julie81

Точно, ти си.

"Студена нощ"

Ще се пробвам, но няма да се смеете много - "Листопад"

Благодаря, Гане. До март има време така че току-виж сме сколасали и с още някое книжле докато чакаме.

Следващата е за най-големия брат Антъни и вероятно ще я започнем другата седмица, ако не ни мине котка път. Кога ще стане готова ... от много работи зависи, но да се надяваме да е скоро, със сигурност ще се постараем. Щом питаш значи ти е харесала, а от това по-голям стимул за нас няма.

Май е мой ред да благодаря с малко закъснение, но ... Превода си беше удоволствие и искам да благодаря на дамите, които споделиха ентусиазма ми. Крис, Яне, Съни, добре, че ме изтърпяхте, особено напоследък бях като трън в ... петата, примерно. Тори, благодаря за редакцията, за торента и за всичко останало, което вършиш. Надявам се четенето да ви достави удоволствието, което ми достави на мен превода. В този случай наистина ще си е струвало.

Аз за разнообразие от историята, реших малко да се върна в съвремието с Нора Робъртс. Понеже по принцип я харесвам реших, че трябва да си наваксам с най-новите книжлета, които не съм чела - трилогията за Кръвните братя (или там както се казва). Дали нещо не съм улучила момента или съм си променила вкуса, но този път нещо не ги лапнах както някои дръги. Да, четат се, приятни са, но общо взето като ги изчетеш не си казваш "Ухааа!". След няколко месеца може да не си ги спомням в подробности с изключение на главната идея.Третата книжка е най-готина, но аз по принцип си падам по твърдоглави (и мъже и жени), които колкото повече се отдръпват, толкова повече се сближават. И все пак, явно не ми е период за Нора или тя нещо се разводнява напоследък. Затова с цел повищаване на тонуса смятам да се насоча към Саманта Джеймс след всички суперлативи на Боби или да се върна към някоя класика.

За съжаление не мога да помогна с руския, но ако ти вършат работа на английски шеста и седма - имаш ги веднага. Чак се изкуших да се зачета, но нямам първите, а и сега съм на друга вълна затова си ги оставям за по-нататък.

Здравейте, много се радвам, че се появи това дългоочаквано местенце. Бройте ме сред готовите да помогнат само кажете по какъв начин, кога и колко. Благодаря на всички, които са спомогнали за появата на новия тракер.

Точно, ти си.

Беше шест часът, когато се събуди, а утрото бе окъпано и свежо от снощния дъжд. Бурята отдавна бе отзвучала, птиците пееха опиянено. Вратите към верандата все още стряха отворени, а Главният се бе навел над нея. — Благодаря на Бога — промърмори той дрезгаво, когато забеляза очите й да се отварят. — Не зная колко още щях да издържа. — После я притисна към себе си и тя забрави за утрото и за разбуждащата се къща. Въпреки нетърпението си, Главният я любеше с бавна наслада, която не бяха успели да вкусят, през нощта. Най-накрая я прегърна силно и избърса от очите й сълзите, този път предизвикани от удоволствие. — Мисля, че намерихме лек за твоето безсъние — подразни я Главният с дрезгав и напрегнат глас от собственото си освобождаване. Главната се засмя задавено и захлупи лице на рамото му. Той притвори очи и тихият и щастлив звук отекна в душата му. Гърлото му се стегна, а очите му овлажняха. Тя се бе засмяла. Главната се бе засмяла. Романът е съвременен.

Мерилайл Роджърс "Реликвата"

Абсолютно вярно. Не смея да я класирам, но и на мен ми е една от първите и много си я обичам. Давай, ти си.

