scepsis108

Не. Извини ме, но трябва да възразя, понеже подобно твърдение е безкрайно далеч от реалната практика. Казвам го като човек изучавал прамана (будистка епистемология и логика). Това, което твърдиш не е вярно изобщо. Нито индийските махасидхи, нито техните ученици в Тибет, нито Чан/Дзен-будистките учители в Китай или Япония са учили логика. От къде ви хрумват такива неща и защо трябва да ми губите времето да ги опровергавам? Несъмнено, логиката е полезна на определен етап от пътя и за хора с определена ментална нагласа. Но логиката по никакъв начин не води до осъзнаване в будисткото значение на думата. Миларепа в една своя песен изпява следното: "Покланям се на моя Лама – Марпа Лодзава. Нека ме благослови и пази от спорове. ... След като прегърнах значението, вместо буквите, забравих как да си играя с думите" И обяснява на един Геше от Кадампа, с когото разговаря: "Словесните спорове за това кое след кое следва са напълно безмислени ако не практикуваш Дхарма. Ти разбираш концептуалното значение на текста, Геше, но не и истинското значение, понеже то се открива, когато изоставиш осемте светски реакции, както и чрез медитация в усамотение, която разрушава погрешните представи и постига това, че самсара и нирвана имат един вкус. Никога не съм учил логика, а и ако някога да съм, то съм я забравил." И т.н. Много моля, просто четете повече и после пишете в темата, уважаеми другарчета, щото непосилно е за мен да опровергавам всяко второ вашо твърдение, а и вие се обиждате, засягате и сърдите.

Toчно така. Аз би следвало да обясня поведението си тук, за да не възниква объркване. В позициите, които изразявам понякога звуча крайно, но това е само много омекотена форма на позициите, които изразяват автентичните будистки учители, когато обясняват нещата директно и имат срещу себе си истински практикуващи. Ако нямат такива, а разговарят с хора, които гледат на Дхарма по детски начин, то те не говорят така, изобщо. Това е важно да се разбира. В някои от постовете, които публикувам се държа грубо, но не понеже искам да обидя някого, а понеже, ако напиша тези неща индиректно, то никой няма да им обърне внимание. Разбира се, това не означава, че от думите ми ще има полза. Просто, споделям с теб и другите, което съм научил или тази част от това, което съм научил, която преценявам, че може да ви е полезна. Споделям като с равни, а не от позицията на знаещ. Споделям като с приятели по пътя. Това е всичко, а всеки да го разбира, както иска.

Точно така. Това е привързване към нйепа или състоянието на покой без никаква ментална активност. Това е глуха улица, която евентуално може да доведе до пребиваване в арупа състоянията на девите. Зависи за коя медитация иде реч. Медитацията може да се разбира и както казваш, а и като това, което казах: естествено установяване в природата на ума. Тогава няма вкопчване, нито концентрация. Но... Гампопа казва: "Ние не преподаваме чрез дебат. Ние преподаваме чрез отдаденост." Но, разбира се, не е добре да натяквам това тук. На всеки, който счита, че може да следва Буда директно, просто като чете сутрите, пожелавам успех.

Да, де... Между другото, понеже аз съм посветил доста време на БИ, то по времето, което визирате Карате и подобните у нас се практикуваха доста неадекватно. Това е и една от причината за травмите.

