scepsis108

Вече обясних. Ако нещо е безначално, то няма нито среда, нито край. Линейното възприятие на времето е неотделимо от движението, възникването, разгръщането, установяването, изтощаването и прекратяването. Но това е перспективата на дуално фрагментираното съзнание. Праджняпарамита Хридая Сутра, която често цитирате тук, обаче, не репрезентира този режим на възприятие. Затова там Авалокитешвара казва, че няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, нито път, нито постигане на просветление или не-постигане на просветление. Опитите това да бъде схванато и разбрано, когато функционираме в дуален режим на възприятие, са обречени и са пълна загуба на време.

Дуалното или фрагментираното съзнание винаги и неизбежно ще възприема нещата в линейна времева перспектива. То не може да функционира в друг режим. Отговор на питането ти не може да бъде даден на това ниво. В самия въпрос, както си го задал, се съдържа безмисленото словосъчетание "изминала вечност". Понеже, "вечността", каквото и да разбираш под този термин, няма начало, среда и край. По-точно, това е фокусната точка на дуалното възприятие. Проблемът е, че ние не работим с тази фокусна точка или концепция, както я наричаш и както се нарича в будизма, а по-скоро сме напълно неосъзнати по отношение на нея. Неосъзнати сме на най-фундаментално ниво на възприятие. Осъзнават я и работят с нея просветлените същества, когато общуват с нас. Когато Будата казва "Аз постигнах значението на Четирите Благородни Истини" или нещо подобно, то това е просто начин на изразяване, който е единствено възможен в рамките на езиковите конвенции.

Да, де... Но просто има нещо просто. То е, че мога да умра тази нощ или утре сутрин. Няма съмнение. Или има? Вчера пресичах и макар че винаги се оглеждам, то този път бях уморен и разсеян. Колата профуча пред мен без да намали, а аз спрях в последния миг. Бях почти направил крачка, но по инстинкт погледнах наляво. Аз съм крайно учтив и възпитан човек. Ако се познавахме лично, щеше да го знаеш, но форумното общуване е объркващо понякога. ––––––––––––––––––– Както и да е – просто си побъбрихме. Всичко, което исках да кажа го изписах в първия си пост за днес по-горе някъде, където посочих, че самсара ще рече да зациклим. Лека вечер! ПП Един от двама ви е пропуснал да лайкне пост на другия. Просто ви обръщам внимание, за да не вземете да си развалите дружбата.

Сори, но дори за малко човек да се включи в темата и се заразява. Почва да отговаря, коментира, спори и подобни безполезни реакции.

Критикува ли? Зависи какво влагаш в думичката. Сам знаеш, че Будата е преподал път, който се състои от възглед, медитация и поведение. Ти се фокусираш, по своите собствени твърдения, само върху възгледа, а не и върху медитацията, понеже я считаш за нещо излишно и ненужно. Така ли е или греша? Питам най-приятелски и добронамерено. Ако е така, обаче, усвояваш (в най-добрия случай) една трета от преподаденото от Буда. Една трета си е една трета, както и да го погледнеш, драги Реджи.

Възможно е. Знаеш за гръко–будистката традиция. Много интересни неща има по начало, понеже в сутрата за листата Будата е казал, че това, което е споделил е като листат в шепата му, а това, което знае е като листата в цялата гора. Обаче, няма практическа полза да спекулираме с подобни изказвания.

Будата, обаче, не критикува, понеже не е философ, а преподава път за постигане на еквивалентно на неговото осъзнаването в съгласие със способностите за разбиране на слушателите.

Tибетският превод на санскритската думичка "самсара" или циклично съществуване се произнася и звучи като "кора" (на Уайли се изписва като 'khor ba). Ще рече "да обикаляш около нещо", "да се въртиш в кръг" или "кръговрат". Обикалянето около ступи или други свещенни обекти се нарича по същия начин. Думичката конотира самопроизвеждане на процеса. Всички, които пишем в темата не сме просветлени. Това е очевидно. Затова и темата е просто израз и илюстрация на природата на самсара, т.е. на зациклянето и самопрозвеждането на превратни концепции. Ако си позволите да се дистанцирате, то ще откриете, че от десетки и дори стотици страници насам, всеки си преповтаря и предъвква опорните точки и се стреми да защитава образа, който иска да представи пред другите. Не че наистина е убеден, че е тъждествен с този въобразен от него образ, но някак си се надява, че ако убеди другите, че е такъв или онакъв, то ще убеди и себе си, което няма как да стане. Следователно, писането в темата е просто един от многобройните, но и крайно невротични, по мое мнение, начини да се мултиплицира самсара. Това е мнението ми, а всеки може сам да реши как да постъпи.

