Росица Копукова

Вярно е. Пише грамотно и логично! Няма да пиша две, ще кажа:"Браво"!

Красиво име. С името Мария приятелки аз имах не една, но толкова различни са от тия жени приветливи и на честта. С едни сме си приятелки докрая, а други ги отхвърлих за во век, та стара истина прозрях и зная, че името се прави от човек. Почитам свято майката Христова, тя несравнима е величина! Дано, роди ли се Мария нова, да е прекрасна бъдеща жена! 15 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Със ясното съзнание дойдох какво ще правя във живота днешен, не му предвидих всеки земен ход, във времето кодираните грешки, ала вървях си въпреки това, натам, дето ми бе определено, човек за микрофон и за слова, за стихове и проза отредени. Не се оплаквам. Господ бе над мен, преодолях немалко злобо...тиня, дали изпълних мисията днес ще разбера, когато си замина. Войни не бях очаквала и смърт, но ето на, пейзажът се променя. И всеки ден се моля в своя път Бог да помилва живи и умрели. Дошла съм от красиви светове и пак красиво искам да живея. Аз неведнъж признавам го и не, не искам бъдещето да не оцелее. По тази наша хубава земя обичам хората и светлината, не мисля все за двора и дома, а обичта жадувам по Земята! 15 август 2023г., София Росица КОПУКОВА

Днес е Голяма Богородица. Много тачен празник в християнския свят. На този ден съм кръстена, само че по стар стил - 28 август, затова почитам и двете дати. Сега малко да разкажа за Арбанаси. В църквата " Успение Богородично" има чудотворна икона на Света Богородица. Помага за здраве, за дете, за семейното огнище. Като съм ходила преди доста години, не съм знаела, ама и кой да ти каже преди 1989 година, когато се влизаше в църква под прикритие. Сега ще нося скромен дар на Божията майка специално за чудотворната икона и ще помоля да ми я покажат. Екскурзията е през септември, но то, ако отидеш сега, ще е пълно с народ. Да имате много здраве,любов и сбъднати мечти, приятели.

Ето я и самата крепост Цари Мали град. Безкрайно интересна, добре възстановена, отзад има голяма поляна за Опера на открито, многократно представяни арии. Отдолу е курортното село Белчин.

ДА ПОЯСНЯ МАЛКО НА СМРЪДЛИВАТА ЖЕБА С ФАЛШИВОТО КРЯКАНЕ, ЧЕ И КЛИП МОГА ДА ПРАВЯ, МОГА И ДА СВИРЯ И ДА ПЕЯ. НЕ МИ Е ЧАК ТОЛКОВА ТРЪПКА. ОСВЕН ТОВА, ЗА РАЗЛИКА ОТ НЕЯ, САМОТНАТА КОЧИНАРКА, НА МЕНЕ ИМА КОЙ ДА МИ ПРАВИ КЛИПОВЕ, НЯМА НУЖДА ДА СИ СЛАГАМ НА ПОСТАВКА АПАРАТЧЕТО. НЕНАСИТНА СЪМ ЗА ПРАВЕНЕ НА ХУБАВИ КНИГИ И НЕ СЕ СПИРАМ,БОГ ДА Е С МЕНЕ И НАД МЕНЕ!

РЕЗЮМЕ: УТРЕПАЛА ЕДИН МЪЖ И ЕДНА ДОБРА ПОЕТЕСА!

СИН НА МОРЕТО На М. Преди години ме обичаше моряк, но не поиска да живее в София, а за жена на морския ни бряг- звучеше ми като погрешна еуфория. Не ставах за море и за звезди аз, стъпилата здраво на земята. И, разделихме се приятели добри, живеещи във два различни свята. Изтече много време, не разбрах каква магия криеше морето, дори над любовта / дали е грях?/ Да сложи край. Но взе си то момчето. Удобствата на столичния град не замени за борда и вълните. Не му се сърдя, в неговия свят навярно още светят висините. Един безкрайно нежен романтик създало бе морето от детинство. И още се оглеждам в този лик, неразгадаем, чуден и единствен. 1 март 2005 год., София Росица КОПУКОВА Из стихосбирката "Неспящата красавица"

