scepsis108

Първо един музикален поздрав за всички в темата:

Ако нямаш смущаващи емоции, то всичко е горе-долу наред. Горе-долу... Но ако имаш, то по-добре се въздържай независимо дали си прав принципно. Просто изчакай малко и виж дали няма да се открие и някаква допълнителна перспектива към ситуацията.

T.нар. "гневна" активност на Дхарма–протекторите означава да сме напълно свободни от всякакви смущаващи емоции и погрешни възгледи. Това е енергията или просветлената активност на един Бернагчен или Палден Ламо (Махакала и Махакали), която е отсича като с нож всички погрешни проекции, превземки и смущения. В сърцевината на тази активност е неразличаващото съчувствие и изпепеляващата всички погрешни нагласи мъдрост. Човек, трябва да е много предпазлив, когато се опитва да се държи по подобен начин, понеже това предполага практиката му да е безупречна. Това, че уважаваме някой не значи, че не можем да му теглим една... Уважаваме неговия просветлен потенциал, уважаваме го като личност, ако щеш, но намираме поведението му за вредно. Това може да му го кажем ясно, но не е необходимо да го нападаме лично. Една от причините е, че това не работи, понеже така само подсилваме егото му. Коментарите трябва да са директни, но безпристрастни, както, когато лекар поставя диагноза. Той не казва, че си лош човек понеже имаш рак или, че ракът е нещо лошо. Той просто констатира, че имаш рак и какви са възможните варианти за лечение или че е нелечим. И накрая, то е важно да запазим чувството си за хумор, щото това е самсара, нали?

Излага себе си, разбира се, а не Ники. Подмини... Не си заслужава да му се обръща внимание.

Toзи младеж пишеше преди време основно във философския раздел, когато беше студент във философския в СУ. Приятели сме, той е много ерудирано и свестно момче, което спря да пише тук много отдавна. Реджеп никога не е имал личен контакт с него и не го познава. Просто ще замълча и няма да коментирам подмятанията му и опитите му да завърти интрига около човек, с когото никога не е общувал наистина. Точно така.

Разбира се, в Адвайта Веданта т.нар. Атман или абсолютният (Ниргуна Брахман ли се казваше?) Брахман е описан по начин, който е много сходен с ученията на Мадхямака за Дхармадхату. Брахман в Адвайта е нероден, безформен, не се подава на концептуализация и е напълно отвъд етерналистичните и нихилистичните категории. Затова и тази разновидност на Веданта се нарича ''адвайта", т.е. недуална или недвойнствена. В чисто теоретичен план няма съществена разлика между начина, по който се описва пустотата в будизма и описанието на Брахман в Адвайта. Има разлики във възгледа, обаче, но те са твърде финни за да ги обсъждаме тук и не се отнасят просто до терминологията. Но това не значи, че тези разлики не са от значение, понеже от гледна точка на будизма, то следването на Адвайта и на Буда Дхарма водят до два качествено различни резултата. Адвайта води до кулминацията на самсара, което са 4-те сфери без форма (арупа лока), а Буда Дхарма до освобождение от самсара. Разбира се, то Адвайта счита обратното. Да се спори кой е прав е малко инфантилно. По-скоро, човек трябва да следва искрено това, което му е близко и да се отнася с респект към всички сериозни и автентични традиции и техните носители като е без значение дали са будисти, христяни, мюсулмани, индуисти или други някакви. Понеже само този, който никога не се престрашил да се опита наистина да следва някаква подобна традиция на 100% може да развие сектантско отношение.

Предполагам да е необичаен, инак не би бил оценяван като класик в пародийния фентъзи жанр. По твоята логика и Боб Марли или Джим Морисън също са обичайни наркомани. Не са. Инак, по същество всички непросветлени същества са наркомани и техния наркотик е вкопчването в присъщото съществувавне на ума и феномените. Лека ви нощ за втори и последен път.

ОК. Утре ще надзърна как се развиват бойните действия. Само глей да не се изложиш като армадата на Тръмп дето в началото пое в обратна посока от тази, която трябваше (Корейският п-ов). Да... Ударението е "учЕни". Понякога е много забавно. Един такъв учЕн публикувал книга, в която цитира дхарани-мантри, които записал по слух от лами в Бурятия и Калмикия. Много от тях всъщност не знаят санскрит и повтарят това, което са чули и запомнили от своите учители, но авторът не разбрал това и представя тяхното произношение за автентично, а то е просто диалектно и не много грамотно. Ми, Тери Пратчет си е баш дзен. ––––––––––– Приятно ми беше и лека нощ на всички!

