scepsis108

Сансара и нирвана имат еднаква природа, но начина, по който се проявяват и характеристиките има са коренно различни. Инак, би било безпредметно да се преподава цялата Буда-дхарма. Природата на самсара и нирвана е шунята или пустотата, т.е. отсъствие на присъщо съществуване. Самсара, обаче, се проявява като илюзия, мираж, сън или отражение в огледало, примерно. Нирвана означава, че разпознаваме тези проявления по посочения начин, т.е. като илюзия, мираж, сън или отражение в огледало. Характеристиката на самсара е страдание, а характеристиката на нирвана е отсъствие на страдание. Когато осъзнаваш нещо като илюзия или сън, то отсъства причина, която да породи страдание. Това са елементарни неща, които сме изговаряли многократно тук. В Адвайта е подобно, тъй че не вярвам да имаш трудности да разбереш какво казвам. Възприемащото съзнание не ги прави да ги изглеждат различни, понеже самсара и нирвана не са някакъв обект или познавателен предмет, който съзнанието интерпретира различно. Те са модуси на съзнанието, казано най-общо.

Aз съм на други места, но тук се включвам спорадично, когато ми стане интересно и имам малко свободно време. Писането в тази тема не само не ми е приоритет, а и е нещо, което правя съвсем между другото. Това, обаче, не означава, че пиша глупости.

Това е така, понеже съзнанието и тялото съществуват взаимозависимо. Всички тези повторения на определена мантра или друг тип практика като броенето на дишанията са съобразени с невропластичността на мозъка, който е в състояние да създава нови невронни пътеки и да се учи да функционира по различен от генетично и/или социално зададената му програма начин. Но това означава да имаме дисциплината да го правим, без очаквания, в някакъв период от време. Проявата на подобна дисциплина, предполага много широка перспектива, която е напълно отвъд всякакъв личен интерес за постижение, печалба, одобрение или добра репутация в очите на околните. Това са методи или средства, но те не могат да се прилагат пълноценно без да има възглед или отношение. В подобен случай или не работят, или работят по начин, който е в пълно противоречие с целта, за която са преподадени. Демек, работят наопаки, т.е. (ако ползвам будисткия сленг), то не ни водят до освобождение, а до още по-дълбоко затъване в самсара или т. нар. дуално възприятие. Написах нещо доста смислено, според мен - моля помислете над казаното, понеже за първи път го изразявам по този начин.

Искаш да кажеш,че си се сетила за някаква твоя фантазия за чьод или чод, а не с нещо, което има общо с тази практика. Тази практика е тантраническа манифестация или проява на възгледа описан в Праджняпарамита-сутрите и шастрите, или в Махамудра–ученията, преподадени от индийските и тибетските махасидхи. Когато човек не знае за какво изобщо иде реч, то най-разумно е да си замълчи. Или да попита. Не и да се изказва, обаче. Това не е критика. Всеки има пълната свобода да споделя каквото му хрумне в тази тема, понеже е модерно да се казва, че "всеки има мнение" и то е валидно в някакъв контекст. В контекста на невежеството, всяко мнение е валидно, допустимо и смислено, разбира се.

Мхм... Може да използваме етимологията, за да проясним някои понятия. Като понятието "състрадание", както е прието да се превежда. Тибетският термин е "нингдже". Това е съставна дума, в която "нинг" означава "сърце", а "дже" – господар, владетел и подобни. Буквално може да се преведе като "господар на сърцето" (на емоциите си). Конотацията е, че това е някой напълно отвъд емоцииите, което му позволява (или му дава пространство) да бъде напълно открит към всичко и всеки. Тази пълна откритост или отвореност е истинското значение на съчувствието или състраданието в будизма. Тя означава, по същество, отсъствието на представата за субстанционален наблюдател, който е в центъра на преживяването. Това схващане няма общо с морала и етиката, както казваш. Има общо с отпускането или пускането на всякакви дуални концепции. Идеята е примерно тази.