Благодаря за отговора. Това, което правите е, че релаксирате, в което няма нищо погрешно. –––––––––––––– ПП Тъй като от утре ще отсъствам от форума за известно време, понеже ще съм на място, където връзката с нета е бавна, а и ще имам други ангажименти, то ще си позволя да споделя някакви неща за медитацията, както се преподава в будистката тибетска традиция. Умът има две състояния, които са познати като нйепа и гюрва, неподвижност и движение (няма да ги пиша на тибетски в Waily, понеже никой тук не учи тибетски). Основната идея е, че човек трябва да се отпусне в състояние, което се нарича мачо нюгме или неизфабрикувана, неизмислена естественост. Това какво ще рече? Това ще рече да се вгледаме директно в същността на ума и да оставим всичко такова, каквото то е. Ако възникват мисли и емоции, то не ги блокираме, нито ги развиваме и следваме. По никакъв начин не се опитваме да подобрим това състояние, както ако усилваме концентрацията си. Не променяме нищо, не подобряваме нищо, не отблъскваме нищо. Не очакваме нищо и не се страхуваме от нищо, а просто се установяваме в момента "тук и сега". Не се опитваме да възпрозведем някакво преживяване, понеже това означава, че се опитваме да усъвършенстваме естественото състояние. Каквито и мисли да възникват или емоции, то те са подобни на вълните в океана. Те са енергията на ума, неговата активност, те не са различни от него. Няма нищо за постигане, нищо за избягване. Всичко това, знам, че звучи вдъхновяващо, но не може да бъде практикувано просто така, когато липсва ключ. Ключът, много съжалявам, че пак го напомням, е отдаденост към автентичен учител, който вече е осъществил това достижение. Инак, просто си оставаме с четенето на книжки за тези индийски, тибетски, китайски или японски практикуващи, които са постигнали това в една или друга степен.

Съвсем съм наясно, че по отношение на т.нар. медитация, има много погрешни схващания. Принципно има всякакви най-разнообразни видове "работа" с вниманието и въображението, които се наричат "медитация". Има медитация като описаната от мен по-горе, когато просто поставяте вниманието си върху дишането, сетивен обект или въобразен обект (напр., ако сте будист, то визуализирате Буда или някаква сричка като "А"). Това са медитации с опора, когато използвате обект, върху който установявате ума си. Има и медитации без опора, както когато медитирате върху пространството пред вас или върху небето. Това е различен тип практика. Има медитации, които се отнасят до различните фази на тантраническите садхани – фазата на изграждане (кйе-рим) и на завършване (дзог-рим) със знаци, когато медитирате върху каналите, ветровете и капките (ца-лунг-тигле) или без знаци. Има и медитации, които се отнасят до Дзог чен или Махамудра, когато оставате в това, което е, без да отсъждате или променяте, каквото и да е, казано най-просто. Макар и да звучи най-просто, това всъщност е абсолютно недостижимо и неразбираемо за начинаещ, който не може да се концентрира дори за една минута. Изобщо, много неща има и въпросът ми беше, какво точно сте правили вие. Понеже за мнозина съзерцанието на морските вълни, залезите и изгревите или вслушването в шума на вятъра в комина или звука, който идва от камината в някой зимен ден, също е медитация. Сори, но не това е, за което говоря. Затова не бива да се следват шарлатани. Източниците трябва да се проверяват. Има всякаква плява. С това съм съгласен напълно.

