scepsis108

Шанкара е класен пандит, който е интерпретирал Нагарджуна през Ведите. Съответно е допуснал сериозни грешки, според мен. Но колегата не следва Шанкара. Адвайта Веданта е сериозна философска школа – една от трите индийски философски школи, които считам за много качествени. Другите две са Самкхя и будистките школи. Колегата следва Агни Йога на Рьорих, Блаватска, теософи, антропософи и подобни компрометирани учения–еднодневки. С други думи, това са учения, които днес ги има, а утре ги няма. Те са опростени реплики на смислените учения и са предназначение за популярна употреба. Репликата ми е към Шиниацу, а не към Шунята. Шунята ще се съгласи с мен, според мен, понеже е фен на Дзонгкапа и Мадямика. Не мисля, че ще имаме противоречия с Шунята по тази точка. Инак, наистина в понятията относителна и крайна истина могат да се влагат и се влагат различни значения. Това е така.

Написах "концептуално съзнание", не просто "съзнание". Не. Взаимозвисимото възникване и Пустотата са едно и също нещо според Мадямика.

Не, понеже абсолютната и релативната истина са неделими. Крайната истина не е по-висша от относителната, нито относителната е по-висша от крайната. Пустотата е форма, формата – пустота и т.н. Чандракирти в Гл. 6, 8. 1-2 от Мадямикаватара изяснява възгледа по съвършен начин, когато казва: "Не създадено от себе си, как може да възникне от друго? Не създадено от двете, как може да съществува без причина?" "Not created by itself, how can it be created by another? Not created by both, what exists without cause?" Но обсъждането на това е много далеч от нивото на повечето постове в темата. Затова го споделям само като ориентир за тези, които имат интерес и време да се ангажират с изучаването на този възглед. Това се назовава на тибетски togmar kyewa mepa или нероденост на феномените (не възникват от някоя от 4-те крайности – от себе си, от друго, от двете или без причина) и е една от десетте еднаквости между нещата, които представя Нагарджуна. В шастрите всяка дума и дори сричка има смисъл и дълбоко значение, което често се губи при преводите. Съгласен съм. Това е възгледът на субективните идеалисти (eпископ Бъркли и т.н.). Доведен до крайност,, този възглед се нарича солипсизъм. Макар че ми е трудно да си представя, че наистина някой може да подържа подобна позиция в ежедневието. Теоретично е възможно човек да се изживява като солипсист, но не и на практика, според мен, освен ако е Робинзон Крузо, примерно. Макар, че срещата с Петкан, служи като потвърждение на битието на Робинзон пред Робинзон. Което ни връща обратно към взаимозависимото възникване и пустотата.

Не обяснявам тези неща за него, Реджеп. Ползвам постовете му, но думите ми са предназначени за всеки, който ги намери за полезни. Не казвам кой знае какво, разбира се. Казвам неща, които намирам за съвсем прости и ясни. Поздрав и лека нощ на всички!

Да. Твоята практика или житейски опит е много по-ограничен от моя, макар да си на много повече години от мен, уважаеми Бай Чеци. Ти никога не си се сблъсквал с чужди култури и общества, не ти се е налагало да се запознаваш или адаптираш към тях. Познанието ти за тях е почерпено от новините в нета. С цялото ми уважение към теб, но за каква практика иде реч? Уф... Не искам да се държа грубо и думите ми да звучат като подценяване, но допусни, че има на този свят дори деца, които знаят много повече от теб и мен, и са преживели и осъзнали неща, които ние не сме. Смешно е да се изживяваме като някакви опитни и мъдри хора, когато сме безкрайно далеч от мъдростта. Човек, когато не е скромен, се прецаква сам, понеже се проявява като непоправим глупак.

С теб не съм, понеже аз никога не съм писал тук, че вярвам да бих могъл да променя нечие мнение, а най-малкото пък твоето. Това не ме смущава, изобщо. Ти си толкова далеч от събитията, колкото е и всеки друг, който е прекарал живота си в социална и културна изолация, не е пътувал, не е общувал, чел е само определен тип неща, които съответстват на светогледа му и т.н. Но това не е критика към теб. Ти имаш същия потенциал като мен, но просто условията да го актуализираш са различни.

