julie81

Това е "Даровете на любовта" на Катрин Стоун.

Здравей, аз за съжаление не мога да ти помогна с книжката в момента, но ако пишеш едно лс на cheetah или sanian, ще попълнят тази липса веднага. Приятно четене.

"Край и начало"

Точно.

"Грубо покорство"

"Коприна и стомана"

Уау! Това се казва бърза реакция. Точно тя е. Давай напред!

Къде, по дяволите, беше Главната? Не беше я виждал вече от няколко часа. Запъти се към вратата. - Тя си тръгна - обади се херцогинята. Херцогът се обърна вдървено. Взря се в баба си с усещането, че безмилостен нож разрязва тялото му. В този момент осъзна, че за първи път от целия му трийсет и петгодишен живот лейди Бабата не посмя да срещне неговия поглед. - Моля? - попита сухо той. - Тръгна си. Платих й и я пратих да си върви по живо по здраво. Вече няма съмнение, че си напълно във форма, затова не е нужно да я държим повече. Главният не отговори дълго, като само потъркваше разсеяно болезненото си рамо. Тогава си даде сметка, че всъщност болката, която не му даваше да диша, не идваше оттам. Обърна се отново към вратата. - Ако тръгнеш след нея - побърза да заяви баба му с леко паникьосан глас, - ще те лиша напълно от наследство. Никога няма да видиш нито петак от парите или камъче от именията ми. Ще прекараш остатъка от живота си отхвърлен от всички, в крайна бедност, низвергнат от равните на теб. Така че, кажете ми, ваше височество, нима тя е от такова значение за вас, че да рискувате всичко това? Младият мъж не отговори, просто излезе от помещението, затвори вратата след себе си и се подпря за момент на нея. Главната си беше отишла. Без думичка за сбогом. Тя си бе отишла, а той щеше да продължи живота си така, както се очакваше... както очакваха неговите предци. ..................................................................................... Главният остана на мястото си, пъхнал ръце в джобовете си. От долния етаж започна да се носи музика. Очевидно прислугата бе успяла вече да изчисти кръвта от пода и стените. Да не дава Господ смъртта на двама души /още повече - слуги/ да попречи на аристокрацията да се наслади на собствената си компания. Младият мъж се обърна, отвори вратата и влезе в стаята. Брат му вдигна глава от възглавницата и изви нагоре вежди. Херцогинята погледна към него, очите й се разшириха за миг, устните се разтеглиха самодоволно. - Знаех, че ще се върнеш. Главният прекоси грациозно помещението, без да отделя поглед от лицето на баба си. Спря пред нея и се взря в Брата. Очите на неговия близнак блестяха и сякаш казваха: "Давай, предизвиквам те. Опълчи й се. Накарай ме да се гордея с теб поне веднъж в жалкия си живот." Копеле. Възрастната дама вдигна дланта си към него. Той се наведе над нея, целуна я и рече: - Скъпа бабо,... върви по дяволите!

"Островът на дъгите" Катрин Стоун Почти всички книги на тази авторка имат по някой такъв момент

Бридж са моите Бриджъртън, с други думи поредица за това семейство на Джулия Куин, а моите, защото си ги харесах много и сега ги боря. Книгите са общо осем, така че ... Добре, че Съни ми уйдиса на акъла като й ги предложих, а Крис не й е омръзнало да ги чете и редактира, иначе щях да я закъсам. Да се надяваме, че съвсем скоро ще можем да проверим дали и на вас ще ви харесат книгите, в които направо се влюбих.

Хахаха, "Невестата на Шербрук" на Катрин Каултър.

Точно така. Давай, Боби.

