scepsis108

Аз и Кьониг и още няколко, между които е Далай Лама напр. Схващаш ли, че твориш глупости, когато в един пост се позоваваш на Далай Лама, за да докажеш сам на себе си, че той е като теб (сори, но не е и това е ясно за всеки), а в друг пост осмиваш ученията на Гуру Ринпоче, които Далай Лама преподава? Далай Лама, както би следвало да си чувал, има цял цикъл от учения върху Дзог чен. Но ти без никога да си чувал дори една сричка от тази категория учения, които са предавани от Гуру Ринпоче Падмасамбхава и други, се отнасяш подигравателно към тях. Но пък цитираш от Далай Лама, каквото ти се струва, че ще потвърди тезата ти. Вместо да се стремиш ти да станеш като Далай Лама примерно, то искаш да докажеш, че той е като теб. Това не е просто детинско, а напълно неадекватно. Да го беше направил един или два пъти по погрешка, то бих го разбрал. Но ти продължаваш по същия начин от много време насам.

Вече сме говорили за това. Посочих ти, че всеки будистки учител, който има реализация обикновено говори по този начин. Това е не само педагогически подход, но и част от ло-джонг или тренировката на ума в Махаяна. Обаче, едва ли някой е виждал Далай Лама разгневен, нали така? И после, то помисли малко. За каквото ти е изобщо да практикуваш и да се занимаваш с Дхарма, ако в резултат няма да можеш да владееш емоциите си като минимум. Що за практика е това и какъв е смисъла и? Влиянието на емоциите чувствително отслабва още при постигането на стабилна шамата, което ти пожелавам да разбереш от личен опит. Ти може и да не виждаш, но във всички будистки школи, вкл. и в Тхеравада, тя е ясно посочена. Или на това, че във всеки втори пост повтаряш, че Азът ти нямал същност му викаш освобождение? И с какво ти помага това? Не страдаш? Нямаш смущаващи емоции? Имаш хармонични отношения със семейството, приятелите и колегите си? Вместо гняв изпитваш състрадание и добронамереност към всеки ли? Ако всички тези и подобни неща не са налични при теб, то по какво се отличаваш от тези, които клеймиш като етерналисти, нихилисти и подобни? С какво се отличаваш от хората, които нито медитират, нито изучават Дхарма? Не само, че с нищо, а дори и трябва да признаеш, че сред тях има много, които са значително по-алтруистични, щедри, добронамерени и себеовладяни. И съответно, преживяват позитивни и щастливи ментални състояния. Ако е така, то за какво ти служи знанието, че Азът ти няма присъщо съществуване? Не е ли цел на будизма да се освободиш от страданието? Откакто си се заел да го изучаваш самостоятелно, то придвижил ли си се поне малко в тази посока? Не е нужно да ми отговаряш. Отговорите трябва да си дадеш сам на себе си с максимална искреност. Всякакви хора има, т.е. някои могат да си помислят и подобни неща.

Какво да отговарям като въпроса ти съдържа предварителна оценка и отговор, когато казваш: Писах, че този, който има директно или непосредствено осъзнаване на пустотата и илюзорността е или Архат, или Бодхисатва, който е поне на първото бодхисатва–бхуми. Следователно, такова същество е Ария и е свободно от самсара. Дори учители, които наистина имат подобно постижение не го твърдят. Примерно, Далай Лама. Още по-малко начинаещи практикуващи като мен могат да имат подобни претенции. Ако ти считаш, че си постигнал нивото на Архат, то сподели открито. И после пишеш: За кой път да обяснявам, че има разлика между интелектуалното постигане на празнотата на Аз и всичко останало, и автентичното осъзнаване? Наистина ли не виждаш разликата между това просто да приемеш една идея като тази, че Азът няма присъщо съществуване и да имаш пряко познание за това? Ако познанието ти е директно, то като минимум ще си незасегнат от основните смущаващи емоции като гняв, омраза, съперничество, привързаност, алчност, завист и подобни. Освен това, ще си спонтанно доброжелателен към всеки независимо от поведението му и няма да пишеш неща като това, че някой бил " пълна антиреклама на будизма, невежо, подритнато и озлобено същество" И това за човек,с когото сте били приятели и сте споделяли разни лични подробности. Това е грозно и тъжно, но не ми е работа да го коментирам. Тъй че в отговор на въпроса ти. Интелектуалното ми схващане не попада в крайностите на етернализма и нихилизма, понеже съответства на преподаваното в Мадхямака. Разбира се, аз дори не твърдя, че концептуалното ми разбиране е напълно съвършено, понеже то е такова само при великите пандити като Нагарджуна, Чандракирти, Дармакирти, Асанга и прочие. А аз за такъв не се имам. Но като цяло е в съответствие с възгледа. Но това не значи, че имам дълбоко, неизменно и директно преживяване на възгледа, каквото има един Ария. Въпреки това, разбира се, мога да кажа, че съм получавал различни учения, въведения в природата на ума, посвещения, както и че съм ги практикувал според възможностите си. И, разбира се, имам различни "ням" или преживявания. Всъщност, те се случват през цялото време по време на формалната практика и в ежедневието ми. Но понеже съм наясно с разликата между това да имаш "ням" като неконцептуалност или за това, че феномените са илюзорни, и това да имаш цялостно осъзнаване, то не бъркам едното с другото. Хората бъркат, понеже не им е било обяснено, а и когато всъщност още нямат задълбочени преживявания в резултат на медитативната им практика. Когато тя стане по-стабилна и наистина започне да дава ефект, то човек спира да обръща голямо внимание на такива неща.

