scepsis108

Имам предвид, че ако пиша за Дхарма, то представям мнението, което се преподава в тибетската традиция, макар че мога да ползвам и мои думи и да не цитирам. Така е, понеже съм част от тази традиция и не гледам на нея като на нещо отделно от мен. Обаче, това не значи, че не е възможно да допускам грешки, разбира се, тъй че думите ми следва да бъдат проверявани. Къде е казано това?

Рамус не казва това... Има разлика между "слушане" и "четене", понеже това не са еквивалентни начини за приемане на някаква информация. То е като разликата да си пишем с теб тук и да се срещнем и разговаряме на живо. Първият начин на комуникация е твърде ограничен в сравнение с втория. Не е нужно да се аргументирам, нали? Но и в двата случая разговаряш с някого, който реагира и ти отговаря или поне правим опити в тази посока. Но с една сутра нещата стоят съвсем различно. Сутрата е преподадена от Будата пред определени слушатели, които са изброени в колофона. И ако не откриваш името си сред тях, то сутрата не е преподадена на теб. И това е голям проблем, когато се четат сутри. И решението е да получиш предаването и обясненията от някой, който е част от един непрекъснат поток от предаване на значението на въпросната сутра започващ от самия Буда и тези, които са присъствали, когато е давал въпросното учение. Това е значението на израза "приемственост на словата Буда".

Хахах. Виж сега, аз ти казвам защо аз не коментирам, а не ти казвам ти да не четеш и коментираш. Аз примерно чета и доста Дзен литература, но не я обсъждам, понеже нямам приемственост в тази традиция и мненията ми могат да подведат някого. Когато пиша нещо тук, то винаги проверявам дали съответства на преподаваното от тибетските учители. Ако изказвам лично мнение, то винаги уточнявам, че е такова. Така можеш да си наясно относно източника. Инак, ще възникне объркване, както при колегите, които смесват собствените си представи с тези, които се преподават в Буда–Дхарма и представят някакъв интелектуален микс. Идеята ми е, че трябва да има някой, който да представя нещата според традицията, а нямам нищо против да има и други схващания, стига изрично да се уточнява, че те изразяват просто лични мнения.

Може би, малко пояснения за това как ползвам някои думички ще са полезни. Когато казвам "ум" или "съзнание", то обикновено ги ползвам като синоними, както е прието и в английската будистка литература, където mind и consciousness са взаимозаменяеми. Тибетският термин е сем (sems), a санскритският е чита (chitta). Понякога на английски се ползва учточнението "the main mind" или "primary mind". Дефиницията гласи, че умът е ясен и познаващ (clear and knowing). По думите на Геше Рабтен (един от най-уважаваните учени от Гелуг – съзнателно цитирам гелугпински автор, за да няма възражения от типа на това, че другите тези тибетски традиции, които следват шентонг са едва ли не етерналисти – това е превантивно уточнение) качеството "яснота" се отнася до "нематериалната, подобна на пространството природа на съзнанието... изцяло лишена от цвят, очертания или материални измерения" (non-material, spase-like nature of consciouness... completely devoid of colour, shape, or material dimension). За разлика от пространството, обаче, умът притежава и способност да познава обект (отразява или рефлектира). Метафорично може да се каже, че умът е като огледало. Има 6 или 8 модуса или аспекта на ума, според обясненията в различните школи, които се наричат съзнания. Това са петте сетивни съзнания и менталното съзнание, към което в някои случаи се добавят още две – замърсено (от погрешната концепция за Аз) съзнание (клишта мано–виджняна) и базово съзнание (алая–виджняна). Ясно е, че всички тези аспекти са в категорията на виджняна–скандха или агрегата на съзнанието. Термина "ум" или "съзнание", обаче, може да се ползва и с друго значение, както когато се говори за т. нар. ментални фактори или събития - тиб. семджунг (sems dang sems'byung), санскр. чайтасика (chaitasika), които според Васубандху (Абидхармакоша) са 47, а според Асанга (Абидхармасамучая) са 51. Те се групират в няколко основни категории, които сега няма да изброявам. Дефиницята е субективно събитие, което възниква в зависимост от обекта, който се възприема. За да дам пример, то съвсем накратко ще представя първата група от тези ментални събития, които се наричат всеприсъстващи или вездесъщи (omnipresent). Така е прието да се превежда тибетското определение, което звучи като кюн дро нга (kun' gro lnga). "Кюн" означава всички и в случая се отнася до всяко ментално състояние, а "дро" означава "прилага се","следва", "присъства". "Нга" е пет. С други думи, тези пет присъстват при всяко състояние на ума, каквото е напр. едно сетивно възприятие на форма, звук и т.н. Те са усещане, разпознаване (разграничаване), движение (към обекта), ангажиране (с обекта) и контакт. Дефинициите им оставям за друг път. Това, което трябва да се схване е, че всички ментални събития се отнасят към агрегата на нагласите или санскара скандха, а не към този на съзнанието (виджняна–скандха). За да обясня нещата по-разбираемо, то ако умът е като езеро, то менталните събития са като вълните. Двете не могат да съществуват поотделно. Слушай го ти Саунд. Аз затова често и пропускам да му отговарям, щото не искам да си губя времето да обяснявам всеизвестни неща. На български имаше преведен някакъв откъс от Махапаинирвана-сутра в една от Махаяна версиите и преди много години. Издание на "Шамбала". Виж, защо я е "откраднал", а не си я е купил съвсем не смея да попитам.