Релативността на социалните условности, нагласи, обичаи и етика, според мен, може да бъде най-автентично усетена от човек, който не просто много пътува насам–натам като турист или по работа в кратки командировки в различни точки на планетата, а от някой, който си позволи да поостане на някое (необичайно за него) място. Разликите между една скандинавска и една балканска страна са очевидни, но адаптацията е относително по-лесна, отколкото адаптацията към Азия, Африка или Южна Америка, макар че пак зависи от много фактори. В много азиатски страни като Индия или Тайланд напр., даването на бакшиш на някой, който си изпълнява задълженията по длъжностната му характеристика (без значение дали е държавен или частен служител), е нещо, което е не просто допустимо, а напълно етично. Обратното, би било неетично. В Индия напр. шофьорите на тук-тук (моторизираните рикши) ще направят всичко (ако си турист), което зависи от тях да те закарат до някой магазин за дрехи и сувенири, понеже взимат процент, ако доведените от тях клиенти си купят нещо. И ако в крайна сметка, откажеш и им теглиш една майна, то те не се сърдят, остават ти приятели и на другия ден, пак те возят като този път не се опитват да те закарат до някой пазар. От друга страна, когато купувах нещо, което струва 110 рупии, а дадох 1000, понеже не разбрах колко струва, то продавачът (който изчезна след като му дадох парите, понеже нямаше дребни да ми върне и отиде да развали, но аз не разбрах) ме догони на две преки по-надолу, за да ми върне рестото. Това не са някакви необичайни случаи, а съвсем ежедневни неща, които човек започва да схваща след като прекара известно време в Азия. Но не в Азия, изобщо, понеже в една Япония поведенческите норми са съвсем различни. И , разбира се, няма критерии, по които едните да са оценяват като морални, а другите като неморални. Има критерии, които се отнасят до резултатите, които могат да произтекат от едно действие, но те не са морално оцветени. Разбира се, коментирам само този културологичен аспект на относителността, а не по-дълбоките значения, които се обсъждат от познавачите в темата.

Последният нашумял случай е с "Храма на тигрите" в Тайланд. Обаче, подобни случки, по никакъв начин не бива да те разколебават, понеже е имало дори ученици на Будата, които са нарушавали обетите си. И какво от това? Няма нищо необичайно или сензационно в това, че хората следват привичните си тенденции. Обяснимо е, понеже инак нямаше да има същества в самсара. Всеки от нас отговаря пред себе си, а не пред будите, щото будите не са богове, които да ни търсят сметка. Не постигаме осъзнаване, поради тяхната "милост" или одобрение. Подобна идея е крайно наивна. На будите следва да се гледа като пример и опора в практиката.

Хм... Да оставим теорията, тогава и да минем към практиката. Ще споделя как се случва при мен. Знаеш, че в края на всяка формална будистка медитация заслугата от нея се посвещава на другите. В началото това беше много неестествено и странно за мен. И аз вербално го изразявах така: Споделям заслугата с всички чувстващи същества. Но думичката "споделям" конотира, че запазвам нещо и за себе си. Но с времето това се промени и сега го изразявам различно като казвам, че посвещавам и подарявам цялата заслуга на другите. Нямам никаква необходимост да запазвам нещо за мене си. Практиката работи по този начин, че променя нагласите и отношението ти на най-фундаментално ниво, но това отнема време. Не е нещо, което може да се случи за ден или два. По същия начин, когато правя тонг-лен и подобни неща за мен вече е естествено да кажа, че подарявам тялото си на другите. Но това не означава, че за мен би било естествено да го направя на практика, както когато Будата като е бил бодхисатва е дал дал тялото си на тигрицата (знаеш историята). Но фактът, че мога да го допусна и пожелая, макар и само като стремеж, ме окуражава да продължа нататък. И каква по-добра практика за освобождаване от илюзията за Аз би могло да има? Но всичко изисква време. Наивно е да се счита, че може да се случи в рамките на година или две. Просто трябва усърдие и търпение. Вчера слушах лекция на един от нашите учители – Лама Джампа Тхайе. И той каза следното: Когато първоначалното вдъхновение от практиката угасне, то тя започва да работи и да ви трансформира наистина. Това е много дълбоко поучение.