Аз като зачета някои постове също плача. Щот нали знаеш за интересите ми към общуването с ЕТ. И си мисля, че въпросните, ако четат този форум също плачат... Разлигавихте ме, баси...

Не само в книга пета за Дюна ("Еретиците на Дюна" се казва, ако не бъркам) го има, но и в няколко произведения на Тери Пратчет като "Малки богове" напр.: "— Причината, поради която Омниа няма вече никаква флота — каза Ом. — Ето защо винаги си заслужава да имаш няколко философа наоколо. В един момент слушаш само „Истината Красота Ли Е и Красотата Истина Ли Е, и Падащо Дърво В Гората Издава Ли Звук, Ако Няма Кой Да Го Чуе“, и после, точно когато си мислиш, че сега ще започнат да се лигавят, някой от тях казва: „Между другото, ако на високо място се сложи параболичен рефлектор, висок трийсет стъпки, който да изстрелва слънчевите лъчи към вражеските кораби, това ще бъде много интересна демонстрация на оптическите принципи“ — добави Ом. — Винаги излизат с удивителни нови идеи, тези философи. Предишното нещо беше някакво сложно устройство, което демонстрираше принципите на действието на лоста, като от време на време мяташе топки горяща сяра на две мили разстояние. Преди това, пък, струва ми се, имаше някакво подводно нещо, което изстрелваше подострени цепеници в дъното на корабите. Брута отново се вгледа в диска. Не беше разбрал повече от една трета от думите в последната реплика." Не се опитвай да ме въвличаш в подобни неща. Не заемам страна, понеже нито съм политик, нито съм си изгубил ума до толкова, че да участвам във форумни препирни. Това е инфантилно занимание, според моето скромно мнение.

В текст наречен "Деветнайсет ключови инструкции, които великият брамин Сараха Ачаря дарява на победоносния Майтрипа" се казва: "1. Дори да знаеш, че феномените са илюзорни проявление на пустия ум, то не прекъсвай потока на обусловените добродетели!" И т.н. Подобни неща са описани в много текстове и всеки компетентен учител ги обяснява. Неразбирането им се нарича превръщане на лекарството (учението за пустотата) в отрова. Този коан го има в Дюна, но всъщност това дали го има или не, както и дали е коан, не е от значение. Просто посочих в какво мнението на Мохини не съответства на това, което се преподава в будизма. Не че в темата има особен интерес към последното, ма да върви лафа...

Коанът не се отнася до това. Така, както го интерпретираш, то излиза, че коанът установява или потвърждава присъщото битие на възприемащия субект, т.е. този, който чува шума от падането на клончето. Такова тълкуване е несъстоятелно, понеже това е дзен-будистки коан, който изразява учението за взаимозависимостта и пустотата на феномените, а не някоя етерналистична доктрина, каквато изразяваш в следващото си твърдение: Това е в пълно противоречие не само с доктриналното будистко учение, но и с опита на поколения будистки практикуващи. –––––––– Горното не е критика към възгледа ти, нито съдържа симпатии или антипатии към теб. То е само констатира, че написаното от теб не съответства на това, което се преподава в различните будистки школи. Дори не твърдя, че будистите са прави, а ти грешиш. Само посочвам разликата.

Благодаря ти, но всичко се дължи на моите учители, както и на приятелите, и родителите ми. Моята заслуга е само в това, че понякога успявам да чуя какво ми говорят. Не много често, за съжаление. Лека вечер! Привличай ги щом искаш и щом се смяташ за напреднал. Аз съм начинаещ и нямам такива мераци.

Много фотогенична мацка, но такава поза за медитация в будизма няма. Разбира се, един напреднал медитатор може да медитира във всякаква поза, дори и когато се излежава на шезлонг пиейки коктейл на плажа, както казва Дзонгар Кхйенце. Но все пак, има разлика между поза и позиране.

На такива циркове съм се нагледал предостатъчно...

