scepsis108

Това не е просто твоето мнение, а нещо, което се казва от всички, които са в час с нещата. Ще преведа малко на прима виста, както се казва, от книга съдържаща инструкции за Махамудра, която майка ми подари. В нея има текст написан от Целе Нацок Рангдрьол. Уникален и напълно осъществен тибетски учител от 17 век. Той казва така: "По начало, думата "медитация" може да бъде отнесена към много различни неща. В различните традиции има безбройни методи, но тук думата или термина се отнася единствено до автентичното запознаване с естественото състояние. Това състояние няма отношение към медитирането върху очертания и цветове, пустотата на феномените и подобни. В случая, медитацията означава да познаем ума такъв, какъвто е, без да създаваме нищо. Обаче, съзнанията имат различен капацитет. Има такива, които са практикували интензивно в предишни животи. Те нямат нужда да бъдат водени стъпка по стъпка през шамата и випасана, защото постигат природата на ума посредством директно въведение или представяне. Обикновените същества, обаче, трябва да се развиват според етапите, които са преподадени. Те трябва да започнат с шамата върху обекти като образи, срички, дишане, визуализация на идами и подобни. След като постигнат стабилност в това, то трябва да преминат към шамата без обект, която е истинската шамата." Мисля, че е пределно ясно.

Moжеш да практикуваш шамата извън всякакъв духовен контекст, т.е. просто като упражнение, което да подобри вниманието ти или способността ти да се концентрираш върху избран обект. В това няма нищо погрешно. Обектът, който избираш може да е е сетивен или въобразен, но медитацията върху дишането, за която говориш, се преподава във всички будистки школи, защото е много естествен и достъпен подход. Това е така, понеже всички ние дишаме през цялото време и е относително просто да поставим вниманието си върху този физиологичен процес. Дишането е подходящ обект, понеже от една страна е неутрално, а от друга страна е ритмично. Умът ни в момента е недисциплиниран, както казваш. Той има поведението на диво конче, което подскача насам–натам, нагоре–надолу, тича, спира, пак тича и пак спира. Всичко това се случва, понеже в природата на съзнанието е интенционалността, т.е. насочеността към обект. Ето защо, методи като фокусиране върху сетивен обект (камъче, изображение на Буда, цвете, пламък и подобни) или въобразена форма (напр. сричката ХРИ) са сравнително по-трудни от това просто да вземеш за обект дишането. Понеже, по този начин позволяваш на кончето да се движи като следи процес от четири стъпки (вдишване, задържане, издишване, пауза). Много важно е, обаче, да запомниш, че не бива да се намесваш в процеса, т.е. да се опитваш напр. да задържаш дишането си – има множество подобни методи като "ваза–дишането", но за тях са нужни инструкции, които се преподават само устно. Инак, ще си навредиш, понеже има много тясна връзка между менталните състояние и дишането. Моля, запомни това. Това беше увод. Сега на въпроса. Има различни условия, за да практикуваш шамата, но накратко ще е полезно да кажа следното. Преди всичко е добре да намериш подходящо (по възможност изолирано) място, което да е лишено от разсейващи фактори като шум и подобни. Това трябва да е място, което само по себе си да ти въздейства релаксиращо. Това може да е твоята стая, да е пейка в парка или където и да е другаде, но там трябва да се чувстваш в безопасност. Ако си начинаеща, то не можеш да практикуваш шамата в средата на някой пазарили в трамвая, да речем. Това е първото. Второто, се отнася до позата на тялото. Разбира се, всичко е изкуство на възможното, тъй че ако за теб не е възможно да седиш във ваджра–асана като Буда по картинките, то просто седни на стол и дръж гърба си изправен, но ненапрегнат. Има много важна връзка между очите и вниманието, затова не ги затваряй напълно, но и не ги отваряй широко, а съсредоточи погледа си под 45 градусов ъгъл надолу от хоризонта във въображаема точка, която е около 14 пръста пред върха на носа ти. Но без напрежение. Отвреме–навреме, докато медитираш обръщай внимание на това дали погледът ти се е разфокусирал. Когато това се случва, то вниманието ти се разсейва или отклонява. Ще го разбереш, ако започнеш да го правиш. Устата е затворена, а езикът докосва небцето, но отново без напрежение. Когато се събере повече слюнка, просто я преглъщаш. Третото е подготовката. Най-просто е три пъти да вдишаш и издишаш дълбоко, но отново без прекомерно напрежение. Когато вдишваш можеш да си представиш, че тялото ти се изпълва с чиста перлена светлина, която отстранява всички пречки и замърсявания, а когато издишваш, можеш да се представиш, че всички въпросни пречки, заболявания, разсейването и т.н. излизат от теб във вид на тъмен дим или нещо такова. Вдишваш малко по-бавно от обичайното, задържаш за много кратко и издишваш малко по-енергично от обичайното, както когато си издухваш носа, но по-леко и бавно. Четвъртото, е актуалната практика, която е съвсем проста. Установяваш или поставяш вниманието си върху дишането и просто броиш: вдишване–издишване – ЕДНО, вдишване–издишване – ДВЕ и така до 21. После започваш пак от едно и продължаваш до 21. След първата поредица от броене до 21 е добре да спреш и да си починеш една, две или три минути. Кончето на вниманието не е опитомено и не бива да се насилва. Отпускаш се, почиваш си и после повтаряш цикъла отначало. Правиш това докато ти е приятно. Трябва да се научиш да спираш преди да ти е станало досадно и да си се пренапрегнала. Инак, на другия ден няма да седнеш отново. Последно. В самото начало ще възникват разнообразни разсейвания от външен и вътрешен характер като това, че звуците, които чуваш или мислите и образите, които възникват в съзнанието ти ще отклоняват вниманието ти от дишането и броенето. Това не бива да те притеснява. Това е първия етап на шамата, когато умът е като бурен водопад или диво конче, което постоянно подскача. Когато се откриеш, че си се расеяла и си изгубила обекта (дишането), то без да се ядосваш, критикуваш или самообвиняваш, то просто се връщаш обратно към дишането и броенето. Много е важно да правиш тези неща отпуснато, без очаквания и амбиции, а по-скоро като игра и да се отнасяш към себе си нежно и с чувство за хумор. Това е всичко, което ми хрумва да ти кажа в момента. Ако наистина започнеш да медитираш върху дишането, то ще възникнат други въпроси... Горното не е някаква общовалидна инструкция, а е съобразено само с това, което ме пита.

