scepsis108

Не е ли малко нахално да цитираш Сараха, който е баща на традицията, която следвам? Нямаш никаква представа нито от Сараха, нито от Тилопа, нито от никой от тези учители, които са предавали Махамудра. Имам предвид, че нямаш никаква представа извън това, което си прочел и срещнал в интернет. Наистина, прощавай (за какво ли се извинявам, но то е понеже не си даваш сметка колко е нахално и смешно поведението ти), но моите учители са тези, които са държатели на приемствеността на Сараха и я преподават на своите ученици. Тъй че... За това ли е борбата? Ми, тогава аз признавам, че колегата Шунята е най-големия будист тук. Той е превъзходен и съвършен. Моите постове са просто вметки и ако някъде има противоречие между написаното от мен и неговите думи, то неговите думи са верни. Няма съмнение. Инак, днес отделих много време в тази тема и дано е имало някаква полза за някого. Ще завърша писаниците си с думите на един от моите учители – Дубсинг Ринпоче. На английски, понеже не ми се превежда, а и е лесно за разбиране. Той казва следното: "Purification during practice is like washing clothes, when the clothes are there, they look very clean and nice, but when we wash them, dirt will come out. Similarly, when we practice, difficult emotions and sickness will be pushed out. Without washing, we don’t know the clothes are dirty, without practice, we don’t know how much garbage we carry with us." Дали горното ще бъде прочетено и разбрано?

Сравненията ти са напълно удачни. Подобни сравнения съм чувал от учители, когато обясняват ползата от различни практики.

В абсолютен смисъл, обаче. Ако вече си Буда, то защо ти е да четеш сутри, да медитираш или да правиш каквото и да е. Нали си Буда? Наслаждавай се на нектара на блаженството. Обаче, съвсем очевидно е, че макар и да сме Буди, то изобщо не го осъзнаваме и преживяваме. И ако се казва, че Будата е станал Буда за една калпа (предсрочно, понеже повечето Буди постигат просветление за три калпи, според сутрите), то как можем да си въобразим, че ще се просветлим за няколко седмици или години?

Така излиза. Ето какво ми пише колегата: Хихихии. Потънал съм и съм затънал даже. Добре, че има кой да ме светне колко съм зле. Обаче, това, което Шунята и Реджеп не разбират е, че възглед без практика е като кръпка върху парче плат. Когато конците се износят, то кръпката ще падне. Интелектуалното схващане, дори и да е относително вярно, не струва нищо, ако не е свързано с цялостно преживяване. Затова ще им предложа да опитат едно просто упражнение, което ще им даде възможност да оценят доколко са овладели такива качества на ума като вниманието и бдителността (интроспекцията, както го нарича Далай Лама в едно свое учение). Седнете някъде, приятели мои, някъде където няма разсейващи фактори, които да ангажират прекомерно сетивата ви, поставете пред себе си някакъв предмет, който е неутрален, но приятен за очите ви като камъче, изображение на Буда или нещо подобно. После смесете ума с погледа и го поставете върху обекта. Наблюдавайте колко време ще можете да запазите обекта непокътнат, без да възниква никакво разсейване или странични мисли, представи, емоции и подобни. Десет секунди, половин минута, пет минути? За добро постижение се счита, ако можете да задържите вниманието си без никакво разсейване в течение на минимум 30 мин, а по-добре на час или два. Ако това не ви се отдаде, то върнете се отново към въпроса за това какво представлява просветлението на Буда. Понеже посоченото установяване на ума върху обект е просто шамата, а не истинско осъзнаване. Но ако не сте способни дори на това (не казвам, че е лесно – напротив), то как изобщо си въобразявате, че сте просветлени или нещо подобно. То е като някое хлапе, което чете приказка за пожарникари, подаряват му за играчка пожарна кола и то започва да си фантазира, че е пожарникар и гаси пламъците в някой небостъргач.

Не. Просто за теб Дхарма е интелектуална близалка, а за мен е нещо различно. Но аз не те критикувам в този смисъл. Така виждаш нещата и това е твое право. Не се стремя да те убеждавам в моята гледна точка.

