scepsis108

Няма нищо погрешно, Кьониг, човек да започне да практикува шамата с цел просто да успокои ума си, да засили вниманието си и т.н. Всяко чувстващо същество се стреми към щастие и благополучие. Това, което много същества не разбират е, че щастието е състояние на ума, понеже, както казва първия ми учител, "колите, къщите и парите" не могат да са щастливи. Звучи смешно, но в тази забележка има много дълбоко разбиране, което често се пропуска. Тъй че, ако човек започне да практикува шамата с тази цел, то всичко е ОК. По-нататък, когато, както казваш ти, види ефектитете, то може да продължи по-нататък. Разбира се, има и други варианти като тези описани в намтарите на Наропа, Марпа или Миларепа. Мила напр. се среща с Марпа, когато е развил тотално отричане от всякакви светски интереси. Просто е бил в крайно драматична ситуация – знаеш историята. Буда също започва така да практикува Дхарма след като вижда болен, стар човек и труп. Гампопа в началото е имал семейство, жена и две деца, които изгубва, понеже в областта, където живеели възникнала епидемия и макар че бил лекар не могъл да ги излекува. Изобщо, има всякакви варианти, макар че всички следват един модел, който е представил Буда Шакямуни. Но конкретните условия са различни и пътищата са индивидуални.

Не е съвсем така. От самото начало ми е ясно как ще се развие ситуацията, понеже всичко се е повтаряло толкова много пъти, че вече дори ми е досадно. Освен това, понеже имам някакъв незначителен опит в практикуването на шамата, то си давам сметка колко много условия трябва да са налице, за да може тази практика не просто да се пробва или започне, а и да се продължи да се изпълнява редовно в течение на месеци и години. Много хора считат, че шамата има за цел единствено постигането на състояние, което на английски превеждат като calm abiding или "спокойно пребиваване", но това е просто началото. Това може да се постигне от всеки, ако са налице необходимите условия и следва инструкциите относно положението на тялото и настройването на вниманието. Но в будизма шамата има много по-дълбоко предназначение и цел от простото постигане на ментално равновесие и овладяване на емоциите. Тя е врата към випасана или практиката, която води до осъзнаване на природата на ума и феномените. Въпреки това, много будистки учители като Далай Лама примерно, преподават понякога шамата извън всякакъв будистки контекст и възглед. Преподават я просто като средство или полезен инструмент за постигане на ментална стабилност, засилване на вниманието и подобни. Има и такива програми в някои страни, когато шамата се преподава с терапевтична цел на студенти, мениджъри, затворници, на хора с емоционални проблеми и дори на деца в предучилищна възраст след съответните модификации, разбира се. И тези програми се ръководят най-често не от будистки учители, а от психолози и психотерапевти, които са минали през различни курсове на обучение при будистки учители. Но последните, обикновено, не се ангажират с подобни неща лично. Има и много научни изследвания върху ефектите от практикуването на шамата, които са проведени в такива престижни учебни заведения като Оксфорд, Кеймбридж, Харвард и т.н. Почти навсякъде. Това е само въвеждащо инфо, за да схванеш контекста на следващото, което ще напиша. Написах поста, който съдържаше някои съвсем общи инструкции за шамата, като използвах за повод интереса, който прояви Уит. Но идеята ми беше и все още е, че от този пост могат да се възползват и други хора, в които да се пробуди интерес към тази практика. И то не в смисъл да следват написаното от мен, а по-скоро да потърсят и открият допълнителна информация, и евентуално да пробват да правят тази практика. Представям си го така: някой прочита поста ми и си казва – ОК. Това звучи интересно. Дай да видим какво друго мога да открия по темата. Имали никой, който може да ми покаже това и т.н.... Примерно. Възможни са и всякакви други варианти. Що се отнася до Уит, то не е коректно да коментирам много, затова ще кажа само следното. При нея има сериозна пречка, понеже тя всъщност не иска да практикува шамата, за да има обичайните светски постижения като ментална стабилност и емоционална уравновесеност, както повечето хора, които не се ангажират с Дхарма и се обръщат към тази практика просто като терапия. Уит, търси нещо друго. Осъзнаване, просветление, връзка с Бог, прозрение. Може да се нарече всякак, понеже и тя самата не е наясно какво е точно, но то е нещо твърде префърцунено, според мен. Префърцунена е представата и за това , което търси. В осъзнавенто няма нищо префърцунено, разбира се, нищо изкуствено, нищо неестествено. Но така или иначе, тя търси нещо, което е много повече от "спокойно пребиваване" и което няма как да постигне без да се ангажира с определен духовен път, практика, традиция. Макар че всички тези пътища, практики и традиции да са просто патерици, които трябва да се пуснат, когато му дойде времето. Но са необходими, за да се проходи. Поне в повечето случаи е така, макар да има изключения, но те са толкова редки, колкото са звездите на небето денем. Споделих горното без да съм го обмислял предварително. Дано изяснява някои въпроси, които ми задаваш често.