Махапаранирвана–сутра ли? В коя версия и превод? По принцип избягвам да коментирам сутри и шастри, за които не съм получил предаване чрез чуване (лунг) и най-вече коментари. Не само аз, а и никой който се е ангажирал сериозно с тибетската традиция не прави това, понеже съществува опасност от превратно разбиране. И какво разбираш под "спиране на потока на ума"? Може би имаш предвид временно прекратяване на концептуалното мислене, което е съвсем възможно. Но потокът на ума, ако под ум разбираш последователните моменти на съзнанието, при което непосредственото условие за настоящия момент е предходния, не може да бъде спрян. Затова се казва, че умът не възниква, не пребивава и не се прекратява. Това е аналитичен подход (разновидност на випасана) типичен за ведическите школи, който няма да коментирам, понеже е практиката, която правиш. Но знаеш какво се казва в ММК от Нагарджуна: "Ако Азът (аtma) е идентичен с агрегатите (skandha), той ще участва във възникването и изчезването. Ако е различен от агрегатите, той ще има характеристика на не-агрегат." (гл. 18, 1) И ти казваш, че отвъд агрегатите е Атман и считаш, че будистите наричат този Атман Анатман, за да се отличат от ведическите даршани. Това е крайно съмнително твърдение, понеже Анатман означава просто отсъствие на трансцендентален (независим от скандхите) Аз. То е като да кажеш, че на масата няма чаша. Отсъствието на чашата (обект на отрицание) не предполага наличието на не-чаша, на която можеш да припишеш някаква крайна реалност. Отсъствието на чаша е просто това, което е – на масата няма чаша и извън скандхите няма Атман. Това е гледната точка на повечето будистки школи с малки изключения като ватсипутрия, която е отдавна изчезнала. Разбира се, когато се четат разни преводи на сутри в нета без допълнителни обяснения, човек може да попадне на всякакви странни изрази и твърдения. Тогава започва да си фантазира като търси паралели с познатите му обяснителни парадигми и настъпва голяма каша. Ако получиш въведение в естественото състояние (ригпа) според традицията на Махамудра или тази на Дзог чен, то ще разбереш какво имам предвид, когато говоря за отсъствие на наблюдател. Без директно преживяване, няма как да бъде обяснено.