Aз не съм никакъв на Кьониг, че да го "стягам", както се изразяваш. Той е зрял човек, който носи отговорност за постъпките си. Преди няколко поста изказах мнение, че не одобрявам ничие поведение, което е грубо и цели съзнателно да обижда друг участник. Но всеки сам решава как да постъпи. Освен това, лично аз не мога да преценявам със сигурност каква е мотивацията, която стои зад определени думи. Мога да предполагам, но не и да съм сигурен. Между другото, ти не оставаш назад с оценките и коментарите си за мен или Кьониг, а и за други, които съвсем ясно целят да засегнат опонентите ти. Правиш това във всеки втори пост. Следователно, не върви да призоваваш другите да не го правят спрямо теб. Ако забелязваш, аз по принцип не лайквам нито твои, нито на Кьониг постове, които съдържат обидни квалификации. Това дали ти е направило впечатление? Тъй че не се опитвай да ме въвличаш в някакви разчиствания на сметки по между ви, към които нямам отношение и в които не участвам. Това да виждаш всичко през призмата съюзник–враг е най-лошия тип дуализъм, нали така? –––––– Нека проследим, обаче, какво се случи в темата от сутринта. Първо, Ауми сподели думите на Далай Лама. Ти прибързано изкоментира следното: преди 3 часа, Śūnyatā написа: Не пускай такива работи, че сега ще те нападнат тези ограничените в своите кутийки, псевдорелигиозните умници. Следователно, не само че използва обидна квалификация ("ограничени в своите кутийки, псевдорелигиозни умници"), но и се опита да въвлечеш нов участник в твоята малка вендета срещу Кьониг и мен. На което Кьониг реагира със следното: Това с "провалените будисти" наистина не звучи добре, но е съвсем нормална реакция предвид казаното преди това от теб. Ауми, която познавам доста добре и с която общувам виртуално и извън форума, не прие ролята да се включи като твой съюзник, а го каза съвсем ясно: Ти и лайкна поста, което предполага да си разбрал какво казва. Обаче, явно не си, понеже отново се включи в същия нападателен стил. Тъй че... И между другото, не схващам що все намесваш Гуру Ринпоче Падмасамбхава? Някаква лична неприязън ли таиш към него? Не мога да те разбера нещо.

Може би, да допълня още малко. Далай Лама като будистки учител разглежда нещата през призмата на ученията, които е преподал Будата. Будата е преподавал, че всички чувстващи същества имат Буда-природа или просветлен потенциал. Това е увод. Вчера цитирах Гуру Ринпоче, но не съвсем точно. Той не казва: "Дори възгледът Ви да е обширен като небето, то действията Ви трябва да са прецизни като че пресявате брашно." Точните думи са: "Макар възгледът Ми да е обширен като небето, то действията Ми са прецизни, като че пресявам брашно." Той дава пример със себе си и понякога хората си мислят, че това е просто прийом, понеже нали "просветленият не трупа карма", както обича да повтаря един колега в темата. Истинското значение на думите може да се разбере, когато се съобрази, че Гуру Ринпоче е бил напълно просветлено същество като Буда Шакямуни. Едно просветлено същество изразява своето състояние чрез т.нар. спонтанна и неконцептуална просветлен активност (тиб. тинли), която облагодетелства всички чувстващи същества, които могат да се открият или да установят връзка с него. "Неконцептуална" означава, че активността му не основава на дуални концепции като добро и зло, правилно и погрешно, свещенно и профанно. "Спонтанна" означава, че се изразява без намерение, по естествен път, както когато слънцето огрява без да мисли: Сега ще посветя на тази планета. Защо обяснявам това? Когато едно същество постигне просветление, то всичките му действия са насочени към облагодетелстване на другите, понеже това е естествен израз на неговата Буда–природа. Будите не нараняват, а помагат на чувстващите същества не защото следват някаква етика, че трябва да са добри или състрадателни, а защото това е единственото, което могат да правят. Те просто не биха могли да постъпват по друг начин, понеже са напълно отвъд дуалното възприятие за "Аз" и "Ти", за някой, който прави нещо за друг. Следователно, не може дори да се твърди, че действията им са етични. Те са такива от обусловена гледна точка, т.е. те са винаги алтруистични и състрадателни, но от крайна гледна точка не могат да се определят като такива или онакива. И сега да се върнем към думите на Далай Лама. Когато той призовава за приемането на универсална етика, която отива отвъд религиозните различия и догми, то какво точно има предвид? Каква ще е основата на тази етика, т.е. нейния източник? Нейният източник е нашия просветлен потенциал, Буда–природата ни. Понеже тя е еднаква при всички същества, то тя може да бъде единствения истински източник на алтруизъм, състрадание и любяща доброта. Буда-природата, ако и да се нарича така, не е нещо, което е присъщо само на будистите, а на всеки. Не знам дали го обясних много разбрано, но дано ти е от полза.