Но това е тема за будизъм, а не за обсъждането на други традиции. Нямам нищо против това всеки да следва това, към което има афинитет или (казано по друг начин) това, с което е установил връзка. Но не разбирам защо са тези напъни да се смеси всичко в едно непротиворечиво цяло. Христянство, юдаизъм, ислям, будизъм, ведическите учения, Гурджиев и Ошо. Това са различни подходи или пътища, които водят до различни места. Разбира се, може да се твърди, че водят до едно и също, но подобна теза е крайно съмнителна. Но дори и да я допуснем, то не е възможно да следваме едновременно всички тези подходи. Как да стане, според теб, в чисто практичен план? Сутрин правим шамата, според инструкциите дадени от Буда, на обед отправяме молитви към Исус, а вечер се потапяме в мъдростта на суфизма, примерно. Това е не просто несериозно и детинско отношение, а е липса на респект към всяка една от посочените традиции. Резултатът е пълно объркване и отсъствие на някакво, дори минимално, постижение. Тъй, че тъпо или недообмислено е това, което казваш ти, понеже не следваш нито една от традициите, които коментираш и обсъждаш. Имам предвид, че не я следваш истински, не се ангажираш истински. В което няма нищо погрешно – това е твое право. Но след като е така, то защо опитваш да налагаш собствените си интерпретации на хора като мен, които са избрали да се ангажират с определена традиция, която ти не познаваш истински и не практикуваш? Разбираш ли, че това е неуместно и твърде нахално поведение? Понеже знам, че не го разбираш, то ти го обяснявам. Не с цел да те провокирам или обидя, а за да видиш нещата от друг ъгъл или гледна точка.

Вместо да влизаш в безполезни пререкания с мен, то изгледай това от youtube по-горе, понеже го пуснах и за теб. После помисли каква е разликата между това да прочетеш думите на този учител записани някъде, да го изгледаш на видео запис и наистина да се запознаеш с него и да присъстваш на учението, което дава. Така разликата между четене на сутри и живия контакт ще ти стане пределно ясна. Друг въпрос е дали ще си го признаеш, ако не ти изнася.

За да завършим темата по полезен начин, то ето едно кратко въведение в шамата за начинаещи, което дава този учител, който води традицията, която следвам и при когото уча. Не само при него, разбира се, но той е най-важен за мен. Мисля, че ще е полезно да се изгледа – само 15 мин. е и има руски субтитри за незнаещите английски, които трябва да се включат.

Здрасти. Аз опитах да насоча дискусията в друга посока сутринта, когато написах пост, в който обясних каква е разликата между "ум" и "ментално събитие" в контекста на Абидхарма и Прамана. Чисто информативен пост съдържащ полезни дефиниции, етимологически извеждания на термините от тибетски и санскрит и съпоставката им с това как се превеждат на английски и оттам на български. И това беше един много смислен пост, според мен, но на него никой не обърна никакво внимание. Което е показателно, че хората не им се обсъжда Дхарма като такава, а разни други неща. Което е нормално, разбира се.

Това потвърждава моето предположение, че ти допускаш възможността потокът на съзнанието ти да не се прекрати след смъртта на тялото ти, а да оцелее под някаква форма. Но понеже подобна хипотеза ти звучи ненаучно, то привидно я отхвърляш и влизаш в спор с тези, които я поддържат за да провериш валидността на аргументите им. Но отговорът ти е честен, за което благодаря. Съмнително е в това да е смисъла на живота, понеже след теб, мен и всеки друг в крайна сметка няма да остане нищо, освен спомен в съзнанията на тези, с които сме общували. Ако, все пак, сме били хора, които са се изявили в сферата на изкуството, науката или политиката, то може би ще си спомнят за нас малко по-дълго, но и това ще се заличи с времето. Не ли? Някой помни ли кой е проектирал Стоунхендж или храма на Артемида в Ефес? За последния в аналите е съхранено едно име – Скопас от Парос, което не ни говори нищо. Но нали разбираш, че след десет хиляди години, когато изобщо няма да има човешка цивилизация, която да е подобна на сегашната, то няма да има никакво знание по въпроса... Тъй че "смисълът на живота" не може да е в това да оставиш нещо след себе си, понеже всичко е преходно, непостоянно и нетрайно като сапунено мехурче.

