scepsis108

Tова не са частни случаи, нито изключения. Всяка една будистка традиция се основава на линия на приемственост на осъзнаване. Това важи за Тхеравада, Дзен и тибетските школи. Когато се казва, че главният ученик на определен учител, напр. на Миларепа или някой от индийските махасидхи е бил еди кой си, то не се казва, че е бил единствения. Гуру Ринпоче Падмасамбхава напр. е имал 25 главни ученици, но и много други, които са постигнали осъзнаване. Може и да не са постигнали същото осъзнаване като неговите най-близки ученици, да не са се стопили в дъга, но без съмнение са постигнали реализация, която ги е извела извън самсара. Същото е с учениците на Будата – Шарипутра, Маугдаляна и останалите. Затова и е напълно е недостоверна представата, че след Будата не е имало никой, който да постигне подобно осъзнаване. Примери има достатъчно и в съвремието. Дилго Кхйенце Ринпоче, 16-ят Кармапа Ранджунг Ригпе Дордже, както и малко известни и скромни учители като един лама от наш манастир във Франция, който познавахме и който остана в тук-дам в продължение на седмица след смъртта си. Да, има такова нещо. Трунгпа Ринпоче е говорил много по темата за духовния материализъм. Писал съм за това. Не ми се пише отново. Никаква, разбира се, ако се опитваш да ги повтаряш буквално. Никога Будата не е препоръчвал това. Мисля, че си достатъчно запозната с будизма, за да ти го обяснявам.

Моля прочети думите, които ще напиша внимателно, помисли над тях и не бързай да ми отговаряш. Примерите, които даваш са психични отклонения, които са предмет на изследване от психотерапията. Общувам както с психотерапевти и психоаналитици, така и с психиатри, които се опитват да лекуват много по-сериозни девиации като шизофренни разстройства и т.н. Общувал съм с тях като консултант в една много специфична област – възможността определени медитативни техники като наблюдаването на дишането или тонг-лен да бъдат прилагани в терапията. Впечатлението, с което съм е, че професионален рефлекс на всеки терапевт и психиатър е да поставя диагнози на хората, с които общува, на своите колеги и на самия себе си. Това е съвсем естествено и разбираемо. В този смисъл, то мнозинството от тези хора, които са се посветили на това да лекуват другите, се самоопределят като имащи симптомите на едно или повече от едно от посочените от теб разстройства, фобии и т.н. Това е така донякъде, но е прекалено общо твърдение, за да е коректно. Хората търсят лек във всякакви неща, както посочих – в алкохол и наркотици, в музика, в йога, в медитация, в храната, в каузите и в каквото друго се сетиш. В будизма също. С това, обаче, не съм съгласен. Практиката изисква канализиране на енергията, а неразрешеното психологическо противоречие я разпилява. Имам предвид истински ангажираната практика, а не това, че някой просто е прекарал 10 или 20 години в обикаляне по учители, ашрами, манастири и центрове. Това е псевдо-практика. Хора, които наистина се ангажират с практика го правят по чист и ненатраплив начин. Те просто практикуват някъде и не излагат практиката си на показ. Те правят това дискретно, постигат резултати, но не ги оповестяват. Затова и имената им не се чуват извън много тесни кръгове. Горе-долу това е, което се сещам да кажа в момента.

Не съм казал подобно нещо, обаче, ти не посочваш критерий. Употреби израза "справяне с действителността", но не даде никакво уточнение какво разбираш под това словосъчетание. Сега въвеждаш ново понятие – "психологическа зрялост". Очаквам да го дефинираш и уточниш, понеже няма как да отгатна какво точно влагаш в него. Не страданието само по себе си при отсъствието на всякакви други условия. Самсаричното съществуване е страдание по дефолт. Това се казва в Първата Благородна Истина. Не се казва, че просто да страдаш е предпоставка за постигане на освобождение. Принц Сидхартха Гаутама е осъзнал неизбежността на самсаричното страдание, когато се е срещнал с болен човек, с мъртвец и т.н. Не е било нужно самият той да се разболее, за да разбере, че трябва да потърси изход. Страданието, когато е в съчетание с други условия може да е мотив за практика, но не и страданието, което описваш. То е съвсем тривиално, банално и непродуктивно.