Не. Нямам връзка с христянството. Родителите ми бяха атеисти и никога не съм вярвал в бог, макар че съм се за познал с различни теистични възгледи. Но първото нещо, с което усетих връзка беше Буда–Дхарма, когато попаднах на книжка за Махамудра от 9-я Кармапа. Преди това изпробвах различни неща като даоски практики, Кастанеда, индуистка йога и други. Но това беше много отдавна и беше за кратко и преди да срещна Дхарма. Срещнах се с Дхарма за първи път наистина, а не от книжки, когато отидох на лекция на първия ми учител. Бил съм на 23 или 24, примерно. Което не е нищо особено. Има хора, които са родени в БГ, но са започнали да практикуват на 15 или 16 г.... Карма просто. Когато е възможно съм насреща. Има, ако това може да ти е полезно като информация, един много фин преход между шамата без обект и випасана. Лека!

Много просто. Имали са заслугата да са ученици на Буда Шакямуни, а не да четат преводи на сутри на руски в нета, да прощаваш. Разликата виждаш ли я? Възможно е да ти звучим така, понеже нагласяш възприятието си към нещата, които познаваш, с които си се сблъсквал или най-общо казано, с твоя бекграунд. Установил съм, че христяните, които се обръщат към Дхарма са особен случай, който изисква специално внимание и обуздаване, понеже те донасят всичките си христянски нагласи и поведенчески модели, и се опитват да ги прилагат в будизма. Това е груба грешка и е крайно неадекватно. Но всеки тръгва отнякъде, тъй че се отнасям с разбиране.

Има разлика. При Випасна, ако визираме неконцептуалната Випасана, а не аналитичния подход, отсъства наблюдател. Няма някой, който да медитира върху нещо. Това означава просто да се отпуснем в естественото състояние или ригпа. Но това е трудно, когато сме начинаещи. В Шангпа Кагю, която е нашата сестринска линия, идваща от великолепните дакини Нигума и Сукхасидхи, казват така: Много е близко, за да бъде видяно, много е просто, за да бъде разбрано.

Да де. Дзонгар Кхйенце, когато дава коментари за главата посветена на мъдростта от Бодхичитааватара на Шантидева, често дава примера с това как, когато Будата е преподавал ученията за пустотата на всички феномени, то някои от присъстващите са били толкова шокирани, че са изгубвали съзнание или дори са получавали инсулт... В този ред на мисли, когато някои колеги казват, че "нещата нямат присъща реалност", "Азът им е илюзия" и подобни наизустени фрази, то дали наистина разбират за какво иде реч? Щото, като гледам продължават безстрашно да пишат.

Да. Просто не искам да обърквам Уит, понеже тя сама си избра един обект, който е процеса на дишане. Има два типа хора. За едни е полезно да започнат с един обект и да останат с него продължително време. За други е полезно да изпробват различни обекти. Аз, примерно, съм от втория тип и когато получих инструкции за шамата Дупсинг Ринпоче ми каза да медитирам последователно върху различни обекти като образ на Буда, сричка, дишането, големи и много малки обекти с размер на оризово зрънце и т.н. Но майка напр. от самото начало беше посъветвана да медитира върху определена сричка и да не сменя обекта. Това са неща, за които може да даде съвет само автентичен учител, който може да види нашите нагласи. Затова, дори за толкова на пръв поглед прости неща, имаме нужда от учител.

