scepsis108

Toва е вярно. Има съставни и несъставни дхарми или явления. Примерно, пространството е несъставно и необусловено. Има още няколко подобни, но не е подходящо да ги коментираме сега. Някой друг път, ако е подходящо. Тези три твърдения не са верни и са безмислени от логическа и опитна гледна точка. –––––––––––––– Ще отсъствам 10-на дни от форума. Пожелавам ви смислена дискусия и да не се карате.

Двете истини не могат да се отделят, нали така? Формата е пустота, пустота е форма, формата не различна от пустотата, нито пустотата от формата. Нещо забавно ще ти разкажа и изчезвам. Майка ходи да разглежда останките от прочутия будистки комплекс и университет Наланда. Там има една стена, на която е нарисувана една крава. Според легендата, Дхармакирти, когато бил в Наланда отговарял за кухнята. В някакъв момент свършило млякото и другите монаси започнали да се възмущават. И тогава Дхармакирти нарисувал една крава на стената и я издоил... И майка, като била там, поискала да докосне рисунката на въпросната крава, която се твърди, че е нарисувана от Дхармакирти, но изобщо не обърнала внимание, че пред стената има някакъв ров и паднала в него. Не се е наранила. Има и снимка.

Честит Рожден Ден! Бъди здрав и спорна практика ти пожелавам! Наличието на сетивна способност или орган, посредством който тази способност може да се осъществи, в будистката епистемология, се нарича "главно условие". То, обаче, не е достатъчно за да възникне перцептивен акт. Предходният момент на визуалното съзнание е известен като "непосредствено условие". Освен това, има още две, когато говорим за визуално познание, примерно: "обектно условие" (очертание и цвят) и "причинно условие" (петте елемента или състояния на материята). Примерно, можеш да си затвориш очите и макар да разполагаш със сетивен орган, то да не видиш нищо. Или може да си разсеян и невнимателен, когато пресичаш. Тогава зрителното съзнание няма да е включено и няма да регистрира случващото се около теб. Има пет основни фактора, които трябва да присъстват, за да има възприятие – насоченост, контакт, усещане, разпознаване и осъзнаване. Много дълго ще стане да ги обяснявам тук. Превода на термините не е точен, т.е. трябва да се дадат дефинитивните значения, за да се разбере какво се има предвид, но сега не разполагам с време. В детайли всички тези неща са изследвани в Абидхарма и Прамана, т.е. в ученията на Васубандху, Асанга, Дигнага и Дхармакирти. Изследвани се толкова подробно и дтайлно, че гешетата и кхенпотата ги изучават по 20-на години. Не се шегувам. Мисля, че не разбираш какво казва Шунята, пък и той не се е постарал да обясни. Всички феномени (тиб. chos), казва Гампопа, попадат в две категории – самсара (тиб. khor ba или буквално "кръговрат") и нирвана (тиб. mya ngan las'das pa или буквално "преодоляване на страданието"). Гампопа продължава така: същността на самсара е пустота (тиб. stong pa nyid, т.е. концептуално неизразимата същност на всички явления, която е отвъд крайностите на етернализма и нихилизма, възникването и изчезването, съществуването и несъществуването), формата и на проявление (тиб. rnam pa - буквално "аспект") е заблуда, невежество или погрешно възприятие, а характеристиката и е страдание. Същността на нирвана също е пустота, формата и на проявление е липса на заблуда или погрешно възприятие, а характеристиката и е – отсъствие на страдание. Затова и Нагарджуна казва, че от гледна точка на крайната истина, то няма никаква разлика между самсара и нирвана, но на относително ниво това разграничение е очевидно. Затова и между мен, теб и останалите чувстващи същества, които имат самсарично (дуално) възприятие и Буда, има разлика. Не в природата, а в наличието или отсъствието на разпознаването и. ПП: Има и много други неща като това, че в динамичен план има неконцептуален и концептуален момент (разпознаване, което има отношение към аперцепцията) в процеса на възприятие. И т.н.

Кое се движи? Вятъра или ума? Благодаря за разговора. Има твърде интересни неща. които мога да науча от теб, ако започнем да общуваме нормално. Което е съвсем просто и не изисква кой знае какви усилия. Няма ум в ума, т.е. когато го потърсиш не можеш да го откриеш. Понеже няма очертания, цвят или местоположение. И, все пак, всички феномени, вътре и вън, са проекции на ума, който е неуловим и отвъд всякакви дефиниции. В Шангпа Кагю казват така – много е просто, за да бъде разбрано, много е близко, за да бъде видяно. Осъзнаването е в дланта на ръката ни, както казват всички будистки учители, макар да е трудно да го видим.

