scepsis108

Ползвам поста ти, за да напиша това, което реших да напиша, понеже тук само реализирани люде има, които проблематизират върху природата на феномените и съзнанието, върху етернализма и нихилизма и т.н. Аз не ги разбирам тези сложни материи, но днес за пореден път прочетох историята на Чекауа Йеше Дордже (1102-76), който е написал текст наречен "Седем точки за тренировка на ума" и по който практикувам ло-джонг. Историята е тази, че веднъж геше Чекава съвсем случайно чул един от неговите учители да произнася пожелателна молитва, в която се казвало: "Нека да оставя цялата победа и печалба на другите и нека да мога да приема цялото поражение и загуба върху себе си." Смаян от тези необичайни думи, той започнал да търси учителя, който ги бил написал преподал. Това бил Атиша, който бил получил ло-джонг ученията от Серлингпа в Суматра, а после те били предадени от него в Тибет на различни учители и впоследствие записани от Лангхри Тангпа Дордже Сенгйе. Последният вече не бил между живите, но Чекауа се срещнал с неговия ученик Шарауа, който му казал, че без разбиране на тези думи, които съдържат есенцията на относителната бодхичита, никой не може да се надява да постигне просветление. Такива работи.

О, колега, както казах, нямам намерение, нито време да участвам в дискусията. Просто споделих моето виждане. Приятно лафене и лека вечер на всички. И на теб хубава вечер, байко!

Не си компетентен в тази тема, за да дам отговор, който може да разбереш.

Този откъс е цитиран многократно в темата преведен от проф. Градинаров. Превеждайте по възможност, както правя аз, щото не всеки е длъжен да знае чужд език, все пак. Инак, мога и нещо на тибетски да постна като аргумент на моя теза. И също така, цитирайте коректно източника. Това е от определена сутра, която си има име и история. Не е достатъчно просто да напишете, че е казано от Буда Шакямуни. Трябва да уточните кога и къде, пред кого и в какъв контекст, както и къде е записано.

От гледна точка на крайната истина, твърдението е напълно погрешно. Просветлението не е процес, понеже ако е процес, то ще подлежи на изменение, както е обяснено в Праджня–парамита хридая сутра: "Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта [12-те нидани на зависимото възникване]; Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение. Следователно, Шарипутра, тъй като бодхисатвите нямат постижение, те пребивават чрез Праджняпарамита." Не че имам намерение да участвам в дискусията. Просто го припомням за протокола, както се казва.

Aко можеха, Вал, то досега щяха да са се взели в ръце. Явно е, че не могат и дори не се опитват, понеже писането в темата за някои колеги е форма на изливане на натрупаното напрежение и неудовлетворение. Разбира се, резултатът е, че възниква ново напрежение и неудовлетворение, т.е. попада се в омагьосан кръг без изход, зацикляне в невротични поведенчески реакции и нагласи, които се възпроизвеждат автоматично. Това е дефиницията за самсара – обикаляне в кръг, както онези симпатични мишки, които наричаме хамстери безспирно и енергично тичат в една въртележка, но остават на едно и също място. ПП Понеже някои са по-чувствителни, то правя уточнението, че не визирам никого конкретно, а говоря по принцип.

Възприятието. Казано от кого? Друг може да каже, че всички водят до Пекин, Москва или Марианската падина. Въпрос на гледна точка.

Eдин мой учител използва веднъж метафората за влаковете, които тръгват от една гара, но по различни коловози. Има прозорец, в който те се движат успоредно, а после поемат в различни посоки. Има времеви отрязък, когато виждаме другия влак как се отдалечава от нас, а после го изгубваме от поглед и накрая забравяме за него. Разбира ли се какво казвам, понеже, едва ли ще го кажа отново.

Здрасти, Скала. Ти си готин. Няма да дочакам Реджеп, понеже, както писах вчера, то свободното време е лукс, а животът е кратък. За друг може свободното време и да не е лукс, но за мен, уви е. Но приятна и смислена вечер на всички пожелавам – бъдете приятели, обичайте се или поне се уважавайте. Разбира се, че има, но това не е важно. Понеже можеш да медитираш и да станеш Буда и без да изучаваш квантова механика. Ако имаш определена научна нагласа на ума, то тези неща могата да ти помогнат да придобиеш увереност и да се освободиш от някои интелектуални съмнения. Нищо повече.