Ползвам твоя пост, за да поясня още малко, което пропуснах. Всъщност, темата за шамата е огромна и тук само се докосваме до нея. Ще кажа нещо, което може да прозвучи странно, но всъщност е в съгласие с будистката традиция и моя повърхностен опит. Шамата, по същество, е шизофренична практика, понеже при нея има наблюдател, който наблюдава случващото се. Това е дуален подход, който сам по себе си не може да доведе до осъзнаване. Обаче, дори учители, които преподават "радикален" Дзог чен и дават ригпа-сел-уанг (директното въведение в ригпа или природата на ума) от самото начало, препоръчват практикуването на шамата. Като Намкай Норбу Ринпоче, който има обширен цикъл лекции по темата, с които се запознах миналата година. Какво да говорим за постепенните подходи като този, който преподава Гампопа в моята традиция. Тъй че шамата трябва да се практикува прилежно, докато "спокойното пребиваване", както го превеждат на английски, се превърне в естествено състояние. Тогава може да се пристъпи към истинска випасана. От друга страна, ако се практикува Ваджраяна и неща като Ньондро, Гуру–йога и Идам-практики, то нещата могат да се случват малко по-различно и динамично. Но шамата е необходима при всички случаи.

Още едно пояснение, което е за Уит, макар че тя изчезна, но дано го прочете, когато влезе пак. Важно е да се научи как да смесва формалната практика с ежедневието. В нейния случай това означава да позволи на ума си да почива (като брои вдишванията или просто като ги осъзнава и следва) във всеки удобен момент през деня. Примерно, когато пътува в рейса или чака на опашка на пазара и т.н. Но не бива това да се прави като някакво задължение. Просто, когато е възможно умът трябва да се връща обратно към обекта, т.е. процеса на дишане, но без да има никакви очаквания, че нещо особено ще се случи или опасения, че нещо ще се пропусне... С ума трябва да се работи много фино, нежно, внимателно и безкомпромисно, едновременно с това.

Ххаха. Добър страничен критичен поглед – благодаря. Вероятно си съвсем прав. Поздрав!

Може би, засега там само, но бъдещето е отворено и изпълнено с всякакви възможности. Обаче, аз моля за много тясно, точно и ясно дефинирани питания. Понеже, инак, се чудя от къде да зпочна и какво да отговоря. Знам, че въпросите са сложни, но ги редуцирай до по-прости, ако е възможно. Инак – какъвто въпроса, такъв и отговора.

Да. Аз не написах това, заради Глади. Тя напълно познава тези неща, понеже от години, а не от ден или два, се грижи за деца с психически и физически увреждания (аутизъм, ДЦП и подобни), както и за възрастни хора, хора с парализа и подобни. Тя има такава активност и се ангажира с такива неща. Написах поста си, заради някои от останалите потребители, които трябва да се замислят ползвайки думи като "oсъзнаване", "мъдрост", "състрадание" и подобни. Не е просто. Много добре се справяш. Продължавай просто да тренираш. Нормално е да се увличаш по интересните неща и да правиш проекции. Това не трябва да те притеснява. просто, когато го забележиш се връщай обратно. Това да забележиш разсейването се нарича "будност" и е инроспективно качество на ума, което е различно от вниманието. Ако вниманието е кончето, то будността е като юздата. Следващата кратка инструкция е: не се отнасяй в миналото, което е изчезнало. Не се отнасяй в бъдещето, което не е възникнало. И двете не присъстват по никакъв начин, когато вдишваш и издишваш. Просто постави вниманието си върху дъха и го следи, без да се насилваш изобщо. Настройвай вниманието си като струна – без да го пренапрягаш, понеже ще го скъсаш и без да го отпускаш, понеже ще се отнесеш във фантазии или ще задремеш. Броенето има смисъл, докато се научиш да задържаш вниманието си, а после можеш да спреш да броиш и просто да следваш дъха, който се движи напред– назад, навън–навътре. Само това, без никакви допълнителни идеи, фантазии, концепции и подобни. В будизма има различна дефиниция, но санскритската или тибетската дума за "ум" не съответства напълно на английската mind. Умът, според дефиницията, е "ясен и познаващ". Първото се отнася до неговата природа, която е нематериална, т.е. е отвъд очертания, цвят, възникване, пребиваване и прекратяване. Второто се отнася до неговия динамичен аспект, т.е. до способността му да познава, да осъзнава, да е интенционален. Но изобщо не се занимавай с тези неща сега, а просто продължи медитацията с дишането и тогава в даден момент ще можеш да се запознаваш с природата на своя ум самичка. Малко по-малко и стъпка по-стъпка. Шамата е като ключето, което отваря вратата. Благодаря, че медитираш.

