scepsis108

Напротив. Не съм казал да не го четеш, а казах просто, че без да получиш устно предаване и коментар, то ползата ще е незначителна и мимолетна. "Ламрим Ченмо" не е философски трактат, който може да усвоиш посредством четене, а е комплексен подход от инструкции за практика на трите аспекта – възглед, медитация и поведение. Няма как да следваш тези инструкции, ако не ти бъдат предадени. Сори, но така стоят нещата. С четене по нета не се получава. Сори, че трябва да ти казвам подобни неща, но го правя, понеже не искам да те подвеждам.

Нямам идея. Винаги задаваш интересни въпроси, за които никога не съм се се сещал. Пауните, примерно, символизират бодхисатвите, понеже пауните, според легендите, се хранят с растения, които са отровни за другите животни и птици, и трансформират отровата. Елените са символ на добротата и състраданието, понеже са такива кротки и мили животинки. Лъвовете представят разбирането за крайната природа на нещата или пустотата, която се сравнява с рева на лъва в джунглата. Лешоядите са символ на непостоянството на явленията. Маймуните представят емоционалния аспект на ума. Слоновете изразяват търпението и постоянството, а конете – усърдния стремеж или активността... Нещо такова най–общо. Но за жабите не знам. Просто ми харесва как изглеждат. Сигурно съм бил жаба в предeн живот. Замислих се. Има история за две жаби, която разказва Патрул Ринпоче в "Думите на моя съвършен учител". Там има една осъзната жаба и една неосъзната жаба. Може да се допусне, че жабата е символ на Буда–природата. Защо да не е, когато всяко чувстващо същество има Буда–природа. Дори и дъждовните червеи.

Не ти ли омръзна да пишеш псевдо дзен безмислици? Понеже това не е Дзен, а подражание с претенция за oсъзнаване. Тази претенция, която произтича от несхващане на елементарни неща, е пречката да се просветлиш. Понеже източник на тази претенция е твоята гордост и самовъзвеличаване. Какво ти носи това? Нищо, виртуални приятелю Реджеп. Нищо, освен, че засилва вкопчването ти в твоите собствени погрешни нагласи, които, както знаеш на теория са празни. Но теоретичното схващане и практиката са две твърде различни неща. Докато не установиш близък, а не повърхностен, контакт с истински реализирани учители, то всеки, който се контролира по-добре от теб ще ти се вижда просветлен. Рамус или Мохини напр. се контролират много по-добре от повечето, които пишат в темата. Но нито Рам, нито Мохи са просветлени и осъзнати, според будистките критерии. И въпреки това, те са поработили доста сериозно със себе си и това личи от постовете им. Но това е безкрайно далеч от осъзнаването, което има някой постигнал пустотата на Аза и феномените. ––––––––––––– Трябва да събирам багаж, да обменям пари и да съм на терминала в три и половина. Както винаги правя всичко в последния момент. Такава ми е обичайната санскара, нагласа или тенденция. Но за всички в темата ми се ще да ви поздравя с една забавна песничка. Ще ми се по някакъв начин да споделя вълнението и емоцията, която имам. Понеже отивам там, където винаги съм искал да съм. При моите скъпоценни учители, които преподават неоценимата Дхарма. По стечение на обстоятелствата те са в Индия, а не в Европа или Америка, примерно. Затова и ви поздравявам с тази песничка, понеже Индия е не само родината на будизма, но и страната, която първа даде убежище на тибетските будистки учители, както и на всички други бежанци от Тибет. И т.н. Тъй че радвайте се или просто се забавлявайте:

Реджеп е интелигентен и образован. Има и чувство за хумор, но няма как да бъде оценен като "просветлен", какъвто твърди, че е. Това е напълно несериозно. И освен това, Реджеп разглежда като просветлени и осъзнати всички философи и учени, които му допадат – Буда, Нагарджуна, Хегел, Декарт, Бодхидхарма, Бор и кой ли още не. Именно. При теб ги няма и няма да ги има, докато не започнеш да създаваш причините за тях.

Ма, то няма какво друго да се направи. Но следва да се допълни, че без медитация, то това не може да се направи, както трябва. В този контекст медитацията означава просто да бъдем внимателни и да осъзнаваме своето вътрешно състояние, но без да го оценяваме и осъждаме. Когато започнем да правим това в "лабораторни" условия, т.е. докато седим на възглавничката и броим дишането си или нещо подобно, то лека–полека ще започнем да изграждаме различен навик, различен подход или начин да работим с емоциите си. И след време, най-вероятно след доста време, понеже се иска натрупване, ще започнем да правим това и в ежедневието си. В началото в най-лесните обстоятелства, както когато някой ни настъпи в рейса, а по натам ще можем да го правим във всякаква ситуация. Просто е нужно време, понеже Дхарма не е някакво магическо хапче, което да глътнем и веднага да ни промени, и излекува от всичките ни "екстри", както ги нарича Гладиола.

