scepsis108

ОК. Само да кажа, че имам същия недостатък, когато разговарям във вирта с хора, които не познават дадена тема по начина, който я познавам аз. Склонен съм да ги подценявам, обиждам и иронизирам. В този смисъл, критиката ми е насочена колкото към теб, то толкова и към мен. И всъщност, единствено към мен, но ползвах теб за огледало. Тъй че не приемай сериозно думите ми, понеже те проектират просто моите недостатъци върху теб.

Реализирал си го, както личи. ОК, макар че звучи неубедително дори за човек, който е добронамерен към теб, какъвто съм аз. Не просто неубедително, а несериозно. Не се засягай, обаче. Допускаш една принципна грешка в тона, с който пишеш постовете си. Колегите ти я посочват по един или друг начин, но ти не обръщаш внимание и си караш, както си знаеш. Но ще ти я кажа и аз, пък ако искаш помисли. Рам, ти общуваш с хората в темите във форума като с някакви непълноценни и ограничени същества. Позицията ти е, че имаш прозрение за нещата, което другите нямат и е малко вероятно да имат някога. Това не е много смислено, понеже голяма част от нещата, които казваш са общоизвестни или са повърхностен преразказ на някои модерни когнитивни теории. Не навлизаш в дълбочина, понеже това вече изисква конкретика... Това е намек. Ако продължа да пиша нататък, има опасност да се обидиш, макар че уж не се обиждаш. Затова спирам.

Разбира се, че е така. Това е още един погрешен или дуален начин на идентификация с двете мними полярности – Добро и Зло, Тъмно и Светло. Обаче, това са глупости на търкалета, според мен, понеже Ин и Ян не презентират никакви морални категории. Това първо. Второ, понеже тези полярности са взаимозависими и взаимоподържащи се. Не може да имаме Ян без Ин или обратно.

Вникна ли? Понеже механизмите са, според мен, прости на базово ниво, но многообразни на техническо ниво. На базово ниво се използва това, че перцепцията или сетивното възприятие е по начало фрагментирано и дуално. Има познаващ субект и познаван обект. Този режим на възприятие автоматично поражда отношение или оценка, която е полярна, т.е. обекта или е харесан, или не е. Ако това се схване, то манипулирането е въпрос на умение да се натиснат правилните бутончета, които да задействат желаните нагласи. Да, макар че според легендата Исус бил следван от 12 ученика, а тълпите, които е привлякъл накрая са го разпнали. Не римляните, Ирод или Пилат, а неговите фенове. Което си е в реда на нещата.

Въпросът с Ошо е твърде комплексен. Ошо определено има добри попадения, но от определен момент нататък го включват в обслужването на проекти за mind-control като MKULTRA, които напълно опорочават активността му. Но, дори и това не е точно така, понеже той става марионетка на своите хендлъри. Това е една твърде тъжна история...

Между другото, започнах да чета текста, към който дадох линк, понеже е несериозно да препоръчвам нещо, което сам не съм прочел. Стигнал съм до статията на Орлов и трябва да кажа, че от този будолог съм чел само "Читтаматра. Миф и реальность". Има я в мрежата в PDF. Следва да се има предвид, че този човек е академичен учен и мненията му не презентират гледната точка на Кагю или друга тибетска школа. Това не означава, че са погрешни. Просто има разлика между академичната перспектива и традиционното представяне, което е в потока на една непрекъсната приемственост на предаване на значение и осъзнаване от човек към човек. На този етап, не мога да кажа доколко обясненията на Орлов съответстват на разбирането в Кагю, понеже не съм го дочел. Eдна ключова инструкция за шамата от коментарите на Беру Кхйенце Ринпоче към един от трите основни Махамудра–текстове, които е написал 9-ят Кармапа Уангчук Дордже. Припомних си я, докато четях поста ти: "The process of settling the mind on a visual object is like trying to see a stone on the bottom of a glass of muddy, turbulent water. Without worrying about the color or shape of the stone, you will see it clearly when the mud subsides. Likewise when your thoughts subside you will be left with a clear view of your object. Therefore look at objects as a small child would without any mental chatter or commentary." В не много добър превод на прима виста: "Процесът на съсредоточаване на ума върху визуален обект прилича на опит да се види камък на дъното на чаша с кална, разбъркана вода. Беза да се интересуваш от цвета или очертанията на камъка, ти ще го видиш ясно, когато тинята се утаи. По същия начин, когато твоите мисли се утаят, ще възприемеш ясно своя обект. Затова гледай на обектите като малко дете, без никакво умствено бръщолевене или коментар." За тези, които правят шамата инструкцията е ясна, но за някой, който няма никаква опитност в този тип практика, тези думи са неразбираеми. ˇ

