scepsis108

Не. Повечето са вегатарианци, но някои ядат месо. Има и вегани.

Ми, чети Шантидева и Чандракирти. Няма как да навляза в детайли в подобни теми в този форум. И няма как да навлезеш истински в будистката традиция само с четене в нета. Съжалявам, но съм ти го казвал многократно. Чандракирти още в първата строфа от Мадямикаватара казва, че архатите и пратйекабудите дължат постижението си на думите на будите, но будите се раждат от бодхисатвите. Последните възникват от състраданието, недуалния възглед и бодхичита – 1-та строфа след изразяването на почит от Мадямикаватара на Чандракирти: Shravakas and pratyekabuddhas are born from the Muni king; Buddhas are born from bodhisattvas; And, from the mind of compassion, non-duality and Bodhicitta is born the bodhisattva. Дали това ти се "връзва" или не, не мой проблем. Не съм ти учител, нито опонент, за да ти обяснявам нещата по-нататък.

Не трябва, Кьониг. Точно това опитвам да обясня. Няма смисъл да взимаш отношение. Без значение е дали си прав или не. Да допуснем, че си прав. Като реагираш така, то какво ще се промени? Тези, които порицаваш ще реагират агресивно, а неутралните читатели, които не разбират за какво точно говориш, ще останат с впечатлението, че си твърде емоционален. Има смисъл да се критикува възгледите, но не и личностите. Аз не познавам лично нито Шунята, нито Реджеп. Как бих могъл да давам оценки на поведението им? Мога да оценявам твърденията им, но не и тяхното поведение, нагласи и мотивация да се интересуват от Дхарма. Ако, обаче, ги познавах лично, то още по-малко бих си позволил да ги критикувам пред други хора. Бих им казал мнението си очи в очи, но не бих го споделял с други. Трябва някой да извърши нещо крайно отрицателно, за да си позволя да го оценявам пред други хора по негативен начин. Съчувствието или състраданието не е емоция, както обяснявах на Уит, а е да имаш открит ум и разбиране. Разбирането означава приемане. Нито аз, нито ти можем да знаем защо едно същество са държи по определен начин, понеже нямаме възприятието, което има един Буда. Знаеш историята за един човек, който помолил Шарипутра да бъда посветен като монах. Шарипутра отказал, понеже не могъл да види никаква заслуга у този човек, която да позволи това. Човекът бил много разстроен и отишъл при Будата, за да попита какво да прави. Будата му казал, че има заслуга да стане монах и обяснил на Шарипутра и другите ученици, които присъствали, че в минал живот този човек бил прасе, което подгонено от куче обиколило няколко пъти една будистка ступа. Будата е можел да види това, а Шарипутра, който е бил велик архат и един от най-близките му ученици – не. Следователно, трябва да сме крайно предпазливи, когато оценяваме другите хора... По-ясно не ми се отдава да го обясня в момента. Толкоз го познаваш будизма, Рам. Запознай се с Бодичитаватара на Шантидева или Мадямикаватара на Чандракирти и ще установиш, че поне 2/3 от текстовете са инструкции към тези, които са стъпили на пътя на виждането, т.е. бодхисатвите на 1-то и следващите бхуми, които са извън самсара, макар още да не са Буди. Това е така, понеже само бодхисатвите от 8-то до 10-то бхуми са способни през цялото време да получават учения от измерението на Самбогакая. Изобщо, поне ти не споделяй разни недомислени мнения, понеже ми идва в повече да обяснявам и на теб, когато би могъл да ме попиташ и да разговаряме по друг канал, където бих ти отговорил по-добре, ако наистина се интересуваш.

