scepsis108

Не всеки, а всеки, който преживява илюзия за присъщо съществуващо себе или неизменен, субстанционален Аз. Което ни отвежда до следващия ти въпрос: Не става дума, че трябва да изкореним, погубим своя Аз и да се обезличим, понеже не можем да изкореним и погубим нещо, което изобщо не е налично или не съществува. Твоята гледна точка съвпада с тази на западната психотерапия и затова ще си позволя да ти обясна разликата като се надявам, че ще прочетеш внимателно написаното и няма да бързаш да ми отговаряш с "примери от живота", сентенции за кайсии и велосипеди и подобни. В Гандавюха-сутра Буда сравнява своето учение с лекарство, практикуващите с пациенти, практиката с лечение, а учителя с лекар. По сходен начин в Западната психотерапия пациентът е воден към разбиране и прозрение на своето ментално състояние. Но съответствието или припокриването в целите (на психотерапията и на Буда–Дхарма) свършва тук. Целта на психотерапията и психоанализата е да доведе различните компоненти на психиката (емоции, памет и т.н.) до хармонизиране, тъй че човек да придобие усещане за личностна или азова цялостност. В контраст, стремежът в будизма е трансцедентирането или минаването отвъд всички концепции за себе или Аз. В това отхвърляне на представата за себе или Аз будизмът е радикален. Будисткото разбиране е, че няма значение какво притежаваме или колко емоционално балансирани бихме могли да бъдем, защото това няма да ни избави от усещането за несигурност и от страданието, което има за източник дуалната концепцията за Аз или усещането за себе. Страданието възниква, защото имаме погрешно разбиране за нашия модус на екзистиране. Централната роля в житейската драма е отредена на един илюзорен актьор или т.нар. Аз. Усещането или представата за Аз е корена на всички емоционални проблеми и когнитивни заблуди. Сега внимавай, понеже това, което ще обясня е нещо, което често не се разбира и предизвиква объркване. Каква представа за себе или Аз се отхвърля в будизма? Отхвърля се представата или концепцията за солиден, неизменен, субстанционален или присъщо съществуващ Аз, който е трансцендентен по отношение на петте психофизически агрегата (скандхите) или (казано по-просто), който е отвъд емпиричното преживяване. Във ведическите школи (даршани) този Аз се нарича Атман и се счита, че съществува като някаква трайна, неизменна, несъставна или необусловена същност отвъд и извън хилетичното (телесното) и психичното. С други думи, за да опростя нещата и да ги направя по разбираеми, то в будизма се отхвърля съществуването на подобна неизменна, субстанционална, необусловена или вечна душа, или трансцендентен агент, казано по-технически. Следователно, не се отрича наличието на емпиричен преживяващ или познаващ, а само на субстанционален такъв. Това е накратко. Съзнавам, че нито е изчерпателно, нито е достатъчно ясно, но толкова мога да обясня в момента. Дано от това несъвършено обяснение има някаква полза за по-нататъшните ни разговори с теб, ако има такива.

Добър въпрос. Аз попадам постоянно в тези осем капана: похвала и укор, загуба и печалба, удоволствие и болка, слава и лоша репутация. Да проверявам дали не падам в тези капани е сърцевината на практиката ми, а всички други неща като вземане на убежище, обета на бодхисатва, отправяне на молитви на стремежа, изучаване на сутри, шамата, рецитиране на мантри и практикуване на садхани с идам, са просто допълнения, които спомагат постигането на основата, която е, че няма присъщо съществуващ Аз сред или извън петте агрегата (скандхи). Потърси. Ще бъдеш изненадан колко добър съвет ще ти дам. Ма, то не е щото съм будист, а понеже имам някакъв жизнен опит, какъвто имаш и ти по отношение на обичайните, самсарични ситуации. Допускам, дори, че имаш повече опит от мен. Но подобен опит не е кой знае колко полезен, ако човек иска да практикува Буда–Дхарма.