Постъпил си правилно, според мен. Минах през подобно нещо преди време. Практиката е лична отговорност и ако в една група всеки използва другите за опора, то когато един или двама се подхлъзнат, то същото се случва и с останалите. Перефразирам това, което обяснява Трунгпа Ринпоче. Групата може да е полезна, когато хората, които участват в нея гледат един на друг като на спътници изминаващи някакъв етап от пътя заедно. Ако групата започне да функционира по йерархичен или закостенял начин, ако членовете и започнат да считат себе си за особени, ако заприлича на секта и всичко стане много лепкаво, то тя се превръща в пречка. И вторият случай е, ако човек е надрасъл капацитета на ученията, които се дават в групата, както Наропа или Вирупа, когато са бил пандити в Наланда и Викрамашила и просто са ги напуснали, защото там не е било възможно да практикуват Анутара-йога тантра и да получат приемственост за Махамудра.

Теб ли цитирах в репликата си? Може и ако колегите се огледат около себе си, то ще открият, че има такива неща като небе, облаци, жени и цветя, кучета, котки и всякакви други прекрасни неща, които можем да обсъдим, вместо да се опитваме да тълкуваме Нагарджуна или Чандракирти. Понеже Нагарджуна и Чандракирти са станали тези, които са, понеже са виждали (не просто гледали, понеже "гледането" и "виждането" са две различни неща) небето, цветята, жените, звездите, кучетата и котките. ПП: Просълзих се и от оценката на колегата. Демек,все нещо съм разбрал:

Той, предполагам, че пита защо няма само нирвана, а има и самсара? И този въпрос е коректен, понеже мнозинството от съществата не преживяват нещата недуално и не са просветлени от гледна точка на собственото им преживяване. Не се заяждайте, понеже и принц Гаутама си е задавал същите въпроси и когато е открил отговорите им е станал Буда.

В Maхамудра-пожеланията от 9-я Кармапа, строфа 6, се казва следното: Природата на основата е двойната истина, свободна от крайните възгледи за неизменна реалност [етернализъм – бел. моя] и нихилизъм. Съвършеният път се състои от двете натрупвания [на заслуги и прозрение/мъдрост – тиб. сонам и йеше - бел. моя], освободен от ограничаващите нагласи за погрешно приемане и отхвърляне. Така се постига плода на двойната полза [облагодетелстването на другите и на себе си], който е извън крайностите на обусловеното пребиваване (самсара) и на инертния покой [състоянието на шравак–архатите и пратйекабудите - бел. моя]. Нека се срещнем с това превъзходно учение. Този отговор достатъчно ли е конкретен и смислен за теб? Питам теб конкретно, понеже ти питаш, а ако питаше друг, щях да се опитам да формулирам отговора по различен начин. ПП: Ти си прочел достатъчно, за да е необходимо да навлизам в някакви детайлни обяснения или да опростявам.

Toгава прочети го – заслужава си. Не, т.е. чак толкова непостоянен не съм. Моето мнение е, че доктриналните спорове между будистките школи (изобщо и тибетските конкретно), се отнасят до представянето на възгледа, до формулирането му. Затова и споровете се водят в дискурса на учените (пандитите), а не в дискурса на тези, които имат автентично осъзнаване. Един от примерите, който мога да дам е Калачакра тантра, която е основната анутара-йога тантра предавана в Джонанг, т.е. това е основната им практика. Знаеш, че когато на власт в централен Тибет идват Гелуг, то те забраняват тази школа, изземват манастирите им и ги превръщат в свои манастири, понеже твърдят, че Джонанг са етерналисти, които довеждат възгледа шентонг до крайност. Но иронията е, че основната недуална тантра на нивото на анутара-йога, която се преподава в Гелуг е Калачакра тантра. И днес, Далай Лама дава посвещения (абишека) върху Калачакра тантра по целия свят. Отделно от това, то Далай Лама дава учения върху Дзог чен, чийто източник са Гуру Ринпоче и Вималамитра. Това негово решение заслужава уважение, понеже е един от първите примери за риме-подход в Гелуг. И т.н.

Задаваш ми този въпрос за поне десети път и аз винаги отговарям отрицателно, но ти продължаваш да имаш съмнения. Сякаш съм на разпит. Ако един ден се убедиш, че не вярвам в онтологична същност, то ще ме приемеш ли в партията? Чели сме Хофстатър, т.е. аз поне съм го чел няколко пъти преди време.