Помня много добре, обаче, не е просто да се дава акъл на човек, когото не познаваш лично, а само виртуално. Има най-различни методи, но първата стъпка винаги е да разпознаем и признаем наличието на съответната емоция, а втората е да не и реагираме. Просто трябва да осъзнаваме своето емоционално и ментално състояние, но без да го оценяваме като добро или лошо, правилно или погрешно. Ако просто си кажем, че сме се разгневили, а гневът е нещо отрицателно, нещо негативно, което не бива да изпитваме, понеже сме будисти, понеже искаме да сме като Ананда, понеже сме дали обет на бодхисатва и т.н., то това няма да проработи по никакъв начин. Дори и да не сме изучавали Дхарма, то сме наясно, че гневът е нещо вредно, което наранява другите и нас самите, но какво от това? Скедователно, начинът да се справим е просто много честно и открито да погледнем вътре в нас и да си кажем: "Това е гняв. ОК. Няма да реагирам." Ако започнем да търсим причина като мислим: "Защо той ме удари или каза това или онова? Той започна пръв, а не аз" и подобни, то гневът само ще започне да нараства. Затова и след като сме установили, че е възникнал гняв, то трябва да си дадем пространство и време да не реагираме спонтанно. Тогава емоцията ще изстине и утихне. Това е най-простото, което можем да сторим. Оттам насетне можем да правим всякакви неща – тонг–лен, разпознаване на пустата природа на емоцията, субекта и обекта, култивиране на съчувствие и доброжелателност, и какво ли още не. Но всички тези неща идват, когато емоцията вече е отслабнала, а не докато е в своя пик. Емоцията е просто енергия, която трябва да се научим да управляваме и използваме, а не да и позволяваме тя да управлява нас. Не знам как да го обясня по-просто.

Ти, че не си в час с Ваджраяна е ясно, но бива ли да пишеш подобни безмислици? За какво "отплескване във визуализации" говориш, когато никога не си практикувал никакви подобни неща? Нямаш никакво понятие за какво иде реч, но коментираш. Бих казал, че е нагло и нахално, ако не беше просто крайно невежо. И не, уважаеми Шунята, аз не се дразня на постовете ти, но им реагирам, понеже трябва да има и някаква друга, различна гледна точка от твоята. И няма кой да отсъди коя е вярната, понеже няма Бог. Отсъствието на смущаващи емоции и това да поставим другите пред себе си, са критериите. Те са съвсем наясно и затова отказват да преподават Ваджраяна публично, а се ограничават до Сутра... Моля те да продължиш да го правиш. По-добре се скарай с мен, а не с него. Не искам да се карате и спорите за глупости, баси. Не ми харесва. Не бива.

Разполагам с много ограничено време, но обещах да отговоря. Ще отговоря съвсем накратко. Написал си го много точно. Ти се "занимаваш", но не следваш или изучаваш въпросната традиция. Не искам да те засягам, но по сам знаеш, че се занимаваш същия начин и с какви ли не други неща – от яденето на пуканки или семки до служебните ти задължения или семейните ти отговорности. С всички тези неща се занимаваш, понеже са ти интересни или понеже няма как. Малко скромност прояви, понеже дори кхенпотата, които ни преподават не биха казали нещо подобно. Те твърдят, че не са научили съвсем малко или почти нищо, а са изучавали Буда–дхарма в течение на 10 или 15 и дори 20 години. И то в оригинал – на санскрит и тибетски. А ти казваш, че си изчел "сума ти трактати". Защо ти е да лъжеш? Кого заблуждаваш освен себе си? Съвършено ясно е, че не си изчел петте тома на "Ламрим Ченмо" на Дзонгкапа. И да беше ги изчел, то все тая, понеже нямаш приемственост, т.е. предаване чрез чуване (лунг) и коментари (три). Тези учения, както и всички подобни, са защитени от дакините и дхармапалите и не би могъл да ги изчетеш, изучаваш истински и практикуваш, без да ти бъдат предадени от квалифициран учител. Не си дал, според твоите собствени думи, дори обет на бодхисатва, нали така? Никой и не те кара да го правиш, но как тогава как можеш да си фантазираш, че можеш да изучаваш и следваш Махаяна–учения, макар и на ниво сутра? По-голяма безмислица не съм чел скоро. Тези, които следват шравакаяна постигат състоянието на Архат, което е извън самсара. Постигат го чрез съчетаването на шамата и випасана като последната се отнася до откриването на отсъствието на личност в скандхите. Изобщо, не ми е понятно как може да си толкова непоследователен? Веднъж критикуваш Махаяна, заради бодхичита, друг път Хинаяна, заради осъзнаването на шравака–архатите... Пълна каша, както се казва. Към какво се стремиш е абсолютно непонятно. Аз във всеки втори пост посочвам, че не се различавам от никого, както и че имам емоции и безбройни недостатъци. Постоянно казвам това и добре е, че си забелязал най–сетне, че не се поставям в групата на просветлените. Е, това е най–якото, което си сътворил. Не е възможно да има по-необмислено изказване. Ти оценяваш как следвам моите учители и традиция, без да ги следваш и познаваш. Не е истина просто, какви безмислици може да сътвори човек, когато има смущаващи емоции.