Да пребиваваш в Татхата, според моето разбиране, ще рече да си Буда, понеже Татхата е синоним на Татхагатхагарбха или Сугатагарбха, Дхармата или Дхармакая. Но няма никаква пречка да дадеш обещанието на бодхисатва, когато си съвсем обикновен човек. Всъщност, всеки Буда е постъпвал точно така.

Отчасти... Ще цитирам 1-я Мипам Ринпоче, който в класическото си произведение "Съкровищница на знанието" считано за безпогрешно обяснение от всички тибетски школи, казва следното (на английски, но ти знаеш английски, ако не бъркам; преведох това преди време, но сега не мога да открия къде е; но ако е неясно ще потърся): THE AGGREGATE OF CONSCIOUSNESS [1,115] The aggregate of consciousness is that which individually cognizes the object-identity of all phenomena. [1,136] This aggregate can be divided into the six collections from visual cognition to mental cognition. They are [the six] from the cognition of form by a cognitive act that has occurred by means of the ruling condition of the eye faculty up until the cognition of its own special object, the element of mental objects as well as the other objects, by a cognitive act that has occurred by means of the ruling condition of the mind faculty. [1,1371 In the sutras and treatises ofMind Only it is held that there are eight collections [of cognitions]: [1,138J The disturbed mental cognition is the aspect of the mind consciousness which is constantly conceited [with the idea "I am"] and which inwardly uses as reference the all-ground consciousness. It is the [aspect ofj mind concurrent with the four disturbing emotions of belief in a self, the arrogance of thinking "I am," attachment to a self, and ignorance. Apart from the actualization of the path of noble beings, the serenity of cessation, and the state of no-learning, it accompanies all cognitive acts whether they be virtuous, unvirtuous or neutral. [1,1391 The all-ground consciousness is the holder of all the seeds implanted by the aggregates, elements, and sources. It is the basis for cognitive acts and, without bias, it is merely cognizant and consctous. Due to the fact of being merely the seed for environment, sense objects, and a body to appear, it is also called all-ground and perpetuating consciousness. Since whatever is experienced as environment, sense objects and a body is merely the all-ground consciousness appearing as that, just like a dream experience, it is also called all-ground of maturation or the all-ground consciousness of maturation. [ 1,140) One viewpoint maintains that cognitive act, mental faculty [mind] and consciousness are merely synonyms for the same meaning. Yet, it is held that cognitive act is the term for the allground consciousness, mental faculty for the disturbed mental cognition, and consciousness for the six collections. ––––––––––––––––––––––– Накратко, обаче, седмото (замърсено от дуалност) съзнание или клишта манас, създава илюзията за Аз, когато се обърне навътре към алая–виджняна. Това не е вярно, макар че го пишеш вече за пети или десети път. Обяснения има и в Абидхарма, и в тантрите като Калачакра-тантра. Но на тези теми не се акцентира, понеже обсъждането им е безполезно, ако искаме да се освободим от самсара, както е посочил Будата в сутрата за стрелата, в отговора на въпросите на Малунка и т.н. В перспективата на това, че може да умрем още тази вечер, утре или след няколко месеца, или години, тези въпроси са крайно абстрактни и коментирането им не носи полза.

Ми, внимателно следи какво пиша, за да не се объркваш. От гледна точка на Махаяна, състоянието на архат шраваките и пратйекабудите е етап по пътя към Буда–състоянието, в който те зациклят за продължително време. Не завинаги, обаче. В определен момент, те осъзнават, че не са постигнали крайната цел и продължават нататък. Според Махаяна, това тяхно осъзнаване е инициирано или провокирано от будите. Метафората е, че искаш да стигнеш до далечна страна и по средата на пътя се отчайваш и уморяваш. изгубваш надежда, че ще откриеш тази страна. Тогава попадаш на красив остров и заживяваш там щастливо. След време, някой идва и ти казва: – Стига мързелува. Има още много вода, която трябва да преплуваш, за да стигнеш до Буда–състоянието. Схвана ли идеята? ПП Може би си пропуснал допълнението в предния ми пост, където обяснявах за разликата между Хинаяна и Махаяна. Погледни пак, за да не се повтарям.