Тилопа в някакъв момент от живота си е бил скитник и е правел какви ли не странни и неприемливи от гледна точка на сутра–ученията неща. Разбира се, Тилопа е бил махасидха като Марпа, Вирупа, Шантидева и Другпа Кюнле. В един от своите текстове върху Махамудра, 9-ят Гялва Кармапа Уангчук Дордже казва: "... Когато практиката ти стане стабилна, можеш да идеш на някое страховито уединено място и осъзнато да практикуваш възгледа, медитацията и действието. Това се нарича тайна практика." В коментарите на Беру Кхйенце Ринпоче се обяснява: "Тайна практика е напр. да идеш на място като гробище, пустиня или планина и да спиш с глава положена върху труп или да спиш в пущинаците. Това се прави, за да провериш дали суеверията и заблужденията още имат власт над теб и дали може да ги изследваш, ако възникнат. Но да практикуваш това без да си постигнал неделимост на състоянието на покой [шамата] и прозрение [випасана], т.е. пустотата, е изключително лекомислено и може да те доведе до лудост." По-нататък, Кармапа продължава със следното: "Когато станеш устойчив в тази практика, то можеш да започнеш да скиташ и да се смесваш с големи тълпи." В коментарите на Беру Кхйенце се обяснява, че това е метод подобен на предишния, който дава възможност да проучиш напредъка си и да изследваш реакциите си, които възникват в шумни, многолюдни и объркани ситуации. По-нататък Кармапа казва, че има практикуващи с обичайни, средни и висши способности. И продължава със следното обяснение: "Когато тези, които имат висши способности достигнат на пътя на подготовката [втория от петте пътя, според сутра традицията], те приемат поведението на Херука, живеят в ужасни условия, без мисъли за това какво да ядат и какво не, какво е чисто и какво е нечисто, какво е правилно и какво е погрешно... Това се нарича активност носеща победа във всички посоки." Беру Кхйенце коментира: "Херука е термин за всички мъжки идами или може да се има предвид конкретно Чакрасамвара. Тези с висши способности, каквито са били Тилопа и Наропа... започват да действат като луди хора, да ядат всичко, което им попадне като остатъци от риба напр. и не се различават много от свинете. Практикувайки това, те побеждават всички суеверия, предрасъдъци и вкопчване в присъщото съществуване, известни заедно като "демоните на Мара". Това е практика за изключително напреднали същества с висши способности, предназначена за непосредствено възприемане на Пустотата." Защо написах всичко това? Написах го понеже не считам за правилно хората да бъдат оценявани според това дали са пожарникари, бизнесмени, спортисти, физици или скитници. Това е подвеждащо. Човек, ако има заслуга и връзка с Дхарма, може да практикува навсякъде. И в пожарната, и в корабната каюта, и в някоя пернишка панелка и на пазара. Ако няма, обаче, то и в пещерите, където са практикували Мила И Гуру Ринпоче да иде, то е все тая. Затова не бива да съдим другите прибързано. По-точно, най-разумно е да не ги оценяваме изобщо, понеже това, което правят те си е тяхна отговорност, а това, което правим ние – наша.

Що с лошо, баю? Реджеп споделя личен опит. Къде видя "надуване" в думите му? Или в моите? Наистина, когато температурите се въртят около 47-50 градуса, то нещата започват да изглеждат малко по-различно. В Индия в летния сезон дори не можеш да дишаш нормално, защото е много влажно. Превръщаш се в амфибия – когато си поемаш въздух, вдишваш вода. Реджеп е прав, че не би могъл да оцелееш в такъв климат или в такива жеги, ако не си привикнал. А ти не си. Тъй че няма защо да се засягаш. Просто констатирахме факта.

Това ще да е било като в горещите адове. За мен жегата не е проблем, понеже нямам наднормено тегло и проблеми с метаболизма, кръвното и подобни, но такива температури са изпитание дори за най-здравия организъм. Що? Най-добронамерено и по другарски ти го казвам.

Дай го малко по-спокойно, баю, че силните емоции не са здравословни. Могат да докарат я инфаркт, я инсулт. Ако ще ми отговаряш изобщо, то вместо нескопосани риторични възклицания, опитай да напишеш нещо в отговор на написаното от мен. Понеже това, което си сътворил няма нищо общо с това, което казах. Или не можеш да схванеш написаното, макар че според мен е съвсем просто? Или си слънчасал? Ако е последното стой на сянка и пии много вода, но не бира или мастика. Бирата и мастиката са противопоказни в жегите. Оцелял съм в над 45 градусови жеги в Индия, тъй че ти го казвам от опит.

И според Читтаматра (Йогачаря), Адвайта Веданта и епископ Бъркли. Макар че ти не твърдиш точно, че светът е ментален, а казваш "... отколкото единствено материален". Тъй че по-скоро, според мен, то позицията ти е близка до тази на Вайбхашика, Саутантрика и Самкхя. Да припомня накратко схващането на Самкхя, която е една от основните ведически школи, понеже по-горе накратко писах за възгледите на Вайбхашика и Саутантрика, които са две от основните будистки школи. Учението на Капила и Патанджали представя изключително детайлна и сложна концепция за Вселената, която започва с въпроса от кого е сътворена. Самкхя счита, е във Вселената има две основни категории, които на санскрит се назовават Пуруша и Пракрити и присъстват в древните и свещенни ведически текстове ("Упанишадите"). Те казват, че историята на Вселената е историята (на отношенията) между Пуруша (есенцията на Атман) и Пракрити (първичната материя или примодиалната природа) – Пуруша има нематериален или духовен характер, а Пракрити – материален. Този дуализъм се обяснява като сложна система от взаимоотношения между тези две начала. Природата на Пуруша е духовно, нематериално и безгранично съзнание. Пуруша е активна, а Пракрити е пасивна. Може да се направи паралел с категориите Ян и Ин в даоизма. Спорът с будистите е бил основно за това, че Самкхя подържат възникването от себе си по отношение на Пуруша и Пракрити. Няма съмнение за мен, обаче, че в ученията на Самкхя има много дълбока мъдрост и разбиране. Самкхя подържа онтологичен дуализъм, както и много будистки школи (особено тези, които принадлежат към Хинаяна). Будизмът и подобните учения могат да те научат на "пълноценно правене", ако мога да се изразя така. "Нищоправенето" е точно това, с което се занимават повечето хора. На пръв поглед те изглеждат много ангажирани и активни, понеже правят по няколко неща едновременно. Пишат на компа, докато ядат чипс, пият бира, пушат и разговарят с някого. Или пазаруват в мола, говорят по телефона с децата и мислят дали шефа ще им вдигне заплата. Когато попиташ такива хора как са, то те най-често отговарят – "Тичам по задачи." Това му се вика "нищоправене". Будистката практика може да те научи на това да правиш нещата пълноценно или както отговорил един Дзен-будистки учител, когато го попитали какво е просветлението: "Когато ям – ям. Когато спя – спя." В този ред на мисли, то сам можеш да прецениш, байо, дали практикуваш "нищоправене" или автентично "правене". Това следва да си го установиш и отчетеш сам за себе си, понеже то засяга само теб, а не Буда, познатите ти или тези, с които разговаряш в този форум.

