scepsis108

Не е уместно да се подиграваш с нещо, което съм споделил не за да се правя на интересе, а за да могат хора като теб поне мъничко да разчупят застиналите концепции за реалността, които имат. Не че това може да ме засегне, разбира се.

Кьониг, много моля, коригирай ме, ако бъркам, понеже във всичките си мнения се старая да бъда внимателен, толерантен и да не засягам директно колегите, но четейки подобни неща, то започвам да изгубвам и мъничкото търпение, което имам: По-конкретно, то какво ще рече написаното? Как точно колегата "медитира" върху тези думи? Чете ли ги преди да заспи, размишляа ли върху тях, когато стане и пие кафе или какво по-точно? Да, бе уважаеми приятелю, но какво за теб именно ще рече да "осъзнаваме пустотата"? Като как го правиш? –––––––––– И честно да призная, то съм твърде разочарован (като всяко чувстващо същество с очаквания), понеже бях подготвил освен превода на Нагарджуна и кратък откъс от текст върху шамата и Махамудра от Целе Нацьог Рангдрьол, но как бих могъл да го представя в тази среда? Ще бъде безмислено.

Тилопа е Буда. Няма никаква разлика между Буда и Тилопа. Не отговори. Ти нямаш разбиране за процеса. С простото твърдение, че ако си просветлен не създаваш карма, то не излизаш извън обусловената реалност или самсара. Това са просто думички, които не прекъсват оставянето на отпечатъци в алая. Съвършено ясно и очевидно е. Може да бъде разчетено по реакциите ти. Няма линк към цитата, но да приема, че е автентичен. По-горе, обаче, Реджеп се опитваше да пробутва учението за Атман или Брахман, демек за Бог. По много дискретен и завоалиран начин. Това не е нещо, което мога да приема да се твърди, че е преподавано от Буда. Но у теб или него, все още, има някакви остатъчни представи за Творец, но няма как да ви убедя, че такъв няма. Вие ще си вярвате, че има нещо подобно и едновременно с това ще се наричате будисти в тази тема. Не че сте установили връзка с будистки учители, но сте установили връзка с руски преводи на Дхарма в нета. Което, допускам, че също е нещо полезно, може би. Но не излиза ли, че просто се опитвате да ме убедите да повярвам в Бог? Тъкмо това е, което правите, макар и да не го осъзнавате напълно, понеже произтича от предишните ви нагласи. И после ме наричате "етерналист".