Да. Кое те смущава? Може да попаднеш и в сфера без форма, каквито са 4-те арупа състояния. Но направи аналог със съня, в който съзнанието отново проектира тяло, но това тяло не е физическо. Подобно е и преживяването за тяло в бардо след смъртта.

Ти имаше такъв подпис, ако не бъркам, в който се казваше, че "духовността е пристан за неудачници", но се питам какво точно означава това за теб. Т.е. дай някаква дефиниция какво разбираш под "неудачник", за да коментирам. Понеже така не схващам какво твърдиш, когато пляскаш изречения като горното.

Зависи. По начало има различни обяснения относно значението на учителя, но всички започват с това, че се утвърждава необходимостта от външен учител, който трябва да се разглежда или като знаещ приятел, както е в сутра традицията или като отражение на собствената ни Буда–природа, както е във Ваджраяна. Разбира се, хора, които нямат заслугата да срещнат и установят контакт с учител, често са склони да пренебрегват и дори да отричат нуждата от такъв. Това е съвсем елементарна психична реакция на отхвърляне. Дори не е интересно да я коментираме.

Просветлената активност на един Буда е неконцептуална и спонтанна, което означава, че тя е в пълно съответствие с дадената ситуация, но без това да е нещо, което Буда прави планирано или преднамерено. За какво смесване иде реч? Посочих ти кои са 12-те категории текстове в Трипитака, а ти ми цитираш нещо за някакви 12 евангелиета от някакъв познат само на теб текст, който няма общо с будизма. По подобен начин можеш да направиш и паралел с 12-те зодиакални знака и да твърдиш каквото ти хрумне. Това е напълно несериозно. Това сега, примерно, уважаема виртуална приятелко, какво ти говори? Видя, че не си наясно относно 12-те категории сутри, а сега помисли дали имаш някаква яснота относно тези 37 фактора. Чувала ли си преди за тях, чела ли си, някой обяснил ли ти ги е? Ако не, то какво всъщност разбираш, когато четеш сутрата?

Приемам това за отговор. Ти допускаш хипотетичната възможност съзнанието ти да не изчезне напълно след прекратяването на жизнените функции на тялото ти, но понеже нямаш емпиричен опит и нямаш доказателства за това ( От умрял писмо не съм дочакал ), то си предпочиташ да изказваш категорично мнение, че съзнанието възниква и се прекратява в зависимост от това дали физическото тяло е живо или е труп. Обаче, тук не ти вярвам, когато казваш: Ако това никак не те смущава, то не би изписал толкова постове, в които да спориш с хора, които защитават хипотезата, че съзнанието не е епифеномен на мозъка. Въпросът живо те занимава, смущава и плаши на най-дълбоко, екзистенциално ниво. Затова и участваш активно в тази и подобни дискусии.

Моля, за трети и последен път да обърнеш внимание на моя въпрос, който ти зададох по горе. Задавам го пак: Ти си споделял, че си възрастен човек, който отдавна е минал средата на живота си и е изправен пред последното значимо екзистенциално събитие, т.е. смъртта. Всъщност всеки е изправен пред това през цялото време, независимо от възраст, образование, начин на живот, убеждения и прочие, но това е друга тема. Но когато човек достигне определена възраст, то няма как да има илюзии, че това е нещо, което не му предстои. Знаците са очевидни. Затова за мен ще е интересно да науча защо толкова силно утвърждаваш тезата, че съзнанието ти е епифеномен на мозъка и ще се прекрати, когато умреш.

Очаквам да ми отговориш на другия въпрос. Той е много по-важен от това кое какво произвежда, кое какво определя и назовава и подобни. Е, нали ти твърдеше, че в будизма нямало метафизика и цял пост посвети на това, бре. Ай, сега да не те цитирам и излагам.

Точно това се опитвам да обясня, но като дам възможност на питащия да го забележи сам. Принципно, няма никакъв начин да се постигне някакво истинско преживяване на шамата, ако просто се следват техническите инструкции относно позата на тялото, погледа, дишането или настройването на вниманието. Може да има някакъв временен ефект на успокояване, но нищо повече. За да има истинско постигане, трябва да се започне от самото начало, а то е да се изследва ситуацията, в която сме. Това е истинското значение на аналитичната медитация върху 4-те мисли, които обръщат ума към Дхарма или към Пътя. Уит, обаче, изрично каза, че не и се занимава с тези неща и иска просто да засили вниманието си. И аз и описах един от безбройните методи, който тя сама си избра. Но съм съвсем наясно, че без да са налице предпоставките, този метод няма да проработи. Но това е нещо, което трябва да разбере самата тя, понеже ако просто и го кажа, то няма да ми повярва изобщо.

