Неприкрито небрежен

Ами на една пейка... скрита такава. Какво сготви ?

Не, от това се пълнее...Скача върху леглото

Не, няма кой да ми даде такива ягоди зимни.Къде обичаш да ходиш ?

Мен никой не иска... като кошмар в нощта - от болка ще приписка нарушавам му съня Мен никой не иска... имам черна душа - по дълбока от бездна в нея попадна ли сега Мен никой не иска... като черен гарван - прелита моята тъга не щадя моя самота Мен никой не иска... като бодлива роза - докоснеш ли ме мен от страх кървиш сега Мен никой не иска... като горчиво вино - отпиеш ли от чашата ще потънеш в забрава Мен никой не иска... като огъня съм - ще изпаря всяка сълза оставям моя бледа следа.

Смъртоносна зона. Опитах снощи, но отново заспах. Та, не го догледах.Мислиш ли, че покрай луди хора и ти също може да станеш луд?

Не, не обича да вали сняг. Не и тази година.Не си харесва прическата ?

Да, обикновено шизофренията до това води. На всички си казвам, няма модератори, няма администратори. Какво харесваш в себе си ?

Декември Готова съм за зимата. Да тръгваме. (И вятърът танцува като луд.) Най-хубави са винаги прегръдките, когато сме замръзнали от студ... Готова съм. Събрала съм багажа. И сложих всичко най-необходимо. Две-три слънца, от мрака да ни пазят, и споменът, че лятото го има... Ще взема малко хляб, но на трошици. И не че с тебе ще изгубим пътя. Но може би ще срещнем гладни птици, които ще нахраним с обичта си... Вода ще взема. Не че ожаднявам, защото от целувките ти пия. Но винаги ще помня, че душата ми е буйна като морската стихия... Ще взема сол. За да не се залъгваме, че пътят ще е сладък като мед. Готова съм за зимата. Да тръгваме. И края на света ще мина. С теб. Мира Дойчинова - irini

И тази нощ като вчера усещам и чувствам я... самотата да ме вгорчи - успя, показа своите рога А по рано далеч бе тя.. сама по себе си самота - придърпваме към себе си иска пак да страдам в нея И отново оплете ме тя в своята тъга, сгреших - като й простих мила... не ще да я пускам сега А аз сега ще остана... да бъда до нея, защото - и нея боли я да бъде сама проклета да бъде самотата.

Всичко е възможно.Какво забрави да направиш днес ?

Филм за ВампириПържола със или без гъбен сос ?

shefkata

Прелестна.

На кого ли му пука.Удря ли те хормона ?

Не, не стават.Кога за последно плака?

Сърцето. - цяла вещ.Какво ти пречи в живота?

Мастило... Скучаеш....Остава въпроса ?

Нямам реакция, защото често аз изневерявам. Свърши ми мастилото. Скучно ли ти е?

Тези, които не харесвам.Коя песен хареса днес ?

ааа - не.Кога за последно танцува ?

Хайди, Мойра, Bel Ami....

ЛЮБОВТА Е ОПИАТ Любовта е опиат, дрога някаква, магична! Хормонален водопад, вирус, болест романтична... На брега на цъфнал ад! Пие се почти на екс, струва си да се опита! Тя е химия и секс, болка вляво... недопита. Конституция, Кодекс! Любовта е опиат в шоколадова глазура! Може да е занаят, ерес, лудория щура... Или пък хроничен яд! Любовта е храм в степта, в него влиза се на пръсти! Лед изпръхнал от жарта... Може Сатана да кръсти с кръст изваян от страстта! Любовта е опиат, приказка, но без поука! Листопад от звездопад, недоучена наука, порив, смърт, надежда, глад... Върбан Димитров

Тайнствеността убива като изтреляна от лък стрелата рани ме мен.. за да разбера, че синя - кръв нося аз сега кървя Целувай ме Ти в нощта да докажеш пред света през смях се усеща самота усмивката горката тя - изправена на ръба... Протегни ти към мен ръка да се впуснем в нощта... да потънем в безкрайността да обездвижим нашите тела да пречупим страстта. Като диаманти очите ти блестят в мрака сега.. да ме погледнаш, искам - да се избавя от мъката да усетя пак онази стрела Прониза хиляди сърца но за мен запази една.. идеално изваяна стрела за да пречупиш леда - прониза ме тя, онази стрела.