Да. Нагарджуна опровергава причинността от гледна точка на крайната, но не и на относителната истина. Обаче, ние към момента преживяваме нещата по обусловен начин. Всякакви фантазии, че имаме разбиране за крайната истина, пораждат множество проблеми. Затова Тилопа казва, че този, който счита нещата за реални е тъп като крава, но този, който ги счита за напълно нереални е още по-тъп. Понеже, в този контекст, е по-добре да си етерналист, който вярва в реалността на карма, макар това да е погрешен възглед, понеже нещата и връзките между тях, да нямат присъщо съществуване, отколкото да си нихилист, който си фантазира, че е освободен и изобщо не отчита как функционира обусловеното възприятие (относителната реалност). Дотук съм съгласен. Ето прочети думите на един от водещите Дзог Чен учители днес. Но и също така помисли какво точно казва той. Понеже Норбу Ринпоче говори за директно въведение в Рикпа, а не просто за интелектуални размишления, софистика и силогизми, макар че вече три години изучавам подобни неща, но и не само: Когда мы изучаем учение, в первую очередь необходимо изучить воззрение этого учения. Потому что мы всегда живём в состоянии, в котором обладаем ограниченной точкой зрения. Мы – люди и имеем точку зрения людей. В особенности, когда мы следуем школе, традиции, и получаем какое-то образование, мы следуем данному воззрению. Часто мы даже не отдаём себе отчёта в том, до какой степени наши отношение и воззрение связаны с нашей жизнью. Например, когда мы следуем учению, мы получаем много информации о воззрении этого учения. Обычно воззрение представлено в форме идей, философии или метода изучения школы или традиции. Если вы в действительности не знаете, каковы его отличительные черты, предназначение, и каким образом оно развивалось, иногда оно может стать чем-то, что обусловливает вас. Каждая школа излагает своё воззрение. Если вы изучаете важную книгу, такую как Мадхьямака, может случиться, что вы не поймёте слова напрямую и будете использовать комментарий. Если вы возьмёте комментарий, происходящий из традиции Сакьяпа, у вас будет безупречное воззрение последователей Сакьяпы на Мадхьямаку. Затем вы прочитаете другой комментарий на Мадхьямаку, например, комментарий традиции Гелугпа, и они излагают своё воззрение по-другому. Все школы и традиции обладают слегка отличными воззрениями и они считают это важным. Если у нас есть своё воззрение, мы можем сказать: “это – наша школа, наша традиция”. Если у нас есть своё воззрение, у нас также есть нечто, что необходимо защищать и развивать. Если я завишу от школы Нинмапа и размышляю о Мадхьямаке, я должен размышлять о ней таким образом, каким она излагается в традиции Нинмапа. Это не означает, что воззрения других школ являются ложными, но у меня есть чувство, что я – нинмапа и поэтому я хочу знать, каким образом она излагается в традиции Нинмапа. И когда я изучил его, способ, посредством которого традиция Нинмапа излагает Мадхьямаку, у меня возникает чувство, что это – моё воззрение. Если другая школа отрицает это воззрение, а я стал учёным, я напишу книгу для того, чтобы опровергнуть другие воззрения; я защищаю своё воззрение Нинмапы. Если я могу писать такие книги, все нинмапа аплодируют, они считают, что я безупречный нинмапа и великий и важный лама. Это всегда происходит таким образом, также у кагьюпа, сакьяпа и гелугпа, у всех. Именно это мы называем друбта (тиб. grub mtha’, санскр. siddhanta): способ, посредством которого упрочиваются убеждения. Все традиции, все школы зависят от этого; они считают, что такое представление является воззрением школы и что это – очень важно. Но в действительности, если мы хорошенько посмотрим, Будда никогда не учил таким образом. Это – только искажения, возникающие вследствие нашего двойственного видения. Тогда каким образом поступать? Каким образом мы можем узнать истинный смысл? Вы не можете, как это делают в традиции различных школ, принять некую идею, приказывающую вам поступать определённым образом, или наставления, велящие изучать так-то и так-то. Но если мы говорим о том, чтобы идти прямо к пониманию, к подлинному знанию своего состояния, как делают в учении Дзогчен, это означает, что мы стараемся непосредственно обнаружить эту особую природу. И эта разновидность ограничения (наставления, методы практики и т. д.) не имеет ничего общего с нашим пониманием. Это означает, что мы должны наблюдать сами себя и собственные ограничения, не пускаясь в поиски чего-либо снаружи. Когда мы принимаем или отвергаем что-то, это означает, что мы пользуемся чем-то, что находится напротив нас; воззрение становится чем-то вроде объекта, расположенного перед нами, о котором мы судим, размышляем, который мы подразделяем и т. д. Лучшее, что можно сделать, это – постичь своё состояние. В первую очередь необходимо обнаружить то, каким образом мы ограничены. У нас есть только понятия “да” или “нет”, “возможно” или “невозможно”, у нас нет других представлений. Мы ограничены именно так и обнаруживаем это. Это – воззрение более важное, чем выполнение анализа, проведение дебатов и изучение кучи вещей. Таким образом мы также открываем правильный способ обладания “воззрением”. Това не е легенда. Нагите са нещо съвсем реално, с което съм имал контакт. Нагите не са измислени от Нагарджуна или неговите ученици. Не е смислено да ги считаш за несъществуващи, понеже лично ти не си се срещал с тях.

Защо продължаваш да смесваш Дхарма с европейската философия? Няма много полза. Ти си представяш Буда или Нагарджуна като философи и логици, а Дхарма като някакъв тип философско учение. Това е груба грешка. Не можеш да се държиш като крадец, който отива някъде, взима това, което му хареса, носи го в дома си и го колекционира. Твоето отношение към Дхарма е такова. Взимаш това, което ти допадне и пренебрегваш всичко друго. Логико–епистемологичните и философските аспекти са само компонент от ученията на Будата и при това второстепенен.

Каква е разликата? Нагарджуна опровергава това, че светът е възникнал от безпричинна първопричина, понеже подобна първопричина, която обичайно бива наричана Бог или Творец, се дефинира като неизменна. Но ако е неизменна, то тя не може да поражда последствие, т.е. не може да причини света като резултат. Понеже самото сътворяване като акт предполага промяна на състоянието от инертно в активно или творческо. В другата хипотеза, ако пък може да твори, то причината не е неизменна, а обусловена и причинена от нещо друго, с което зацикляме в хипотезата за безкрайната регресия на първопричината на причината, първопричината на причината на причината и т.н. Това е основния аргумент. Но, разбира се, Нагарджуна не опровергава съществуването на различните полу-божествени и божествени състояния на асурите и девите, каквито има много.

