scepsis108

Означава да съществува присъщо, както предпочитам да го изразявам. Казано по друг начин, означава да съществува независимо от причини и условия. Представата за азова идентичност или личност съществува в зависимост от различни фактори – тялото, мислите, емоциите и т.н. Ако можеш да откриеш азова идентичност, която да не зависи от тези фактори (да се трансцендентира спрямо тях), то моля да я посочиш. Не просто да я назовеш, понеже много хора я назовават по различни начини – душа, атман, божествена искра, висш Аз (последното е много модерно в Ню-ейдж средите) и подобни. Но това са просто назовавания, зад които не стои никакво съдържание. Всеки би могъл да твърди, че има зайци с рога само, защото може да си ги въобрази, но такива зайци няма. Ако не можеш да посочиш такава независима идентичност, то тази идентичност е (1) съставна (произведена от тези фактори представа) и (2) природата и е същата като природата на тези фактори. Понеже природата или характеристиката на тези фактори е изменението (напълно е очевидно, че тялото, мислите, представите, емоциите са в процес на постоянна промяна), то и въпросната идентичност се променя от момент към момент. Следователно, тази идентичност не съществува като нещо постоянно и солидно, а е подобна на облак в небето или рисунка върху вода. Тя няма присъщо битие или независима природа. Това не значи, че не съществува изобщо, а по-скоро, че съществува зависимо. Накратко е това, макар че може да се обясни и много по-добре.

––––––––––– Да допълня. Рамус изписа много за критични думи за репликирането, имитирането и подражанието, които са верни в определен контекст, но са напълно погрешни в друг. Цялата Дхарма и особено най-изтънчените и методи използват имено това естествено качество на съзнанието да имитира и подражава. Но имитацията или репликирането е възможно само тогава, когато се разбира, че това, което се имитира или на което се подражава, е просто образ, който възниква в ума, понеже природата му е идентична с тази на Буда. Ако това не се разбира, то просто си фантазираме някакви неща, образи, мандали, светлини и повтаряме някакви безмислени звуци (мантри). В това няма особен смисъл, макар че не е и напълно безполезно, понеже оставя някакъв полезен отпечатък в потока на ума. Но това не води до освобождение. И после. Както съм писал, то самата думичка за медитация на тибетски (гом) се превежда като "привикване" или "установяване на навик". Привикване към какво? Към различни неща, според типа практика. От гледна точка на Дзог чен или Махамудра, то това ще рече да привикнем към отпускането или пребиваването в естественото състояние (ригпа). В това, което е зад картинките, облаците и подобни. Те не са различни от него, както една вълна възниква и се връща в океана. Това е значението на спонтанното освобождение на менталните събития. Те се самоосвобождават без усилие от наша страна. Като рисунка върху вода. Но това трябва да се преживее директно. Не да се коментира.