Будите не "сдържат" нищо, т.е. не разбирам какво искаш да кажеш, но има голяма вероятност да се разберем донякъде, понеже и двамата имаме Буда–природа. Уит, ти си попрочела някои неща за Шентонг и Рантонг, т.е. двата различни подхода към описанието на Буда–състоянието. Всяка будистка школа се ангажира със задачата да опише възгледа на Буда. Но будите нямат възглед в обичайния смисъл. Рантонг, разбирай Мадямика–Прасангика, която е преподадена от Нагарджуна, описва какво Буда не възприема. Шентонг, разбирай Великата Мадямика, която е преподадена от Майтрея, описва какво Буда възприема. Няма никакво противоречие между двете. Но личното ми мнение е, че първо трябва да се изучава Прасангика, а не неща като Уттара-тантра шастра. Но това важи за мен, а при друг може да не е така. Обаче, този подход е по-последователен и подходящ за обикновенни практикуващи. Не знам дали ми проследи мисълта, понеже малко прескочих детайлите. Общувам с хора, които са психиатри и психолози, както и с мои колеги, които са философи. Комично е да ми казваш, че трябва да се "позанимавам" с епистемология, когато това е едно от основните неща, които изучавам от поне 10 или повече години.

Друго имах предвид, Уит. Един Буда е отвъд скандхите, според неговите думи. Вкусът се отнася към скандхата на формата (рупа), усещането за приятно или неприятно е ведана (скандхата на усещането), а оценката се отнася към скандхата на нагласите (санскара). Но будите са отвъд подобни реакции и възприятие.

Това е напълно нелепо твърдение, уважаеми Бай Чеци. Ти наричаш образ, който възприемаш в съзнанието си в зависимост от своите сетивни особености – "диня". Друг етикираш като "мравка". Без участието на твоето концептуално съзнание, което назовава или наименова тези образи, то няма нито "диня", нито "мравка". Това е елементарно и самоочевидно, според мен. Не.

Moже да е полезно да посоча (накратко) за теб, Реджеп и някой друг, който има интерес, това как от гл. т. на Мадямика–Прасангика се води дебат, т.е. средствата или методите, които са 4-ри основни: 1. Показване на противоречието (логическия абсурд) в твърдението на опонента. 2. Използване на заключението от логиката на опонента (inferential logic). 3. Reductio ad absurdum e когато използваме логиката на опонента, за да покажем, че последствията са неприемливи (напр., когато ако някой твърди, че е човек, понеже има глава, то можем да кажем, че кучето също има глава и следователно е човек). 4. Порочен кръг (circular argument) в доказателството има, когато обосноваването (доказателството) е същото като това, което се доказва (като предиката) – "Това е ваза, защото е ваза". –––––––––––––– По нататък, то: – на относително ниво: в хода на дебата приемаме твърдението на опонента (напр., че има дим), но това не е наш възглед, а негов; – на крайно ниво: липсата на твърдение не представлява друго твърдение. Прасангика нямат теза и затова няма как да бъде опровергана. ––––––––––––––– За да минем една стъпка напред, то трябва да обясня накратко какво е шестчленен силогизъм, според будистката логика: Ще дам пример – "Менталните формации не са родени от себе си, защото съществуват като вазата." Ако съществуват, то са възникнали (родили са се) – тогава защо да се раждат (отново)? Да се твърди, че нещо се ражда от себе си е като да кажем, че изобщо не се ражда (няма начало). При което компонентите на силогизма са следните: 1) ОБЕКТ (Chochen) на твърдението или силогизма e ''ментални формации". 2) ПРЕДИКАТ (Drubje Cho) е заявлението отнасящо се до предиката - "не са родени от себе си". 1) + 2) = 3) ПРОПОЗИЦИЯ (Drubja) – цялостното твърдение, което искаме да докажем (да установим валидността му, да проверим истинността му) е съставено от обекта и предиката – "Менталните формации не са родени от себе си" 4) ОБОСНОВАВАНЕ (Tak) – доказателството, чрез което обосноваваме пропозицията – "защото съществуват" 5) ПРИМЕР (Pe), който спомага изясняването на доказателството – "като вазата" 1) + 5) = 6) СИЛОГИЗЪМ (Jorwa) – това е цялостното твърдение или теза. Макар Мадямика–Сватантрика и Прасангика да имат еднакъв възглед за крайната истина, то те го обосновават различно по всяка от изброените по-горе шест точки, но ще дам пример само за четвъртата. Сватантрика изисква обосноваването да е взаимно прието, т.е. и двете страни да приемат, че "те [менталните формации] съществуват". "Трябва да има огън, защото виждаме дим" Обектът ("огън") и обосноваването ("дим") да са взаимно приети. Това изискване не е нужно за пропозицията (тезиса) при Сватантрика–Мадямика. Но Прасангика не се нуждае дори от това и приема това обосноваване, което приема опонента. Напр., ако някой каже, че не вярва да има огън, то Прасангика няма да го убеждава, че щом има дим, то трябва да има и огън, а ще отговори, че (в такъв случай) щом няма огън, то няма и дим. Така опонентът ще изпадне в противоречието да твърди, че има дим (без огън), както и в противоречие със сетивните данни. Това е една от причините Прасангика–Мадямика да е толкова естетично привлекателна за интелекта. Невъзможно е да загубим спор, ако използваме секвенциална логика, т.е. ако без да подържаме никаква теза, то просто посочваме абсурдните последствията в аргументацията на опонента.