Toва не е метафора, а са думите на Чандракирти, с които започва да изяснява възгледа на Нагарджуна в Мадхямака. На английски звучат така: 1:1 Shravakas and pratyekabuddhas are born from the Muni king; Buddhas are born from bodhisattvas; And, from the mind of compassion, non-duality and Bodhicitta is born the bodhisattva. Пратйекабудите и шраваките не само, че могат да станат Буди, но и стават такива. Просто изминават един по-различен и по-дълъг път от този, който изминават бодхисатвите. Но накрая и едните, и другите стават Буди. Няма разлика в крайното достижение, а само в пътя. Също както да стигнеш от София до Варна с влак или колело. Или самолет. Затова и казвам, че осъзнаването на архатите шраваки и пратйекабудите не бива да се счита за нещо незначително. Това е много високо ниво на осъзнаване и разбиране, към което трябва да се отнасяме с изключителен респект. –––––––– Бодхисатви са тези, които са дали обещание на бодхисатва, нали така? Те може да имат или да нямат реализация (като мен). Но в какво се изразява тяхното обещание? То се свежда до това, че обещават да помогнат на всички същества. Защо? Защото разбират, че всички същества са проявявали доброта към тях многократно. Има много детайли... Не е момента да ги обяснявам, но това е основното. Когато размениш себе си с другите наистина, а не само на думи, то не остава никакво място за проява на Егото. Това е причината, поради която Махаяна превъзхожда Хинаяна като метод – подходът е съвсем пряк, а не е заобиколен като да търсиш дали има същност в скандхите, макар че се практикува и това, разбира се. Обаче, когато дадеш обет на бодхисатва няма измъкване, понеже посвещаваш практиката си на другите, а не практикуваш само заради себе си. Това е съвсем друго ниво на осъзнаване и разбиране. Има и още по-директни пътища, но принципно всеки по-висш път, съдържа по-низшите. Т.е., ако следваш Хинаяна, то трябва да породиш отричане, ако следваш Махаяна, то трябва да породиш бодхичита, но тя не може да възникне, ако нямаш отричане. Ако практикуваш Ваджраяна, то трябва да развиеш кадаг или възгледа за изначалната чистота и недуалност на самсара и нирвана, обаче не може да разбереш и култивираш този възглед, ако нямаш отиричане и бодхичита. Следователно, нещата са взаимосвързани и не можеш да прескачаш нива или да започнеш отзад напред.

Пратйекабудите и шравака-архатите не могат да бъдат подценявани. Те имат осъзнаване за пустотата на Аза като минимум и това е, което ги освобождава от самсара. Възгледът на пратйекабудите е по-дълбок от този на шравака–архатите, но и едните и другите заслужават изключително уважение. Що се отнася до бодхисатвите, то това е обяснено в много сутри и шастри като в увода на Чандракирти към Мадхямакааватара, където той изяснява възгледа на Нагарджуна. Ако си представим, че Будата е краля на страната, то пратйекабудите и архатите могат да бъдат уподобени на неговите мъдри министри, военачалници и царедворци. Но само неговият син, т.е. бодхисатвата, може да стане крал, т.е Буда. Изразено крайно сбито, то това се случва, когато разменим себе си с другите. Това е сърцевината на Махаяна, това е метода, който позволява ученията на Нагарджуна, Чандракирти и другите да бъдат разбрани. Останалото са просто безполезни теоретични съждения. Интелектуална плява, ако мога да се изразя така.

Да. Още Хезиод в неговата "Теогония" твърди, че хаоса е потенциала, който съдържа четирите елемента (Земя, Огън, Вода и Въздух), които пораждат Космоса, разбиран като подреденост. От тук е възможно да се направи някакъв паралел с Дао, в което Ин–Ян са в хармония, но в процеса на проявления започват да се разграничават и поляризират. Това е интересно да се промисли като интелектуално упражнение, но за мен няма практическа полза. Понеже... Как да ти го обясня?... Всеки от нас се идентифицира малко или повече с тялото си. Няма никаква сигурност, че ще доживеем края на този ден. С абсолютна сигурност никой от нас няма да е жив след около петдесет или 60 години. Или след три дена, месец, година или пет години. Ние сме като светулки, но бедата е, че не го разбираме. И приемаме твърде сериозно всичките си вълнения и разсъждения, сякаш ще живеем вечно или поне няколко калпи. Което няма как да се случи. Разполагаме с много малко време, което намалява с всяко вдишване и издишване. Никакво време за празни разсъждения нямаме.