И така с известно закъснение един исторически цитат: Когато вратата на каретата се отвори и Сестрата изскочи навън, Главният не се помръдна. Гледаше втренчено зад нея. Накрая Главната се появи с наведена глава и сведени рамене. Изглеждаше победена и това го ядоса още повече. — Виждам, че се върна — каза той, студен като риба на лед. — Да — каза Главната, без да го погледне. — Не бих искала да е така, но, изглежда, не мога да се сравня даже и с най-младия От Семейството. Тя се опитваше да държи куфара си и това го ядоса още повече. Все още се възстановяваше от болестта си и въпреки това се беше опитала да го напусне пак — и носейки сама онзи проклет куфар! — Семейство ........... са способни в по-голямата си част. — Мога ли да си тръгна сега, господарю? — Говорейки, тя повдигна главата си и го погледна решително в лицето. — Искам да замина. Може ли да получа височайшето разрешение на ваша светлост? — Не. — Главният пристъпи към пея и издърпа куфара от пръстите й. — Ела сега. Тя не помръдна. Той съзнаваше, че всички слуги на Семейството бяха внимателни наблюдатели на проклетата мелодрама, на която бяха свидетели, тя предлагаше богат материал за клюки през настъпващите зимни нощи. Той се приближи до нея и каза много спокойно: — Уморен съм до смърт от твоето неблагоразумие. Действаш, без да мислиш, дръзка си и няма да търпя това повече. Ще дойдеш веднага с мен и, за Бога, спри да се държиш, като че ли ще те набия! Тя изправи раменете си и влезе с него в салона. Свекърва й стоеше там, готова да избълва огън срещу нея. Главната се отдръпна назад. Не искаше това. Погледна другия млад мъж и видя, че е ..........., най-малкият брат, който беше влюбен в глупачката с две имена и без гърди. Сестрата не се виждаше никъде, но Главната знаеше, че тя наблюдава. Никой от Семейството не би отминал такова обещаващо зрелище. Главният се обърна, когато тя спря. — Какво има сега? — Кога ще ме отведеш при баща ми? — Какво, по дяволите, означава това? — Ти знаеш много добре, че не искаш да остана тук. Заминах просто за да ти спестя ценното време и да спестя на себе си още унижения в твоите ръце. Ако ме оставиш да замина, никога няма да ме видиш отново. Тя спря за момент и горчивина се промъкна в гласа й: — Предполагам, че искаш да ме отведеш обратно, нали? Ще ти достави ли удоволствие и по-нататък да ме унижаваш? Да кажеш на баща ми, че съм твърде несъвършена и че искаш всичките си пари обратно. — По-тихо говори, по дяволите! — Защо? Майка ти ме иска тук почти толкова, колкото би приветствала чумата! Думите ми трябва да я зарадват. — Млъкни! — Няма да млъкна! Не те признавам за мой съпруг. Няма да ти се подчинявам вече. — Ти си в моята къща! Аз съм господарят тук, никой друг. Ще правиш точно това, което ти казвам, и край! Нима да търпя твоите глупости, госпожо. И Главната, която имаше кротки маниери и спокоен, вежлив темперамент, полетя към съпруга си и го удари в гърдите с юмруци. Остави я да го удари, защото замръзна от шок и изненада. Лицето и гореше, очите й бяха разширени. Той много нежно обхвана китките й и постави ръцете й до тялото. — Стига толкова, Главна, стига. Сега ти и аз трябва да поговорим. — Не! — каза тя. Главният вярваше в разума и спокойствието. Беше свикнал да е господар в къщата си. Не беше деспот, нито злобен дивак. Но думата му беше закон и само неговото мнение имаше значение. А тази проклета жена смееше да се изправи срещу него. Това беше вбесяващо и непоносимо. Не знаеше какво да прави. В армията всеки непокорен войник просто щеше да бъде отстранен, нашибан с камшик или затворен в карцера. Но какво можеше да направи едни мъж, на когото жена му показваше непослушание пред всички слуги, майка му, брат му и сестра му? — Не! — повтори тя. — Остави я да си замине — каза графинята на ............. — Тя иска да си замине, Главен, остави я. Той й хвърли поглед, какъвто никога не беше получавала от него. — Майко, бих предпочел да мълчиш. Майка му пое дълбоко въздух. Главният се обърна към жена си: — Ако не дойдеш с мен веднага, ще те грабна на рамо и ще те отнеса. Като заплаха това беше определено и точно. Въпреки това Главната не мислеше, че той ще предложи още сцени за удоволствие на слугите. Не, беше твърде горд, за да направи толкова непристойно нещо. Ти се обърна и пристъпи към входната врата — решително, с вдигната глава. В този момент Сестрата изпищя; неземен звук, който накара всички да се обърнат към нея, включително и Главната. Тя скачаше, крещейки до прегракване. — По дяволите, Сестра — извика Главният — Стой мирно! — Плъх, Главен, огромен, ужасен, космат плъх! Погледни там! Точно до Главната! О, Господи, не мога да повярвам, той иска да се покатери по полата й. Главната грабна полите си и изтича в съседната стая, която беше Златният салон. Затръшна вратата, спря в средата на стаята и прецени, че не е имало никакъв гризач, че Сестрата отново я е измамила. Ау, това много излезе, нищо, колкото повече, толкова повече, както казал Мечо Пух.