Реджеп, това е съвсем ясно и аз много добре схващам твоето чисто софистично възражение. Ти казваш, че да се каже, че Има Бог е етерналистиска крайност и да се каже, че Няма Бог е нихилистка крайност. И по тази причина, Нагарджуна е написал въпросния трактат, в който е опровергал етерналистката крайност или възглед посредством силогизми. Само, че драги опоненте, Нагарджуна не е написал текст, в който да е опровергал обратната теза, т.е. в който да е опровегава твърдението, че Няма Бог. Такъв текст не е написван никога от нито един будистки учител. Което е поредния пример за това, че си безкрайно отдалечен от будизма, който смесваш с квантовата механика, Хегел, Декарт, гръцките софисти и прочие. Както вече ти казах няколко пъти, то за теб Дхарма е интелектуална дъвка, която предъвкваш, когато пишеш тук. За мен е нещо друго. Затова и няма как да се разберем. Инак, на всеки, който има дори повърхностни познания по темата е ясно, че будизмът отхвърля съществуването на Творец, но теб ти се ще някак да го пробуташ ползвайки софистични аргументи. Но за мен ще е много интересно каква ще е реакцията на колегата Шунята като човек, който по-рано е бил христянин, а понастоящем не е такъв. Понеже твоята аргументация е като тази на тези ведантисти, които са казвали, че Буда е поредната инкарнация на Вишну и се бил появил за да даде учение на тези, които били атеисти и не били способни да повярват в Бог.

Представям ви един превод на текст от Нагарджуна. Няколко уточнения. За основа на превода съм ползвал този на Кейт Доуман от 1973, който е един от най-добрите преводачи от тибетски на английски, но на места съм си позволил да внасям промени, които ми се виждат уместни. Бих могъл да придружа текста с коментари под линия към почти всеки ред, но това твърде много би утежнило четенето и възприемането. Затова предпочетох да го представя без допълнителни обяснения. В този си вид чисто интелектуалното (не говоря за истинското) разбиране на значението на думите на Нагарджуна предполага доста сериозен бекграунд в областта на будистката философия и практика. Инак, много неща ще бъдат разбрани непълно или погрешно. Но отсъствието на учители и връзка с автентична Дхарма–приемственост не може да бъде компенсирано с четене в интернет. В един текст върху Махамудра Гампопа казва: Макар Махамудра да няма причина, то вярата и отдадеността са причината [за реализацията на Махамудра]. Макар и за Махамудра да няма условия, то следването на автентичен учител е условието [за постигането на Махамудра]. Макар в Махамудра да няма път, то естественото състояние (буквално "обикновения ум" – thamel gyi shepa, което превеждат като ordinary mind на английски). Макар Махамудра да няма метод, то липсата на разсейване [на ума, който пребивава в естественото състояние] е метода в Махамудра. Макар Махамудра да няма плод, то освобождаването на ума в безграничното пространство (Дхармадхату) е плода на Махамудра. Въпреки това, надявам се, че този текст, ще ви вдъхнови да продължите търсенията си и практиката си, за тези, които практикуват. Нагарджуна ДВАДЕСЕТ СТРОФИ ЗА ВЕЛИКАТА КОЛЕСНИЦА На санскрит: Mahayanavimsaka; на тибетски: Theg pa chen po nyi shu pa. Изразявам почитта си към Манджушрикумарабхута! 1. Покланям се пред всемогъщия Буда, чийто ум е свободен от привързаностти, който от състрадание и мъдрост е учил на неизразимото. 2. В действителност, не съществува раждане, а следователно, разбира се, и прекратяване или освобождение. Буда е подобен на небето и всички същества имат същата природа. 3. Нито сансара, нито нирвана съществуват, а всичко е съставен поток, чиято вътрешна същност е пустотата, която е обект на висшето осъзнаване. 4. Природата на всички явления се проявява подобно на отражение, чисто и естествено неподвижно, чието недвойнствено равенство е Татхата. 5. Обичайният ум си въобразява същност, там където такава изобщо няма и изпитва емоции – щастие, страдание и безразличие. 6. Шестте състояния на съществуване в сансара, небесното щастие, страданията в адовете и т.н., те всички са измамни проекции на ума. 7. По същия начин, представата, че негативното действие води до страдание, до старост, болести и смърт, и представата, че добродетелите водят до щастие, са просто нереални концепции. 8. Подобно на художника, уплашен от демоните, които сам е нарисувал, съществото страдащо в сансара е ужасено от своето собствено въображение. 9. Както човекът, затънал в плаващи пясъци се мята и бори, така и съществата потъват в обърканите си мисли. 10. Погрешното приемане на фантазиите за реалност води до преживяването на страдание. Умът е отровен, когато интерпретира възприятията на формите. 11. Разтваряйки делюзиите и фантазиите посредством състрадателното прозрение, остани в съвършенното осъзнаване, за да помогнеш на всички чувстващи същества. 12. Така ще завършиш [натрупването] на обусловената добродетел [заслуга], ще се освободиш от мрежата на концептуалното мислене и ще реализираш ненадминатото постижение, подобно на Будата, приятел на света. 13. Познай относителността на всичко и винаги пребивавай в абсолютната истина. Когато отхвърлиш представите за начало, среда и край, ще възприемеш потока като пуст. 14. Затова виж всичко в сансара и нирвана такова, каквото то е – пусто и несубстанционално, оголено и неизменно, неподвижно и чисто. 15. Също както, сънищата се разтварят, когато се събуждаш и сансаричното объркване изчезва, когато се просветлиш. 16. Поради това, че несубстанционалните феномени се считат за неизменни, субстанционални и способни да донесат удовлетворение, те пораждат желаенето и възниква кръговрата на съществуването. 17. [Истинската] природа на съществата е неродена, обаче обичайно се възприемат като реални. Както съществата, така и техните представи са превратни концепции. 18. Раждането в състоянияа на илюзия, в световете на позитивните и негативните действия, които водят до щастливи и нещастни прераждания, не са нищо повече от фантазии на ума. 19. Когато колелото на [обичайния] ум спре, всички явления се прекратяват. Затова и всички те са несубстанционални и съвършено чисти. 20. Този огромен океан на обусловеното съществуване [сансара], изпълнен с измамни представи, може да бъде пресечен с кораба на всеобхватното отношение [Махаяна]. Как би могъл да бъде достигнат другия бряг без него? Написано от Нагарджуна. Преведено на тибетски от кашмирския пандит Ананда и преводача бхикшу Драк Чжор Шераб (Gras 'byor shes rab). ––––––––––––––––– За Реджеп специално преведох малко от един текст на Додрубчен Джигме Тенпе Нима, който се нарича "За невежеството на изучения". Там се казва: " В крайна сметка, когато умирате, ще откриете, че всичко, което сте научили, не е нищо повече от сухи и празни думи, всичките ви анализи и изследвания не са нищо повече от безполезни концепции и всичко, което сте прочели и натрупвали като знание не е нищо повече от лъжливи хипотези. Ще откриете, че сте пропиляли безбройни възможности. Тогава ще бъде ви стане съвършенно ясно, че всичките ви анализи, както когато сте разграничавали материята (rupa), съзнанието (chitta-chaitta) и факторите, които не са свързани с формата и съзнанието (citta-vipraykta-samskara), са просто като хвърляне на камъни в мрака. Ако наистина помислите над това, то ще разберете, че пътя на логиката има предназначението да отстрани погрешните концептуални модели, но веднага след като това се е случили, то трябва да стъпите на истинския и задълбочен път на практиката, която води до освобождение. Да сте изучени в Дхарма не означава просто да чуете множество учения. В Абидхарма се казва: "Този, който в резултат на изучаването почувства отричане (разочарование) от трите сфери [на сансара] е истински учен." Хахахха. Това заприличва на заклеймяването от времената на соца. Примерно, някой е заклеймяван като идеалист, позитивист, меншевик или буржоа. Този не е праведен комунист, марксист и болшевик! Плюйте на него и го прогонете! Реакциите ти са в този стил, друже. Що ли?