В интерпретацията на Брус Лий, който е бил нещо много повече от екшън актьор, то звучи така: Преди да започна да практикувам Пътят облакът беше просто облак, планината беше просто планина. Когато започнах да изучавам Пътят обаче облакът вече не беше облак и планината не беше повече планина. Сега когато разбирам Пътят, облакът отново е просто облак, a а планината – просто планина. (А облаците и планините са просто ритници и юмруци). Не гарантрирам, че преводът е точен (открих го в нета), но имам спомен, че Брус казваше нещо такова в Тao of Jeet Kun Do. Дадох книгата, която ми донесе един приятел от Америка на един юнак да я чете и повече не я видях. Беше преди повече от 20 години.

Рам, не е моя вината, че не даваш дефиниции на термините, които употребяваш. След като за теб има разлика между задържане на вниманието и фокусирането му, то следва да обясниш какво имаш предвид. Съзнанието не е фотоапарат, който първо да насочиш върху обекта, а после да фокусираш, макар че това е нелоша аналогия. Но след като не ти се отдава да обясниш внятно какво имаш предвид, то не бива да се учудваш, че не те разбират. От друга страна, възможно е, да обясняваш нещо толкова дълбоко, за което никой от тези, които пишем тук да няма капацитет да разбере. Следователно, има два варианта, според мен. Или ти не обясняваш добре, или другите нямат способността да те разберат. Но и в двата случая, то активната страна си ти, понеже ти инициираш дискурса и то с досадна настоятелност. Ако пък ти е все тая, дали значението на думите ти стига до някого или не, то за какво изобщо си даваш труда да пишеш съвсем не знам. Освен, ако писането има някакви терапевтични функции за теб. В най-позитивния смисъл го казвам, т.е. както бъбренето със съседите има терапевтична роля за много хора. В това няма нищо неправилно, разбира се... Тъй че установи как стоят нещата и се уточни (първо за себе си и после за тези, с които разговаряш тук). Съвършено вярно наблюдение.

Няма. Не понеже споделям мнението ти, а понеже не виждам смисъл да отговарям на приятел, който е написал следното: "...онова, което наричате "внимание" не можете да го управлявате, защото механизма за управление се намира в дялове, които са още неразвити." Поради невропластичността на мозъка, то въпросните дялове се развиват по съвсем естествен път и доста бързо посредством определени упражнения. Това е установено в множество изследвания, които са провеждани в различни университети и лаборатории по целия свят. Разбира се, има и генетични обусловени фактори, но те не са от решаващо значение в общия случай. Както и да, но пиши си – нямам намерение да коментирам подобни мнения, които (за мен) са почерпени от популярни, наукообразователни източници, а не от сериозни научни изследвания и/или личен опит. Моля, не се засягай. Това е мнението ми.

Знам, че познаваш този превод. На български има и още няколко не лоши, които също предполагам си чел. Не бих могъл да направя превод, който да е по-добър от тези няколко превода. Използвай този, който ти допада или ги ползвай съвместно. Но да направя "кратък анализ"? Това сериозно ли? Нито кратък, нито обширен анализ не мога да направя след шастрите написани от Нагарджуна и Чандракирти. Отнасям се сериозно към тези неща. В шедрите има случаи, когато само една шлока (строфа – 4-ри реда) от Мадямикаватара се преподава и обсъжда в течение на две седмици. Инак, ММК и Мадямикаватара (6-та глава) с коментарите на Горампа, Сакя Пандита, 8-я Кармапа, Дзонгкапа, Мипам и още няколко, мога да ти препоръчам, ако става дума за тибетската традиция.