Toва, което правя обикновено е практика, за която имам лунг и три (предаване чрез чуване и устни инструкции), която е дадена от 15-я Кармапа. Това е всъщност Гуру–йога практика, която е свързана с една от Шестте Йоги на Наропа – тази, която се отнася до Ясната Светлина (Йосел). Накратко описано, то се визуализираш (представяш си), че си Ваджрайогини, а ламата, който е Буда Ваджрадхара или Кармапа е над теб. После той се спуска в сърдечния ти център (формата ти е съвършено празна или пуста, т.е. нямаш вътрешни органи, а си просто форма от светлина и енергия), разтваря се в светлина на дъга и тази светлина те изпълва, прониква навън и разтваря твоята собствена форма. Тогава се отпускаш в това състояние... Това е практика, която не се отнася до REM-фазата. Разбира се, не можеш да я правиш без предаване. Обаче, мисля, че за да стабилизираш осъзнаването на сънищата си, което само по себе си е много ценно и има отношение към друга практика от Шестте Йоги (Милам), то можеш да започнеш с класическия метод да ги записваш веднага след като се събудиш. Няма никакво значение какво точно пишеш и целта не е е да четеш написаното по-късно и да го анализираш. Това не е психоанализа. Това е просто метод за развиване на вниманието и осъзнаването. Можеш да пишеш и на лаптопа или компютъра си, а не на тетрадка или бележник. Трябва да провериш кое е естествено за теб. Разбира се, преди да заспиш трябва да "възнамериш", т.е. да отправиш пожелание да запомняш сънищата си. После, когато започнеш да ги запомняш ясно, то има и методи за тестване на реалността, понеже реалността на съня не е съвсем като тази, която преживяваме в будно състояние. Но това е по-нататък. В крайна сметка, разбира се, всички състояния (будното, сънищата или медитацията) имат еднаква природа, която е пустотата и сияйността на ума, но това трябва да се преживее, а не просто да се артикулира. Принципно, има много методи. Не само будистки. Има полезни методи за осъзнато сънуване, които са открити на Запад. Мисля, че тази книга може да ти е полезна – http://duhovno-razvitie.com/laberje.pdf. Също и някои от първите книги на Кастанеда като "Пътуване към Икстлан", където се описват някои техники за осъзнаване на сънищата. Следва да кажа, че от един момент нататък тази поредица не е писана от Карлос, но това е друга тема. Но първите няколко книги заслужават да бъдат прочетени. Не се сещам друго, което да кажа в момента. Осъзнатото сънуване изисква дисциплина. Трябва да сме осъзнати и дисциплинирани в ежедневното си, будно състояние, за да можем да сънуваме осъзнато. Ако сме разсеяни и отвеяни в будно състояние, то няма как да бъдем осъзнати, когато сънуваме. Двете състояния на съзнанието са свързани. Те са просто модуси на потока на ума. Или различни бардо, както ги наричат тибетците.

Давай. Много лично стана, ма и двамата сме МНОГУ ОСЪЗНАТИ, разбираш ли, и не ни пука да си общуваме така пред публика. Истината е, че в последните си постове просто си мерим п...те (с извинение, понеже си дама), което е типично за хуманоидите от мъжки пол на тази и други планети.

Глупости на търкалета. Несъмнено. Аз съм интуитивен емпат. Никога, обаче, не си позволявам да ползвам тази си способност, за да манипулирам другите. Правил съм го и го правя понякога спонтанно, но не си позволявам да споделям наблюденията си с другите, освен ако има някаква смислена (за мен) причина. Дори тогава го правя крайно внимателно и не минавам границата. Рам, ти си по форумните циркове. Имаш опитност от няколко форума. Хайде сега не ми приписвай твоята активност, щото някак е недостоверно.

Хахахах. Изчетох поредния ти предълъг пост. Типична и очаквана реакция, която предвидих в един от предните си постове. Това малко ме натъжава, понеже все си мисля, че човек като теб е способен на повече от това да се саморепликира, за да потвърждава опорните си точки (да се изразя по разбираем за теб начин). Но очевидно е трудно да поставиш под съмнение базовите си нагласи, които са породени и от определен тип параноя или тревожност. Но ти отказваш да погледнеш по-надълбоко в себе си. Когато опитам да те провокирам да го направиш, то веднага реагираш защитно или по-точно ме нападаш, понеже атаката е най-добрата защита. Защитаваш какво, обаче?

Подписът ти много ме развесели, да си призная. Защо не трябва да закачаш Хайди? Тя ли ти е дала този ултиматум или някой друг?

Това е един много уникален и малко известен на Запад учител, макар че много от ступите в Европа да са резултат от неговата активност. Бил е автентичен махасидха. Той е първия учител на моя първи учител. Майка има посвещения от него в Зелената Тара, които той даде малко преди смъртта в Карма Гьон (Испания). За съжаление, аз не съм го срещал, но тя казва, че излъчването му е подобно на това на Шераб Гялцен Ринпоче (това е ламата, който си видял, когато си присъствал на откриването на ступата на Плана). Цечу Ринпоче е бутански учител, който е практикувал в Другпа Кагю, но е бил изключително близък и с 16-я Кармапа Ранджунг Ригпе Дордже. Прекарал е няколко десетилетия в ретрит по пещерите в Бутан като млад. Не традиционните тригодишни ретрити в манастирите, а автентична практика като Миларепа, напр. Тъжното е, че вече почти не са останали учители като него...