Здравей Ауми, Чак "епохално" изявлението на Далай Лама не е, понеже той говори подобни неща от години. Всъщност, Далай Лама е приел ролята да бъде лицето на тибетския будизъм, както и на тибетския народ пред света. Затова провежда всякакви срещи с политици, кинозвезди, учени и представители на други религии (католици, суфи и всички други, които приемат да участват в подобни срещи). И съобразно аудиторията Далай Лама говори най-различни неща. Същото се отнася и до книгите му. Някой от тях са предназначение за сериозно практикуващи будисти и съдържат традиционни учения, други са разговори с учени (Харвардските лекции напр.), където търси допирни точки между будистката наука за ума и модерните изследвания в сферата на невро-науките и когнитивните науки. Трети са предназначение за широката аудитория и съдържат общовалидни послания за мир и толерантност (той е и носител на Нобелова награда за мир, както знаеш). Обяснявам това, тъй че да имаш предвид контекста, в който Далай Лама прави едно или друго изявление. Инак, той е много активен и като традиционен учител – постоянно дава коментари върху традиционни текстове и различни Ваджраяна посвещения. Относно конкретните му думи. Всъщност, Далай Лама казва нещо, с което съм съгласен не само аз, но и всеки друг разумен будист или будистки учител. То е, че етиката, която е основана на добротата, алтруизма и състраданието, трябва да бъде приета и следвана от всички хора, независимо от това дали следват някакви религиозни или не убеждения. Тези етични принципи са универсални и не се нуждаят от религиозна опаковка. Ще ти дам пример. "Ахимса" или ненасилието е един такъв универсален етичен принцип, който може да се проявява и в това, че човек става вегетарианец. И ти, и Гладиола сте вегетарианци (тя е почти веганка), макар че тя е будистка, а ти не си. Но и двете споделяте тази етична норма. Приемането на такива такъв тип универсална етика е това, към което призовава Далай Лама.

Може и да си прав, но агресия поне аз не съм видял. Инак, като пресичам или пътуваме там си казвам мантрата на Дукар или Тарите, и може би затова не сме имали инциденти.

Да... Не е за лайкване поста ти, който описва нещата такива, каквито са.

да... Това се чудя. Пиян или надрусан е бил, или и двете? В Индия карат шантаво, както в цяла Азия, но поне там, където прекарвам по-дълго, както е в Делхи, няма изразена агресия. Сигнализират си с клаксони и рядко използват мигачи, но не съм бил свидетел да се псуват или сбиват за отнето предимство. В БГ дори да пресечеш на зебра си е рисковано вече, щото никой не ебава да намали. Не никой, разбира се, но поне половината от шофьорите карат като, че са от сериите "Бързи и яростни", макар че са с някакви издухани таратайки. Това комплекс за малоценност ли е или просто идиотизъм, не мога да си обясня.

Благодаря. Ще потърся... Сега Глади ми писа, че се е разминала на косъм от този шофьор, който е карал в насрещното с 140. Катастрофата е станала малко след това, т.е. секунди или минута по-късно – http://www.novini.bg/news/354775-%D1%88%D0%BE%D1%84%D1%8C%D0%BE%D1%80-%D1%81%D0%B5-%D0%B2%D1%80%D1%8F%D0%B7%D0%B0-%D0%B2-%D0%B4%D0%B2%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B8-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F.html Пътувала е към ступата на Плана... Нагарджуна в "Писмо до приятел" казва, че не е сигурно кое ще дойде по-скоро – утрешния ден или следващия живот. И това си е точно така.

Не е според мен, а според оценката на нейните учители, които са корейски Дзен–майстори, както и според оценката на японски учители по Дзен. Но аз не я познавам лично, тъй че мога да съдя само по думите и в интервюто, което дава, както и по реакциите и във видеото, че е човек, който има стабилна медитативна практика. Но дали има истинско осъзнаване не мога да преценя със сигурност, но допускам, че е така, понеже азиатците са внимателни с тези неща. Но това е само лично мнение. Това е просто техника, която сама по себе си не води до Просветление, а само до овладяване на вниманието и менталните процеси. Но как точно се използва по-нататък тази техника, е друг въпрос. Това не е тема, която мога да коментирам, понеже не практикувам Дзен, а само съм чел книги за Дзен, както и съм разговарял с хора, които практикуват Дзен, както една жена, която е прекарала няколко месеца в манастир в Япония. Но нямам лична опитност и затова не мога да кажа или обясня повече. Т.е. мога, но това ще са просто мои идеи, които могат да са погрешни и подвеждащи. В контекста на обичайния човешки живот, който е просто едно крайно ограничено и кармично обусловено възприятие, тези твърдения не са верни, в смисъл, че на обусловено ниво (от гледна точка на релативното възприятие или конвенционалната истина), то причината и следствието са налични. В това няма съмнение. Който твърди противното, трябва да може да го докаже емпирично като напр. да полети като лястовичка в небето. Не съм я чел. Подобни книги ме интересуват. Ще я потърся. Издавана ли е на български, изобщо?