Много ясно, че разбирам, но не е смислено да критикувам, понеже нямам чисто възприятие и е възможно да се заблуждавам. Но питам за трети път, колегата Реджеп: Какво, според теб, значи да "трупаш карма"? Как се случва и какъв е механизма на трупането на карма? Моля, опитай да ми го обясниш конкретно как ти си го представяш и разбираш? ––––––––––––––– Както се случи и с поста, когато обяснявах за шамата, то темата се избягва и не се коментира. Независимо, че във всяко будистко учение се посочва, че човек в началото трябва да практикува шамата с обект, после без обект и едва тогава да премине към випасана. Има и малко по-различни подходи, но ако не можем да овладеем вниманието си, то е като необуздано конче, което се движи навсякъде. Мисля си, че обсъждането на тези неща ще е по-полезно от коментирането на трактатите на Нагарджуна. Може и да бъркам, понеже ако тези, с които разговарям не медитират изобщо, а просто четат текстове в нета, то няма как да имат интерес към тези неща.

Пишеш глупости. Брахма, Вишну и останалите са самсарични богове, а не творци на Вселената. И то богове от сферата на формата най-вече, а не от тази без форма. Но те, разбира се, не са създатели на света. Повтарям си въпроса, обаче: Какво, според теб, значи да "трупаш карма"? Как се случва? Какъв е механизма на трупането на карма? Моля, опитай да ми го обясниш конкретно как ти си го представяш и разбираш Аз не го разбрах съвсем. Да не би да смята, че Брахма е сътворил Вселената, а после, когато Буда се е просветлил е отишъл да му се поклони. Не, подобна безмислица не би могъл да твърди, но е забавно да си представим как Творецът се покланя пред своето създание.