Не си правил Пхова, ако не бъркам, но там има нещо, което накратко мога да кажа. Има тигле (буквално "капка", което е енергията и има коренна сричка като ХРИ напр., която е осъзнаването на пустотата; сричката стои върху тигле и те са едно; те изразяват ригпа).

Значи, че формата и пустотата са взаимозависими, понеже формата (рупа) е пракрити (материята), а пространството е пустотата, от която феномените възникват и в която се стопяват, когато изчезват. Нещо в този смисъл казва колегата. Е, това да знайш дълбоко ме смути и няма да мога да заспя тази нощ, баси...

Този, който възприема розата, розата, която е обект на неговото възприятие и самия процес на възприятие са три компонента от един процес, които не могат да бъдат мислени независимо един от друг. И това означава, че те нямат независимо съществуване, разбира се.

Свободното време е лукс, който трябва да ценим и да използваме по предназначение, т.е. за да се развиваме в посоката, която сме избрали. Ако това е лафене във форум, то лошо няма. Това сме си избрали да правим и му се посвещаваме изцяло. Само не бива да се заблуждаваме, че правим нещо различно.

Нещо, което е написано по твърде експресивен начин, за да ми допадне като изказ. Но в текста има смисъл, който, разбира се, следва да бъде зададен от читателя. Но ми се видя полезно да го споделя, понеже е възможно сред пишещите и четящите тук, някой да има полза някаква: http://webstage.bg/filosofiya-i-psihologiya/3128-ako-imate-kasmet-shte-ostanete-savsem-sami-i-shte-vi-se-nalozhi-da-potarsite-opora-na-zemyata-i-da-povyarvate-v-sebe-si.html Очаквам, ако ще коментирате, то все пак да прочетете внимателно, а не по диагонал. Приятна вечер на всички!

Не бе той си е музикант и не е музикант. За страничния наблюдател той е музикант, но сам той не гледа на себе си по този начин в смисъл, че е свободен от идентификации по професионален, расов и класов признак. Или не е свободен, а ги осъзнава и не ги взима на сериозно. Просто това е Рамус, който има свой собствен, а не заимстван отвън, поглед към всяко нещо. Примерно...

Не само, че никаква, а подобни претенции, ако са изказани сериозно са вредни. В ло-джонг инструкциите се казва, че ако нашата практика не отслабва привързаността ни към егото (знак, за което е и самоиронията напр.), то тя е напълно безполезна. Но не си е работа да съдим друг някой освен себе си. Понеже и съденето не е Дхарма-практика. Лека вечер на всички!

И той вече не, но се радва, че се забавлявате, а не се карате. Това е ОК. Хуморът е присъщ на същества надарени с разум.

Taйна, майна...

Да, но никъде не казва, че това е нещо лесно и просто като това да си купи човек маруля от пазара.

Всъщност, не е... Много ми беше приятно и забавно. Приятна вечер на всички и до някога по-нататък. И байко, дръж се. Разчитаме на твоите сетива и разум да поддържат вселенското равновесие и хармония, както и нашето индивидуално битие. Лека!

Mного вярно.

Брех... Значи кайсиевата не е отслабила потентността ти? Българският мъж кат пие две ракии първо се превръща в най-големия биткаджия, второ в най-големия ебач и трето разширява националните граници на три морета. Проблемът е, че като изтрезнее не помни за всичко това.

Ако човек не може да се смее не е дори начинаещ, а какво да говорим за сериозен будист.

Без хора като байко, то вселената щеше да е изчезнала по силата на волята на някой солипсист. Следователно, ние му дължим много. Като минимум му дължим нашето екзистиране. Хм... Байко, ти имаш ли мераци към другия пол още? И ако имаш, то реализираш ли ги?

Кайсиевата ли е медиатора между петте сетивни съзнания и менталното? Класик си, байко! Поклон!