Под това "да не си ангажиран", аз разбирам нещо твърде различно от общоприетото значение. Нямам предвид да си непукист или нещо подобно. Имам предвид, че имаш автентично осъзнаване, че нещата, които се случват са подобни на сън и нямат присъщо съществуване, но това не е нещо, което мога да обясня накратко, така че да ме разбереш правилно. Инак, напълно съм съгласен, че ако някой няма автентичното преживяване (аз го нямам и повечето будисти го нямат) за това, че нещата са като сън и нямат солидна реалност, то "като направиш нещо, то ще породи последствия и в този смисъл май не е лошо човек да внимава и да разбира до какви последствия води всяко действие. " Точно върху това акцентирам в тази тема от доста време насам, понеже някои колеги се заиграват с темата за пустотата и смесват интелектуалното схващане с освобождението. Ще разкажа още малко за това, което започнах да споделям тук в тази тема. За опита на Глади, чиято братовчедка почина, както споменах. Споделям го с идеята, че може някой да направи истинска разлика между автентична практика и липса на такава. Глади е останала през цялото време с момичето, докато то е умирало. Когато е починало, другите роднини, които не са будисти, са излезли навън да се нареват. Нормална реакция. Не ги осъждам. Глади е останала и е направила Пхова, за която има приемственост от поне 15 години. И тя ми каза следното, доколкото го запомних: "Всички знаци, които са посочени в Бардьо Тодьол и в ученията за Пхова, като външните знаци за разтварянето на елементите, последното издишване и всичко друго, ги видях с очите си. Те са точно такива, каквито са описани." И други неща ми каза, които не е подходящо да споделям. Но това е експириънс, а не просто някой да каже, че всичко е пусто.

Това го обясних. Нямам намерение да го повтарям подробно пак. Казах, че е безполезно извън определен контекст, т.е. контекста на будистката практика. Къде съм казал това? Никъде не съм го казал. Понятието "медитация" е много обширно и в различен контекст може да означава най-различни неща. Да, разбира се. Шамата има и в индуизма, и в даоизма, и в други традиции. Но будистката медитация не се изчерпва с шамата, с броене на вдишванията и издишванията или концентрация в Дан Тиен. Това е само основата или изходната точка.

Има един чисто психологичен аспект на темата, който се съдържа в примера с замърсения съд. Казва се, че когато получаваме будистки учения не бива да сме като стомна с дъното нагоре, т.е. да дремем и да възприемаме нищо, като пробита стомна, т.е. да не запомняме и задържаме нищо от чутото или като неизмита стомна, както ако имаме погрешна мотивация (осемте светски стремежа за слава, богатство, похвала или светско благополучие) или смесваме ученията с познатите ни парадигми. Последното се случва често, понеже всеки от нас има някаква интелектуална и житейска траектория, през която е преминал или определен бекграунд, с който му е трудно да се раздели. Примерно, някой е бил христянин, но в даден момент се е разочаровал от този духовен път по някаква причина. Потърсил е нещо различно, но е продължил да носи нагласите си. Ако се е разочаровал радикално, то се е превърнал във войнстващ атеист и погрешно е припознал будизма като атеизъм. В будизма съществуването на Бог се отхвърля като нелогично, но това не е някаква централна тема и не е предмет на полемика между будистките учители. И изобщо не е нещо, което те се опитват да натрапват на хората, които имат теистични възгледи. Ако не се е разочаровал радикално, то човекът започва да търси някакво сходно, но по-всеобхватно обяснение от схващането за личностен Бог, както е представено в някои религии и го открива в ведическата доктрина за Атман и Брахман. Дори и в Дао, което е съвсем абсурдно за всеки, който е запознат с даоизма. И после, когато започне да чете будистки учения, решава, че и там се говори за същото, но вместо Атман се нарича Анатман. Обаче, подобен подход е безплоден и не работи, ако човек иска да възприеме чистата Буда–Дхарма, а не да я преработи така, че да пасне на предварителните му очаквания и представи. Ако човек не е чист съд, т.е. не е свободен от емоционални и концептуални пречки от посочения по-горе тип, то будистките учения ще са безполезни за него. Те ще са просто още един мним интелектуален трофей, който той ще постави в залата на собственото си духовно възвеличаване. Буда–Дхарма не се учи и следва по този начин. Тя не е предназначена за това. Тя просто не може да проработи в подобни условия. Тя работи само, когато сме тотално открити и напълно готови да я приемем, и да и позволим да ни промени. Да ни промени във всеки възможен смисъл и на всяко възможно ниво – от светогледните ни възгледи, до ежедневното ни поведение, цели и стремежи. Затова Дхарма е Втората Скъпоценност, в която един будист взима убежище. Понеже, ако го направи наистина, то тя ще го трансформира тотално и по начин, който дори не може да си представи в началото.