А според теб какво твърди? Че има Бог ли? Или че хем има и няма, или нито има, нито няма? Не. Нагарджуна директно отхвърля Бог като делюзия или погрешна концепция, но без влиза в дебат с вярващите в Бог. Думите му не са предназначени за тях. Едно просветлено същество, драги ми Реджеп, което вижда себе си и света като сън, не създава карма. Много ясно е, че е така. Такова същество няма нужда да се аргументира пред никого с нищо, а ако го прави, то е понеже така помага на другите. Това какво общо има с мен и теб? Я, малко помисли, ако можеш да си го позволиш. Имам много конкретен въпрос. Пробвай да ми отговориш. Какво, според теб, значи да "трупаш карма"? Как се случва? какъв е механизма на трупането на карма? Моля, опитай да ми го обясниш конкретно как ти си го представяш и разбираш.

Нагарджуна, както и Буда, са просветлени същества, които са преминали отвъд трите сфери – на желанието, формата и без форма. И преминавайки отвъд, което е значението на епитета Татхагата или Дешин Шегпа (de bzhin gsheg pa), те не са открили никакъв Бог или Творец. Следователно, тук не става дума за интелектуално умопостроение, силогизъм и подобни, а за директно познание. Нагарджуна сам посочва в края на цитирания трактат, че пише воден от състрадание към способните ученици, т.е. към тези, които имат доверие в Буда–Дхарма, а не с цел да опровергава вярата на тези, които вярват в наличието на неизменна и творяща първопричина. Нагарджуна се изразява много внимателно, коректно и точно, както и всеки друг просветлен учител.

Само това да коментирам... Значи, Герджиков, с целия ми респект към него, ги пише такива. Но Нагарджуна изобщо не се занимава с подобни неолиберални тези като утвърждаването на "свободата на мисълта", а просто разяснява ученията на Буда. Не е смислено да нагласяш тези учения към каквито и да било модерни мисловни рамки. Не че е невъзможно подобно извращаване, понеже ако човек се напъне може да обяви Буда за неопозитивист, феноменолог, екзистенциалист и какво ли още не. Но това са глупости на търкалета, както казват. Не е така. Ти започна да звучиш и пишеш така, т.е. да им подражаваш след като ги прочете. Напълно си наясно с това. Имитираш ги добре, с разбиране, но те са твърде повърхностни автори, т.е. те са будолози, а не будистки практикуващи. Разликата е много голяма.

Шегуваш се. Въпросният колега е хейтър, а не просто спамър, както други участници. Не просто е хейтър, а е напълно неадекватен, но ако откриваш в думите му логика, то нямам какво да коментирам. Ако, също така, считаш, че мога да приема твоята интерпретация на Нагрджуна сериозно, то трябва да призная, че по-блудкав и псевдо-философски коментар, който се напъва да прозвучи академично в стила на Калупахана или Герджиков, не съм чел досега. Не искам да съм груб, но това е мнението ми. Умен човек си, тъй че ще понесеш тази приятелска критика, която няма за цел да те обиди, понеже считам, че си способен да напишеш много по-стойностни неща, а не просто да подражаваш на разни авторитети.

Ти що отговаряш на Ванко в този ред на мисли? ОК, обаче, какво друго може да бъде отхвърлено освен нечия представа или възглед? Виж, не приемам това, че Буда не отхвърлял Бог, а просто не искал да коментира тази хипотеза. Това е гледната точка, която са подържали ведантистите, когато са се научили как да критикуват будизма. Това напълно разводнява нещата. Нали не очакваш от мен да ревизирам всички англоезични и български преводи? Истината е, че ако човек понаучи санскрит или тибетски, то концептуалното му разбирането за ученията нараства с около 15-20%, според мен. Поне с толкова, понеже много термини просто не могат да се преведат адекватно.

Нали обясних по-просто? "Чувстващо същество" ще рече такова, което има дуално, погрешно или кармично обусловено възприятие, което поражда смущаващи емоции, а не такова, което е като пън и не усеща нищо... Защо ме карате да повтарям едно и също по десет пъти?