Привет Рурк, Не съм сектант, но в тази тема следвам съвета, който ми даде първия ми учител: По-добре е да си объркан за едно нещо, отколкото за всичко. Затова и не искам да обърквам другите чрез установяване на паралели между будистката и други небудистки традиции. Най-малкото, понеже познавам тези традиции повърхностно, нямам приемственост за тях и не ги практикувам. Следователно, ако започна да ги сравнявам с будизма, то е възможно да изпиша куп глупости. Затова се въздържам от подобни аналогии. В крайна сметка, човек трябва да има директно осъзнаване за пустотата, както и съответна реализация в Адвайта (т.е. турия), за да може да прецени дали става дума за едно и също нещо или не. Затова и отговорът ми е, че не знам как точно стоят нещата, но категорично считам, че човек може да прекоси реката, когато е в една лодка. Обусловените дхарми се появяват в точно определен ред или последователност, която е описана напр. чрез 12-те звена на вътрешното зависимо възникване, където са казва, че при наличието на невежество възникват нагласите, при наличието на нагласите – дуалното съзнание, при наличието на дуалното възприятие – името и формата и т.н. В този смисъл, последователността на ниданите описана от Будата е единствено възможната, понеже няма как да прескочиш едно звено и да минеш на следващото. Примерно, ако има раждане (по силата на кармичните склонности), то неизбежно ще има и смърт. Това ли питаш, понеже не съм сигурен, че те разбрах напълно. Обаче, трябва да се има предвид, че това е просто описание на обусловен (кармичен) процес, което Будата е дал като метод, който води до освобождение или постигане на крайната реалност. Затова не бива да се абсолютизира в смисъл, че са възможни и други описания в зависимост от гледната точка и контекста.

Да. Няма противоречие, понеже обусловените дхарми на свой ред обуславят други, както е посочено в сутрата цитирана от Шунята. Необусловените дхарми, обаче, затова се наричат "необусловени", понеже не могат да обуславят или пораждат нищо. Класически текст по темата е Шалистамба–сутра или Сутрата за оризовия кълн, която можеш да откриеш в нета на руски и английски. Части от нея, преведени на български, съм публикувал и в темата. Там Будата подробно е разяснил що е то външен и вътрешен зависим произход. Моля, намери си я и я прочети внимателно преди да ми отговориш отново. Не. Няма такова нещо. Има списъци на дхармите, които са изведени от различните будистки традиции. Има известни различия в броя им. Но никой не му е хрумвало да твърди, че мигновените съчетания или комбинации на дхармите, т.е. това, което се нарича "поток" е дхарма. Представи си, че имаш редица от естествени числа – едно, две, три и т.н. Числата в примера кореспондират с дхармите. Не е смислено, обаче, да кажеш, че последователността или редицата от числа също е число. Така звучи и твърдението ти, че потокът от дхарми е дхарма. Колегата бърка софизма с будизма. Това е абсолютно вярно и несъмнено. Съвсем е просто, всъщност, ако човек не просто чете сутри, а прочете историята за живота на Будата. Понеже идеята е, че само чрез следването на неговия пример човек може да стане Буда. Това не означава, че е възможно механично да се подражава на Буда, но етапите, през които трябва да се премине са същите като е без значение дали човек практикува като монах или мирянин. Примерите са безброй и сред тях няма нито едно изключение. Хубав въпрос. Ако считаш, че поне отвреме–навреме успявам, то това го отчитам като мъничък напредък. Казвам го сериозно. Истината е, че вродените, както и придобитите в процеса на социализацията, навици и нагласи се променят изключително бавно и трудно. Много е готино да се четат истории за Дзен–майстори или тибетски учители, които са постигнали реализация мигновено, когато някой ги е ударил по главата или са съзерцавали отражението на луната в езерото. Но подобни неща се случват само, когато има натрупване от заслуги, практика и отдаденост. При обикновени хора като мен тези неща са слаби и затова нещата се случват бавно. 20 години не са нищо, понеже според сутрите повечето Буди са постигнали просветление за три калпи, а Буда Шакямуни само за една, което се счита за изключително постижение.

Музикантите са така, но не само те... Известен когнитивен парадокс е, че хора, които са експерти в една област погрешно приематт, че са експерти и в други области, които не познават. Пример са философските размишления на Стивън Хокинг.