Toва е Първата Благородна Истина, байо, която гласи, че "Самсара (цикличното съществуване или "живота", както го наричаш) е страдание (болка)." Санскритската думичка "дукха", която се превежда като "страдание" има много по-широки конотации от обичайното разбиране за страданието като ментална или физическа болка. Страдание в контекста на будизма е и преходното удоволствие, примерно. Хората обикновено не се замислят над това. Всъщност е съвсем просто. Примерно, Будата казва, че всяка среща завършва с раздяла, а всяко раждане – със смърт. Това е банална констатация. Това би следвало да е ясно. Въпреки това, когато едно дете се роди родителите му са безмерно щастливи и не допускат мисълта, че това е началото на една среща, която ще приключи рано или късно. Разбира се, те разбират това интелектуално, но подобно разбиране не им помага да не се вкопчват в присъщото съществуване на нещата. Непостоянството, обаче, се случва без значение дали вярваме в него или не. По този начин всяко едно щастие или удоволствие, което се основава на зависими фактори, в крайна сметка се преобразува в страдание. Самото непостоянство не е страдание. Страданието възниква от вярата в постоянството или в солидното, присъщо съществуване на феномените. Това е втория тип страдание, което е описал Будата. Първото се нарича страдание от болката (страдание породено от страданието), за което пишеш ти и което познава всеки човек, дори децата. Второто, се нарича страдание от (предизвикано от) промяната. Всеки неизбежно се сблъсква с него, но поради вярата в присъщото съществуване на феномените, не успява да го схване докрай. Повтаряме тази грешка отново и отново. Умопомрачително е като се замислиш. Примерно, за някои хора всяко ново влюбване е истинската любов, която ще продължи завинаги. И колкото и пъти да се разочароват, то не спират да опитват да се опитват да я открият. Има и трети тип страдание, но той е много фин, за да го коментирам с теб сега. Но този, който описах е достатъчно разбираем. Нали така?

Продължавай по този начин. И отправяй пожелания да установиш контакт с учител, който може да ти е полезен. Прави го искрено и ще се случи в един момент. Кьониг, в живота ми имаше период, когато се разочаровах от ученията и някои аспекти на поведението на първия ми учител, когото много уважавам и днес, понеже ме въведе в Дхарма. За което съм му безкрайно благодарен. Но в даден момент това, което получавах от него не ми беше достатъчно. Престанах да получавам учения от него. Две или три години практикувах сам, без учител и всеки ден си отправях пожелания да срещна такъв. Плакал съм – буквално. Не се превземам. Знаех, че никакви Ваджраяна или Махамудра инструкции не мога да получа без учител. Знаех, че дори сутра ученията не бих могъл да следвам както трябва, ако някой не ми ги преподаде, както трябва. Бях напълно наясно с това. Първо си изплаках очите. После, когато възникнаха условията, то дадох всичко, което можах във всякакъв план, за да се срещам и да получавам учения. Моите настоящи учители никога не са искали нищо от мен. Винаги аз съм бил активната страна. Аз съм ги търсел, питал и съм искал да получа учения. Истината е, че и днес не успявам да следвам инструкциите им в достатъчна степен. Хора, които не общуват с такива учители си мислят, че е лесно да си намериш учител и после да го следваш. Не е така. Тъкмо наопаки е. Първо, да откриеш учител е трудно. Изисква се да пуснеш много неща. Второ, да го следваш е два пъти по-трудно. Или три пъти, или пет пъти. Трудно е да обяснявам такива неща на хора, които не са имали учители. Те, боя се, изобщо няма да схванат какво казвам.