Споко, де. Ето ти целия текст на руски, понеже този език ти е най-близък: Нагарджуна Опровержение идеи Бога-творца и творения Вишну (Ишвара-картритва-ниракритир-вишнор-эка-картритва-ниракарана) (перевод В. Андросова) [ПОСВЯЩЕНИЕ] Припав к лотосоподобным стопам Учителя И преклоняясь пред Алмазным Существом (Ваджрасаттвой), Я пишу из сострадания Ради Просветления способных учеников. [Говорят] еще, что есть Бог-творец (Ишвара). Именно он будет [здесь] исследоваться. Кто творит, тот творец. Кто производит действие, тот называется творцом. И здесь мы спросим, что он создает: уже существующее или скорее то, что еще не существует? На самом деле он не создает уже существующее из-за отсутствия подтверждения [этому]. Если, например, человек (пудгала) уже есть, то дальнейшее [внешнее] воздействие на него не является творением, роскольку [он] существовал ранее. Можно [предположить], что он создает то, что еще не существует. Так, к несуществующему относится масло из песка, шерсть [на панцире] черепахи и т.п. Пусть он сотворит именно нечто такое! Но здесь он не способен к творению. Почему? Потому что оно по-прежнему остается несуществующим. Таков Он. Может, он делает несуществующее существующим? Но этого не происходит вследствие взаимной противоположности. Что является существующим, то таковым и остается. Что же является несуществующим, то таковым и остается. Таким образом, у этих двух должна быть взаимная противоположность. Подобно тому как между светом и тьмой, жизнью и смертью. Само собой разумеется, где светло, там нет темноты, а где темно, значит, там нет света. Точно так же, кто жив, тот, несомненно, живет, а кто мертв, тот, несомненно, умер. Именно поэтому из-за отсутствия тождества между существованием и несуществованием Богу-творцу, безусловно, не присуще творение. Так мы считаем. В чем состоит другой недостаток [идеи Бога-творца]? Он творит других, возникнув сам или не возникнув? [Если предположить,] что не возникнув сам, то он, по всей видимости, не в состоянии создавать других. Почему? В силу природы того, что само не произведено. Например, не может возделывать землю и т. п. сын бесплодной женщины. То же самое в случае с Богом-творцом. Далее. [Если предположить,] что он творит других, возникнув сам. Тогда [возникает вопрос], в силу чего он возник? То ли от самого себя, то ли от другого, то ли от обоих (себя и другого) вместе? В действительности нельзя возникнуть от самого себя, потому что рождение самого себя противоречит опыту.* Ибо неверно, что может разрезать само себя лезвие меча, пусть даже чрезвычайно острое. Ибо неверно, что может танцевать даже хорошо обученный, искусный танцор, встав на свои собственные плечи. Почему? Да разве видано такое, разве можно предположить, чтобы быть рожденным самим собой, быть родителем самого себя? Такие речи неизвестны людям. __________ * А будь это возможно, то было бы верно и для других существ, и для объяснения их появления идея Бога бы не понадобилась — ред. Далее. [Можно предположить], что он произошел [от другого]. Но это невозможно, поскольку другого нет, если нет Бога-творца. [Если же предположить, что другой есть], тогда получится последовательный ряд [возникновения]. Следовательно, [недостаток] будет состоять в обратном движении в бесконечность в силу природы безначального. Если нечто существует и не имеет начала, то его существование не может прекратиться. Отсутствие семени означает отсутствие ростка, ствола, листьев, цветов, плодов и т.п. Почему? Потому что нет семени. [Точно так же] невозможно [возникновение] от другого и от обоих (себя и другого) вместе вследствие ошибочности и логической порочности таких [предположений]. Поэтому Бог-творец не существует. ВОЗРАЖЕНИЕ ПО ПОВОДУ ТВОРЕНИЯ БОГА-ТВОРЦА И ОПРОВЕРЖЕНИЕ [ИДЕИ] ЕДИНОТВОРЧЕСТВА ВИШНУ ЗАВЕРШЕНО. У СТОП УЧИТЕЛЯ ВЕЛИКОЛЕПНОГО НАГАРДЖУНЫ ЭТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ ЗАПИСАНО ЕГО УЧЕНИКОМ.

"Ведана" следва да се превежда като "усещане", а не чувство в значение на "емоция". Момент, да потърся...

Това е "хлъзгаво" твърдение. Буда, Нагарджуна и много други будистки учители директно отхвърлят съществуването на безпричинна първопричина или Бог. Няма защо в името на духовната и политическата коректност да се твърди нещо друго. Разбира се, ти не си будист и е нормално за теб да пише подобни неща. Но аз предпочитам да съм категоричен и ясен, както е постъпвал Буда, когато е отхвърлил авторитета на Ведите – будизмът е строго атеистичен. Другото са празни приказки.

Не това е казано, разбира се. Не знам що се напъваш да коментираш неща, от които нямаш понятие. Или си на принципа да си на всяка манджа мерудия?

