scepsis108

Mи, не съм съвсем съгласен, понеже щом ти или поне още един или двама разбират какво пиша, то значи има смисъл. Когато ти или друг цитира Нагарджуна, то колко наистина разбират за какво става дума? Пиша каквото ми се види подходящо в определен момент. То може да бъде схванато само от един, двама или от никого. Не мога да знам... Между другото, днес е деня, в който се празнува просветлението на Миларепа. Миларепа е наистина уникален пример за силата на ученията, ако се получат от автентичен учител и се следват искрено. Историята му е известна... Един наш учител разказваше, че като я четял като дете плачел, когато четял за изпитанията и трудностите, през които минавал Миларепа, а по-късно, т.е. като по-голям се смеел и забавлявал искрено на премеждията му. Ще припомня накратко. Мила Шераб Дордже е бил едно обикновено, необразовано тибетско селянче. Изгубва баща си, когато е бил малко дете. Имуществото на семейството минава под попечителството на чичо му и леля му, които обричат майка му, него и сестра му на мизерия. Когато пораства майка му го изпраща да учи черна магия, за да отмъсти за стореното, което той прави. В даден момент Мила осъзнава значението на карма и започва да търси учител. Среща Марпа, който го подлага на много тежки изпитания преди изобщо да започне да му преподава. По това време Мила е към 40-те. Следващите 40 години прекарва в медитация из различни пещери в Тибет и постига пълна духовна реализация. Има много учени, между които двама са като Слънцето и Луната – Ренгчунгпа и Гампопа. Мила дал много учения под формата на песни (доха), подобно на индийските махасидхи. В една от тях насърчава себе си със следните думи: "Е МА ХО, Марпа, въплъщение на самия Буда Ваджрадхара, познал крайната истина, благослови този просяк да постигне целта си да практикува в усамотение. Мила, горделивецо, нека тази песен ти напомни и помогне. Празни са гледките на любимата долина, която искаш да видиш. Те не могат да те развълнуват. Не се отдавай на блуждаещите мисли, а позволи на ума да се успокои. Ако се поддаде ще те овладеят отрицателни мисли. Не се разсейвай, не се разсейвай, а бъди внимателен. Ако не си внимателен, практиката ти ще иде на вятъра. Не тръгвай, не тръгвай, остани, където си. Тръгнеш ли ще се препънеш. Не търси удоволствия, а се овладей. Търсенето на удоволствия не върши работа. Не спи, не спи, а медитирай. Ако спиш петте емоционални отрови ще те завладеят." И добавя: "След като се порицах така, медитирах, без да разграничавам деня от нощта. Качеството на практиката ми се подобри и така изминаха още три години." Коментарът е излишен...

Едва ли... На някои места се практикува все още, но вече не е много разпространено. Няма кой знае какво значение какво ще се случи с тялото след смъртта. Ако го погребат в земята, то ще го изядат червеите, в морето – рибите, а на открито – лешоядите. Каква е разликата? Ирония ли някаква? Ми, тогава цялата история за живота на принц Гаутама Сидхартха е един мит или легенда. В нея няма нищо, което да звучи достоверно от гледна точка на обичайното възприятие и това, което обичайно се наблюдава да се случва около нас. В историята за живота на Будата има далеч по-фантастично звучащи неща от тези, които са описани в намтарите на тибетските учители. Да не започвам да изброявам...

Потвърждавам. Майка е завършила английска филология и цял живот е превеждала и преподавала, но никак не и се отдава да чете свободно Шекспир (има събраните му съчинения) без речник.

Точно така се случва. Много елементарен капан, в който попада почти всеки... Има истории, които илюстрират това. Напр., когато Гампопа, който по това време бил изучен геше от школата Кадампа и много сериозен практик (казва се, че можел да остава в шамата в течение на две седмици без да помръдне), най-накрая открил къде пребивава Миларепа, от когото искал да получи учения, то първо попаднал на една ученичка на Миларепа, която му казал: "Учителят ме изпрати да те посрещна. Каза, че ти си неговия духовен син, който е очаквал да го посети и на когото ще даде всичките си учения." Гампопа, макар да е бил на светлинни години в практиката си от нас (счита се, че това е Бодхисатвата, който е помолил Буда Шакямуни да предаде Самадхираджа–сутра), се почувствал особено специален и изключителен. Миларепа видял това и в течение на седем дни отказвал да се срещне с него и го пренебрегвал напълно. Гордостта на Гампопа угаснала и той придобил нагласата на гъба, както я нарича един приятел, т.е. нагласата, при която ученикът може да попива ученията така, както една гъба може да попива вода...