Клончето пада ли в гората, ако никой не го наблюдава? Дзен–коан, но ще споделя едно лично преживяване, което имах днес. Ше прозвучи съвсем невероятно, но наистина се случи. Когато си събирах нещата, които трябваше да изпера в пералнята не открих една синя блуза. Потърсих я навсякъде и я нямаше никъде. Не си фантазирам или въобразявам. Никъде я нямаше – проверих поне три пъти. Съзнанието ми беше съвсем ясно и няма как да съм се заблудил или объркал. И когато програмата на пералнята завърши, то въпросната синя блуза беше там. т.е. в пералната машина... Знам, че звучи идиотски и шантаво, но няма как да го подмина и пренебрегна. Беше твърде очевидно дори за мен.

Не са по ред, т.е. прочети първо второто. Ще препиша предната страница, понеже ми се вижда по-лесно от това да я снимам и поствам: What is the cause of mind? No matter the level of subtlety of view, all Budisdhist schools agree that only a previous moment of mind can cause the present moment of mind. This is fundamental. All phenomena, mental and material, come into existence due to causes and conditions, and the main substantial cause of mind is a previous moment of mind. (...) Buddhism does not posit an ultimate creator as other religions do, but it must nevertheless give some explanation for the creation of phenomena. That explanation is the principle of causality. Both mental and physical phenomena come into existence because they have a preceding continiuum that acts as the cause. This moment of mind is caused by the preceding moment of mind. It is utterly nonphysical in nature. It fact, it is mere experiance. И така нататък... Не знам, приятелю Реджеп. Чел съм и съм изучавал Декарт по два пътя. Декарт в оригиналните му съждения, както и Декарт интерпретиран от Хусерл. Извеждането на битието от екзистенцията никак не ми се връзва с ученията на Буда.

Оценявам чувството ти за хумор. Присетих се за един много добър, според мен, филм за мафията по действителен случай, но не в САЩ, а във Великобритания през 60-те – The Legend с Том Харди в двете главни роли. Изгледах го в самолета и ми хареса. Инак, за Дхарма искаш ли да си поговорим, макар че си се просветлил и вече си отвъд всички пътища, методи и концепции? Малко от книгата, която чета в момента заснех на телефона. Няма как да я постна цялата, но тези страници може да са ти интересни. Написани са от Геше Таши Церинг от Гелуг.

Знаем че си се просветлил, т.е. вече си споделял многократно, че си Буда, макар и никой около теб да не го забелязва. Стига го натяква, че се превръща в пародия. Буда си, просветлен си, освободен си от карма и дуалност. Поклон и респект. Все пак, мисля да следвам ученията на Буда Шакямуни, а не на Буда Реджеп, щото някак твоите ми се виждат плиткоумни. Сори, ако звучи грубо, но нали си Буда – няма да го приемеш лично.

Крайно време е да го направиш. Аз също, понеже ако разбирах щях да съм на постигнал поне първото бодхисатва–бхуми, според сутра Махаяна систематиката. Но поне не изпадам в емоционални завихряния и съм внимателен в отговорите си. Почни с тези простички неща. Бъди търпелив и доброжелателен, понеже това не е извинение: Всички сме глупави и неориентирани. Не съди и оценявай по подобен начин. Това е адски тъпо от будистка гледна точка. Размени себе си с другите. Постави ги пред теб. Породи в потока на ума си поне доброжелателност, ако не ти е естествено да породиш конвенционална бодхичита. Това е пътя, който отваря вратата към Дхарма. Докато си агресивен и нападаш, то няма начин да разбереш дори една буквичка, сричка или звук от тези учения. И съответно, няма как да имаш каквато и да е полза от тях. Казвам ти тези неща съвсем искрено и без преструвки. Не те критикувам и нападам. Обяснявам ти просто и споделям като с човек, който има отношение към Буда–Дхарма.