Имаш предвид Буда–Дхарма, предполагам, а не будизма като социален феномен. От Ария Три Ратна Анусмрити Нама Сутра: "Благородната Дхарма е полезна в началото, полезна в средата и полезна в края. Значението и е превъзходно, думите и са превъзходни. Те не са двусмислени. Тя е напълно съвършена, напълно чиста и напълно пречистваща. Бхагаванът преподава Дхарма по чудесен начин, което води до пълно прозрение и свобода от смущаващите чувства. Тя е вечна и сигурна. Срещата с нея води до пълно разбиране. Тя е, което Мъдреците са реализирали чрез своето знание, което разбира всички неща до последната подробност. Дхармата преподадена от Бхагавана е прекрасно разяснена и укротяваща. Тя идва в резултат на пълно преодоляване и постигане на цялостното пробуждане. Тя е без противоречия и е всеобхватна. На нея може да се разчита напълно. Тя прекъсва всички самсарични процеси. ... Качествата на Буда са невъобразими, качествата на Дхарма са невъобразими. Благородната Сангха е невъобразима. Да им се довериш е невъобразимо и плодовете от това също са невъобразими." ––––––––––––– Ще опитам да кажа нещо повече за това как се изучава и следва Дхарма, според тибетската традиция по-късно, че колегата Шунята не е съвсем наясно, ако съдя по последните му постове. Това не като критика – просто няма как човек да е наясно с нещо, с което не се занимава.

Нямам никакви качества, разбира се. Не казвам това от лицемерие, а понеже е истина. Но, все пак, някакво мъничка доброта се е породила в мен, може би. Това не се дължи на мен, а на Буда, неговото учение и на моите учители, които го предават. Затова и просто ще поздравя всички участващи приятели, неприятели и събеседници с тази будистка сутра. Нека всичко е благоприятно или както казваме понастоящем – нека е ОК.

Не би трябвало да има, вече. Ако има, моля напиши ми тук, за да го решим. Но имай предвид, че имам прозорец до утре вечер и евентуално малко в Събота, когато летим. После ще отсъствам за известно време, понеже нета в Индия и Ладак е пълна трагедия, т.е. е безкрайно бавен. Постът, в който ме похвали ме притесни много, понеже това е още по-голям капан от този да те критикуват. Затова и споделих този съвет, който сам си давам. Да си безпристрастен не е толкова просто, колкото изглежда. Много по-лесно е да се справи човек с трудните обстоятелства, когато е притиснат до стената и го нападат директно, отколкото с лесните, когато някой го лайкне или хареса. Постът ти, според мен, е много смислен, но сега нямам време да го коментирам подробно. Не че казваш нещо ново и неизвестно. Но, според мен, съжденията ти са точни като цяло. В будизма също има формална интерпретативна схема, която е зададена в различни категории текстове по логика и епистемология. Понеже, тази система е непозната за повечето участници, то разговорът тече разнопосочно и в повечето случаи твърде безмислено.

Съвет към мене си самия ще си дам с думите на Геше Чекава от 7-те точки за тренировка на ума, макар че човек не трябва да излага на показ практиката си. Но в случая, считам, че ще е от полза: Abandon all hope of results. Коментар на 5-я Шамарпа Кончок Йенлак: As you practice lojong, you should abandon all self-centered desires such as wishing for wealth and honor in this life, the happiness of gods or humans in the next, or wanting to attain nirvana for yourself alone.