Графинята се усмихна и го погледна с големите си тъмнокафяви очи, които не му даваха мира нито денем, нито нощем. Лицето й започна да изразява любопитство, тъй като той не сваляше поглед от нея. Главният реагира инстинктивно. Забрави всичко и всички, освен жената, която му се усмихваше. — Какво, по дяволите, правиш тук? — Извинете ме, но не съм сигурна, че ви разбирам. В някаква ниша от съзнанието си, която не бе помрачена от гнева, Главният осъзна, че произношението й не бе същото. — Не знам каква игра играеш този път, но твоята няма да я бъде, Главната — той я хвана за ръката и я повлече от жълтия брокат на канапето. — Сър, изглежда, ме бъркате с някого — каза девойката, спъвайки се, докато той я дърпаше към най-близката врата. Главният я хвана и я придърпа към себе си, тялото му потръпна от допира на гърдите й, които се опряха о неговите. — Върви по дяволите! — промърмори той и я оттласна от себе си, като че ли беше отровна. — Но какво означава всичко това? — настоя Лелята и препречи пътя на Главния. — Как се осмеляваш да се държиш с лейди ........... по този безобразен начин! — Ако имаше и най-малка представа за истинската същност на тази жена, щеше да ме разбереш — каза Главният и дългите му пръсти се вкопчиха още по-здраво в ръката на Главната. — Сър, опасявам се, че е станало ужасно недоразумение. Може ли да ме пуснете, сигурна съм, че… — Но защо говориш с британски акцент, Главна? Тъмните й очи светнаха от изумление. — Може би защото съм родена и израснала на острова. — Главният, веднага махнете ръцете си от лейди ........! — повели Лелята и при нейните пет фута и два инча й се наложи доста да се изпъне, за да внуши на Главния, че може да се мери с неговите шест фута и три инча. Главният се поколеба, объркване и гняв се бореха в душата му. Мъжете, които ухажваха Главната, предпочитаха да не стават жертва на гнева му и следяха събитията от почетно разстояние. Без дори да ги погледне, Главният усещаше присъствието им, осъзнаваше, че около него се събират други хора, които, затаили дъх, го гледаха с любопитство. — Мистър Главен, ръката ми изтръпна — каза хубавицата и му се усмихна. — Главен, моля те — пошепна Сестрата и го докосна по гърба. Главният отпусна ръка до тялото си, но не преставаше да гледа красивата глава с огнените коси. Пое дълбоко дъх, като се опитваше да овладее чувствата си. — Главен, никога през живота си не съм ставала свидетел на по-скандално поведение — каза Лелята и наклони тъмнокосата си глава на една страна. — Настоявам моментално да се извините на кръщелницата ми. — Не смятам, че се е случило нещо лошо — каза въпросната дама, докато разтриваше ръката си, върху чиято бледа кожа под фестона, с който завършваше късият й буфан ръкав, бяха останали отпечатъците от неговите пръсти. — Очевидно е, че господинът ме обърка с някого.

Елизабет Лоуел "Извън закона" Сетих се, че е Маккензи обаче докато измисля кой на кой брат и т.н.

Точно тя е. Много приятно ме изненада книжката, не очаквах да е толкова интересна. Ти си, Тихи.