Радвам се. Надявам се, че вече си я прочел. Добре е, обаче, да си я и купиш и да я подариш на някого. Така не само ще оставиш позитивен отпечатък в ума си, а и ще подпомогнеш издателите, понеже от подобни книги обикновено не се печели нищо. Поне в България. Инак, за центъра и групите не споделяш. Приемам, че става дума за група, която е свързана с Геше Тензинг Намдинг и Ниари Титрул Ринпоче, макар че у нас са идвали и няколко други гелугпински учители. Гладиола не е лъгала, понеже имаше такъв период, но нещата се промениха в позитивна посока. Всичко се променя постоянно, както би следвало да знаеш. Отношенията ти с Кьониг са брутален пример как някой, който разглеждаш като приятел, започваш да оценяваш като враг. Крайно неуравновесено и емоционално реагираш на елементарна, житейска ситуация. Ма, инак, само Нагарджуна и Дзонгкапа цитираш. Сякаш разбираш и следваш думите им. Но не го правиш и дори не се опитваш. Това не е сериозно отношение към Дхарма. За какво ти е Дхарма, ако дори не успяваш да си доброжелателен и възпитан? Виж разликата. Глади наистина веднъж написа горното, но аз не и се обидих и не я припознах като враг, както реагираш ти, когато Кьониг те критикува. Тя имаше причини да го напише като част от ло-джонг практиката ни, но това не е нещо, което му е мястото да обяснявам тук. Ако започнеш някога да практикуваш ло-джонг, ще разбереш сам без да е нужно да ти обяснявам. Виж се само: Квалификациите ти говорят сами за твоите нагласи и емоции. Поне някакъв опит да се спреш няма ли да направиш? Или не ти е по силите? Или считаш, че така е редно да се държиш? Тогава що ми отговаряш? Предупредил си ме бил. Хахахха. И какво от това? Пиша, каквото намирам за нужно и не се съобразявам с предупрежденията ти. Какво ще направиш? Просто не ми чети постовете и ще си спокоен, нали така? Ма, нещо те човърка да ги четеш и да ми отговаряш. Що така?

Ако не бъркам, то става дума за Ганден Чоелинг центъра, в който са преподавали Геше Тензинг Намдинг и Ниари Титрул Ринпоче, които имат центрове в Испания. Центърът е във Враца, но е възможно да има и група в столицата, която да е или да не е свързана с този център. Чак такива подробности не са ми известни, а и не ме интересуват. Надявам се само да не се е случило типичното за нашите балкански ширини разцепление сред учениците на тези учители. Излязла е нова книга, която не съм чел, но ми се вижда полезна, ако се съди по съдържанието, което обхваща широк спектър от теми. Нарича се "Въведение в будизма" и съдържа лекции на Кябдже Кензур Тамдинг Гяцо Ринпоче от Гелугпа. Хахаха. Ма, ти много насериозно си започнал да се взимаш, бе братле. Това пък няма нищо общо с истината. В прекрасни отношения сме с хората от центровете на ДП. Глади активно участва в проекта за построяването на ступата на Плана, както и много други хора, разбира се. Майка редактира списанието им, което издават всяка година. Тази година на публичния курс в института в Делхи имаше осем българи като четирима от тях бяха от центровете на ДП в София и Варна. Човек може да научи много за някого, ако обърне внимание на подобни безпричинни нападки и изпуснати фрази. Понеже, когато не владеем емоциите си сме склонни да проектираме собствените си проблеми, опасения, притеснения и оценки върху другите.

Сещаш ли се кой е Беру Кхйенце Ринпоче? На български има две книги с негови коментари, които преведе Албена (съпругата на Лама Джампа Тхайе) – едната е коментар към учения за Махамудра от 9-я Кармапа, а другата е към текст от Лонгченпа. Първият коментар е бил предаден от 16-я Кармапа, а втория от Дилго Кхйенце Ринпоче. Познавам сина на Беру Кхйенже, който е настоящата инкарнация на Джамгон Конгтрул и съм получавал учения от него, но никога не съм си и представял, че ще срещна бащата, понеже той не пътува и не преподава много. И една вечер едно момче дойде при нас (бяхме в стаята на майка в института) и каза, че Беру Кхйенце бил там и можело да го видим за малко, понеже сутринта щял да пътува. Изстреляхме се като ракети, понеже беше на горния етаж в централната сграда, а нашите помещения са около нея. Беру Кхйенце докосваше главата на всеки и казваше няколко пъти мантрата на Ченрезиг със шесте срички. Разговаряхме малко. Каза, че основната му практика е Ньондро и Махакала. Разбираш ли, колко бях щастлив? Преди много години, когато още бях студент си купих тази кника за Махамудра от 9-я Кармапа, прочетох я, нищо не разбрах, но ми се видя много смислена. И никога дори не съм си представял, че ще се срещна с автора на коментарите. Toва, което ще постна ще остави отпечатк в алая на всеки, който го чуе. Някога и някъде ще узрее като резултат:

