scepsis108

Това е така. Може би, трябва да дадеш дефиниция на термина "същност" така, както се употребява в будистките текстова, за да разбере колегата какво казваш. Или аз да го дам? Шиниацу, накратко едно явление да има същност ще рече, че то съдържа някакъв солиден, неподлежащ на изменение аспект, който не зависи от причини и условия. Ако нещо възниква или пребивава, или се прекратява в зависимост от причини и условия, то няма същност. Класическият пример е колесницата или в днешни времена автомобила, който не се съдържа нито в отделните части, които го съставят, нито някъде отделно и извън тях. Това не означава, че изобщо не съществува автомобил, а по-скоро, че неговото съществуване е номинално (посредством назоваване или етикиране). Затова се казва, че автомобилът е лишен от присъщо съществуване и няма същност. Не знам на кой с какво му помагат тези съждения, когато са извадени от контекста на цялостната будистка практика, но може би за някого да са от полза. Ще преведа и пусна малко по-късно откъс от една статия по този повод на един Тхеравада учител, понеже това е дискусионна тема в будистките среди, както и сред любопитните.

Моля, но не считам, че ме разбра. Никога не си бил такъв, както отдавна се опитвам да ти посоча, понеже, както сам споделяш: Инак, твърденията на Реджеп далеч надхвърлят схващанията на повечето редови потребители. Твърденията на Реджеп са добре издържани в логически и фактологичен план, но са подвеждащи и внушаващи неща, за които и той е съмнително да има пълна яснота. Но това не е нещо, което не е времето и мястото да обяснявам тук.

Обяснил съм, многократно, че между интелектуално схващане и директно постигане на пустотата, има огромна разлика. Защо настояваш да го повтарям отново и отново? Не разбираш разликата ли? Непосредственото или неконцептуалното осъзнаване на пустотата се постига на ниво Архат или на 1-то бодхисатва бхуми. Ако имаш наистина респект към Буда–Дхарма и искаш да следваш преподаденото от Будата, то трябва да се отнасяш с разбиране към тези неща. ––––––––––––– И за да не останеш с погрешното впечатление, че се измъквам от въпроса. Не, аз нямам пряко и неизменно преживяване за пустотата или природата на феномените като илюзорни. Имам интелектуалното схващане, което бих могъл да аргументирам по-добре от всеки, който пише тук, понеже съм го учил систематично, според традиционните обяснения в Прамана, Абидхарма и Мадхямака. Но автентично осъзнаване нямам. На теб оставям да прецениш дали тези, които пишат в тази тема и твърдят, че го имат и са просветлени, не се самозаблуждават или не лъжат.

Никога не съм писал подобни глупости. Някои от учителите ми са с по 10-на години по-малки от мен. За "умиране не емоциите", пък изобщо не съм споменавал, понеже подобна идея е чужда на Ваджраяна, където емоциите се трансформират в прозрение, а не се подтискат или умъртвяват. Това не се прави и в Тхеравада, всъщност, нито, в която и да е друга будистка школа, но подходите са различни. Но няма смисъл да ги коментираме сега. Просто, допускам че си се объркал нещо, а не лъжеш съзнателно, щото нищо от това, което твърдиш, че съм казал не съм казвал никога. Аз изкарвам пари, бе драги, и очевидно изкарвам достатъчно, за да мога да си позволя да пътувам по света и да получавам учения. Нито имам спонсори, нито съм спечелил от тотото. Отчет ли да ти давам как и колко пари изкарвам, копие от трудовата книжка ли да ти представя или данъчната си декларация? Ако на теб не ти стигат парите, за да пътуваш и учиш, или да живееш нормално в България, то това не мой проблем. Това е вярно съждение като цяло. Фактически да учиш при учител, който е квалифициран и автентичен, е много по рисковано и трудно, отколкото да се учиш от книжки, понеже получаваш незабавна обратна връзка и няма как егото ти да размие нещата и да ги направи удобни за консумиране. Не че няма да се опитва и да се старае, но ще му е несравнимо по-трудно, отколкото ако нямаш учител. Тогава е много лесно човек да наглася нещата, както му изнася. Това са съвсем прости и ясни неща, според мен.

Аз изчезвам. Наистина, няма смисъл да се обяснява ролята на учителя във Ваджраяна на участници, които изобщо не считат, че им трябват учители. Приятна вечер на всички!