Г-н Дамянов, както казах, аз не мога да съдя практика и традиция, която не познавам наистина. Аз имам дълбок респект към всички автентични съзерцателни традиции – източни и западни. Все едно, да съдя практиките на суфите или исихастите. Нямам подобна всеобхватна компетентност. Принципно, разбира се, не бих препоръчал на начинаещ, който иска да започне да медитира, да прави нещо различно от това да брои дишанията си в продължение на 21 пъти, макар че установих, че дори това е проблем за мнозина. Затова, по-скоро бих го посъветвал в началото да прави това между пет и десет пъти, след което да почине няколко минути, а с течение на времето да удължи продължителността до 21, 100 и повече. Но, истината е, че има безкрайно разнообразие от подходи и стилове, така че това, което казвам е просто лично мнение. Като пример, понеже темата е за будизъм и се предполага, че някой от четящите могат да искат да научат нещо от нея. Кулминацията или крайното постижение в (новите школи на) тибетския будизъм е познато като Махамудра – Великият печат или знак. Но подходите към него са безкрайно разнообразни. Има тантранически подход, който е преподаван от индийските махасидхи, когато Махамудра е четвъртата мудра след самая, дхарма и и карма-махамудра. Има и сутра подход, който въвежда Гампопа, който няма общо с Ваджраяна и е описан в неговото лам-рим произведение наречено "Скъпоценен орнамент на освобождението". По- нататък, всяка от школите, които създават учениците на Гампопа развива собствен подход като "Махамудра на едновременното появяване и обединение" (Карма Камцанг Кагю), "Мамахамудра на петте елемента" (Дрикунг Кагю), "Махамудра на уеднаквяването на шестте вкуса" (Другпа Кагю) и т.н. И в допълнение има синкретични традиции, които преподават съюз между Махамудра и Дзог Чен като тази на Карма Чагме и други. Разнообразието от подходи е дори още по-голямо, ако се вземе предвид, че всеки компетентен учител предава тези учения по своему. Затова и не бива да съдим традиции, които не познаваме наистина въз основа на собственото си плитко разбиране, понеже попадаме в ролята на жабата от тибетската приказка. Една жаба, която живяла в кладенец срещнала друга, която живяла на брега на океана. Първата не повярвала, че може да има такова обширно нещо като океан, понеже не можела да си представи нещо, което да е по-голямо два или три пъти от кладенеца, в който била прекарала живота си. Когато накрая видяла океана, то получила шок, от който умряла на място. Признавам, обаче, че не разбирам какво точно сте правили тези десет минути. И това не ми е съвсем ясно. Ако неподготвен човек опита да медитира директно върху ума, ако за това става дума, то е най-вероятно да заспи. Дори да опита да медитира като установи вниманието си върху избран обект като дишането или визуален обект като камъче или нещо такова, то ще се разсее в рамките на минута или две. Ако продължи да упорства ще задреме. Това е най-вероятното. Да се "изцъкли с блага усмивка", както се изразявате, предполага да прави някакви различни неща от простото поставяне на вниманието върху обекта. Какви, не знам. Може да споделите, ако желаете.

Нямам време, Реджеп, да следя какво пише всеки потребител във всяка тема. Написах това, което считам за полезно, както постъпих и в другия случай, който споменаваш. Дали съм постъпил правилно или не? Кой може да каже? Това не съм коментирал изобщо и никъде в поста си. Не ми го приписвай.

Г-н Дамянов, проблемът не е, че вие не сте запознат с индо-тибетската или китайската/японската традиция, а че и тези, които ви отговарят не ги познават. Ако трябва да опровергавам погрешните представи, които са изразени в следващите мнения, то поста ми ще стане много дълъг, подробен и специализиран. Накратко, обаче, то с традицията Чан тибетците се запознават във всички детайли при диспута между Камалашила и Хашанг Махаяна през втората половина на осми век. Тази традиция продължава да се практикува в Тибет и след това. Ако трябва да сме прецизни, то можем да кажем, че китайските чански учители са преподали в Тибет непостепенен път, който е в рамките на Сутра-традицията, докато техните съперници, които са били възпитаници на индийските монашески школи като Наланда и Викрамашила (Шантаракшита и Камалашила), са преподали постепенен път, който отново е в рамките на Сутра-традицията. Но при всичко това, то всъщност пътя, който е поел тибетския будизъм е бил път на съчетаване на Сутра и Ваджраяна приемственостите. Последните по времето на Хашанг Махаяна и Камалашила са свързани с активността на Гуру Ринпоче Падмасамбха и са познати като Нийгма. Следващите навлизат през 12 век и са известни като Сарма (новите школи – Кагю, Сакя, Джонанг, Кадампа). Ако Чан/Дзен е непостепенен път, който се основава на Сутрите, то Дзог Чен е непостепенен път, който се основава на преподаденото от Гуру Ринпоче, а Махамудра също е непостепенен път в тази му версия, която е наречена като Махамудра на същността и е преподавана от Тилопа, Сараха и другите индийски махасидхи. Сам, разбирате, че е дълго за обяснение, но ако трябва да го обясня съвсем опростено, то няма по-пряк подход от директното запознаване с природата на ума, което се дава в Дзог Чен, както и в Махамудра (тиб. ригпа-сел-уанг). Такова нещо няма дори в Дзен. И накрая, само да напомня, че представата, че Дзен е лесен за практикуване е погрешна и наивна. В България има Дзен-група, която изглежда да е сериозна, макар че не мога да гарантирам за качеството на обучението, понеже не съм ги посещавал. Давам линк към страницата им, за който се интересува. Там има инфо за техен курс – просто вижте продължителността на медитативните сесии, които правят през първия ден. Пет или шест часа дзадзен е съвсем ОК. Не бих казал, обаче, че това е нещо лесно за начинаещ.