Благодаря ти. Пожелавам го на всеки от сърце. Истината е, че днес е трудно да се практикува Дхарма. Има много разсейващи фактори и пречки от всякакъв характер. Но не е невъзможно. Моята майка започна да практикува заедно с мен. Тя завърши три пъти четирите специални Ньондро–практики с по 100 хил. повторения. Знаеш за какво говоря. И го направи, докато ходеше на работа. Беше учителка в елитна езикова гимназия, даваше и частни уроци. Работеше по цял ден, т.е. по осем и повече часа... Познавам мнозина, които разполагат с много свободно време, но не успяват да завършат дори първата Ньондро–практика (100-те хил прострации) в течение на години. Мързел и липса на отношение. Но не е правилно да съдя, понеже всичко е въпрос на заслуга и осъзнаване. Трябва време.

Мисля, че е индивидуално. Час, може би, ако човек просто иска да запази връзка с Дхарма. ОК. Мога да кажа накратко как практикувам обикновено. Не в ретрит, а в ежедневието. Ставам между 4:00 и 4:15. Първото нещо, което правя веднага след събуждане е да взема Убежище в Трите Скъпоценности, да дам обещанието на бодхисатва и да си припомня четирите неизмерими отношения. Това е важно, понеже дава правилна нагласа на ума от самото начало, когато е свеж. След това обикновено взимам душ и към 4:30 или 4:40 започвам с формалната практика, която продължава до към 6:00 или 6:30, т.е около час и половина или два. Сутрешната сесия започвам с кратка Гуру–Йога практика (Дордже Чанг Тунгма), в която се получават четирите ваджраяна-абхишеки . После отделям време на аналитична медитация върху четирите мисли, кито обръщат умът към Дхарма и пораждат отричане от самсара (външното Ньондро). Следва аналитична медитация върху това, че всички чувстващи същества са били наши майки в безбройни животи и пораждане на бодхичита. Тогава отново взимам Убежище, припомням си четирите неизмеримости и прочитам Седемклоната молитва от текста с молитвите на стремежа на Самантхабхадра. След това, обикновено, практикувам ваджраяна садхана с идама, който ми посочи този учител, който води непосредствено практиката ми. Накрая, завършвам с кратка призоваване към Гуру Ринпоче и 21-та Тари, отправям пожелания и посвещавам заслугата. През деня се стремя да подържам връзката си с Трите Скъпоценности и да не забравям обета на бодхисатва. Стремя се да бъда внимателен и прецизен във всичките си мисли, думи и действия и основно практикувам ло-джонг, според 7-те точки за тренировка на ума на Геше Чекауа. Обикновено си избирам една от подточките (те са 59 на брой) и се фокусирам върху нея или върху някоя от 37-те практики на бодхисатва на Нгулчу Тогме Зангпо. Всички тези неща са вътрешна практика, която не демонстрирам по никакъв начин, т.е. ако някой наблюдава отстрани, то не би могъл да знае какво всъщност правя. Вечерната ми практика започва към 18:30 или 19:00 и продължава до към 20:30 или 21:00. Тя отново започва с взимане на Убежище, обещание на бодхисатва и т.н., но основно е посветена на практикуване на шамата с обект и без. По начало е добре шамата да се прави сутрин, но всичко е строго индивидуално, тъй че аз я практикувам главно вечер. След това чета различни сутри и молитви на стремежа като тези, които установяват връзка с Девачен (чистат сфера на Буда Амитаба), призоваването на защитниците на линията, пожелания за дълъг живот на учителите и т.н. Различни неща. Накрая посвещавам заслугата. Непосредствено преди да заспя рецитирам неколкократно 100-сричковата мантра на Ваджрасатва, за да пречистя ума си от грешките, които съм допуснал през деня и отново посвещавам заслугата на всички чувстващи същества. Това е накратко. Написах горното понеже попита и понеже може да вдъхнови някого. Въпреки това, трябва да кажа, че тази програма не е нищо кой знае какво. Това е минимума, ако някой иска да практикува наистина. Именно, продължаваш да пише безмислици. Огънят може да възникне и по естествен път, когато падне светкавица примерно. Но това няма нищо общо със зададения от мен въпрос, нито с отговора. Причината за специфично явление е специфична. Непосредствената причина за това да имаш тяло са яйцеклетката и сперматозоидът на твоите родители, а не яйцеклетката и сперматозоида изобщо. Ми, много ти се иска да припишеш тези слова на контекста на епохата и с това да докажеш, че си постигнал същото прозрение, което е постигнал и Будата. Но не. Защо ли никой не пише подобни похвални за теб или мен, примерно? Щото сме на светлинни години от Буда. И добре, че е така. Щото, ако осъзнаването на Буда е като нашето, то можем да пратим целия будизъм на майната му или в кошчето с историческите заблуди на човечеството.

Можеш ли да уточниш малко въпроса. Аз написах, че ще е полезно за практиката му, но всъщност не знам какво точно съдържа тя.