Хахахха. Това е една доста безмислена или погрешно разбрана фраза, т.е. фразата, която перефразираш.

Ми, не не съм надменен. Защо да съм, ако просто описвам нещата както са. Нямам пречки да пътувам и получавам учения – нито финансови, нито езикови, нито други. Нямам и пречки да практикувам тези учения. Не в смисъл, че всичко се случва без усилия и действия от моя страна. Но, съвсем ясно е, че с теб сме в различна кармична ситуация. Сега, ти какво очакваш, че от деликатност, трябва да каже, че не е така ли? Подобна деликатност е безполезна.

Ето, ще дам началната инструкция, без да съм учител. Шегувам се, но просто ще споделя едно много сбито приятелско напътствие за това как може да се установи връзка с учител за тези, които биха искали и са готови да го направят. Без значение дали има такива в момента. Думите ми имат за източник обясненията в сутрите, шастрите и тантрите, устните учения, които съм получавал и моя личен опит, т.е. не говоря наизуст просто неща, които съм прочел. Първото е, човек да отправя много силни искрени пожелания да срещне подходящ за него учител. Това наистина работи, понеже създава определена нагласа на ума, която ни отвежда в определена посока. Второто е, че ако вече е изпитал интерес и е решил да установи с даден учител, то трябва да прояви щедрост под някаква форма. Не е необходимо тя да е материална, ако няма подобна възможност. Човек може просто да си представи този учител (напр. Далай Лама) и да му подари цветя, мелодични звуци, приятни благоухания, мандала (ако знае какво е това) и т.н. Ако има възможност да дари средства за някой негов проект като поддържане на манастир, превод на будистки текстове, благотворителна кампания в Непал или другаде, или пък ако има възможност да се участва безвъзмездно като напр. да участва в строеж на ступа, ремонт на сграда или каквото и да е друго, то не бива да изпитва колебание да го стори. Този тип поведение създава правилните условия и след това всичко се случва много лесно и дори от само себе си.

Какъв смисъл би имало, когато ту се убеждаваме и си обясняваме от незнайно колко дълго, че за изучаването на коя и да е форма на будизъм, е необходим учител? Дори за Тхеравада. Разбира се, ролята на учителя е различна в различните традиции т.е. в тези, които не се отнасят до Ваджраяна, той се нарича "приятел, който ни води към добродетел" (санскр. калиянмитра). Изобщо, аргументите съм ги посочвал десетки пъти, а и могат да се прочетат къде ли не. Следователно, безпредметно е да ги повтарям пак. За отношенията между учител и ученик, могат да се прочетат намтарите на Наропа, Марпа, Миларепа, Гампопа и т.н. Но накратко, това, което мога да кажа е, че в повечето случаи, това е процес на общуване, взаимно разкриване и установяване на доверие от двете страни. Това не е нещо, което прави само ученикът, а е нещо, в което активно взима участие и учителят. Това е процес на взаимна проверка, който понякога може да отнеме години. Понеже, никой автентичен тибетски учител няма да започне да предава съкровени неща на неподготвени хора – това ще навреди и на двете страни. Но има ли смисъл да пиша за тези неща, когато се спори дали изобщо е нужен учител? Ми, който е решил да се учи не от учител и да не следва никаква традиция, то му пожелавам good luck! В крайна сметка, то ако аз бях в подобна ситуация като някои от пишещите и интересуващите се от Дхарма, то бих попитал как да открия учител, как да го проверя, как да го следвам и подобни... Но хората сме различни.

Невежество, което не се изразява в това, че просто се отрича нещо, а че се отрича нещо, което не се познава. И освен това, е липса на последователност, понеже не е последователно да цитираш Далай Лама, Патрул Ринпоче или Сараха, както понякога прави Шунята и едновременно с това да се отнасяш подигравателно към Ваджраяна, след като изброените са преподавали или преподават Ваджраяна. В това няма никакъв смисъл. Аз изобщо не мисля, че и един процент от това, което казваш може да бъде схванато, дори интелектуално от някой, който не е практикувал тези неща. Понеже, както казваш: Няма. Ако можеше, то щеше да се срещне учители, да получи такива учения и да ги практикува. Това не е въпрос на интелект или обикновен стремеж, а на особен тип чиста връзка и заслуга. ––––––– Думите ми могат да прозвучат надменно или нещо подобно, но те просто отразяват фактическото положение на нещата такова, каквото е. В тях отсъства всякаква надменност или претенция за изключителност. Това е ситуацията просто и в нея няма никаква драма.