Не че е смислено да обяснявам каквото и да е, понеже си категоричен. Изяснил си си всичко в детайли. Това е т.нар. лакан или основната ритуална зала в нашия институт в Делхи. В центъра е Буда Шакямуни, макар че не виждам защо там не би могъл да бъде поставен и всеки друг Буда, освен по простата причина, че имено Буда Шакямуни е завъртял колелото на Дхарма на тази планета за четвърти път. Ето защо Буда Шакямуни е безкрайно важен за тибетската традиция. Компонент от ежедневнета ни практика е сутра, която възхвалява 12-те му дела, както и соджонг-обета, който даваме по два пъти в месеца, както и цялата сутра–приемственост, която изучаваме подробно и се стремим да следваме. Причината, поради която в много Нийнгма–центрове и манастири, но не и в тези на новите приемствености като (сарма) като Кагю. Сакя и Гелуг, на мястото на Буда Шакямуни е Падмасамбхава е нещо, което няма смисъл да ти обяснявам, понеже не си попитал. И без това всичките ми приятели, считат че си губя времето да пиша тук, но да пояснявам неща, за които никой не пита, щото всеки е наясно от инфото в нета, което е открил с Гугъл, както и да влизам в обяснителен режим, би било прекалено глупаво, дори за мен.

И аз мерси, че разговаряме за нещо, което наистина ме интересува. Призоваванията и молитвите не изискват посвещение, тъй че не пречи да споделя, какво се пее по-горе във видеото. EMAHO, NGO TSAR SANG GYE NANG WA THA YE DANG ЕМАХО! Великолепният Буда на безграничната светлина, YE SU JO WO THUG JE CHHEN PO DANG вдясно от него – Повелителят на великото съчувствие (Ченрезиг), YON DU SEM PA THU CHHEN THOB NAM LA и вляво от него Бодхисатвата на великата сила (Ваджрапани); SANG GYE JANG SEM PAG MED KHOR GYII KOR са заобиколени от безброй буди и бодхисатви. DE KYID NGO TSHAR PAK TU MED PA YI С чудодейно, неизмеримо щастие и радост DE WA CHEN ZHE JA WEI ZHING KAM DER е буда-полето, наречено Девачен. DAG NI DI NE TSHE PHO GYUR MA THAG Само в миг, отивайки си от този живот, KYE WA ZHEN GYI BAR MA CHHOD PA RU без да приема друго прераждане, DE RU KYE NE NANG THEI ZHAL THONG SHOG нека се родя в Девачен и видя лицето на Амитаба. DE KED DAG GI MON LAM TAP PA DI След като съм отпрaвил тази молитва на стремежа CHHOG CHU SANG GYE JANG SEM THAM CHED KYII към всички буди и бодхисатви от десетте посоки, GEG MED DUB PAR JIN GYII LAB TU SOL нека бъда благословен с безпрепятствено осъществяване. TE YA THA PAN TSA DRI YA AWA BO DHA NA YE SO HA –––––––––––––––– SOD NAM DYII THAM CHED ZIG PA NYIUD Нека чрез тази заслуга всички същества постигнат всезнание. THOB NE NYE PEI DRA NAM PHAM JE NE Да победят вредните враговете – трите отрови. KYE GA NA CHII BA LAB TRUG PA YI Нека всички се освободят oт бурните вълни на раждане, старост, болест и смърт SID PEI TSO LE DRO WA DOL WAR SHOG на този океан на самсара. –––––––––––––––– Дано е от полза за някого като вдъхновение, макар че не може да се схване пълноценно без да бъде обяснено и предадено от учител. Може би. Рамус ми е приятел или поне аз така гледам на него. Не предавам приятелите си и не ставам критичен към тях, понеже такава е моментната конюнктура. Затова и мога да съм несъгласен с мненията му, да го критикувам и прочие, но никога няма да се присъединя към тези, които го нападат. Честността и последователността са важни за мен. Някой си човак, трябва да постъпи по изключително, крайно негативен или отрицателен начин, за да стана истински критичен към него.