Не съм чел предговора към текста, както и превода, тъй че не мога да твърдя, че превода е коректен. Знам, че се повтарям, но искам да подчертая това. Гелуг е късна школа, която няма пряка приемственост, а заимства всичко от Кадампа, Кагю и Сакя, но Дзонгакпа несъмнено е бил еманация на Манджушри. Ако разгледаш Убежищното дърво, което се визуализира в първата специална Ньондро практика в Кагю–линиите, то там Дзонгкапа присъства и кагюпите вземат убежище в него, наред с Тилопа, Наропа, Сараха, Майтрипа, Марпа, Мила, Гампопа и т.н. Там е и Сакя Пандита, Падмасамбхава, Лонгченпа, Мачиг Лабдрьон и други. Принципната ми позиция е, че (както казва Джамгон Конгтрул Лодрьо Тхайе) Рангтонг и Шенгтонг са като двете крила на една птица и няма как да се лети само с едно крило. Това е мнението и на 14-я Далай Лама, който в книгата си за Дзогчен, казва, че има два вида Шентонг – един, който следва Читтаматра и друг, който следва Мадхямака. Последният е представен в сутра–Махамудра на Гампопа и се практикува в Гелуг. И т.н. Твърде обемен пост стана, макар само да докоснах темите, но може да послужи като някакъв ориентир. Дано не предизвика допълнително объркване.

Mисля, че ще ти е интересно да се запознаеш с този текст, макар че го познавам само на английски и не мога да гарантирам, че е преведен коректно на руски. За съжаление, не го откривам и в PDF или друга удобна за четене версия. Мисля, че и за Реджеп ще е интересно да се запознае с него, както и за другите, които участват в темата с намерение да научат нещо. Тексът е доста обемен, сложен и изисква сериозно отношение, ако искаме поне да го прочетем (не говоря да го разберем), т.е. не е ню-ейдж fast food. Приятно четене на всички, които решат да отделят време за това.

Aко си мислиш, че си Реджеп, то нямаш правилен възглед. Ако си мислиш, че не си Реджеп, то също нямаш правилен възглед. Това е ясно. Няма нужда да го напомняш (на мен поне) във всеки втори пост. Лека нощ и приятна вечер на всички!

това е по-брутално. ОК. Приема се.

Не. Не ти се сърдя. Ти си толкова далеч от това, с което се занимавам, че е просто немислимо да ти се сърдя. Просто не знаеш за какво говориш, което не ти пречи да го обсъждаш с претенции за разбиране. Но как бих могъл да се засегна или разсърдя на подобно нещо. Ако се сърдех на подобни реакции, то изобщо не трябваше да написвам и един ред тук. Когато напиша сериозен пост по темата, то често няма никаква реакция, а когато се пошегувам, то повечето колеги реагират. Как да гледам на подобно отношение сериозно?

Е, може... Химнът на Ню Ейдж: https://www.youtube.com/watch?v=EKiqthx0GKw

Възможно е да се приеме, че Бог инспирира тези процеси. Това е едно от възможните обяснения. Не е точно моето, но е допустимо в известен контекст.

Останах с такова впечатление, но ако мнението ви е различно, сори. Ще бъде интересно за мен да го споделите. Моето мнение мога да изразя съвсем категорично и изобщо не ми пука, че някои потребители могат да го сметнат за смехотворно и абсурдно. Понеже, то звучи (за мен), далеч по достоверно от библейските легенди за Райската градина, разбирани буквално. Считам, че биологичния ни вид е резултат от генетично инженерство и експерименти, а не е плод на хаотична биологична еволюция или на изключителна божествена креативност. Нямам никакви съмнения в светлината на информацията, с която разполагам, но това нито ме смущава, нито го намирам за значимо, нито за нещо, в истинността на което има смисъл да убеждавам някого... Всеки с мнението си. Който иска да вярва, че планетата ни е център на Вселената е свободен да го прави.