Как ще видиш като не познаваш Дхарма? След като е отвъд скандхите, аятани и дхату, то няма как да е чувстващо същество. Нямам намерение да ти превеждам термините и да ти обяснявам значението им. С това трябва да се справиш сам, ако имаш интерес. Ако нямаш, което е по-вероятно, то каквото и да пояснявам ще е загуба на време.

Сериозно ли считаш, че имаш някакъв автентичен и заслужаващ внимание опит? С много малки изключения, каквито са тези на Падмасамбхава, Тилопа, Миларепа и още няколко, то никой будистки практикуващ не си позволява да твърди, че има някаква осъзнатост, която да сподели с другите. Примерно, няма да попаднеш на нито едно изказване на настоящия Далай Лама, в което той да твърди, че е постигнал някакво автентично осъзнаване, макар че на всички е ясно, че това е така. Подобна въздържаност си има дълбоки причини, които няма смисъл да обяснявам сега. Но просто си помисли къде си ти, къде са същества като Далай Лама и каква е разликата в артикулирането на Дхарма. Ако наистина схванеш какво казвам, то ще се изпиташ смущение и ще се позасрамиш поне малко. И това ще е много полезно за твоята практика.

Не. Във всеки будистки текст се прави дистинкция между чувстващи същества и арии, което означава "благородни", т.е. "благородни арии" е тавтология. Но това не е важно. Архатите, пратйекабудите и бодхисатвите на първото и следващите бхуми НЕ СА чувстващи същества. А Будите пък съвсем. В Арятриратна Анусмрити Нама–сутра се казва относно Будата: "Будата не пребивава в сферата на желанието. Будата не пребивава в сферата на формата, нито в сферата без форма. Будата е напълно свободен от всяко страдание. Будата е напълно освободен от скандхите, няма дхату и е напълно отвъд аятаните. Будата е прерязал всички обвързаности и е напълно освободен от това, което носи болка. Будата е освободен от самсара. Той е преминалия отвъд – прекосил е потока. Абсолютната му мъдрост е съвършена. Будата пребивава в абсолютната мъдрост точно, както останалите буди от трите времена." И т.н. Следователно, предложеният от теб силогизъм съдържа погрешна предпоставка. И не според мен, а според ученията, които са преподавани във всички будистки школи. След като Будата не пребивава в никоя от трите самсарични сфери, то той няма как да бъде чувстващо същество и да изпитва смущаващи емоции като мен и теб. Това, че се опитваш да превърнеш просветлението в нещо познато за теб е разбираемо, но крайно непродуктивно. Ако всичко беше толкова просто и лесно достъпно, то всеки втори будист щеше да постига просветление в рамките на няколко седмици, което очевидно не е така. Търпението ми започва да се изчерпва. Мога да мина метър на всичко, но не и на липсата на респект към Дхарма и Буда на хора, които се самоопределят като будисти. Ако не твърдят, че са такива, то нещата са наред. Никой не е длъжен да изпитва уважение към Трите Скъпоценности, ако няма отношение към Дхарма. Но някой да твърди, че е будист и едновремено с това да разглежда Буда като обикновено чувстващо същество, вече ми идва в повече. Разбира се, трябва да развия търпение и да се науча да преглъщам и подобни безмислици, понеже, както казва първия ми учител. съществата не са изначално лоши, а просто невежи. Лично към теб нямам възражения, Реджеп, понеже ти поне не се представяш за будистки практикуващ. Ти вземаш различни неща от различни места, смесваш ги и представяш някакво твое собствено прозрение, което наричаш "просветление". Това е твое право. Не възразявам, макар че не го намирам за твърде смислено.