Този превод е добър. Шегуваш се.

Не, понеже будизмът не е психотерапия. Това е, както каза горе един потребител, елитарно учение. Представи си, че някой сънува кошмар. Ти разбираш това и му казваш, че е кошмар и илюзия. Мислиш ли, че ще те разбере? За него всичко е реално и всякакви Мадхямака-доводи, ще са неразбираеми. Опитай да приведеш подобни аргументи на човек, който има психотична диагноза и ще разбереш какво казвам. Рам няма нагласа да пита, понеже е наясно с всичко. Между другото, той е музикант, както знаем всички и аз съм му задавал въпроси за музиката. И отговорите му са били изключително интересни за мен. В тези му отговори веднага си личи, че това е нещо, което познава добре и прави. Много класни мнения. Но стремежа му да навлиза напред с рогата в области като философията, психологията и физиката, са как да кажа... неуместни. Класически пример, разбира се, но това няма връзка с казаното от мен. Все едно, да кажеш, че лекарите са тъпанари, понеже пушат, но препоръчват на пациентите си да не пушат. Но има и лекари, които не пушат. Не можеш да правиш валидни обобщения от частен случай.

Toва е термин от психологията, а не будистки термин. Моля, разглеждай думите ми в съответния контекст. Когато Азът е точно и ясно установен като преживяване на относително ниво, то той може да бъде изследван и да бъде разбрана неговата пустота. Първо трябва да можем да го открием, а после можем да го изследваме дали съществува присъщо или не. Но ако преживяването за Аз е разпръснато, както е при шизофренните разстройства и подобни, то нямаме обект, който да изследваме... Шуня, имам впечатления от хора с психични отклонения, които са опитвали да намерят решение в будизма. Откачат още повече. Затова обяснявам тези неща. Да, за съжаление. Точно така е. Казах само, че будистката практика не може да помогне на тези хора, както и че на тях трябва да помагат психолози и психиатри. Просто тези учения, не могат да бъдат полезни за хора с подобни проблеми. Но хората, които ги практикуват следва да помагат на хора с такива проблеми, ако е възможно и са компетентни. Ако не са, обаче, то е препоръчително да се въздържат, понеже това са сериозни неща. Това е всичко.

В очите на масата, може би, но не и в очите на тези психолози, които са си направили труда не само да се запознаят с будистката психология, а и с учители и практикуващи будисти, които са постигнали някакъв ефект от практиката си. Примерно, имам приятел, който е доцент по психология и когнитивна неврология в университета Джон Мур в Ливърпул (германец, женен за българка), който е будист. Част от изследванията му са посветени на физиологичните и психологичните ефекти от медитативната практика. Но това е просто пример, понеже има и много други като него. Разбира се, не твърдя, че мнозинството от психолозите са такива, но примери има достатъчно. Но и като разговарям с психолози или психиатри, които си нямат хал-хабер от будизъм, то в много случаи откривам интерес към будистката перспектива. В известен смисъл, то хармонизирането на разнопосочните психични преживявания е цел и на будизма. Затова, ако Азът е напр. дефрагментиран или ако са налице сериозни психотични отклонения, да не говорим за неща като шизофрения и подобни, то практиката на Дхарма е невъзможна. Изключително опасно е хора с подобни проблеми да бъдат насърчавани да медитират или нещо подобно. Дхарма е подходяща за хора, които са постигнали известна психическа стабилност. Тя не е терапия. В подобни случаи, тя е вредна... Ето, още една разлика между други религии и будизма, макар че будизма не е религия. Повечето от последователите на теистичните религии биха казали, че дори човек да има сериозни психотични отклонения, то е добре да се стане последовател на тези религии, да се моли, да чете техните свещенни текстове и т.н., понеже Господ ще го спаси. Но всеки квалифициран будистки учител ще каже, че такива хора трябва да се подложат на лечение, а не да се опитват да практикуват Дхарма.