Аз затова лайкнах пост на Рамус, в който той изследваше "искането" като най-низша форма на психична проява. Децата "искат" сладолед, играчки, коли, пари, власт, популярност и прочие. Сериозните хора, както ги нарича Рамус, още в началото минават отвъд подобни неща. Понеже, както казва Атиша в свободен превод: "Осем неща правят човека слаб: търсенето на похвала, нежеланието за критика; стремежа към печалба, нежеланието за загуба; желанието на [светско] щастие, нежеланието да се срещнем със страданието; желанието за слава, страха от лоша репутация." Бай Чеци съди по себе си и околните, с които общува, т.е. той не може да си представи, че има и други модуси на стремежа, които минават отвъд изброените по-горе, понеже никога не ги е преживявал и не е срещал хора, които ги изразяват. Целта ти е да запълниш екзистенциалната празнината, която се е открила в теб в течението на живота ти. Но не е това начина. По-скоро трябва да се вгледаш в нея, да я изследваш и да се опиташ да я приемеш, а не да се опитваш да я запълниш с празни умувания, които никой не оценява като мъдри или полезни. Сори, че така ти говоря, но време е да се съвземеш. Не че е много вероятно да имаш куража да го направиш, но може да опиташ поне. Понеже, друга опция просто нямаш.

Не съвсем. Аз обясних с какво значение ползвам думичката "форма". Значението, в което я използваш ти ми е известно, понеже познавам марксистката епистемология. Аз не я критикувам или обсъждам, обаче, понеже тя не ме интересува, а и не попада в рамките на темата. Инак, няма как кой знае колко да се обогатим взаимно, понеже имаме радикално различни интереси, стремежи и цели. Можем да се преструваме, че се обогатяваме, когато разговаряме, но ефектът е много съмнителен. Твърде вероятно. Аз съм минал през това също. Разбирам какво казваш. Какво "Така да трябва", друже? Да си говоря с теб ли? Това някакъв закон за необходимостта ли е? Ми, не може ли просто да имам правото да си избирам събеседниците?

В това няма нищо неправилно. Всъщност, затова Атиша е преподал лам-рим. Понеже мнозинството от нас (аз включително) не сме способни да започнем направо с най-висшите учения. В голямата си част тези сведения са верни. Тибет не е бил някаква утопична страна населена с йоги и пандити, с бодхисатви и буди, а обикновено феодално общество и е имал всички характеристики на такова общество. Просто кармичните условия са били такива, че там различните учения и приемствености са били запазени и практикувани. Но тези, които са постигали реализация са били пренебрежимо малко в сравнение с общата маса. Няколко процента. Те са запазили приемственостите чисти и автентични. Останалото си е просто самсара, както е винаги и навсякъде. И аз. Ти продължаваш да считаш, че съществува само една единствено вярна светогледна парадигма, която е по подразбиране твоята. Но както казва Реджеп "думите нямат себеприрода". Няма как да водим смислен диалог, когато ти даваш обяснения от гл.т. на диалектическия материализъм, а аз от гледна точка на будизма. Това е предварително обречена на провал дискусия. Проблемът е, че темата не е за диалектическия материализъм, законите за изменението и развитието, необходимостта и случайността и прочие, а за обсъждане на Буда–Дхарма, която теб лично изобщо не те интересува. То е като да започнеш да пишеш в тема за медицина за СТО на Айнщайн. Темата не е за това, бе байко. Не схвана ли?

Хайде да проявя разбиране и да се опитам най-любезно да ти обясня, понеже очевидно не разбираш какво казвам. Когато използвам думата "форма", то я употребявам в точно определен контекст, този на будистката теория за познанието (Прамана) и със строго определено значение. Първо обяснявам етимологията. На тибетски е "суг су рунг уа" (на Уайли се транскрибира като gzugs su rung ba). Думичката "суг" е бъдещата форма на "посочвам нещо". Това е нещо, което може да се посочи. Дефиницията на формата е: Когато две частици или форми се срещнат, то те или взаимно се променят, или си повлияват или се разрушават. Съответно се различават два основни класа форми – външни (обект на петте съзнания) и вътрешни (петте сетивни способности). Това съвсем накратко. Това няма нищо общо или има малко общо с твоите писания за диалектическата връзка между форма и съдържание. Просто, аз говоря за череши, а ти за ябълки. И аз казвам, че черешите имат костилки, а ти възразяваш, че нямат, понеже мислиш, че говоря за ябълки. Сега по-ясно ли ти стана? Само той да е... Продължавам да се чудя що трябва някой да пише в тема, която не го интересува всъщност? Щото е "гореща" ли? Сякаш не може да открие теми, които наистина да го интересуват и просто иска да се изкаже.

Ами, добре. Представи я. Тя противоречи на будистката гледна точка и предлагам да спрем да я обсъждаме в тези тема.