Това е вярно. Очакваш главата с пепел ли да си посипя или какво? От друга страна, обаче, това не беше изповед, а защитна реакция. Много мила, много повърхностна и много неадекватна: къщата, образованието, стандарта на живот, семейството и цветята в двора. Реджеп, уважаеми и високо ценен друже, аз съм възпитаван в традиция, която е крайно радикална и гледа по съвсем различен начин на тези неща. Аз избягвам да пиша тези неща тук, но ще споделя с теб част от една песен на Миларепа, която може да помогне да разбереш моето отношение: Злочести девойки, вие вярвате само в обичайния живот. Самомнението и погрешното ви възприятие, изгарят като огън. Изпитвам жалост към такива незрели същества. ... Вие, млади горди девойки, сестри мои, и аз Миларепа от Гунгхтанг, взаимно се разстройваме. Нека сравним своята любяща доброта и сражавайки се с копието на състраданието да видим кой ще победи накрая. ________________________ Състраданието не означава да насърчаваме емоционалните реакции на другите, нито да участваме в тях взимайки страна. Така само мултиплицираме дуалното възприятие, което е корена на самсара. Състраданието отсича всякакви подобни реакции и нагласи от самия им корен. Това е есенцията на Дхармата, която е преподал Буда. Разбираемо ли говоря?

Това е негов проблем. Когато реагирате, според неговите очаквания, то го поставяте в центъра на дискусията.

Никой. И двамата имат нужда да им се направи забележка. Единият, щото си позволи да провокира емоционална реакция у другия по некоректен начин. Некоректен в рамките на конвенционалното разглеждане. Но човек трябва да отчита с кого общува и да се съобразява с това – несъгласието ми с Рамус е в тази посока. Забележката към колежката е в посока на това, че реагира реактивно, с което подведе и другите участници да заемат страна. Това, провокира емоционални реакции като нагласата да защитим девойката, която ще бъде погълната от злия змей. В приказките е така, но в реалността е по-разумно да научим девойката да се защитава сама, а да не разчита на добрия рицар. Съчувствието, няма нищо общо с взимането на страна и с насърчаването на смущаващите емоции.

Разбирам. А някой зададе ли си въпроса дали тази масирана подкрепа наистина е от полза на този, който я получава? Дали това не насърчава манталитета на "жертва"? Понеже го има и този момент. Всичко в самсара, казва Будата, се върти около осемте светски реакции – стремеж към печалба (материална или психологическа) и страх от загуба, стремеж към похвала и страх от укор, стремеж към добра репутация и страх от лоша, стремеж към слава и страх от опозоряване. В този смисъл, не подкрепям провокативното поведение, в което се ползва argumentum ad hominem на единия участник, но и не насърчавам реактивната емоционалност на другия. С което не взимам страна.

Това в каква връзка го пишеш?

присъщо, а само номинално.

Това беше остроумно. Започваш да овладяваш негативната диалектика, която ползва Реджеп.