Сигурен съм, понеже съм прекарал доста време с някои от тях и съм ги наблюдавал внимателно. Те са на съвсем различно ниво на осъзнаване и преживяване, което няма нищо общо с това, което имат обикновените чувстващи същества като мен. Затова и когато умират или напускат това измерение, което възприемаме ние възникват знаци като дъги, леки заметресения или телата им се смаляват, или напълно се разтварят. Това не са някакви фантазии, а факти. На някои от тези неща съм бил свидетел, а за други само съм чел или са ми ги разказвали хора, които са заслужили доверието ми. Няма как да забравиш подобно нещо, ако имаш директно преживяване. Забравяш го само, когато е просто концепция или усещане някакво. Не се подвеждай по подобни преживявания или мимолетни осъзнавания. Те не съответстват на осъзнаването, което има един архат, пратйекабуда или бодхисатва. Подобно представа принизява автентичното осъзнаване до много ниско, повърхностно ниво. С цялото ми уважение, то следва да кажа това, понеже ако не го кажа, то ще означава да лицемеря, за да ми лайкнете поста. Просто помислете, че няма как да постигнете осъзнаване като това на някой архат или като на някой като Миларепа, които са практикували в ретрит в продължение на 5 или 10 години. Това не е звучи сериозно. Смешно е. Но не казвам това, понеже ви подценявам или искам да ви обидя. Стремя се да съм максимално некритичен и добронамерен. Няма как, обаче, да насърчавам подобно повърхностно отношение към Дхарма. Моля, преди да реагирате, то поне малко се замислете що пиша тези неща. Не е за да изглеждам по-учен или по-осъзнат от вас. Просто отделете малко време и прочетете биографиите на Наропа, Марпа или Миларепа, примерно. Вижте как те са търсили Дхарма, какво им е струвало да получат учения и как са ги практикували. И едва после ми отговорете. Не знам дали ще последвате съвета ми, но силно се надявам да го направите. По търпелив и внимателен не ми се отдава да бъда.

Моите учители, т.е. някои от тях, разбира се, нямат никакви подобни реакции, а какво да говорим за Буда. Инак. За мен е важно да съм честен и да не лицемеря по отношение на Дхарма и моето собствено разбиране в този най-дълбок смисъл, за който говори Трунгпа Ринпоче. Да не се преструвам, да не си фантазирам и да не се самозалъгвам, че имам осъзнаване, което нямам. Затова и написах горното, а не за да се правя на скромен, да се харесам или да подражавам на някого. Поздрави! Аз не го разбирам истински. Нямам автентично преживяване на пустотата, което имат архатите, претйекабудите и бодхисатвите на 1-то бхуми. Радвам се, ако ти го имаш.

Разбира се. Просто дадох пример, може би не съвсем удачен, но разбираем, за да обясня какви правила трябва да бъдат следвани, когато искаме да разговаряме смислено. Разбираш ли го наистина? Аз него разбирам. Разбирам го чисто концептуално, мога да го обясня и изведа логически, както ако обясня (което съм правил), че няма присъщо съществуваща причина и резултат, понеже те трябва или да съществуват едновременно (синхронично), при което не можем да посочим, че едното поражда другото, или последователно в два различни темпорални момента, при което няма как да бъде установена връзка между тях. Това се казва в Праджняпарамита сутрите или в Мадхямака. Но това, че схващам тези неща интелектуално, изобщо не означава, че имам истинско разбиране. Лакмусът са ежедневните ситуации, когато някой ни настъпи, обиди или нападне. Ако реакцият ни е емоционална, то значи не сме схванали дори мъничко от думите на Буда, но ако запазим някаква дистанция и не се включим, то има вероятност да сме се докоснали до това, което е преподавал Буда.

Дебатът или дискусията, е плодотворен само, когато тематичното поле е ясно дефинирано и има съгласие или консенсус на всички участници да разговарят в рамките на това поле. Ако се пита за движението на един обект в пространството от гледна точка на Нютоновата физика примерно, то не е коректно да се дават отговори от гледна точка на квантовата механика, теорията за относителността, химията или литературната критика. Ако се постъпва така, то дискусията изгубва смисъл.

Не можем. Въпросът е зададен конкретно и трябва да бъде даден конкретен и точен отговор, а не да се умува безкрайно като питането се преформулира и видоизменя. Отсъствието на всякакъв бекграунд в сферата на философията, епистемологията и логиката е причината за сътворяването на подобни постове, каквито пише и бай Чеци. Понеже дори не можете да схванете познавателното поле или дискурса, в рамките на който е зададен въпроса, а си пишете по инерция каквото ви хрумне. Като следното: Това какво общо има с въпроса, който зададох? Няма нищо общо. Каква отговорност? Какви са тези глупости? Карма се превежда като действие, което поражда резултат. Дори не това питах. Разбира се, което казваш е така, когато анализираме нещата от гледна точка на Мадхямака. Но, видно е, че има затруднения нещата да се изследват дори на релативно ниво, където те се приемат за действително съществуващи. Махямака е много висока топка, ако мога да го кажа така, при положение, че отсъства дори елементарно разбиране на относително равнище на възприятие и обмисляне на явленията и процесите. Примерно следния бисер: Сега, следва колегата да поясни каква е разликата между "причина" и "условие". Понеже има четири условия, а едно от тях се назовава "причинно условие". Възможно ли е колегата да не знае, че като запалиш огън възниква дим? Хахахха. Забавно стана с включването на Шиниатсу. Изобщо, считам, че е полезно да мислим самостоятелно, но само след като сме се запознали поне отчасти с това, което е било измислено преди нас, понеже инак започваме да представяме собствените си повърхностни умопостроения за оригинални, макар че те са съвсем плитки и да са опровергани много отдавна.