Прав си, че не бива да обръщам внимание. Правя го, понеже не искам четящите темата да останат с впечатление, че постовете на Реджеп кореспондират с будисткото учение по някакъв начин и после да кажат, че будистите са такива или онакива. Подвеждащо е. Има поговорка за крадеца, който знаем какво вика. По същия начин съм забелязал, че най-кресливите анти–комунисти днес са бивши комунисти. Това по повод следното: Инак, ясно е, че човекът няма какво да възрази освен: Дълбокомислено. Вероятно трябва да посветя еони на обмисляне и медитация върху подобни слова, за да схвана какво се твърди в тях. ––––––––––––––––– Не се сещам, обаче, обсъждането на шамата е точно едно от нещата, които трябва да се случват в тази тема, според мен. Тъй че попитай по-конкретно.

Отново празни приказки и нищо по същество, което да допринесе за развитието на дискусията. Просто, като някакво кречетало или бот (не е лично и моля не се засягай, но звучи така), възпроизвеждаш една и съща ОЦЕНКА. Забележи, че това, което твърдиш е просто ОЦЕНКА, която претендира да бъде вярна. Тя не е аргументирана, но звучи много помпозно от устата на софист, който не се интересува от Буда–Дхарма, но я обсъжда, разяснява и коментира, щото се бил просветлил, според него самия. Това е комична претенция, която не се споделя от друг, освен от теб. Всеки будистки учител и всеки практикуващ будист би оценил такава претенция като абсурдна, неоснователна и жалка. Неспособен да коментираш или опровергаеш казаното от мен, ти просто повтаряш като латерна едно и също, в което няма никакъв смисъл, понеже казвайки, че: се опровергаваш сам себе си. Това ти твърдение е странен цикъл, ако разбираш какво казвам, но понеже твърдиш, че си запознат с Теоремата на Гьодел, то би трябвало да схванеш. Това, обаче, което не ми допада в поведението ти е, че съвсем съзнателно, според мен, отклоняваш темата. Понеже, темата е за обсъждането на будизма като учение и практика, а не за писането на празни приказки. След като изучаването и практикуването на Буда–Дхарма не те интересува наистина, то защо участваш в темата? За да ни осведомиш, че си Буда ли? Такава клоунада започва да досажда.