Аз това ли написах? Като се държим по начин, от който би се засрамил дори човек, който никога не е чувал ни за будизъм, ни за нещо подобно ли? Виждам, че не е лесно, ма неам думи, както се вика...

Сред 11-те позитивни фактора от 51-те, които Асанга описва в Абидхармасамучая има следните два: самоуважение (често го превеждат на английски като self-respect) и смущение (често превеждано като embarrassment). Понеже, оставам с впечатление, че не всеки от участниците улавя интуитивно значението им, то ще си позволя да ги обясня накратко така, както ми ги е обяснявал кхенпо Нгедон. Самоуважението, означава да не се ангажираме с никакво отрицателно поведение, понеже размишляваме по следния начин: "Аз съм човешко същество и не просто съм човешко същество, но също така съм и будист, знам за това как функционират причината и резултата (карма), и ако извършвам негативни, вредни действия, това не е добре. Взел съм убежище и съм дал различни обещания (обети) и не мога да си позволя това." Самоуважението функционира независимо от другите хора, независимо дали те са или не са свидетели на нашето поведение. Смущението има подобна превантивна роля, но е свързано с отношението на околните. Разсъждаваме по следния начин: "Аз съм будист и какво биха си помислили другите хора, моите учители, будите и бодхисатвите, когато видят, че извършвам отрицателни действия? Те определено няма да харесат това." Както и самоуважанието, така и смущението (това да се срамуваме от отицателното поведение), ни предпазва от ангажирането с вредни действия, но причината е различна. Счита се, че ако тези два ментални фактора (самоуважението и смущението) са налични, то няма да имаме трудности със спазването на обещанията, които сме дали като будисти. ––––––––––– Що се отнася до сеирджиите и тези, които (съзнателно или несъзнателно, макар че човек едва ли може да постъпва така несъзнателно, но да допуснем) наливат масло в огъня, за да видят докъде ще стигнат нещата, то те не остават просто неангажирани наблюдатели, а се превръщат в активни подстрекатели и участници. Всеки сам решава и избира ролята, която иска изиграе.

Да... Инак, само да допълня и изчезвам, че много се задържах във форума днес. Представи си го като разликата между човешките същества и насекомите, например. Ние ги възприемаме, но те нас не, макар че могат да ни усещат по един или друг начин. И нашето отношение към тях е подобно на това, което има една дева към хората. Аналогията не е точна, но дава някаква приблизителна представа,

Съвсем кратък отговор. В будистките сутри се казва, че на ученията на Будата са присъствали деви, асури, наги и подобни. Твое право е да имаш мнение. Мое право е да не го споделям. И то не защото просто се инатя, а понеже не е вярно. С който и будистки учител да се срещнеш, то ще видиш с очите си, че състоянието му изобщо не отговаря на описаното от теб. Но, понеже е малко вероятно да направиш това, то можеш да продължиш да вярваш на написаното от теб, което е схващане за будизма от средата или края на 19 век, когато Нирвана е била асоциирана с изчезване или анестезиране на всички съзнателни процеси. Но аз не съм човека, който да те образова и щом си избрала да вярваш в подобни отдавна опровергани фантасмагории, то вярвай им.

Чел съм Блаватска много отдавна. Прочетох няколко от томовете на "Тайната доктрина", както други нейни книги и писма. Четох и Безант, както и Щайнер. В тези прозведения тук там се говореше за будистки учения, както и за Тибет. После попаднах на тибетски будистки учители и установих, че това, което преподават няма нищо общо с преподаденото в теососфията и антропософията. Дори попитах Лама Джампа Тхайе, който е много квалифициран учител, изключително ценен от самите тибетски учители, а едновремено с това е и професор по сравнително религиозознание в университета в Ливърпул, ако не бъркам. И той просто се засмя и каза, че написаното за будизма в теософските и антропософските учения няма никаква стойност. То е очевидно, ако изучаваш Дхарма и я сравниш с тези писания. След като тази информация не е автентична, то как да вярвам на останалата? Това е само една от причините да съм скептичен. Има и множество други, които не мога да обсъждам.