Да, обаче, не приемай всички тези реакции много сериозно. Хората си пишат разни неща като форма на психотерапия. Когато изговорят нещо си, то получават някакво психично облекчение. Разтоварват се. Не е правилно да бъдат осъждани или критикувани, че постъпват така. Разбира се, че ако човек медитира, то може да направи това много по-умело и с много по-траен ефект, както се обяснява тук: http://www.huffingtonpost.com/entry/a-tibetan-buddhist-masters-simple-guide-to-meditation_us_57850a79e4b07c356cfe8158?&toperStarEhJUS=1 Моля, всеки пишещ в темата да изгледа това, което е към две или три минути. Не е сложно, не е неразбираемо, нито е повърхностно, ако човек наистина опита да го направи, според обяснението, което е дадено. Когато някой започне да го прави в течение на известно време, то ще има смисъл да се обсъжда по-нататък. Няма смисъл да се коментира с някой, който няма дори повърхностно преживяване или усещане за вкуса. Усещането или вкусването, може да възникне след систематична практика в течение на няколко дни, седмици, месеца или години. Индивидуално е. Според мен, то в обичайния случай е нужно да се практикува по посочения начин поне в рамките на половин или една година по няколко часа на ден. Разбира се, продължителността се увеличава постепенно от две или три минути до половин час, два или три. Някой има ли интерес да се ангажира с практика по подобен начин? Питам само. Понеже, ако няма, то Дхарма е нещо, което съвсем не е за него. Понеже, когато човек прочете как е практикувал Будата, то той е правил точно това в течение на няколко години. Факт. Но на всички не ни се ще да минаваме през този процес, а ни се ще да се просветлим мигновено. Не става, обаче. Нямаме подобна заслуга, за да постигнем мигновено осъзнаване като Тилопа, макар че и в неговия намтар се казва, че го е постигнал за седем дни, понеже е допуснал нарушение на един от обетите си, който е създал пречка. И това е казано за Тилопа, който е считан за Буда от всички тибетски традиции. Какво остава за същества като нас. Накратко е това.

Тук е ползата от учител, който може да види състоянието и нивото, на което сме и да ни насочи към практиката, която е подходяща за нас на определен етап. Както е аналогията с лекаря в "Гандавюха-сутра". Ако нямаме медицинско образование, то няма да знаем кое лекарство е подходящо за нас, когато се разболеем. Не можем да излекуваме хронична мигрена с аспирин напр. Аспиринът може да е полезен в редица случаи, но не и при това заболяване. Същото е с различните практики, които цитираш. Ако използваме погрешното лекарство, то може дори да си навредим. Съгласен съм със смисъла на забележката ти. Само искам да отбележа, че не познавам хора, които да практикуват интензивно неща като медитациите, които посочваш без учител. Четат за тях, опитват да ги правят, може би, но да ги практикуват системно не се случва просто. Като с шамата с дишането, за която говорихме тук. Колко от тези, които участваха в дискусията я правят системно? Може и да има някой, но е изключение. Ти, но ти наистина изследваш Дхарма, срещал си се и с учители, имаш различно отношение. Но повечето от другите. Отплеснах се, нещо... Може би, но следва да му кажа на Рамус, което мисля. Разбира се, реакцията е предвидима, ако има такава. Щото още по-горе той написа: "Научих се да се откажа напълно от смисъла, и от обяснението и за мен това не е никакъв проблем." Това са поредните "просветлени" изхвърляния в темата, последвани от две страници твърдения, обяснения и размишления. По-голямо противоречие – здраве му кажи. Но вече свикнах да приемам, че повечето хора не размишляват логично. Особено, когато пишат или говорят продължително. Нагарджуна казва всичко в един стих, които ако бъдат разбран, то косъмчетата по ръцете ще настърхнат, а от очите ни ще потекат сълзи, както казва Чандракирти в Мадямикааватара (в главата за Праджня–парамита).