Toва, което ще кажа е банално припомняне, но е необходимо на този етап от разговора, според мен. Обсъждането на подобни теми е ограничено в границите на вътрешното преживяване и няма външна отправна точка, която можем да ползваме за ориентир. Езиковите конвенции почиват върху сходно преживяване, когато се отнася до тривиални неща като сетивни усещания от типа на "горещо" и "студено". Тези думи предават едно общоизвестно значение, което всеки от нас може да разбере, понеже всеки от нас е преживявал усещане за жега и студ непосредствено. Когато, обаче, опитваме да предадем по езиков път вътрешни преживявания, каквито са напр. състояния на осъзнаване възникващи, когато медитираме, то възниква проблем. Разбира се, в "будистките" езици като пали, санскрит, мандарин и тибетски, тези термини са били унифицирани в течение на векове, за да бъде стиковани значенията, но дори и да познаваме тези езикови конвенции задълбочено, то пак не бихме могли да схванем действителното им значение без съответната практическа опитност в съзерцателните преживявания, към които те посочват. Това е проблем и ще дам пример, който го илюстрира. Базов термин в тибетския будизъм е "ро чиг" (Wyali – ro gcig), което се превежда като "един вкус". Значението, концептуално изразено, е, че при постигането на природата на нещата, която е пустота, то всички външни и вътрешни феномени (проявления) или преживявания се осъзнават по еднакъв начин, еквивалентно. Очевидно термина "един вкус" е метафора за специфично осъзнаване, а не се отнася до някакъв физически вкус. Когато четем идам или гуру-йога садханите, то там при фазата на завършване често срещаме инструкции, в които се казва, че в този момент нашите тяло, реч и ум се смесват с тези на идама или ламата и придобиват "един вкус". Това е метафора. Това е инструкция. Това е нещо, което може да бъде разбрано от някой, който изпълнява този тип практика и може да е основа за споделяне с друг такъв. Но извън това, т.е. за тези, които не са имали този или сходен тип преживяване, то терминът "един вкус" ще остане абстрактен и труден за разбиране. Не знам, _ramus_, кои от нещата, които пиша другаде излизат при теб, но днес писах точно такова едно нещо на една приятелка – може да си го прочел. Във връзка с една инструкция върху шамата споменах за това, че позицията, в която трябва да бъде установен (поставен) умът е "мачо нюгме" (Wyali - ma bcos gnyd ma'i), което се превежда като "неизфабрикувана (неизмислена) естественост" и цитирах инструкция от Махамудра Упадеша на Тилопа. Понеже, тя познава терминологията, получавала е инструкции върху тези неща и ги практикува, т.е. има някаква опитност, то говорим на един език и тя може да разбере какво казвам. Но ако някой тук напр. попита как да медитира и аз просто му кажа, че трябва да се отпусне в естествено, свежо, открито състояние, в което да не блокира и да не поражда нищо, то подобно изказване, макар и вярно в определен контекст, ще бъде напълно безполезно и дори подвеждащо и неуместно. Това се сещам да кажа в момента.