За да не възникнат съмнения, че просто се заяждам с колегата Шунята и не съм наясно какво говоря, ще си позволя да цитирам откъс от лекция на един от моите учители – кхенпо Недьон. На английски, понеже е по записки. Няма да превеждам, за да не променя неволно смисъла: At least in Tibetan 'kang sag' (gang zag) is a person or an individual and 'sem chen' (sems can) is sentient being. My opinion that it is the relationship of the three-fold conection, but this is what we should try to analyse. If something is a santient being it is necessary a person or an individual. But if someone is person or individual he is not necessary a sentien being. Not all individuals are persons. All sentient beings are individuals, but not all individuals are sentient beings. There are individuals who are not santient beings. For example, the Buddhist master Nagarjuna was an individual but not santient being. He is not santient being because he is noble individual, someone who attained the bodhisattva levels. If someone is realised then he is not a sentient being. The sentien being is someone who has disturbing emotions and obscurations. Кхенпо Недьон (моля вижте линка – http://ngedon-rigdrol.com/home.html) е много изучен учител, който е преминал през цялото традиционно образование, което отнема към 20-на години и преподава Дхарма от няколко десетилетия. Основно преподава в шедри и будистки институти, а не на начинаещи. Но същото обяснение може да бъде чуто от всеки друг кхенпо или геше от всяка една от тибетските школи. Това не е тема, по която има дискусии и спорове.

Крайно невъздържан човек си. Продължаваш да пишеш за неща, които не познаваш. На какъв език си чел Камлашила, бе човек? Аз съм го чел на английски и съм получавал подробни коментари върху текста от кхенпо Недьон и резюмирани обяснения от няколко други учители. Като със Сараха започваш да ми цитираш нещо си отнякъде си, без да си прочел целия текст, без да ти е бил обяснен и без да си практикувал в съответствие с него. То бива да не си в час, ма твойто вече минава всякакви граници. И питаш: Всеки един будистки учител говори по този начин, за да не обезсърчи учениците си. Това е ясно за всеки, който общува с автентични учители. Смешно е да си мислиш, че учител като Далай Лама е подвластен на афекти. Ми, то дори аз, който съм съвсем начинаещ, все по-рядко попадам под влияние на силни афекти, а какво да говорим за Далай Лама. Първото и второто имат отношение към определена категория архати, а не към бодхисатвите, но третото присъства при всички архати. Това, обаче, е гледната точка на Махаяна. Напълно свободни от всякакви препяствия са само будите, а при бодхисатвите на последните три бхуми има много фини когнитивни пречки. Но това е толкова далеч от обичайните преживявания на чувстващите същества, че е безпредметно да се коментира. ––––––––– Сега, ако наистина Кьониг е прав и за теб е важно да бъдеш авторитет в тази тема, то ще се оттегля. Нямам нищо против и за мен е без значение. Ако това ти носи удовлетворение и те прави щастлив, то ще ти предоставя цялото пространство в пясъчника, което да запълваш с цитати на руски, хайку и прозрения за пустота, които взаимно да си лайквате с Реджеп. И последно. Не зададох въпроса по-горе случайно. Преминаването от една теистична религия, каквато е христянството, към нетеистичен възглед, какъвто е будисткия, е нещо твърде радикално. Може би, точно сега и в този живот за първи път установяваш връзка с Дхарма. Затова и имаш затруднения да срещаш и следваш учители. Някога ще пораснеш и това ще се промени, а дотогава писането във форума ще е основната ти практика. Шега. Не го взимай навътре. Успех ти пожелавам.