Тантраническата практика Чьод, както я изписват на български, т. е. Махамудра–традицията на на дакини Мачиг Лабдрьон и т.н. Има съвсем директно позоваване на метода в 7-те точки на Чекава, но описан през призмата на сутра–традицията. Няма никаква разлика от това, което се преподава в Чьод с изключение на техническата част. Но възгледът, подходът са еднакви – тонг-лен, т.е. даване и приемане. Даже в буквален превод звучи още по-радикално – Няма абсолютно никаква разлика между самсара и нирвана. Няма абсолютно никаква разлика между нирвана и самсара. Всяко установяване на разлика ни вкарва в дуалността на желаното и нежеланото, на това, към което се стремим (нирвана) и което искаме да избегнем (самсара). Но характеристиката на самсара е дуалност. Следователно, докато сме в плен на подобни разграничения, то сме много далеч от смисъла на този тип учения. С което, обаче, не искам да кажа, че трябва да се държим , както ни хрумне следвайки емоционалните си люшкания. Това не е свобода или нирвана. Това е самсара. С две думи, както съм писал вече, възгледът в будизма е едновременно много фин и също така много директен. Изобщо, не е толкова прост, колкото си мислим и трудността да го схванем не е в това, че е сложен като някоя формула от физиката. Трудността е в това, че трябва да сме свободни от определени емоционални и когнитивни воали, за да разберем или поне усетим за какво става дума.

Toчно това имах предвид. Кармата (това го обяснявам за Следа, не за теб, понеже ти го знаеш) се интерпретира като позитивна (добродетелна) и негативна (недобродетелна) само на конвенционално ниво от гледна точка на резултата. Положителната карма поражда желан от субекта резултат, а негативната карма – нежелан. Грубо казано, то положителната карма поражда удовлетворение, а отрицателната – болка. От гледна точка на пътя, който е преподал Будата, трябва да се стремим да извършваме неща, които пораждат позитивна карма с правилното отношение (бодхичита, която е свободна от очаквания). Метафората, която е подходяща е с приятен сън и с кошмар. Ако преживяваме кошмар, то умът е много развълнуван и приема своите проекции като напълно реални. Затова и му е трудно да се пробуди. Ако сънят е приятен, то е много по-лесно умът да се отпусне в себе си и да разпознае своите картинки като илюзия, а не като нещо солидно. Тогава той може да премине отвъд тях. Способността да направи това се превежда в повечето текстова като "заслуга". Заслугата следва да се разбира като способност и възможност. И това, между другото, няма нищо общо с категории като морал, справедливост, изкупление и подобни. Обърни внимание на това. От крайна гледна точка, обаче, няма разлика между природата на кошмара и на приятното съновидение – и двете са илюзорни проекции на дуалния, объркан ум. Кармата отпада, когато се постигне това разбиране. Тогава съществото излиза от самсаричната игра или въртележка. Затова Нагарджуна казва: Няма разлика между самсара и нирвана. Няма разлика между нирвана и самсара.

Следа, ти стремиш ли се да съгласуваш твърденията си логически? Или просто си ги пишеш без да обръщаш внимание на противоречията в тях? Казваш следното: После, обаче, казваш обратното: Кое се ликвидира, бе уважаема потребителко? Причинно-следствената връзка или нейната посока? Понеже не казах ли тъкмо това: Докато, разсъждаваш в дуални категории като положително и отрицателно, то не можеш да излезеш извън каузалната обусловеност. Можеш да удариш някого или да го целунеш, но това не променя нещата по същество, понеже и в двата случая е налице намерение, което оставя отпечатък или тенденция в потока на ума ти. И дори, не е вярно, че това да удариш някого е във всеки един случай погрешно и води до страдание, понеже зависи от мотивацията ти. В "Джатаките" или историите, които Будата е споделил за своите предишни проявления като бодхисатва, той разказва как е извършил убийство на чувстващо същество, когато е бил капитан на кораб. Ако не си запозната с тази история, то накратко става дума за това, че на кораба е имало човек, който е възнамерявал да избие пътниците и екипажа. Воден от състрадание, както към потенциалните жертви, така и към потенциалния убиец, бодхисатвата, който след време става Буда Шакямуни, извършва убийство. Мога да напиша по темата още много неща като това да обясня четирите основни ефекта от дадено действие и т.н., но понеже си толкова категорична в оценката си, то просто ще цитирам Праджня-парамита сутра: Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение. Разбирането на това те извежда извън карма, а не просто промяната на посоката или нагласата. ПП Не разглеждай кармата като линейно случване или събитие, Следа. Това е крайно наивно. Това, че някой те е ударил в този ти живот, не означава, че ти ще го удариш в следващия, понеже няма никакъв субстанционален преживяващ, който да преминава от един момент в друг.