"Девицата и звяра" Вероника Хол

Амиии, прилича, сигурно защото това е книжката. Голям съм им фен. Ти си.

Явно напоследък сме на вълна съвременни романи - ето още един: Тя усети как гърлото й се стяга и се опита да се пребори с това. Събра остатъците от волята си и заговори през стиснати зъби с отегченото провлачено произношение на светска дама от Саут Хамптън. — Повярвай ми, Главен, ако знаех, че ще се държиш толкова незряло, никога не бих легнала с теб. Очите му се присвиха. — Така ли? — Напомняш ми за някой младок, който току-що е свършил работата на задната седалка на колата и е нападнат от угризения. Откровено казано, свикнала съм на малко повече изтънченост от страна на любовниците си. Най-малкото очаквах да го направим поне още веднъж. Едва ли си струваше всичките тези усилия само за един път, нали? Той издаде някакъв особен, задавен звук и навлезе в съседното платно. Тя продължи, подтиквана от болката, че той не може да види онова, което се крие в нея и очаква тя да се държи точно по този начин. — Не смятам, че съм прекалено взискателна, но наистина имам три изисквания към любовниците си: учтивост, търпимост и бързо възстановяване за повторение. Страхувам се, че ти липсват и трите. В гласа му прозвуча заплашителна нотка. — Да не би да имаш нещо против и по отношение на техниката ми? — Е, колкото до това… Смятам, че техниката ти е доста… задоволителна. — Задоволителна? — Очевидно си изчел какво пише в книгите, но… — Тя изпусна една силна, фалшива въздишка. — Е, вероятно ставам дребнава. — Не. Продължавай. Не бих пропуснал това за нищо на света. — Мисля, че не предполагах колко много… ами… колко много задръжки имаш. Много напрегнат любовник си, Главен. Трябва да се поотпуснеш и да не приемаш секса толкова насериозно. Но, разбира се, ти беше в неблагоприятно положение. — Тя отправи последния си удар. — Честно казано, едва ли някой мъж може да бъде в най-добрата си форма, когато си ляга с жената, която му плаща заплатата. Удивена чу тихия му смях. — Главна, скъпа, направо ми изкарваш въздуха. — Не се тревожи. Сигурна съм, че е било само нещо временно. Несъответствие в химията. Тя видя на светлината на фаровете, че той се усмихва. За частица от секундата почти забрави парещата болка от чувството, че е отблъсната и също се усмихна. — Агънцето ми, има много неща на този свят, които ме правят неуверен. Религията. Националната ни икономическа политика. Какъв цвят чорапи вървят със син костюм. Но трябва да ти кажа, че изпълнението ми в онази хотелска стая съвсем не е едно от тях

Ако имаш предвид "Ледена страст" на Нора Робъртс - да, качена е. Поредицата "Бюканън-Ренард" също - в Други жанрове, макар че всичките имат сериозна любова жилка, но кримката също е сериозна, предполагам затова са класифицирани така.

Това е Джули Гаруд - поредицата Бюканън-Ренард. Много ги харесвам а това е любимата ми книжка от всички. Пет книги чаках докато напише книга за Ноа и шестата най-накрая дойде. Страхотна е - "Танц в сенките", ако не ме лъже паметта.

Абсолютно вярно! А името е "Ледена страст", което си е дребен пропуск като гледам какви детайли помниш. Много сладка книжка. Ти си.