Несъмнено. Нищо, че е реплика на много по-древни текстове, но е редактирана по безобразен начин.

Това сериозно мнение ли е или е шега? Щото, ако е сериозно, то значи, че Бог ни е сътворил несъвършени, а после е решил и да ни накаже заради неспособността си да ни сътвори съвършени. Така излиза, че Бог е много комплексирано същество.

Посланията преподадени от Исус не са измислени от него. Нито легендата за живота му. Човек, ако е запознат с първоизточниците като египетските схващания за Озирис и прочие, които са много по-ранни, то ще види съвсем ясно за какво става дума. Разбира се, историята има и съвсем друга интерпретация, която би била прекалено необичайна да бъде споделяна тук.

По-голям признание колегата Реджеп не може да получи. Да бъде сравнен с Чандракирти и Дзонгкапа е нещо, за което други интерпретатори на Мадямака могат само да мечтаят. Но, без да се заяждам , то драги Бобчо, ти изучавал ли си си Нагарджуна, Чандракирти и Дзонгкапа систематично, а не по откъси от техни произведения, които се цитират в темата, че ги оценяваш? Въпросът е риторичен.

Здравей Кап, Прегледах днешните мнения набързо и от всички избрах да отговоря на този твой пост. Според будистката представа каузалността се отнася към релативното равнище на възприятие или относителната истина, а не към крайното. Ако допуснем, че квантовата механика е теоретико–експериментален подход, който разглежда взаимозависимостта между наблюдателя, наблюдаваното и акта на наблюдение като необходима, то това ще е възглед, който е близък до будисткото разбиране за крайна или абсолютна истина. Не идентичен, но сходен. Защо сходен? Ще цитирам думите на Шрьодингер, който казва така: "Ние изключваме Субекта от Познанието на природната сфера, която изследваме и искаме да разберем, без да осъзнаваме това. Увличайки в изследването си личността, която сме самите ние, ние отстъпваме една крачка назад и приемаме ролята на зрител, който не принадлежи към наблюдавания свят. По силата на този акт създаваме обективния свят." (цитатът е от Erwin Schrmdinger, L'Esprit et la Matiure, 1980). Защо не идентичен? Най-висшия възглед в будизма е изразен в Праджняпарамита–сутрите. Не само, но напр. там. На тибетски Праджняпарамита или съвършената мъдрост се описва като "ма цам жен ме", което ще рече нещо, което е неизразимо с думи, но може да бъде преживяно. "Ма цам" означава: "искам да изразя с думи", а "жен ме" означава: "но не мога". Тибетският еквивалент на санскритския термин Мадхямака, което е името на тази философска школа в будизма, която изразява най-висшия възглед, буквално означава "Дори не по-средата", т.е. не по-средата между нихилизма и етернализма, които според Будата са погрешни възгледи. С други думи, крайното осъзнаване на един Буда не е просто някакъв интелектуален (софистически) компромис между противоположни категории като битие и небитие, истина и неистина и подобни. И още едно последно уточнение, макар че, не знам дали ще направи отговора ми по-ясен. "Взаимозависимост" или "взаимно обуславяне" не реферират строга каузална връзка, а по-скоро безкрайно богата мрежа от взаимовръзки. Ще завърша с думите на Шабкар Ринпоче, който е един от най-прочутите тибетски учители от миналото: Този, който изпитва състрадание, ще постигне значението на всички учения; онзи, който не го изптва няма да постигне смисъла на нито едно, дори да медитира върху пустотата. Това е така, понеже сърцевината на пустотата е състраданието. Казано по друг начин, то единствено съчетанието на състраданието с мъдростта, може да разтвори напълно емоционалните воали, когнитивните воали и тези на обичайните кармични тенденции, тъй че да осъзнаем, че природата на ума ни е като скъпоценен камък – съвършено чист и неизискващ никакво усъвършенстване. Това не противоречи на будисткото схващане, а напротив. В будизма не се постулира, че Вселената, която обитаваме е вечна, а се описват цикли на възникване, разгръщане и изчезване. Ххаххахах. Това е яко!