Замислял ли си се над твърдението, че самсара е безначална? Съществата, които са в плен на дуалистичното възприятие не постигат освобождение с преживяването на повече и повече, и още повече болка. Болката, страданието и кошмарните преживявания сами по себе си не водят до осъзнаване, Рурк. Фабриките за производство на мърша, както ги нарича приятелката ми, т.е. птицефермите и фермите за животни са изпълнени със страдащи същества, които просто биват умъртвявани, но това не ги води до никакво осъзнаване. Това, което казваш е в стила на ню-ейдж културата, но не съответства на преподаваното в Буда–Дхарма. Прекалено е розово и сладникаво, за да е смислено и да проработи. Съжалявам, че ситуацията с баща ти е такава. В подобна ситуация са и много други хора на тази планета, които са зависими от алкохол или наркотици. В това няма нищо особено, нищо изключително, нищо полезно или освобождаващо. Това е просто самсарична ситуация. Една от многото възможни и случващи се постоянно. Нищо инзвънредно или необичайно. Само глупаво и тъжно.

Но аз не питам това. Питам за потребностите, които мотивират писането в теми като тази. Ако трябва да разширя въпроса, то питам се дали писането по форуми облагоприятства себепознанието или следването на т. нар. духовен път? Разбира се, в идеалната ситуация, се предполага, че всеки тип активност може и трябва да бъде интегрирана в пътя, в духовната практика. Но, по мое мнение, това е по силите само на същества с много висок капацитет за разбиране и дисциплина. Масовият практикуващ не прилича на Марпа примерно. Затова и всякакви подобни активности като обсъждане на Дхарма с неподходящи събеседници, създават разсейвания и пречки. Практикуващият попада в капана на осемте светски реакции или потребността от одобрение, похвала, добра репутация и т.н. Лайковете под постовете провокират усилването тъкмо на тези тенденции. И това, разбира се, напълно отдалечава човек от всякаква духовност и себепознание. Инак, що се отнася до "масовия мотив", както го наричаш, то мога да се съглася с теб отчасти. Обаче, първо трябва да поясниш какво разбираш под "справяне с действителността"? Имам доста широки наблюдения над практикуващите будизъм, както в страната, така и по света. За света няма да говоря, но само ще спомена, че всичките тибетски манастири и будистки центрове в Азия и Европа функционират благодарение на дарения от твърде заможни хора. Ако трябва да дам пример с България, то в групата, в която практикувах дълги години е собственик на най-добре развитата като мрежа и логистика куриерска фирма у нас, както и още няколко много успешни бизнесмени. Около 2/3 от хората са вишисти като преобладават сравнително заможни хора със свободни професии (като фотографи) и компютърни специалисти. Поне половината са семейни хора с успешни бракове. Хората, които могат да бъдат определени като социално неадекватни или неуспешни, според обичайните критерии за успешност, са под 1%. Съвсем отделен въпрос е дали тези хора са успешни от гледна точка на практикуването на Буда–Дхарма. Там перспективата е съвършено различна.

Мхм. И oт мен тогава, понеже музиката също е форма на терапия:

Строго погледнато, нормален е само Буда. Ако човек не е Буда, то той не е нормален, понеже има когнитивен дефект – приема нереалното за реално (най-общо казано). Следователно, нормалността не е характеристика на самсаричните същества, които възприемат илюзии. Разликата е в това какви илюзии възприемат в смисъл, че някои са прекалено чудати и не им позволяват да функционират на чисто практическо ниво, т.е. да бъдат социално адекватни. Всичко това го казвам много условно и съвсем общо.