Това е извън сферата ми на компетентност. Разбира се, чел съм подобни съпоставки, но ученията за Ади–Буда се отнасят към най-вътрешната същност на Дзог–чен традицията, която се нарича Нийнтиг и буквално се превежда като "сърдечна капка". Мнението ми е, че човек може да направи подобна съпоставка само ако е практикувал и е постигнал дълбоко разбиране и в двете традиции, т.е. и в будистката и във ведантическата. Така, че всичко става твърде абстрактно за мен, понеже, както казва първия ми учител: – По добре е да си объркан по отношение на едно нещо, отколкото да си объркан по отношение на много неща. Затова и не намирам за полезно безкрайното ровичкане в различните възгледи с цел да се открие нещо общо. Това не е практично, както вика колегата Ванко.

С подхвърляне на реплики, колега, не можеш да прикриеш отсъствието си на познания по темата. Ако твърдиш, че възприятието на белотата като жълтина, поради увреждане на сетивния орган, е правилно възприятие на цвета, то ти просто не си в час с нещата, които пиша. Инак, предикатите "истинно" и "неистинно" могат да се прилагат само към съждения, както показва още Аристотел. Но не за това говоря. Сега, да не очакваш да се обосновавам като цитирам произведенията на Дигнага и Дхармакирти? Сам си се справи с тази задача, т.е. изучавай си ги, моля. Възможно е да си прав. Ако не считам определен възглед за смислен го критикувам. Не критикувам, обаче, този, който го изказва или поне избягвам да го правя. Но твоя подход не ми допада. Той, според мен, се свежда до чиста софистика и подражаване на подхода на Прасангика – опровергавам крайностите, но аз самия нямам позиция, тъй че не можете да ме опровергаете. Това е добър подход, познат ми е и мога да го прилагам ако се води диспут, но не съответства на истинския смисъл на преподаваното в Мадхямака. Но понеже за теб Буда–Дхарма се изчерпва с постигането на някакво концептуално схващане, което наричаш "правилен възглед", то е нормално да твърдиш подобни неща.

