scepsis108

Защото Тик Нат Хан (знаеш кой е), казва така: "Когато посадиш маруля, ако тя не расте добре, ти не виниш марулята за това. Вместо това търсиш причината. Тя може да е в тора, който ползваш, в прекаленото много вода или в прекаленото малко слънчева светлина и топлина. Но е сигурно, че никога няма да хвърлиш вината върху марулята. Въпреки това, когато имаме проблеми с другите, с нашите приятели или в семейството си, ние обвиняваме другите хора. Но ако знаем как да се погрижим за тях , те ще растат добре, също като марулята. Хвърлянето на обвинения няма никакъв положителен ефект, както и старанията да убедим другите в правотата си използвайки разумни аргументи. Това е моя опит. Никакви обвинения, никакви доводи, никакви аргументи – само разбиране. Ако разбираш другия и му го покажеш, ти можеш да обичаш и това ще промени нещата."

С едного, който не изрича всяка своя мисъл, прекарах приятно вечерта. Хаякучи Контекстуален коментар: Терамура Хаякучи (1748-1863), син на търговец от Киото, ученик на Дзен-учителя Бусон. В това хайку, той напомня, че когато човек няма какво наистина да каже, е най-добре да не казва нищо.

Искаш да кажеш нещо, но не знаеш какво точно. Когато човек се чуди дали да каже или не нещо, то трябва да помисли дали е вярно и смислено, както и дали е полезно за някого. Инак, просто изразява липса на уважение към себе си.

Това вече е връх на недоразбирането. Само, когато човек не вниква в детайлите и същността на различните възгледи, то може да постави Кант и Бодхидарма, Нагарджуна и Бор в една плоскост. Недоразбирането е по-проблематично от пълното неразбиране, понеже се основава на повърхностни аналогии между цитати, които мислим, че разбираме. Бор казал това, а Нагарджуна онова. Двете звучат сходно и решаваме, че наистина сме наясно какво е искал да предаде единият или другият, когато е споделил някаква своя опитност. Това, обаче, не е е наша опитност. И т.н. ... Несериозно и надменно е да се пишат подобни повърхностни коментари, макар че звучат много cool.

Наистина емотката ти е подходяща, но разбираш ли защо? Защото, както казва народната поговорка: "Пази боже, сляпо да прогледа!" Потребителят, който цитираш е прочел малко от Фройд и е решил, че може да интерпретира целия психичен живот не просто през фройдистката парадигма, която е твърде остаряла в някои отношения, но е актуална в други, а през собственото си плитко разбиране за тази парадигма (класическата фройдистка психоанализа). И свръх тази претенция е решил, че може да интерпретира едно просветлено същество през тази схема. Това е невежество на квадрат, в смисъл, че потребителят не разбира задълбочено фройдистките концепции, но ги прилага към това, което е прочел в УИКИ за живота на Буда. Тъй че се присъединявам към твоята емотка в този случай, понеже с "тайните на успешния любовен съюз" не съм в час...

Не съм наясно какво точно практикува Шунята, но ако практиката му се изразява в анализиране на феномените и установяването, че те са празни и съществуват само номинално, зависимо и т.н., то първо аз не съм сигурен, че той може да изпълни подобен тип аналитична медитация по коректен начин, понеже това изисква стабилна шамата и получаване на подробни инструкции от някой кхенпо или геше, напр. Затова и Гампопа в цитираното в предния ми пост произведение говори за "устни инструкции" и затова в класическата триада е "слушане, размишление и медитация", а не просто "четене". Понеже рискът прочетеното да бъде нагласено в съответствие с собствените ни превратни представи е почти неизбежно, когато липсва външен коректив. Второ, дори да бъде изпълнявана правилно подобна аналитична медитация е само подготовка за разпознаване на природата на ума. Безполезно е да се разчита, че тя може да доведе до осъзнаване сама по себе си. Трето, единственият критерии дали Дхарма работи за някого е дали вкопчването му в егото, в осемте светски реакции, отслабва или не. Ако не, ако дори става по-силно, то нектарът се превръща в отрова. Когато някой получи въведение в природата на ума (не просто да присъства, а наистина да се случи, за което е нужно да има непоклатимо доверие, пълна липса на очаквания и кармична връзка с този, който му го дава), то моментът е толкова интимен, толкова дълбок и истински, че е немислимо да се коментира и обсъжда. Подобно обсъждане не само, че е словоблудство, но и създава много сериозни пречки за практиката. Това е нарушаване на самая. Такива пречки възникват и когато човек не е получил такова въведение, макар тогава да няма нарушаване на самая. Но самата идея да се концептуализира ригпа, като се обсъжда какво е и какво не е, от някой, който не я е разпознал води до създаване на много сериозни кармични пречки, които се изразяват в липса на благоприятни условия като среща с учител, интерес към практика, възможност да се практикува и т.н.