— И в живота ти няма място за съпруг? — Женитбата бе част от плана. — «Струваше ми се, че ще е лесно. Случка, над която ще се посмеем, преди да се разделим» — помисли тя. — Малко неловко ще ни бъде заради пресата и добронамерените приятели, но между нас всичко може да се реши много просто. Няма причина да се чувстваме обвързани заради едно… — Обещание! — довърши той. — Мисля обаче, че обещанията са няколко. — Не усложнявай! — Добре тогава. Досега всичко бе според вашите обичаи. Да свършим с женитбата, както е според тях. Кажи как трябва да постъпя. Устата й пресъхна. Взе чашата му и отпи. — Лесно е. Ще кажеш три пъти «Аз се развеждам с теб». — Само това? Не трябва ли да го изговоря, застанал на един крак при пълнолуние? Главната шумно остави чашата на масата. — Никак не е смешно. — Не, абсурдно е. — Взе ръката й и силно я стисна, когато тя се опита да я отдръпне. Главният умееше да преценява шансовете, но този път не бе сигурен как ще реагира тя. — Развеждам се с теб — промълви, наведе се и я целуна. Устните й трепереха. Главната стисна пръстите му. — Развеждам се с теб. — Притегли я със свободната си ръка и този път целувката му бе по-настойчива. — Аз… — Не! — Главната го прегърна и се притисна към него. — По дяволите, не! Краката му се разтрепериха от облекчение. За миг зарови лице в косата й. — Прекъсна ме, Главна. Сега трябва да започна наново. След около петдесет години. — Главен… — А сега, както аз искам. — Отдръпна се, за да може да гледа лицето й. Отново бе бледа. Добре. Надяваше се, че я е изплашил до смърт. — Ние сме женени за добро или за лошо. Ако е необходимо, ще сключим брак още веднъж тук или в Лондон. Брак, за разтрогването, на който ще бъдат необходими куп неприятности. — Не съм казала, че… — Късно е. — Целуна я. — Пропусна шанса си. Главната затвори очи. — Не знам защо. — Не, знаеш. Кажи го високо, Главна. Няма да ти изгори езика. — Опита се да се отдръпне, но той я притисна по-силно. — Хайде, скъпа, никога не си била страхливка! Тя отвори очи. Главният я наблюдаваше усмихнат. — Може би те обичам. — Може би? — Мисля, че те обичам! — промълви с въздишка. — Опитай още веднъж. Кажи го както трябва. — Обичам те. Доволен ли си? Романът е съвременен и доста интересен, смятам.

Джуд Деверо "Принцесата"

Мдааа. Ти си, мила.

— Иконом, ти не си разбрал правилно. На мадам и през ум не би й минало да не ме допусне в собствената ми къща. Моля те, отвори вратата. Икономът беше мрачен. — Нейно благородие беше категорична, милорд. При никакви обстоятелства не бива да влизате в къщата. Не мога. Главният не можеше да повярва на ушите си. Нима Главната се беше променила? Невъзможно. — Разбира се, че можеш. Трябва просто да хванеш дръжката на вратата и да я дръпнеш. — Тонът му стана заплашителен. — Аз съм маркизът. Драго ми е да видя, че си лоялен към мадам, но аз съм неин съпруг и господар. Аз съм и твой господар, Иконом. Икономът отново пребледня като платно. — Съжалявам, сър — прегракнало каза той. Потта вече се стичаше по челото му. Главният трябваше да положи огромни усилия, за да сдържи гнева си. Не беше лесна задача. — Иконом, да не би да искаш да бъдеш уволнен? — Това беше блъф; Главният никога нямаше да освободи своя верен иконом. — Не — прошепна Икономът. — Тогава отвори вратата. — Той пристъпи напред, но Икономът препречи пътя му. Преди Главният да успее да реагира на изненадващата му упоритост, зад Бенет внезапно се появи самата Главна. Погледите им веднага се срещнаха. Главният се вцепени и в миг забрави настоящия си проблем. Беше минало толкова време. Докато се взираше в жена си, в главата му нахлуха образи. Главната, която му се усмихва — разтреперана, изпълнена с обожание, тъй безнадеждно и явно влюбена в него; Главната, която тръпне, премаляла от страст върху ложето от трева, докато той се навежда над нея. Беше се вцепенил, но Главната не. С блеснали от ярост сини очи тя избута грубо Иконома и затръшна вратата под носа на съпруга си. Миг по-късно отвътре се чу изщракването на резето.

"Светлина в мрака" Кристина Дод

А аз си мислех, че ще затрудня някого Ти си, Съни.