В пат и реми мога да съм, само когато съм наистина ангажиран с играта, а аз не съм, макар че си признавам, че понякога се увличам. Но обикновено просто използвам нещо като повод, за да си изясня някакви неща за мен. Ако и някой друг открие нещо полезно в думите ми, то това е ОК, но ако не е така, то това не ме разстройва. Не мисля. Ще дам още малко подробности, а ти сама прецени дали има нещо общо с Платон. Можем да започнем със схематично разграничение между перцептуално и концептуално познание или двата начина, по които съзнанието постига или схваща познавателните обекти: директното възприятие и понятийното мислене. Това са двете основни категории, но те имат различни подвидове и това е нещо, което трябва да се има предвид. Накратко, обаче: 1.) Перцепцията постига или схваща обекта директно по позитивен (афирмативен, т.е. утвърдителен) път, докато концептуалното състояние на съзнанието постига обекта по негативен (дискриминикативен) път чрез елиминиране или разграничаване от всички останали обекти като му поставя етикет (наименова го). Това означава, че в процеса на познаване, то в първия момент съзнанието има свежо и ясно възприятие на очертание и цвят, а във втория момент, то разпознава и категоризира този обект като "синя ваза", която е нещо различно от всичко, което не е синя ваза. 2.) От горното следва, че прякото възприятие схваща реален обект, докато концептуалното състояние на съзнанието създава или използва представа, която сама по себе си не е обекта. 3.) По тази причина се казва, че прякото възприятие или перцепцията е по начало вярна, докато концепцията е винаги погрешна. Сетивните съзнания оперират без да интерпретират сетивните обекти. Когато видим нещо, то това не е процес на елиминиране, разграничаване, разпознаване, наименоване и отсъждане. Перцепцията е винаги нова, свежа и безпогрешно възприема обекта такъв, какъвто той е (gsar du mi bslu ba'i rig pa). Концептуалното съзнание идентифицира обекта като създава понятиен конструкт (представа) за него и смесва актуалния обект с представата (концепта), което е явна когнитивна грешка. Представата (концепта) замества или се взема за обекта сам по себе си. Макар обяснението ми да не е много добро и достатъчно ясно, то като цяло съответства на преподаваното в будистката епистемология. Важно уточнение трябва да направя, обаче. Всичко горенаписано не означава, че всички типове концептуално познание са вредни, лоши и трябва да бъдат избягвани, както и че всяко директно възприятие е вярно. Има валидно и невалидно изводно познание, както и вярна и погрешна перцепция. Всичко зависи от контекста или дискурса, в който се води обсъждането. Ако възприемем шарено въже (класически пример в индийската епистемология) като змия, то това е погрешна перцепция. Някой може да възрази, че не е така, понеже това е, което се възприема, но подобно твърдение се опровергава по чисто емпиричен път, понеже въжето не може да изпълнява функциите на една змия като напр. да ни ухапе. От друга страна, то ако кажем, че синята ваза е непостоянен феномен, понеже е съставна (проявява се по силата на съчетаването на причини и условия), то това ще е вярно умозаключение, което също може да се установи емпирично, както ако бутнем вазата, тя падне и се пръсне на парчета. Объркването възниква, когато няма яснота по отношение на дискурса. Понеже, ако някой разглежда даден феномен от гледна точка на Мадхямака, то той би го определил по един начин, т.е. като пуст, илюзорен или лишен от присъщо съществуване, а ако го разглежда от гледна точка на Прамана – по друг, т.е. като реален, понеже може да изпълнява функции като това да поражда ефект. Между двете дефиниции няма противоречие, понеже те се дават в различен контекст. Когато това не се схваща, то започват да се твърдят недомислици.

Тази дефиниция е вярна, доколкото имам познания за възгледа на Адвайта Веданта, примерно. Звучи доста етерналистично и най-вече нелогично, понеже допуска съществуването на неизменна същност, която (въпреки, че е неизменна) се променя като се въплъщава или проявява в една или друга индивидуалност. Обаче, понеже съм чел Шанкара, който е заимствал от Нагарджуна и Дхармакирти, и се е съобразил с будистката критика, то съм наясно какво се има предвид и как може да се обоснове такъв един възглед, макар че не считам, че подобно обосноваване е напълно прецизно и коректно. Но това, което е неоспоримо в твоето твърдение е, че във ведантическите школи не се утвърждава присъщото съществуване на индивидуална душа или Аз, а те се разглеждат като илюзорни проекции на безкачествения и концептуално неописуем (неизразим) Абсолют (Брахман/Атман). Ако бях ведантист, то следващият ми ход в подобен интелектуален шахмат или диспут, щеше да е приравняването или постулирането на еквивалентност между будисткото разбиране за Пустота (Шунята) и Абсолюта (Брахман). В резултат щях да се опитам да доведа спора до формално реми, т.е. щях да се опитам да докажа, че будистите говорят за същото, за което и ведантистите, но ползват различна терминология и концептуална система. Това, обаче, е коварно твърдение, понеже ученията на Ведите и Упанишадите са много по-древни от тези на Буда Шакямуни и заключението е, че Будата не е преподал нищо ново, а просто е изразил възгледите на Ведите и Упанишадите по един малко по-различен начин. Познавам доста детайлно този дискурс и не го считам за наистина полезен, освен ако не искаме просто да си лафим до безкрайност. Защо? Защото, считам, че без значение дали човек има афинитет към Буда–Дхарма или към Веданта, то от всичко това трябва да има някаква практическа полза. Подобен тип учения трябва да се практикуват и да водят до нещо смислено, а не просто да се четат и да се дебатира по тях, щото са ни харесали и ни звучат добре. От подобни обсъждания няма никаква практическа полза. Под "практическа полза" разбирам изследване и промяна на нашите нагласи и поведение, които водят и до истински промени в живота ни. Ако последното не се случва, то всякакви приказки за Атман, Шунята, Татхагатхагарбха и подобни са празна работа.