Не е изобщо смешно и ако някой твърди, че е, то или е просветлено същество, или е пълен бунак. Моята приятелка, която тук познавате като Гладиола, в момента се грижи за човек, който си отива от рак. И се справя отлично. Това е, което се нарича автентичен експириънс и това е ситуация, при която човек може да провери докъде наистина го е докарал в практиката си. Другото са фантазии, цитати и безмислени претенции. Ще помоля Глади да сподели нещо, но тя вероятно ще откаже, предвид ситуацията, в която писането на постове тук, ще и се види празна работа. Но ще я помоля, макар че нямам голяма надежда да каже нещо.

Спекулираш, както винаги. Изрично акцентирах, че думите на Нагарджуна са насочени към тези, които практикуват Буда–Дхарама (ти не попадаш сред тях, понеже твърдиш, че си си се просветлил; Будата е направил това за един еон, ти краткосрочно – евала! ). Написах този пост, за да не останат хората с погрешното впечатление, че будистите са прозелетисти. Това е типично само за начинаещите будисти, които имат христянски бекграунд.

От моя, но не, разбира се, от твоя гледна точка (понеже изобщо не си в час с това, което пиша), то аз проявявам изключителна симпатия и търпение към теб, въпреки неовладените ти реакции. В предния си пост се постарах да отговоря тактично, но явно не е било достатъчно тактично, понеже ти пак реагираш остро и емоционално. Но след като наистина държиш да получиш отговор, то мога да кажа следното. Много ясно е, че имам приемствеността за двете основни разновидности на този тип практики, т.е. йогата на сънуването и тази на ясната светлина, според една от многобройните традиции. Нямам намерение да споделям преживяванията си с никого, освен с учителите, които водят практиката ми. Но това, което следва да се разбира е, че това са неща, които са напълно отвъд капацитета на повечето, които пишат тук, понеже тяхната кармична ситуация е такава, че те нито биха могли да получат приемственост за практики от този клас, нито имат условията да ги практикуват. Затова не е смислено да коментирам с теб такива неща. Постът ми за шамата беше един вид тест, който да ме ориентира как и какво практикуват тези от пишещите, които му отговориха или не му отговориха, понеже липсата на реакция също е показателна. Дори случайно изпуснати думички са значими. По подобен начин, то мога да се ориентирам относно нивото на някой практикуващ, когато просто наблюдавам известно време в каква поза медитира, как и дали я променя, как диша и подобни. Това е лесно. –––––––––––––––– Разбира се, наясно съм, че това, което написах вероятно ще предизвика негативна реакция от твоя страна. Аз съвсем наскоро говорих с един от моите учители за тези неща и той ми каза следното: "Но се откажи да убеждаваш не само твоите приятели, но когото и да било. Никой няма да ти повярва. Ти просто му казваш нещо, за което трябва да ти благодари, а той се сърди, и почти те мрази. Никакъв смисъл няма." Следва да проверя твърдението му на практика и да получа жив експириънс. Някъде другаде можем да проведем подобен разговор – тук не е подходящо.

Доста детски опит за провокация и манипулация, драги ми Реджеп.

А какъв отговор би те удовлетворил? В компания на практикуващи будисти, подобен въпрос би прозвучал не просто неуместно, а и нахално. Все едно, да питаш някой приятел за интимните преживявания с партньорката му. Подобни неща е абсурдно да се обсъждат публично, във форум и с хора, които са просто виртуални фантоми. Но дори да пренебрегнем това, то каквото и да ти кажа не би имало смисъл, понеже няма как да го провериш, понеже не се познаваме. ОК. Много кратък отговор. Един от знаците, когато започнеш да постигаш стабилна шамата на съвсем начално ниво е, че сънищата ти стават много ясни и много лесно ги запомняш. Това се случва автоматично, без усилие от твоя страна, особено ако медитираш вечер преди да заспиш.