Шуня, някои от пишещите тук са с клинични диагнози. Няма да ги посочвам, понеже те се посочват сами. Когато им се отговаря, то симптомите им се засилват. Това не им помага. Просто ситуацията с психичното здраве в БГ е много тежка. Хората се опитват да се лекуват сами, понеже няма никаква държавна политика в тази сфера. И се самолекуват както могат. Кой пие, кой се друса, кой пише по форуми с надежда да се облекчи. Уви, не става така. Иска се професионална помощ и не виртуална.

Питам в психологически план какво ти носи. И това е нещо, на което трябва да си отговориш сам пред себе си. Мен не ме интересува. Но, считам, че ще е полезно за теб, за мен и всеки друг от пишещите тук да си зададе този въпрос и да го изследва. Понятно ли говоря?

Tъй де. Просветлението също е илюзия. Не знам как не омръзва да се пишат едни и същи неща, да се представят едни и същи опорни точки ден след ден, месец след месец. Ясно е, че има потребност, инак човек не би отделял толкова време да пише тук, но какво му носи това? На теб напр. какво ти е донесло това, че пост след пост препотвърждаваш твоите етерналистични схващания в спор с Шунята или друг? Ето кое ми е любопитно.

Да. Сетих се, че когато Наропа трябвало да получи посвещение в природата на ума, то неговият учител Тилопа поискал да му бъде поднесена мандала (3D-форма на вселената, според индуистката традиция, която се изготвя от разни ценни субстанции като ориз, злато и скъпоценни камъни). Наоколо нямало нищо друго освен пясък и Наропа изготвил мандала от пясък с планината Меру в центъра, 4-те континента и 8-те субконтинента и т.н. И я поднесъл на Тилопа. Тилопа бил велик йогин, а Наропа велик учен от будисткия университет Наланда. Тилопа събул обувката си и ударил Наропа по главата толкова силно, че последния изгубил съзнание. Според мен, изгубил е съзнание от шока, от реакцията на Тилопа, а не от силата на удара. И се казва, че когато Наропа дошъл в съзнание, то бил постигнал осъзнаване на Буда–природата си. Но това, разбира се, не е обичаен случай, понеже, ако беше, то всички осъзнати учители щяха да постъпват с учениците си по подобен начин. Но в повечето случаи това не работи.

И? Когато съзнанието отразява едно явление, то то [отразяващото съзнание] и явлението, което е отразено, дали са две различни, независимо съществуващи неща? Дали явяващото се нахлува в съзнанието отвън, или пък, съзнанието изскача навън и сграбчва явяващото се като си казва: "Възнамерявам да го възприема"? Всъщност, подобно на огледало, то съзнанието и образите, които възникват в него, са неделими, неразделими, недвойствени. Ако обектът, който възприемаш възниква зависимо от момента на съзнанието, който го възприема, то и момента на съзнанието възниква зависимо от обекта, както и самия процес на възприятие. Ако и трите (схващаното, схващащият и процеса на схващане) възникват в зависимост, то те не притежават субстанционална същност, а са магическа игра на пустотата. Пустотата също не е нещо. Тя е пуста от себе си. Идеята е тази накратко, но и още 259 стр да бъдат изписани, то няма никакъв шанс да бъде дори почувствано нещо без практика, според мен.

Знае се ли?... Не знам от къде ги научавате тези неща, но те са пълна плява. Крайно погрешни и вредни. Осъзнатият човек се грижи в еднаква степен за състоянието на своето тяло и на своя ум. Той се грижи и за околната среда, която обитава, за хората, с които живее и за тези, с които се среща и общува. Ако човек не е осъзнат по отношение на състоянието на своето тяло, то няма как да е осъзнат по отношение на състоянието на своя ум.

Благодаря, че си го изгледала.