Kакво означава МаДаРа? От личен опит да ти кажа, че знаенето на български изобщо не ти помага при изучаването на класически санскрит. Не ти и пречи. Разбира се, санскрит спада към източната група на индоиранските езици, които са подгрупа на индоевропейското езиково семейство. Последното включва английски, испански, френски, немски, португалски, руски и изобщо балто–славянските езици, албански и т.н. Известно е и сходството между латински, гръцки, санскрит и персийски, което предполага наличитео на някакъв индоевропейски праезик. Но да се твърди, че е българския не е сериозно. На същото основание може да се твърди, че прототипът е галски, дако–тракийски, фригийски, микенски, тохарски или който и да е от съвременните европейски езици. ____________ Изобщо, подобни фантазии като тези, които представяш ми припомниха за небезизвестния разобличител Захария Сичин, който е нещо като икона за почитателите на конспиративните теории за анунаките. В книгите си Сичин добавя цели пасажи в текстовете преведени от шумерски, които изобщо не съществуват в оригиналните текстове, както може да се установи, когато се потърси он-лайн в нета. Просто човекът (вече не е между живите) си е измислял. Мистификатор или по-точно някой на когото е диктувано какво да пише. Подвел е много хора. Разбира се, те са имали нагласата да бъдат подведени...

Всъщност това е превод на Уит. Аз бих превел "пряко веведение", а не "въвеждане". Но думите трябва да се четат в контекста, а не извън него... Един квалифициран учител има способността да предава информацията така, че да бъде разбрана като се съобразява с капацитета, нагласите и т.н. на своите ученици... Така е на теория. На практика разминаванията и погрешните интерпретации са често срещани. Но това е положението. Не само съвършените учители са рядкост, но и качествените ученици са рядкост. Хората обикновено се фокусират върху това какви трябва да са качествата на учителите и пропускат да изследват темата за качествата на учениците. Някак си по дефолт приемат, че са надарени изначално с качества като дисциплина, усърдие, щедрост, съчувствие, интелект и подобни. И едва след години започват да разбират, че това не е така.

Репликата ми беше към Рам, който не е прочел книгата, а коментира някакъв откъс от нея, който е преведен от мен и постнат от теб. Няма лошо да се чете, разбира се. Примерно, Гампопа е казвал, че прочитането на неговата основна творба ("Скъпоценният орнамент на освобождението") е равносилно на това човек да се срещне с него и да получи учение. Но има малка подробност. Човек трябва да гледа на Гампопа като на Буда, на думите му като на думи на Буда и да е установил връзка с неговата традиция (Дагпо Кагю). Също така е желателно да е получил и лунг (предаване чрез чуване на тибетския текст) и коментари от квалифициран учител. При нас книгата се изучава в течение на три години, макар че човек може да я прочете за три дена... Относно Норбу Ринпоче. Вярвам на оценката за него на учителите, които познавам лично. И освен това такива като него са малко и имената им са известни сред хората, с които общувам. Все едно да си меломан и да знаеш, че определен пианист е виртуоз и т.н., но да не си го слушал на живо. Но си чувал записи, говорил си с хора, които са били на концертите му, с негови колеги или ученици и си наясно, че е изключителен изпълнител. Това отговаря ли на въпроса ти? Не четеш внимателно, а си измисляш. Виж какво казва Норбу Ринпоче в цитираното от теб: "Вторият от трите завета на Гараб Дордже е, че след получаване на прякото въвеждане...". Това се нарича ригпа–сел уанг и не се случва просто така, когато си поискаш, а се дава от учител, когато условията са подходящи, когато си готов, когато между вас има истинска връзка и т.н. Макар че Норбу Ринпоче го дава много свободно и на съвсем начинаещи, но с незначителен успех, според мен, ако съдя по това, което съм виждал. Но това е негово решение и аз не мога да давам оценка, нито да съм съвсем наясно защо го прави.