Не е така. Уточнява се. Вайбхашика, Саутантрика, Читтаматра и Мадямика интерпретират концепцията за време по различен начин като я изследват много подробно. Това е дълго за обяснение, но може да се започне от следното питане – Каква е дефиницията за съставен феномен? Общоприетата дефиниция е, че съставния феномен има раждане, пребиваване и прекратяване. Има и друга дефиниция, която казва, че феномените са тези, които възникват от причина и условия. Тя, обаче, не е точна (критерии за дефиницията в Прамана дадени от Дхармакирти са да не е прекалено тясна, прекалено обща и да не е невъзможна), защото може да включи понятието "сандалово дърво", но не и по-общото понятие "дърво". Има и други подобни причини да не се ползва такава дефиниция и една от тях е, че ако водиш диспут с някой квалифициран геше от Гелугпа, то ще изгубиш спора още в момента, когато изкажеш тази позиция. Има и съставни феномени, които не съществуват като напр. "вчера", което не съществува днес или заек с рога, който мога да си представя. Това, че феномените имат раждане, пребиваване и прекратяване означава, че съществуват в трите темпорални модуса и в пространството, но особено във времето (за пространството – представата за него се опровергава в "400 строфи за Мадямика" на Арядева). Ако няма прекратяване, то феноменът ще е в състояние на перманентно раждане или пребиваване (напр. утре няма да настъпи никога). Не пиша нещо систематизирано, а просто каквото ми идва на ум, когато прочетох поста ти. Не знам откъде и в какъв контекст е този цитат от Шанкара. Има смисъл в твърдението му. Скандхите са просто кармично възприятие. Може и така да се изрази. Шанкара не е кой да е. Но възникват множество въпроси към това твърдение и твоята интерпретация на това твърдение. Не казвам , че е погрешна, но примерно, какво назоваваме "биологичен процес", какво назоваваме "възприятие" и т.н. Понеже, както съм казвал, считам, че Адвайта Веданта предава изключително дълбоко, макар и не съвсем валидно от будистка гледна точка, разбиране, то мисля, че ако ще цитираш Шанкара, то трябва да си малко по-подробна. Понеже, ако думите ти ги прочете някой, който не познава индийската философия, те ще му прозвучат напълно абсурдно и неадекватно.

Да, но това, което ти разбираш под състрадание има малко общо с това, което се разбира в будизма. Светът е пълен със състрадателни хора, които се просълзяват като видят гладно детенце или бездомно коте. И какво от това? Тези хора да не би да са бодхисатви, според теб? Това не е състрадание, а жалост или (ако има някакво активно действие за промяна на конкретната ситуация), то е милосърдие. Ако човек има истинско състрадание, което е равносилно на разбиране на Първата и Втората Благородни Истини, то ще практикува по 24 часа като Миларепа или Бодхидарма в пещерите, а няма да търси разбиране, съпричастие и умиротворение общувайки с други, които са в същата безплодна и безпросветна ситуация като него... По ясно не мога да го напиша, понеже може да прозвучи грубо. Но мисля, че схващаш много добре какво казвам. Не е, разбира се. Не и по отношение на себе си. Инак, не би тръгнал по пътя, който е извървял. Разбрал го е принц Сидхартха и затова е следвал съвсем различен, диаметрално противоположен път. Затова единият е станал Буда, а от другия е останала само една мумия в мавзолея. Това са очевидни неща. Изчезвам сега. Лека вечер, Уит!

Tи, драга ми Уит, търсиш топлота и съпричастие, което е съвсем нормална, човешка и разбираема реакция. Но това е самсарична реакция, с която будизма няма нищо общо. В размяната на себе си с другите няма нищо емоционално, няма сълзи и сополи. Това е метод или изкусно средство (упая) за разтваряне на илюзията за присъщо съществуващо Его или субстанционална личност. И някой, който разбира смисъла на това може да подари дори тялото си, както го е дарил Будата на тигрицата. Но в това няма емоция, а има разбиране, че в тялото (формата) и другите 4-ри скандхи няма личност. Но е напълно немислимо човек да започне с нещо подобно, докато има дуално възприятие и вяра в абсолютизма на етичните категории като добро и зло. Затова, както си чела в : "Лам-рим Ченмо" на Дзонгкапа, в Гампопа и на други места, то има подготовка или предварителни практики, които се пропускат често. Когато се пропуснат, то липсва всякаква възможност за по-нататъшно развитие. Една от тези практики е осъзнаването на собственото ни непостоянство и смърт. Това осъзнаване трябва да се случи по съвсем категоричен и ясен начин. Напр., както е представено тук: https://www.youtube.com/watch?v=Oo4hXkdLlV4 Но това не е интересно и вълнуващо, може би? По интересно е да обсъждаме какво е възприятието на един Буда.