Който е имал кармата, както се казва, е прочел песента на Йеше Цогял. Изтривам я понеже това беше подарък, а не нещо, което трябва да присъства в темата.

Това е съвсем нормално, понеже тези неща се преподават масово, но истинското им значение се обяснява в будистките институти и шедрите, както и може да се разбере посредством сериозна медитативна практика под ръководството на компетентен учител. Едното или другото, или и двете. Но накратко, ако човек реши да изучава будистка епистемология, според тибетската традицията, то се започва с уводни учения, които се съдържат в текстове наречени "дудра" (bsdus grwa), които са кратки резюмета на дефинициите на основните понятия и основните логически конструкции. След това се изучават текстове, които се наричат "лориг" (blo rig) и "тариг" (rtag rig), които са посветени на менталните процеси и изводното познание. И едва след тази подготовка се преминава към същинското изучаване на епистемология или Теорията за валидното познание (Прамана). Тъй че това е много обширна тема, която може сериозно да се обсъжда само след съответна подготовка. Не казвам това, за да те обезкуража. Ако наистина имаш интерес, то бихме могли да дискутираме. Но такава дискусия можем да провеждаме, ако имаме (като минимум) съгласие за дефинициите на основните понятия, които употребяваме. Понеже, съвсем ясно е, че под "концептуално схващане [или постигане] на обекта [на познанието]", всеки от нас може да разбира твърде различни неща. И тогава настъпва хаотична размяна на реплики и аргументи, понеже (както съм споменавал) единият от нас говори за череши, а другият – за ябълки. Затова, за да не останеш с впечатление, че избягвам въпроса, то ще дам кратката дефиниция за концептуалното познание, която е приета в Прамана. Тя гласи, че актуалният обект на възприятие и наименованието (етикета) или общото понятие (представа) за него се смесват в едно. Това е, когато мислиш или казваш: "Това е ваза", когато видиш ваза. Ще спра дотук, а ако ти е интересно можем да продължим, макар че аз имам повърхностни знания по темата, не съм кхенпо и едва ли мога да отговоря на всеки твой въпрос. А и едва ли тук е мястото да коментираме подобни неща в детайли.

Да. Точно така.

Налага се да опростявам... Накратко. Има учения с крайно и с относително значение. Не всяка дума на Буда се отнася към първото. Примерно, описанията на Вселената в някои сутри като съставена от 4 континента, 8 субконтинента и една планина в центъра, представят начина, по който определен клас деви (божества) я възприемат и са я преподали на някои индуистки риши. И Буда в определен контекст е използвал това популярно по негово време описание, за да обясни нещо си друго. Ако преподаваше днес, то би използвал теорията за Големия взрив и други такива неща. Подобен тип учения нямат окончателно значение, а са само способи и илюстрации.

Да го кажем така. Няма как да започнеш да практикуваш Дхарма, ако НЕ ДОПУСНЕШ, че в тези сутри се съдържа истина, но ако останеш само с това допускане и не го провериш, то всъщност ще спреш да практикуваш Дхарма и ще си останеш обикновен последовател или Дхарма–фен. Това е често срещано, но проблемът не е в Дхарма, и много рядко е в учителите. Най-често е в самите ученици.

Мисля, че обясних, но хайде още веднъж щом настояваш. Може би, нямаме с теб яснота относно дефинициите. Да се каже, че определен текст е "свещен", означава, че той се приема за истинен или валиден източник на познание без да бъде подлаган на критично изследване или анализ. Както ведантистите приемат написаното във Ведите или Упанишадите. Те не поставят под съмнение това, което е преподадено там, а само го тълкуват, за да открият автентичното му значение. Ако човек практикува Буда–Дхарма, обаче, то той не е длъжен да приема думите в сутрите a priori за верни, а следва да ги поставя под съмнение и сам да открие тяхната правдивост или погрешност. Тъй че, съвсем е ясно, че в будистките школи се изучават думите на Буда. Нали затова се наричат "будистки школи". Но то е, все едно, да питаш какво се изучава в катедрите по физика. Там се изучават различните физични дисциплина, естествено, а не музикалните композиции или маркетологията. Но това не означава, че физиците гледат на въпросните теории като на нещо свещенно, което трябва да приемат на сляпа вяра. До тук ясно ли е? Накрая, както, казах, няма съмнение, че мнозинството от будистите, които не са ангажирани сериозно с изучаване и практика, приемат будистките учения на вяра, също както повечето съвременни хора приемат на вяра твърденията на учените, поради липса на шанс и капацитет, който да им даде възможност да ги проверят. Мол, не ме карай да обяснявам всички тези неща за трети път – мисля, че съм достатъчно изчерпателен. Това е груба лъжа. Много груба и не знам от къде си я чул. Всички тибетски будистки школи приемат, че Пали–канонът съдържа автентичните думи на Буда. Нито един тибетски учител никога не би казал нещо различно. Относно Гуру Ринпоче, то пак да те попитам, понеже считаш Н.Св. Далай Лама за велик учител и авторитет, който той без съмнение е. Не предизвиква ли у теб познавателен дисонанс факта, че той преподава, освен всичко друго, и Дзог Чен и твърди, че това е есенцията на всички учения?