Една история ще разкажа... "Бащата" на будистката логика и епистемология се нарича Дигнага и се счита, че е живял между 480 и 540 г. Той съчинил към 108 различни текста, които били посветени на различни теми и тогава решил, че трябва да напише един, който да резюмира всичко. Заел се със съчиняването на този текст, който нарекъл Праманасамучая на санскрит или Цема Кюнту на тибетски (Уайли – tsad ma kun btsug), т.е. "Трактат за източниците на познанието". Дигнага се оттеглил да живее в една пещера и започнал да пише. За това научил един голям ведически учен (пандит) или Риши. Той бил твърде притеснен, понеже се опасявал, че написаното от Дигнага ще разруши ведическата религия. Затова, когато Дигнага излизал от пещерата, този Риши влизал вътре и заличавал или унищожавал всичко, което Дигнага бил написал. Това се случило три пъти и накрая Дигнага написал на един камък послание към този Риши. Дигнага писал: "Не е добре това, което правиш. Това, което пиша аз е изключително полезно за чувстващите същества, а това че го заличаваш не облагодетелства никого включително и теб самия. Ако имаш проблем, то трябва да разговаряме. Трябва да изчакаш да се върна и да проведем дебат, защото това е, което учените правят, когато имат несъгласия." Когато въпросният Риши прочел това той изчакал Дигнага и провел диспут с него, който изгубил. Дигнага опровергал опонента си по всички точки, които дискутирали и доказал всичките си твърдения. Това се повторило и при следващите им срещи. Накрая Дигнага казал: "Сега ти трябва да станеш будист". Традицията по онова време в Индия била, че ако някой изгуби дебат, то той трябвало да стане ученик или да приеме възгледа на този, който е спечелил спора. Алтернативата била да се самоубие, колкото и странно да звучи. Лично аз имам съмнения, че е имало множество подобни случаи, но понякога някои са постъпвали и радикално. Според историята така е постъпил въпросният Риши, който е бил толкова привързан към собствените си концепции, че е предпочел да се лиши от живот вместо да признае, че знанието му е непълно и погрешно. Това изключително силно натъжило Дигнага. Той бил напълно смутен, обезкуражен и обезсърчен, защото бил велик бодхисатва, който искал да облагодетелства всички чувстващи същества. Той имал много силно съчувствие и си казал: "Ако не мога, ако не съм способен да помогна дори на едно същество, то как мога да си въобразявам, че мога да помогна на всички? Ако е трудно да помогна дори на едно същество, то какво ми остава? ОК, аз ще се опитам да постигна лично освобождение и ще облагодетелствам само себе си, понеже пътя, който следват бодхисатвите не е за мен, не отговаря на капацитета ми." Дигнага вдигнал камъка, върху който бил започнал да записва своето съчинение и решил да го удари в земята, за да го пръсне на парчета и така да го унищожи. В този миг Манджушри (бодхисатвата, който изразява мъдростта на всички буди) се появил пред Дигнага и го спрял с думите: "Сине, не бива да се тревожиш. Не унищожавай написаното от теб. Когато срещаш хора, на които липсва заслуга и имат трудна карма, то могат да се случват всякакви необичайни неща. Но това не бива да те смущава. Ти трябва да завършиш твоя текст, защото в бъдеще твоите коментари върху думите на Буда ще са като око на мъдроста. Защо като око? Както окото може да види всичко, така и написаното от теб ще разкрие всичко относно различните обекти на познание, които са преподадени от Татхагатата." Дигнага дописал своето съчинение. Това е края на историята. Дигнага е изобразяван така в тибетски стил:

Поведението и реакциите ти започват опасно да се доближават до тези на потребителя Ванко и ако малко не се овладееш и усмириш ще попаднеш в същата категория, т.е. на баннатите потребители, които не чета. Все ми се ще да вярвам, че поведението ти се дължи на неовладяна емоционална реактивност, а не на умишлена злонамереност.