Да. Това е, което споделям и аз. Думите, според мен, изразяват нещата по правилен начин. Няма разлика между просветлените същества, но те се проявяват или се възприемат различно от чувстващите същества в зависимост от тяхното кармично възприятие. Някои имат близка връзка с Тара, други с Манджушри или Авалокитешвара. Изоброените в крайната истина са просто проявления или аспекти на собствената ни пробудена същност, но докато имаме дуално възприятие, то ги възприемаме като нещо външо. Умелите методи (упая), които е преподавал Буда са умели точно по тази причина – те използват нашите дуални нагласи и навици, за да ги разрушат в крайна сметка.

Нали многократно изяснихме, че е проява на лош вкус и липса на увереност в духовния път, който си решил да следваш, да се опитваш да го пропагандираш на хора, които не го споделят? Темата е "Будизъм за любопитни" и би следвало в нея да се коментират будистки учения, а не Брахман или Ап. Павел. Нямам нищо против Брахман и Ап. Павел, но в будизма подобен тип възгледи (като споделяните от тях) се считат за погрешни. Ведантическите школи (които ти познаваш по повърхостните и изопачени преразкази на Рьорих, Блаватска и подобни) казват, че Бог е истина, т.е. е нещо, което не е фалшиво, не е фейк, не е изфабрикуван. Бог е истинен и (затова) не зависи от причини и условия (напр. не е измислен от хората). Това е като разликата между реална чаша и чаша, която е фокуснически трик – втората зависи от фокусника, който я е създал чрез своите умения и затова е илюзорен трик или фейк. В Адвайта Веданта истина е само Бог, а всичко друго е илюзия или мая. Подобна дистинкция се прави и в други религии като Христянство, Ислям или Юдаизъм, но там ползват друг език. Вайбхашика опровергават идеите за Бог и показват, че са изфабрикувани от религиозното съзнание. Те вярват в съществуването само на две (много малки) неща – материален атом и атомарен момент на съзнанието. Затова ги наричат "подържащи дискретното съществуване" (bye brag smra ba). Саутантрика има подобно схващане с някои разлики, а Читтаматра опровергава това и приема, че само потока на ума (алая–виджняна) е истина. Мадямика, обаче, не вярва в присъщото съществуване на някакъв оригинал, понеже ако нещо съществува, то трябва да е възникнало от една от 4-те възможности (от себе си, от друго, от двете или без причина). След като при анализ те биват опровергани, то остава един отговор – взаимозависимото възникване (= пустотата). ––––––––––––– С други думи, хайде спри се малко. Ако се интересуваш от будисткото разбиране, то питай и ще получиш някакви отговори, които може да не са съвсем коректни, но ще са поне приблизително точни. Ако не си уверен във валидността на ученията, които следваш, то изследвай ги, но не като се опитваш да ги пропагандираш тук. Понеже форматът на форума не е подходящ за провеждане на сериозен дебат.

Да. Тази е идеята. Обещах да цитирам какво е казвал Будата в сутрите, когато са го питали как така е възможно да бъдат облагодетелствани чувстващите същества или как те биха могли да са обект на състрадание, щедрост и подобни, след като в крайната истина те не съществуват. В Пурна Парипича Сутра (Purna Paripiccha sutra), Будата казва: "Докато бях под дървото Бодхи, постигнах съвършеното, пълно и абсолютно Просветление. В този момент не долавях чувстващи същества и дори името [eтикирането – Choki dagdzin nyinang на тиб.; това е малко сложно за кратко обяснение, но опростено, то това е състояние, което е свободно не само от вяра в присъщото съществуване, но и от представата, че нещата просто се проявяват] "чувстващо същество"." В една от Праджняпарамита сутрите Будата пояснява: "Субхути! Аз не възприемам чувстващи същества. Но чувстващите същества, които са лишени от реалност се [само-] възприемат като реални. Следователно, работата в името на чувстващите същества е просто условно възприятие, което ми приписват те. Но то не съществува в крайната истина." И т.н., както вече беше обяснено няколко пъти и по различни начини.

Стана късно за мен, но утре ще ти цитирам отговор на Будата от една сутра, в която му задават подобни въпроси. Обаче, приеми, че ако си ситуиран в долината, то не можеш да видиш върха на планината. Просто имаш различна перспектива. Как тогава е възможно да получиш отговор, който да е разбираем за теб? Такъв няма.

Напр., Беназир Бхуто опита и всеки знае как завърши всичко. Но повечето политици са тотално деградирали и подобни идеи като това наистина да опитат да променят нещо, колкото и малко да зависи от тях, изобщо не им минавата през главата. Наивно е да се очаква, че тези, които придават легитимност на системата, ще тръгнат да я променят.

Политиците са просто за отвличане на вниманието. Те не взимат решения, когато се отнася до сериозни неща. Кого представляват те? Нали се твърди, че имаме представителна форма на демокрация на Запад? На кого е представител един депутат, примерно? Интересите на кого защитава? На тези, които са гласували за него или на тези, които са финансирали предизборната му кампания и са го допуснали на избираема позиция в листата? Това са риторични въпроси, разбира се.