Кьониг, ще споделя нещо лично, понеже вече за мен разликата между лично и не–лично се разми и разтвори. Разбирам какво казваш, понеже имам брат, който е по-малък от мен и когото много обичам. Но той просто няма никаква връзка с ученията, с Дхарма. Няма никакъв интерес, понеже му липсва подобен тип заслуга или отпечатък, който да създаде връзка с Дхарма, макар че чрез мен или майка ни, би могъл да получи всичко наготово, без никакво усилие. И преди ми беше мъчно, опитвах се да направя нещо, но сега го приех и разбрах.

Ми, моля те, не пиши такива неща. Всяко същество има Буда–природа, която е еквивалентна на тази на всеки Буда. .

Това е детинска, невъздържана и крайно емоционална реакция. Кьониг беше твой приятел, който лайкваше всеки твой пост. Не ми се вижда правилно да пишеш подобни неща сега. Някак си е грубо и грозно. Аз, примерно, съм приятел на Рамус, който всички считате за откачалка и не харесвате. Възгледите ни са съвсем различни по повечето теми. Спорими дори се поскарваме понякога. Въпреки това, никога не бих написал някаква лоша дума за него и не бих се опитал да го уязвя, нараня или вбеся. Шунята, тези неща са важни. Как да ти ги обясня, ако не ги усещаш сам? Не знам как...

Групата във Враца. В час съм с нещата, които се случват в България по отношение на Дхарма. Няма да коментирам тази група и учителите, които преподават там понякога, но ще си позволя да ти препоръчам за четене една много добра серия от книги на един геше от Гелуг, която препоръчват нашите кхенпота. В момента чета една от тях, купили сме си всичките, но не ги четем по ред, понеже са като допълнителни четива. Чета тази: Изобщо нямаш понятие в какъв филм може да попаднеш. За да не се случи, то изучавай историята на Гелуг през последните две века и обърни внимание на ролята на Пабонка Ринпоче, както и на това защо настоящият Далай Лама забрани практиката с един светски защитник на Дхарма... Нещата в Гелуг, както и в другите тибетски школи, са твърде комплицирани и не е подходящо да ги обсъждаме тук. Но обърни внимание. Споделям от опит, понеже си общувам с тибетци от доста години, а и съм изучавал историята на Тибет много внимателно.

Да споделя впечатление или мнение. Така, както мнозинството от българите се самоопределят като православни христяни, без изобщо да познават православието, така и мнозинството тибетци се считат за будисти по дефолт, макар че познават съвсем повърхностно Дхарма или никак. Тъжно или смешно е, зависи от гледна точка. Инак, автентичните будистки учители, т.е. ринпочетата и ламите, правят всичко, което зависи от тях, за да съхранят традицията. Но кой е насреща? Единици са тези, които имат някакво отношение и мотивация. Да... Питаме един тибетец от къде съм и като му казах, че съм от България, ми каза, че обичал да гледа футбол и бил чувал за нас. Мислеше, че сме спечелили Световно първенство, но му казах, че сме играли на полуфинал и малко се обърка. Ххаха. И между другото, вметна, че братовчед му бил лама в Сиким. Ххахах. Но кафето в заведението му беше добро, а в Делхи е трудно да се открие място, където да се прави истински свестно кафе... ОК. Благодаря за разговора и прегледайте страниците, които постнах по-горе. Това са много ценни и дълбоки инструкции от книгата "The Mind of Mahamudra. Advice from Kagyu Masters" в превод на Петер Алан Робъртс. Рядка книга, която ми подариха и се радвам, че мога да споделя малко от нея тук.

Но пък имаше едно много умно, добро и мило куче, което снимах:

Сори, че излизат така, но ги прехвърлям от телефона. Има още малко: Благодаря. То е за малко... Бяхме в тибетския квартал в Делхи. Ядохме Момо и разни люти супи. Но като цяло мнението ми се потвърди – повечето тибетци от диаспората нямат никакъв интерес към Дхарма.

Демек, шамата и випасана... Чудя се как да подходя, понеже си толкова отдалечен от автентичната приемственост, учение и практика, че просто ми става мъчно малко, но едновременно с това имаш сериозно отношение към Дхарма, което се среща рядко и заслужава искрено уважение. Няколко странички ще ти постна. Преведи си ги, прочети ги, обмисли ги. Мисля си, че ще ти бъдат от полза. Думите са на Шанг Тсондрю Драгпа Ринпоче (1122-1193 г), който е един от първите Кагю–учители, преподавали Махамудра след Гампопа.