Ако малко надмогнеш гордостта си, то ще спреш да пише подобни неща. Когато човек не успее да отговори на даден въпрос, то има два варианта. Или да си го признае, или да каже " На баба ти хвърчилото !", с което да признае собственото си морално падение или това, че е обсебен от неподаващи се на контрол смущаващи емоции. Все си мисля, че човек на твоите години би трябвало да има малко повече достойнство, а не да се държи като пубертет. Изкушавам се да питам на коя ракия си вече. И между другото, подозирам, че образоваността ми в природните науки е по-висока от твоята, но избягвам да коментирам неща, които не познавам достатъчно. Добре би било да постъпваш по същия начин, ако не искаш да се излагаш.

Недей така, де. Покрай него мога да споделя неща, които да са интересни и за други. Пък и е симпатяга с неговите велосипеди, кайсии и подобни. Подозирам, че е така, ма питам за да си го признае самичък. Хм... Лично сте се познавали или как? OK. Няма да се бъзикам, но истината е, че не е разумно да коментираш неща, които не познаваш. Това е чалгаджийско отношение.

От кои ТЯХ?

Всичко това е вярно, но не дава отговор на въпроса, който задавам. Питането не е за различните причини и условия, които трябва да бъдат изпълнени или да са налични, за да възникне процес на горене или да бъде запален огън. ОК. Ще обясня. Когато питаме за причината на конкретно или специфично явление, то трябва да посочим конкретната или специфичната причина за него. С други думи, трябва да правим разлика между общо и частно. Аз не питам каква е причината за пушека изобщо, а каква е причината за пушека, който излиза от комина на къщата на бай Чеци. Отговор, че причината е огъня, процеса на горене, наличието на кислород, сухите съчки, листа, кибрит или това, че бай Чеци е запалил огъня не е коректен. Главната причината за пушека е, разбира се, огъня. Но причината за пушека, който излиза от комина на къщата на бай Чеци, не е огъня изобщо, а огънят, който гори в къщата на бай Чеци. Ако просто отговориш, че причината е огъня, то когато той угасне никъде по света не би имало огън. Затова и отговорът е: Причината за пушека, който излиза от комина на къщата на бай Чеци е огънят, който е запален в къщата на бай Чеци. Сега, помисли над следното: Ако се затрудняваш да дадеш коректен отговор на този сравнително прост въпрос, който кхенпотата поставят пред начинаещите в Прамана, то как си въобразяваш, че можеш да схванеш будистката философия, епистемология и логика толкова лесно, че и на всичкото отгоре да я подложиш на критичен анализ? Ми, тези неща са били развивани и изследвани в течение на векове от хора с интелектуален капацитет, който далеч надхвърля този на обикновените чувстващи същества като мен и теб. Малко скромност няма да ти навреди. Има такава вероятност. Дори простата логика е непостижима за някой, който се придържа към собственото си мнение или представи като към нещо безценно и присъщо съществуващо. Сякаш от това зависи живота му.

Това не е отговор на въпроса, който задавам. Има пушек, който излиза от комина на къщата на бай Чеци и въпросът е каква е причината за него. Не обсъждаме химичните и физичните процеси. Въпросът е поставен в полето на логиката, а не в това на природните науки. Мислиш в грешна посока. Питам за трети път: Каква е причината за пушека, който излиза от комина на къщата на бай Чеци? Трябва да спреш, както ти казах по-горе, да се опитваш да нагаждаш всичко през познатата ти когнитивна матрица и да започнеш да мислиш по-свежо и разчупено. Давам ти право на последен трети опит, макар че мислех да ти дам право само на един, но питането ми те затрудни, тъй че ще проявя толерантност.

Не това питам. Пушек има и той излиза от комина. Каква е причината за него е въпроса. ОК, твърдиш ли, че причината за пушека от комина на къщата на бай Чеци е процеса на горене или по-просто казано огъня? Да или не.

Прочетох те до тук. Или се изразявам твърде сложно, или изобщо не си си дал труда да помислиш върху написаното. Понеже нищо подобно не съм твърдял. И между другото, освободи се от илюзията, че можеш да разбереш будистката философия, епистемология и логика с лекота. Освен това, започни да я изследваш без да я нагласяш към концептуалната матрица, с която боравиш обикновено. Последното е груба грешка. Разбираш ли какво казвам? Хайде да видим дали наистина можеш да мислиш съгласувано и логично. Прост въпрос: Каква е причината за пушека, който излиза от комина на къщата на бай Чеци? (няма значение дали живееш в къща с комин – представи си, че е така). Имаш право на един опит, затова помисли и дай най-доброто от себе си.