Основата за постигане на Просветление е Буда-природата, разбира се. Говорех за друго. Виж какво пише в текста: Через молитву Кунту Зангпо, пусть вы существа, которые развивали гордость Позволите вашему сознанию расслабится в естественном состоянии. И тогда ваша Осознанность сможет удержаться. Да достигните вы мудрости равностности! Посредством призоваването на Кунту Зангпо [т.е. на твоята собствена просветлена природа], нека всички чувстващи същества, кoгато изпитат гордост да могат да се отпуснат в естественото състояние [ригпа]. Тогава ще запазите осъзнатост и ще достигнете равнопоставящата мъдрост [Буда–Ратнасамбхава]. Това всъщност е инструкция за практика, а не просто поетично пожелание. Това или трябва да се практикува, ако човек е получил съответните инструкции, или може да се прочете като нещо, което да ни вдъхнови да си пожелаем да ги получим някога. Не е нещо, което има смисъл да се коментира и анализира. И, между другото, там не пише, че Кунто Зангпо е някой, който седи някъде там на небето и като му се молим ще ни освободи от гнева. Отбелязвам за протокола, за да не стават грешки.

Самоосвобождението означава, че всичко се освобождава без усилие. Спонтанно. Имаш мисъл или възприятие, нали? В следващия миг го няма. Това означава да "пуснеш" нещото. В Дзог чен се нарича да "пуснеш крадеца в празна къща". Крадецът е мисълта или емоцията, напр. Тя не може нито да ти навреди, нито да ти помогне. Тя е като вълна в океана. Тези неща могат да звучат много просто, но точно затова не се преподават открито – понеже, ако отсъства подходяща основа, то няма да бъдат разбрани изобщо или ще бъдат разбрани погрешно. Затова, човек преди да се опитва да разбере какво означава нещо да се самоосвободи в изначалното пространство на ригпа, то следва да се научи на по-прости неща като това да установява вниманието си върху сетивен обект в течение на 15 или 20 мин, без разсейване и усилие. Само тогава учения като Махамудра или Дзог чен могат да започнат да придобиват някакъв смисъл за него. Другото, според мен, са безполезни фантазии.

Един Буда не действа изобщо, но парадоксалното е, че чувстващите същества считат, че действа – ражда се, живее в палат, после се отрича от светския живот и отива да медитира в джунглите, после постига Просветление под дървото Бодхи, преподава и накрая умира. Един Буда представя цялата тази последователност от действия, заради чувстващите същества, но за него те не са по-реални от един осъзнат сън (сън, в който съзнаваме, че сънуваме). Защо го прави? Накратко е малко трудно да се обясни, но с две думи, то това се случва поради пожеланията да облагодетелстват всички същества, които бодхисатви отправят до момента, когато навлязат във Ваджра-подобното самадхи, описано в Самдхираджа-сутра напр. Няма ли нещо по-практично за коментиране от това защо и как някой буда изразява просветленото си състояние и как го възприемат обикновените чувстващи същества? Не виждам какво полезно има в това. То е малко като две деца в детската градина да се питат защо майките или бащите им ходят на работа. Какво биха могли да кажат? Тати и мама работят, защото им дават парички, с които ще ми купят играчки и ще идем на море. Примерно. Това не е точно сравнение, но просто се опитвам да покажа, че е абсолютно безпредметно самсарични същества да се опитват да разберат активността на същества, които са извън самсара.

Това не е мой проблем, т.е. как го разбираш ти. Призоваването е предадено като терма. Изразено е по начин, който да е достъпен за чувстващите същества. То не отразява отношението или възприятието на едно просветлено същество, понеже то няма как да бъде изразено с думи. Освен това, важно е да се разбира, че Кунтузангпо или Самантабхадра не е някаква личност или дори поток на съзнанието. Това е просветленото състояние, което може да бъде постигнато от всяко чувстващо същество. Следователно, ако считаш, че Самантабхадра е нещо, което е извън теб, то изпадаш в дуалност и няма никакъв начин да разбереш или поне усетиш значението на молитвата.

Това е добър въпрос: Мога да кажа само как го виждам аз. Когато говорим, че будите проявяват състрадание или съчувствие, то това е наша интерпретация. Строго погледнато, то не може да се твърди подобно нещо, но ние го виждаме така. То е, както ако човек мисли, че слънцето свети и излъчва топлина, за да го направи щастлив или за да пораснат различните цветя, дървета и т.н. Слънцето не свети и не излъчва топлина с намерение да осъществи подобни резултати. Всъщност, Слънцето няма никакви намерения. Да свети и топли е природата му. По същия начин, то не бихме могли да твърдим, че един буда прави нещо за другите или изпитва съчувствие към тях. Това е взаимозависимост. Нашата откритост се среща с просветленото състояние, което е представено от будите и го използва като опора, като насока и пример. Не знам дали го обясних добре, но идеята е тази.