Не ти ли отговорих, че за някой, който е просветлен кармата е празна концепция, която е лишена от съдържание? Подобно на един сън. Ако осъзнаваш, че просто сънуваш, то не си ангажиран, а освободен от вярата в реалността на съня. Толкова ли е сложно да го разбереш, че продължаваш да настояваш, че просветлените същества създават карма? Кармата какво е? Това е отпечатък в потока на ума. Когато се осъзнае пустотата на ума и проявленията, то не остават отпечатъци, понеже всичко, което възниква се разтваря в същия момент, както рисунка върху вода. Дрън, дрън, да прощаваш. "Атом" ще рече неделим и тази концепция, т.е. идеята, че има неделими материални частици, няма общо с идеята за Атман. Пък и Библията намеси, както е типично за всички теософи, антропософи и подобни люде. ОК, бе човек, но що трябва да пропагандираш тези схващания в темата за будизъм, пак те питам? Безмислено твърдение, понеже отново предпоставя априори нещо – в този случай категорията "равновесие във Вселената". Ми, то ако имаше подобно равновесие, Вселената щеше да е статична и дори нямаше да възникне изобщо. Имено, срещу подобни фантазии е насочен целия полемичен патос на Нагарджуна и другите будистки пандити. От кого "да се отнесе", "да се нарече", "да се категоризира"?

Няма логика, обаче, колегата Бобчо, твърде вероятно изобщо да не е в час с темите, които коментираме и да не е чел никаква будистка или друга философска литература. Очевидно, той няма понятие какво се разбира под "просветлен" в будизма дори най-общо, макар че различните будистки школи да имат разногласия по някои от детайлите. Истината е, че е изключително неблагодарна или скучна подготвителната работа, когато трябва да се обясняват основните положения, да се представят основните дефиниции, да се създава общата представа, за да бъде дадено някакво, дори и съвсем общо и повърхностно въведение във възгледа. Много по-лесно е да се обяснява на някой, който вече е запознат с тези неща. От друга страна, когато някой изобщо не е чувал или мислил за тях, понякога може да има свеж поглед и въведението да се случи по-лесно. Има всякакви варианти... Просто си разсъждавам. Добре изразено. Сбито и точно в центъра, но дали ще бъде разбрано, ако човекът не знае какво разбираш под "обусловен контекст"? За мен ще е интересно, ако има реакция, понеже ще ми помогне да развия разбирането си за това как да се обяснява Дхарма, макар и виртуално.

О, да. В Мексико и изобщо в Латинска Америка наистина се наблюдава голям растеж. Много качествени учители ходят или живеят там. Шиниацу ще ти отговори, но това е добър въпрос. Предполагам, че ще каже, че е една и съща, но се проявява различно. Това е доктрината за безкачествения, несъставен абсолют или Брахман. И въпросът ти може да се допълни със следното: Самите условия как и откъде възникват? Те част ли са от въпросната същност или как? Абсолютно нищо няма да се промени и подобно съждение извън контекста на цялостното практикуване на Буда–Дхарма е съвършено безполезно. То може да има смисъл само, ако служи за отстраняване на определени концептуални съмнения, които пречат на ума да медитира. Инак, е просто интелектуална близалка. Все едно, да питаш какъв е смисълът един селскостопански работник да знае какво е относителното тегло на елементите (атомната маса)? Но за един физик или химик, който изследва тези неща това е важно знание. Но инак за какво може да послужи?

Защото е осъзнал, че кармата е просто концепция – причината и следствието нямат присъщо съществуване. Между тях не може да бъде установена реална връзка, понеже (накратко) те или възникват последователно, при което резултатът възниква, когато причината е изчезнала, а това означава, че от нищо (несъществуваща причина) възниква нещо, което не е смислено, или съществуват едновременно, което означава, че няма как да се твърди, че едното е резултат или е породено от другото. Има и много други аргументи, но това е този, който се използва най-често. Пример да ти дам ли, ако не си чел по-стари мои постове? Имаш огън и дим. На конвенционално ниво може да се твърди, че димът е резултат от огъня или процеса на горене. Но ако анализираш внимателно, то димът в момент t 2 е причинен от горенето в момент t 1, а не от този в момент t 2. Огънят в момент t 2 не е причина за дима в момент t 2. Той е следствие от огъня в t 1, но този огън вече не е наличен. Така излиза, че резултатът възниква от несъществуваща причина. Това е бил продължителен дебат между някои индустки школи и будистите, който последните са спечелили. С всичко това се е съобразил, заимствал е и е инкорпорирал като подход Шанкара Ачаря, когато е написал своите произведения по Адвайта Веданта. Мен не ме изненадва, понеже Испания е чудесно място за практикуване на Дхарма. Там има много центрове, има ступи, манастири и учители, които пребивават постоянно или идват регулярно. От тази гледна точка, живееш на едно много добро място, т.е. в страна, която не попада в категорията на "варварските" държави, както ги наричат в Бодхичитааватара на Шантидева напр. или "нецентралните страни", а това е едно от 18-те условия на скъпоценния човешки живот, които е описвал Будата. За България е трудно да се каже – тук нещата се случват бавно, трудно или изобщо не се случват. Това е тъжната констатация, макар че респект към всички в България, които правят нещо в посока нещата да се променят. Тогава "същността" е просто концепция или понятие, т.е. познавателна категория, която, обаче, не може да бъде открита и възприета по пътя на прякото познание. Просто удобен концептуален инструмент. Ако го ползваш като такъв, както Будата ползва понятието за Аз, когато казва напр. "Аз ви казвам, че...", то никой будист не би възразил. Но ако приписваш на концепта "същност" някакво независимо съществуване, както често правиш, то това е друга работа.