Да се върнем към меметиката и твоята реакция, когато научи за тази теория от поста на колежката. Първо, за меметиката накратко. Мнението ми е, че като цяло това е една невалидна интерполация на някои отнасящи се до еволюционната генетика закономерности в сферата на културологията, антропологията, социологията и психологията (Денет напр.). С други думи, това е пореден опит за създаване на метанаука. Макар че този опит се е провалил още през 19 в, когато частните науки са започнали да се развиват самостоятелно и без да се опират на метафизиката, която дотогава е била считана за "царица на науките", то надеждите това да се случи не са угаснали. Източникът на тази идея е, разбира се, в античната философия на Платон и Аристотел, където "метафизиката" предхожда физиката, т.е. природните и социалните науки. Меметиката не внася нищо ново като идеи, нито има някаква обяснителна сила. В интерес на истината, Докинс твърди, че е бил изненадан как концепцията му за мема е била интерпретирана от много други автори. Той казва, че я е въвел с цел да не останат читателите му с впечатление, че защитава някакъв примитивен дарвинизъм, според който генът е единствен детерминиращ еволюцията фактор. Но други автори разширяват първоначалното значение на понятието мем, правят всякакви непотвърдени аналогии и създават нова научна област. Или квази–научна, според мен. Второ, твоята реакция накратко. Когато колежката сподели идеята, ти прочете няколко образователни статии в нета, схвана основната идея и я прие като нещо, което потвърждава и е близко до някои твои разбирания. Дори беше изненадан, че и други са стигнали до тях независимо от теб. Само че не отчете, че тези идеи не са нищо ново, а са съвсем тривиални мемплекси (комплекси от меми). Не е нужно човек да е академичен учен, за да разбира, че социализацията и обучението се осъществяват посредством имитация, репликация, подражание и т.н. Всеки родител, учител, преподавател, ученик и друг, който участва в процес на предаване на знания и умения, е наясно с това. Какво толкова нечувано има? Обаче, ти се впечатли от думичките и авторитета. Разбира се, веднага откри недостатъка на тази теория (поздрав, за което), но го напасна към твоята когнитивна схема като написа, че: " Формите идват и си отиват, материя, енергия и информация, се трансформират помежду си. За тия неща "формите" са само преходни и всъщност общото се съхранява непрекъснато от измененията в аспектите си. " С други думи, изказа едно наивно и безсъдържателно метафизическо твърдение. ––––––––––––––––––––––––– Нямам да анализирам по нататък, а само ще ти задам следния въпрос: Теорията за мемите мема ли е? Или е някаква метамема, може би? Понеже, ако е така, то можеш да използваш случая да изследваш как си станал жертва на един мемплекс.

Това е начина на философско говорене, срещу който са възразявали неопозитивистите, Витгенщайн, Виенският кръжок, както и Нагарджуна и т.н. Понеже, ако трябва да дефинираш какво разбираш под "материя, енергия и информация", ще се окаже, че не разбираш нищо, което да можеш да определиш ясно и конкретно. Просто ползваш три абстрактни понятия с мъгляво значение и казваш, че те се "трансформират помежду си". За да го правят те трябва да имат еднаква природа или обща основа. Само трябва да и избереш име. После можеш да замениш трите с ведическите гуни (раджас, тамас и сатва) и ще получиш същото мъгляво твърдение: "Формите идват и си отиват, тамас, раджас и сатва, се трансформират помежду си. За тия неща "формите" са само преходни и всъщност общото се съхранява непрекъснато от измененията в аспектите си."

Запознат съм с теорията за мемите на Докинс. Според теб, как възниква даден мем? Значи, той е нематериален, чисто информационен по природа, но се проявява чрез материални форми. Откъде води началото си този мем?

Ако направя паралел с будизма, то преподаденото от Будата не се различва радикално от това, което са преподавали ведическите даршани като Самкхя напр. И се различава, обаче. И в будизма, и в Самкхя се говори за карма, за самсара, за освобождение и голяма част от методите са сходни. Разлики има най-вече в крайния възглед, който в будизма е отвъд 4-те крайности, докато Самкхя (от будистка гледна точка) попада в една от тези крайности.

Рам, обяснявал съм го многократно, обясних го и по-горе. Казах, че нещата могат да се разглеждат от гледна точка на пътя и от гледна точка на плода. От гледна точка на плода, то няма никаква разлика между самсара и нирвана... Както и да е, но ти се опитваш да размишляваш без да притежаваш базови знания в сферата на будистката философия, епистемология и практика. То е като примера в предния ми пост – има по форумите хора, които опровергават Айнщайн, макар че са пълни лаици във физиката. Това е несериозно, пък ти нали претендираш да си сериозен човек.