И аз имах подобни идеи преди време, но се разочаровах напълно, както и ти. Как да стане? Затова и избрах най-простото решение, което е да не се опитвам да правя нищо в БГ, понеже тук просто няма как да се случи нищо. Няма карма. Отсъства заслуга. Ето защо хората в БГ само се оплакват, но никога не се заемат да разрешат проблемите си.

Не е съвсем така, обаче. Лама Джампа Тхайе беше безкрайно търпелив и идваше в БГ в течение на много години. Търпението му към неадекватността на учениците му, които в мнозинството си не практикуваха сериозно беше феноменално. Но накрая, след като се изпокараха за пореден път кой да е лидер на групичката им, понеже има най-много заслуги в материален или духовен план, то и Лама Джампа вдигна ръце. Имаше и възможност основния център на Норбу Ринпоче за Източна Европа да е в БГ, а не в Румъния. Но тази възможност беше пропиляна от тукашните му последователи, които се изпокараха и разделиха. И т.н. Не искам да пиша тези неща тук и дори не искам да се сещам за тях, понеже са напълно демотивиращи, както ги нарича Шунята.

Да. Затова и не е подходящо да се споделят подобни неща. Понеже всеки, който ги прочете ще реши, че ги разбира. Това е едно от нещата, които са ме предупреждавали да не правя, т.е. да не споделям такива неща с всеки. Но аз понякога го правя, понеже ми се вижда, че ще е полезно и вдъхновяващо за някого. Гениален коментар... Мен очите ми се пълнят със сълзи, когато чета нещо като песента на Гендюн Ринпоче или на Миларепа, или на друг като тях. Ти просто анализираш като на изпит. Откриваш ли разликата в отношението, приятелю Реджеп? Когато я откриеш, то ще си стъпил на пътя, който е изминал Буда.

Дидка, една близка приятелка преведе това, преди 10-на години, а майка го редактира. Звучи така: ЩАСТИЕТО – спонтанно изразено учение от Гендюн Ринпоче: Щастието не може да бъде открито с помощта на голямо усилие и воля, а е вече тук, точно сега, в отпускането и освобождаването. Не се напрягай, няма нищо за правене. Каквото и да възниквав ума, то е без никакво значение, защото не е реално. Не се привързвай към него. Не оценявай. Позволи на играта да се случва сама – нещата възникват и изчезват от само себе си. Не променяй нищо. Само това, че търсим щастие, ни пречи да го видим. То е като дъгата, след която тичаш, но не можеш да уловиш. Въпреки, че не съществува, то винаги е присъствало и е до теб във всеки миг. Не вярвай в реалността на добрите и лошите преживявания – те са като дъги в небето. В стремежа си си да уловиш неуловимото, напразно се мориш. В мига, в който пуснеш всичко и престанеш да се вкопчваш, има пространство – открито, очароващо и безметежно. Тъй че довери му се. Всичко вече е твое. Не търси повече. Не ходи в джунглата да търсиш слона, който вече си седи спокойно в къщи. Няма нужда да правиш нещо, няма нужда да насилваш нещо, няма нужда да искаш нещо... всичко се случва само. –––––––––––––––––– Това е прекрасно и директно Махамудра–учение, което, обаче , звучи толкова елементарно, че е невъзможно да се схване истински от всички ни. Ако можеше, то щяхме да сме като Гендюн Ринпоче.

Така ли звучи? Но нали ти казах, че Или очакваш да те лъжа, понеже това ще ти донесе вътрешен комфорт? Няма да ти донесе нищо подобно, дори за кратко. Затова и не аз съм този, който ще те успокои или ще ти каже, че всичко е ОК и наред, че следваш път, който ще те изведе от самсара и ще те докара до състоянието на Буда. Ако те заблуждавам по такъв начин, то ще наруша обещанието на бодхисатва, което съм дал. Затова и няма да те лъжа, за да ти се харесам или да ме харесаш. Съжалявам, но просто няма да го направя. Всички чувстващи същества имат Буда–природа. Без изключение, понеже всички имат съзнание. Не осъзнатост, а съзнание или способност да възприемат, осъзнават и реагират. В този контекст, растенията напр. реагират, но не осъзнават. Това е дълга тема...