Не знам дали някой е изгледал лекцията на Дзонгар Кхйенце Ринпоче, към която дадох линк в предния си пост. Предполагам, че поне тези, които са го лайкнали са го сторили или възнамеряват да го сторят. В третата част има много интересен момент, когато Ринпоче се опитва да обясни понятно релативната и крайната истина. И той очевидно се затруднява сериозно, понеже публиката или този, на когото отговаря, няма никакво или има само съвсем повърхностно разбиране за преподаваното от Буда. Считам, че Дзонгар Кхйенце е напълно прав, когато казва, че преподаването на Буда–Дхарма на хора, които нямат никакво понятие от това учение, е изключително трудно. Защо? Това е нещо, което той не казва, но е мое мнение. То накратко е, че ако някой никога не е попадал на подобен тип учения, то дори не би ги изследвал критично. Просто би ги подминал като незначителни или неразбираеми. В класическите будистки текстове се казва, че е необходима изключителна заслуга или съчетание на множество позитивни условия, за да е възможно учения от този тип да бъдат възприети. Всичко това, което казвам го пиша съвсем сериозно. Не за да влизам в дикусия, с който и да е. Моля, обърнете внимание на казаното. Или не обръщайте. Да живее свободата на мненията, решенията и т.н. ; )

Една лекция на Дзонгар Кхйенце Ринпоче за шамата в три части на английски с руски субтитри. Линкът е само към първата част, която е посветена на т.нар. "светска" шамата, която може да се използва като психотерапевтичен метод за справяне със стреса и постигане на емоционален баланс. Този тип шамата може да се практикува извън контекста на будисткия възглед. Техническите инструкции за практикуването на "светската" шамата, както я нарича Ринпоче, и "отвъдсветската", т.е. будистката шамата, не се различават. Разликата е във възгледа и мотивацията, на което е посветена втората и част от третата част от лекцията. В третата част има въпроси и отговори. Понеже начина, по който Дзонгар Кхйенце е избрал да преподава Буда–Дхарма на Запад е доста атрактивен и се предполага да е съобразен със западната менталност и култура, сметнах, че тази лекция може да е полезна за някого и реших да я споделя, макар да имам известни предубеждения към този учител. Лекцията като цяло е добра. https://www.youtube.com/watch?v=BzkuD9-l3ws

И? Движението и процесите също ги регистрираш в съзнанието си. ––––––––––––––– Откажи се най-добре, докато не си изясниш сам на себе си какво твърдиш.

Допуснах. И после какво? Движението няма темпорална измеримост, т.е. ти се прехвърляш мигновено от точка А в точка Б. Полезно умение, ако попаднеш в улично задръстване. Разбира се, от гледна точка на квантовата механика две частици могат да синхронизират движението си независимо от разстоянието и времето. Което означава и независимо от каузалността. Като оставим настрана, че едва ли преживяваш събитията на квантово ниво, освен ако си някаква елементарна частичка, то все пак не можах да схвана как така разглеждаш потока на времето като различен от потока на причините и резултатите, както и от движението. Различен в какъв смисъл? Какво изобщо искаш да кажеш? И има ли смисъл да се опитвам да разбера или си пишеш просто така, за да изразиш несъгласие? Ако можеш да напишеш някакъв смислен и сбит отговор, то ще се радвам да го прочета. Ако ли не, то моля не ми отговаряй.

Meжду другото, тази дистинкция, за която настояваш от много време наистина е смислена, макар че не съм сигурен дали трябва да се назовава с точно тези термини – критично е ОК, но концептуално е малко подвеждащо, според мен, понеже и критичния подход е концептуален. И в допълнение, хората, които не са запознати с философия и подобни, схващат думичката "критика" по съвсем погрешен начин. Но не може да се угоди на всеки и ако някой не поиска да разбере какво твърдиш, то няма смисъл да настояваш да те разбере. Без доброжелателно усилие от двете страни, то не може да се стигне до взаимно разбиране.