Това не прекъсва причинно–следствената обусловеност (т.нар. карма), а я променя като задава друга посока. Но не я прекъсва по никакъв начин. Това е съвсем ясно и би било загуба на време да се аргументирам като обяснявам очевидни неща.

Ло-джонг е практика, която има външни, вътрешни и скрити аспекти. Вътрешните и скритите (дълбоките) аспекти на ло-джонг не могат да бъдат схванати и практикувани без автентична приемственост. Понеже, Уит, още в една от първите инструкции за абсолютната бодхичита, които наричаш "слогани", от текста на Чекауа Йеше Дордже се казва, че трябва да се отпуснеш или да отпочиваш в природата на алая, която е източник на всички феномени. И, според мен, е съвсем ясно, че няма как да направиш това, ако не си била въведена в това измерение или състояние на съзнанието от някой, който го познава.В Кагю-традицията ло-джонг напр. е бил съчетан с Махамудра от Гампопа. И т.н. Обаче, не ме разбирай погрешно – дори човек да изучава ло-джонг само по книги, то би могло да има голяма полза. В този смисъл, окуражавам подобни начинания и пожелавам успех на всеки, който се стреми искрено да изследва себе си. Дълбоко уважавам и оценявам това. Знаеш ли коя ваджраяна практика е тантраническия еквивалент на сутра-традицията на ло-джонг?

Последно, Бог или Богиня? Този въпрос винаги ме е обърквал. В патриархалните традиции се говори за Бог, а в матриархалните – за Богиня. Редно е да се изясни какъв е случая. Не че нямам обяснение. Имам няколко дори, но за мен е интересно да науча твоето мнение. Това със "сядането" също леко ме смущава – в смисъл къде е седнал и върху какво? Подобно питане може да прозвучи наивно, но то е породено от твърдението ти, че на седмия ден Бог или Богинята решил/решила да си почива. Разбира се, като се има предвид, че в позната ни Вселена има към 100 млрд галактики, които са само няколко процента от всичко съществуващо, а останалото е тъмна енергия и материя, то Бог или Богинята, които са сътворили всичко това, несъмнено е трябвало да си дадат отмора. Разбираемо е.

Писах преди час или два, но постът ми не се постна, което ме прави подозрителен – възможно е да е бил заличен от Мосад. Но с риск да провокирам глобалните ционистки конспиратори, то ще споделя повторно това, което написах, доколкото си го спомням. Преди всичко, то не само, че не е имало 28 панфилофци, нито списък на Шиндлер, но (за най-голямо разочарование на невръстната аудитория), то и 300 спартанци не е имало, а какво остава за Влад Цепеш (Дракула), Марко Кралевити или крал Артур. В смисъл, имало ги е, но не така, както са представени в легендите. Какво от това, обаче? Имам предвид, че в някоя паралелна реалност, то е възможно те да са извършили подвизите, които им се приписват. В такава успоредна времева линия Джон Кенеди е разкрил договореностите между Белият Дом и ЕТ, сключени от Айзенхауер и не е станал жертва на атентат. Примерно. Следователно, няма нищо сензационно в историята разказана от Profruit. Хората имат нужда от митове и създаването им не е патент на Холивуд, Боливуд или еврейските лобита в артистичните среди.

Сексуалността е просто енергия, знаеш. Но силиконът е вреден, може би дори е канцерогенен. Не знам със сигурност, но допускам, че е така. Отделен е въпросът, че пост–хюман съществата, тепърва ще започнат да се появяват, поради еволюцията на нано-технологиите и ИИ. Погледнато така, то Цеца е пионер и визионер, който представя бъдещето днес, тук и сега.

Какво общо има Цеца с това?

Не споря – просто споделих информацията, която съм получил от среди близки до официалната позиция на БПЦ. Може и да е погрешна. Напълно е възможно да са ме подвели. Но тъй или инак, исихазмът е съзерцателно течение в рамките на православието и няма общо с будизма. Разбира се, паралели винаги са възможни, но отдавна не намирам смисъл в тях. Поздрави и на теб! Допускам, че е така. В такъв случай, исихазмът не е това, за което съм го считал. Но това е дълъг разговор, който не попада в дискусионното поле на темата за будизма.