Лесно е да намирам време за лесни разговори, но трудните, които изискват сериозно фокусиране, като тези с теб, отлагам от мързел. Инак, приятно съм изненадан от един от участниците, но дай да спрем тук.

Асурите и девите от кама-лока имат петте скандхи, имат рупа и всичко останало. Няма никаква пречка да общуват с нас. Освен това, намекнах и за други класове, които само са загатнати в будизма, понеже тази тема не се разглежда в подробности в сутрите. Точно така. По-неразвити в съвсем ограничен, самсаричен план. Но, разбира се, човешко същество може да се прероди като асура или дева. Разбира се. Потенциалът е еднакъв.

Tя просто е записвала и не само тя. Огромна част от езотериката са просто ченъленги от всякакви земни и неземни източници. И в огромна част в тях са написани всевъзможни глупости. И това си продължава с пълна сила и понастоящем с безбройните послания от плеядинци, андромедци, сатурнийци, венерианци и прочие. И между тези неща има и стойностни, но в цялата плява е трудно да се отличат, без предварително насочване. Но 99% са безумици, които, обаче, не са просто фантазирани от тези, които ги предават, а са внушени или чути по-един или друг начин.

Защо да е така и какво означава "твърде дълго"? Точно така е, но е въпрос на интерпретация. И това се отнася до всички митологии като шумерската, египетската и т.н. Хипотетично, въобрази си, че има класове от същества, които живеят на планетата или я посещават понякога, понеже пребивават в Слънчевата система. Хипотетично, въобрази си, че те са много и имат различни интереси и стремежи. Хипотетично, въобрази си, че те воюват за територии, ресурси и влияние. Хипотетично, въобрази си, че те творят митове, за да обяснят присъствието си и да оказват влияние над по-неразвитите, но вече разумни същества. Хипотетично, въобрази си, че някои от тях провеждат генетични експерименти, както и че влизат в различни съглашения с едни или други избрани групи от тези същества. Хипотетично, въобрази си, че въпросните класове от същества са най-разнообразни, но се отнасят най-вече към класа асури и много по-рядко към класа деви. После, прочети писаното в Бхагават Гита или гръцката митология, отново. И после, забрави всичко това, понеже то не е толкова важно, колкото изглежда, понеже не води до Просветление, а само може да те зацикли в самсара, както всяка политика. Но понеже попита, то отговорих в рамките на това, което е възможно да кажа.

Aко имаше достъп до информацията, с която оперирам аз, щеше да си напълно шокиран да научиш кой е източника на теософските учения и Агни Йога. Изобщо, не е този, който се твърди, че е. Същото важи и за много от религиозните митове. Те идват или имат за източник класове от същества, които са твърде далеч от определението "божествени", макар и да са твърде различни от обикновените човешки същества... Написах това като провокация, за да потърсите допълнителна информация, която лека-полека започва да става достъпна тук и там. Не го написах, за да ви убеждавам в нещо или да споря. Просто като храна за размисъл и по-нататъшно проучване. И, моля, не ми задавайте допълнителни въпроси, понеже не е в компетентността ми да осветлявам тези теми с нещо повече от казаното. Но който търси – намира.

Meжду другото, мисля че разговарям с човек, който ако не да е разбрал основните положения, то поне ги е прочел. Но вече започвам да се съмнявам и в това, когато прочитам следното: Отричането от близките и приятелите, изобщо не означава да се "лишиш" от тях. Аз вероятно имам доста повече приятели от теб. Отричането означава да прекъснеш привързаността си към тях като осъзнаеш, че всяка среща завършва с раздяла, както казва Будата. И когато пиша за тези три обекта на отричане (притежанията, близките и приятелите и тялото), то не си съчинявам някакви мои си учения, а следвам лам-рим на Атиша, Гампопа и другите. Може да го казвам с мои думи, но това е напълно класическо учение, както би следвало да знаеш, ако си прочел Ламрим Ченмо на Дзонгкапа, както твърдеше. Просто, ако не разбираш какво казвам и възразяваш, то значи не си медитирал според стъпките и етапите в лам-рим. То че не си – не си, както знаем и двамата, но не само, че не си, а и изобщо не си разбрал значението и смисъла от следването им. Но пък си разбрал пустотата и зависимото възникване? Как стават тез неща, бе братче? Как? Хайде, оставям те да си помислиш. Е, едва ли го мисли наистина. Трябва човек да е луд, за да мисли подобно нещо, ако има емоционални реакции, объркване и страда. Или просто да не разбира каква е разликата между него и един архат или бодхисатва. Което също е възможно, ако не е общувал с осъществени учители достатъчно дълго време, а ги е срещал само спорадично или изобщо не е. Тогава не може да установи, че има и състояния, които са безкрайно различно от тези, които преживява той и другите около него.

