Неприкрито небрежен

Изабел, ти си най-цветен тук бе. Сив нюанс придаваш на форума.Ще да е, ще!

Малка справка:Вместо да пишете в тази тема, която няма нищо общо с питането, защото рекламите не са никакъв проблем, поне не и форума. Ами се вземете в ръце и си закупете производителен компютър, а не "Смарт" телевизори. Или евтиният вариант е VIP абонамент, чрез който няма да имате реклами. Няма да взимам нито страната на Администрацията, нито страната на обикновените потребители. По логиката на по-горе въпросният потребител, то трябва да процедираме така във всеки сайт, форум и прочие, само и само за да не плаща за да е спокоен. Е, не става просто!Хайде със здраве и те така! Послепис; забравих ли нещо да спомена? - А, да. Може и просто да не ползвате форума!

много е предубеден. Всеки допуска грешки.

Бързак, вече е ясно.

Все някой ще да знае.

нямам мнение

чувствам се мазохист...Има нужда от чаша вино?

мразя да ме стискатпак се ядосва за нещо

не знам дори как става тъйиска топла вана

да, все още е рано.има нужда от ласки

Да признаваш не е като да прощаваш защото днес ми се налага да говоря така както вчера сутрин... за истината, да бъдеш прям Но проблемът е там, че - ще се наложи и да чувам... да говорят, да злословят или просто да ми казват това - от което болката никога няма да спре. Чудя се, кой ли те изпрати Сатана Дева Мария, защото аз поисках... да говоря ли сега, за нея - за онова, или да плачеш значи болка. Сломен съм аз сега... моето сърце, моята душа. Думите като дървен кол са или да горя ли на клада, не знам.. но ти ще значиш болка. А каквото и да кажат Ти ще кажеш... винаги ли ще страдам аз така Но си ми мечта - няма да се откажа, не сега не и днес, не за хората.

Всичко се променя толкова бързо така както времето в мен Мълния да ме бе ударила сега нямаше да боли така - щях да бъда сред зелени поля реки и високи планини. Но на самотен остров... мисълта за нея съсипва ме Как искам да върна времето да не бях я срещал такава каквато е именно сега Да дарява от времето си за онези, които заслужават Аз съм егоист по природа не обичам да деля - особено една жена. Скрих аз от нея истината защото егоист съм... смея да твърдя. Късно е вече, ще платя цената на щастието... което пропилях така. Ще те чакам там.. под синьото Небе. Да знаеш Ти, че чужда порода - съм аз, хванал ме бяс. sh.

Тук ли, тук ли си Ти.. аз съм тук за теб да говоря не спирам да мисля, да умирам. Но изтощен се чувствам аз въпреки това продължавам - към теб... без да спирам Трудно, но към Теб клоня винаги, все така става... Тъгата на такива като мен не прощава, всъщност - боли от сутрин до зори. Ти си ту сладка, ту горчива леко неподатлива... тласкаш мене към ръба, да се опаря да разбера, така ли. Още нещо, което ми дава сили да се боря , да се радвам и - да плача, зная как и Тук.

Сърцето ми леденее, разбра ли дойде като гръм от ясно Небе така както зимата мразовита, нали Да плача ли сега разбираш ли напират, напират ли сълзи. Аз така мразя да вали, защо ли бездънна яма си ти, потъвам ли морето дълбоко блъскат ме вълни. Като стихия си, разбра ли отнасяш всичко със себе си Не говори, замълчи така... както цвете през есен, бъди Думите ми капят така както жълтите листа, разбра ли - нека ме боли, винаги щом замръкне ли.

Денят, в който осъзнах, че всичко е една илюзия прошепна той, затвори очи... свърши се каза си и продължи. Но той запомни радостта си която малко или много той желаеше Забърса сълзите си, нещо промени се В кръг сега върти се призна си там чувствах се добре под тази Луна - под тези звезди, онова красиво Небе... промълвя, напрегнат бе деня. sh.

Музика звучи, къде си ти под камът и дърво търсих те в ноща безотказно лутах се. Замък от стъкло само тебе виждах на където и да погледна, само теб но странница си ти тръгваше си... без да попиташ как си ти викът ми потроши всяко стъкло все още те виждам, на парчета. Губя те, страх обзема ме победи ме ти, взе това... цял живот го пазя, отне го ти Но кажи, струва ли си кратко бе, да нали - чувам аз сега то крещи предадох се доволна си. sh.

Протегни се, докосни ме докосни, само ти знаеш как и къде само внимавай, че боли ме боли, не спира да боли Усещам пулса ти чуваш ли нежна песен чаша вино... то е кърваво червено от очите ми, избоди ги - да не виждам чуваш ли Плач там, в тъмнина покрита със слама дъждът вали ли, вали Капка кръв, прости ми опитах чуваш ли Окована, боли... в трепет остана ти, чакаш ли sh.

Отново студ, отново мрак пропаднал до гуша в белия сняг подмамен и изплашен, бягаше там където никой не може да го намери. Скри, той от всички скри я да я пази той вечно обеща й - в зори прегърнал я той, не ще да я пусне. Премръзнал, вкоченил се умря с вледенена на око сълза. Бе единствена тя, малка и добра остави спомен в нея, самота. sh.