На моменти си изключително неориентиран, понеже не разполагаш с достоверна информация, а не понеже не би могъл да се ориентираш, ако знаеше за какво става дума. Принципно, обаче, ако нямаш връзка с нещо, то няма смисъл да се опитваш да го разбереш. Просто го остави в "сивата зона" на неизследваните и непознатите неща, с които би могъл да се заемеш някога, ако ти станат интересни. Постъпи, както желаеш, разбира се, но помисли над тези кратички думи, понеже това е динственото, което мога да ти кажа към момента, приятелю Рам. Имам много неща в PDF. Към стотина прозведения на английски. Инак, Лонгчен–Нийнгтийк Пховата от Ньондрото на Патрул Ринпоче съм правил многократно, както и садхана с Амитаба. Моля. припомни ми кой е бил твоя лама, понеже не съм сигурен за името. Знам, че говорихме веднъж или два пъти, но съм забравил. Спомням си само, че беше един от най-осъществените Нийгма–учители. Но не помня кой беше точно.

Eстестевено, понеже, както каза Кьониг: На северозападната граница на страната Удияна, в сърцевината на лотосовия цвят прекрасен в съвършенството на своето постижение известен навсякъде като Роденият от Лотос ти си заобиколен от свита от множество дакини. За да мога да те последвам в твоето постижение, моля те ела и ме дари с благословиите си. ОМ А ХУНГ ВАДЖРА ГУРУ ПЕМА СИДДХИ ХУНГ. Садхана с Амитаба или пхоуа? Ето, нещо кратко, което няма как да не познаваш. Този текст–призоваване е бил дарен от Амитаба на Тулку Мингюр Ринпоче в състояние на чисто възприятие на Девачен, което той е имал, когато е бил на 12 г. Форумни колеги, приятели и не съвсем приятели, този пост е написан единствено за Кьониг, тъй че моля спестете си коментарите по него, понеже те не ви засягат по никакъв начин. Благодаря ви предварително за разбирането.

Ако не е тайна с Гуру Ринпоче ли е била тази практика? Може и на ЛС, ако прецениш, че не бива коментираш тук.

Знам, че не си, но не разбирам защо тогава имаш мнение като това, че моето "разбиране и вкопчване в нея, противоречи на основни принципи в будизма". Не е сериозно да пишеш подобни неща, когато не си в час с това, за което говоря. Можеш да попиташ и да ти кажа това, което знам, а то е твърде малко, но може да ти е от някаква полза, понеже е нещо, което никога не си чувал или срещал. Едно кратко учение от един от моите най-скъпоценни учители, но на английски, което може да е пречка да го изслушаш. Но Лама Джампа е университетски преподавател, професор и има много ясен британски английски, тъй че всичко му се разбира. Наблюдавал съм го в различни ситуации, т.е. не само когато преподава, а и в ежедневни и твърдя, че осъзнаването му е непоклатимо. Затова и му имам пълно доверие. Извън това, знам и какво е отношението на тибетските монаси, кхенпота, гешета и ринпочета към него. Лама Джампа е пример за осъществен западен светски практикуващ.

Като загуба на време, предполагам... Поне прочети думите на Дилго Кхйенце, които цитирам по-горе. Книгата я няма на български. Няма откъде да прочетеш или чуеш тези неща, тъй че кажи поне едно "мерси" Не че имам нужда от това, но ще е полезно за теб. Дописах си поста с един цитат от книга на Дилго Кхйенце Ринпоче. Погледни.