Подробен отговор на въпроса ти може да получиш, ако се запознаеш с такива текстове като Утаратантрашастра (Гю Лама, Уайли – rgyd bla ma) или Дхармадхарматавибхага (Чьони Намче, Уайли – cho dang chos nyid rnam 'byed) от Майтрея/Асанга, които се отнасят към Третото завъртане на Колелото на Дхарма. Но тук няма условия да ги обсъждаме, понеже са твърде сложни и човек трябва да е изучавал много други неща, преди да стигне до тях. Също така, отговор се съдържа в такива Ваджраяна учения като Хеваджра-тантра и т.н., но тях пък съвсем не можем да коментираме, понеже не практикуваш подобен клас учения. Разбира се, мога да ти кажа накратко, че един Буда разпознава петте скандхи като петте Дхяна–Буди. Ще опитам, макар че се съмнявам да имаш някаква практическа полза от подобна информация. Рупа-скандаха се разпознава като Ваджрасатва (или Акшобя), понеже Ваджрасатва няма очертания и цвят, тъй че е отделен от агрегата на формата. Ратнасамбхава не е привързан към усещането, тъй че е отделен от агрегата на усещането (ведана). Амитаба е свободен от намерение и разграничение, тъй че е отделен от агрегата на възприятието (самджня). Амогасидхи е без мотивация, тъй че е отделен от агрегата на нагласите (санскара). Накрая, Вайрочана е свободен от вкопчване в явленията, тъй че е отделен от скандхата на съзнанието (виджняна). Сам виждаш, че представени по този начин нещата са напълно неразбираеми. Затова и няма истинска полза да коментираме подобна тема. Само ще те поправя, понеже казваш следното: " Не изпитвайки чувства той не трябва да изпитва и състрадание..." Състраданието на един Буда няма нищо общо с емоционалното състрадание, което могат да изпитват същества като мен и теб. И последно, на което можеш да обърнеш специално внимание, понеже горните неща по-скоро ще те объркат, отколкото да ти изяснят нещо. Най-просто е да си го обясниш така. Под "чувстващо същество" в будизма се има предвид същество, което има дуално възприятие и няма директно осъзнаване на пустотата. Архатите, пратйекабудите, бодхисатвите на 1-то и следващите бхуми и будите нямат дуално възприятие и имат директно (а не концептуално) преживяване на пустотата. По тази причина във всички будистки текстове те са наричани арии, а не чувстващи същества. Просто прегледай сутрите и ще откриеш това разграничение навсякъде. ––––––––– Предлагам, обаче, да се върнем към някакви по-практични въпроси. Мога ли да задам един малко по-личен въпрос? Разбира се, не си длъжен да отговаряш, но би било интересно да споделиш. Няколко пъти споменаваш, че години наред си бил христянин. Отказал си се от тази религия, понеже си се разочаровал от някакъв гръцки свещенник, който е бил нещо като твой духовен учител или водач, ако съм те разбрал правилно. Това ли е единствената причина да потърсиш връзка с някаква друга духовна традиция, каквато е будизма? Понеже и аз съм преживявал разочарования от някои учители, но това не е довело до това да изпитам разочарование от Дхарма и Буда. В будизма се казва: "Разчитай на учението, а не на учителя. Разчитай на [истинското] значение, а не на буквалното [на думите]." Нещо подобно би трябвало да е и в христянството, тъй че...

Не забелязвам да е ясна на всички, но поздрави за труда, който си си направил изписвайки този пост. Обаче, повтарям за пореден път, че написаното от теб няма общо с въпроса, който е зададен в точно дефинирано тематично поле – това на логиката, която е свързана с лингвистиката. Инак, съвършено ясно е, че огъня е съставен феномен и възникването му е обусловено от наличието на различни причини и условия. Както писах неколкократно по-горе, то един разговор може да е смислен само, ако участниците в него се придържат към определен дискурс, когато са постигнали консенсус да се придържат към този дискурс. Инак, попадаме в зоната на безплодното надприказване.

Виж, Шунята, аз разбирам какво се случва и затова проявявам търпение. Преди години попаднах на човек, когото не познавах и който беше твърде скромен, за разлика от мен, за да разкрие и сподели какво и при кого е изучавал и практикувал. В началото аз непрекъснато спорех с него, подценявах го и се опитвах да го обиждам, понеже си мислех, че познавам Дхарма. Лека–полека започнах да разбирам, че въпросният човек знае много повече от мен и накрая се почувствах като жабчето от приказката за кладенеца, която разказва Патрул Ринпоче в "Думите на моя съвършен учител". Но това отне няколко години. Не се случи отведнъж. Затова правя този жест за теб конкретно. Понеже съм бил в много подобна ситуация и съм се държал, както се държиш ти. Не мога да зная как ще се развият нещата при теб, но постъпвам така, както считам за уместно. Това, за което може да си сигурен е, че нямам никакви изисквания към теб, както и никакви смущаващи емоции. Просто разговарям с теб и казвам тези неща, които предполагам, че ще са ти полезни. Може и да не са. Не съм Буда и не мога да разчета разнообразните ти нагласи и стремежи, тъй че винаги думите ми да ти бъдат от полза. Уча се как да обяснявам Дхарма, когато разговарям с теб, за което благодаря. Моля, прояви разбиране, каквото се стремя да проявявам и аз. Ако можеш. Наистина да цитираш някакъв нескопосан превод на Сараха на мен точно е крайно несериозно. Тук липсват условията за коментиране на този клас учения – Махамудра и Дзог Чен. Затова и реакцията ми е такава, както и понеже Махамудра е сърцевината на ученията във всяка Кагю–приемственост. А аз от самото начало следвам Кагю, тъй че се отнасям много сериозно към тези неща и не си позволявам да ги обсъждам по форуми. Вярвам, че ще разбереш какво казвам.