Накратко. Дефиниция за съставен феномен: Съставният феномен има раждане, пребиваване и прекратяване. Дармакирти, който е един от основателите на будистката логика и епистемология, казва че дефиницията трябва да не е прекалено тясна, прекалено обща и да не е невъзможна. Затова и популярната дефиниция, че съставен е феномен е този, който възниква от причини и условия, е непълна (напр., според критиката на Гелуг), понеже би включила понятие като "портокалово дърво", но не и "дърво". Вайбхашика казват, че съставен феномен е, който може да се раздели на части, което също е добра дефиниция. Има и съставни феномени, които не съществуват като напр. "вчера", което не съществува днес или заек с рога, който мога да си представя. Като резюме: Това, че феномените имат раждане, пребиваване и прекратяване означава, че съществуват в трите темпорални модуса и в пространството, но особено във времето (за пространството – представата за него се опрoвергава в "400 строфи за Мадямика" на Арядева). Ако няма прекратяване, то феноменът ще е в състояние на перманентно раждане или пребиваване (напр. утре няма да настъпи никога). Да, разбира се. Критика не значи просто да отречем тезата и да постулираме антитезата. Но тук има, Реджеп, един практичен въпрос, понеже будизмът е не просто философски възглед, а и път, който води до освобождение от всички обсесии и невежеството. В контекста на този практически подход, то определени тези следва да бъдат отхвърлени, а други утвърдени на определени етапи от практиката. Точно това прави и Буда Шакямуни, когато преподава и се съобразява с капацитета на своите ученици. Напр. в някои сутри, Будата говори, че карма и прераждане са реални явления, за да подтикне учениците към позитивно поведение. Но в Праджняпарамита-сутрите казва съвсем различни неща. Това е понеже Будата използва т.нар. умели методи (упая), когато преподава. Ако Ванко, Рамус и аз напр. бяхме негови ученици, то той би ни разяснявал нещата по твърде различен начин. Затова и не мога да не се съглася с теб, когато представяш изключителната гледна точка на Мадямика, но понякога възразявам, ако я представяш в неподходящ момент и се опасявам, че това по-скоро би породило объркване, отколкото яснота.

Нямам възражение против такъв тип дефиниция. Това, за което е ставало дума и друг път, е необходимостта от ясното определяне на обекта на отрицанието или утвърждението. Когато в будизма се отхвърля т. нар. Аз, то: 1) Не се отхвърля просто егоизма в популярното значение на тази дума. Затова и когато разговарях с колегата Ванко, замених думата Его, която в ежедневната употреба има негативни конотации, както когато казваме за някой, че има много голямо Его, с думата Аз, която е свободна от такива конотации в българския език. 2) Не се отхвърля и това, което е познато като емпиричен Аз и което описваш като "много сложно обединение, което има многоизмерен строеж, като освен всичко е изменчив и динамичен в различните си проявления" и т.н. Ако Азът се разглежда като организиращ психичен принцип или нещо в този смисъл, то той не е обект на отрицание в будистката философия и психология. 3) Това, към което е насочена будистката критика е постулирането (ще ползвам Кантианския дискурс) на трансендентална аперцепция, т.е. априорно (необусловено) и съществуващо преди и извън всякакъв емпиричен опит, изначално и неизменно съзнание, което е условие за консистентността на проявения, феноменален свят, понеже му задава основните форми и закони. Това кореспондерира с представа за Атман/Брахман на ведическите школи. Това е, което Нагарджуна казва в ММК, 18/1 (разясненията в квадратните скоби са мой): "Ако Азът (atman) е идентичен с [групите на] агрегатите (skandha - форма, усещане, възприятие, нагласи, съзнание), то той ще възниква и изчезва [понеже агрегатите възникват и изчезват = ще е непостоянен; освен това, ако е идентичен с тях, то няма смисъл да го въвеждаме като отделна категория или същност, освен в контекста на казаното в 2)]. Ако е различен от агрегатите, той ще има характеристика на не–агрегат [това е тезата за трансенденталната аперцепция; ако допуснем това, то едновременно с това, трябва да допуснем и че един такъв Аз не е познаваем емпирично, посредством каквото и да било преживяване, понеже всяко преживяване попада в категорията на някой от петте агрегата; подобно твърдение е безпредметно, т.е. не можем да утвърждаваме битието на нещо, което не може да бъде познато никога и по никакъв начин дори частично; в момента, в който нещо бива познато, то се превръща в обект на съзнанието; ако не може да бъде познато, то не е обект на съзнанието и всякакво утвърждаване и отхвърляне изгубва смисъл]." Предполагам, че стана малко сложно, но въпросът, който поставяш не може да бъде изяснен съвсем достъпно, а изисква преминаване през цялата верига от аргументи, което няма как да се случи тук. Но накратко, идеята е тази. Разбира се, това е теоретичен дискурс, който съвсем не е задължителен за практикуването на Дхарма. Той е възникнал като нещо вторично в епохата, когато е имало много интензивни дебати между последователите на ведическите даршани и будистите, както и между различните философски направления в будизма.