Понеже отсъства основата, която може да позволи разбирането на думите на Миларепа. Тази основа е отричането от самсара... ОК. Писах един пост вчера насочен основно към Шунята, в който се опитах да го окуража да мине отвъд границите си, отвъд зоната на комфорта, но той се засегна. Нормално, т.е. и аз вероятно бих реагирал така, ако някой разговаря с мен по подобен начин. Случвало ми се е и съм реагирал тъкмо така. Трябваха ми една–две години, за да осъзная грешката си. Цитираш, приятелю, оттук–оттам по нещо, което изнася на тезата, която защитаваш в даден момент. Което не е сериозно. Пак да ти кажа, че не е смислено да цитираш Махамудра инструкция на Тилопа и в следващия си пост да твърдиш, че Гуру–йога, която е вратата към Махамудра, е някаква безполезна и фанатична практика. Така не се прави. Малко последователност трябва да има в мненията ти, все пак. Нека поставя въпроса по друг начин. Как гледаш на Дилго Кхйенце Ринпоче? Според всички съвременни тибетски учители, то той е бил напълно осъзнат, бил е Буда. Такова е мнението и на Далай Лама, който е бил един от учениците му. Казвал си, че Далай Лама е един от най-големите будистки учители понастоящем, тъй че би следвало да имаш доверие на мнението му за един от неговите учители. Нали така? Или не е така? И Дилго Кхйенце в една негова книга, която преведох преди време, казва: "Koгато Кйерим или фазата на пораждане се практикува изключително детайлно, то има четири типа визуализации, които съответствата на четирите вида раждане: от яйце, утроба, топлина и влага, както и чудотворно раждане. Но Гуру–йога е същността на всички тези етапи и не изисква такива подробности. Всички аспекти на практикуването на фазата на пораждане са включени в Гуру–йога, макар че не се разглеждат поотделно. Това са "ясното появяване" или ясната визуализация на идама, "чистата внимателност", която се отнася до познаването на всички символи или аспекти на идама (напр. една глава символизира единството на абсолютната природа, две ръце – изкусните средства и знанието), както и "непоколебимата гордост" или пълната увереност и убеденост на практикуващия, че от безначални времена винаги е бил идама. Казва се, че ако дори само за миг визуализираме с огромна яснота и яркост нашия коренен Гуру, то това ще донесе по-голяма полза отколкото медитацията върху сто хиляди други божества. Гуру–йога е и същността на стадия на завършване или Дзогрим. В този стадии са включени шест йоги: Тумо или вътрешната топлина е корена на пътя; Гюлу или илюзорното тяло е основата на пътя; Милам или йогата на съняе дава мярката за придвижване по пътя; Йосел или сияйността (ясната светлина) е същността на пътя; Бардо или междинното състояние е подтика пътят да продължи да бъде следван; Пхова или пренасянето на съзнанието позволява да се измине оставащата част от пътя. Всички тези практики се разкриват в Гуру-йога. Практиките на вътрешната топлина съответстват на ваджра йогата или неразрушимото тяло на Гуру. Практиките на сънуването и сияйността – на йогата на ваджра речта на Гуру. Бардо и Пхова – на ваджра ума на Гуру. Затова Гуру-йога съдържа най-същественото в практикуването на стадия на завършване. Когато се стремим към реализация на безграничните перспективи и към дълбоко постижение, то се казва: Постигни твоята вродена мъдрост, която е плод на натрупване, пречистване и благословия на майстор, който е постигнал реализация. Трябва да знаеш, че е безмислено да разчиташ на друг метод. Казано е също: Който се опитва да открие мъдростта, която е отвъд интелекта, без [при това] да се моли на своя Гуру, е като някой, който очаква да види изгрева седейки в обърната на север пещера. Той никога няма да реализира единството на явленията и ума. Сама по себе си, Гуру-йога представлява най-висшия метод за реализация на естественото състояние на всички неща и затова е "сърцевината на естественото състояние". Под "сърцевина" се разбира скритата същност, която може и да не е очевидна, но е в сърцето на всеки. В Гуру-йога няма истински трудности или опасност да се отклоним и тя води до върховно осъществяване. Подобно на изкусно изготвен механизъм, който само за час може да извърши работа, за която инак биха били нужни стотици хора, в едно единствено наставление съдържа всички останали без изключение, колкото и дълбоки да са те. Гуру-йога е главния метод, който спомага прогреса в практиката и разсейва всички пречки. Това е Чигше Кундрол – "едното, което освобождава всичко". За разлика от стадиите на пораждане и завършване, Гуру-йога може да се практикува по всяко време. Ако ние практикуваме тези два стадия, то има много важни моменти, отнасящи се до позицията на тялото, до речта и до ума, които трябва да бъдат спазени. Когато сме в ретрит и изпълняваме етапа на пораждане, то трябва да разделим ежедневната си практиката си на четири сесии, които се извършват в специално време, да приготвим олтар с външни приношения като вода, цветя, благоухания и т.н., както и с вътрешни като торма, ракта и амрита. Гуру-йога, обаче, може да се практикува винаги и при всякакви обстоятелства и да ни донесе всички постожения на фазата на пораждане. В стадия на завършване при практикуването на вътрешната топлина и изпълнението на различни физически упражнения като "великия съд" и задържането на дишането, възниква опасност от появяването на пречки и отклонения и най-вече риск от усилване на сърдечния вятър (Лунг) или сърдечната енергия, което може да предизвика ментално разстройство. Практикуването на Гуру-йога не съдържа подобна опасност и с нейна помощ различните ветрове по естествен начин биват въведени в централния канал. Също както храната незабавно утолява глада чрез Гуру-йога реализираме присъстващата в нас вродена мъдрост. Когато практикуваме фазата на пораждане, както беше споменато по-рано, то трябва да помним символичното значение и да имаме ваджра [непоколебима, непоклатима – бел. моя] увереност, че сме идама. В допълнение, при повторенията трябва да отделяме внимание на различни аспекти – "приближаване", "постижение" и "велико постижение". Трябва да бъдем усърдни в течение на месеци и години, натрупвайки стотици хиляди повторения, преди да можем да пожънем плодовете на практиката. Освен това, трябва да изпълняваме и четирите активности (действия). Ако всички тези компоненти не бъдат изпълнени по правилен начин, то посредством стадия на пораждане няма да постигнем обичайните и висшите достижения [сидхи – бел. моя]. При фазата на завършване също трябва да полагаме усилия и ако ги изпълняваме погрешно, то възниква опасност да се оклоним. Но при Гуру-йога, ако притежаваме пръстена (колелото) на отдадеността и доверието, то кукичката на състрадателната мъдрост на Гуру с лекота ще ни издигне до крайната реализация. Докато сънуваме или се събуждаме, ходим, работим или сме заети с нещо друго, трябва да призоваваме Гуру, мислейки: "Лама, ти знаеш. Моля, погледни към мен със съчувствие" [Лама Кхйено/Кармапа Кхйено или Чено буквално значи това – бел. моя]. Ако винаги имаме такъв стремеж и отдаденост, то умът ни ще развие способност, която да му позволи да приеме благословията на Учителя. Казано е, че "Когато умът е готов, то Учителят не е отвън [извън нас – бел. моя]." Умът ни е готов, когато изслушвайки Учителя и разчитайки на него, винаги помним какво трябва да избягнем и какво да приемем, както и когато подържаме постоянна бдителност по отношение на нашите действия, думи и мисли. От обсъждането на всички тези важни моменти, може да установите, че внимателността и прецизния самоанализ представляват вътрешния Гуру и истинския коренен Гуру. Той не е някой като мен, който носи специални дрехи и подремва на трона! Ако постоянно подържаме такава внимателност и бдителност, то ще натрупаме позитивни действия [заслуги, т.е. нагласи да вършим полезни неща] и с лекота ще избегнем негативните действия. Дори да доживеете до 80 години, то трябва да подражавате на Патрул Ринпоче, който всяка сутрин е усливал своята отдаденост, практикувайки Гуру-йога. Джамянг Кхйенце Уангпо е притежавал цялостното знание за осемте колесници на постижението и не само теоретично ги е познавал, но и ги е практикувал. Въпреки това, главната му практика е била винаги Гуру-йога. Той постоянно отправял молитви към Гуру Ринпоче и преподавал Гуру-йога на своите ученици като считал, че тя не просто е много лесна за практикуване, но и (според личния му опит) е най-необичайната и дълбока практика. В Дзогпа Ченпо има много върховни практики като Трегчьо (тиб. khregs-chod) и Тхогял (тиб. thod-rgal), но да се опитваме да ги практикуваме в момента, би било като да се опитаме да нахраним кърмаче с твърда храна – то не би могло да я усвои и тя ще му навреди. Да опитаме да практикуваме подобни напреднали учения на този етап е само безмислено разсейване. От друга страна, чрез благословията идваща от искренния стремеж, когато практикуваме Гуру-йога, в нас от само себе си, подобно на изгрева на Слънцето, ще възникне реализацията на Дзогпа Ченпо и значението на практиките Трегчьо и Тхогял." Какво има повече да се коментира и обсъжда?