Опитвам. Първо, трябва да поясня, че дебатите изобщо не са задължителни за следване на Буда–Дхарма. Те са просто един от възможните методи, които са подходящи за определен тип практикуващи. Те са подходящи за този тип практикуващи, които имат изявена склонност към интелектуални анализи. Те могат да са полезни за хора от типа на Реджеп, напр., които са образовани и запознати с логиката. Има и практикуващи с низши способности (като мен), за които е полезно да следват постепенен подход, понеже са твърде емоционални и нямат ясно установен възглед, който да бъде опроверган. Този тип хора нямат точно изразена позиция, понеже се колебаят между различни позиции и не могат да решат коя е валидна. Затова те практикуват неща като Ло–джонг, което включва отричане, култивиране на съчувствие и т.н. Има и практикуващи с висши способности като Миларепа, които могат да бъдат въведени във възгледа директно – без подготовка и без логическо изследване. Такива практикуващи, обаче, се срещат много рядко. Те са толкова малко, колкото са звездите, които можем да видим на небето денем. Ето, като пример, една молитва, която е дадена като терма. Казва се, че ако някой има висши способности, то може да постигне освобождение от самсара просто като я чуе. Ще дам клип, в която я изпяват на тибетски с английски превод, както и превод на руски отдолу за незнаещите английски. Нямам време да я превеждам на български. Разбира се, преводите не са съвършени, а и традиционно молитвата трябва да бъде предадена и обяснена от някой, който е държател на приемствеността. Независимо от това, силата и може да бъде усетена от всеки в някаква степен, според мен. Ако след като сме я чули, то не сме се просветлили, то значи не се отнасяме към категорията на практикуващите с висши способности. Аз, определено не попадам в тази категория. https://www.youtube.com/watch?v=lGAl40BCrYY&sns=fb Из Северной Термы Гонгпа Сангтал "Свободный просветлённый ум великого совершенства Кунту Зангпо" открытой тертоном Ригдзином Гёденом (1337-1408) Молитва Кунту Зангпо, изначального Будды Самантабхадры. Хо! У всего, что проявляется и существует, у сансары и нирваны, Имеется единое Основание, два пути и два результата, И волшебным образом проявляется, как Осознанность и неосознанность. Через молитву Кунту Зангпо, да станут все существа Буддами, Полностью совершенными в жилище Дхармадату. Основание всего – несоставное, самовырастающее великое пространство, Невыразимое и не имеющее названий ни сансара и ни нирвана. Просто осознавая это, вы Будды. Не осознавая этого, вы блуждаете в сансаре. Я молю, чтобы все вы, существа трёх Миров Могли осознать истинное значение невыразимого Основания. Я, Кунту Зангпо, осознал истину этого Основания, Свободного от причины и следствия, Которое просто самовозникающая осознанность. Незапятнанное внешним выражением и внутренней мыслью Утверждением или отрицанием И не загрязнённое темнотой неведения Это самовозникающее проявление свободно от недостатков. Я, Кунту Зангпо, пребываю, как присущая Осознанность. И даже в том, что три мира будут разрушены, нет места для страха. Нет привязанности к пяти желаемым качествам чувственных объектов. Не существует твёрдых форм или пяти ядов в самовозникающем сознании, свободном от мыслей. В непрерывной ясности Осознанности, исключительной по своей сущности, Возникает проявление пяти мудростей. От созревания этих пяти мудростей Появляются пять первоначальных семейств Будд, Из их расширяющийся мудрости появляются 42 мирных Будды, Через возрастание силы этих пяти мудростей появляются 60 гневных Херук. Так, Основание Осознанности никогда не бывает ошибочным или неправильным. Я, Кунту Зангпо, изначальный Будда всего, и через эту, мою молитву, Пусть вы все, кто скитается в трёх мирах сансары реализуете самовозникающую Осознанность И пусть ваша великая мудрость спонтанно возрастает. Мои эманации будут постоянно проявлять себя миллиардами невообразимых способов, Появляясь в формах, чтобы помочь вам существам, тем, кто может быть научен. Через мою сострадательную молитву, пусть все вы, Существа, кто скитается в трёх Мирах сансары минуете шесть форм жизни! С самого начала, вы существа, введены в заблуждение, Потому что не распознаёте Осознанность Основания. Непонимание того, что всё, что случается это заблуждение И есть состояние неосознанности и причина того, что сбились с пути. Из этого состояния обманчивости возникает внезапное ослабление Осознанности И затем тонкое сознание волнующего страха. От этого волнения вырастает разделение на себя и других И затем восприятие других как