Представата за човека като механизъм или мотор, драги бай Чеци, са безвъзвратно остарели и са били популярни през 17 и 18 в. Днес не са актуални. Но аз имам един съвсем друг въпрос към теб, ако проявиш добрината да ми отговориш искренно. Той е следния: Ти си споделял, че си възрастен човек, който отдавна е минал средата на живота си и е изправен пред последното значимо екзистенциално събитие, т.е. смъртта. Всъщност всеки е изправен пред това през цялото време, независимо от възраст, образование, начин на живот, убеждения и прочие, но това е друга тема. Но когато човек достигне определена възраст, то няма как да има илюзии, че това е нещо, което му предстои. Знаците са очевидни. Затова за мен ще е интересно да науча защо толкова силно утвърждаваш тезата, че съзнанието ти е епифеномен на мозъка и ще се прекрати, когато умреш. Интересно ми е в чисто психологичен план. След като за пореден път се изказа неподготвен в темата за будизъм, то сега настояваш да разговаряш с мен и тук. Не ми е интересно. И това, което най-вече не ми допада е, че си много активен в политическите теми, а в темите от този раздел пишеш просто, за да не остават хората с впечатление, че участваш във форума само за да плюеш Путин и да поддържаш натовската кауза. Подобен тип неща не ми допадат и не ги намирам за почтени. Инак, разбира се, в предния си пост неволно изказа метафизични предположения за съществуването на нещо трето, което не може да се познае от съзнанието, както ти посочих. Какво има да коментирам повече?

Да. Дори се изненадах, че Уит изобщо е започнала да практикува това.

Може би. Нямам идея, понеже подобни метафизични съждения са твърде непрактични за моя вкус. Знаеш, че в Буда–Дхарма има две основни категории, които са име и форма (нама–рупа), отнасящи се до материята и съзнанието. За мен те са напълно достатъчни, но ако твърдиш, че е нужно да бъде въведена и някаква друга трета категория, то аз не възразявам срещу подобна метафизична спекулация, понеже (по твоите думи) тя е "непредставима" за съзнанието. Затова и не виждам смисъл да я обсъждам.

Твърде вероятно е да си прав...

Това, което не ти се отдава да обясниш е как така съзнанието, което не е материално, а е продукт или епифеномен на мозъка, оказва подобно въздействие. "Обратна връзка" е просто нищо необясняващ термин. От една страна, мозъкът или по-общо казано материята поражда съзнието, а от друга страна, съзнанието може да въздейства и да променя материята. Но ако един художник нарисува картина на магаре, то магарето не може да излезе от рамката и да разговаря с художника... Рзбираш ли, че като казваш "възобразяваш си", "внушаваш си" и подобни, то описваш психични процеси, а когато казваш, че мозъкът изпраща "лъжлив сигнал", то описваш физичен процес?

Обясняваш всичко по твърде директен начин, който е трудно да бъде приет от повечето участници. Не казвам, че не трябва да постъпваш така. Напротив, спестяваш ми някои неща, които инак бих се затруднил да измисля как да напиша "тактично", тъй че да не породя негативна реакция. Няколко пъти вече го казвам, но ще го повторя пак. Буда е преподавал на конкретни слушатели, които са имали заслугата да се срещнат с него. Общували са на живо, очи в очи. Просто човек трябва да се опита да представи как сяда срещу Буда и му задава даден въпрос. Примерно (от Махавагга I.6.13 в Пали канона), когато първите пет ученици на Будата, които са практикували в началото (преди да постигне Просветление) заедно с него, го срещат отново и казват: "Чрез святото отшелничество, което следваше, скъпи Гаутама, чрез усърдната си аскеза ти не постигна върховното осъществяване, към което се стремят всички мъдреци, а именно пълното постигане на благородното знание. Как обаче сега, когато живееш в преситеност и излишество, когато си се отказал от търсенето на съвършенство, то твърдиш, че напълно си овладял благородното знание, че си постигнал целта, че си просветлен, че си Буда?" И Буда отговаря, но този отговор е предназначен за тези, които са задали въпроса, които са го познавали от години и за които Будата е бил дал тялото си в един предишен живот, според описаното в Джатаките или категорията текстове, в които Будата е разказвал за предишните си животи. Това, разбира се, е историята за тигрицата и тигърчетата, която е известна и няма нужда да преразказвам. Тъй че... няма смисъл да се повтарям. Обясних как се получават учения в будизма и как се практикуват. Който не му допада такъв подход е свободен да постъпва както намира за добре и най-искрено му пожелавам успех.