По-добре обсъждайте причина и резултат. Напр. какъв е ефекта от празните приказки имащи за тема шунята, дхармакая, ригпа и подобни? Що се отнася до важността на учителя, то както се казва в "Скъпоценният орнамент на Освобождението" на Гампопа: причината (за просветлението) е Татхагатагарбха, основата е скъпоценното човешко съществуване надарено с 8-те свободи и 10-те привилегии, условието е учителя (буквално "добродетелния приятел"), методите са неговите устни инструкции, плодът е съвършеното състояние на Буда и активността е неконцептуалната активност, която облагодетелства съществата.

Две страници хора, които не са получавали въведение в ригпа (rigpe tsal wang) обсъждат какво е ригпа?!

Аз, признавам, че не съм изчел всичко написано след последното ми влизане и писане тук, което беше преди месец примерно. И изобщо, не взимам страна в дискусията, а просто написах коментар към първия кратък и смислен пост, на който попаднах, в който се задава някакъв смислен въпрос. Нямам време и най-вече желание да чета обемисти постове с цитати от сутри и шастри, както и с наивни разсъждения в стил ню-ейдж. Спирам да ги чета и прескачам нататък след първите едно или две изречения, понеже знам какво ще бъде изписано нататък. Сори. Няма никаква полза, Кьониг, който и да е да убеждава, когото и да е в каквото и да е, ако някой не попита пряко за мнението ти. Ако не те попитат, то значи просто търсят потвърждение или искат да спорят, което е празна работа.

Подвеждащ въпрос, понеже ригпа не е обект на познавателна дейност. Ригпа е свободна от понятия или преживяване за субект и обект. Ригпа не може да бъде реализирана, а може само да си позволим да почиваме (не харесвам термина "отпускане") в нея, понеже тя е нашето естествено състояние или т.нар. Татхагатхагарбха (Буда-природата). Както казват в Махамудра-инструкциите на Шангпа Кагю, ригпа е прекалено близка, за да бъде видяна и прекалено проста, за да бъде разбрана от интелекта. Наскоро един ученик на Чокий Нийма Ринпоче цитира следните думи на този изключителен учител: "If an intellectual student and an illiterate farmer were to take the mind-pointing-out instruction together, chances will be the farmer recognizing his own Rigpa(Buddha Nature) immediately and the intellectual not." Което не бива да се разбира превратно, разбира се, т.е. в смисъл, че човек не бива да изучава Дхарма, понеже тези, които имат шанс да получат пряко въведение в природата на ума, както и капацитета да се възползват от такова въведение, съвсем не се срещат под път и над път. Причината е, че това изисква особена заслуга, която се изразява не само във възможност да се попадне на учител, но и в пълна откритост и доверие, съчетани с дисциплината да се практикува.

Да. Който е практикува шамата веднага ще разбере за какво става дума. За другите ще прозвучи твърде абстрактно.

Не. Просто тази част от будизма, която анализира менталните процеси (Абидхарма и Прамана) изследва нещата в детайли и там няма да откриеш лафове като "силата на въображението" или "творческата мощ", които са мъгляви. Всеки от 51-те (при Асанга) или 49–те при Васубандху ментални фактора (санскари) има точно изведена дефиниция и функции. Проблемът е, че на тибетски има само една дума, която е прието да се превежда като "медитация", но която означава "привикване" или "установяване на навик (за пребиваване в състояние)" – гом. Има разнообразни типове ментални състояния, в които може да бъде установен ума – от поставянето на вниманието върху обект без анализ, през размишление (анализ) до директно отпускане в нещата такива, каквито са. Всъщност, много повече са, но давам пример. Всичко зависи от възгледа, капацитета и нивото, на което практикуваш, понеже напр. може и да може да разсъждаваш върху пустотата аналитично, но не можеш да я съзерцаваш като обект. Отново, то не познаваш будистката медитация. В нея има място и анализ, както и за методи, които не използват никакъв анализ. Объркването възниква от там, че (както и с "въображението") използвате една думичка за описанието на различни ментални процеси.