Аз понеже съм позадълбал в Мадямика рантонг и шентонг, то лека–полека започвам да схващам някои неща, които преди това не схващах. Примерно, начина, по който Долпопа представя шентонг е различен от този, който е в Кагю. Приемствеността на Долпопа и възгледа в Джонанг се основават върху Калачакра–тантра, а тези в Кагю върху Махамудра. Източниците са различни и начина на интерпретация е различен. За мен Долпопа звучи малко крайно и етерналистично, но по същия начин някои неща, които е писал Дзонгкапа могат да се разберат нихилистично. Но с това не казвам, че някой от двамата е следвал краен възглед. По-скоро, всеки от тях е давал обяснения, които са били предназначени за различни цели, били са насочени към различни типове практикуващи и са били давани в различен исторически контекст. Конгтрул Ринпоче, както и другите риме учители, са оценявали и Долпопа и Дзонгкапа като "всезнаещи", което е синоним на просветлени. Но често техни последователи не са разбирали това и са развивали сектантска привързаност към представените от тези двама учители обяснения. И кашата е ставала пълна.

Приятелю Рам, от известно време имам шанса да общувам с една дама, която е психиатър в една европейска страна. Тя е експерт, има опит в криминологията, работила е със социопати, както и с военни, а в момента пациентите и са хора с тежки психиатрични диагнози. И разговорите ни протичат съвсем нормално и обогатяват двама ни с информация. Няма никакъв опит за доминиране на една гледна точка над друга, което присъства имплицитно във всеки твой пост тук. Или почти във всеки. И аз допускам, че бих отделил по-голямо внимание на твърденията ти, ако направиш опит да ги изразяваш скромно, а не като някаква крайна истина, както имаш навик. Понеже, това също е проява на интелигентност. Тъй като, за мен, изглежда не съвсем сериозно един лаик в психологията и психиатрията да изказва неоспорими твърдения и да анализира другите, а хора, които са професионално ангажирани в тази сфера да не го правят. И примера с дамата е само пример, понеже контактувам и с други психолози и невролози, както в България, така и извън. Това ми помага да съм в час с развитието на когнитивните науки, на невро-науките, психологията и психиатрията до тази степен, която ме интересува във връзка с моите собствени интереси. Тъй че, това, което се опитвам да ти кажа е: Дай го малко по-скромно, Рам, понеже ми е омръзнало да чета мнения на лаици по специализирани теми. Дано не се обидиш от написаното, но реших, че ще е полезно да ти го кажа.

Не мога да ти схвана мисълта, както обикновено... Ако говориш за будизма, то вегетарианството е препоръка. По същия начин, обаче, и ти не можеш да твърдиш, че консумацията на месо е някаква задължителна норма. Всеки е свободен да избира как да се храни. Разбира се, умереното вегетарианство е здравословно в повечето случаи, но пак всичко зависи от организъм, начин на живот и т.н. Един вегетарианец не се насилва да не яде месо или поне така е с тези, които познавам аз. Той просто е отвикнал да яде месо. Забравих, че ти си еволюционен биолог по образование.

Какво пък се хвана за вегетарианството сега? Човешките, както и всички други организми, еволюират и се видоизменят. Стигна ли сме до такъв кръстопът, когато можем съзнателно да редактираме дори собствените си геноми чрез технологии като CRISPR/Cas9 (в началото на годината HFEA - Управлението по ембринология и оплождане ин витро на Великобритания даде разрешение, а още миналата година такива експерименти бяха правени в Китай в университета Сун Ятсен, а има и други примери). А ти ми говориш как ни била създала Природата сякаш това е нещо веднъж завинаги дадено и неизменно.

На Кхенпо английският не му е силната страна. Отвъд е Татхагатхагарбха, макар и да не е. Зависи как ще го изразим. Долпопа го изразява така: Поэтому во время [существования] нечистого, вследствие наличия загрязнений (dri ma), она пребывает как Основа для существования загрязнений. Во время [существования] нечистого и чистого она пребывает как Основа для очищения загрязнений. И во время совершенной чистоты она пребывает как Основа состояния очищения загрязнений. И, подобно пространству, она пребывает всегда, охватывая собой все (kun khyab). Разбира се, това може да прозвучи етерналистично, както и думите на Кхенпо да се разберат нихилистично. Всичко зависи от контекста.

Не бих казал, че е съвсем така. Във всяка тема Рамус пише за това как той възприема пишещите в темата. Съответно, Рамус описва собственото си възприятие за пишещите в темата. Както наскоро се изрази Кхенпо Церинг Самдруп: Perspective and reality: Your perspective is your reality. My perspective is my reality. Our perspective is our relative. Their perspective is their reality. Beyond the perspective of our perceptions, there is no reality.

В Кушинагар, но какво значение има къде е умрял? Всеки умира някъде.