— Аз знам една пречка пред този брак — обяви Главния с ленив, разговорлив тон, който, независимо от това достигна до всяко кътче в помещението. Главната обаче прозря по-дълбоко зад привидната небрежност. Разчете горящата напрегнатост в очите му и усети подобен пламък в своето сърце. О, любов моя, извика му тя безмълвно и заради помръдването на едно мускулче по челюстта му си въобрази, че е чул. — Поне аз бих го сметнал за известно препятствие, ако бях на мястото на щастливия младоженец в този момент. — Кой сте вие? — поиска да узнае Един Гадняр. — Какво правите тук? — Аз съм Главния, Титлата, и ми е известна една причина, поради която младият Идиот тук би могъл да не пожелае да се обвърже завинаги в свещен съюз с тази жена. Би ли ви било интересно да я чуете? В залата се бе възцарила мъртвешка тишина. Дори Гадняра, както никога изглеждаше напълно лишен от дар слово. Накрая Идиота бе този, който се окопити пръв. — Казвайте каквото знаете бързо, сър, и ни оставете. Тук не ви познаваме. — Не е съвсем вярно, приятелю. Поне един от вас ме познава. И то доста добре, бих казал. — Гласът му бе нехаен, делови и само лекото подигравателно присвиване на устните му, когато произнесе последните думи, събудиха с нещо тревога в съзнанието на Главната. — Но вие ме помолихте да бъда кратък. Щастлив съм да се подчиня, понеже и на мен ми е неприятно да удължавам тази работа за вас. Мислите ли сър, че се жените за девица? Разнесе се колективно ахване. И без това здравата хватка на Идиота върху ръката й се затегна болезнено и тя почувства облекчение — това отключи агонията, изгаряща я отвътре, докато последната й надежда отмираше и всяка глупава мечта се срутваше като картонена кула. Главният не беше дошъл да я спаси — бе дошъл да я унищожи. През главата й прелетя бързо предчувствие какво щеше да се случи — като светкавица, осветяваща за миг страшна катастрофа, — и после всичко пак потъна в мрак.

"Див и опасен" Тами Хоуг

Точно тя. Давай, ти си.

— Никога преди теб не е имало друг — промълви тя тихо. — Макар да съм искала да има, опитвах се, защото се страхувах да съм сама. Сега се научих да бъда сама, да вярвам в себе си, да се харесвам. Няма да се изправя пред теб слаба и немощна, готова да направя каквото и да е, за да не създавам проблеми. Сърцето му ликуваше. Леко прокара пръст по счупения си нос. — Тази част от отношенията ни ми е ясна, скъпа. Тя се засмя, но всъщност не съжаляваше ни най-малко. — След като те приема веднъж, Главен, няма да има друг. Протегна му и другата си ръка. — Завинаги, Главен, или никога. — Завинаги. Пое ръцете й и ги поднесе към устните си; после коленичи пред нея. — Какво правиш? — Правя го както трябва и окончателно. Няма място за никаква гордост. — Гледаше я с обожание. — Не разполагам с торба скъпоценни камъни, взети от слънцето, за да ги разпилея в краката ти. Разполагам единствено с това. — Бръкна в джоба и извади пръстен. Беше износен и стар. Диамантът в центъра улови случаен слънчев лъч и заблестя помежду им. — Принадлежал е на майката на майка ми, а и камъкът е малък, изработката — семпла. Но е пазен с любов. Искам да го приемеш — него и мен, — защото обичта ми към теб е безкрайна. Принадлежи ми, Главна, така както аз ти принадлежа. Изгради живот съвместно с мен, на равна нога. Какъвто и да бъде, ще бъде наш. Тя се насилваше да не заплаче. В този момент желаеше очите й да са бистри. Мъжът, когото обичаше, коленичеше в краката й и й предлагаше… всичко. Падна на колене до него. — Приемам и него, и теб. Високо ценя и двете. Ще ти принадлежа, Главен, така както ти ми принадлежиш. Протегна ръка, за да му позволи да надене пръстена като обещание, че сърцето му ще й принадлежи завинаги. — И животът, който ще изградим заедно, започва от този момент. Докато нанизваше пръстена, облаците се разсеяха и небето засия като скъпоценен камък. Коленичили сред разцъфналите цветя, не забелязаха нито фигурата, която ги наблюдаваше от прозореца, нито копнежа с който ги гледаше. Приближиха се един към друг. Устните им се срещнаха. Когато го заболя, Главния сепнато си пое въздух. — О, боли те. — Главната се отдръпна. Милвайки бузата му, се постара да не се разсмее. — Хайде да влезем вътре. Ще ти дам лед за носа. — Сещам се за по-добър лек. — Изправи се и я взе в обятията си. — Просто трябва малко да внимаваме — това е всичко. — Сигурен ли си, че е счупен? Хвърли й кос поглед. — Ако става въпрос за моя нос — да, сигурен съм. И няма защо да си толкова самодоволна. — Целуна я по челото, когато спряха при вратата. — И ми мина през ума — сега е подходящият момент да ти напомня, Главна, че ми дължиш двеста лири. — Сигурна бях, че няма да ги забравиш. Но нещо ми подсказва, че си струва да платя. Вдигна ръка и се загледа как малкия диамант проблясва на слънчевата светлина. После сама отвори вратата. Романът е съвременен.