Пак не съм сигурен, че те разбрах. Искаш да кажеш, че за да бъда щастлив трябва да имам материално благополучие или как? Определен стандарт на живот, да притежавам определени предмети, да получавам определено заплащане и да разполагам с определени материални възможности ли? За това ли говориш?

Признавам, че не разбирам, какво имаш предвид. За какво "щастие в нищетата", става дума?

Всъщност, на мен не ми е известно Буда да е давал такава "заръка". В началото, както е било обичайно за епохата, ученията му са били предавани устно. Но с течение на времето възникнали различия в предаваното, понеже един помнел едно, а друг нещо малко по-различно, и възникнала необходимостта от писмено кодифициране. Това била една от основните задачи на Втория и особено на Третия будистки събор. Въпреки това, обаче, разликите не са кой знае какви, когато става дума за едни и същи беседи (сутри), т.е. ако прочетеш дадена сутра в Пали–канона и откриеш нейния аналог в тибетския канон, напр., то те звучат почти еднакво. Друг въпрос, е че в тибетския канон има текстове, които липсват в Пали–канона. И какво от това? Това не представлява истински проблем именно, защото не е вярно, че: Пояснявал съм го много пъти, но ще го обясня пак, щом се налага. За повечето будистки школи има два източника на валидно знание и те са директното възприятие (перцепция) на обекта и изводното знание (логическото умозаключение) относно обекта. Думите на авторитетите (в т.ч. Буда), традицията, общественото мнение и подобни не са такъв източник. Това е ясно посочено във всички текстове по Прамана (Теорията за познанието). Обаче, тук има нещо простичко. Възможно ли е всеки да провери валидността на тези учения? Имам предвид, какви са условията, за да може да направи това? Условията са да ги изучава, да ги анализира и практикува. Не е ли така? То е, все едно, да се каже, че дадена научна теория е проверима, както по логико–математически, така и по експериментален път. Но проверима от кого? Очевидно не от някой, който е начинаещ в съответната научна област. Ние с теб дали бихме могли да проверим валидността на СТО на Айнщайн или нещо подобно? Явно не, понеже не притежаваме съответната квалификация за това. По същия начин, хора, които не практикуват в съответствие с етапите на медитативно "поглъщане" описани в Самадхираджа–сутра напр., не биха могли да проверят дали информацията в този текст е вярна или не е. И тогава какво се случва? Ние с теб можем да решим да повярваме на учените, които твърдят, че са проверили дадената теория или да решим да не им вярваме. И едното и другото ще са просто мнения. Ако решим да им вярваме, то това не значи, че смятаме тази теория за "свещенна", макар че е възможно и случая да е такъв. Но това няма отношение към начина, по който учените са изградили своето становище, понеже те са го формирали като са изследвали теорията по теоретичен и експериментален път. По същия начин, разбира се, има много будисти, които се доверяват на думите на Буда или своите учители, понеже нямат капацитета или възможността да ги проверят. Това е съвсем естествена ситуация. Опростявам нещата, разбира се, за да ги направя понятни. Всъщност, но това е много обширна тема, за да я започваме изобщо, всеки концептуален възглед е погрешен. Но по-добре изобщо да не се захващаме с изясняването на това. Обаче, що се отнася до аналитичното изследване или критиката на ученията, то първият ми учител казваше следното: "Буда е искал да има колеги, а не последователи". Затова и не е искал учениците му просто да приемат думите му от респект към него, а да ги проверяват посредством логиката и най-вече практиката. Буда не е изпитвал съмнения в своята реализация, но не е искал да бъде следван от стадо овце.