ЛЬОК-ЛЬОК,ЛИЛИЛЬОК ПЕЕ БЛАТНИЯ ЖАБОК, В МЪКАТА ДА ПЕЕ СТИХ СЕ ИЗПЯВА КИХ-КИХ-КИХ! ДАР-ДАР-ДАР, БЕЗДАР, ПЕЕ ПОЛИ НА ПАЗАР, ЦЯЛО ПСИХО СЕ ТРЕСЕ ОТ ПОЛИНА И ПРАСЕ! ДУМ-ДУМ,ЛИЛИ ДУМ, ВДИГАШЕ СЕ МНОГО ШУМ, БОЙ БЕ ДЕНЕМ И НОЩЯ НА АНИТА С ДЪЩЕРЯ!

Последно на тази тема, ЛУДАТА КОПУКОВА И МОЕТО АЗ ТУК И НАВЪН! Правя това което ми харесва, пиша това което искам и както мога, искам и най-малко пък застаряващи журналистки ,та били и поетеси ще ми кажат какво да правя, как да пиша ,какво пиша,пея! Не ме интересуват награди и то от некадърници -грозновати ,глуповати. Моето мнение си е мое! """""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" КАК ДА ТЕ ИНТЕРЕСУВАТ, ПОБЪРКАЛКЕ, КАТО НИКОЙ НЯМА ДА ТИ ГИ ДАДЕ! ДОРИ И В ПАЙНЕР!

Време е за новата ми среща с този вълнуващ български град... СРЕЩА С КОПРИВЩИЦА На Катя и Дойчо Като застинали след гръм ме срещат къщи архаични. И този тайнствен калдъръм!… И тези шепоти епични!… Над гроб сиротен рони лист дърво, от вятър оседлано. И вика ехото на бис стих от маестро Дебелянов. А над реката – мост до мост към спастрената чест ме водят: тук пишат кърваво писмо, там вее пряпорец войвода… Епохата за сбор тръби! Бенковски с коня ме връхлита… И литвам с него – може би, защото баш съм за комита… Далечен свят… Забравен свят… Но корените в мен събужда! Аз пак съм титанично млад и брат на българите в нужда. Сърцето – на страха напук – пак запрепусква в такт отсечен… И не градче старинно тук откривам, а рода си вечен. Атанас Капралов Хубаво пише плюшеното мече, но побарва чужди изрази!

ДА НЕ ПРОПУСНА - И СЦЕПЕНА БУЗА, ШИТА 10 СМ ОТ ПОБОЯ С ЛУДАТА ПОЛИНА. ПО-ТОЧНО - ЕДИН ОТ ПОБОИТЕ! """"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""" Баба Анит Трифоне не се мяркала там, както преди е ходела като луда и напожарена от гняв срещу целия свят и моите приятели основателно смятат, че тя се е преместила в някоя съборетина в село Бохот, отстоящо на 3 км от центъра на Плевен и родно място на казълбашката Анита с ромския син. Разходи,леле,разходи. Лудата Полина е още в Психото, малкото прасе иска грижи и пандел-мадамата доста се е натоварила на 70 години и кусур. И понеже отникъде не й върви, бездарницата си чеше нервите тука, та ме разсмива много на сутрешното кафе. Жестоко е наказана, горкана, ама си го е заслужила! По тази очевидно причина, безсилна пред истините, които изнасям, тя си е заключила коментарите, за да плюе само тя. Като си няма друго занимание?!

- НЕЖНИ КРАЖБИЧКИ ОТ ДИРЕКТОРА НА ЛИТЕРАТУРНИЯ МУЗЕЙ АТАНАСКО КАПРАЛОВ Нашето Капралче - червено връзкарче, което иначе не пише лошо, но отдавна съм забелязала, че обича да побарва тук-там по нещо, и този път не е изневерил на себе си. Миличкият ме чете, но и аз го чета. Та е списал едно стихотворение "Среща с Копривщица", дето се е самоопределил "баш комита", четейки, че мой прадядо е бил наистина баш комита по Копривщица. Към днешна дата нашето Капралче не е нищо повече от плюшено мече, както го бях назовала и преди. Друга иносказателна кражбичка на Атанаско КапраЛОВ е, четейки ме, че родът му е от Копривщица. Моят - да, но не и неговият. Неговата рода е от едно от трите села, които впоследствие ги обединяват и дозастрояват в град Димитровград. Понастоящем е разведен и живее в софийски апартамент в квартал "Света Троица" с приятелка. Обича Атанаско да се гали в чужди родове и комити, но не става да ги поства в стихотворение, защото си е стопроцентова лъжа, Насе!