Не ме разбирай погрешно, но никак не мога да си представя, че Буда би преподавал такива неща на някой, който искрено вярва в бог и изобщо не му е искал мнението. В автентичния будизъм отсъства всякакъв прозелетизъм и всякакъв опит да се опровергават чуждите светогледи, освен ако тези, които ги следват не са помолили изрично да им бъде обяснена Буда–Дхарма. Отделно от това, то този, който обяснява трябва да е наистина компетентен поне относно текстовата традиция (сутрите и шастрите). Но дори и да допуснем, че е, то никак не му е работа да пропагандира. Логиката е съвсем проста. Според преподаденото от Буда, за да се срещне някой с неговото учение в ситуация, когато може да го оцени, разбере и практикува (8-те свободи и 10-те предпоставки), то се иска т. нар. чиста заслуга. Това е нещо, което притежават много малко същества. Да се обяснява нещо на някой, който не е в подобна ситуация е като да се обсъжда музикално произведение с човек, който лишен от слух. В това не само, че няма смисъл, а и само може да подразни другия. Ефектът от подобно неумело поведение ще узрее в потока на ума на този, който е постъпвал неумело, понеже е бил воден не от мъдрост и съчувствие, а от желание да утвърди мнението си. Не го приемай лично – обяснявам по принцип.

Кое "това"?

"Процесът на заспиване, прилича много на този, когато умираме. Затова е важно както да практикуваме медитация, докато сме будни, така и да запазваме осъзнаване докато заспиваме. Ако когато медитираме имаме високо ниво на еднонасочена концентрация, можем да видим какво се случва, когато заспиваме. Бялото тигле се спуска надолу към нивото на сърцето, а червената бинду се издига нагоре. Когато двете се срещнат за миг изгубваме съзнание и после възниква осъзнаването, че сме спим. (...) Това е възможно само, когато сме усъвършенствали изцяло появата на трите преживявания – блаженство, яснота и неконцептуалност – по време на будната си медитация. Когато ги стабилизираме, те се появяват по време на сън и умът почива в същото състояние, както когато практикуваме шамата. (...) Не използваме сънищата си, за да се опитваме да направим или постигнем нещо, да се срещаме с други същества, да пътуваме насам–натам и т.н., макар че всичко това е възможно. Но преследването на подобни преживявания само може да увеличи объркването ни в съня. Осъзнаването, че сънуваме ни помага да разберем природата, както на съня, така и на будното състояние. Помага ни да разберем, че и двете са творения на объркания ум. Това са просто усещания и преживявания, които се самоосвобождават. Това представлява накратко пътя на медитацията по време на сън." Откъс от учение дадено от Гендюн Ринпоче в Дагпо Кагю Линг (Франция) през декември 1991 г.

Ще ти дам отговор през уикенда, живот и здраве. Сега нямам време да отговоря изчерпателно.