Зависи от гледната точка, Бобчо. Постави се не мое място, както се казва, или си представи хипотетичната ситуация. Въобрази си, че си студент по физика (аз гледам на себе си по подобен начин, т.е. като на съвсем обикновен човек, каквъвто е всеки от пишещите тук, който изучава Буда–Дхарма, а не като на учител, осъзнат или просветлен). И попадаш на форум, в който се дискутират въпроси от физиката от хора, за които физиката е хоби или страст, може би, но които не са посветили години на изучаването и. И най-добронамерено и наивно решаваш да се включиш в дискусията, за да споделиш това, което си научил. То е крайно ограничено в сравнение със познанията и разбирането на един истински учен, но надхвърля в пъти познанията на повечето участници в дискусията, понеже те са изучавали физика кратко и несистематично, а не понеже са по-глупави от теб. Напротив, възможно е да са далеч по-инетелигентни, надарени и начетени в различни области на познанието, но не точно в тази, която коментират. Затова и допускат елементарни грешки, които ти най-наивно и добронамерено се опитваш да посочиш. И в отговор получаваш реакции като: И просто ти се отщява да обясняваш повече каквото и да е. Понеже кой е арогантен в случая? Що за реакция е това, когато не си изучавал нито Нагарджуна, нито Чандракирти, нито друг представител на Мадхямака. Все едно, да кажеш на някой, че два пъти Пи по радиуса дава обиколката на кръжност в контекста на Евклидовата геометрия, а някой да ти отговори: "Как ли пък не!" Освен да му пожелаеш всичко най-добро и да прекратиш разговора, то каква друга възможност ти остава? Разбира се, има социологичен аспект на този въпрос, който се отнася да вредата, която нанася привидната достъпността на информацията в нета. С няколко клика човек се запознава с дадена концепция, както е представена в УИКИ или друг подобен образователен сайт. След което, наивно решава, че всичко му е ясно. Но това е неизбежно, предвид епохата на упадък, в която сме, според преподаденото в някои сутри. Начинът, по който се води дискусия за Буда–Дхарма в темата е показателен. Надявам се да не ти прозвуча отново арогантно, понеже описвам нещата, както ги виждам. Нямам за цел да засегна никого, нито да влизам в препирни. Просто така виждам нещата.

Първо. Ти май не разбираш какво означава, че нещо е обусловено от друго нещо в контекста на будистката философия. Това означава, че един феномен възниква в зависимост от друг. Между двата феномена има каузална връзка или кондиционална релация. Такава между пространството и обектите в пространството няма, понеже пространството не е създадено или породено от тях. В примера ти, то чашата, не е създала пространството като дхарма, не е създала акаша. Нито пространството е създало чашата или атомарните частички, от които тя е съставена. Следователно, няма нито еднопосочно, нито взаимно обуславяне между двата феномена. Второ. Пространството не може да бъде обект на перцепция и затова не попада в агрегата на формата (рупа–скандха). Ти не можеш да видиш пространството, нито да го чуеш, помиришеш или вкусиш. То е феномен, който се описва чрез неафермативни негативи, т.е. можеш да кажеш какво пространството не е, но не и какво е. Отново подчертавам, че говоря за пространството в контекста на будистката философия, а не напр. за геометричните пространства. Трето. Казваш: Значи, просто за твоя информация, то започнах да изучавам и практикувам тибетски будизъм преди близо 20-на г, а вече трета година изучавам будистка философия, епистемология, логика, история, тибетски и санскрит в будистки институт в Делхи, който е асоцииран и към един от най-големите индийски университети. Преподавателите ни са тибетци, които са кхенпота, както и професори от индийски и западни университети като проф. Семпа Дордже или проф. Памела Уайт и т.н. Затова, когато категорично твърдя, че в нещо в изброените области е еди как си, то можеш да ми вярваш. Разбира се, насърчавам те и да го проверяваш, но имай предвид, че в много случай просто няма да имаш нужната компетентност да го направиш, понеже никак не се ориентираш в материята и дори няма да знаеш какво да търсиш. Нагарджуна приема, че всички дхарми са пусти, както обусловените, така и необусловените. Вече отговорих, че потока от дхарми е безначален, тъй че не може да се говори за първа, втора и т.н. дхарма. Освен това, обясних ти защо необусловените дхарми не могат да обуславят нищо. Обясних ти и противоречията, до които води обратното допускане. Бях достатъчно подробен като се има предвид, че това не е специализиран форум. Не ме разбра и продължаваш да питаш едно и също. Но аз нямам намерение да те убеждавам в каквото и да е. Не е моя работа в какво вярваш. Човек трябва да знае кога да спре. Можеш да ни си правиш труда да ми отговаряш, понеже за мен темата е изчерпана и дискусията ми с теб по нея е приключена. Приятна вечер!