С Намкай Норбу Ринпоче трябва да се общува директно, а не с четене. Нямам истинска връзка с този учител, но нямам съмнение, че е един от най-уникалните в нашето време и измерение на осъзнаване. Норбу Ринпоче е напълно реализиран учител. Няма никаква разлика между това да установите контакт с него и това да установите контакт с Буда. Но при едно условие, което е да го виждате като Буда. Ако имате съмнение, то нещата няма да работят, понеже това е връзка на ниво Вадажраяна, а не Сутраяна. Принципно не може да искате да получите връзка и разбиране за тези неща без Ваджраяна–учител. И аз на теб. Дори идеята да враждувам с някого ми се вижда съвсем безумна. Какво има да делим, че да враждуваме?

И аз те лайквам за реакцията ти, че не се подведе да ми отговориш. Сериозно ли задаваш въпроса или просто така? Ако питаш сериозно, то отговорът е, че всяко едно чувстващо същество има Буда–природа като потенциал, както знаеш. Изказано класически в традицията на Кагюпа, то може да се опише така: Източникът на изначалната мъдрост се нарича "базова (основна) изначална мъдрост" (тиб. kun gzhi ye shes (произнася се кюн ши йеше), санскр. alaya-jnana/алая джняна), а източникът на всички модуси на съзнанието е съзнанието–основа (тиб. кun gzhi rnam shes/кюн ши нам ше, санскр. alaya-vijnana/алая виджняна). Недуалността на двете се нарича обичайно или обикновено съзнание (тиб. tha mal gyi shes pa/та мел ги шепа, санскр. prakrita-jnana/пракрита джняна). Имено това обичайно съзнание е пробудената осъзнатост, която присъства у всяко същество и затова се нарича "пробуден потенциал". Терминът "обичйно/обикновенно съзнание" обозначава естествено присъщото състояние, което има два неделими аспекта – вродена осъзнатост или изначална мъдрост (tib. ye shes/йеше, санскр. jnana/джняна) и обектно ориентирания опит на съзнанието (тиб. nam shes/нам ше, санскр. vijnana/виджняна). В този смисъл съзнанието-основа (алая–виджняна) е източник на всички обектно–ориентирани или дуални модуси на съзнанието. Когато природата на това обичайно съзнание бъде позната, то се разпознава като изначална мъдрост (тиб. rang rig pa'i ye shes/ранг ригпа йеше) или самоосъзнаване. Неразпознато, то се преживява като неосъзнаване. Схвана ли идеята? И да не си, не е важно всъщност, понеже няма нищо за придобиване/постигане и нищо за изгубване. Чувствай се поздравен със следното и релакс. Животът не започва и не свършва с интернет форумите: https://www.youtube.com/watch?v=BmZMTSpyPJ4&list=PLbme5ervHFrQKtP1tXlkF4WI_nG0ZBxyz

А, путьото, пак пише и споделя неговите си реактивни състояния. Скучновато, ма толкова си може може путьо, който е голям мъжага във вирта. Слага всеки на мястото му със своя виртуален винкел увит във вестник. Вероятно му е малък и не функционира редовно, та затова го насърчава виртуално да раздава справедливост на ляво и на дясно. Изисква респект, но как да го получи, когато е просто едно бъгаво и необразовано комплексарче на средна възраст. Не визирам никой от колегите в темата, а си пиша по принцип. Вярвам, че никой няма да се разпознае в гореописания образ. Без коментар. Само да ти кажа, че при нас практикуваме Гуру–йога, която е предадена от Гампопа, бре. Не че си чувал, че има такава, но има и всеки Кагю–лама може да ти даде абхишека, лунг и три за нея... Стига да поискаш. Тъй че да ме приканваш да си спомням за Гампопа... Ххахахха. Яко. Няма по-забавно нещо, което да са ме съветвали напоследък.

Как да откликне, когато просто повтаря чужди фрази като папагал, както и другите колеги, които се лайкват взаимно и подкрепят като слепци, които търсят пътя. Сега са си избрали Нагарджуна и Буда за водачи и считат, че като ги цитират придобиват съпричастност към тяхното осъзнаване. Напълно фантазно е, понеже нямат контрол дори над най-повърхностните си емоционални реакции, а са като Йо-йо, т.е. нагоре–надолу, според моментното си състояние. Значи, бих могъл да отговарям като колегата Кьониг, но не знам дали модераторите биха били толкова толерантни към мен, както са към него. Щот просто не ми е присъщо да се държа като необразован смотаняк, но мога да го правя, ако е необходимо. И то по-добре от него. Нужно ли е да доказвам, че един путьо с комплекси е путьо с комплекси? Не визирам никого конкретно, а пиша по принцип.