Към Шунята – началото на поста редактирах. Не искам да се заяждам. Следователно, не обръщай внимание на това, което написах преди редакцията. Тази мантра се ползва в редици садхани преди кйе-рим или фазата на изграждане. Звучи обикновено като (не че е най-важно как ще я прознесеш): ОМ САБАУА ШУДО САРУА ДАРМА СОБАУА ШУДО ХАНГ. Няма свещенни книги, понеже в Калама–сутра и на други места, Будата е настоявал учениците му критично да проверяват всички негови твърдения, а не да ги приемат поради авторитета му. Отхвърляйки авторитета на Ведите като свещенни книги, то той не се е опитал да го замени с авторитета на неговите собствени слова. Разбира се, има различни колекции или сборници с негови учения и коментари към тях (шастри) в различните традиции – на пали, на китайски, на санскрит или на тибетски. Последният, примерно, се състои от повече от 108 или 110 тома като едва около 15% са преведени на западни езици. Но Първата част или Трипитака (Трите кошници), т.е. не коментарите, а това, което се счита за директни ученияна Будата, съдържа обикновено три раздела: Виная–питака (учения относно поведението), Сутра–питака (учения относно медитативната практика) и Абидхарма–питака (учения относно възгледа). Това е относително, понеже във всяка сутра присъстват и трите аспекта (възглед, медитация и поведение), но се акцентира върху един от тях обикновено. Освен това, в тибетския будизъм и в много ограничена степен в китайския, и японския будизъм, е съхранен и много особен клас учения, които са познати като тантри или Ваджраяна (макар двете да не са точно едно и също, но ще е дълго да го обяснявам). Това накратко. Но всеки текст или учение, в който присъстват Четирите Печата, може да бъде разглеждан като имащ за източник будите. Без значение е дали става дума за Буда Шакямуни или за друг буда. Теоретично погледнато, този който е дал текста може изобщо да не е бил наречен буда, бодхисатва или архат. Това няма значение.

ОК. Мислех, че четеш превода на Герджиков на български, който е по книгата на Калупахана. Сега научавам, че четеш превода на Андросов, тъй че сори за репликата. Заблудил съм се. Сбъркал съм. Извинявам се. Инак, не познавам добре превода на Андросов, а само съм го преглеждал. Чета тези неща основно на английски. Да. Разбирам... Няма как. Това ме натъжава, но грешката е моя. Бъди здрав! И? Като как го разбираш това? Когато те заболи глава, скараш се със съседа или те настъпят в трамвая (не знам дали при вас има трамваи, но да допуснем).

И по тази причина настоящият Далай Лама преподава Дзог Чен... Смешно е наистина да коментираш. Здрасти. Спирам. То вече този разговор стана съвсем неадекватен. Сега, т.е. преди малко, четях за теоремата на Гьодел за непълнотата, Ешер и каноните на Бах. И после влизам и прочитам поредните премъдрости на колегите. И изпадам в пълно сметение. Kонтрастът между повърхностните коментари и задълбоченото изследване е шокиращ.

Откога започна да следваш Чандракирти? Калупахана, чийто превод на Нагарджуна четеш, твърди, че Чандракирти извращава учението на Нагарджуна. Огледа се в мен, Реджеп. Макар и другите в темата да не са в час, то аз и ти сме.