Не само, че не е единствено това, но и съвсем изобщо не е това. Но колко човека го разбраха, т.е. колко обърнаха внимание на песента на Миларепа, освен ти? Никой друг. А това са думи на пробудено и съвършено реализирано същество. Но тези думи не са интересни и забавни, понеже в тях се споменава за "медитация в планинско усамотение". Колко от пишещите тук имат намерение да практикуват по подобен начин? Имам стремежа да вляза в традиционния тригодишен ретрит до една или две години, но не знам дали ще се случи изобщо. Но това е единственото нещо, което наистина искам. Ако не го направя, то ще отчета този си живот като безполезен. Един приятел от Унгария го направи и ме окуражи като ми показа, че няма невъзможни неща. Ще последвам неговия пример толкова, колкото мога...

Споко, де. Разбрах те. Няма никак как повече от двама или трима, или петтима, освен мен, да разберат какво пишеш. Не е сложно, но изисква определена познавателна основа.

Може би. Не знам, понеже на съм имал честа да познавам Кант и да го попитам. След като за нещо изобщо не може да бъде дори мислено, както казваш, то какъв е смисъла да се постулира, освен по причината, която посочваш. Заради читателите. Може би просто Кант се е пошегувал. И най-забавното е, че тази "шега" е била оценена и схваната много по-късно от Хусерл, Хайдегер и неколцина други, както и от някои физици като любимият ти Бор. Но искрено мерси за отговора, понеже ме насочва към други размишления.