На Вендета ли? Това си е твоя идея. Няма никаква група от твои противници, която да се събира тук, за да те оплюва. Кому е нужно? Инак, нямам намерение да пиша тук за Дхарма, но видях, че си се заял с колегата–модератор, който е много свестен тип. Щеше да се съгласиш с мен, ако го познаваше. Но щом му имаш зъб и искаш да си му го изкараш, то давай. Приятно занимание, щом това ти носи наслада, удовлетворение или нещо подобно.

Някои колеги, имат нужда да се правят на мъжкари пред някого. Като не им мине номера пред един, пробват пред друг авторитет, който считат, че трябва да сринат. В случая си ти, понеже си модератор. Няма лошо човек да се "бори със системата", но трябва да я разпознае правилно, а не да кълве всичко, което му попадне пред погледа като някое новоизлюпено пиле.

Да, макар че НЛП е само върха на айсберга. Някои холивудски продукции са пример за това как определени представи се впечатват в колективното съзнание предварително и после, когато събитието се случи, то се приема като нещо естествено и саморазбиращо се. "Това вече сме го виждали – показваха го по телевизията/имаше филм за това." Просто давам прост пример.

Teхнологията е разработена много отдавна и вече е усъвършенствана до степен, която надхвърля въображението. Но основното е, че определени "новини" се пускат в подходящ момент, т.е. важен е тайминга. Ако тайминга бъде улучен, то импритинга (впечатването) на определени образи, представи, поведенчески модели и т.н., се случва естествено в масовото съзнание и без съпротива от страна на реципиентите. Те не само го приемат за неопровержима истина, но и реагират по предвидим или очакван начин. Пример, който е разбираем за всеки са новините, които се съобщават по мейнстрийм медиите. Тези новини не представят реални събития, а това, което техните поръчители и създатели, искат да приемем за реално случващи се събития... Но нещата не са безнадежни, понеже има интернет, а да се контролира този информационен поток е практически невъзможно, поне засега.

Никой атентат в миналото не е ставал без прякото или косвеното участие на специалните служби. Няма такъв филм. Организирането на атентат изисква много сериозни средства, логистика, стратегическо планиране, тактическа подготовка и всякакви подобни, които не са по силите на някаква група от неквалифицирани ентусиасти, колкото и да са фанатизирани. Все едно с теб двамата да решим да организираме атентат... Да допълня... Пример е проекта "Манхатън", макар че това е правителствен проект. Но принципите са подобни. Счита се, че в него са участвали към 130 хил, ако не и повече човека, от най–различни професионални сфери. Само тези, които са били на върха са възприемали общата картина и са знаели какво се случва наистина. Останалите или са били в неведение, или са имали съвсем мъглява представа.

Опростявам ги, наистина. Просто исках да заостря вниманието на участниците към един аспект на проблема, който често се пропуска, макар че е съвсем очевиден. Разбира се, не само ВПК, а и банките (особено тези, които участват във Fed), петролните компании, много от образователните и религиозните институции, са участници в играта. Спор няма. Възможно е думите ми да възмутят някого, но за мен цялата история започва да прилича на схемата, която описва Ноам Чомски (не е първия – той просто я обясни по популярен начин): "проблем-реакция-решение“. Демек, изкуствено се провокира проблем, който поражда реакция. Реакцията се изразява в това, че в населението се поражда нагласа да допусне приемането на мерки, които ограничават политическите, икономическите, социалните и изобщо гражданските права. Дори не да допусне, а само да поиска подобно ограничаване. Който следи как се развива темата от самото начало (от началото на бежанската криза, както и атентата в Париж), ще разбере какво имам предвид. Случващото се в Германия е само поредния епизод от сериала.

Да. Това е пълен абсурд.

Забавно ли е? http://www.vesti.bg/sviat/amerika/sasht-prodavat-5000-raketi-na-irak-6048166 Както писах вече в няколко поста, играта е между различните ВПК и техните лобита, а не между правителствата. Разбира се, някои са относително автономни, а други са не просто зависими, а са представители и служители на въпросните ВПК. Очевидно е кои попадат в първата и кои във втората група. Не че това е прецизен анализ. Това е просто за ориентиране в ситуацията.