Добър въпрос. Смисълът в крайна сметка се задава от участниците. Може и да придобие смисъл, понеже можа да породи някакви ново разбиране за някои от нас. ОК. Някаква дефиниция на въображението ще дам, все пак. Стандартна. Стандартната дефиниция казва, че въображението е способност да създаваме нови сетивни или ментални форми или образи чрез преобразуване на вече получените такива. Въображението може да е произволно и непроизволно, творческо или репрезентативно и т.н. Просто предлагам някакво нещо, от което да тръгнем. ––––––––––––––– Сега, ако трябва да разгледаме това през строгата призма на будистката епистемология и психология, то днес попитах един от нашите кхенпота. Той каза нещо, което едва ли ще има смисъл за някой, който не е изучавал тези неща, но ще го прераскажа накратко. Той каза, че третия фактор от втората група в санскара-скандаха (в тази група са факторите, които възникват в зависимост от обекта) е най-близкото нещо до това, за което го питам. Това, обаче просто го споменавам като подсказка, понеже е за много напреднали в материята.

Ще ми се да обясниш тези си твърдения от гледна точка на епистемологията. Признавам, че не схващам как може да имаш за обект на медитация "въображението" като такова или само по себе си, понеже то е ментална способност, с която са надарени тези същества, които имат някаква форма на интелект. Това е като да твърдиш, че може да имаш за обект на медитация някой от петте всеприсъстващи фактора от първата група в санскара–скандха – намерение (насоченост към обекта), контакт, усещане, разпознаване и нагласа. Допускам, че говорим за различни неща. Когато човек никога не е медитирал, понеже не знае как, то няма да разбере какво казваш. Красив девиз. Може да се изкаже и обратно – всеки велик провал е такъв благодарение на дързостта на на фантазията. Без да дефинираме какво разбираме под "фантазия" и "въображение", то разговорът се обезмисля. И за мен, стига да уточним за какво говорим. Сега си припомням малко Абидхарма и търся къде там има нещо, което може да кореспондира с понятието "въображение".

Привет. Трябва да потърся. Мисля, че я има. Цитирах по памет, но смисълът е този. ___________ Има разни преводи на английски в нета. Сутрата се нарича Bhadrakalpikasūtra на санскр. или Do-de Kalpa Zangpo на тибетски. Разгледай и си харесай някой превод. Не съм ги чел. Изучавал съм само части от сутрата, които са включени в други текстове.

Питаш, предполагам, дали има медитации с въобразен (ментален, а не сетивен) обект? Понеже не разбирам как "въображението" като такова (само по себе си) може да е обект на медитация. Има медитации с обект и без такъв. Обектът може да е сетивен или въобразен, както когато визуализираш буква или друга форма. Преводът "визуализация" не е коректен, макар да е буквален. Тибетската дума конотира "виждане", но не в смисъл, че имаме халюцинации, а че си представяме нещо. С други думи, това е ментална представа, която е просто метод или изкусно средство (упая) за постигане на недуално осъзнаване или неконцептуално прозрение (праджня/джняна). Ще го обясня по-подробно, специално за теб. От гледна точка на обусловеността или относителните условия, в рамките, на които пребиваваме, то не е възможно да реализираме крайната или абсолютната природа на нещата, на ума, ако не използваме относителната (обусловената) ситуация като основа. Следователно, без относителните практики не е възможно директно да познаем пустотата. Относителната и крайната истина са взаимосвързани и не могат да бъдат разделени. За пример ще дам т. нар. Убежище. На външно ниво има това, което тибетците наричат Кончог Сум (Триратна на санскр.): Буда (Сангье), Дхарма (Чьо) и Сангха (Гендюн) – Буда е източник на Дхарма, а тези, които практикуват Дхарма са Сангхата. Ние функционираме в режим на дуално възприятие (сансара), който има характеристика на страдание. Думата "страдание" не е точен превод на санскр. "дукха". По добре е да се преведе като "неудовлетворение". Приемаме убежище, защото искаме да се освободим от това неудовлетворение. Но от вътрешна гледна точка, то Буда, Дхарма и Сангха са символи. Приемането на Убежище в тях е метод (упая), който е насочен към разчупване на дуалното възприятие. От гледна точка на учения като Дзогчен или Махамудра, висшите тантри или непостепенната сутра традиция на Дзен, то Буда, Дхарма и Сангха присъстват в нас по напълно завършен и цялостен начин. В абсолютен смисъл, то нашия обикновен ум има изначалната същност на Татхагата (на Буда). Макар на външен план, Дхарма да се проявява като звуци, значения и символи, то тя е пуста и представлява проявлението на изначалната природа, а Сангхата е просто безграничния аспект на тази природа. В една сутра Буда Шакямуни казва: "Проявявам се в илюзорна форма пред илюзорните същества и им преподавам илюзорна Дхарма, но в действителност никога не съм се появявал и не съм преподавал." Когато се изпълнява практика като в специалното Ньондро, където се визуализират Трите Скъпоценности (Буда, Дхарма, Сангха) и Трите Корена (Ламите, Идамите, Даките, Дакините и Дхармапалите), правят се прострации и се прознасят различни призования ("молитви"), то накрая цялото Убежище, цялата визуализация, се разтваря и практикуващият почива в естествената свежест на природата на ума. В този момент, концепцията за Убежището повече не съществува. Примерно, може да се обясни така накратко и дано откриеш някаква полза в горното.