Искаш да кажеш, че е непознаваема. Тогава тя е извън способностите ни да я схванем. Излиза, че не можем да твърдим, че съществува или не съществува. Към това те насочваше Реджеп, когато те попита дали си чел КЧР. Много харесвам Кант и го считам за брилянтен философ, но никога не съм могъл да схвана защо е постулирал съществуването на ноуменална реалност, която присъства зад феноменалната. Т.е. знам защо го е направил и откъде тръгва цялата тази концепция в историята на философията, но не спирам да се учудвам на подобно лекомислие. Феноменът е това, което се проявява и познава, но ноуменът е непознаваем, твърди Кант. Но тогава как изобщо може да се установи неговата наличност? Никак.

Шегуваш ли се? Човекът е последовател на Агни-йога, доколкото го разбрах. Във всички школи, когато се отнася до образованието на кхенпотата/гешетата, но най-добрите логици са сакяпите, според мен. Но всяка школа си има свои коментари върху произведенията на Дигнага и Дхармакирти. Логиката и епистемологията (прамана/цема) в будизма има наистина много важна, макар и донякъде второстепенна или допълваща роля. Тя се изучава с цел да бъдат отстранени интелектуалните съмнения, които са пречка в медитацията. Има прекрасна история от намтара на Миларепа, която ще припомня: "По време на първия месец от есента в годината на Дървения Тигър Учителят (Миларепа - бел. моя) беше поканен на сватбено угощение в Дрин. Геше Цакупуа (не съм си изяснявал към коя школа е принадлежал този човек, но трябва да е била ранната Кадампа, но може и да греша; но не е Гелуг, разбира се, понеже Гелуг възниква два века по-късно – бел. моя) също беше там. Той се поклони, надявайки се, че Учителят ще отвърне на поклоните му пред присъстващите. Учителят никога не се беше покланял пред никого, нито беше отвръщал на нечий поклон освен пред своя лама (Марпа – бел. моя) и според обичая си не отвърна на поклоните (само си представи ситуацията, Шунята, гешето се е почувствал като пълен идиот - бел, моя). Геше си помисли: "Какво? Учител, толкова учен като мен, отдава почит на един невеж глупак и не получава уважение в замяна! Ще го накарам да си плати за това унижение." И като му подаде текст по будистка логика, геше Цакупуа каза: "Учителю, ще бъдете ли така добър да разсеете съмненията и объркването ми като ми обясните този трактат дума по дума?" Миларепа отговори: "Много добре знаеш концептуалното значение на този текст. Но истинското духовно значение се разкрива само чрез изоставянето на осемте светски реакции и егото, чрез унищожаване на погрешното възприятие за реалността посредством осъзнаването на единния вкус на самсара и нирвана и чрез медитация в планинско усамотение. Извън това словесните спорове и показването на това кое след кое следва е напълно безмислено, ако човек наистина не практикува Дхарма.Никога не съм изучавал логика, не знам нищо за нея, а ако някога съм знаел, забравил съм го. Ще ти кажа защо. Послушай тези песен: Покланям се пред Марпа–Лодзава, нека ме благослови и пази от спорове. След като благословията на моя Лама проникна в ума ми, никога не съм бил обземан от разсейване. След като медитирах върху любовта и състраданието, забравих разликата между другите и себе си. След като медитирах върху Ламата, забравих влиятелните и силните. След като медитирах върху своя идам, се освободих от света на грубата сетивност. След като медитирах върху тайните устни инструкции, забравих книгите по диалектика. След като поддържах чисто осъзнаване, се освободих от илюзиите и невежеството. След като медитирах върху природата на ума като Трите каи, забравих надеждите и страховете. След като медитирах върху този и следващия живот, забравих страха от смъртта. След като опитах радостта на усамотението, забравих необходимостта да угаждам на роднини и приятели. След като Учението се сля с потока на съзнанието ми, забравих как да се впускам в полемики върху Учението. След като медитирах върху невъзникването, непреставащото и непребиваващото, пренебрегнах всички общоприети форми. След като медитирах върху явленията като Дхармакая, забравих всички концептуални форми на медитация. След като пребивавах в естественото неизменно състояние, забравих пътищата на лицемерието. След като живях смирено, забравих надменността и арогантността. След като превърнах тялото си в манастир, забравих за външните манастири. След като прегърнах духа, вместо буквите, забравих как да си грая с думите. След като си Геше, ти обясни трактата.""