Чеци! Формата е явление! Формата се проявява и следователно е явление. Сега, не е възпитано, както вече съм казвал, да досаждаш в тази тема, в която се обсъжда теми от будистката философия, епистемология и практика, без (първо) да си си направил труда да се запознаеш поне с основните понятия и тяхното значение и (второ) не е възпитано да се опитваш да налагаш твоя материалистичен светоглед формиран от книжките по ДИАМАТ, които си прочел на младини. Както писах, понякога ти отговарям от уважение към възрастта ти и защото разбирам, че пишеш тук, понеже се чувстваш самотен и няма с кого да си разговаряш. Но прекаляваш вече. Усмири се малко и си пиши в други теми като политическите, където изказваш далеч по-стойностни мнения. Метафорите могат да бъдат полезни илюстрации към дадена теза, но не могат да заменят отсъствието на логическа аргументация. Дадох ти дефиниция (постоянното е нещо, което не може да функционира, т.е. да бъде причина и съответно да поражда резултат), но ти не я коментираш, а ми описваш някакви природни картини. Приемам, че губиш спора по въпроса за постоянните феномени, понеже не възразяваш нищо по същество. Инак, можем да си пишем до утре сабале едно и също без никакъв ефект. Което е загуба на време и енергия.

Избрах да преведа една кратка инструкция от съкровищницата с инструкции на скъпоценната линия на Пътя и Плода (Лам-дре), т.е. школата Сакя. В тези четири точки е резюмиран цялата Буда–Дхарма (трите яни). Първоизточник на това учение е Манджушри, който го предава на бащата на традицията Сачен Кунга Нийнгпо (1092–1158), по време на шестмесечен ретрит, когато той е бил на единадесет години. Това учение има аналози и в другите школи, които звучат по почти същия начин – четирите дхарми на Гампопа, трите пътя при Дзонгкапа, учения на Лонгченпа и т.н. Предупреждавам, че текстът не може да бъде разбран цялостно и пълноценно без съответните коментари, които могат да се дават в течение на дни и месеци, както и без да се прктикува в съответствие с тях. Представям го тук като нещо, което може да вдъхнови някого да потърси учители, които да му дадат пълните инструкции. Също така, не съм редактирал текста, т.е. превеждах направо тук и съжалявам за всички неточности и грешки в предаването на смисъла, които съм допуснал. –––––––––––––––––––––––––– ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ЧЕТИРИТЕ ПРИВЪРЗАНОСТИ разяснена от Нубпа Ригдзин Драга НАМО ГУРУ! (Поклон пред Учителя!) Както е казал превъзходният високоуважаем Сакяпа [Кунга Ньингпо], тези, които се стремят [да постигнат] висшето блаженство на нирвана, трябва да се освободят от четири привързаности. Четирите привързаности са: привързаността към този живот, привързаността към трите сфери на самсара, привързаността към облагодетелстването на себе си [личното освобождение] и привързаността към феномените и техните характеристики. Противоотровите също са четири: медитацията върху смъртта и непостоянството е противоотровата срещу първата привързаност; обмислянето на недостатъците на самсара е противоотровата срещу втората; пораждането и развиването на бодхичита е противоотровата срещу третата; постигането на това, че всички явления са подобни на съновидения или миражи лишени от присъщо съществуване е противоотровата срещу четвъртата. Посредством такава практика и привикване [с прилагането на противоотровите], ще възникнат четири плода: [твоята практика на] Дхарма ще стане [истинска практика на] Дхарма, ще следваш Дхарма като път, ще отстраниш заблудите по пътя и [накрая] заблудите ще бъдат разпознати като [изначална] мъдрост. В резултат на такова разбиране и привикване ще станеш Буда. Първо, противоотровата срещу привързаността към този живот е медитацията върху смъртта и непостоянството. Това означава да мислиш за това, че моментът, когато ще умреш не е известен. Да обмислиш това, че факторите, които могат да предизвикат смъртта са многобройни. И накрая, да осъзнаеш, че в момента на смъртта всичко [освен Дхарма] е напълно безполезно. Ако това разбиране се породи в теб, то от цялото си сърце ще поискаш да практикуваш Дхарма и от този момент твоята практика ще стане истинска [практика на Дхарма]. Следващото е да обмислиш недостатъците на самсара като противоотрова срещу привързаността към трите сфери на самсара (на желанието, формата и без форма). Ако мислиш – "Привързаността към този живот има такива и такива недостатъци, но не се ли наслаждават Чакравартините, Брахма, Индра и подобните на тях на висше блаженство?" – то това не е така. Всички те също не са се освободили от страданието. Макар че техния живот и благополучие да продължава и да нараства в течение на няколко калпи, то накрая настъпва смъртта и възниква опасността да се родят в адското състояние Авичи. Затова като размишляваш, че всички те не са се свободни от страданието и т.