Не изглежда да е така, ако се съди по горните ти постове. Както и да е, но последователността е обратна, т.е. първо възниква отричане, когато разберем непостоянството и недостатъците на самсара и на тази основа може да се постигне осъзнаване на пустотата, а не обратно, както твърдиш. Или поне така прозвучаха думите ти, когато писа: Инак, тъпо е всъщност да се пляскат подобни неща по такъв начин, понеже, ако някой е осъзнал зависимия произход и пустотата, то той е архат или бодхисатва на 1-то бхуми поне. Той е освободен от самсара. Ти архат ли си или си бодхисатва на 1-то бхуми поне, или си Буда? Питам, за да знам как да се обръщам към теб, понеже, откакто пиша в тази тема, бая хора се просветлиха.

Дали Шунята може да види какви емоции избликват от постовете му? И колко нелепо в тяхната светлина звучат изказвания като: Ми, кат си безсъщностен бе уйо, то що подскачаш кат ощипана мома на всяко мнение, което е различно от твоето?

Не обръщай внимание... Жената, за която се грижеше Глади, всъщност нейна много близка роднина и приятелка почина. Отиде си за една седмица от рак на синусите, понеже се разболя от грип и организмът и не понесе натоварването. Дори не можа да започне лъчевата терапия, която и бяха предписали. Нещата, често, се случват по този начин. Внезапно. Колкото и да се повтарят наизустени фрази като това, че няма присъщо съществуващ Аз и подобни, то те по никакъв начин не могат да са от полза в момента, когато умираме. Единственото, което може да е от полза е да се освободим от всичките си привързаности СЕГА, понеже когато човек умира е твърде късно да се опитва да го направи. Кои са тези привързаности? Те са най-различни, но тези, които се срещат най-често са следните три: (1) привързаност към нещата, които притежаваме, дори това да е просто една чаша за чай или замък за милиони; без значение е размера или относителната ценност на обекта, понеже не можем да го отнесем с нас; (2) приятелите и близките; без значение е дали това са нашите родители, деца или близки приятели; те не могат да ни последват в нашето преживяване, нито да ни помогнат като ни защитят или водят; (3) тялото; колкото и да е лесно да се каже, че тялото е съставно, непостоянно, илюзорно (подобно на кухия ствол на тръстика) и представлява просто куха черупка, то привързаността към и идентифицирането ни с него е много силна. Ако не беше, то нямаше да се родим не само като човешки същества, а и изобщо в сфера с форма (рупа). Следователно, трябва да се развива разбиране в тези три посоки. Това като начало и основа на всичко, което следва да се разбере. Между другото, книга с такова заглавие не съществува, т.е. има популярна книжка от Согиал Ринпоче, която е озаглавена така от издателите, но няма будистки текст с такова заглавие. Бардьо Тьодол е терма, която се предава от квалифицирани учители. Много незначителна част от нея е превеждана и обяснявана на Запад.

Всъщност не е съвсем така в този смисъл, че нещо те е мотивирало да започнеш да медитираш. Това може да е бил любопитство или някакво екзистенциално неудовлетворение , или просто силен отпечатък от предишен живот. Отричането е състояние на ума, което може да възникне при всякакви обстоятелства, т.е. както когато живеем в охолство и благополучие, така и когато преживяваме трудности от какъвто и да било характер. Отричането възниква, когато започнем да постигаме значението на непостоянството, карма и недостатъците на самсара. Но ако си срещал и си практикувал тези неща в предни животи, което е съвсем очевидно видимо при теб, според мен, то ти започваш да ги разбираш почти интуитивно, без особено усилие. Това означава да имаш т.нар. "заслуга". ПП Това не го взимай за похвала, а за насърчение.