В крайна сметка, нали смисъла на общуването е в това определени идеи и представи да бъдат споделяни. Аз също не схващам защо Рам толкова акцентира на уникалността на собствените си схващания и това, че други били репликатори. Дори думичката е избрана провокативно, макар че, както писах вчера, ако някой се чувства провокиран, то това е негов проблем, а не на Рамус. Но приемствеността на идеи, представи и модели е начин да се запази и разшири знанието. За да се разшири и обогати, то първо трябва да се съхрани. Никой не тръгва от нула и никой не може да твърди, че е останал неповлиян от средата, от нещата, които е учил и чел и т.н. А дали наистина е постигнал някакъв нов синтез или е достигнал до нещо наистина непознато преди показва времето. Никой физик не се съмнява, че Айнщайн е достигнал до радикално нова интерпретация на времето и пространството във физиката. От друга страна, има множество хора, които си фантазират, че са постигнали подобно нещо, макар това да е само тяхно мнение. Разбира се, те обикновено не са физици, а лаици, за които физиката е хоби.

Така е и не е така в смисъл, че има безполезно и полезно циклене, ако мога да го нарека така. Определени навици и нагласи се оценяват като носещи страдание. Те ни задържат в самсара. Други, обаче, създават т.нар. заслуга или позитивна кармична нагласа, която дава възможност да излезем от самсара. В това няма противоречие. Това е от гледна точка на относителната истина и от гледна точка на пътя, а не от гледна точка на крайния възглед. Затова Тилопа казва на Наропа, че докато не постигне Просветление не бива да изоставя двете натрупвания на заслуга (сонам) и мъдост (йеше). В намтара на Миларепа от Цанг Ньон Херука, Миларепа обяснява: "... Разбрах по-специално, че за да се достигне до съвършено прозрение за пустотата, е необходимо да се практикуват добродетелни действия и самопречистване неуморно в интервалите между медитациите." Да, те са илюзорни подобни на един сън. Но докато сме на пътя и не осъзнаваме наистина, че сънуваме има значение какво сънуваме. Ако сънуваме кошмар, то ще ние неизмеримо по-трудно да се пробудим.

Повторението е начин, по който не само се затвърждава определен цикличен модел или комплекс от реакции и нагласи, но и начин да се разруши такъв модел и да се създаде нов. Примерно, ако имаме обичаен навик да се излежаваме по 20 мин сутрин, то ще променим този навик като започнем да ставаме веднага след като ни събуди алармата. В началото това ще изисква усилие, но с времето ще става все по-лесно, понеже новия модел ще започне да се утвърждава по силата на неговото повтаряне всяка сутрин. Следователно, поне аз не разбирам защо е този патос на Рамус против повторението само по себе си. Това е просто инструмент – зависи как ще го използваме. Ако човек напр. си създаде навик да взима убежище в Трите Скъпоценности веднага след събуждане и непосредствено преди заспиване и започне да прави това по естествен начин, то има голяма вероятност да си спомни за Трите Скъпоценности и когато умира. За някой, който практикува Дхарма това е от решаващо значение. Същото е и когато практикуваме медитация на умствения покой (шамата) като броим дишането напр. С времето, по силата на повторението ще прогресираме през 10-те степени на тази практика, докато постигнем състояние на покой, което не изисква усилие и присъства дори, когато спим. И т.н.

Moже. Ще продължим този разговор някой друг път, ако е възможно. Тук или другаде. Благодаря за въпросите. Много потребители считат, че ги провокираш целенасочено, за да предизвикаш реакция в тях с някаква цел. Някои считат, че целта ти е просто да ги дразниш, за да се успокоиш, а други, че ги дразниш да изследваш тях и себе си. Всички те, обаче, не отчитат, че ако нещо в думите ти ги дразни или провокира, то причината не е в теб, а в тях. Ако по един или друг начин ти докосваш болезнени места у другите, то ти просто създаваш контекста, в който болката, неувереността, объркването и подобни да излязат наяве. Причината не е в теб. Не обяснявам това, за да те защитавам, щото не съм ти адвокат. Обяснявам го, понеже някой може да се замисли и да има някаква полза от думите ми. И приятна вечер, Рам. Изчезвам сега.