н., то привикни към тази мисъл и така ще превърнеш практиката [на Дхарма] в път. В теб ще се роди мисълтта: "Трите сфери на самсара не са свободни от страдание. Трябва да постигна блаженството на нирвана". С този стремеж пред теб се откриват всички пътища [преподадени от Будата]. Дори да си породил такава мисъл и да си привикнал към нея, то ако не притежаваш бодхичита и си загрижен само за личното си освобождение, то ще постигнеш само състоянието на шравака–архат или пратйекабуда. Пораждането на бодхичита е противоотровата срещу привързността към личното освобождение [стремеж да облагодетелстваш единствено себе си]. Затова мисли следното: "Няма истинска полза в това да освободя единствено себе си от трите сфери, които имат характеристиката на страдание. Това е така, понеже измежду всички чувстващи същества няма нито едно, което да не е било моя майка или баща. Затова, ако е необходимо, то ще се раждам дори в адските състояния в течение на калпи, за да мога да постигна висшето блаженство на нирвана." Когато тази мисъл наистина възникне, то ще отстраниш първата заблуда по пътя – привързаността към това да облагодетелстваш единствено себе си. Накрая, дори да си породил и култивирал такива мисли, то ако те са съпроводени с вкопчване в присъщото съществуване, то няма да постигнеш всезнание [като Буда]. Затова като противоотрова срещу привързаността към [присъщото съществуване] на феномените и признаците (характеристиките), то трябва да разбереш, че всички явления са лишени от същност. Размишлявай, че всички те не са солидни, а са подобни на съновидения, т.е. не съществуват присъщо и независимо. Ако възниква привързаност към присъщото съществуване, то това е [крайния] възглед на етерналистите, а ако възниква привързаност към пустотата, то това е [крайния] възглед на нихилистите. Като смесваш своите съновидения и [външните] проявления, то ще разбереш, че и едните и другите не са реални, но [в същото време] се проявяват. Ако медитираш върху това отново и отново, то ще отстраниш второто заблуждение по пътя – привързаността към феномените и признаците. По този начин, отстранявайки всички заблуждения ще постигнеш съвършено виждане и ще разпознаеш заблудите като [изначална] мъдрост. В резултат ще станеш Буда, който притежава измеренията на формата (двете рупакаи – Нирманакая и Самбхогакая) и мъдростта (Дхармакая и Свабхавикакая), източник на висше блаженство и ще проявиш неизразимите [просветлени] качества и активности. Инструкциите за това как да се освободиш от четирите привързаности е изречено от господаря на йогите Драгпа Гялцен. САРВА МАНГАЛАМ! (Нека е благоприятно!) Да. Умът, съзнанието (на субекта или познаващия) е една от трите основни категории явления. Другите две са – форма (грубо казано материалните обекти, които са предмет на сетивните съзнания) и т.нар. несвързани съставни фактори (ldan min' du byed – на английски го превеждат обикновено като non-associated compositional factors), кoито не са нито материя, нито ум (такава е дефиницията в Прамана). Това са различни понятия и състояния като "време", "посоки", "жизнена сила", "медитативно поглъщане (absorption) с прекратяване или без разграничаване (в сферата без форма)" и т.н. Тъй че умът също е феномен, разбира се, при това обусловен. Може да се допълни и че Реджеп е съставен от форма и ум, т.е. нама–рупа (име и форма). Извън това никакъв субстанционален Реджеп не може да бъде открит. Нито Скепсис, нито Кьониг, нито Шунята... За бай Чеци малко започвам да се съмнявам.

Не чета постовете на Ванко, но понеже си го цитирал, то да уточня как ползвам думата "феномен". В англоезичните преводи от тибетски тази думичка се употребява за да се преведе санскритския термин "дхарма" или "чьо" на тибетски. Както е известно този термин според речника към Абидхармакоша на Васубандху има 10 различни значения и феномен е едно от тях, както в изречението "Всички дхарми са лишени от присъщо съществуване". На български имаме и хубавата думичка "явление", която съответства на английското аppearance. Коренът е от "явяване", т.е. нещо което се явява пред ума, нещо което се възприема или познава от ума. Следователно, в това, което пиша термините "феномен", "явление" и "обект на познание" са синоними.