В будистката философия (Абидхарма) и епистемология (Прамана) се различават две категории дхарми в разглеждания контекст. Обусловени (санскрита), които са подложени на възникване и прекратяване (изчезване), и като такива участват в зависимото възникване (каузалния) процес, и необусловени (асанскрита), които са вечни и неизменни (не възникват и не се прекратяват), поради което не участват в причинно–следствените процеси. Пример за необусловена дхарма е външното пространство (акаша), което се дефинира като отсъствие на пречки (препятствия) за проявлението на атомарните материални частички (сега някой да не започне пак да обяснява какво е пространството според съвременната физика – в случая представям схващането в будистката философия, което е актуално само в определен контекст, а не претендира да съвпада с модерната научна парадигма). Следователно, външното пространство не е обусловено от нищо и не обуславя нищо, т.е. то не поражда атомарните частички, които влизат в комбинации и така създават света на сетивните явления. Дефинициите на дхармите от първата и втората категория показват, че те имат противоположни характеристики (възникващи и изчезващи срещу вечни и неизменни, участващи в каузалните процеси срещу неучастващи в тях) и затова една дхарма не може да попада едновремено и двете категории, какъвто е случая с твоята примодиална дхарма или безпричинна първопричина. Въпросът за механизма, по който една подобна непородена дхарма може да поражда другите дхарми, който поставих в предния си пост, е много важен, понеже ако не бъде изяснен, то просто се постулира някаква загадъчна същност, за която не се знае нищо и която не може да бъде наблюдавана. Единственият аргумент, който си представили досега е твоето интуитивно усещане, че щом има поток от обусловени дхарми, то този поток трябва да е били породен (да е възникнал). С други думи, това е интуитивното ти чувство, че феноменалният свят трябва да има начало. Но защо това да е така? Може да се допусне и тъкмо обратното, което е и будисткото разбиране, а именно, че потокът от дхарми е безначален. Така напълно отпада необходимостта да се търси някаква загадъчна и емпирично неустановима първична дхарма, която не се вписва нито сред обусловените, нито сред необусловените дхарми. С това отпадат и всички трудности свързани с изясняването на природата и, както и с начина и на функциониране. Феноменалният свят е напълно обясним посредством взаимозависимости и не виждам смисъл, когато едно обяснение работи, то да трябва да се изменя като към него се добавя още някаква допълнителна същност, която по никакъв начин не променя първоначалното обяснение. Бръсначът на Окам е предназначен именно за отстраняването на подобни ненужни метафизични израстъци. Да няма по-високи постижения в тежката атлетика? Ти кат не разбираш от нондуализъм не се меси!!! Ти си просто дуалист, етерналист, нихилист и в добавка кръгъл глупак, каквито са всички немадхямици.

Явно мадхямиците се оплетоха като патета в кълчища, щото само с цитати от Нагарджуна не става, а трябва и някакво собствено обмисляне и разбиране. Затова малко помощ. Дефиницията за необусловена дхарма е дхарма, която не е обусловена от нищо и не обуславя нищо. Първи въпрос: На какво основание се допуска наличието на дхарма, която хем не е обусловена, хем има способността да обуславя? Такова нещо емпирично не се наблюдава. Ако това е наблюдението, че всички (обусловени) дхарми са обусловени от други дхарми, то това трябва да важи и за въпросната "необусловена" дхарма, която в такъв случай се оказва обусловена. Втори въпрос: Дори да се допусне, че има такава необусловена дхарма, то как тя обуславя това, което обуславя? Ако приемем, че първо не е обуславяла, а после е започнала да обуславя, то значи тя се е изменила. Ако се е изменила, то тя е съставна и обусловена. Ако приемем, че тя винаги е обуславяла, то тя и това, което обуславя трябва да са съществували съвместно (в качеството си на обуславящо и обуславяно) винаги, при което няма аргумент, с който да докажем, че едното обуславя другото. Приятно размишление.

Искаш да кажеш "хармонично сливане", нали?