Не виждам разлика. Искаш да кажеш, че ти наричаш "Аз" съвкупността от емоции, мисли и нагласи. Правилно ли те разбирам? Ако е така, то Азът е съставен феномен, а съставните феномени са лишени от присъщо, независимо, солидно съществуване. С което основната теза, която представих по-горе, когато писах, че Егото не е нещо, което човек трябва да се "бори", понеже Егото не съществува като нещо солидно, може да се счита за доказана. ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУНГ! Добро утро и Честита Нова Година, Шунята!

Приемам, че това е отговор на моя въпрос. Тогава следващият въпрос е съвсем прост: Ако емоциите и нагласите ти се променят, то къде е Азът като нещо постоянно, солидно и неизменно? Очевидно, че не е идентичен с тялото, което ти потвърди. Очевидно е, че не е идентичен и с емоциите и нагласите ти, което потвърждаваш сега. Тогава къде е? Моля, посочи го конкретно – без метафизични допускания.

Това е така. Принципно въпросите, които задавам на Ванко предполагат, че човек изследва природата на ума посредством медитация, а не само посредством размишление. Това е важно да се разбира, понеже интелектуалния подход към този въпрос е повърхностен и плитък. Няма никакво значение дали ползваш Гугъл или не, Ванко. Можеш ли да помислиш и да отговориш на новия въпрос, който ти зададох. Той е: Последните две (емоциите и нагласите или отношението ти към нещата) константни ли са или се променят? В смисъл, през цялото време една и съща емоция или нагласа (отношение) ли изпитваш?

Отговорът ти е ОК, според мен. В смисъл, че показва, че извършваш някакво самоизучаване. Казваш, че Азът не е тялото, ако правилно те разбирам, но го отъждествяваш с емоционалното си състояние и менталните си нагласите. Последните две (емоциите и нагласите или отношението ти към нещата) константни ли са или се променят? В смисъл, през цялото време една и съща емоция или нагласа (отношение) ли изпитваш?