Който желае още да се посмее, да намери стихосбирката, пардон стихоплетката на Найденчо "Далечен ден"! Леж! Пълна трагедия!

Колко кила си ,бабана? Грозната дебелана, с вампир коса побеляла и в тлъстини се оляла!

Баба Анит Трифоне не се мяркала там, както преди е ходела като луда и напожарена от гняв срещу целия свят и моите приятели основателно смятат, че тя се е преместила в някоя съборетина в село Бохот, отстоящо на 3 км от центъра на Плевен и родно място на казълбашката Анита с ромския син. Разходи,леле,разходи. Лудата Полина е още в Психото, малкото прасе иска грижи и пандел-мадамата доста се е натоварила на 70 години и кусур. И понеже отникъде не й върви, бездарницата си чеше нервите тука, та ме разсмива много на сутрешното кафе. Жестоко е наказана, горкана, ама си го е заслужила! По тази очевидно причина, безсилна пред истините, които изнасям, тя си е заключила коментарите, за да плюе само тя. Като си няма друго занимание?!

ЕТО ГИ ДВАМАТА ПОСРЕДСТВЕНИЦИ. НАЙДЕНЧО ВЪЛЧЕВ Е НОВИЯТ НАГРАДЕН В КОПРИВЩИЦА ЗА ПОЕЗИЯ, БЕЛКИМ СИ ПЛАТИ ПАРНОТО И ТОКА?! Човечецът е на 95.Като Маргито е закършил с парите. Хич не е за награда,бедният,защото винаги е писал поезия на ниво прогимназия, но-о-о-о-о-о си е армеец в ролята на журналист, русофил, червенофил, автор на песничката "Ние сме на всеки километър", тоест наше бездарие. Редно е да му се даде награда и да го прегърне баба Марги, дето се криви по-зле и от него на една страна. Аз на тебе, ти на мене, наградени! ЕТО ЕДНО УЧЕНИЧЕСКО ОТ НАЙДЕНЧО ВЪЛЧЕВ, ТО ВИ СТИГА! ЗА ОРИЕНТАЦИЯ! Чувство Поле. И път в полето. И пшеници. Крайпътни макове и дървеса, и лястовичи звъннали редици по жиците. И сини небеса. И някъде зад пътя и житата - къщурка с покрив весело червен, където с прости трепети в душата навярно чакат някого. Не мен. Не мен. Но все едно. На мен ми стига зеления пастел на пролетта, деня, старопланинската верига и слънчевия звън на радостта, която ме зове сред тез пшеници, крайпътни макове и дървеса, и лястовичи звъннали редици по жиците. И сини небеса. ЕТО ВИ И ОЩЕ ЕДНА ЗАЗИМЕНА ЕЛЕМЕНТАРНОСТ! ДА НЕ КАЖЕТЕ, ЧЕ Е САМО ЕДНА.... Зимна приказка Колко бял и безбрежен е зиме Балкана! Петрохан го изпраща към Вежен на път, стар Юмрука на сватба с три вихри го кани, под Марагидик черни горуни трещят. Мраз ги смръзва, звезда от високо им кима, те по призори стволове пукат от студ и все пак и във най-януарската зима за елените рижи намират приют. Вечер вежди навъсва Балкана хайдушки, скърца зимно и пътят му зимно хрущи, заран дига чело и след всички вихрушки ослепителен, сипкав и златен блести. Диша утрото, диша България цяла, все по билото - ето я - иде пеша и със нея във снежната приказка бяла виж че крачи и твоята млада душа.