Това е наистина много интересно съзерцателно течение в православното христянство, но според информация, която съм получил от свещенници, както и изследователи на темата, то приемствеността му е прекъсната и изгубена. С други думи, подобен тип традиции предполагат чиста приемственост от учител към ученик и не могат да се следват само чрез прочитане на съответните текстове. И ако въпросната приемственост бъде прекъсната, то няма почти никакъв шанс тези учения да бъдат възстановени.

За който може да се възползва – пожелание за прераждане в Девачен с транслитерация на тибетския текст и превод. Тази молитва на стремежа не изисква упълномощаване чрез чуване (лунг) за да я използвате, макар че ако може да получите такова, то ще ви е от голяма полза: EMAHO, NGO TSAR SANG GYE NANG WA THA YE DANG ЕМАХО! Великолепният Буда на безграничната светлина (Амитаба), YE SU JO WO THUG JE CHHEN PO DANG вдясно от него – Повелителят на великото съчувствие (Ченрезиг), YON DU SEM PA THU CHHEN THOB NAM LA и вляво от него Бодхисатвата на великата сила (Ваджрапани); SANG GYE JANG SEM PAG MED KHOR GYII KOR са заобиколени от безброй буди и бодхисатви. DE KYID NGO TSHAR PAK TU MED PA YI С чудодейно, неизмеримо щастие и радост DE WA CHEN ZHE JA WEI ZHING KAM DER е буда-полето, наречено Девачен. DAG NI DI NE TSHE PHO GYUR MA THAG Само в миг, отивайки си от този живот, KYE WA ZHEN GYI BAR MA CHHOD PA RU без да приема друго прераждане, DE RU KYE NE NANG THEI ZHAL THONG SHOG нека се родя в Девачен и видя лицето на Амитаба. DE KED DAG GI MON LAM TAP PA DI След като съм отпрaвил тази молитва на стремежа CHHOG CHU SANG GYE JANG SEM THAM CHED KYII към всички буди и бодхисатви от десетте посоки, GEG MED DUB PAR JIN GYII LAB TU SOL нека бъда благословен с безпрепятствено осъществяване. TE YA THA PAN TSA DRI YA AWA BO DHA NA YE SO HA

"Toзи, който не е готов да практикува тантраяна, но преднамерено се представя за тантранически йогин, не само подкопава собственото си духовно развитие, но подвежда и други, които могат да се опитат да го последват. И макар хората да могат да си представят, че отровата е лекарство, то тези, които не притежават присъщата на пауните способност да преобразуват отровата, сами се погубват. Също така, навярно е имало основателна причина за това Буда Шакямуни да е предпочел да се появи в този свят като скромен, обикновено облечен и бос, а не с разкошните украшения, дворец и свита като в мандалите на самбхогакая." Дзонгар Джамянг Кхйенце Ринпоче ПП Само да допълня, че примерът с пауна дори не се отнася до Ваджраяна, а се среща още в Лоджонг–ученията, които в Тибет е преподал Атиша или инструкциите за тренировка на ума , т.е. ученията за пораждане на отричане, бодхичита или с други думи Парамитияна (обичайната Махаяна).

Това е напълно невъзможно. Просто не разбираш какво се твърди. Става дума за това, че не е възможно да изпитваш две противополжни ментални състояния в един и същ момент на съзнанието, който трае наносекунди. Може, обаче, да ги изпитваш последователно и състоянията да се редуват. Разбира се, ако не можеш да забележиш това, то означава, че нямаш никаква яснота относно менталните събития, които протичат в потока на ума ти. Което е нормална ситуация, понеже реактивността или скоростта на сменяне на състоянията (или картинките) при хора, които поне не са започнали да медитират, е много висока. Изменението настъпва постепенно, понеже мозъкът притежава качеството, което неврофизиолозите наричат "пластичност". Става дума, най-просто, за създаване на нови невронни пътеки, а това отнема време. Обикновено, години. Пример е ученето на чужд език, математика или каквото и да е друго.

Ти нали се беше отказал да пишеш? Разбира се, докато има кой да ти обръща внимание, то ще продължаваш да "вентилираш" (да изпускаш парата, т.е. да разтоварваш напрежението) тук. Следователно, проблемът е не в теб, а в тези, които се връзват на инфантилните ти провокации. Това не го казвам, за да те обидя – провокациите ти наистина са инфантилни, но в някои случаи сработват.