Мозъкът може да бъде разглеждан като главно условия за проявата на съзнанието, ако под съзнание разбираме процес на възприятие или познаване, когато имаме физическо тяло. Обектът, който се възприема е обектното условие, а предходния момент на съзнанието е непосредственото условие. Бай Чеци бърка главното условие с непосредственото условие и затова твърди, че съзнанието е епифеномен на невронните процеси в мозъка. И това не е подценяване на разбирането на бай Чеци, понеже е конвенционалната материалистична парадигма, която мнозинството учени поддържат от Просвещението насам. Тъй че бай Чеци не е сам – зад него стои цялата конвенционална наука. Едва в последните десетилетия започнаха опити за преосмисляне и преформулиране на тази хипотеза (понеже това не е дори емпирично установена научна теория), но на този етап всичко се случва затормозяващо бавно. Това е така, понеже преформулирането на тази парадигма, би означавало, че науката е вървяла в погрешна посока през последните два века. Затова и съпротивата срещу подобни "еретични" изследвания е огромна в научните среди. Научните революции, които разрушават дадена парадигма и я заменят с нова, се случват само след съчетаването на определени условия, които засега не присъстват напълно. Темата има и други измерения, които имат отношение към контрола на съзнанието, политиката и други такива неща, но не е мястото да ги коментираме тук. Взаимозависими са определени груби нива на съзнанието и мозъка, разбира се. Плацебо е друг пример в обратна посока – пиеш чиста вода, но мислиш че съдържа лек срещу главоболие и главоболието ти минава. Как така? Значи телесните усещания се оказват зависими от състоянието на съзнанието.

Определя го обективното съществуване на радиоприемника (няма радиоприемник –> няма Радиовълни).

Напълно съм наясно, че не можеш да ги изброиш нито ти, нито, който и да е от пишещите тук, понеже това са неща, които в детайли изучават само кхенпотата. Преподавали са ни ги на нас, но това са неща, които са напълно отвъд будизъм за любопитните. Дванайсетте категории е класификация на видовете сутри, според това как са написани и на какви теми са посветени. Те са: 1) Сутра или проза; 2) Гея или стихове; 3) Гатха или смесени проза и стихове; 4) Викарана или пророчества; 5) Удана или спонтанно дадени обяснения; 6) Нидана или обяснения за връзката между причина и резултат; 7) Авадана или обяснения посредством притчи; 8) Итивртака или текстове, в които Будата разказва за своите ученици и за миналите им животи; 9) Джатака или разкази на Будата за неговите собствени минали животи; 10) Вайпуля или обширни и дълбоки обяснения на доктрината; 11) Абхутадхарма или текстове, които описват чудесата извършени от Будата; 12) Упадеша или систематизиране на доктрината. Това няма да го коментирам, но понеже знам, че не участваш тук просто за да спориш, то само ще ти припомня, което казах още в началото. Без коментар от квалифициран учител при четенето на сутри възниква опасността човек да започне да си фантазира и измисля всякакви неща. Последните постове, които размених с теб и Реджеп показват правотата на това ми твърдение. Въпреки това, не казвам да не четеш сутри, а просто да бъдеш много внимателна, когато се опитваш да ги осмисляш, понеже си неподготвена в будистката традиция и неволно започваш да я смесваш с неща от познатите ти традиции, с които тя няма нищо общо. Така се раждат бисери като горния.

Да, но смисъла не е този, който влагаш. В будизма има всякакви класификации на типовете същества според техния капацитет. Една такава класификация се използва в лам-рим текстовете, когато се казва, че има шест различни семейства или типа. Друга се ползва във Ваджраяна, където практикуващите се съотнасят към някое от петте Буда-семейства. И т.н. Но това не може да отмени необходимостта учението да се получи от жив и автентичен източник, а не просто да се прочете от книга. Съвсем е просто. Будата е бил помолван да даде някакво учение от някого или от група хора, които са се срещали с него. Той го е давал и това е било живо и непосредствено общуване между него и тях. Той не е планирал да преподаде точно определен вид различни учения, които да са подходящи за различни типове същества. Всичко се е случвало съвсем спонтанно. По-късно, будистките пандити започват да класифицират ученията в различни категории текстове като споменатите 12... Всъщност, сега съобразих, че ти изобщо не си наясно кои са тези 12. Или си? Знаеш ли изобщо за какво иде реч или просто си пишеш, щото си набрал инерция от другата тема. ОК. Някой може ли да изброи въпросните 12 типа текстове? Реджеп, примерно. Щото, инак, става твърде смешно да коментирам нещо, за което друг освен мен, не е чувал.