Не. Будизмът като идеология или квази-религиозна доктрина (понеже е атеистично учение, все пак), може да се "крепи" върху каквото щеш. Но автентичната Буда–Дхарма има два аспекта, както съм писал много пъти: аспект на словото и аспект на осъзнаването. Първото е достъпно, когато се изучават сутрите и коментарите (шастрите). Второто, изисква директно предаване или приемственост от учител към ученик. Образован човек като теб не бива да има подобна повърхностна реакция по темата, дори и да не се е срещал с тези неща. По-скоро, би могъл да ги постави в "сивата зона" на непознатото и неясното, а не да ги отрича категорично. Понеже, Пи, за мен подобно отричане показва, че просто човекът няма никаква представа за какво иде реч. Стремя се да се изразявам внимателно и деликатно. Не искам да нападам никой. Всеки има право на гледна точка. Представям моята.

Всъщност, не разбрах съвсем какво точно искаше да кажеш, но всичко зависи от това дали разглеждаме въпроса в Хинаяна или Махаяна дискурс. От гл. т. на Хинаяна, то преминаването в Махапаринирвана, когато Будата умира, води до прекратяване на неговата просветлена активност, която облагодетелства съществата. Остава неговия пример, както и неговото слово, предавано писмено или устно (Дхарма) и създадената от него общност (Сангха), която се грижи да запази и предава ученията нататък. От гл. т. на Махаяна (респективно Ваджраяна), то нещата стоят различно. Ще цитирам думите на нашия учител 17-ят Кармапа Тхайе Дордже от едно интервю, което даде в Карма Гьон (Испания) през 2007: "Казва се, че в определен момент всички буди и бодхисатви са били като нас. Ето защо има истории за това как са станали Авалокитешвара, Тара и т.н. Но, всъщност, това се е случило много по-назад във времето, отколкото можем да си представим. Говорим за тях като за просветлени в трите времена. Напр., Махджушри или Ченрезиг са вече просветлени, но се проявяват във формите на бодхисатви, за да можем да направим връзка с тях. За благото на всички [на обикновените самсарични същества и на реализираните бодхисатви – бел. моя] те се проявяват в измеренията на двете каи – нирманакая и самбхогакая. Същността [дхармакая, дхармата, татхата – бел. моя] на всички аспекти е една и съща. Въпреки че са били чувстващи същества преди, след като са се просветлили те са буди. Когато чувстващите същества натрупат причини [двойното натрупвана на заслуги и мъдрост, сонам и йеше – бел. моя] да станат просветлени същества, те създават житейска история за това как са се просветлили (тиб. кьераб). Тя е като биография. В нея се описват всички събития от първия момент, в който са пробудили бодхичита, до момента, в който са постигнали пълно просветление. Единственият начин да станеш просветлен, е да започнеш с обета на бодхисатва. Всичко, което се случва между даването на това обещание и просветлението, между тези две точки, е кьераб. Повечето аспекти на мъдростта имат свой собствен кьераб [повечето, понеже т.нар. изначални или примодиални буди като Ваджрадхара или Самантабхадра, които представляват дхармакая, нямат – бел. моя]. Ние самите в определен момент сме дали обещанието на бодхисатва и с огромно разбиране и отдаденост сме се посветили на пътя на бодхисатва. Така че всичко, което ни се случва от този момент до просветлението е нашият кьераб. В: Значи, преди много време едно обикновено същество е станало Авалоктешвара? О: Да. Имаме историческия Буда Шакямуни, който е еманация на предишен Буда Шакямуни. (...) В: Значи ли това, че когато човек започне да развива любяща доброта, започва да развива качествата на Авалокитешвара и следователно е еманация? Или по-скоро Авалокитешвара излъчва еманации? О: И двете. Има две форми: едната е просто еманация, която е била излъчена – тя никога не е била чувстващо същество. Другата е същество, което има потенциала, след като постигне реализация, да стане Авалокитешвара. (...) Можем да приемем почти всеки като еманация, което означава, че всички ние имаме потенциала да бъдем точно като Авалокитешвара. Всички ние потенциално сме еманации, макар че сме самсарични същества. Има пет различни типа буди [Дхяна Буди - бел. моя]. Буда природата излъчва някак по-различно за някое същество, така че някой е повече като Амитаба, друг като Вайрочана." Темата е сложна и има много аспекти. Само ще припомня, че повечето учения на ниво Сутра Махаяна (за Ваджраяна да не говорим) са били дадени като дананг–приемствености от измерението на самбхогакая, а не на нирманакая (напр. Праджняпарамита сутрите, Петте трактата на Майтрея/Асанга и т.н.).