Не мисля, че е така, понеже човек може просто да се заблуждава, понеже не е напълно наясно какво е Посветлението, а и защото може да приеме определено обусловено преживяване за реализация. В крайна сметка, тези които са в сфеерите без форма и наричаме богове (деви), също считат, че са просветлени, но не са според будистките критерии. Хаххахах. Добър коментар. Не ми беше хрумвало, че някой може да се стреми към Просветление с такава мотивация. Да и какво? В общи линии това съвпада с мнението ми и с това, което съм учил. Да, затова разумните практикуващи не се стремят да стават учители, а често биват "принуждавани" от своите учители, т.е. помолвани. Понеже това наистина е огромен капан, ако човек не е готов. Неща като уважението, доверието и популярността, могат да подведат дори хора с чиста, алтруистична мотивация. Понеже, не е ли приятно да те лайкват, да ти се възхищават, да ти имат доверие? Тези неща лесно корумпират дори опитни практикуващи. Аз лично не харесвам повечето руски преводи на Дхарма, особено когато се превеждат палийски, санскритски, китайски или тибетски текстове през английски. Обикновено се получава голямо изкривяване. Но руският не ми е матерен и за руснаците може да си е ОК. Но дори като сравнявам английския превод на "Скъпоценният орнамент" на Гампопа с руския на Борис Ерохин, който е завършил нашия институт, то предпочитам да чета английския. Инак, руският език е богат, но някак не ми се вижда много подходящ за Дхарма. Това е лично мнение, де. А ако някой разбира само руски, то няма друг избор освен да чете на руски или да започне да учи английски. За преводите на френски, испански и немски нямам мнение, понеже не знам тези езици. Но предполагам, че френските са добри, понеже това е страната с най-много манастири и будистки центрове в Европа.

Дори освободеният от самсара архат, който все пак не е Буда, т.е. напълно Просветлен, не създава карма, разбира се. Това е така. Друг въпрос е дали някой е просветлен или само си мисли, че е. Затова, т.е. за да предпази такива начинаещи практикуващи, Гуру Ринпоче казва: "Дори възгледът ви да е обширен като небето, то действията ви трябва да са толкова прецизно съобразени с причината и резултата, като че пресявате брашно."

Между другото, чак много не са. По-скоро малко. Един от тях е бил Трунгпа Ринпоче. Днес четох спомен за него от Оргйен Тобгял Ринпоче. Разказва как веднъж, когато Дилго Кхйенце Ринпоче, който от всички школи считаха за напълно осъществен Буда, преподавал пред около хиляда души в Дордже Дзонг, Колорадо. Там присъствал и Трунгпа, кйто седял на първия ред, слушал и отпивал от чаша със саке. По някое време, той поискал лист и молив, написал нещо и го предал на Дилго Кхйенце Ринпоче. Дилго Кхйенце го прочел, поставил листчето на главата си, после го пъхнал под масата и продължил да преподава. По-късно, когато Оргйен Тобгял Ринпоче почиствал мястото, попаднал на бележката. Там пишело: "Моля, без много думи, но с изобилие от смисъл." ( "Not too many words, but abundance of meaning, please." ). Дори само тази история е уникална, ако човек е наясно какъв е бил авторитета на Дилго Кхйенце Ринпоче. Далай Лама напр. го разглежда като своя основен учител в Дзог чен и го счита за напълно просветлено същество. И реакцията на Дилго Кхйенце на бележката на Трунгпа Ринпоче показва как е гледал на него. Инак, от един момент нататък, когато се отказва от своите монашески обети и заживява като светски човек, Трунгпа Ринпоче започва да се държи понякога много необичайно и дори шокиращо, което предизвиква критики сред някои негови колеги учители. Но такива примери има в историята – като се започне и индийските махасидхи като Вирупа или Тилопа, и се стигне до Другпа Кюнле в Бутан и други. Но това изисква много автентична реализация и не се наблюдава често.