Това е безмислица, да прощаваш. Ако нещо е неизменно, то не може да се проявява по никакъв начин, понеже да се проявява означава да се променя. Само съставните, обусловени неща, които се променят, могат да се проявяват и да функционират като причини, които пораждат някакъв резултат. Следователно, ако нещо се проявява чрез крайни форми, както се изразяваш, то по необходимост не е вечно и неизменно. Ако пък е такова, то не може да се проявява, т.е. да бъде причина за възникването на каквото и да било. Инак, имаме противоречие в дефиницията. Близко. Точната дефиниция в Прамана е, че обект на познанието е всяко нещо, което може да бъде познато (възприето) от ума. Това, което не може, разбира се, не може да е обект на познание. И обратно, всичко, което може да бъде познато от ума е обект на познание.

Не разбрах. Вазата възниква по силата на причина и условия. Тя е съставен феномен, който се отнася към формата (рупа), понеже има очертания и цвят. Всеки съставен феномен е непостоянен, променя се през цялото време и е лишен от присъщо съществуване. Несъставните феномени също са лишени от присъщо съществуване. Освен това, представата за "ваза" е продукт на твоя ум, който е обучен да възприеме определена сетивна конфигурация като предмет, който нарича или на който поставя етикет "ваза". Извън това, никаква ваза не може да бъде открита.

Ако практикуваш Дхарма, ще остарееш, но ще помъдрееш. Със сигурност. Съдя по майка, както и по други хора, които са се ангажирали искрено.

Практически не е същото и ако твърдиш това, то значи не си обмислил внимателно финия аспект на непостоянството. Столът, вазата, прозорецът и т.н., които са пред теб се променят всеки миг, а не отвреме–навреме, когато имаш нагласата да го забележиш. Да не говорим, че си се променил и ти.

Ако колегата знае каква е дефиницията за вечно и неизменно в Прамана, както и в будизма изобщо, то не би насъръчавал никой да мисли за това. Тя накратко е: Нещо, което не изпълнява функции, т.е. не може да породи резултат.

Не разбираш какво казвам изобщо. В потока на съзнанието една мисъл се сменя с друга постоянно, понеже такава е природата на съзнанието – интенционално. Тъй че не може дадена мисъл да остане " жива изключително дълго време", понеже във всеки следващ момент възниква нова мисъл, макар че настоящия момент на съзнанието да има за непосредствена причина предходния. Но това са два различни момента, които можем да започнем да различаваме само ако практикуваме сериозно шамата и умът ни стане много гъвкав. Изкушавам се да започна да обяснявам основните положения на будистката логика и епистемология (Прамана). Примерно: Що е обект на познанието? Моля, нека всеки, който се чувства подготвен да предложи дефиниция, а после ще кажа каква дефиниция дават Дигнага и Дхармакирти. Не е трудно, т.е. това е сравнително просто питане и отговора се съдържа в самия въпрос.

Трунгпа Ринпоче го е наричал духовен материализъм. Това е най-вече западен феномен. Общувам и с будисти от Азия. Мнозина от тях не практикуват интензивно, но посещават учения и церемонии, правят дарения и се грижат за храмовете, монасите и учителите. Така натрупват заслуга, но стремежите им са свързани най-вече с този живот – успех в бизнеса, здраве, семейно щастие и подобни. Но при западняците е даже още по-зле. От една страна, те рядко дават нещо – материално или друго – когато искат учения. От друга мнозинството искат да се просветлят за няколко месеца или години и ако е възможно някак спонтанно без да влизат в ретрити, да учат, изследват и медитират. Няма как да стане.

Като рисунка върху вода или следа от полета на птица в небето мислите се разтварят от само себе си в момента на възникването им. Не е нужно да взимаме участие или да полагаме усилия за да се случи това, а по-скоро да го преживеем директно.

Няма такава опасност, байко.

Да... Из едно от последните учения на нашия скъпоценен учител14-я Шамар Ринпоче (1952-2014): Everything, everything is impermanent. Nothing is permanent, so you should be aware of it. Therefore you should not be surprised when you see something is, changed. Yeah? Not Permanent. So you should accept it, you should understand, that things are not permanent.