врагов. Постепенно тенденция к разделению усиливается И отсюда возникает круг сансары. Развиваются эмоции пяти ядов, Действия которых бесконечны. Вы, существа испытываете недостаток Осознанности, Потому что вы пребываете в неведении И это основание того, что вы потерялись Через мою молитву, пусть все вы, существа Распознаете присущую Осознанность. Первоначальная неосознанность означает неведение и отвлечённость. Порождаемая неосознанность означает появление дуалистических мыслей, как о себе и других. Оба типа неосознанности – основа заблуждения живых существ. Через молитву Кунту Зангпо пусть все существа скитающиеся в сансаре Рассеют тёмный туман неведения, и очистят цепляющие мысли двойственности! Да распознаете вы вашу собственную присущую Осознанность! Дуалистические мысли создают сомнение. От тонкой привязанности до этого двойственного восприятия ума Дуалистические тенденции становятся сильнее и крепче Еда, богатство, одежда и друзья, пять объектов чувств и ваше возлюбленное семейство Есе эти вещи причиняют мучения, создавая тоску и желание. Это всё мирское заблуждение. Действие схватывания и цепляния бесконечны. Когда плоды привязанностей созревают, вы рождаетесь, как голодный призрак, Измученный желанием, несчастный, страдая от голода и жажды. Через молитву Кунту Зангпо пусть все вы, Жаждущие и похотливые существа имеющие привязанности и не отбрасывающие желания Освободитесь от привязанности к желаниям. Позвольте вашему сознанию расслабится в своём естественном состоянии. Тогда, ваша Осознанность сможет удержатся. Да достигнете вы мудрости совершенной проницательности! Когда появляются внешние объекты, возникает тонкое сознание опасения. Из этого сознания, привычка к гневу становится всё более и более сильной. Наконец возникает враждебность становясь причиной насилия и убийства Когда плод этого гнева созревает вы будете страдать в аду, горя и варясь. Через молитву Кунту Зангпо, вы существа шести миров, Когда бы сильный гнев не возник в вас, Не отклоняйте и не принимайте его. Вместо этого расслабьтесь в естественном состоянии и достигнете мудрости ясности! Когда ваш ум становится полным гордости, То в нём возникают мысли о соперничестве и оскорблении. Поскольку эта гордость становится всё более и более сильной Вы испытаете страдания ссор и унижений. Когда плод этой кармы созреет вы будете рождены в мире богов И испытаете страдание изменения и падения в низшие миры. Через молитву Кунту Зангпо, пусть вы существа, которые развивали гордость Позволите вашему сознанию расслабится в естественном состоянии. И тогда ваша Осознанность сможет удержаться. Да достигните вы мудрости равностности! Увеличивая привычку двойственности, возвышая себя и принижая других Ваш соперничающий ум приведёт вас к ревности и борьбе, И вы будете рождены в царстве завистливых богов, где много убийства и нанесения ран, И в результате этих убийств вы попадёте в ад. Через молитву Кунту Зангпо, когда возникают мысли ревности и соперничества, Не относитесь к ним как к врагам, просто расслабьтесь и ослабте напряжение И сознание само сможет удержать своё естественное состояние Да достигнете вы мудрости беспрепятственного действия! Будучи отвлечённым, небрежным и невнимательным, Вы существа станете тупыми, неясными и забывчивыми. Будучи несознательными и ленивыми вы увеличите ваше невежество И плодом этого невежества станет беспомощное блуждание в животном мире. Через молитву Кунту Зангпо, пусть вы, существа, которые упали в тёмную яму невежества Зажжёте свет понимания и таким образом достигнете мудрости свободной от мысли! Все вы, существа трёх Миров идентичны Буддам, которые есть Основание всего. Но ваше непонимание Основания, заставляет вас сбиваться с пути так, Что вы действуете без цели. Шесть кармических действий – заблуждение подобное сну. Я Изначальный Будда здесь, чтобы обучить шесть видов существ через все мои проявления. Через молитву Кунту Зангпо, пусть все вы, существа без исключения Достигнете просветления в состоянии Дхармадату. Aх, хо! Здесь далее, когда бы очень мощный йогин Чья Осознанность сияющая и свободная от заблуждений Не повторил эту очень мощную молитву, тогда все кто услышит её Достигнут просветления в течении 3 жизней. Во время солнечного и лунного затмения, Во время землетрясения или когда земля грохочет. При солнцестояниях и во время Нового Года, Вы должны визуализировать Кунту Зангпо И если вы молитесь так громко, что все могут вас слышать Тогда существа из этих трёх миров, Через просьбу йогина будут постепенно освобождены от страдания, И наконец достигнут просветления.