Само виж какво се казва във в. СЕГА , който цитира откъси от полицейския протокол публикувани от "Билд": "В тайния доклад, до който се е добрал "Билд", се казва, че мнозинството от нарушителите са се намирали в алкохолно и наркотично опиянение. Те са се събрали на площада между гарата и катедралата малко преди настъпването на Новата година и умишлено са хвърляли бутилки и са пускали фойерверки срещу хората и полицията. „Даже появата на полиция и предприетите мерки не са заставили тълпата да прекрати действията си, пише в доклада. Между 150 и 200 полицаи са се опитвали да въдворят ред. Към тях постоянно са се обръщали жени, които са се оплаквали от сексуални посегателства." Естествено възниква въпроса какви точно мерки са предприели органите на реда. Ето какви: "Според сп."Шпигел", което също разполага с протокола, в него полицаите се оплакват, че обстановката е била "хаотична и срамна", както и извън техния контрол. Много от органите на реда са се страхували, че при тяхна намеса може да се стигне дори до жертви и смъртни случаи заради големия брой хора пред катедралата и централната жп гара." Очевидно не са били предприети никакви мерки. Интересно ми е, ако тази тълпа беше атакувала Бундестага, дали полицията щеше да бъде също толкова безучастна и да се самовъзпира, понеже се притеснява, че намесата и би довела до "жертви и смъртни случаи"? Какво възпира органите на реда? Това звучи ли като разумна причина: "В доклада се казва още, че нарушителите на реда са унищожавали документите си с думите, че утре ще получат нови. „Вие трябва да сте дружелюбни с мен. Мен ме е поканила госпожа Меркел“, е цитиран да казва един от чужденците." И накрая прозрението: "Полицията е на мнение, че нарушителите са действали по предварителен план." Без коментар.

Обикновените американци нямат никаква представа какво се случва по света. За тях света е САЩ, а всичко извън САЩ е нещо крайно отдалечено и абстрактно. Има една забавна антиутопична трилогия на американската писателка Сюзан Колинс, която беше екранизирана, озаглавена "Игрите на глада" (2-та част е озглавена "Възпламеняване", а 3-та – "Сойка-присмехулка"). В тази поредица се описва един свят (наречен Панем, т.е. хляб на лат.), който се състои от 12 окръга и една столица (Капитолия). Ако не си го чел или не си гледал филмчетата, няма да ти развалям удоволствието като ти прерасказвам сюжета. Но едно от нещата там е, че тези, които живеят в Капитолия нямат никакво понятие какво се случва в 12-те окръга. Такъв е случая и със средностатистическия американец, който няма никакво понятие от политиката, която води американското правителство. Същото се отнася и за средностатистическия българин. Малко новини от УикиЛийкс – ТУК.

Винаги е полезно да се вслушваме в Кисинджър, който е един от гласовете на НСР. Обикновено прогнозира тъкмо обратното на това, което се случва. Нападението от 11 септември 2001 година е извършено от една ограничена група хора срещу една западна държава, твърди Кисинджър... E, няма подобна наглост.

Отношението към работниците и служителите, не е пряко следствие от бездействието на институциите, а е пряко следствие от отношението на работниците и служителите (към бездействието на институциите). Точно по тази причина, нещата не могат да бъдат променени с намеса "отвън", т.е. от страна на институциите, които обслужват интересите на работодателите. Подобни очаквания са необосновани. Нещата са съвсем прости, според мен. Тези, които имат дори мъничко икономическа и/или политическа власт се опитват да я задържат и разширят. Институциите и медиите са инструментите за осъществяването на тази цел, понеже са зависими от тях. Да се очаква, че те ще се откажат от нея по някакви алтруистични мотиви е наивно. Добре дошли, в света, такъв какъвто е... от хилядолетия.

Mнението ми е, че на този етап кризата е овладяна, което наистина ме обнадеждава. Риад и Техеран са локални хегемони, макар и с изключителна значимост, но не могат да си позволят да действат без одобрението на глобалните играчи. Последните, очевидно, нямат интерес от изостряне на ситуацията точно сега. В САЩ предстоят избори, които ще са от най-интересните, понеже всеки от тримата основни кандидати има своите шансове. Русия, все още, изгражда коалиция от недоволни от проекта за Нов световен ред и се нуждае от време за формулиране на своята стратегия.

Да, благодаря... Силно ме притеснява случващото се и много се надявам да ситуацията да се успокои.