Да, това е вярно. Това е традиционния сутра–подход за справяне със смущаващите емоции, който се основава върху разбирането, че две две противополжни емоционални състояния, каквито са напр. гнева и състраданието, не могат да се преживяват едновемено в един и същ момент на съзнанието. Не е възможно едновременно да погалим някого и да го ударим, тъй че да го нараним. Едното изключва другото. Затова и сутра–подходът, който в тибетската традиция се преподава в контекста на шамата, се основава върху използването на противоотрова, т.е. на пораждане на позитивно ментално състояние, което е противоположно на негативното. Напр., противоотровата срещу страстното желание е медитацията върху телесните недостатъци (не искам да ползвам определения като "отвращение", понеже не са точни), срещу гнева е медитацията върху състраданието и любящата доброта, срещу невежеството е медитацията върху 12-те звена на взаимозависимото възникване и т.н. По-нататък, т.е. след като е постигнат баланс, то може да се премине към аналитична медитация, която да породи концептуално разбиране за пустотата или отсътвието на присъщи характеристики. Понеже, ако вчера или преди две минути сме оценявали един обект като приятен и желан, а днес или сега го оценяваме като отблъскващ (или обратно), то трябва да се попитаме дали този обект наистина е това, което ни изглежда, че е. Или концептуалното съзнание е това, което му приписва определени качества като "красиво" – "грозно", "приятно" – "неприятно" и т.н. Това е просто пример за това как да работим в подобни ситуации. Има и много други подходи.

Aко считаш, че някой си прави one-man show, то защо участваш? Отсвири го просто, след като те дразни и не обръщай внимание. Инак, просто участваш в неговия филм, което е тъпо, т.е. тъпо е да се включваш в нещо, което не харесваш. Ако ти тегля една майна и спра да пиша възпитано, то ще разбереш ли какво казвам по-добре? Майната ти, хлапе, не участвай, понеже така ставаш част от това, което те дразни. Не взимам страна, не се включвам, а просто казвам, че подобни виртуални "битки" не носят никаква полза на никой от участващите. Битки в кавички, понеже не са дори битки, а израз на тотално отсъствие или липса на базова емоционална грамотност, интелигентност и култура. И което е още по-лошо, са губене на време. Времето, с което разполагаме е лимитирано. Неизвестно е дали няма да умрем още тази нощ. Би ли било разумно да умрем с подобни мисли като тези, които понякога споделяте тук? Помислете малко над това. Семейство, което ми е много близко има детенце с ДЦП. Всъщност съм нещо като кръстник на това дете, понеже ме помолиха да му избера име, преди да се роди. Следователно, запознат съм с тези неща твърде добре. Не че мястото е подходящо да обсъждаме тези неща, но просто за твоя информация.

Здравей Ники, Каква практика започвате и кои сте тези, които я започвате? Това е първото ми питане. Второто е – има ли официален анонс на това събитие в сайта или страницата, която този център подържа във фейса или някъде другаде, понеже аз не откривам да има. За първи път чувам за този Йога–център, макар и (признавам) да не следя какви подобни центрове има в БГ, понеже никнат като гъби след дъжд. Тъй че, моля, сподели някаква информация. Каква е връзката между темата и тези филми, които ни препоръчваш да гледаме?

Не забранявам нищо никому Пи. Нямам тази власт, а и никога не съм я търсил. Инак щях да постъпя в някоя разузнавателна агенция или в корейската компартия, примерно. Да видим колко ще си удържиш на думата, т.е. ще спазиш обещанието, което даваш пред себе си. Ако не го спазиш, то другите ще са в правото си да гледат на теб като на досадна муха, която бръмчи по навик, а не понеже има някакво смислено нещо, което да каже. Тъй че, запомни си думите.

Първо помислих да го пратя само на тези пишещи, които имат отношение към практика, но после реших, че така или иначе тези, които нямат, няма да го прочетат, а и да го прочетат няма да разберат за какво става дума. Целият текст може да бъде открит в нета, но разбирането му предполага получаване на въведение в природата на ума, устни инструкции, както и много сериозна подготвителна практика. Въпреки това, дори този откъс може да е от някаква полза за някого при наличието на определени предпоставки. ТУК ПП Моля, не сглупявайте като коментирате съдържанието на текста или споделяте лични опитности – ще е знак, че текста не е за вас.