Значи, препоръчвам ти най-приятелски да започнеш да изучаваш логика като е без значение дали ще е западна, източна, будистка или индуистка, за да спреш да пишеш подобни неща, т.е. две изречения, които са в пълно противоречие и без никаква връзка и обяснение от къде се поражда това противоречие. Това са елементарни неща и трябва да им отделиш време, понеже те не могат да бъдат прочетени във фантазиите и спекулациите на "адептите" на Бялото братство или както там се наричат. Времето, движението и каузалността (причинно-следствените отношения) са синоними. Не може да твърдиш, че времето е илюзия, но последователността между причина и следствие, която се развива в два последователни темпорални момента, е реалност. Осмисли внимателно какво се написал – "Времето е илюзия". Това ще рече, че няма причина и резултат. И в следващото изречение казваш, че "Съществува единствено последователност между причина и следствие", което ще рече, че времето е реално, а не е илюзия, понеже причината възниква в момент t 1, a резултата в момент t 2. Имали смисъл да твориш подобни безмислици? Според мен, няма.

Всеки атом е мандала. Атомите са неизброими, както и будите.

Не е възможно да нямаш поне повърхностна представа от това, че позицията може да бъде установена само от наблюдател, който възприема нещата от определена гледна точка. Разбира се, може да твърдиш, че има и някакъв абсолютен наблюдател, който възприема всичко от всички възможни гледни точки или изобщо няма гледна точка, но това е просто хипотеза, която няма никакъв практически смисъл. Единственият опит, до който имаш достъп е твоя, който е релативен, т.е. ти възприемаш Вселената от твоята гледна точка, която е ограничена. От твоята перспектива всичко във Вселената ще е позиционирано по един начин, от моята перспектива по друг, от тази на Шунята, Уит или Реджеп по трети, четвърти и пети. Това са всеизвестни неща и е досадно (за мен поне) да ги обсъждаме. За пишещите редовно в тази тема, тези неща трябва да са ясни, а не да се налага да им бъдат обяснявани или припомняни през всеки два или три поста.

Линейната времева (или причинно–следствената) перспектива е концепция, разбира се. Когато питаш за то ти отново предпоставяш линейното разгръщане на времето в трите класически темпорални статуса – минало, настояще, бъдеще. Така отново запазваш същата перспектива, което обезмисля питането ти, Уит.

Следва човек да е напълно необразован, за да поддържа хипотезата за неделими атомарни същности. Що се отнася до първото ти твърдение ("идентичен с цялото"), то това е поредното празноговорене, което не би могъл да изясниш. С кое цяло? Дефинирай цялото, моля. Ако искаш да кажеш, че човешкото тяло се състои от частици, които се срещат навсякъде в Космоса, то това е банална истина. Хаххаха. Ти на колко пралаи си бил свидетел, бе колега? Изобщо, дай го малко по-сериозно, понеже постът ми напомни за една статия, която четох пред време. Беше написана от физик, който се шегуваше с т.нар. "гаражни гении", които опровергават ОТО и СТО на Айнщайн. Нищо лично, но няколко пъти влизахме в нещо като дебат с теб и беше установено, че не можеш да защитиш твърденията си по логичен път. И въпреки това, продължаваш да се опитваш да ги натрапваш. Тук, обаче, не е мястото, където можеш да разрешиш твоя когнитивен дисонанс.

Предполага се, че Шунята има предвид историческия Буда Шакямуни, който е разказал за другите Буди в тази и други Вселени и времена. Според никоя будистка традиция Будата не е твърдял, че е уникален. Но той е, който е завъртял Колелото на Дхарма на тази планета, както и на много други места преди 2500 г или повече. Разбира се, времето е относително, както и пространството, но предполагам, че колегата визира това. Просветлените същества са свободни от концепциите за време и пространство. Ние, обаче, не сме и затова Будата е разказвал една линейна приказка, в която е имало трима Буди преди него и ще има още към 996 или малко повече след него в тази времева линия и реалност. Не се фокусирай върху тези неща – те не са важни, изобщо.