Не. Вие или конкретно ти, изобщо не ги коментираш, понеже свеждаш Дхарма до силогизми и софистични твърдения като това, че крайната истина е, че няма истина и подобни. Ти наясно ли си, че хората, които сериозно практикуват Дхарма в България, макар и да не са кой знае колко, не биха си губили времето да пишат и четат тук? Това, че аз пиша тук е нещо твърде необичайно, всъщност. Мнението на Гладиола, която е мой приятел и партньор не просто в ежедневието, а в следването на Дхарма от поне 10 години, и която е много "заземена" практикуваща, е че постовете ми тук са пълна загуба на време, понеже вместо да разговарям с виртуални никове, то мога да превеждам текстове, което ми се отдава твърде добре. Подобно е и мнението на други мои приятели, които практикуват в моята или други тибетски приемствености като Сакя и Нийгма. Подобно е мнението на майка, която в Петък взе последните си изпити в нашия институт в Делхи (сесията продължи две седмици, а температурата беше около 40 или 43 градуса – тя веднъж дори е повърна) и вече има титла "бакалавър по будистка философия, епистемология, логика и история", както и по тибетски и санскритски езици. Но аз съм упорито магаре и постъпвам така, както намирам за добре. Защо постъпвам така не е нещо, което е нужно да пояснявам тук.

Приемам това възражение. По никакъв начин не бих препоръчвал да практикуваш според тези методи, ако ти беше последовател на някоя от другите будистки традиции и школи. Примерно, на Тхеравада или Дзен. Тогава не бих влизал в спор, понеже всички традиции идват от Буда. Но с теб случая не е този, понеже ти не следваш нито една традиция, а се учиш самичък като четеш текстове от нета. Поне десет пъти съм обяснявал защо не мисля това за полезно, тъй че няма да го пиша отново. Това е ОК. ОК е в смисъл, че в ученията се казва, че дори на света да има само едно същество, което истински да се интересува от Дхарма, то то не трябва да бъде пренебрегвано. Ако е едно, то добре. Ако са две или три, то пак е добре. Не забравям, че всеки е Буда. Разбира се, истината е, че аз научавам от Шунята или Реджеп, много повече отклкото те научават от мен. Няма никакъв начин човек да провери нивото на практиката си без да попадне в конфликтни ситуации. Само тогава може да види докъде го е докарал. Дотук горе-долу се справям в смисъл, че не изпитвам силни смущаващи емоции към опонентите и запазвам симпатията си към тях. Това се твърди в Махаяна-сутрите и шастрите. Разбира се, зависи какво разбираш под "всезнание". И на теб ли прави впечатление? Имам мнение защо го прави, участва и се включва активно, но то е твърде необичайно, че да го споделям тук. Но той си знае, както и аз знам, че той се досеща какво знам...

Това, което казваш наистина ме натъжава. Шунята, най-искрено – няма нищо такова. Никаква злоба и никаква негативност от моя страна. Просто, ще е лицемерно, ако за да ме лайкваш и да запазя добрия тон в темата, не казвам нищо, когато пишете неща, с които не съм съгласен и противоречат на нещата, които се преподават в будизма. Нали си съвсем наясно, че ако сега не спорехме, то щеше да лайкнеш поста ми с превода на Нагарджуна. Защо не го направи? Не защото не харесваш Нагарджуна, нали? И нали си наясно, че ако не Реджеп, а друг беше почнал да пробутва представата за Бог, то щеше да реагираш като я отхвърлиш? Защо не го направи? Не защото приемаш подобна идея, нали? Тъй че, помисли, че вече в чудо се виждам от това да обяснявам всеизвестни неща, да се мъча да ви успокоявам и едновремено с това да не ви обърквам...

Това, че не отричаш съществуването им е вече напредък. За първи път казваш нещо подобно. Инак, мнозинството наги не са просветлени същества, също както и повечето хора, и аз съм имал контакт именно с такива. И този контакт не е бил под формата на разговор или нещо такова, а във вид на знаци, както и на приятни и не съвсем приятни преживявания, които съм имал с тях, когато съм нарушавал хармонията на местата, които те обитават. Аналитичната медитация не е просто да размишляваш, както си го представяш. Тя започва примерно с вземане на убежище, пораждане на бодхичита, рецитиране на седемклонната молитва или нещо подобно, после с уравновесяване на ума посредством шамата, и едва тогава, когато съзнанието ти е навлязло в подходящо състояние, то можеш да започнеш да анализираш дадено учение. И в резултат да възникнат знаци или определен ефект като отричане или състрадание. И накрая, за да не отиде този ефект на вятъра, то трябва да посветиш заслугата от медитацията си на просветлението на всички чувстващи същества, разбира се. Това е накратко начина.