Въпросът ти не звучи много сериозно, но ще го използвам като повод, за да обясня някои неща, които могат да са полезни за някого. Сред различните ментални събития, фактори или състояния, които се описват в будизма (47 според Абидармакоша на Васубандху и 51 според Абидармасамучая на Асанга) има група от събития, които се определят като "неутрални" или "променливи". Това означава, че в зависимост от нашата мотивация, те могат да имат позитивен или негативен ефект. Те са следните четири: 1.) Мислене (rtog pa), което се дефинира като общо или грубо схващане (постигане, разпознаване) на обекта. Това е, както когато видиш някой, но понеже е отдалечен от теб, то си казваш или го разпознаваш като човек, но без да си сигурен кой или какъв точно е. Възможно е да си помислиш, че това е Петър, но без да притежаваш сигурност или убеденост, че е тъкмо той, а не някой друг. 2.) Анализ (dpyod pa) е, когато в допълнение към грубото или общото постигане на обекта, схващаш и неговите специфични характеристики. В примера, то е като да установиш (да придобиеш сигурност), че това е Петър, а не Иван, да речем. 3.) Сън (gnyid). Има различни цикли и фази на съня като дълбок сън без сънища или РЕМ–фазата (Rapid Eye Movement), когато сънуваме. Тъй като основен предмет на изследване в будизма е съзнанието и неговите различни състояние, то няма как да това състояние на съзнанието, в което прекарваме 1/3 от живота си (някои и повече) да бъде пренебрегнато. Затова има различни практики за постигане на осъзнатост по време на различните фази на съня, които се преподават в контекста на завършващата фаза със знаци в Анутара–йога тантрите (напр. в Шестте йоги на Наропа) от сарма–школите, както и в аналогични практики от трите вътрешни тантри на Нийгма (Маха, Ану и Ати). Те, разбира се, не могат да се практикуват без много сериозна предварителна подготовка и без инструкции от квалифициран Ваджраяна учител. Затова и е безпредметно да ги коментираме тук. Споменавам ги като обща информация. На ниво сутра, обаче, има достъпни за всеки практикуващ Буда–Дхарма методи, посредством които сънят да бъде използван по позитивен начин. Накратко, това зависи от мислите или менталното състояние непосредствено преди да заспим. Ако мислим по позитивен начин, то това ще превърне съня в нещо полезно. Примерно, можем да мислим следното: "Няма да е добре да спя прекалено дълго! Ще стана рано и ще изпълня моята медитативна практика, а после ще се стремя да извършвам позитивни действия през целия ден! Ще бъда щедър, ще проявявам търпение и няма да забравям за двата вида бодхичита!" Обратното е ако мислим напр. следното: "Утре най-сетне ще кажа всички най-неприятни неща на този тип и веднъж завинаги ще го сложа на мястото му!" Това са просто примери – схващате идеята. 4.) Съжалението ('gyod pa) означава да съжалим за нещо извършено в миналото. Когато изпитваме съжаление за негативни действия, които сме извършили, то съжалението се превръща в позитивно ментално състояние и обратно. Напр. ако като проява на щедрост дадем храна на някой, който е гладен, а после съжалим, то това ще имаме отрицателно състояние на ума. Различни примери всеки може да си даде сам. –––––––––––– Извън всичко написано по-горе, съществуват различни методи за осъзнато сънуване, които са разработени на Запад. Няма да споменавам имена – всеки, който се интересува може да открие различни книги и материали по темата в нета. Макар тези методи като цяло да имат съвсем различни насоченост и цел от тези в будизма, то те не са за подценяване в контекста на постигането на някакво светско щастие и благополучие. Напр., познавам човек, който използва такъв тип методи за самолечение и се излекува от астма. И накрая, има един обща препоръка към всеки, който иска да се научи да запазва осъзнатост по време на сън. Първата стъпка в процеса е съня, който сме сънували да бъде запомнен. В това няма нищо чак толкова трудно, но се иска дисциплина. Методът е да създадем силно намерение преди да заспим да запомним сънищата си като си кажем: Когато се събудя аз ще си спомня сънищата, които съм сънувал! Веднага след събуждане трябва просто да запишем това, което сме сънували така, както го помним, т.е. без да се опитваме да го превръщаме в някаква история или да го анализираме. Целта не е, както при психоанализата, да изследваме значението на сънищата, а просто да тренираме вниманието, паметта и осъзнаването си. Когато се научим на това, то има много други методи за осъзнато сънуване, които стават достъпни за нас. Обяснявам това за тези, които се интересуват, макар че то няма пряко отношение към практикуването на Буда–Дхарма, но може да е полезно за някого.