До тук приемам. Следва, обаче, един скок в разсъжденията ти, при който логическата верига прекъсва, когато казваш: За да е издържано твърдението ти, трябва първо да обясниш защо въвеждаш тази нова категория, понеже това не става ясно. Нали знаеш за бръснача на Окам? Защо трябва да въвеждаш категорията "същност" след като вече си обяснил процеса на проявление, т.е. на възникване на даден феномен, без изобщо да си имал нужда от въпросната категория. Второ, трябва да посочиш по какво тази нова категория се различава от проявлението, понеже като казваш: Не казваш нищо, в което да откривам смисъл. Примерно, би могъл да ми посочиш какво точно е "водата" отделно и независимо от проявленията си. Ти такава виждал ли си, вкусвал ли си? Не можеш да твърдиш едновременно, че: Tова за мен е лишено от смисъл. Или зависи или не зависи. Щом се проявява в зависимост от условия, то тя е зависима от тях и няма как да остане незасегната. Просто, в случая въвеждаш една излишна и безполезна категория, която не обяснява нищо. Питаш: В самия въпрос вече предпоставяш отговора като постулираш съществуването на "нещо" (водата), което се проявява. В Шалистамба-сутра (Сутра за оризовия кълн) Будата обяснява: "...зависимия произход е обусловен от два вида фактори. От кои два вида? От свързването на основанията и свързването на причините. При това той трябва да се разглежда двояко - като външен и като вътрешен. И така, какво е зависим произход? От семето възниква кълнът, от кълна - листът, от листа - стръкът, от стръка - стъблото, от стъблото - плодникът, от плодникъ - пъпката, от пъпката - осилът, от осила - цветът, от цвета - плодът. Ако няма семе, не може да възникне кълн и т.н. до: ако няма цвят не може да възникне плод. Ако напротив, има семе кълнът се развие и т.н. до: ако има цвят се ражда плод. При това семето не мисли: "Аз пораждам кълна"; кълнът не мисли " Аз съм породен от семето" и т.н. до: цветът не мисли : "Аз пораждам плода" и плодът не мисли: "Аз съм породен от цвета". И въпреки това, ако е налице семето, кълнът се развива и излиза наяве и т.н. до: ако цветът е налице, плодът се развива и излиза наяве. Така трябва да се разглежда свързването на основанията при външния зависим произход." –––––––––––––––––––––––– Накрая, то не ти ли е досадно вече да ме убеждаваш? Темата за будизъм ли е? За будизъм е. Докога ще споделяш различни от будистките възгледи тук? Разбирам да го правиш, за да ги сравниш с будистките, но ти най-открито си пропагандираш за Атман и Брахман. Това е твое право и аз нямам нищо против, но открий си тема, в която да си пишеш за тези неща. Виждаш, че се стремя да съм търпелив и толерантен, както и да отговарям на въпросите ти. Без при това да те убеждавам да следваш будистката гледна точка. Но понякога прекаляваш, когато започнеш да питаш за едно и също нещо по сто различни възможни начина. Нещо, на което многократно ти е отговаряно. Вместо, да пробваш да разбереш тези отговори, ти продължаваш да търсиш нови и нови аргументи, които да докажат тезата ти. И разговорът ни с теб се върти в омагьосан кръг. Хубаво интервю с една полякиня, която е не просто Дзен-учител, а е призната за Дзен–майстор от нейните учители (корейска Дзен школа), както и от много японски Дзен-учители. Между другото, не е монахиня, а мирянка. Интервюто е на руски: http://kasatka.me/interview-dzen-master-bon-shim/ Има и кратък клип с нея. Винаги е добре да се види човека дори и само на запис. Напр. тибетците имат израз "очи на медитиращ". Очите на хора, които медитират сериозно, т.е. погледа, начина по който гледат, самото излъчване на очите, ако мога така до го нарека, се променя и който медитира лесно може да го забележи. Както и езикът на тялото, и други такива неща:

Да. Затова напр. си позволих да обясня за шамата накратко на Уит. Но напр. Бхикку Бодхи прави следната уговорка: "До тогава, докато те действат с благоразумни и състрадателни намерения, то трябва да им бъде позволено да използват всеки Дхамма метод, който помага на другите. " Само че аз знам за случаи на хора, които ползват тези техники със съвсем различна мотивация. И няма как това да се контролира. Инак, ако всичко се свежда до практикуването на шамата, то е ОК. Интересно става, когато започват да се взаимстват и определени възгледи и да се смесват с други от други традиции, или с настоящата научна прадигма и т.н. Тогава вече наистина настъпва голямо объркване. Но, разбира се, докато има приемственост, то чистота ще се съхрани. Ако няма, то потокът ще прекъсне и ще останат само написаните думи, които никой няма да разбира или да може да прилага наистина.