Да. Всъщност това е, което е подход характерен за тибетските школи. Но напр. в Дзен има друг подход, който е не по-малко ефективен. Просто пиша за това, което познавам и се опитвам да практикувам. Няма съмнение, че има и други методи. Като цяло, обаче, Мадямика ученията са предадени в контекста на Махаяна във връзка с 10-те бхумита – така е и в Бодичитаватара на Шантаракшита и в Мадямикаватара на Чандракирти, която се основава върху "Сутрата за десетте бхуми". Но интерпретациите могат да се различават донякъде, както и практиките.

Целта не е всъщност да се спечели спор с някакъв конкретен опонент, а да се постигне разбиране или мъдрост. Двете последни думи не са много адкеватни. Може би по правилно е да се каже "правилно възприятие" или "правилно познание", т.е. такова възприятие или познание, което не е замърсено от погрешни представи или незнание. Според Мадямика, т.е. според Нагарджуна, то правилното познание за феномените (познаващият субект също е феномен) е свободно от четири крайности (екстремни възгледа). Те са, че нещата (1) съществуват, (2) не съществуват, (3) едновремено съществуват и не съществуват и (4) нито съществуват, нито не несъществуват. Това се нарича тетралема. Възгледът на Мадямика е много фин. Това не е логическа игра, макар че на пръв поглед може да изглежда като такава. Това е така, понеже няма пети възглед, който да се утвърждава. Обаче, за целите на преподаването и в контекста на пътя, то определени представи и тези са изказвани от Буда и будистките учители. В будизма се прави разграничение между ученията с условно и с крайно значение. Напр., когато в много сутри Будата казва, че има страдание, причина за него, прекратяване и път, то това е от гл.т. на конвенционалната истина, която представя пътя. Но когато в Праджня-парамита сутрите се казва, че няма страдание, няма причина, няма прекратяване, нито път, то това е от гл.т. на крайната истина. Казано най-опростено, то в първия случай нещата са обяснени според възприятието на непросветлените същества, а във втория, според възприятието на Буда. Тези неща не бива да се бъркат. Това е много важно, ако човек иска да практикува Буда–Дхарма. Връщам се към твоя въпрос защо е нужно да се водят дебати. Целта на дебатите е да постигнем правилно познание за себе си на първо място. Ако можем да помогнем и на друг в тази посока, то е ОК, но първото е водещо в смисъл, че целта не е спечелването на спора. Ще ти дам пример като цитирам отново думите на Чандракирти от Мадямикааватара, където той казва: "Не създадено от себе си, как може да възникне от друго? Не създадено от двете, как може да съществува без причина?" Тук Чандракирти цитира Нагарджуна, който във 2-та строфа на ММК посочва, че феномените не се раждат от себе си, от другото, от двете или без причина. Когато това се изучава в шедрите, то въображаемият опонент, който защитава първата теза (възникването от себе си) обикновено е представител на ведическата Самкхя. Това е твърде абстрактно, обаче. Но всъщност ние можем да открием, че в ежедневието си, когато извършваме най-банални неща, то често имаме точно този тип възприятие или възглед. Ако напр.мислим, че човекът, който виждаме днес в огледалото е същия човек от вчера. Или че цвететото, което поливаме сутринта е същото цвете, на което виждаме и помирисваме вечерта. Това са просто погрешни концепции. В тези случаи, ние вярваме в това, че нещата възникват от себе си. Изучаването на Мадямика е като противоотрова срещу подобни неща. Мадямика Прасангика не отрича раждането (възникването) изобщо и самоцелно, а неговото теоретизиране, абсолютизиране и теологизиране от различните школи. Ако попитаме Чандракирти дали е роден от майка си, той ще отговори положително, разбира се. Но ние имаме базовата склонност да считаме за истина това, което приемаме и за неистина или фейк, това, което отхвърляме. Различаваме истински швейцарски часовник от имитация made in Tailand. Но двете са взаимозависими, т.е. без оригинала (това, което наричаме "истина"), то няма да има и репликата или имитацията (това, което наричаме "неистина"). ––––––––––– Нещо много важно има, обаче. Когато учим Мадхямика, трябва да прктикуваме Ло–джонг ил тренировката на ума на бодхисатва, която най-общо се свежда до това да се освободим от 8-те светски реакции (желанието да спечелим, а не да изгубим, да ни харесват, а не да ни критикуват, да сме популярни, а не да ни считат за лош пример, да преживяваме удоволствие, а не болка) като разменим сбе си с другите. Както Гуру Йога е есенцията на Ваджраяна, така и Лоджонг е есенцията на Сутраяна. Без Лоджонг нямаме основа, понеже не виждаме безполезността на самсара. Тогава изгубваме дисциплината и искреността си, а емоциите ни овладяват. Ако практикуваме Ло–джонг Мадямика ще потъне в сърцето ни, но инак ще получим само ограничено интелектуално схващане, понеже няма да можем да приемем, че нещата не съществуват присъщо, че са отвъд 4-те крайности и т.н. Така напълно ще прецакаме практиката си, ще се дискредетираме пред самите себе си и опита ни да следваме пътя преподаден от Будата ще завърши с пълно разочарование. Малко, несистематизирано се получи. Забравих поне половината неща, които исках да ти кажа, но темата е твърде обширна за форум. Но това, което се сетих го написах и дано да дава някаква минимална яснота. ... са се заиграли с политиката и са се превърнали в радикални сектанти. Това им е бил проблема. Това не е бил проблем на Дзонгкапа и преките му ученици, а не техните последователи в много по-късен исторически период. Една от най-големите им грешки е, че са започнали да почитат един светски защитник, на който дори не ми се споменава името. И 14-ят Далай Лама, прави каквото може за промяната на тази ситуация. Забрани практиката върху този защитник, преподава в риме–стил и т.н. Но възможностите му са твърде ограничени. Дори тези предпазливи стъпки, които направи доведоха до разцепление на Гелуг и възникването на Новата Кадампа. Просто натискът върху него е твърде голям и възможността му да действа свободно е много ограничена. Но, моля, нека не обсъждаме такива теми, понеже те са твърде комплицирани и не засягат хора, които нямат близка връзка с тибетската традиция. Просто, изобщо не ми се говори за тези неща. И не мисля, че ще са от полза да се коментират.