За мен са естествени в повечето случаи, понеже просто представям това, с което се занимавам или отговарям на въпроси. За другите не ми е работа да съдя и да давам оценки. Разбира се, че пост, който се състои от няколко цитата от Буда, Нагарджуна и т.н., изглежда комично в контекста на темата. Отсъства лично мнение и дори опит за интерпретация. Това си е просто обичайна нагласа да се цитират авторитети, които потвърждават нашето мнение. Отделен въпрос е, че те не потвърждават нашето мнение, а често казват нещо съвсем различно. Но ние погрешно го разпознаваме като потвърждение. Затова и го цитираме, т.е. за да постигнем емоционална и познавателна увереност, че сме на "правата страна" и за да избегнем когнитивния дисонанс. Примерно... Що ме занимаваш с подобни безинтересни и повърхностни неща? И искаш да взимам отношение по тях? Подобни неща са ми напълно безинтересни.

Винаги е друг, разбира се. Това е трика. Не съм аз, а другия. Мисля, че мога да съм съвършено искрен, Рам. Не ми носи нищо. Пиша напоследък отвреме-навреме, но не понеже очаквам, че ще предизвикам някакво разбиране или ефект у другите. Пиша понякога, за да отговоря на някой интересен за мен пост. Съвсем съм наясно, че няма как повечето от пишещите тук да опитат нещо като това, което правя аз. То не е нищо особено, разбира се, но излиза малко извън общоприетия модел. Малко. Не е като това, което са правили Миларепа или Марпа, но е доста по-различно от това, което правят повечето хора. Но това не ме кара да се чувствам особен. Просто питаш и ти отговарям.

Да, Рам. Мемите не са ли концепции? Просто проф. Докинс им е дал ново име. Будистките учения имат за цел да те изведат на съвсем различно ниво на познание, което е "отвъд концепциите" или "мемите". Но това не се случва автоматично, просто като прочетеш някоя сутра или кажеш някоя мантра. Подобна представа е крайно наивна. Личното ми мнение, имащо множество основания, които няма да описвам е, че подобно нещо се случва, когато човек прояви радикална смелост, кураж и увереност да мине отвъд. В този процес, учителят е този, който те избутва и не ти дава възможност да се върнеш обратно. Ако човек притежава изключителна дисциплина и е храбър, то може да се справи до определен етап и без учители. За съжаление, малко хора са такива. Аз, примерно, не съм. Писал съм многократно по тази тема и съм обяснявал какво човек трябва да направи, за да открие квалифициран учител. Няма гаранция, разбира се, че това ще се случи от първия, втория или десетия път. Няма гаранция, че ще се случи в този живот, изобщо. Но ако човек не посее семето, ако не създаде предпоставките, то това изобщо няма да се случи. Какво друго да кажа? Няма начин човек да бъде въведен в природата на ума и нещата, в пустотата, ако просто чете сутри и шастри. Не казвам, че е безполезно, но така ще получи само интелектуално схващане и при това доста изкривено. Дори две или три минути прекарани с учител, който има автентично осъзнаване на пустотата, се равняват на еони четене и размишление. не се ядосвай.

Докинс е академичен учен, който е написал и няколко популярни книги като Стивън Хокинг. Определено е "войнстващ", ако под този предикат се разбира някой, който търси конфронтация с тези, които не мислят като него. Но, според мен, по-точно е да бъде наречен провокативен. Но ако искаш да прочетеш нещо, което е наистина забавно и интересно в тази посока, то потърси нещо от Сам Харис. Остър, харизматичен и остроумен полемист с академично образование. Освен това, Докинс не е "дарвинист", разбира се, понеже класически дарвинисти отдавна няма. Докинс е "неодарвинист". Между класическата теория на Дарвин и схващанията на съвременните еволюционни биолози има съществени различия.