш, че не си отвратен от моите действия? — Опитвам се да ти кажа, че просто не те заслужавам, фейо. Ще убия всеки, който се опита да те отдели от мен. — Златните му очи блестяха на светлината на свещта. — В такъв случай мисля, че сме еднакви. Романът е исторически.

"Бък" на Лей Грийнууд Това Съни трябваше да си го познае, ама ... нали си е нейна рожба, не се меси.

Мдаааа. Ти си на ред. Наистина много хубава книжка.

Аз ще продължа серията със съвременен роман отново, много грабваща книга, вече няколко пъти я препрочитам. Наклони се напред и опря ръце на спуснатото стъкло, облягайки се върху него. — Когато ..... искаше да ми каже, че Портър, а не ти, е бил любовник на Кларк, ти я молеше да не го прави. Беше ти дадена възможност да опровергаеш всички гадости, които наговорих по твой адрес. Но ти не се възползва от нея. Искаше да ме предпазиш да науча истината за брат си и предпочете да премълчиш. — Очите му я пронизваха. — И оттогава непрекъснато умувам защо го стори. Гърлото на Главната се беше стегнало от вълнение. — И до какви изводи стигна? — Мисля, че съм близо до пълно разкритие. — Изведнъж отвори вратата на колата й. — Слизай. — Моля? — Слизай. — Пресегна се и я измъкна навън. Подпря я на колата, пъхна ръце под косата й и я заклещи, за да я целуне силно и изпитателно. — Не ща да ходя в Аляска — заяви ненадейно, когато се отдръпна. — Там е вълчи студ, освен това бас държа, че не могат да различат пилешка пържола от крокодил. А тук ми предлагат предостатъчно чартърни далавери, дори повече отколкото съм в състояние да поема. Пък до езерото има едно страхотно местенце, дето от край време съм му хвърлил мерак. Просто ми се струваше жива разсипия да го купувам, без да имам жена и деца. Тя притисна лице към разгърденото му яке и пое топлото му ухание, докато платът на ризата му попиваше щастливите й сълзи. После изви глава назад и попита: — Дали ще доживея мига да ми кажеш, че ме обичаш? — Вече го сторих. Ама ти не си чула. — Слушах най-внимателно — промълви пресипнало тя. Той сниши глас до настойчив шепот. — Тогава кандърдисай ме да не тръгвам, док. — Връхчетата на пръстите й изпърхаха по веждите му, по носа. После проследиха извивката на прекрасните му устни. — Как да те накарам да останеш? — Кажи да. — На какво? — На всичко. По нататък ще добавим въпросите.

"Да целунеш ангел" Сюзън Елизабет Филипс

Много сте бързи. Книжката е много сладка и следващите от поредицата също. Яне, ти си!