Разбира се, не очаквам смислен отговор. По-скоро се опитвам да представя посредством този разговор с колегата Ванко, един от подходите, които се използват в будизма, тъй че някои от четящите да могат да изведат нещо полезно за тях си. Това е сутра–подход към Махамудра, който е бил въведен в Тибет от Гампопа. Историята може да ти е интересна и затова ще си позволя да я разкажа накратко. В новите Ваджраяна-приемствености (тези, които не идват от Нийгма), има четири типа тантри – Крия, Чаря, Йога и Анутарайога. Последната се счита за окончателна и нещо като черешката на тортата. В анутарайога–тантра има четири печата (санскр. мудра) или практики, които съответстват на различни фази в садханите (прознася се "садана" като ударението е на първата сричка на санскр., но не е важно, разбира се). Те са: 1) Самаямудра, която се отнася до фазата на изграждане или това да възприемем себе си като идам, а вселената като негова мандала: 2) Дхармамудра, която се отнася до работата с вътрешните канали, ветрове и енергии (тиб. ца-линг-тигле); 3) Кармамудра, която се отнася до т.нар. практики в обединение, които на Запад са популярни като тантранически секс; тези практики, разбира се, нямат нищо общо със секс и както е ясно от казаното в т. 2, то са достъпни само за хора, които са постигнали резултат в практикуването на Дхарма–мудра, което най-общо се отнася до неща като тумо (практиката на вътрешната топлина) и други от 6-те Йоги на Наропа; това е изключително високо ниво, което изисква практика в ретрит и т.н.; 4) кулминацията на тези три мудри е Махамудра или Великия Печат. Това е крайното постижение или пълната реализация от гледна точка на Анутарайога. Това е кулминацията на най-задълбочените учения, които са били преподадени в Тибет в рамките на новата традиция (Сарма, т.е. Кадампа, Кагю, Сакя, Джонанг и Гелуг). Принципно те са идентични с ученията от старата традиция (Нийгма) или това е, разбира се, Дзог Чен, но тук има детайли и дискусии, в които няма смисъл да навлизам. Това, което е важно да се знае е, че в Индия това учение (Махамудра) е било преподавано само в тантранически контекст, в контекста на Ваджраяна, а не на Сутраяна. В Тибет, обаче, се случва нещо друго. Там тези учения навлизат по няколко различни пътя, но един от най-известните е този, който преподават Марпа и неговия главен ученик Миларепа. Последният, който често е наричан и "Крал на йогите", поради изключителните му качества, има двама основни ученика, които са сравнявани с луна и слънце – Ренчунгпа и Гампопа. Официален държател на традицията на Миларепа става Гампопа. Това е интересно, понеже Гампопа, когато става ученик на Миларепа е монах от школата Кадампа, която е основана от индийският пандит Атиша. Атиша, който е бил високо реализиран практикуващ е преподавал т.нар. постепенен път (тиб. лам-рим) или подход от сутра към тантра. Гампопа не изоставя своя духовен произход и потекло, а ги съчетава по-много необичаен и спорен за някои негови критици, начин. Гампопа казва, че ученията на Махамудра, четвъртия печат или практика от Анутайога-тантрите, се съдържат и в Сутрите и Шастрите. По-конкретно, в "Самадхи-раджа сутра", в "Праджня-парамита-сутра" и в "Анутаратантра-шастра", която е била преподадена от (Буда) Майтрея на Асанга. Това предизвиква малка революция в тибетската традиция и поражда множество дебати, на които няма да се спирам, понеже постът ми ще стане много специализиран. Но това, което Гампопа преподава като метод за реализация на Махамудра (описан в някои от основните му текстове като "Скъпоценният орнамент на освобождението") са двете класически Сутра-медитации – тази на спокойното пребиваване (санскр. шамата, тиб. шине) и тази на дълбокото виждане или прозрение (санскр. випашана, тиб. лаг-тонг). Съответно има много дискусии (особено между Кагю и Сакя) за съответствието и разликите между тези две практики и фазите на изграждане и осъществяване (кйе-рим и дзог рим) в тантраническите садхани. Това са детайли, в които няма как да навляза. С времето различни учители успяват да съчетаят тези различни подходи в един поток. Напр., в моята традиция, то това правят 9-ят Кармапа и 8-ят Ситу Ринпоче, които започват да преподават Махамудра като смесват в едно сутра и тантра. Но това е дълга тема, която не можем да коментираме без съответна подготовка. Защо, обаче, написах всичко това. Веднъж, понеже може да е интересно за някого и второ, за да подчертая, че въпросите, които задавам на колегата Ванко не са случайни. Те се използват в някои от най-задълбочените подходи в тибетската традиция. Не очаквам тук да им бъде отговаряно. Това няма да е сериозно. Това са просто въпроси, които могат да бъдат ползвани от някого като насока, като подход или идея как да изследва нещата.

Да. Затова попитах и все още очаквам отговор, ако имаш такъв. Да припомня ли въпроса? Той е: Посочи къде е Егото или твоя перманентен Аз – идентичен ли е с тялото ти, или с емоциите, които изпитваш, или с интелекта, или с паметта, или с нещо друго? Когато говорим за нещо, то трябва да можем да го дефинираме ясно. Да го посочим, ако наистина ще ползваме рационален подход. Ако ще ползваме емоционален, то е друг въпрос. Емоционалният подход е основан върху ирационалното убеждение, че всичко е такова каквото го възприемаме. Рационалният подход поставя под съмнение валидността на всяко възприятие и произтичащото от него твърдение.