"Като цвят по течението" Катлийн Удиуиз

Мдааа. Давай.

Госпожица ............... изведнъж спря да се разхожда. — Така ли ще свърши всичко? — попита тя. Перото й изсвистя във въздуха като сабя. — Така изглежда — отвърна Главния. Като изруга по един не особено женствен начин, тя се обърна към Лошия, на когото бяха позволили да се изправи на крака и му нанесе удар с юмрук в лицето, доста неприсъщ за жена, Деймиън се строполи на земята, смаян. — Това пък за какво беше? — попита той, опитвайки се да стане на крака. — Не съм изминала целия този път, за да си стискате ръцете — отвърна госпожица .............. с дрезгавия си глас. Искаше ми се да видя малко кръв. Напрежението, което бе завладяло всички през последните петнайсет минути, се отприщи от всеобщия смях. .......................... — Съгласен съм с тази скандална жена — каза той и посочи госпожица ................. — Нямаше никакъв бой. Това беше истинска измама. — Със сигурност не си струваше бясното препускане по тези черни пътища — оплака се Брат. — Смятам да се върна обратно с влак. — Но не беше чак толкова лошо — каза Брат. — За първи път сме заедно от доста време. — Всички, с изключение на малък Брат — отбеляза Брат. — И по-добре. Един бог знае какво щеше да направи това джереме. Сигурно нечия глава щеше да хвръкне от ръката му и всичките да ни застрелят. — Не би направил нищо такова — изрече госпожица .............. с глас, който стана съвсем дрезгав по средата на изречението. Брат я погледна смаяно и в очите му заиграха игриви пламъчета. Госпожица ............ бавно се приближи до Брат, хвана го под ръка и се усмихна предизвикателно. — Ти си един много красив мъж — изгука тя. — Точно мой тип. Здрав и едър. Какво ще кажеш да се качим за малко в стаята ми и да ми разкажеш за себе си? Докато братята му се заливаха от смях, Брат правеше отчаяни опити да се изплъзне от перото, което гъделичкаше носа му. Снаха не бе толкова тактична. Тя дръпна ръката на госпожица ............ от Брат и я блъсна доста грубо за една дама. — Долу ръцете от съпруга ми, нарисувана проститутка такава, преди да съм натикала това перо в носа ти! Госпожица .................. прие атаката й доста философски. — Този зает ли е? — попита тя и посочи друг Брат — Изглежда ми опасно чаровен. — Женен е и е баща на три деца, а четвъртото е на път. Госпожица ............. изцъка в знак на неодобрение и каза: — Такава загуба. И този прилича на женен — каза тя като посочи намръщилия се Брат. Този пък изглежда студен като камък — последното се отнасяше за Брат. — Мисля, че тези Семейство от Тексас не са чак толкова хубави. Освен ако нямате други братя. — Един — каза Брат. — Най-лошият. — Не бих казала така. Той май че направи каквото можа, за да ви помогне днес. След като изрече тези думи, госпожица ............. спокойно свали перуката от главата си и се поклони пред смаяните погледи на присъстващите. Брат одобрително изръкопляска. — Кучи син! — извика Брат — Малък брат! Ще ти счупя проклетата глава След толкова много "имена" едва ли ще ви затрудня особено, но сцената е забавна ...

"Огън и дъжд" Елизабет Лоуел

Заповядай, цялата поредица: http://www.######/details.php?id=232447&hit=1