Известни са много случаи на практикуващи в дългогодишни ретрити (нямам предвид традиционните от по три години, а тези, които са живели по пещерите като репите), които на практика не са приемали никаква или само съвсем малко храна. Традиционно се казва, че са били хранени с нектар от дакините. В някои случаи са поглъщали и особени хапове. Последните не могат да бъдат разглеждани като храна в традиционния смисъл. Приемали сме такива, които изчистват каналите и се счита, че удължават живота – те са съвсем миниатюрни и нямат хранителна стойност.

Да, но то е като кукичката и пръстена. Метафората, знаеш, е че кукичката е състраданието на Буда или на учителя, а кукичката е нашето доверие. В настоящия контекст кукичката е претенцията на Реджеп, че е просветлен, а пръстенчето е на този, който му вярва. Взаимозависимост. Карма. Някой разглежда като просветлен Миларепа, Буда или Гуру Ринпоче, а друг – Реджеп. Въпрос на заслуга и връзка.

Пред кого? Мен не ми пречи и дори не ме дразни. Досадно е наистина, понеже го повтаря във всеки втори пост, но ако това го кара да се чувства добре, то защо не. Мани... В момента, в който започнем да изследваме природата на феномените или на съзнанието, то попадаме в сферата на онтологията или метафизиката, разбира се. Понеже, метафизиката изследва нещата, които отиват отвъд физиката, т.е. отвъд измеримите проявления. Това е съвсем просто и ясно за всеки, който има дори повърхностни знания по философия. Суетата е често срещан порок. Аз не съм свободен от него. Но точно този ми пост не виждам защо да е породен от суета. Това, което прочиташ е само реплика от един разговор, който водим с колегата Реджеп от дълго време. Тъй че не познаваш контекста и затова няма как да оцениш какво точно казвам.

Не си. Не само, че не си, но и си крайно повърхностно образован в Дхарма. Даже не повърхностно, а превратно. Обаче, самомнението ти е момументално. Затова си позволявам да ти го кажа в прав текст – щото си такова перде, че думите ми нито ще те наранят, нито ще те засегнат. Нали така? Понеже си се просветлил.

В ученията, които се приписват на Будата (сутрите) и в коментарите, към тях (шастрите) са дадени крайно прецизни, подробни и задълбочени отговори на въпросите, които задаваш. В темата не участват хора, които са компетентни на ниво геше/кхенпо, т.е. които да са преминали през систематично образование в течение на 20–25 г, за да могат да ти отговорят. Следователно, няма смисъл да търсиш отговори на тези въпроси тук. –––––––––––––––– Съвсем сбито ще обясня. В будизма се прави разграничение между вътрешни и външни науки. Учението за това какво е ума или съзнанието, което може да се разглежда, както в контекста на психологията, така и на онтологията (метафизиката) и учението за това как работи, как функционира или познава ума (съзнанието), т.е. епистемологията, се разглежда като вътрешна наука. Логиката, която ни учи как да мислим последователно и съгласувано, както и медицината (в т.ч. и невронауките, които изследват мозъка), се определят като външни науки. Будистките учения поставят акцента върху вътрешните науки, без да пренебрегват външните. Това е така, защото целта на будистката практика е достигането на състоянието на Буда, което е прекратяване на всяка форма на страдание и постигане на всезнание. В своето първо учение, Будата е използвал рамката на Четирите Благородни Истини, за да формулира или представи своето прозрение или състояние по понятен за непросветлените същества начин. Първата Благородна Истина, тази за страданието, се отнася до заболяването – ако не разпознаем, че сме болни, то няма да потърсим лечение, понеже ще си мислим, че сме здрави. Втората Благородна Истина, тази за източника, се отнася до причината за заболяването. Ако не познаваме причината, то няма да можем да изберем правилното лечение. Примерно, ако ни боли стомах, но си слагаме капки за нос, то това ще е напълно безполезно. Третата Благородна Истина, тази за прекратяването, изразява разбирането, че пълното излекуване е възможно. Четвъртата Благородна Истина, тази за пътя, се отнася до подходящата терапия или лечение. ––––––––––––––––– Последно, което е важно да се знае и разбира е, че Будата не е искал нито едно негово твърдение да се приема на доверие. Той е казвал: "Не приемайте думите ми от уважение към мен, а ги проверете сами." По тази причина Дхарма не е подходяща за мързеливи, наплашени или неуверени същества. За такава категория чувстващи същества подобни учения няма да са полезни и смислени.