Напълно подкрепям с уточнението, че в будизма философията има важна, но не водеща роля. Не знам какво е това "житейска философия"? В какво се изразява и на какво учи? На това как да сме успешни в бизнеса или как да се примиряваме с житейските обрати? Ако е това, то една от най-полезните е книги тази на императорът стоик Марк Аврелий. Понеже байко казва, че критерия е практиката, но това звучи твърде общо. Практиката в какъв смисъл? За светски успех ли говорим? Тогава, то нашето настолно четиво може да е биографията на Бил Гейтс или някой като него. И в това няма нищо погрешно. Зависи към какво се стремим. Но не схващам точно с какво може да се похвали байко, което да научим от него в този план, ако има предвид това.

Аз имам, обаче. Това е един стих от песен от Миларепа: Вие, млади горди девойки, сестри мои, и аз Миларепа от Гунгтханг, взаимно се разстройваме. Нека сравним своята доброта и сражавайки се с копието на състраданието ще видим кой ще победи накрая. На онези невежи, които се впускат в безмислени разговори, Миларепа отговаря преподавайки Дхарма. Той се отплаща на водата с вино, той отвръща на злото с добро.

Виж, не се заяждам с теб. Нямам предубеждения и не оценявам хората по расова принадлежност, по образователен ценз, по принадлежност към едно или друго професионално съсловие, религия или идеология. Оценявам ги на първо място по това да ли искат да общуват добронамерено, искрено и с цел взаимно обогатяване или просто искат да спорят, щото са невротични и не могат да се справят с вътрешните си демони. Сега, какво питаш точно. Формулирай го ясно и ако мога ще ти отговоря. ––––––––––––––––––– И знаеш ли, че... не искам да си играя на психолог. Няма да е почтено. Начинът, по който пишеш, пунктуацията, метафорите, с които си служиш, реакциите ти на определени закачки и т.н., казват много за теб. Не всичко, понеже всеки човек, всяко същество е вселена. Капчица, в която се съдържа цялата Вселена. Но казват предостатъчно за теб, когато общуваш с хора, които са по-умели от теб. И радвай се, че попадаш на добронамерени и приятелски настроени хора, които имат норма за допустимост на вмешателство в чуждия живот. Хора, които просто се спират в един момент и си казват: – Не е коректно, не е добре, не е хубаво да му кажа и това. Той си има достатъчно трудности и без мен.

Сега ще ти дам пример за разликата между теб и мен. За пръв път си дадох сметка, че не познавам будистката философия, когато започнах да контактувам с проф. Пламен Градинаров, който изигра голяма роля за това да се ангажирам с по-сериозно изучаване на будистка философия, тибетски и малко санскрит. Дотогава бях практикувал няколко години Дхарма като ученик на един западен лама, който преподава нещо като нео-будизъм. Това не е критика към него. Той е първият ми учител и без него нямаше да зная какво е Буда, Дхарма и Сангха, както и много други неща. Но подходът му беше такъв – да опростява и да преподава по по-лек начин, който е далеч от традиционния. Бях изучавал будизъм в рамките на курса по източна филососфия и в СУ, но там се дава само най-обща представа. Когато започнах да разговарям с Пламен, то много бързо установих, че имам съвсем повърхностни познания по темата. Това беше леко шокиращо откритие за мен, но ме амбицира да се задълбоча в темата по-сериозно. Втори случай. Няколко години по-късно попаднах на ученици на Лама Джампа Тхайе, който е един от настоящите ми учители (той е англичанин, професор по история в университета в Ливърпул и дхарма-регент или представител на един от най-уважаваните тибетски учители от по-старото поколение – Карма Тинлей Ринпоче). Отново установих, че имам съвсем повърхностни знания за тибетската Ваджраяна и това ме насочи към това да потърся начин да отида да уча в един институт в Делхи, където преподават тибетски учители. Ако постъпвах като теб, то и в двата случая нямаше да разпозная некомпетентността си и в резултат щях да знам още по-малко от това, което знам сега. Не че то е много. Но сега поне знам колко малко знам, за разлика от теб, който не знаеш, че нищо не знаеш. Това е, което се нарича метапознание, т.е. знание за знанието.