Да, както го посочих в друга тема. Шанкара Ачаря и Адвайта–Веданта, както и Санкхя, са си ОК, макар че не споделям възгледите им. Но тези ведически даршани са качествени учения за разлика от ченъленгите и прозренията на Блаватска и останалите теософи, антропософи, последователи на Агни–йога и подобни, които са в основата на Ню-ейдж течението, което като цяло е пълна порнография, да прощавате. И не е просто безобидна глупотевина, а съвсем организирана и целенасочена политика на подвеждане и заблуждаване в интерес на едни или други сенчести (да ги нарека така) фракции. Но това не е по темата. Написах го, за тези, които имат повече инфо по тези въпроси. Но не е важно. И няма пряка връзка с Буда–Дхарма.

Да. Това е точно наблюдение. Без значение е как ще го наречем. Първата стъпка е изследването и овладяването на емоционалната сфера или реакции. Това е достъпно и за небудистите донякъде, макар че в много екзотерични небудистки традиции (като някои католически ордени или бруталните индийски аскетични практики, ползата от които е отрекъл Будата, за да дам примери, който няма да засегнат никого) се препоръчва подтискане, а не разбиране и интегриране на емоциите. Но това е напълно идиотски подход, който в терминологията на даоизма ще рече да утвърждаваме Ян и игнорираме Ин, казано съвсем общо и малко поврхностно. Но понеже крайната реалност не е диалектична, сегментирана, фрагментирана, а е хомогенна и недуална, то всяко подобно разграничение е просто начин да потънем още по дълбоко в обусловеното преживяване или самсара.

Те са смислени, но на нивото на относителното възприятие. На това ниво те са просто интерпретации, истории, митове. Като митологията на Древен Египет, която в автентичните, но рядко упоменавани източници, започва с управлението на боговете изредени поименно, а едва много по-късно започват династиите на фараоните. Така и във ведическте писания, Библията и т.н. Но, макар и любопитни, то тези неща нямат общо с будизма, както казваш.

Нещо, което няма начало, според теб, може да има край ли? Това ли твърдиш? Началото и края се обуславят взаимно. Едното не може да се мисли без другото, освен ако човек е лишен от всякаква способност да разсъждава последователно. Ако самсара няма начало, то няма и край. Просветлението също нито има начало, нито има край. Което пак ни връща към написаното в първия ми пост в темата днес – фрагментираното дуално възприятие не може да схване това. Това, което съм подчертал какво означава? Нищо не означава, понеже времето е мислимо само в трите си модалности на минало, настояще и бъдеще. Не може да има "крайно като продължителност време", понеже това означава, че изобщо няма време и продължителност.

Не мисля, че си толкова неориентиран, че да не разбираш колко е глупаво изказването ти. Просто реагираш прибързано и реактивно, а не промисляш последиците от твърдението ти. Накратко, всеки въпрос е обусловен от нивото на възприятието, на което е зададен. Това е съвсем ясно. И затова е ясно, че ако разглеждаш Петия постулат на Евклид в перспективата на неевклидовите геометрии, то ще стигнеш до различен отговор и резултат от този, който е приет в "Елементи"... Крайно досадно е да обяснявам подобни елементарни неща.

Имаше една песен на Володя Висоцкий, в която пееше за неспособността да се разбират нюансите. При теб, тази неспособност се изразява и в неспособността ти да четеш внимателно. Понеже, човекът зададе не на мен въпроса. Това първо. Второ, аз не казах, че не мога да отговоря, а че няма как да получи отговор на това ниво на възприятие, на което пита. Понеже, ако цитирам прочутата сентенция на Алберт Айнщайн с мой думи, то няма как да решиш проблем, ако останеш на същото ниво, на което той е възникнал. И т.н. Безинтересно ми е да отговарям повече, понеже заяжданията ти са твърде плитки и не мотивират аналитичните и творческите ми аспекти. Сори, не се засягай, но просто считам, че този, който разсъждава на по-повърхностно ниво, трябва да положи усилие да го надскочи, а не обратно.