За пръв път чувам. Всъщност, напр. във "Възхвала на Будата и неговите 12 дела" от Нагарджуна Натха, се казва следното: "Ти, който се роди в рода Шакя поради силата на своето състраданието и умели средства, който победи непобеждаваните от никого пълчища на марите, пред теб, крал на Шакяите, който се появяваш сияейки като планина от злато, правя прострации! Да започнем с това, че разви бодхичита, след това усъвършенства богатството от заслуги и мъдрост и чрез своята обширна активност се превърна в защитник на съществата от това време – възхвалявам те! След като се погрижи за благоденствието на боговете, ти разбра, че е настъпило времето да дадеш напътствия, спусна се от света на боговете като слон и влезе в утробата на Мая-Деви, знаейки произхода и. Правя простирации пред теб, който осъществи това! Десет месеца по-късно ти се роди като принц на Шакяите в благоприятната горичка в Лумбини, ..." И т.н. до: "За да окуражиш мързеливите да практикуват Дхарма, остави своето ваджра-подобно тяло на чистото място в Кушинагара и демонстрира паранирвана. Правя прострации пред теб, който извърши това! Макар да знаеше, че това не е истински съществуващо разпадане, остави безбройни реликви за осемте ступи, за да дадеш възможност на съществата да натрупат заслуги в бъдеще. Правя прострации пред теб, който осъществи това!" С други думи, Буда Шакямуни изцяло е изминал петте пътя и 10-те бодхисатва бхуми. Той не е бохисатва, а Буда.

Пишете наизуст и си се лайквате, и си се радвате на незнанието си. "Праджня" може да конотира, според контекста, интелектуално (концептуално) и директно познаване на пустотата. "Джняна" е напълно неконцептуално осъзнаване. Под концептуално разбирай дуално възприятие, при което има субект, обект и познавателен акт.

По-скоро, искам да импринтна идеята. Не очаквам, че ще има някакъв незабавен резултат (в рамките не само на този живот) след плиткоумни (да ме прости колегата) коментари като следния: ––––––––––––––––– Какво в написаното те смущава Тринити?

Тогава защо пишеш, че Това е крайно необмислено и смехотворно твърдение, да прощаваш. За да не "трупаш карма", както се изразяваш, то умът ти трябва е в недуален режим на възприятие по 24 часа на ден. А той не е дори в рамките на една нано-секунда, понеже познанието ти за Мадхямака е чисто концептуално и отсъства всякакво директно познаване. Не казвам това, за да се заяждам, нито искам да те провокирам или засегна. По-скоро, искам да те окуража да се срещнеш с някой, който наистина може да те запознае и въведе в това. ––––––––––––––– Основното нещо, което правя в темата е това, т.е. опитвам се да ви окуража да си намерите учители, ако искате да практикувате Дхарма и да забравите книжките.

Хубаво, тогава. Реджи, заемаш ли страна?

Дискурсът, за пореден път, започна да става много личен. Започнаха обясненията и оценките. Просто ще цитирам Тилопа, понеже това е най-смисленото нещо, което ми хрумва в този момент: "My son, we are not bound by appearances; we are bound by our clinging to them." Да. Това е ясно. Не го одобрявам. Това е инфантилно – прощаване и прегръщане.

Следа/Жечко, ти изобщо прочете ли какво написа Рамус? Той написа: За какво "прощаване" става дума, извинявай? Отделих един ден да критикувам и нападам потребителя Рамус, за да създам контраст и яснота, относно това как може да се реагира на такива нападки. Той се справи много добре, според мен. Не го предупредих предварително и не беше подготвен, но отговаряше адекватно и не започна да напада, когато го провокирах. Това означава човек да е внимателен и осъзнат по отношение на менталните събития (емоции, чувства, мисли).