Преведох набързо и не съм редактирал. Статията за мен повдига повече въпроси, отколкото решава. С това е и интересна за мен. Инак, авторът се постарал да предложи едно добре балансирано и аргументирано мнение, с което съм съгласен само донякъде. Бхикку Бодхи Какво всъщност означава "осъзнатост"? Канонична перспектива. Въвеждане на нови граници. (откъс от статия) Осъзнатостта (mindfulness) е изминала дълъг път извън своята родина, която е североизточна Индия. Тя е достигнала до остров Шри Ланка, бреговете на реките в Югоизточна Азия, планинските манастири в Китай, Корея и Япония, и домовете на хималайските отшелници, но последния завой от нейното пътуване не може да се сравни с нищо, което се е случвало по-рано. Днес будистката медитация е изтръгната от своето традиционно място като част от будисткото учение и е трансплантирана в модерната секуляризирана култура насочена към постигането на прагматични резултати. Тук тя е открила своя нов дом в градските медитационни центрове и дори в оживените болници, клиники и лечебни центрове. Тези, които я преподават и практикуват обикновено носят ежедневни градски дрехи или се бели облекла, а не такива с цвят на охра. Много от тях имат научни степени в сферата на медицината и психологията, а не в тази на будистката философия и изучаването на будистки текстове. Те преподават медитация, за да помогнат на хората да се излекуват или да постигнат облекчение, да се избавят от напрежението на финансовите проблеми, психическите разстройства или стресиращите взаимоотношения, а не за да се освободят от кръговрата на прераждането. Древната система за медитация предлага свежи перспективи на специалистите по намаляването на стреса и психотерапевтите търсещи нови методи, които да помогнат на техните пациенти да се справят с физическата болка, тъгата и душевните страдание. Но реакцията на всичко това от будистка страна не е особено възторжена. Много от убедените последователи на будизма предлагат този светски вариант на будистката медитация да бъде преосмислен. Макар някои будисти да приветстват прилагането на практиката на осъзнатост в такива нови сфери като медицинските центрове, средните училища и дори затворите, то други изразяват скептицизъм и даже открито възразяват. Много искренни будисти все още не са взели решение как да се онесат към тази тема и си блъскат главите над въпроси, на които каноничните текстове не дават ясен отговор: "Не се ли обезсилва чистата Дхамма, когато и са придава светска насоченост, и се свежда до проста терапия? Няма ли това в крайна сметка да направи пребиваването в самсара по-приятно, вместо да доведе до освобождението на хората от кръговрата на прераждането? Постигнал ли е някой някога освобождение в медицинска клиника или терапевтичен център?" Личното ми мнение е, че трябва да открием компромисно решение между предпазливостта и завишената оценка. Съществува реалната опасност, учените, които изследват традиционните източни съзерцателни практики, да са под влиянието на материализма. Тогава те ще обяснят ефективността на тези практики по опростен начин като разчитат единствено не неврофизиологията. Съществува и опасността медитацията да бъде сведена до развиването на навик при изпълнението на определени техники, а качества като вяра, стремеж, преданност и самоовладяване, които изцяло са свързани и прозтичат от "приемането на убежище", да бъдат напълно пренебрегнати. Обаче, аз не считам, че трябва да се тревожим относно приспособяването на будистките методи към решаването на чисто светски задачи. Припомням думите на Будата, които изрича седмица преди смъртта си: "Нито едно учение на Татхагата не е останало в затворената ръка на учителя." (ДН 16.2.25) Той е имал предвид, че е преподал всичко важно, без да запази нещо в тайна, но аз обичам да интерпретирам тези му думи в смисъл, че можем да позволим на всеки да вземе от Дхамма всичко, което прецени, че ще му е полезно дори за преследването на светск цели. Считам, че ако психотерапевтите могат да взаимстват и приложат будистката практика на осъзнатост и така да помогнат на хората да преодолеят душевното безпокойство и страдание, то това е достойно за одобрение. Ако лекарите намират, че осъзнатостта помага на пациентите да приемат болката и заболяванията, то това е забележително и ако им помага самостоятелно да се справят с хронични заболявания, то работата на лкарите заслужава похвала. Ако борците за мир смятат, че медитацията върху любящата доброта (метта) им помага да са по-умиротворени, когато защитават мира, то това е прекрасно. И ако бизнесменът реши, че неговата Дзен–практика му помага да е по внимателен към неговите клиенти, то това също трябва да заслужи одобрение. Неизбежно е, че осъзнатостта и другите практики, заимствани от будизма, ще намерят ново приложение на Запад, където светогледът и начина на живот са твърде различни от тези в южна и източна Азия. Ако тези практики са полезни за някой, който не приема цялата структура на будисткото учение, то не виждам основание да се възразява срещу правото му да вземе само това, от което се нуждае. Напротив, считам, че трябва да се възхищаваме на новаторството и куража на тези, които приспособяват Дхамма към тези нови цели. До тогава, докато те действат с благоразумни и състрадателни намерения, то трябва да им бъде позволено да използват всеки Дхамма метод, който помага на другите. В същото време, вярвам, че нашата отговорност като практикуващи Дхамма, е в това да напомняме на такива експериментатори, че те са влезли в територия, която се счита за свещенна от будистите. Затова следва да проявяват необходимото уважение към източника и да провеждат своите изследвания със смирение, скромност и благодарност. Те трябва да признаят, че макар Дхамма да дава възможност на всеки да дойде и вземе това, от което се нуждае, то тя е извор на древна мъдрост, от която са пили безбройни умове в течение на столетия и която все още съдържа сила за тези, които пият от нея днес. What does mindfulness really mean? A canonical perspective. Bhikkhu Bodhi. Contemporary Buddhism, Vol. 12, N 1, May 2011.

По-скоро с историческата наука изобщо.